The Host


Join the forum, it's quick and easy

The Host
The Host
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Честито, Ивон!
Уличния ресторант "Магнолия" - Page 2 EmptyПет Юли 19, 2013 2:20 pm by Жюстин Карпович

» Въпроси;;
Уличния ресторант "Магнолия" - Page 2 EmptyСъб Юни 08, 2013 1:12 pm by Жюстин Карпович

» Другарче за рп.
Уличния ресторант "Магнолия" - Page 2 EmptyПон Май 27, 2013 8:20 am by Léa Voltaire.

» Готови персонажи.
Уличния ресторант "Магнолия" - Page 2 EmptyНед Май 26, 2013 8:02 pm by Léa Voltaire.

» Търся всичко останало..
Уличния ресторант "Магнолия" - Page 2 EmptyНед Май 26, 2013 7:44 pm by Léa Voltaire.

» Emmelie 'Léa' Voltaire.
Уличния ресторант "Магнолия" - Page 2 EmptyНед Май 26, 2013 4:32 pm by Виктор Карпович

» Алина.ᴳᵘᵇᶫᵉᴿ
Уличния ресторант "Магнолия" - Page 2 EmptyНед Май 26, 2013 3:11 pm by Виктор Карпович

» Какво късметче ви се падна днес?
Уличния ресторант "Магнолия" - Page 2 EmptyСъб Май 25, 2013 8:45 pm by Виктор Карпович

» Намисли си някой потребител преди да влезеш
Уличния ресторант "Магнолия" - Page 2 EmptyСъб Май 25, 2013 8:34 pm by Жюстин Карпович


Уличния ресторант "Магнолия"

5 posters

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Go down

Уличния ресторант "Магнолия" - Page 2 Empty Уличния ресторант "Магнолия"

Писане by Алекзандър Лесбърн. Пет Мар 02, 2012 10:23 pm

First topic message reminder :

Уличния ресторант "Магнолия" - Page 2 2419831192_bf31bff5a9_z_large
Предлагаше наистина романтична и спокойна атмосфера в италиански стил, напълно нетипичен за града, но все пак, имаше своето голямо очарование, привличащо много влюбени.
Алекзандър Лесбърн.
Алекзандър Лесбърн.
Admin

Брой мнения : 207
Reputation : 0
Join date : 02.03.2012

https://thehostrpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down


Уличния ресторант "Магнолия" - Page 2 Empty Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Писане by Сахара Пон Апр 30, 2012 9:35 am

- Разбира се, заповядайте. - изрече спокойно Сахара, дарявайки непознатия със само един единствен поглед, от който и сама знаеше, че няма нужда. Той... стори й се странен.
"Яяяя, Абе Жани, той дали си има душа??? Виж го! Прилича ми на някакъв ловец или таен агент! Хааха! Знаеш, че обичам екшъните!" - заговори Тимира в главата на Сахара и тя прехапа леко долната си устна, осъзнавайки как ще проведе разговор със собствената си душа на място, изпълнено с хора. Душата не бе пълна противоположност на Жанет, а по-скоро нейното предишно същество. Но това бе без значение сега, по-любопитния въпрос бе дали господина, стоящ то утешителката, бе наистина имплантиран. Защото ако не бе, нищо чудно скоро да се сдобиеше с някоя и друга душа- в комплект с тялото.
Мястото бе малко, а хорото - като стадо овце! Не можеха да се разминат, защото искаха да се наслаждават на прекрасната пиеса, предстояща да започне. Но точно преди това да се случи нещо не толкова очаквано, един от творците блъсна без да иска стола на Марк, той пък за малко да падне върху масата, но се размина само с бутане коктейла на Сахара, който се изсипа върху дрехите й. [верижна реакция XD]
- Идеално. - въздъхна недоволно тя и започна да рови в раницата си за мокри кърпички, с които да изтрие остатъка от прекрасната течност...
-Ооо, извинете, господине, извинете, но бутнете стола малко по.навътре, защото пречи на номера. - помоли се човека, леко простоват, но дарен с тяло на културист.
Жанет издърпа стола си назад и кръстосвайки крака, със салфетка върху петната, се загледа в спектакъла, без да обръща внимание на Тимира, задаваща любопитните си въпроси към непознатия мъж. И не за нещо друго, а просто защото не би трябвало да я интересува въобще.

Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Join date : 13.04.2012

Върнете се в началото Go down

Уличния ресторант "Магнолия" - Page 2 Empty Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Писане by Марк Пиер Пон Апр 30, 2012 9:53 am

- Извинете ме! - каза напълно спокойно Марк, докато тя търсеше нещо из чантата си, макар че ръцете му леко треперейки опипаха лицето му ... Добреее, нямаше изпаднала леща ... така че играта можеше да продължи. Прибра ръцете си под масата, за да ги успокой и да не привлича внимание. Надяваше се никоя от Душите да не бе забелязала злобния поглед, който хвърли към "блъскача" си, тези същества лишени от емоции, не можеха да разберат раздразнението, което човек изпитваше, когато бива блъснат, макар и случайно. Благодари няколко пъти на Бога за доброто си възпитание и обноски изградени през годините, които не му позволиха да скочи, като попарен и да поиска обяснение от несръчния човек (т.е. Душа в човешко тяло) това определено би развалило прикритието му. На ум започна да преповтаря всичко, което знаеше за възпитанието на английските благородници, смяташе че точно това държание би го доближило най-много до Душите. Припомни си онези години когато се преструваше на наследствен Лорд, тази измама му се струваше детска и лесно постижима с условията, при които се намираше сега. Трябваше да заблуди напълно различен вид, че е един от тях. Единственото му оръжие бе малък, сребърен кинжал скрит в джоба на добре изгладения му панталон. Знаеше много добре мястото на врата където трябва да прободеш някой, за да убиеш освен тялото и Душата в него, но се надяваше да не стига до такива драстични мерки към никой.
След като дамата на масата му се беше погрижила да се подсуши, той я огледа скришом и с относително равен тон я попита уж загледан в представлението.
- Какво ви е мнението за човешкото изкуство? - Надяваше се да подхване някакъв разговор, така нямаше да бие много на очи, че е вечно сам и необщителен. Ако някой го наблюдаваше отстрани трябваше да види, че той напълно приет в това общество и да не му хрумва идеята да го сканират.
Марк Пиер
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Уличния ресторант "Магнолия" - Page 2 Empty Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Писане by Сахара Пон Апр 30, 2012 10:19 am

Извърна леко глава към него и успя да прикрие подозрителния си поглед, под лека, хладна усмивка - напълно обичайна за тези хора, както се изрази той. Питаше я за изкуството? Беше готова да изрази с въодушевление радостта от това, че може да стане свидетел на нещо подобно в свят като този, където човешките животи и мнения не бяха зачитани въобще . Но тогава не той, а тя щеше да бъде сканирана от непознатия, а хора като нея не обичаха да бъдат подлагани на психоанализа от другите.
- Изкуството е нещо, без което нямаше да съществува земята. В този ред на мисли, аз съм почитател на хората, отдали живота си на нещо такова.
"ОЧИТЕ?! ОЧИТЕ, очитееее! Има нещо гнило, да знаеш! ААА И МЕЖДУ другото, кога ще гледаме Шерлок Холмс? Обещала си ми от седмица, а още не сме седнали! ЛЪЖкиня такава." - записка Тимира несвързано в главата й, при което Сахара сбръчка рязко веждите си. Не само, че се стресна, но и силния вик сякаш спука тъпанчетата й.

- А какво е вашето мнение, господин....? - остави въпроса си зададен по този начин, за да може мъжа да се представи.
Не можеше да определи само по погледа и държанието му, но предполагаше, че ако е човек, без душа в себе си и виждаше всички тези създания водещи този начин на живот, то ги смяташе всички до един за "хора" повърхностни, безлични, размити и безжизнени, заради постоянното лутане душа-тяло, душа-тяло. Ако трябва да сме по-точни, две души в едно тяло си бе чисто довеждане до лудост.
Някога преди, още преди душите да се появят смяташе, че тялото е ковчег, в който е заключена нейната собствена душа. Сега бе убедена, че е така.

Spoiler:

Жарта бе поставена, музиката - усилена, артистите - готови за начало на представлението. Погледът на Жанет се извърна към жената закрила лицето си с червен шал и се спря на краката й, които се движеха съвсем спокойно върху нагорещения под и с такава лекота извършваше сложните движения, че човек би си помислил колко приятно е това, отколкото ужасно и болезнено. Страданието на другите понякога ни се струваха прекрасни, нали...?
Сахара
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Върнете се в началото Go down

Уличния ресторант "Магнолия" - Page 2 Empty Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Писане by Марк Пиер Пон Апр 30, 2012 10:46 am

Г-н Пеир вътрешно се сви. При целия този уж добре измислен план, подготовка му костваше месеци, а се оказа, че не се сетил да си измисли име и история. Добре че се гордееше с добра памет, на бързи обороти, започна да превърта всички истории за Души, които знаеше или лично бе чувал, В случая важно бе да избере подходяща история, което до води до планета, която да не е кой знае колко позната на Душите на земята. Сети се за една история, разказана от Душа предател, тя бе дошла от планетата на желанията и се бе заклела, че от тази планета на Земята се бяха преселили само двадесетина от тях. Така че пое дълбоко въздух или по-скоро мислено го направи, за да не забележи събеседничката му, че е изпитал някакъв дискомфорт и "стреля".
- Запазих старото си име от другата планета, където бях преди - равния му глас бе снижен, за да не се натрапва на останалите зрители на представлението, звучеше поти като любовен шепот, усмихна се на ум на това сравнение - Уишмастър, приятно ми е ... както казват хората - добави той бързо, защото не бе сигурен, че Душите имат този навик да изразяват задоволство, когато се запознават с някой. Не подаде ръка, знаеше колко са навие с докосванията, а и още не бяха свикнали с телата, така че не бе прието непознати да се докосват по собствено желание или поне това сочиха последните данни, които имаха бунтовниците. Добре, за сега се справяше, според скромните си наблюдения върху ситуацията, сега трябваше да й отговори на въпроса, нали така, едва ли Душите имаха навика да питат нещо просто така, за да поддържат разговора, при тях всичко имаше значение и нищо не се смяташе за незначително.
- Аз лично разглеждам изкуството, като начин да се научи повече за предишните обитатели на планетата, един вид се водя историк обичам да изучавам чуждите култури - Това бе добро, сам се възхити на себе си, сега нямаше да буди подозрение, ако кажеше нещо за Хората, което не е общоизвестно на останалите Души, винаги можеше да се оправда, че го е научил докато е провеждал някое изследване.
Това че "жената" се бе загледала с възхищение към сцената му даде възможност да я огледа по-подробно, без да буди подозрение. Имаше нещо странно в нея в очите й се четеше страст към това, което вижда ... това бе нетипично за една Душа ... Тялото определено събуждаше всичко мъжко в него, на ум си напомни, че няма начин да се пробва да сваля една Душа, все пак имаше мисия за изпълнение, а й като се имаше предвид че цивилизацията им смяташе само едно малко докосване за нещо странно, какво ли би било ако й предложеше секс!?! Без малко да се разкикоти на глас представяйки си реакцията й ... Обърна се към сцената точно навреме с крайчето на окото си видя, как тя обръща поглед към него.
Марк Пиер
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Уличния ресторант "Магнолия" - Page 2 Empty Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Писане by Сахара Пон Апр 30, 2012 11:18 am

- Уишмастър, приятно ми е ... както казват хората
Лъжа. Както казват хората?! Всичко друго бе чувала и казвала, но не и това, което я наведе на мисълта, че или играе игра, или има нещо, което е много по-сериозно от това, което тя дори би могла да си представи. В главата й започнаха да се сформират множество филми, дали трагични, дали екшъни, дали трилъри, но всички завършваха с лош край! Какво чудо е съзнанието човешко! Уишмастър? Не направи опит да сдържи смеха си, щом чу името, наистина всички бяха невероятни, но това бе просто неописуемо.
За пръв път виждаше човек, който говори с нея извън кабинета й и обяснява толкова подробно за душата "си".
- Аз съм Жанет. \... и впроцеса на разговор ще разберем дали също ми е приятно -мислено продължи изречението\- представи се кратко тя, осъзнала че по-рано не го бе направила и изви глава към талантливата непозната, чието тяло се извиваше подобно змия върху огнения под. Та това бе невероятно изкуство! Излъчваше такава харизма, че ако бе мъж, по-скоро би огледала нея, отколкото някого другиго. Но едва ли бяха малко плакнещите очи по нея мъже, затова с прикрита усмивка продължи да наблюдава развиващото се действие.
Тогава мъжът й обясни неговото лично мнение върху изкуството и тя веднага спря тюркоазения си поглед върху неговия. В момента разговаряше с душата или тялото? Или по-скоро само с човек, опитващ се да играе роля, чиито реплики не е научил добре?
- Наистина! Щом и двамата сме такива почитатели на изкуството, едва ли бихте имали нещо против да потанцуваме заедно с тях, когато приключат самата програма и въвлекат зрителите в играта си? - ако успееше да се приближи повече до мъжа, без да буди подозрение, щеше да се убеди в истинността на подозренията си, в противен случай щяха да си останат просто едни безпочвени предположения, породени от нечии действия и думи.

Или тя се различаваше от всички останали души, или той имаше напълно погрешна информация за тях. И тя, както всички останали умееше да чувства, да прави каквото желае и т.н., но това явно не му бе известно, затова играеше като плюс за госпожица Сахара.
Някои хора, подобно Жанет, разговаряха с другите, сближаваха се с тях и търсеха взаимна утеха в обятията си - не разпалени от обичайната за всички влюбени чувственост, а по-скоро защото физическия допир сякаш облекчаваше болката от себеизучаването.

Spoiler:

Други играеха игри, за да запълнят сивотата от ежедневието си, трети правеха нещо съвсем различно, но ако го споделяха с другите, то се превръщаше в изкуство.
Сахара
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Върнете се в началото Go down

Уличния ресторант "Магнолия" - Page 2 Empty Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Писане by Марк Пиер Пон Апр 30, 2012 11:54 am

- Жанет? Странно име - Боже, това на глас ли го каза ... Марк, Марк толкова си отвеян я се стегни и не мисли за глупости, добре че не добави "за една Душа", че тогава вече нямаше как да се измъкне - от коя планета си го наследила? - бързо попита, за да не изглежда толкова подозрителна констатацията му. Би се заклел, че Жанет е човешко име, а все още имаше твърде малко Души използващи човешки имена, може би след поколение, две щяха да свикнат на нашите имена, но за сега използваха някакви сложни и странни такива произлизащи от планетите, където преди бяха пребивавали. Марк доста се замисли върху предложението й за танц, определено можеше да танцува и то без да се изхвърля би казал, че го прави изключително добре... Но това бе странно предложени, какво целеше самата тя, дали пък не беше от онези Души, които намираха за изключително любопитно да опознават телата и техните естествени реакции в някои ситуации. Беше чувал за такива, но до сега не беше срещал, тази жена с всяка своя реплика му напомняше, че няма никаква подготовка за мисията, която се бе заел да изпълни. Така де бунтовниците черпеха информацията си за Душите от малкото такива, които се обявяваха за предатели или от Търсачите, които хич не бяха добре настроени към Хората. На него за първи път му се предоставяше възможност да се срещне със съвсем обикновени Души, такива които въобще не се замисляха, че за да се сдобият с тяло, то са убили един човек. Знаеше че има хора, които оцеляват след имплантирането, но те бяха твърде малко за жалост, повечето си заминаваха завинаги, когато някоя Душа завземеше тялото им. Зави му се свят от тези мисли, а и не беше отговорил на въпроса на Жанет.
- Би било приятно изживяване един танц с Вас - каза с възможно най-спокойния си тон. Въпреки че тялото му се вълнуваше за предстоящото приключение. Отдавна не бе танцувал, а както казваха някой циници "танца бе вертикално изразяване на хоризонтални желания" усмихна се вътрешно при тази си мисъл. Хубава жена в ръцете му, измамническа мисия за изпълнение ... е това вече бе стария му, добре познат живот. Можеше да се справи, дори си позволи една изключително арогантна усмивка в нейна посока. Усмивка която преди му отваряше вратите в женските сърца, отдавна не я бе използвал ... бе се затъжил за нея, можеше да се каже.
Марк Пиер
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Уличния ресторант "Магнолия" - Page 2 Empty Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Писане by Сахара Пон Апр 30, 2012 12:33 pm

- От планетата Земя. Аз съм човек. - изрече спокойно и на лицето й заискря предизвикателна усмивка. Очите й бяха сини, затова нямаше никакви видими белези за това, че всъщност е имплантирана. (нали? xD) Изследваше всяка негова мимика или жест точно в този момент много по-засилено, отколкото по-рано, защото това бе един от шансовете й да разбере какво се крие зад арогантната усмивка, дълбоките очи и странните, понякога, изказвания. - Но нека си остане между нас. - по-тихо каза, приближавайки се към него, за да изглежда по-убедителна. В същото време карнавалът бе в своя ритъм, в тъмното небе, обсипано с множество златисти загадки на нощта - звездите, сега танцуваха различни танци цветовете на зарята. Толкова привлекателни за посетителите, че оставяха всички без думи, без мисли дори и ги принуждаваха да се наслаждават, както душите, така и останалите хора.
От гърдите на Сахара се изтръгна дълбока въздишка, показваща колко възхитена е от красотата на шоуто. Оказа се наистина чудесна "инвестиция". Не само, че бе поговорила с някого другиго извън работата си, но и плакнеше очите си в красотата на творчеството.
Втората част от представлението бе целенето с ножове - мургава жена със стройно тяло бе завързана на огромна дъска, около ръцете й бяха залепени балони, а в устата й стоеше ябълка. Целта на мъжа бе с всички ножове да спука балоните и забие последния в ябълката. Сложно и опасно! Всички трепереха от нетърпение, за да разберат дали ще се справи той, но и в същото време напрежението и капките страх си пробиваха път в плътта и вътрешността им...
Мъжа заби първия нож в балона до крака й, както направи и с останалите - точно, оттренирано и без никакви забележки от професионалистите. Сега оставаше само ябълката - публиката затаи дъх, подобно на Сахара, която наблюдаваше като малко, очаровано дете случващото се, без да осъзнава присъствието на другия човек. Понякога Тимира надделяваше въпреки хармонията помежду им.
.... Той стреля..., а жената стисна силно очите си, въпреки че всичко бе повтаряно по хиляди пъти, една грешна стъпка и всичко се проваляше... тогава обаче острието полетя към лицето й и се заби право в... средата на плода и предизвика бурните аплодисменти на всички. Когато акробатите, ходещи по опасни, клатушкащи се въжета, тук също публиката прикриваше очи за миг, или се притесняваше вътрешно за живота на циркаджиите, но щом артистите успееха, никой не казваше думи различни от "Знаех си, че ще се справи!". Хм?
Сахара извърна обратно глава към Уишмастър, а погледът й сякаш не спираше да следи мъжките извивки и движения.

Spoiler:

- Тогава нека го направим, изглежда сме на едно мнение по отношение на изживяването. - изрече тя, но само след миг продължи - но изчакай малко. Аз съм част от групата танцьори... преди да танцуваш с мен, ще ме гледаш. Стига да искаш...? - сякаш копирала неговата интонация по-рано, изрече и изтича към красивите момичета, приготвящи се за последната част от спектакъла.


Уличния ресторант "Магнолия" - Page 2 Tumblrm2sj1rexhd1ruq5zh

Ето как се появи нашата героиня и заедно с останалите пет танцьорки се увлече в мелодичната песен и загубвайки представа за време или място, просто започна да се движи.

//Групата от танцьори бе част от програмата, но не свързана с цирковите артисти.
Сахара
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Върнете се в началото Go down

Уличния ресторант "Магнолия" - Page 2 Empty Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Писане by Марк Пиер Пон Апр 30, 2012 1:06 pm

Единствената реакция на Марк към думите й "аз съм човек" бе да стисне силно очи, присви го под лъжичката ... някой стари вярвания твърдяха, че именно там се намира човешката душа, не е такъв вид душа, а онази човешката малка и крехка, която не можеше да се прехвърля от тяло в тяло. За миг мозъка му се изпразни от съдържани ... и изведнъж ... изведнъж бе залят от хиляди безразборни мисли ..."Човек, оцелял човек", "Агент", "Проверяващ" ... и още и още предположения. Кое беше вярното? Нямаше как да знае, но бе наложително да каже нещо ... Измамника си оставаше измамник. Хайде, момче, мисли ... трябва да продължиш играта ... на никой не можеш да имаш доверие, дори на себе си, най-вече на себе си. Отвори очи и същевременно се усмихна очарователно.
- Оооо новатор - усмивката му беше мила, разбираща - моето земно име е Марк, но не съм свикнал много с него - сякаш се извиняваше. Играта продължи, щеше да се прави, че е приел нещата на шега онова, че е човек.
В този момент момичето стана и се затича зад кулисите, оставяйки го да си подреди мислите ... поне за малко. Добре, явно и тя играеше игра, някаква опасна, но той бе доказан играч, нали така ... Леле как можа да попадне на експериментатор, явно лош късмет, какво да се направи ... но пък би се заклел, че тя имаше сребрист ореол около ирисите, макар че очите й бяха със синьо сребрист цвят и бе трудно доловим. Докато сцената тънеше в мрак очаквайки танцьорите, Марк прехвърляше на ум вида на очите на онези хора, които бяха оцелели след имплантирането ... все му се струваше, че ореола е там само когато Душата управлява тялото ... да не би да си имаше работа с някоя слаба Душа, която някак си е решила, че е човек. Заболя го глава от тези мисли. По дяволите не беше тук, за да опознава Душите, а да намери продукти за оцелелите хора. Стана решително, по-добре беше да си тръгне, докато я няма, града е голям едва ли щяха да се срещнат отново. И точно в този момент светлените се спуснаха по нежното й тяло, толкова еротично и чувствено ... Седна, както беше станал - изведнъж, направо се строполи на стола си.
Добре де, можеше да й отдели още малко време, за да се наслади на танца й, после щеше и той да се включи ... Само един танц, какво толкова и накрая щеше да си намери извинение и да си тръгне.
Марк Пиер
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Уличния ресторант "Магнолия" - Page 2 Empty Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Писане by Сахара Пон Апр 30, 2012 1:57 pm

В първия момент реши, че лъжата й не е била достатъчно добре изказана, щом той реагира по този начин! Сериозно?! Със сигурност тя също се смути за миг, щом осъзна това, но нямаше време да мисли повече ,защото времето я притискаше.
***
Тялото на танцьорката се извиваше красиво и чувствено в ритъма на музиката, а специалните светлини придаваха някаква мистичност на всичко, което танцьорките представяха. Сахара не можеше да види лицата на публиката, дали се радваха, дали трепераха от възбуда, или радушно ги наблюдаваха, защото възможността й да се фокусира върху някого сега липсваше. Нито Тимира, нито Жанет управляваха това тяло в момента. То бе движено от музиката и това се виждаше ясно от околните.

Първата част от танца бе много по-чувствена и някак по-далеч от самите танци, които практикуваха, но все така очарователна и омайваща.
Втората част продължи по начин, който се очакваше - гъвкавите движения, прекрасните фигури, изпълнените с живот и плам очи и предаващата енергия на публиката.


Щом всичко приключи, дъхът на Жанет сякаш секна, стоеше с наведена назад глава, а тъпанчетата й барабанеха така силно, че не можеше да чуе нито ръкопляскане, нито викове, нито дори усещаше цветята, които хвърляха доста несръчно по тях. Повдигна се бавно, а останалите й партньорки вече бяха започнали да привикват хората, танцувайки около тях. Тя знаеше кого да извика, затова с танцувална стъпка се насочи към Марк и щом застана пред него, без да спира да движи ханша си, му подаде ръка с искрящ поглед и отнесена усмивка. Все още бе под въздействие на експлодиралите емоции.
- Ще танцуваш ли с мен сега, когато видя наистина какво правим? - попита го тихо, без да отмества тюркоазите си от неговите очи.
Сахара
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Върнете се в началото Go down

Уличния ресторант "Магнолия" - Page 2 Empty Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Писане by Марк Пиер Пон Апр 30, 2012 3:31 pm

Марк Пиер бе гледал цялото шоу наистина с отворена уста. О, как му липсваха стрипийз баровете и другите еротични шоута, на които бе свикнал да се наслаждава преди Душите да открият китната им планета. Проклети да бяха! А, имаше така добре устроен живот, преди тези нашественици да нахлуят ... Когато Жанет се приближи и му подаде ръка с тази съблазнителна усмивка на лицето, той прост действа по навик ... не го обвинявайте, старите навици наистина се събуждаха по никое време, без някой да ги е молил или канил. Голямата му длан хвана здраво китката й и я дръпна към себе си, пъргаво намествайки своите крака между нейните. Така както беше седнал нямаше много възможност за действие, но ръцете му мигновено се залепиха отстрани на кръста й, движейки ги нагоре-надолу по кръшното й тяло. След няколко мига се осъзна какви ги върши ... вдигна ръка към брадичката й и леко я придърпа към лицето си ... О, не си мислете най-лошото, не, не я целуна ... беше се опомнил, просто доближи устните си до ухото й и прошепна.
- Продължавай да се движиш, виждал съм това на записи, нарича се "Танц в скута" - не беше най-остроумното обяснение, но при стеклите се обстоятелства му трябваше както й да е обяснение на постъпката му, надяваше се да не е изпитвала нещо подобно и да се е отдала изцяло на изживяването без да обръща внимание на леко непоследователното му държание.
Докато едната му ръка държеше брадичката другата се движеше нежно по полуголия й гръб, пръстите му рисуваха някакви неосъзнати фигури по копринената й кожа. Реши да засили усещанията й и за секунди захапа мекото на ухото й само с устни, разбира се, не искаше да се стресне ако я ухапе със зъби.
Ясно му беше, че насилва късмета си до крайни граници, но някак си не можеше да се сдържи. Опиянението от стария му живот просто му бе завъртяло главата. Чувстваше се така, както в най-силните си години, когато само една усмивка от негова страна бе достатъчна да му осигури всичко необходимо.
След още няколко мига и страстната музика заглъхна. Марк застина с ръце на тялото на Жанет. Сега какво щеше да прави след като магията свърши така изведнъж ...? Леко се отдръпна усмихвайки се невинно:
- От както гледах онзи запис ми се искаше да опитам нещо подобно - звучеше правдоподобно обяснение на ситуацията - На теб хареса ли ти? - сега топката бе в нейното поле ...
Марк Пиер
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Уличния ресторант "Магнолия" - Page 2 Empty Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Писане by Сахара Пон Апр 30, 2012 4:41 pm

"Тази близост не бива да отива по-далеч, защото вече сме изчерпали всичките й въображаеми възможности[...] Това бе, ако щете, и един флирт на нашите умове , предварително изчерпан по силата на опита, който обаче бе далеч по-опасен, отколкото любовта, породена от физическото привличане."
Моментът, в който Марк дръпна рязко нежната й длан, целия здрав разум се върна обратно в главата на девойката, а начинът, по който сама се определи, бе малко дете, ужилено за втори път от оса, защото е ръчкало кошера дълго време.
Той помести краката си между нейните, с което Сахара успя да усети възбудения член на мъжа, но още преди да е осъзнала случващото се ръцете му започнаха да танцуват по меката й кожа, а само след мигове, вече стоеше с устни, впити в ухото й и говореше някакви пълни глупости! Душа ли?! Или наистина имаше душа, която току що го бе надвила, или човекът нея, или беше един лъжец, който по някаква странна причина бе срещнала. Това чувство се наричаше С Т Р А С Т. Беше й до болка познато. Погледите им се срещнаха и останаха така за няколко секунди, докато музиката все още звучеше с мелодичността си около тях и изпълваше съзнанията им, или поне някои съзнания, с похотливи мисли.
- Продължавай да се движиш, виждал съм това на записи, нарича се "Танц в скута"
Изрече той, а Сахара, вместо да направи така, както повечето напълно нормални жени биха реагирали и зашлевили с цялата си сила нахалника, примигна веднъж, загубвайки живия блясък в очите си, и бавно започна да приплъзва тялото си по неговото, позволявайки му да усети всяка гънка на кожата й, всеки милиметър плът, а в същото време да събуди възбудата му. Тялото й се опря в гърдите му, а пясъчната госпожица се наведе към ухото на жертвата и за разлика от нея, захапа толкова силно човешката плът т, че рубинена течност, така очарователна и искряща, се спусна от кожата по врата му и обагри плата на ризата му с няколко прелестни петънца. Но тя не престана само с това си действие, облиза кръвта от ухото и започна да дразни мястото с език, което със сигурност пробуждаше у жертвата ужасни, парещи болки. Похот. Грях. Болка... Привличане.
- Ще бъде много по-вълнуващ танц, ако бъде посветен само на теб, а не на всички хора тук. Мм... нарича се СТРАСТ, скъпи. Всички сме нейни чада. - изрече с глас, изпълнен с престорен копнеж.
Въпреки че не го показваше по никакъв начин, малка буца страх бе заседнала в гърлото й и напомняше на отминало събитие, което бе поробило за винаги съзнанието й. Дали някога щеше да се люби нормално, без да си спомня за миналото? И подобни действия, като на Пиер, щяха да спрат да я стресират?
Бавно отдръпна лицето си, потърквайки бузата си в неговата... дланите й се плъзнаха по гърдите му и стигнаха до панталона, където силно стиснаха члена му, причинявайки неописуема болка на индивида срещу себе си. - Внимавай. Нямам против да ме лъжеш, но когато прекрачваш границите на допустимото, не очаквай любезност и разбиране от мен. - ръката й се сви още повече, сякаш с цел да откъсне достойнството му, но тогава го пусна и се надвеси леко над лицето му, облизвайки усните му, а след това увличайки ги в сладострастна игра, пренасяща греховно удоволствие.
- А сега ще танцуваме, нали? - изрече след мигове, когато музиката отново заструя около тях и вдигна много, страшно много хора на крак.
Сахара
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Върнете се в началото Go down

Уличния ресторант "Магнолия" - Page 2 Empty Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Писане by Марк Пиер Пон Апр 30, 2012 6:48 pm

Изблъска я малко грубо от себе си. Той мъж ли беше или лукова глава? Не бе позволявал на жена да се държи така с него, не бе и времето да позволява. Майната му на прикритието ... е не майната му, ама щеше да го мисли после... Сега имаше да си връща достойнството. Тази Душа или Човек или каквото беше там, не го интересуваше точно какъв вид е в момента, но знаеше едно нямаше да й позволи да се държи така с него.
- Разбира се, че ще си получиш танца - почти изсъска Марк и се усмихна хищнически.
Свиреха танго ... о, каква щастлива случайност. Обожаваше този танц. Хубавото в случая бе, че поне деветдесет процента от Душите танцуваха перфектно, така че нямаше да наруши много прикритието си.
Стана изблъсквайки стола си назад, с едната си ръка изтри ухото си, което все още кървеше ... Грубо, много грубо действие, от нейна страна, за което щеше да си плати... с другата ръка хвана нейната противоположна и я завъртя към себе си, карайки я да се облегне на гърдите му с гръб. Задвижи се бързо в ритъма на музиката. Поне Жанет бе мъничка и нямаше как да не следва стъпките му ... Въртеше я по импровизирания дансинг, както той си знаеше. Не забравяйки да опипа цялото й тяло по възможно най-мръснишкия начин, всеки път когато тялото й се озоваваше достатъчно близо до неговото, той се обтъркваше показвайки й колко е възбуден.
Цялата тази ситуация излизаше от контрол ... определено му трябваше секс и то възможно най-скоро, можеше пък и да му се отвори парашута с тази "Душа" ... в момента не можеше да види очите й, но му се струваше, че по време на "танца в скута" сребристо сивите очи се промениха за момент, дали пък наистина не бе човек ... как иначе Душа, би могла да се предизвиква така СТРАСТ. Докато тези мисли се въртяха хаотично в главата му музиката приключи, точно в момента когато ръцете му я бяха обгърнали а пръстите му се намираха на ръба на късата й поличка... Ръката му съвсем естествено се плъзна нагоре опивайки бедрото й от вършената страна и стигнаха до малките й дантелени гащички ... и въпреки че тя се бе държала грубо с него, той не успя да преодолее онзи инстинкт, че трябва да си нежен с жената в ръцете си и пръстите му съвсем леко я погалиха точно по нежната кожа къде свършваха бикините й... Още преди тя да успее да си поеме въздух, той се отдръпна от нея спирайки да й предлага опората на тялото си, на което тя така лежерно се бе облегнала. Знаеше че това бързо отдръпване дразни повечето жени и после те правят всичко възможно да го вкарат в леглото си ... Дали и на нея щеше да подейства така предстоеше да се разбере.
- Ако предложението за танца насаме бе сериозно, знаеш къде съм седнал - подвикна й със самодоволна усмивка и й обърна гръб запътвайки се към мястото на масата.
Вдигна стола, който се бе преобърнал, движеше се бавно, целенасочено и без да се обръща към нея. Най-накрая застана в полуизлегнало положение на стола и вдигна поглед към дансинга, където Жанет още не бе предприела действие от своя страна.
Марк Пиер
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Уличния ресторант "Магнолия" - Page 2 Empty Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Писане by Сахара Пон Апр 30, 2012 7:35 pm

Жанет стоеше с гръб към него и едва си сдържаше нервите. Той сериозно ли я беше опипал цялата?! ЦЯЛАТА?! Та чудно как не бе проникнал в тялото й с тия пръсти и кой знае къде бе ровил преди това! Ужас! Тимира сякаш избута потъналата в болни спомени Сахара и принуди тялото й да се изправи гордо. Рязко се обърна към него и със съблазнителен, опасно приканващ и еротичен поглед и усмивка, оплетени в самодоволство, греещи на лицето й, се насочи към него. Направо се почувства по-мръсна отколкото е! Каква ирония? Движеше се с такова предизвикателство, каквото очите й излъчваха, но имаше и капка арогантност във всичко това. Спокойствие? Той се бе изпарило в момента, в който й бе бръкнал под полата.
- Но скъпи... когато обещая нещо, аз спазвам обещанията си. - прикрита ирония. - Само трябва да избереш мястото. - плъзна нежно дланта си по едната му страна, но той можеше да усети силното напрежение, излъчващо се от нея. Едва й идваше да не му стисне врата и да го прекърши... Този перверзен тип! Сигурно вместо да се наслади на "творчеството" и да го "изучава" както беше казал, стоеше и зяпаше с цел да зърне някоя оголена женска част! Какъв смях беше човечеството! Хвана го за яката и го дръпна към себе си надолу, в този й жест се усети разярението на дива котка. - Не ми се вярва да си се изплашил от страстта, която жена като мен може да генерира. - изсъска тихо в ухото му. А какви кървави планове се въртяха в главата й! Да му отреже тестисите, да му извади очите, да му стъпи с токчета в устата... Тимира (тъмнина) се оказа по-извратена, отколкото можете да си помислите дори! Но по действия и излъчване гледаше да прилича на Сахара, за да поддържа добрата лъжа. - Един прост човек, който можеш да издадеш и да го предадеш за имплантиране, м? - изрече нарочно, вече наистина разколебана в твърдението му, че е душа, а не човечец.
"Ще си навлечеш неприятности, а с това и на мен. - обади се Сахара отвътре, ставайки свидетел на побеснялата сцена.
- Да си навлека неприятности?! Той ни опипа, бееееееее! Да не сме му някоя уличница, че да прави такива неща?!!?!?!?! КХХХХХХХХХХХХХХХХХ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
- Отмъщението няма да доведе до нищо плодотворно когато си под въздействие на толкова силни емоции, които очевидно ти замъгляват мозъка.
- Кххххххх!"
- Между танцьор и уличница има разлика, нали знаеш? - пусна го и го блъсна рязко, втренчвайки се в очите му. Светлината не бе насочена към нейното лице, затова не му позвоялавше да забележи сребристото сияние.
Сахара
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Върнете се в началото Go down

Уличния ресторант "Магнолия" - Page 2 Empty Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Писане by Марк Пиер Пон Апр 30, 2012 8:10 pm

Остана спокоен по време на цялата тирада, така де и друг път беше вбесявал жени, е не точно толкова бесни и не точно толкова опасни, ама нямаше кой знае колко нови неща в цялата тази ситуация. Впери поглед в нея ... тя какво предизвикваше ли го, щом още не се беше разпищяла, че той е човек и не го бяха повалили на земята, значи още се колебаеше. И какво бе онова за уличниците, та той през живота си не се бе доближавал до уличници. Прехапа долната си устна, за да не прихне и да не й се изсмее в лицето.
- Аз знам разликата мила, но ти май не си чела колкото аз и не я знаеш - беше вдигнал ръка пред лицето си и барабанеше с показалец по свитите си устни, за да прикрие усмивката си ... Все пак бе изкарал някаква реакция на яве - обикновено уличниците отиват там където ги заведе клиента, а дамите си имат свое място - искаше му се да й се изплези, отдавна не се бе забавлявал така, това си бе чисто предизвикателство, неподправено, даже желанието му за секс намаля, просто искаше да изкара всяка бушуваща емоция от нея, бе толкова сладко, като доброто старо време.
Ръката му се стрелна и от неговите устни се озова на бузата й, палеца му намери устните й и премина бавно по тях, наслаждавайки се на релефа им. Единственото, което виждаше от сребристо сините й очи бе сияние, не можеше да различи нищо, целите изглеждаха един цвят, но светлината не бе достатъчно, за да каже със сигурност, че нямат ореол ... Не го и интересуваше. Без това вече бе късно да набавя продуктите днес, можеше да се позабавлява до сутринта ... напомни си в никакъв случай да не заспива в компанията на тази "изследователка", хич нямаше да е здравословно от негова страна такава постъпка.
Дланта му се размърда върху топлата й буза, хващайки един кичур между пръстите си и слагайки го зад ухото й.
- Е, скъпа ти ще кажеш ... имаш ли си място или да те заведа в долнопробен хотел, като в някой от човешките филми - наистина се наслади на искрящия бяс предизвикан от думите му в тези сини очи ... О, да обичаше да има достоен противник, а Жанет, ако това й бе истинското име определено бе достойна и то в повече от една област.
В миг съзнанието му изникна съдбата на Роуд, водача им който твърде много се бе доверил на една Душа ... е той нямаше да повтори тази грешка, никакво доверие ... и любов, възхищение може, но обич никога ... Примигна невинно срещу нея.
- Кажи де! - арогантната му усмивка вече не слизаше от лицето, макар че бе предназначена само за нейните очи ... искаше да я дразни и за сега успяваше.
Марк Пиер
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Уличния ресторант "Магнолия" - Page 2 Empty Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Писане by Сахара Пон Апр 30, 2012 9:16 pm

Усети как огромен, огнен огън се опитва да изскочи през носа й, а колко време тялото, така де, Сахара, се бе учила да не изразява емоциите си на яве и дори да умира от яд, да не го показва! Тимира обаче бе много слаба под напора на тези чувства, затова Жанет зае главна позиция и с хапливата си усмивка нежно докосна ръката му, която се намираше на устните й.
- Много си начетен, скъпи, което говори само хубави неща, особено за един прост човечец като теб. - вече бе сигурна за липсата на ореол в очите му, като утешител не трябваше ли да съдейства на останалите? Трябваше... А това щеше да е най-голямото отмъщение на пустинната госпожица, която обаче реши, че няма нужда от подобна тежест върху плещите. Ако му бе писано щяха да го хванат и без нейна помощ. - Но в проста хотелска стая не бих се съгласила да извършвам толкова сложни ритуали, а в личния си дом не пускам мъже, хванати от гората. - от нежно галене, ръката й се впи толкова зверски в неговата, а ноктите й пробиха кожата му, карайки го да се отдръпне от нея.
Огнените пламъци в снинкавите очи бяха доста по-бурни от по-рано същия ден, но явно днес се срещаше все със същества, по-странни от обичайното.
За няколко кратки мига бе сграбчила силно брадичката му, стиснала бузите и предизвикала устните му да се свият подобно очакващо целувка дете. Колко сладко! Дръпна надолу главата му и го загледа с неугасващия пламък на живота, треперещ в очите й.
- Не искаш да последваш съдбата на пеперудката, която отлита с копнеж към запаления огън, който я примамва с илюзии, че не ще я нарани, а след това изгаря тялото й до пепел, нали? - целуна бързо розовите подутинки - устните му, потупа леко мястото, където се намираше члена му ,през панталоните и шеговито изрече: - Дано се намери някоя слабохарактерна душица, която да удовлетвори желанието му. - и се отдръпна с няколко крачки назад. Нямаше нужда от повече игри, това не можеше да го определи дори като словесна игра неговото. Просто си служеше с хапливост, но това я изморяваше повече, отколкото й доставяше удоволствие след тежестта на деня, в който множество объркани души й изливат проблемите си.

Spoiler:
Сахара
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Върнете се в началото Go down

Уличния ресторант "Магнолия" - Page 2 Empty Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Писане by Марк Пиер Пон Апр 30, 2012 9:40 pm

Въздъхна ... Не беше от мъжете, който ще хукнат след дадена жена, а още по-малко би помолил за каквото и да е. Без това цялата тази игра бе твърде опасна ... това успокоение му звучеше по-скоро като "гроздето е кисело", то и такова си беше де. Усмихна се на себе си. От кога скъпи ми Марк, бе станал толкова предпазлив, присмя се сам на себе си ... Облегна се удобно назад в стола си и погледна ръката си, хм, Душите вярно не ценяха телата, за по малко от час му беше нанесла две доста болезнени физически рани ... Вярно че той беше измамник, можеше да нарани душевно по много начини, но така и не се научи да изпитва удоволствие от физическото нараняване - било неговото, било на някой друг. Взе салфетката от масата и уви старателно ръката си в нея. После му хрумна, че ако вдигне яката си, няма да й личат кървавите петна ... оправи набързо яката, е разваляше му до някъде представителния вид, но по-добре, от колкото да седи окървавен, само щеше да привлича излишно внимание. Вече в що годе приличен вид се наведе напред и протегна увитата си ръка, хващайки я здраво за китката и придърпвайки я отново към масата.
- Седни да си доизпиеш питието поне - гласа му не беше груб, някак не търпящ възражение. Колкото и да бе опасна, тя предизвикваше интереса му и определено искаше да прекара още малко време заедно с нея. Загледа се в лицето й, този плам ... точно този плам предизвикваше нездравото му любопитство. Определено имаше душа в нея, но и човека бе буден в това вече бе сигурен, нямаше Души, които да изпитват толкова страст, омраза, плам ...
- Жанет - изрече името й бавно и сладострастно, така както се изрича име на любима - не бъди лоша, не мога да те нараня тук сред всички тези наблюдатели ... седни, не се страхувай - не призна гласно, че е човек ...дори да го сканираха, да го хванеха, да го измъчваха, никога не би признал че е, човек ... Измамника си остава измамник. Усмихна се и пусна ръката й. От нея зависеше, нямаше да я моли, тя сама трябваше да иска да остане, за да е интересно.Вдигна чашата и на един дъх изпи остатъка от питието си, без да я поглежда повече, очаквайки спокойно решението й.
Марк Пиер
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Уличния ресторант "Магнолия" - Page 2 Empty Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Писане by Сахара Пон Апр 30, 2012 10:22 pm

Да си доизпие питието?! Ха! Само преди час го бе изсипал цялото върху нея, така че нямаше какво да изпива, но като добра мама-утешител, трябваше да му обясни някои неща, които хората като него явно не знаеха. Вижте колко добро същество бе нашата Жанет! Седна върху него, за да приличат на двойка за околните, но всъщност нямаше нищо интимно, или дори страстно пламъче, въртящо се в главата й. Обгърна с ръце врата му (осъзнаваше колко го шашка) и заговори в разраненото му ухо.
- Заключи си за миг перверзните фантазии и слушай. Ти си човек, осъзнаваш ли какво означава това и къде си попаднал? Няма да те издам. НО гледай да не излагаш сам повече живота си на опасност, защото не само ще те имплантират, но и ще те наблюдават. - шептеше тихо, надявайки се да не бъде чута от никого.
Успяваше да улови приятния мъжки аромат от него, което успокояваше Тимира и успяваше да потуши огъня, излизащ от носа й.
Дъждовните капки продължаваха да се усилват, а хората се разтичаха на всички посоки, сцената се вдигна, заведението щеше да затвори и започна да прибира масите си.
- Ще вали град! Големи буци, еей толкова, като орехи! Крийте се възможно по-скоро.Айде! - викаше стареца, докато с метлата ги пъдеше от масата, за да си прибере столовете и всички останали прибори.
Град? Градушка?! Която можеше да ти цепне главата само с един удар?! В Александрия никога преди не й се бе случвало! Кожата й настръхна, а тя се огледа наоколо. Домът й бе сигурно на един час от заведението! Скочи като попарена от непдерсказуемия млад мъж и с мъка установи, че изглежда на попаднала в огромен басейн с вода кокошка! Косите й полепваха по лицето и тялото, та чак до кръста, а кожата й настръхваше, щом хладните бистри капки докоснеха нагорещена кожа... Дрехите й останаха в буса на артистите! Трябваше да погледне по-късно дали датата не бе "Петък 13-ти", защото на там й намирисваха нещата!
"Честно, единственото, което искам, е топъл шоколад с бонбонки, пуканки и Шерлок Холмс. Душът си е ясен и без да го казвам. - недоволно се изказа Тимира в главата на утешителката."
Spoiler:

Like a Star @ heaven
Сахара
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Върнете се в началото Go down

Уличния ресторант "Магнолия" - Page 2 Empty Re: Уличния ресторант "Магнолия"

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите