The Host
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

Upstairs

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Upstairs

Писане by Лоръл;; on Сря Апр 11, 2012 7:37 am


--------------------------------------------------------------------------
avatar
Лоръл;;
Водач#3
Водач#3

Брой мнения : 91
Reputation : 0
Join date : 17.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Upstairs

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Нед Май 20, 2012 5:03 pm

Роуд се отдръпна от вратата на стаята на Пиер без да чака повече време. Нямаше за къде да се бави и сега беше момента, в който да си признае всичко пред Ивон и да се покае... можеше само да се надява тя да му прости по някакъв начин и да не вижда обвинението в очите й. То щеше да го убие... да накара сърцето му да се притаи и да очаква всеки следващ удар. Искаше му се тя да го удари и да го пребие от бой... нямаше да й отвърне. Предпочиташе да го удря, докато не счупи всяка част от него, отколкото да вижда бъдещите обвинения в очите й.
Стъпваше нервно на площадката на втория етаж и я чакаше да мине от там. Знаеше, че ще мине след малко и искаше да я изненада точно тук, но по- далеч от стълбите, за да не пострада никой. Беше свел глава и гледаше в краката си, докато ръцете му бяха отпуснати свободно около тялото. Можеше да се прочете вината по лицето му, а да не говорим за погледа му, който заплашваше да бъде замъглен от някоя сълза. Сърцето му тупкаше бързо и развълнувано... притеснено и очакващо най- лошото, но копнеещо за нещо много по- добро.
А когато я видя, се спря като статуя и не помръдна от мястото си, чакайки я да се приближи... Беше го срам да я погледне в очите.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Upstairs

Писане by Yvonne Sewell on Нед Май 20, 2012 5:18 pm

Ивон не очакваше да види точно Роуд. Всъщност не очакваше никого. Обикновено площадките не бяха място за срещи, дори не знаеше какво място точно бяха освен място, през което да преминеш и продължиш към долния етаж. Проследи с поглед всяка реакция от негова страна, огледа го от главата до петите, откривайки нещо изключително съмнително в начина, по който стоеше. Това не бе Роуд и в мислите й се прокрадна лекото съмнение, че бе Душата в него, нямаща представа какво прави тук.. Той просто нямаше как да стои толкова кротко и смирено, въпреки че може би си имаше някаква причина. Не беше останала глуха за няколкото тряскания на врата и други необичайни шумове из имението, но пък кога ли друг път не се бе случвала поредната кавга между обитателите? Може би просто този път нещата леко бяха излязли извън контрол и нормалните предели на кавга. Не можеше да не се осъмне, че и Роуд може би имаше вина.
- Не стой така.. Това, че си стария водач не означава, че не си важна клечка в йерархията. Нямате ли си някакви сбирки, уговорки, нещо с Марк, че ако не друго, то поне да закрепите старото приятелство? - попита накрая, нарушавайки тишината, която идеално успяваше да й полази по нервите, а мълчанието на Роуд също не й бе от полза. Почти го задмина, готова да слезе на долния етаж, но вече дори не помнеше каква бе първоначалната й цел, така че се върна няколко крачки назад и зачака отговора му. Някакъв отговор, какъвто и да било, нещо, което поне малко да й подскаже, че не бе загубил контрол над тялото си и все още бе Роуд, а не някой друг с лицето на Роуд.

--------------------------------------------------------------------------
MAYBE I'M AN ANGEL UNDERNEATH, INNOCENT AND SWEET, BUT
i'm more alive i've ever been,
so now I give you all my sins;
avatar
Yvonne Sewell
търсачи;
търсачи;

Брой мнения : 1483
Reputation : 5
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Upstairs

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Нед Май 20, 2012 5:28 pm

-Ивон... аз... съжалявам.- едва изрече Роуд, а сърцето му затупка още дори по- бързо, ако това беше възможно.
Страните му бяха почервенели от повишеното кръвно налягане и бързото движение на кръвта из вените и артериите му. Не знаеше какво друго да й каже. Всеки поглед, хвърлен към нея можеше да означава много неща... вина... радост, че тя все още беше при бунтарите, а не бе решила да се изнесе през нощта... страх, че това, което казваше може би щеше да я накара да направи именно това и всички чувства, бушуващи в него караха долната му устна да трепери, а очите му да се насълзяват.
-Не исках да го правя и не знам какво ми стана, дори не си спомням лицето й добре, но една част от мен помни всяка черта дори от тялото й...- спря за малко, очакващ реакцията на Ивон, но продължи почти веднага, докато бе събрал смелост да й разкаже за вината си.- Аз й наговорих, че съм влюбен в нея, а не си го спомням това чувство и въпреки това една част от мен остава твърдо убедена, че съм влюбен. Сякаш за няколко часа се превърнах в друг човек.
Ръцете му трепереха и се протегнаха към нея очаквателно, сякаш искаше прегръдка, но знаеше, че няма право на нея, особено след споделеното... и изобщо след направеното. Той притаи дъх, очаквайки я да каже нещо и с всяка секунда мълчание нещо в него умираше малко по малко, искащо да върне времето назад и изобщо да не посещава онзи бал. Да не бе спрял по край Жасмин, ала онази част, която беше горда с тази постъпка не спираше да напомня колко добре си бе прекарала.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Upstairs

Писане by Yvonne Sewell on Нед Май 20, 2012 6:08 pm

Любов. Рано или късно всичко опираше до точно това чувство. Имаше още толкова много, но всички се изпаряваха. Сюуел не обърна внимание на думите му. Поне в началото не го направи. Едно извинение й се струваше толкова нелепо особено от негова страна, щом не той бе я предал на Души, не той бе виновен, че носи в себе си Душа. Уви, постепенно всичко придоби смисъл. Самата мисъл, че бе успяла да попадне в някакъв капан и това бе евтин театър, с който Роуд да си спаси кожата, едва не я подлуди. Ивон се отдалечи с още една крачка, въпреки че и преди бе на безопасно разстояние. Искаше да му каже, че не бе виновен, че може би просто губеше ясното си съзнание поради наличието на още нечие в главата му, но за миг помисли, че тя не бе сигурна в нищо. Не бе свидетел на случилото се и нямаше как да го оневини толкова лесно.
- Никога не съм очаквала вечността с теб. Знаех, че рано или късно няма да се промениш. Преди девет месеца бе същия. Не те виня, Роуд. Хората сте странно нещо. Вярвате в любовта, която реално дори не съществува. Просто е толкова известна сред изкуството ви, филмите, музиката, че колкото повече живеете в тази лъжа, толкова повече тя ви се струва истина. - сама дори не откриваше смисъл в думите си. Поне не го винеше, опитваше се с нищо да не показва колко обвинителна може да бъде, защото не искаше да обвинява него. Обвиняваше себе си, че бе толкова инатливо същество и бе допуснала да чувства. Едва сега осъзнаваше, че баща й не бе я пазил от чувства, за да стане безмилостна като него, а за да я предпази от нещо подобно, което би могло да я нарани.
Въпреки всеки вик в главата си, тя се приближи към него. Онази безопасна близост, спазваща една бледа дистанция помежду им. Устните й почти докоснаха дясната му страна и едва доловимо прошепна:
- Може би не е твърде късно да се откажем и прекратим всичко. Ще се върна в Тусон. Там, където ми е мястото и ще изчезна така, че никога да не си спомниш за мен. Обещавам.
Думите й бяха в пълен разрез с онова, което виждаше, че Роуд желае. Някой не ти се извиняваше, защото желае да те прогони, а защото желае да останеш, но Ивон просто бе преосмислила твърде много за тези няколко секунди и трезво бе успяла да различи себе си от него. Не бе просто човек и Душа. Те бяха различни в още много отношения и с пристъп на слабост се бяха променили, с което застрашаваха да изгубят кои реално са. Поне с нея бе така. А и отчаяно желаеше да се измъкне по някакъв начин от тази ситуация, преди да бе помисли дълго и обстойна над чутото, което би породило единствено гняв.

--------------------------------------------------------------------------
MAYBE I'M AN ANGEL UNDERNEATH, INNOCENT AND SWEET, BUT
i'm more alive i've ever been,
so now I give you all my sins;
avatar
Yvonne Sewell
търсачи;
търсачи;

Брой мнения : 1483
Reputation : 5
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Upstairs

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Нед Май 20, 2012 6:27 pm

Ръцете му останаха да висят във въздуха за секунда, но в момента, в който Ивон изрече думите си, те я заключиха в една силна прегръдка; такава, от каквато беше трудно да се измъкнеш и нямаше шанс това да стане. Стисна я силно... колкото можеше по- силно скривайки лицето си в дългата й коса, а едната му буза бе прилепена до нейната. Тялото му се разтресе леко, но ръцете му не я пуснаха дори за малко.
Мисълта да я загуби толкова лесно... да я пусне да излезе през вратата на Имението и да задмине табелката с "добре дошли" на изоставения град и да не я види никога повече го накара да се разкъса отвътре. Сякаш чуваше звук от цигара, загасена в жива плът... мириса на разрушено. И онова желание, което винаги бе имал, да разрушава мигом се бе изпарило... не искаше да разрушава това, което бе градил повече от девет месеца, през които се бе почувствал като най- щастливия мъж на земята. Никога нямаше да съжалява за времето, което бе прекарал с Ивон. Нито, че бе оставил себе си на Душите, за да я отърве от нещо по- лошо. Не можеше да я вини дори, че го бе предала и не усещаше предателството й като такова. Обичаше я от дъното на душата си! Обожаваше я.
Беше прехапал устната си, за да не издаде и звук, докато очите му издайнически се пълнеха със сълзи, а те падащи по откритата част на рамото й, го издаваха още повече. Думите му удряха по стените на съзнанието и разбиваха някаква невидима стена, рушеща се тухла по тухла... бавно, методично и сигурно.
-Господи! Ивон не си тръгвай... моля те!- прошепна Роуд, но твърдо, молещ така, както не се бе молил на друга и едва ли щеше да се моли.- Моля те... Ивон.
"Егоист!"- изкрещя в главата му Дръзко Желание... чуваше го за първи път откакто бе върнал контрола си.-"Остави я да си тръгне и да те забрави! За какво ти е? Остави ме да обичам!!!"

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Upstairs

Писане by Yvonne Sewell on Нед Май 20, 2012 7:05 pm

- Не ме моли, Роуд. Не ме карай да съжалявам, че ти помогнах да стигнеш до тук, че се отдадох на нещо, което е толкова погрешно. - почти изръмжа Ивон в опит да се измъкне от ръцете му. Знаеше, че гнева ще я навести рано или късно. Надяваше да бъде по-късно, защото това бе единствената й естествена защита от околните, а картинката никога не бе хубава. Най-често използваше единствено думи, но ако Роуд не се откаже, то бе готова да направи всичко по силите си, че да се измъкне от това място.
- Коя е тя? Коя подред е? Аз коя подред бях? - зададе всички въпроси на един дъх. Не искаше да знае. Не й трябваше да знае. Единствено можеше да съчувства на бедното момиче, защото рано или късно то щеше да попадне на нейно място, но при липсата на ред в мислите си, Сюуел изричаше всичко. Разбунтува се против силната му прегръдка. Нима очакваше съжаление от нея? Нямаше да го получи. Виждаше страданието му, чуваше го, усещаше го, но го пренебрегваше. Не искаше да втори път да става жертва. Как бе успяла да потъне толкова? Сама не можеше да намери отговор на тези въпроси. Постепенно пръстите й се свиха в юмруци, които безпощадно забиваше в гърдите му. Опитваше да укроти яростта и да не му причинява твърде много болка, но достатъчно, че да се предаде и да я пусне. Накрая успя. Усети как ръцете му около нея леко се отпуснаха и с малко ловкост успя да се измъкне. Връхлетя по коридора към стаята, където знаеше, че още има нейни неща. Не ги бе взела след предателство и учудващо те все още бяха там. В пристъп на нова ярост дори не се страеше да подредба, дори не знаеше откъде бе намерила сак, но знаеше, че иска да вземе всичко свое и повече да не се връща тук. Борбата с напиращите сълзи също бе почти загубена. Сълзи от болка, но в същото време гняв към самата себе си, че го бе допуснала да я изиграе по толкова долен начин.

--------------------------------------------------------------------------
MAYBE I'M AN ANGEL UNDERNEATH, INNOCENT AND SWEET, BUT
i'm more alive i've ever been,
so now I give you all my sins;
avatar
Yvonne Sewell
търсачи;
търсачи;

Брой мнения : 1483
Reputation : 5
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Upstairs

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Нед Май 20, 2012 7:23 pm

-Ивон, не изпитвам нищо към нея!- изкрещя Роуд след Сюуел и я последва в стаята й, затваряйки вратата след себе си. Врътна ключа в ключалката и запрати в небитието някъде из стаята, нямаше да й позволи да си тръгне; може би само през трупа му.
НЕ му пукаше, че нямат шанс да излязат от стаята. Не можеше да си позволи да се отдели от нея за втори път... отново заради собствената си глупост. А ако тя случайно излезеше от тук и подминеше онази табелка, Роуд щеше да преобърне света, но щеше да я намери... щеше да излезе такъв, какъвто бе- човек, бунтар и господин Геноцид- пред света, щеше да покаже на всички Души колко човек беше и нямаше да им позволи да заловят него или нея.
Влюбен... влюбен в нея и в никоя друга.
"Замълчи! Намери ключа и й отвори вратата, а след това я тръшни силно. Можем да сме много по- щастливи с Жасмин"- заговори отново Дръзко Желание, а гласът му звучеше по- силно от всякога, по- мощно и сякаш напираше да излезе между устните му.
Застана между Ивон и куфара и я притисна в стената, поставяйки крак между нейните два, така че да не можеше да се измъкне без да го удари и отново да избяга. Гърдите го боляха от предишните й гневни действия, но не обръщаше внимание на това.
-Удряй ме!- изкрещя срещу нея Роуд, ръцете му си намериха място на стената от двете й страни, отрязвайки изцяло пътя й за измъкване.- Хайде! Удари ме пак... и пак... и пак и отново!- плътния му глас изпълваше цялото помещение и се разнасяше дори през коридора, чувайки се в останалите стаи, което сигурно бе привлякло чуждо внимание, но нямаше никакво значение.- Но не си тръгвай... Обичам те! Независимо какво чувам от него в главата си! Няма да те пусна!
По челото му бяха избили капчици пот от вътрешната жестока борба, която водеше с Дръзко Желание за надмощие и развоя на събитията, но все още печелеше войната.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Upstairs

Писане by Yvonne Sewell on Нед Май 20, 2012 8:09 pm

- Тогава спри! Колко още ще издържиш да повтаряш едно и също? - отвърна му със същия висок тон. Отстрани би е смяла на реакциите си, напомнящи за поредния сапунен сериал, но в реалността нямаше дори грам повод за смях. Искаше да е далеч от тук. Проклинаше деня, в който бе решила да се отдели от онази огромна група Търсачи. Не своята, а онази, която можеше да наследи и то, за да спаси човешко дете от лапите на Душите. Нямаше смисъл в тези й действия, нямаше смисъл и в сегашните.
- Няма да те ударя. Ще опитам с добро. Роуд, просто се вслушай във вътрешния си глас и ме пусни. Няма да ме видиш повече и дори няма да си помислиш за мен, но ако решиш да ме последваш. Тогава се кълна, че ще те вкарам в най-подсигурената стая от болницата в Тусон и ще се погрижа повече да не възвърнеш този си контрол на Душата в себе си. - снижи тон, но заедно с това в него се прокрадна заплашителна нотка. Имаше силите да го направи и щеше, ако нямаше друг избор. Не го правеше в услуга на Душата, правеше го в негова услуга, защото въпреки всичко й пукаше за него. Не можеше просто да го остави зад себе си, знаейки, че ще се изложи на подобна опастност.
Ах, тези издайнически сълзи. Как въобще не й се вписваха в картинката... Обзе я нова ярост, насочена единствено към самата нея. Не искаше да го удря, но го направи. Леко, но достатъчно, че да й послужи като лека пролука, с която да се измъкне и да тръгне да издирва ключа из стаята. В краен случай просто щеше да използва прозореца. Издирването бе без успех, но й помогна леко да укроти буйния си нрав и да се спре в средата на стаята, обръщайки поглед към него.
- Едно не разбирам... Защо не приемеш, че е по-добре да се вслушаш какво ти казва? Защо е нужно да се залъгваме, щом има начин, по който поне единият да бъде щастлив? - почти простена от болката, с която изричаше тези думи, но успя да запази увереността си в тях. Хвана я за края точно когато се изплъзваше между пръстите й и потисна новите сълзи, които заплашваха да разкрият слабостта й в този момент.

--------------------------------------------------------------------------
MAYBE I'M AN ANGEL UNDERNEATH, INNOCENT AND SWEET, BUT
i'm more alive i've ever been,
so now I give you all my sins;
avatar
Yvonne Sewell
търсачи;
търсачи;

Брой мнения : 1483
Reputation : 5
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Upstairs

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Нед Май 20, 2012 8:27 pm

-Няма да се дам на една Душа!!- изкрещя отново Роуд, докато разтриваше ребрата си съвсем леко, което му причиняваше допълнително болка и го караше поне малко да се освести.- Ако си искала толкова много Дръзко Желание или каквато е там шибаната душа в мен, защо не ме заведе в болница онзи ден, вместо да ме водиш тук? ДА ме беше завела и оставила там.
..."щеше да е по- добре да ме унищожат"- добави на ум, но го запази за себе си.
Бутна я на леглото и я остави да лежи без да я притиска със своето тяло. Беше изправен пред нея, а фигурата му- божествено огромна и много по- голяма от нейната, издаваше величие, но и излъчваше уязвимостта на болката в себе си: скрита някъде дълбоко и разяждаща го от вътре. Отново трепереше целия, а сдържането на всички емоции му беше прекалено трудно, за да го прави. Сълзите, които се стичаха по лицето му изглеждаха ядни, но съдържаха много съжаление и тъга от случващото се.
-Никога не е късно да ме предадеш отново.- прошепна ядно Роуд и й подаде ръка.- Доброволно ще дойда с теб и ще ме предадеш отново на Търсачите. Мен ще унищожат и ще знаеш, че поне Дръзко Желание ще е щастлив, нали?

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Upstairs

Писане by Yvonne Sewell on Нед Май 20, 2012 8:47 pm

За момент Ивон затвори очи. Опита да проясни мислите си, но те продължаваха да не я слушат. Подсказваха й по всякакъв начин колко болка й бяха докарали последните му думи. Можеше да му прости всичко, абсолютно всичко, дори го бе направила, но не й тези думи.
- Не ме интересува Душата, Роуд. Без значение е дали е Дръзко Желание или Кротка Мисъл.. Наричай я както пожелаеш. Грижа се за теб! Предпазвам те от това, което в действителност съм! - изкрещя последното изречение толкова гневно, че успя да привлече вниманието му. Изправи се до седнало положение и срещна погледа му. В крайна сметка всичко опираше до него, а не онова, което носеше в себе си.
- Веднъж пострада заради мен. Няма да ти го причиня повече и ако ти няма да си щастлив с моето заминаване, то аз ще съм. Няма да се обвиняваш повече заради мен, няма да я има Душата, която ти създава проблеми, няма да я има онази, която изрече куп лъжи, за да те върне невредим тук, където се чувстваш у дома. - с всяка дума губеше гласа си все повече и повече, докато той не се превърна в шепот. Сама знаеше, че бяга от реалността. Особено с последните изречения. Никога не бе излъгала за чувствата си, но ако това бе начинът да се измъкне и да го спаси от повече нещастия, то си струваше да опита.

--------------------------------------------------------------------------
MAYBE I'M AN ANGEL UNDERNEATH, INNOCENT AND SWEET, BUT
i'm more alive i've ever been,
so now I give you all my sins;
avatar
Yvonne Sewell
търсачи;
търсачи;

Брой мнения : 1483
Reputation : 5
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Upstairs

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Нед Май 20, 2012 9:01 pm

-Не ти вярвам.- прошепна също толкова тихо Роуд, колкото тихо бе завършила и тя.- Лъжеш ме, Сюуел.
Отдавна не беше използвам фамилията й и обикновено го правеше, за да я подразни, но този път... този път това обръщение съдържаше нещо по- величествено, извисено три метра над небето и съдържащо любов в себе си. Ръката му погали бузата й, изтривайки останалите следи от сълзите. Толкова харесваше лицето й- с грим, без грим... имаше ли значение, Ивон бе най- красивото нещо в живота му, което не можеше да изпусне.
Замъгленото му зрение, от онези същите сълзи, които продължаваха да се стичат нахално и неканени, му пречеше да види ясно чертите й, но му беше достатъчно, за да знае, че не й носеше най- положителните емоции и се разкъсваше отново от този факт, но онзи глупак, който все още беше в него, ликуваше, че ще бъде оставен, най- вероятно, да изживее своето собствено щастие... щеше да има възможност да отиде и да потърси Жасмин, за да се докосне до съзнанието й отново.
-Ако си тръгнеш... аз тръгвам след теб.- треперещите му ръце поеха нейните и ги накараха да докоснат лицето му... толкова приятен допир, който му носеше топлина и обич, каквато не можеше да му носи друго същество на този свят.-Спомняш ли си? Аз ще бъда там, където ще си ти.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Upstairs

Писане by Yvonne Sewell on Пон Май 21, 2012 7:18 am

Ивон отскубна ръцете си от неговите и се отпусна отново назад. Ама той наистина не се отказваше лесно. Направо я учудваше, в гората се бе дал толкова лесно на Душите, знаейки какво го очаква, а сега можеше да има по-добро бъдеще и се инатеше.
- Няма да го направиш. Аз съм свикнала в самота. След смъртта на баща ми си останах без никого, докато ти си заобиколен ако не някой близък, то от добри приятели, които разчитат на теб. Не може просто да ги предадеш. Не си чак такъв егоист, Роуд. - започна отново с философските си разсъждения с опит да го отблъсне, да го накара да осъзнае, че наистина краят може би е по-добър изход. Вече дори бе забравила за какво бе започнало всичко, но знаеше с какво щеше да свърши.
- Мразя те, Роуд. Мразя те! В дадени моменти ме караш да се чувствам толкова слаба и беззащитна, че започвам да мразя и себе си. - изкрещя почти мигновено и се изправи без дори да го поглежда, но накрая го направи. В очите й проблясваше гнева, отправен към него, защото нямаше как да го отправи към себе си, въпреки че бе предназначен и за двамата.
В един момент просто загуби смисъл в изблиците на гняв. Дръпна го неочаквано към себе си, отпускайки се обратно върху леглото, докато устните й не намериха неговите. Лисваше й това чувство. Онова необяснимо успокоение, което й носеше всяка тяхна целувка. Имаше чувството, че последния път, когато се бе почувствала така бе на светлинни години от настоящето.
- Защо не мога да те излъжа, Роуд? Защо точно ти ме познаваш по-добре дори от мен самата? - прошепна тихо, борейки се да възстанови нормалния ритъм на дишането си след толкова ярост и неочакван изблик на чувства. Кротко очакваше отговора му, докато с пръсти следеше всяка черта от лицето му сякаш си припомняше нещо отдавна забравено.

--------------------------------------------------------------------------
MAYBE I'M AN ANGEL UNDERNEATH, INNOCENT AND SWEET, BUT
i'm more alive i've ever been,
so now I give you all my sins;
avatar
Yvonne Sewell
търсачи;
търсачи;

Брой мнения : 1483
Reputation : 5
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Upstairs

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Пон Май 21, 2012 7:50 am

Всичко се случи толкова скорострелно, че точно докато отваряше устата си, за да оспори думите й за пореден път... или пък да направи точно обратното, усети устните й върху своите и начина, по който се стовариха върху леглото. Усети как дюшека се разтресе под тежестта им и се разбунтува срещу действията им, карайки телата им да отскочат лекичко нагоре. Усещаше приятния допир на устните й- не особено нежен, изпълнен с някаква жестокост, но все пак желан.
Едната му ръка- тази, на която не се подпираше, се пъхна под тялото й и го повдигна, прилепвайки го максимално до своето. Усещаше трепета на тялото й, предизвикан най- вероятно все още от негативните усещания, но си припомни колко приятно можеше да я накара да трепери по други причини... доста по- приятни. Отдели с нежелание устните си от нейните и се загледа в очите й... винаги бяха толкова обаятелни и магнетични, дори когато беше тъжна или ядосана. И не харесваше просто естествения им цвят, харесваше му да вижда и сребристото им отражение. Така поне знаеше, че тази, която обожава беше там- на мястото си и можеше да бъде негова.
Ръката му я отпусна отново, заиграваща се с ръба на блузата й и докосвайки кожата й леко и почти ефирно, докато усещаше как косъмчетата настръхват.
-Защото и ти ме познаваш също толкова добре.- отговори й Роуд.- А аз обожавам всяка твоя част... от главата до петите.- пръста му мина по бедрото й и се изкачи чак до врата й.- Добрата Ивон... лошата... бясната! Кротката, невъздържаната, желаещата- всяка дума костваше целувка, която устните й получаваха.
Захапа леко долната му устна и я засмука леко, но жадно, подсказвайки й колко много желаеше тя да бъде до него.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Upstairs

Писане by Yvonne Sewell on Пон Май 21, 2012 8:30 am

Пръстите й се изгубиха сред косата му, докато другата й ръка се спусна по гърба му. Знаеше, че тялото й желае повече, но въпреки това имаше още толкова въпроси, търсещи своя отговор, и неща, които желаеше да изрече. Не успя да укроти внезапната страст, която бе завладяла тялото й. Чувстваше се неспособна да укроти нищо в себе си, като луда с липса на самоконтрол, която единствено изпадаше от едно настроение в друго. Устните й се спуснаха по врата му със същата жажда, но с повече усилия успя да се възспре. Избута го от себе си със същата изненадваща сила, с която го бе придърпала към себе си преди минути.
- Все пак искам да знам отговорите на онези въпроси. Коя е тя? Коя подред е? Коя подред съм аз? - настоя и се обърна на една страна, за да срещне погледа му. Този път не изпита болка при споменаването на "другата", защото не я чувстваше като заплаха. Или бе загърбила всичко и оставаше единствено любопитството, или просто се бе примирила, че отсега нататък може би ще трябва да не се интересува толкова много от страничните му занимания.
- И още нещо.. Съжалявам, че не те предпазих от Душата в тялото ти. Трябваше да те послушам и да я извадя, но просто не можех да жертвам живота ти в името на самостоятелния ти живот. - завърши, въпреки че не съжаляваше наистина. Да, може би ако Душата имаше нещо общо с всичко това щеше да я намрази още повече, но пак нямаше да бъде достатъчно бясна, че да жертва Роуд. Без него отново оставаше без някого, на когото да има доверие, а за толкова кратко време бе изградила страх от самотата. Нещо, което преди не я бе карала да се чувства уязвима.

--------------------------------------------------------------------------
MAYBE I'M AN ANGEL UNDERNEATH, INNOCENT AND SWEET, BUT
i'm more alive i've ever been,
so now I give you all my sins;
avatar
Yvonne Sewell
търсачи;
търсачи;

Брой мнения : 1483
Reputation : 5
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Upstairs

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Пон Май 21, 2012 11:02 am

Облекчението, което изпитваше в момента, че Ивон беше до него и не си бе тръгнала, макар това да можеше да се дължи на липсата на ключ за вратата на стаята й. Но да не изпускаме подробността, че все още имаше прозорец, а те бяха на третия етаж и нямаше да бъде толкова трудно да прескочи и да излезе през него. Беше все още наелектризиран от целувката им и трудно мислещ, сякаш тя бе изпила всяка една част от нормалните му мисли и бе направила мисленето трудно като цяло.
Посегна към нея и отмести един кичур от тъмната й коса назад, който му пречеше да вижда добре лицето й. Въздъхна при въпросите й, но нямаше избор... щеше да й угоди и да й отговори, дължеше й го, пък и не се чувстваше особено притеснен от истината, знаеше, че не той изпитваше онези неща към другата жена и нямаше намерения да крие нищо от Ивон.
-Казва се Жасмин.- отговори й тихо, но сигурно и след това се замисли. Направи онази сладка замислена физиономия и започна да гледа в тавана, докато се чудеше за някакви неща от живота си, които не му се бяха стрували толкова важни, за да помни.- Мен мама ме е учила да броя само до десет.- изплези й се шеговито, което трябваше да е въпроса на втория й въпрос.
Той отново придърпа Ивон в ръцете си, вдишвайки от нежния аромат на тялото й. Харесваше му да разхожда дъха си по врата й и да усеща как дъха й се забързваше, когато я целунеше по онзи неприличен начин.
-След Марлене...- Роуд замълча за малко. Никога до сега не я бе споменавал и като едно минало в живота му, Марлене, макар и майка на вече заловеното му дете, не представляваше нищо повече от захвърлен спомен, който дълго му бе пречил да живее трезво.- ... ти си втората жена, която обичам.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Upstairs

Писане by Yvonne Sewell on Пон Май 21, 2012 3:29 pm

- Десет? Сериозно? И аз съм едва втората? В такъв случай кои са останалите седем, щом вече знам за трите? - последва нова порция въпроси, но изречени с доста по-шеговит тон и неочакващи своите отговори. Вместо да продължи с думите, Ивон се сгуши по-близо до тялото му, излъчвайки някаква слабост, която подсказваше как е готова да се предаде и да забрави, че някога преди минути й бе минало през ума да изостави всичко и да продължи напред към непознатото. Усети как Роуд потръпна с приближаването й и не бе от нежелание, нито от изненада. Чуваше спокойното му дишане, леко накъсано от отминалите емоции, но все пак спокойно, и това й подсказа, че може би просто тялото му проявяваше защитна реакция срещу нов удар от нейна страна.
- Заболя ли те? Не исках... Ти ме предизвика! - в началото започна тихо и извинително, но впоследствие му прехвърли вината и то с напълно чиста съвест. Въпреки това усети онова разяждащо чувство на вина, че го бе ударила и то неведнъж. - Може и да не съм ти го казвала, но ти си първият, който ми доказа, че чувствата не са проклятие... Преди просто бях заставена да вярвам, че те са просто заблуда, че не съществуват и че носят единствено зло. - незнаеше защо каза всичко това, но думите просто не търпяха да бъдат пренебрегвани и извоюваха своето право да бъдат чути.

--------------------------------------------------------------------------
MAYBE I'M AN ANGEL UNDERNEATH, INNOCENT AND SWEET, BUT
i'm more alive i've ever been,
so now I give you all my sins;
avatar
Yvonne Sewell
търсачи;
търсачи;

Брой мнения : 1483
Reputation : 5
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Upstairs

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Пон Май 21, 2012 3:54 pm

-Ти изобщо не ме разбра.- засмя се Роуд и я тръшна на леглото по корем, притиснал я с тялото си, но съвсем леко, оставяйки й голяма възможност да се измъкне, за да не бъде ударен и тя отново да си я извоюва. Предпочиташе да лиши тялото си от още наранявания, защото щяха да му дойдат в повече, макар половинчатото й извинение да беше почти лековито и да му беше харесало колко пламенно и характерно се извини тя и го обвини по толкова невинен начин.- Само като си помислиш колко жени има тук и е имало... и съм спал със сигурно половината от тях... доста повече от десет излизат, но аз съм обичал само двечки!-поясни Роуд "а можеха да бъдат и трички", добави Дръзко Желание, но господин Геноцид се направи на ударен за думите му.- И сигурно щях да обичам само една, ако те бях срещнал преди Марлен.
Езика му изрисува цветче по врата й, малко под ухото и захапа меката му част, а след това се отправи до татуировката на врата й. С върха на езика си описа всеки един орнамент от нея, докато кожата й настръхваше приятно под ласките му. Чувстваше се толкова добре, когато усещаше топлината на тялото й под себе си... или до себе си и върху себе си... какво значение имаше?!
Ръката му се спусна по ръката й, а след това и по бедрото от външната страна, връщайки се нагоре, докато ръцете му не я подхванаха окончателно и не я обърнаха с лице към него.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Upstairs

Писане by Yvonne Sewell on Пон Май 21, 2012 5:07 pm

Думите му породиха усмивка от нейна страна миг преди тя да бъде помрачена от мисълта, че едва ли не в дадени моменти изпадаше в нервни пристъпи, граничещи с маниакална ревност, която в мислите си Ивон виждаше като желание да бъде едва ли не богиня в очите му. Определено това не бяха нейните мисли и очаквания. Може би отдавна заспалата човешка душа и никога не получила този тип любов си играеше игри със съзнанието й, внушавайки своите желания и капризи. Не й харесваше това своенравие.
- Знаеш, че си свободен на правиш каквото пожелаеш, нали? И ако един ден просто намериш друга, то ще се изпаря от живота ти както бих могла да го направя всеки миг. Без следи от каквото и да било присъствие. - промълви тихо Сюуел преди отново просто да потърси устните му. Ноктите й инстинктивно се забиха по гърба му през дрехите. Сви леко левия си крак, докато коляното й не опря до ребрата му или така предполагаше, след което отново го отпусна безжизнено, но се постара и този път да последва всяка извивка на тази част от тялото му. Само секунди преди необезпокоявано да пъхне ръцете си под блузата му и да усети прилива на наелектризираща енергия от горещата му кожа да се предава към нея. Измърка доволно, но по-късно ръцете й се отдръпнаха и Ивон изглеждаше толкова невинно сякаш нищо не се бе случило, а просто отново си говореха за нещо незначително.
- Знаеш ли, интересно е как след всеки скандал се оказваме затворени сами в една стая, в която има и легло... Преди девет месеца, сега. - констатира неуспоримото, срещайки погледа му. В тази колекция липсваше единствено онзи дребен спор из улиците на Тусон, но той дори не минаваше за скандал. Беше си просто спор.

--------------------------------------------------------------------------
MAYBE I'M AN ANGEL UNDERNEATH, INNOCENT AND SWEET, BUT
i'm more alive i've ever been,
so now I give you all my sins;
avatar
Yvonne Sewell
търсачи;
търсачи;

Брой мнения : 1483
Reputation : 5
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Upstairs

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Пон Май 21, 2012 5:28 pm

-Мм.- направи блажено изражение Роуд и затвори за мъничко очи, за да допълни общата картинка на доволното му състояние.- Първия път, в който те опитах.
Само като си спомнеше колко умопомрачително беше желанието му за нея тогава, но може би бяха дните, в които все още не предполагаше колко много ще се влюби в тази жена... всеки път толкова влудяващо сексапилна. Походката й, като на котка и дори още по- ефирна и лека го караше да му се приисква да върви след нея, а тогава погледа му обикновено се забиваше в задните й части, докато съзнанието му си играеше на тука има- тука няма с неприличните мисли. А онзи пръв секс с нея бе бил толкова върховен, че не можеше да й откаже при всяка тяхна среща (изключваме онази, когато тя го довлече в буквалния смисъл до Имението... не, че щеше и тогава да й откаже, но определено беше по- зает с това да не й тежи).
-Но тогава... струва и се, аз бях без тениска.- засмя се Роуд и й намигна игриво.- Винаги завършват по най- сладкия начин.
Наведе се и целуна устните й ефирно, продължавайки с малки, почти детски и бързи целувки по врата й, докато не достигна гърдите й. Захапа съвсем леко едната; съвсем игриво, сякаш просто се закачаше, докато пръстите му си проправяха път през сутиена й и единственото, което направи бе само да отмести леко плата, за да има достъп до тази част на тялото й. Дори не си направи труда да свали горната й дреха, просто си направи малко повече място за изява и засмука зърното й жадно. Едва ли беше нужно да си напомня, че доста бебета биха му завидели в този момент.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Upstairs

Писане by Yvonne Sewell on Пон Май 21, 2012 6:03 pm

Изстена тихо, но със сигурност от удоволствие. Дори не успя да осъзнае защо го направи, щом не се предаваше лесно. Може би най-сетне Роуд бе успял да й влезе под кожата, но нямаше да остави нещата по този начин. Придърпа го обратно към устните си и след една страст и обещаваща много, но лъжливо, целувка отново срещна погледа му.
- Откажи се, Роуд. Няма да ти излезе късмета. Не и този път, освен ако не решиш да действаш против волята ми, а знам, че не го правиш. - в думите й се прокрадна студенина. Говореше сериозно и как само се надяваше Роуд да не бе променил навиците си, защото тогава нищо нямаше да завърши красиво. Е, поне нямаше да се чувства виновна, ако той си заслужи още някой удар. Избута го от себе си без дори да й мигне окото и се приведе в общ приличен вид.
- Честно.. Не мога да разбера защо винаги завършваме така. Не може ли поне веднъж да сме като във филмите? Караме се, а след това ти ме извеждаш на вечеря като извинение. - погледна го, докато изваждаше всички онези вещи, които смяташе да вземе със себе си при евентуалното си и вече осуетено изчезване от живота му. Разбира се, нямаше предвид още сега да тръге да я извежда на вечеря. Дори не харесваше тези сладникави и долнопробни отношения, но просто в един момент губеше интерес към физическото.
- Защо просто не открием ключа, за да мога без капка съвест да се изгоня от стаята? След всички тези емоции и признания ми е нужна почивка. Може би ден-два, през които да не ми се мяркаш пред очите. - предложи със същия безразличен тон, въпреки че при последното си изречение включи и лека шега, колкото да го подразни, сякаш си бе нещо нормално за нея в един момент просто да се отдръпне и да не чувства нещо нередно в това. Наистина си бе нормално за нея. Просто в един момент изгаряше Роуд да бъде до нея, а в друг й ставаше безразличен спрямо онзи особен начин на взаимоотношения. "Най-сладкия начин" както се бе изразил той.

--------------------------------------------------------------------------
MAYBE I'M AN ANGEL UNDERNEATH, INNOCENT AND SWEET, BUT
i'm more alive i've ever been,
so now I give you all my sins;
avatar
Yvonne Sewell
търсачи;
търсачи;

Брой мнения : 1483
Reputation : 5
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Upstairs

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Вто Май 22, 2012 4:55 pm

Роуд се изправи, определено Ивон оправдаваше всичките му очаквания. Не се и бе съмнявал, че е жена на място и се усмихна игриво веднага след думите й. Погледа му се разходи из стаята по възможно най- бързия начин, за да открие ключа преди нея. Беше сигурен, че могат да стоят цяла вечност в стаята, за да слуша гласа й как хубаво изпращаше хапливи забележки или пък прекалено приятни комплименти, които Сюуел представяше по толкова не комплиментален начин.
С един скок от леглото се размаза малко пред нея, измъквайки ключа от под голямата секция, която го криеше под себе си. Не беше сигурен как е успял да го пъхне точно там, но се радваше, че не е по- навътре и успя да го улови бе проблем и да го скрие зад гърба си и да се изправи невинно, разтривайки ударената си в пода брадичка. Определено тези дни бе получил достатъчно травми, колкото не му бяха нанасяли и при залавянето от Търсачите или пък при онези гонитби, които си спретваха заедно с тях, просто защото на Роуд му се струваше прекалено скучно просто да си вземе провизиите и да си тръгне спокойно от Тусон.
-Винаги мога да те заведа на ресторант в града.- засмя се Роуд припомняйки си колко разрушен беше ресторанта в близост до Имението...- ще бъде много романтично.
Прегърна я през кръста и я завъртя, а после и наклони назад, прокарвайки дъха си по врата й. Миг след това я изправи скорострелно и се отправи към другата част на стаята й, за да има време да изпълни това, което беше замислил.
-Обаче, ако смяташ просто да излезеш от тук и да ми избягаш... то трябва да си вземеш ключа.- изплези се Роуд и дръпна дънките си навън, пускайки ключа в боксерките си. Определено харесваше физиономиите й, когато направеше някоя простотия.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Upstairs

Писане by Yvonne Sewell on Вто Май 22, 2012 6:52 pm

- Не искам ресторант... Искам теб. - прошепна тихо, но силно акцентира над точното си желание, въпреки че двамата разбираха това изречение по доста различен начин. За нея то дори не бе отправено пряко към Роуд, въпреки това прехапа долната си устна по онзи толкова съблазнителен начин. Дори не се подвоуми преди да се вкопчи в тениската му, избутвайки го към леглото и падайки отгоре му. Нежни целувки, придобиващи все повече настойчивост, безцеремонно зашариха по устните и врата му, докато с ръцете си плавно избутваше тънкия плат нагоре по тялото му. Спря единствено, за да прехвърли тениската през главата му и да я метне сред бъркотията на стаята. Очакваше я доста труд. Мразеше бъркотията, искаше да знае кое къде е, а сега бе трудно да се ориентира. Бързо се отърва от тези мисли и продължи с малката игра, която целеше да го подразни, спускайки устни все по-надолу по тялото му. Остър шум, подобен на скъсването на плат, наруши за момент тишината, но бе сигурна, че Роуд бе по-заинтересован от преследването на удоволствието от действията й. Отдавна не бе поемала толкова главно инициативата. Беше точно както преди девет месеца с единствената подробност, че сега в мислите й имаше доста по-пъклен план. Без усилие успя да го подмами да вдигне едната си ръка към таблата на леглото, оставяйки влажна следа от жадни ласки по врата му, където тя и си остана, завързана с парче от доскоро носещото названието ''тениска'' нещо. Възспря словестния му протест с целувка, което й осигури добра примамка и за другата ръка. Вече не й изглеждаше чак толкова опасен.
- Не съм сигурна, че ще се справиш с играта, която играе, но знам, че аз ще се справя с предизвикателството ти. - прошепна близо до ухото му, докато ръката й бавно се спускаше по тялото му, търсейки онова, което пазеше в себе си и свободата. Спря се, отново предприе варианта с целувките, но достигна единствено до ръба на боксерките и леко го дръпна надолу, но само толкова. Ръката й бе това, което се промуши под плата и подлъга с невинни ласки преди да усети металния допир до кожата си, да издърпа ключа и триумфално да срещне погледа му. Дари го с бърза целувка преди да се изправи и да отключи с още по-триумфално изражение вратата.
- Май мога да ти пожелая единствено повече забавления. - повдигна невинно рамене и отвори широко вратата, готова да излезе.

--------------------------------------------------------------------------
MAYBE I'M AN ANGEL UNDERNEATH, INNOCENT AND SWEET, BUT
i'm more alive i've ever been,
so now I give you all my sins;
avatar
Yvonne Sewell
търсачи;
търсачи;

Брой мнения : 1483
Reputation : 5
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Upstairs

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Сря Май 23, 2012 7:35 am

Роуд остана като ударен, когато тя се отдалечи и го остави вързан и то здраво вързан, да не говорим за друго, ами щеше да му отнеме време да се отвърже поради забавените си реакции. Ръцете на Ивон го бяха подлудили само, за да вземат ключа и да го оставят видимо незадоволен и дори леко нацупен на действията й. Можеше поне да се погрижи качествено за него и тогава да го остави, но пък това беше Ивон Сюуел и той я обичаше именно такава- непредсказуема и изобретателна в целите си.
-Нали не мислиш да оставиш своя възлюбен толкова незадоволен и завързан?- попита с надежда Роуд да не го остави наистина така: полу гол и желаещ я.- Иначе ще кажа на всички, че си ме изнасилила и си изяла последния кроасан.
Той драматично се отпусна на леглото. За кроасана беше напълно сигурен, че е последния и самия той го бе напъхал в собствената си уста, но това не му пречеше да се опитва да изнудва Ивон по толкова сладък начин и то чрез кроасани. Можеше да се закълне, че му се искаше да изпапка още един, но работеше по стягането на собствената си фигура, което може би трябваше да вметне в разговора им.
-Пък и можеш да ми спестиш един час лудо търчане.- повдигна игриво веждите си Роуд.- Нали не искаш да си остана прасчо, любов моя? Хайде, пусни ме.
Роуд се опита да изимитира онази сладка кучешка физиономия, но наистина не му се получи по достатъчно сладък начин, за да успее да я размекне с тази редовна тактика. Опита се да дръпне ръцете си от плата, но бяха прекалено големи да се промушат, а възлите достатъчно здрави.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Upstairs

Писане by Антъни Прескот on Пет Май 25, 2012 3:13 pm

Антъни безуспешно чака цели 5 минути на студа, очаквайки някой да отговори на почукването му. Явно в този град не бяха познати звънците, което не му остави друг избор, освен да почука на старата дървена врата. Бе гладен, премръзнал и изморен - лоша комбинация. Огледа се, но не видя нито една запалена лампа, а не вярваше в околността да намери друга къща, която да бе по средата на нищото, точно като тази. За сетен път почука и явно бе по-силно тъй като вратата поддаде. Антъни леко натисна дръжката, воден от любопитство и подаде предпазливо глава. Всичко изглеждаше нормално и тихо, нищо чудно в този късен час всички обитатели сигурно сега спяха, необезпокоявани от неканени гости. Но да е отключено посред нощ? Това бе наистина странно и въпреки това мъжът се замисли... "Кой ще разбере, ако просто вляза и поспа на дивана и утре рано си тръгна." Вътрешният му глас се обади, че така ще влезе в чужда собственост и ще наруши закона, но колко пъти до сега го бе нарушавал...безброй. Тъй или иначе вече го издирваха за не малко престъпления, не беше кой знае каква работа да добави още едно към досието си. Да внесе малко разнообразие нямаше да е зле,а "влизане в чужда собственост" щеше да украси допълнително не страдащото му от еднаквост досие. С усмивка от естеството на мислите си, той влезе в предверието. Беше тъмно и за да не събуди някой и най-вече този някой да не извика полиция, стъпвайки съвсем леко Антъни се добра до стълбището. Щеше да се настани в някоя от свободните стаи, възползвайки се от леглото там и на сутринта щеш да изчезне както винаги. Планът му бе добър, но веднъж започнал да се изкачва взе да чува странни звуци...Колкото по-нагоре отиваше, толкова по-ясно се чуваха. Чудеше се как някой още не бе чул скимтящия мъж, но явно тук спяха като заклани или неговият слух бе по-добър, след като бе прекарал години в криене и предпазливост. Тръгна по един коридор, зави и тъкмо минаваше покрай една врата, когато различи шумовете отвътре. От тук идваше всичко и той хвана здраво сака си - единственото му оръжие срещу този, който се намираше от другата страна на вратата. Трябваше да види какво става вътре и да спре досадния звук, иначе все някой щеше да го чуе и да го разкрият, а веднъж ако това станеше, трябваше да изчезне възможно най-бързо. Приготви се, броейки до три и отвори вратата. Бе очаквал всичко, но това което намери толкова го удиви, че гледаше в посока на непознатия мъж като слепец. Горкият бе окован на всяка една от колоните на леглото с въжета, не позволяващи му да помръдне. Поне устата му не бе запушена и той викаше...Явно не от скоро, тъй като гласът му се чуваше слабо и притихнало..горкият наистина.( Very Happy )

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Антъни Прескот
Хора;
Хора;

Брой мнения : 63
Reputation : 0
Join date : 22.05.2012
Местожителство : Тусон

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Upstairs

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите