[+18] Къщата на Виктор Карпович.

Виктор подхвана бедрата й, карайки ги да се увият около кръста му, докато я притискаше към стената до вратата. Беше му трудно да й устои. Трябваше да си признае, че отдавна не беше изпитвал толкова първична страст, която да накара главата му да се изпразни от всякакви мисли и да се съсредоточи единствено върху Мадлен. Чувстваше надигащото се чувство на неимоверно желание да я докосва в тялото си, толкова приятно и толкова неустоимо, сякаш самото то беше също толкова прекрасно, колкото по- прекрасно би било да го изпълни.
Целуваше устните й диво, сякаш леко грубо и със страст, докато ръцете му се разхождаха по кожата на прасците й. Беше мека, макар и толкова време да е била излагана на живота извън същинската цивилизация. Напъха пръстите си бавно, пъплещи на горе, под блузата й, докато не се добра до сутиена, който сякаш не представляваше никаква пречка за Виктор, дори когато беше върху нея, пръстите му се подпъхнаха дори под него, за да погалят гърдите й някак ефирно, само за да я подразнят.
-Смятам да си спазя обещанието за доказването на вида си.- прошепна Виктор, отделил устните си за малко от нейните.

Думите му само допълнително увеличиха желанието и нетърпението ми. Леко измънках неспособно да издам човешки или поне подобен звук и не му оставих повече възможност да говори. Езиците ни се преплитаха за надмощие в битка, в която нямаше победител. Ръцете ми свалиха ризата му, която безшумно падна на пода, после се спуснаха надолу леко докосвайки го, почти дразнейки. Не можех да се позная-толкова дива, невъздържана, жадна за докосванията и ласките му. Ръцете му оставяха горещи следи по тялото ми, дишането ми стана накъсано, а когато докосна гърдите ми лек стон се отдели от устните ми. Захапах леко долната му устна, а ръцете ми вече разкопчаваха дънките му. Нямах търпение да го усетя, нямах търпение да ме направи своя. Не бях детствена, та за Бога, аз работех пет години като проститутка. Сега бе различно. Не само аз трябваше да задоволявам нагона на някой, сега част от удоволствието се полагаше на мен, но имаше и нещо специално в случая. Този път имах право на избор, не го правех заради парите или заради някоя първична животинска реакция. Да, чувствах се подивяла, но знаех, че влечението ми към Виктор бе далеч от животинското.
Докоснах с пръсти гърдите му, като нежно си проправях с устни път надолу.

-Нетърпеливка.- засмя се Виктор някак развеселен от настроението, което витаеше във въздуха, а то беше по- скоро нажежено до бяло от възбуда, отколкото радостно, но нима не присъстваше радостна нотка и у двамата?
И макар да я нарече така, може би той беше по- нетърпелив, докосваше я така сякаш искаше да я изгуби в прегръдките си, за да няма възможност друг да я има. Искаше я само за себе си и днес щеше да я направи изцяло своя, по свое и нейно желание. Изхлузи блузата й, която се сдоби с лекичко, или пък не чак толкова леко, разкъсване от бързането при свалянето й. Очите на Виктор сякаш светнаха радостно при вида на голата й плът. Усети възбудата, която циркулираше из цялото му тяло да нараства. Зацелува гърдите й, там където бе границата със сутиена, усещайки как кожата й настръхваше и тогава го дръпна на една страна, за да открие прекрастната й гръд, която пое с ръце.

Веселите му думи само увеличиха нарастващата страст и обзелата ме възбуда, вече мислех само със сърцето си или по-скоро се бях оставила на първичното, бях прекрачила границата и исках още и още, жадувах освобождение и пълна нирвана. в отговор на думите му лека усчивка засия на устните ми, малко преди отново да ги притисна в неговите за поредната доза спираща дъха целувка. Действията му ме побъркваха, кожата ми бе настръхнала от нежния му допир. Стонът, който се отдели от устните ми, беше малко по-висок от предишния. Успях да откопчая колана му, а след това бързо смъкнах и изритах дънките му настрани, където леже и моята разпокъсна блуза. Май ще трябваше да ходим пак до магазина.
Виктор бе под мен, а косата ми гъделичкаше лицето и част от гърдите му, ръцете ми го бяха приковали на леглото, но не знаех докога местата ще са така.
-Неустоим си-подсмихнах се леко.

-Старая се, но още нищо не си усетила.- сякаш я предупреждаваше за нещо наистина пагубно, но всъщност беше пагубно от удоволствие.
Удоволствие, което се зараждаше още от сега у тях. Ръцете му стиснаха дупето й и я притиснаха към него, за да й докаже колко много я желае. Дори под нея имаше достъп до цялото й тяло. Напъха ръцете си под дънковите й панталонки и погали кожата под ръба. Разкопча копчетата и без да сваля дрехата, пръстите му достигнаха до онова заветно място. Пръстите му ловко я загалиха, прилагайки лекия си натиск през бикините. Осъзна колко много му харесваха стоновете й- тихи или не, колко възбуждащо му действаха и го караха да се възбужда допълнително при това положение.
Смъкна дънките й само до коленете, което му беше напълно достатъчно, за да си осигури поле за лека предварителна изява. Ръката му се озова на гърба й и я накара да притисне гърди към неговите, докато най- накрая я освобождаваше напълно от излишния сутиен. Пръстите му нежно минаха по гръбнака й, докато не се пъхнаха под бельото.

Студените му пръсти се приплъзнаха по кожата ми, оставяйки огнени следи, минаха през гръбнака ми, а когато ги усетих върху задните си части изтръпнах и несъзнателно от устните ми се изтръгна вик. Не толкова силен, колкото възбуждащ вик. Телата ни бяха плътно прилепени едно в друго и усещах всяко биене на сърцето му, всяко движение и напрягане на мускулите му. Бикините ми изхвърчаха на земята, последвани от неговото бельо. Бяхме чисто голи и самата мисъл предизвикваше у мен желание и страст. Бях наженена като огън и това се предаваше на Виктор с всяко докосване или милувка. Прокарах език по тялото му и отново се върнах на онези сладорадостни устни, които ми носеха несравнима наслада.

Изправи се до седнало положение и докато се усети я тръшна по гръб изненадващо и качествено, което разклати леглото, сякаш се беше хвърлил някой отгоре му със засилка. Ръцете му се спуснаха от бюста й, чак до пръсците, а после минаха от вътрешната страна на бедрата й, където кожата й беше сякаш по- чувствителна. Наведе се и я зацелува точно там, засмуквайки кожата й, целувайки я, а на места дори я захапваше, докато сладките звуци, които издаваше Мадлен го подтикваха да се изкачва на горе без да се притеснява, сякаш посто опитвашеот някоя наистина вкусна храна. Захапа по силничко зоната малко под бикини линията, от което най- малко щеше да й остане синина, а след това засмука същото място, целувайки го сякаш за извинение за предишното действие.
-Как се чувстваш, малка моя?- попита някак заговорнически Виктор, вдигнал глава, за да може да види поне за миг блаженството, изписано върху лицето й.
Пръстите му погалиха корема й, докато не се озоваха на дупето й, повдигайки го лекичко.

Обръщението беше толкова сладко и толкова възбуждащо, като прибавим действията на Виктор, който само увеличаваха насладата, можеше да се каже, че Мадлен вече бе под негов контрол и се оставяше на силните му ръце да решат какво да правят с тялото й. Крехко, но чувствено, то отговаряше по всякакъв начин на ласките на Карпович. Леко се повдигна, за да усети отново устните му на най-чувствителното място. Когато не го усещаше до себе си, чувстваше някаква празнина, чувстваше се неудовлетворена и незапълнена. Ноктите й се бяха забили в гърба му и оставяха страстни белези, които доста време щяха да напомнят и на двама им тази нощ...или ден. Мадлен бе изгубила представа за време, място, пространство, сякаш бе излята само от усещания и вършеше всичко несъзнателно, продиктувана от вихъра на чувствата.
Притегли главата на Виктор към гърдите си и когато усети устните му, оставящи влажни следи по кожата й, извика отново. Нещо твърдо се опираше между краката й, нежно погалваше вътрешната част на бедрото й, и допълнително я подлудяваше.

Виктор захапа лекичко едното й зърно, докато ръката му караше едното й бедро да се повдигне леко и да се обвие около кръста му. Усещаше възбуждащо меката й кожа под пръстите си, която го влудяваше толкова много и толкова бързо. Потръпването на тялото й в очакване, караше неговото да се чувства толкова нетърпеливо, че му беше трудно да укроти страстите си, които беше сдържал сякаш от първия миг, в който зърна Мадлен. В момента тя беше толкова близо до него и той можеше да я вземе и да я усети цялата, но плана му да я влуди прилично неприлично си беше в сила.
Устните му се изкачиха на горе, целуващи врата й, а езика му мина чак до устните й, оставяйки влажна следа, успоредно на която се върна с целувки отново към прелестната й гръд. Ръката му галеше цялото й тяло, докато той навлизаше влудяващо бавно в нея, но преди да навлезе изцяло реши да я подразни, излизайки изцяло.

Виктор изпълни Мадлен и в отговор на страстните му движения, тя извика, някак победоносно, но и сякаш възтръжествуваше, беше в еуфория. Чувстовото бе подобно на завръщане у дома, приятно, но пък изключително възбуждащо и страстно бе това, което направи Карпович с нея. Наслади се на удоволствието секунди, след което отново усети позната празнина в себе си и трябваше да измръжи, за да даде ясен знак за недоволството си. Придърпа го обратно към себе си, като впи устни в неговите и му препречи пътя за обратно бягство.
-Няма да ходиш никъде, чу ли?
Гласът й звучеше секси, може би леко развеселено. Познатото чувство я изпълни и изви гръбнак, като разтвори краката си за маскимално удоволствие.

-Мисля си, дали да не те оставя да се помъчиш известно време.- засмя се Виктор, но си личеше, че намираше положението си за идеално.- Обаче, това ще измъчи и мен, тъмнокоске.
И все пак не се посвени да излезе отново от нея, но проникна отново на дълбоко и до край, сякаш, за награда, че изтърпява игрите му с тялото й. Задвижи се леко в нея, внимателно, но напълно осезаемо, както за него, така и за нея. Ръката му се пъхна под врата й и накара главата й да се повдигне леко нагоре, за да му бъде много по- удобно да я целува, другата му ръка се намираше от лявата й страна, играейки ролята на някакъв вид упора, макар да потъваше в мекотата на завивките и матрака, а това, както е всеизвестно, не е най- стабилната поза при това положение.
Виктор успяваше да балансира, докато се движи в Мадлен. Гледаше я право в очите, сякаш й говореше без думи, защото дъха бе започнал да не му достига, та за думи нямаше място.

-Само посмей.
На Мадлен не й достигаше въздух, дори време да говори и да изрече дори думичка, а и не бяха ли думите излишни? Погледнеше ли очите на Виктор забравяше всичко, забравяше коя е и какво иска, забравяше къде е и коя е. Говореха си безмълвно, само с погледи и жестове, докато удоволствието опияняваше и двамата. Темпото постепенно се увиличи, докато не достигнаха някакво определено, задоволяващо. Позата й не бе от най-удобните, затова Мадлен леко се помръдна и се настани в цялата си прелест на леглото, докато Виктор се настаняваше отново върху нея. Уви крака около кръста му и вдигна глава, за да срещне за пореден път меките му устни, които я подлудяваха.
Скоро усети как нещо се надига в нея и изведнъж оргазмът дойде неочаквано. Изви гръбнак и силен тон се отдели от устните й, заплашвайки да оглуши Карпович. Отпусна запъхтяното си тяло на меките завивки, косата й бе полепнала по мокрото й чело. Чувството на удоволствието, разливащо се по нея, еуфорията и доловимото щастие караха лицето й да сияе. Придърпа също толкова запъхтения мъж до себе си и постави глава на гърдите му.

Можеше да се закълне, че тялото му не се бе чувствало по- добре и по- удовлетворено от години. Придърпа максималко Мадлен към себе си, обвивайки с ръце тялото й.Сега му се струваше толкова мъничка, лежаща до него, че нямаше представа как не я е счупил в ръцете си, да не говорим, че беше неимоверно привлекателна по този начин, сякаш укротена от случката, също толкова укротена, колкото и Виктор Карпович.
Пръстите му се движеха по гърба й леко, стигайки от добре оформеното й дупе чак до врата където рисуваха кръгчета и някакви странни, бстрактни фигури, не приличащи на нищо. Харесваше му да докосва нежната й кожа и да я гали по този невинен начин, който я караше да настръхва леко, но все пак крайно невинно. Диханието му се успокои малко по малко, докато мълчеше, допрял устни до челото на Мадлен. Усещаше как сърчицето й бие бързо като на птичка, почти също така, както иеше неговото.
-Беше прекрасно.- сякаш малко разочарован, че е свършило, изкоментира Виктор, усещащ истинско блаженство в цялото си тяло, освободил всяко възможно напрежение.

Нежните докосвания накараха кожата на Мадлен леко да настръхне и започна да се поражда желание за още, но бързо бе потиснато. Щяха да имат още много време за това. Или поне тя така се надяваше. Притисна голото си тяло в неговото, при което гърдите й се опряха в неговите и при всяко вдишване се издигаха и спускаха. Ръката му продължи да следва някаква своебразна траектория по гърба й и караше косъмчетата й да настръхват. Нейните ръце обвиха врата на Карпович, леко хванаха косата му, а после прокара нежно пръст по горната част на ръката му.
Вдиша прекрасния аромат на мъж, който се долавяше от Карпович и въздъхна блажено, може би леко разочаровано, че всичко е свършило. Главата й бе точно под неговата, опряна на силните му гърди.
-Наистина ли мислиш така?
Въпросът й бе породен от частицата съмнение, посята и вкоренясала още от началото. Бе свикнала да се съмнява, а и й се струваше някак непостижимо друго човешко същество да я цени, може би обича. Чувствата не бяха изяснени и това допълваше необоснованите й съмнения. Не поглеждаше Виктор в очите от страх да не се издаде.

Виктор се намуси лекичко, доловил някаква нотка на несигурност в гласа й, а това го накара да я хване за раменете и да я тръшне на леглото под себе си. Погледна я изпитателно, за да разбере дали говори сериозно и дали е чул добре въпроса й, който му се струваше толкова нетипичен. Наистина! Не го бе чувал в такава ситуация, откакто не се занимаваше с трафика и то дори тогава не съдържаше чак такъв смисъл или не го бе чувал в измъчените гласове на жертвите си. Беше му трудно да прецени, защото тогава намираше за най- важно собственото си удоволствие, отколкото чуждото.
-Аз съм мъж, работил с хиляди различни жени на година.- припомни й той меко.- Определено няма да се свеня да си кажа, ако нещо не ми хареса... пък и за мен е по- важно ти да си се чувствала добре.
Целуна я по нослето, след което отпусна главата си върху гърдите й. Беше сигурен, че в момента поне сто бебета щяха да му завидят, ако го видеха къде лежеше, а да не говорим че три пъти повече чичковци щях ада искат същото. Но, хаха, само той имаше правото да направи това и то с леките съмнения, че може да й дотежи по някое време.

Отговора предизвика една лека усмивчица от страна на Мадлен. Може би наистина не трябваше да се притеснява толкова и да се довери на първичната си преценка и впечатление, опитваше се да си втълпи, че Виктор наистина държа на нея и водеше една своебразна вътрешна борба. Въздъхна примирено, явно нямаше да успее да стигне до рационално решение, и се заигра с косата на Карпович. Прокара ръка през нея, след това проследи с пръст лицето му, бузата му, а леко докосна и устните му, само с върха на показалеца. Дразнеше го и същевременно се забавляваше.
-Сигурен ли си, че искаш да остана при теб?
Въпросът отново бе несигурен, но се долавяше надежда. Не искаше да се натрапва, а и бе свикнала, когато клиентите получеха дозата удоволствие да си тръгва. Не искаше да го прави този път, нещата бяха коренно различни, но точно за това най-много се притесняваше да бъде нежелана. Страхуваше се, че бе хлътнала прекалено бързо, че Виктор няма да успее да отговори на чувствата й.

-Ще се самоопределя като най- сигурния мъж на света.- каза Виктор, захапвайки лекичко показалеца й, когато за пореден път мина по устните му.
Имаше едно нетърпимо желание в тялото му за още, но от другата страна напираше същото желание за сън, който не беше виждал от малко по- малко от двадесет и четири часа, а когато спинкаш редовно и си лягаш като прилично дете, наистина беше трудно да издържиш изведнъж на цело денонощен буден режим. Не го бе правил дори, когато пътуваше постоянно или пък разполагаше с прекалено много клиенти, винаги намираше поне по половин час на обяд, който да проспи като бебе или почти като бебе, но сега определено щеше да спи като бебе, отпуснал напрежението, което се бе събрало в тялото му, държащ под себе си красивата Мадлен.
-Знаеш ли-заразсъждава той,- направи ми впечатление държанието ти. Не си ли свикнала да изпитваш удоволствие и да те канят някъде да преспиш, всичко да е просто наред?
Наистина се бе почувствал леко странно, защото рядко му се случваше някой да го пита подобни неща. Сякаш имаше нещо в нея, което искаше да се увери, че всичко е както трябва, обаче в същото време на Виктор Карпович не му се струваше много редно.

-Не..аз..просто-започна да заеква Мадлен и слава богу, че в този миг Виктор не можеше да види напрежението и объркването върху красивото й лице, на което се бяха появили леки бръчки, сигурен знак за усилено мислене-както и да е.
Завърши неизказаната си мисъл с примирение и отпусна глава на възглавницата, като продължаваше да движи ръката си по гладкото лице на Карпович. Така се успокояваше и се уверяваше, че нищо не е сън и макар нещата да бяха прекалено хубави, те бяха истина. Виктор постепенно ставаше и се превръщаше в нейната мечта, а Мадлен още не го бе осъзнала и отчасти на това се дължеше объркването й.
-Хайде да поспим.-каза го с едва ли не жизнерадостен глас, който би заблудил някои, но не и мъжа до нея. Краткото време успя да ги сближи доста и момичето не успя да скрие емоциите си. Придърпа лицето на Виктор на равно с нейното и съвсем леко, ефирно, докосна устните му, сякаш му казваше или нашепваше нещо. Вложи прекалено много в това движение. Опря глава на гърдите му и сключи ръце около кръста му. Чувстваше се спокойна, но все още леко неуверена.

-Няма да успееш да ме събудиш до утре.- засмя се Виктор, заканвайки се с пръст на Мадлен, но пък беше съвсем съгласен с решението й да си починат и не можеше да му откаже.
В момента тялото му се чувстваше наистина удовлетворено и отпуснато и един сън би му дошъл доста добре, пък и може би щеше да е един от най- пълноценните от няколко седмици. Имаше намерение да я поразпита, но реши, че няма да е най- добрия вариант да я натоварва и разстройва, затова си замълча, докато рисуваше разни не знайни фигурки по гърба й, успокояващо. Хареса му как се сгуши в него като малко дете. Отпусна се напълно, но силните му ръце се обвиха около нея, придърпвайки копринените червени чаршафи върху тях, които успя да докопа изпод възглавниците.
Затвори очите си, целувайки я за последен път по челото преди да се отпусне напълно.
-Сладки сънища, тъмнокоске.

Облегна глава на гърдите му и само лекичко се усмихна на последните му думи, сякаш чути в просъница. Затвори очи и лесно се отдаде на съня. Съществуването й, толкова бедно на събития и емоции, извднъж трябваше да се сблъска с напълно непознати чувства и хора, среди. Умори се и на Мадлен й трябваше един хубав сън.

Слънчевите лъчи весело играеха по кожата й и оставяха топли следи. Отвори очи, но веднага ги затвори, заслепена от силната светлина. Опита се да ги отвори отново, но това й причини само допълнително главоболие и разтърка главата си недоволно. Размърда се в леглото без да помисли за Виктор, докато не усети тялото му под нея. Отвори изненадано очи и срещна неговите, все още сънени и изненадани като нейните.
-Ъхм..-леко извинително промърмори, не можеща да изрече нещо смислено. Буйна червенина обля лицето й щом усети в каква поза я бе заварил Карпович.

Виктор, макар и буден от цели петнайсет минути възприемаше наистина трудно утрото, да не говорим, че изобщо не му се искаше да се изправя от леглото, а понеделнишкото му настроение беше по- повдигнато от нормално понеделнишко настроение. Червенината по лицето на Мадлен го накара да се развесели и да погали косата й с ръка. Приличаше на някоя девственица в ръцете на наистина развратен чичко, но всъщност първото вече установиха, че не е така, а второто... е, развратен може би, но чак пък чичко? Виктор не беше стар, та какво бяха само някакви си двадесет и шест години? Нищо и никакво време, дори не беше успял да си поживее достатъчно пълноценно по човешко време, но ето, че може би нашествието е било изключително добра идея, защото в човешкия свят едва ли щеше да срещне Мадлен и сладката й муцунка, която съзираше в момента.
Ръката му се спусна по гърба й, чак до бедрата й, напъхвайки пръстите си между тях, но посегна към едно не толкова чувствително място, колкото вчерашната му цел и зарисува кръгчета по вътрешната страна на бедрата й, където кожата й беше толкова мекичка и нежна на допир.
-Добро утро, сънливке. Сега да не ми кажеш, че те е срам след вчера.- изплези се на среща й Карпович.

Мадлен му се оплези в отговор и захапа леко долната му устна, което предизвика едно доста страстно и възбуждащо ръмжене от страна на Виктор. Изненадващо как това момиче имаше сили за още секс, а и Карпович се водеше за доста умел в тези неща. Тялото й остана прилепено към неговото и приятните й извивки се притискаха в тези на мъжа. Положи ръце на гърдите му, а после и главата си върху тях. Тъмната й коса се разпиля и погъделичка лицето на Виктор. Спокойно можехме да кажем, че Маслен бе опитна изкусителка, което се дължеше не толкова на адреналина и чувствата, които я притискаха, колкото на дългогодишния й опит с мъжете. Постоя малко в тази поза, докато Виктор нахално си проправяше с пръст път из тялото й, докарваше й тръпки и косъмчетата на ръцете й настръхнаха.
-Това беше най-добрият секс, който съм правила някога-искренно заяви Мадлен, но се замисли дали не прекали с изказването си и дали улучи правилната доза искреност.

-О, не, внимавай какво казваш.- размаха пръст пред лицето й, Виктор, а след това очерта устните й с показалеца си.- Винаги можем да го направим по- мръсен и по- добър.
Светкавично я преобърна под себе си и зацелува врата й, после гърдите й, слизайки на долу и оставяйки невидима линийка по тялото й, по стегнатото коремче и на долу, а копринения чаршаф го скри от очите й. Можеше да усеща единствено по устните му къде се намира. Ръцете му минаха от краката й от стъпалата до едрата й, докато езика му палаво подразни една от най- чувствителните точки в тялото й.
Доставяше му удоволствие да усеща как Мадлен потрепва, извива се или просто настръхва, да не говорим за върховното усещане, когато тялото й се бе разтреперило неудържимо в ръцете му предния ден. Обаче сега имаше други планове и веднага се отдръпна от нея, отмятайки плътния чаршаф от себе си.
-Днес е понеделник, прекрасна Мадлен, а аз съм на работа. Ще дойдеш ли с мен?

Ченето й увисна, а очите й притеснено оглеждаха Виктор с мисълта дали няма мозъчно увреждане. На работа? С него? С многото души? Няма шанс. Отговорът сякаш щеше да е категорично отрицателен, но Мадлен не можеше да рискува да прекара толкова време без Карпович и да полудее, а после цяла нощ да не се наситят един на друг. Искаше да го опознае, но частта с работата все още й бе тъмна Индия.
-В какво...в какво точно се състои работата ти?-реши се да изкаже въпроса си по този заобиколен начин, за да не засегне някоя тема или просто за да не научи някои нелицеприятни факти, които така или иначе можеше да си спести. Видя с крайчеца на окото си захвърлениете, едва ли не изпокъсани дрехи. Усмихна се поохтливо при мисълта за вчерашното приключение и страните й отново почервеняха. Пръстите на Виктор продължаваха да я галят от вътрешната част на бедрата й и я побъркваха. Как можеше да мисли трезво в такава ситуация?
-Добре. Съгласна съм.
Не успя да изрече много, защото не й достигаше въздух, но когато станаха от леглото се почувства леко неудовлетворена. "Ще почакам до довечера".

Виктор знаеше, че ще успее, нямаше шанс да не се пребори с привидното нежелание на Мадлен. Изправи се от леглото и се протегна, докато се отправяше към банята за един бърз душ, който беше взет за отрицателното време от пет минути, а когато излезе беше препасан с кърпа през кръста и целият мокър. Усмихна се на тъмнокосата и й се изплези, прокарвайки пръсти през мократа си коса, докато капки вода се стичаха по стегнатото му тяло, сякаш демонстрираха сексапила му в пълната светлина на всичко възможно.
Приближи се до нея и я целуна по бузата, придвижвайки се към гардероба.
-Аз съм Утешител, грижа се за психологическото разположение на Душите, но днес е понеделник и нямам много клиенти.- засмя се Виктор, докато си избираше тениска, която да си отива достатъчно с някой от всичките чифтове дънки и кожено яке. Междувременно измъкна от някъде женски дрехи и ги положи внимателно върху леглото.- Ще бъдем само аз, ти и секретарката ми, но тя си тръгва, когато я освободя, затова можем да я освободим още веднага.

Последните му думи отново разиграха мръсното подсъзнание на Мадлен и осветиха някои забравени кътчета от въображението й. Палава усмивка цъфна на устните й и не успя да я прикрие. А може би не искаше.
-Страхотно!-въодушевлението и едва ли не детската радост прозираха в гласа й, а очите й засвяткаха игриво, което правеше лицето й да изглежда по своему щастливо. Плесна с ръце и увисна на врата на Виктор за още една спираща дъха целувка.
Взе дрехите от леглото и без да се притеснява от ненатрапчивия му поглед се преоблече, като успя да забележи похотливата усмивка на лицето на утешителя. Усети отново някакво пърхащо чувство в стомаха си, което я караше да лети в облаците. Когато стана готова, което не отне повече от десет минути, изчаквателно се обърна към Карпович с леко въпросително изражение.