The Host
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

[+18] Къщата на Виктор Карпович.

Страница 3 от 3 Previous  1, 2, 3

Предишната тема Следващата тема Go down

[+18] Къщата на Виктор Карпович.

Писане by Виктор Карпович on Съб Апр 14, 2012 3:38 pm

First topic message reminder :



Последната промяна е направена от Виктор Карпович на Нед Апр 22, 2012 5:36 am; мнението е било променяно общо 1 път

--------------------------------------------------------------------------
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain. Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul. I’m gonna work it ’til your totally blown
avatar
Виктор Карпович
утешители;
утешители;

Брой мнения : 1019
Reputation : 11
Join date : 23.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down


Re: [+18] Къщата на Виктор Карпович.

Писане by .madlen on Вто Апр 24, 2012 5:28 pm

Последните му думи отново разиграха мръсното подсъзнание на Мадлен и осветиха някои забравени кътчета от въображението й. Палава усмивка цъфна на устните й и не успя да я прикрие. А може би не искаше.
-Страхотно!-въодушевлението и едва ли не детската радост прозираха в гласа й, а очите й засвяткаха игриво, което правеше лицето й да изглежда по своему щастливо. Плесна с ръце и увисна на врата на Виктор за още една спираща дъха целувка.
Взе дрехите от леглото и без да се притеснява от ненатрапчивия му поглед се преоблече, като успя да забележи похотливата усмивка на лицето на утешителя. Усети отново някакво пърхащо чувство в стомаха си, което я караше да лети в облаците. Когато стана готова, което не отне повече от десет минути, изчаквателно се обърна към Карпович с леко въпросително изражение.

.madlen
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1165
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [+18] Къщата на Виктор Карпович.

Писане by Виктор Карпович on Сря Апр 25, 2012 1:56 pm

-Брей, че бързо се оправя прекрасната Мадлен.- засмя се Виктор и я хвана през кръста притегляйки я към себе си, докато вървеше назад с гръб към вратата и стълбите към първия етаж и все пак успя да излезе и да слезе без да претърпи каквито и да са инциденти, а това си беше плод на многото години, в които изкачваше тези стълби и слизаше по тях, в момента познаваше достатъчно добре пътя до вратата, за да успее да се изкачи с двадесет хартиени торби в ръцете си, без да целуне някое от стъпалата или направо пода по полета си на долу. Разбира се, за да стигне до съвършенството, веднъж вече преживя "I believe i can fly" и завърши с целувка на входната врата, но това винаги можем да го спестим, за да не го излагам много.
-Ще отидем с колата.- каза Виктор и се усмихна приятно.- Кабинета ми е доста далечко от тук, но пък, затова е изключително усамотен.
Намигна заговорнически и наистина развратнически, както си гледаше по принцип.

--------------------------------------------------------------------------
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain. Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul. I’m gonna work it ’til your totally blown
avatar
Виктор Карпович
утешители;
утешители;

Брой мнения : 1019
Reputation : 11
Join date : 23.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [+18] Къщата на Виктор Карпович.

Писане by Lehane on Нед Авг 05, 2012 6:25 pm

Пътят се оказа по-мъчителен, отколкото Лехейн можеше да предполага. Бедният червен ван отдавна се бе разделил с гласа си или така нареченото радио, което би могло да абсорбира тишината помежду им. Двете нямаха какво да си кажат. Можеха да поддържат един безинтересен, безсмислен и нисш разговор, колкото да не се затормозяват от атаките на мислите си, но на кого ли бе нужен той? Защо им трябваше да свикват с размяната на фрази, когато с края на тази мисия щеше да дойде и краят на отношенията им? Техният екип не бе нищо повече от сливане на безупречните им умения с цел да се докопат първи до Карпович и следователно да получат аплодисментите на Института. Наистина ли бяха толкова вглъбени в търсенето или единствено се заблуждаваха? Уайт не си отговори на този въпрос, дори не опита да потърси отговор. Може би дори обещанията им да не се нападат взаимно щяха да избледнеят след края на мисията.
И все пак не пътуваха в тишина. Не и в пълния смисъл на думата, защото Клариса често я нарушаваше, създавайки леки паузи, в които даваше насоки за пътя. Но само толкова. Накрая Амбър можеше да се оправя и сама, направи няколко леви завоя, после вдясно и само няколко метра я деляха от чакълестата алея пред къщата, където вероятно някога бе спирала Шърлийн.
Червенокоската излезе от колата с необяснима дързост, въпреки че не бе сигурна дали тук имаше някой, дали Виктор живееше с някого или трябваше да се самопоканят по нецивилизован начин. В очите й неусетно бе загорял пламъка на устремеността. Устременост към победа, към себедоказване пред Института.
- Е, ще влизаме ли? - попита, поглеждайки към Нерион след тихия шум от затварящата се врата от нейната страна. След това погледът й се плъзна по сградата сякаш търсеше признак на живот, но не толкова търсеше следа от чуждо присъствие, колкото оглеждаше самата сграда. Тя бе толкова масивна, че лесно можеше да бъде объркана като жилищна кооперация, а не една самостоятелна и просторна къща.

--------------------------------------------------------------------------
Why can't you want me like the other boys do? They stare at me while I stare at you.
Why can't you want me like the other boys do? They stare at me while I crave you.
They stare at me while I stare at you.
avatar
Lehane
Член на института
Член на института

Брой мнения : 137
Reputation : 2
Join date : 17.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [+18] Къщата на Виктор Карпович.

Писане by RPG Heroes on Нед Авг 05, 2012 6:55 pm

Грижовна Нежност, Душа с тяло на тридесет и три годишна жена, в момента изглеждаща дори по- състарена от обикновеното дочу звукът от двигателя на кола, паркираща на алеята и смътно й се прииска това да е Виктор. Беше се усъмнила в липсата му и факта, че не се появяваше вече три месеца, а когато видя снимката му по телевизията, където рядко съобщаваха подобни новини, да не говорим изобщо за лоши, цялата се бе втресла, както се втрисаше сега от хлиповете си. Едва ли често можеше да се види тъжна Душа, но Грижовна Нежност беше именно такава в този момент.
Тя подскочи от мястото си при касата на вратата между кухнята и всекидневната, където стоеше за пореден ден повече от шест часа без да променя особено позата си. Въртеше глава ту към едното помещение, ту към другото, а когато погледа й попаднеше на засъхналите капки пръв по плота, стискаше очи и се разплакваше неудържимо. Грижовна Нежност премина разстоянието до входната врата за отрицателно време и я отвори с надеждата там да стои Виктор, ала вместо него, две жени се изпречиха на пътя й.
-Къде е той?- устните й се разтрепериха, а гласът й звучеше сподавено.

//Когато влезете в къщата имате няколко ключови помещения. Едно от тях е холът. От там се разнася силна миризма на уиски от дивана, както и една особено неприятна от разсипаната храна по килима, която отдавна беше започнала да се разлага, ала Грижовна Нежност не смееше да почисти. На масичката ще намерите две използвани чаши за алкохол, от тях можете да снемете доста отпечатъци... ала дали и двата вида ще присъстват в регистъра с Души? Кухнята ви предлага само няколко капки кръв, ала чия ли е? Не бих пропуснала да се запитам това, да не забравяме и иглата за татуиране и шишенцето с мастило.
Леглото в спалнята е неоправено, а чаршафите особено намачкани. Дали господин Карпович не е имал малко креватни забавления преди да изчезне? Освен това ще намерите обувките му, оставени доста по- скоро от всичко останало и с липсваща прах по тях. Но пък съдържат нещо много по- важно... ПЯСЪК! По тях има червеникави ситни песъчинки. Къде ли е бил? И защо е идвал без да се обади?
Не забравяйте също така да разпитате Грижовна Нежност при малко повече желание. Тя определено може да ви разкаже някои неща за навиците на Карпович. УСПЕХ!
avatar
RPG Heroes

Брой мнения : 13
Reputation : 0
Join date : 10.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Писане by Клариса Н. on Пет Авг 10, 2012 6:45 pm

Посрещна ги една посърнала и мрачна жена, чийто поглед беше по-мъртъв и от онова размазано куче на пътя в Пустинята. Изглеждаше преждевременно остаряла, сякаш някой скъп за нея човек бе изчезнал внезапно от живота ѝ. От живеца, който просъществува едва секунда-две, в очите ѝ, когато отвори вратата, Клариса си направи заключението, че жената е била близка с Карпович. Това ѝ направи доста силно впечатление, имайки предвид досегашното ѝ мнение за Виктор като лентяй, който е решил да изчезне от радара. Не мислеше, че някой изобщо би бил способен да се привърже към него.
- Това бихме искали да знаем и самите ние. - рече равнодушно Риша и без каквато и да е покана, направи няколко крачки в антрето и се огледа. За нейна почуда, Лехейн реши да остане отвън. - Ще ми помогаш ли или ще стоиш навън, случайно Карпович да не мине по улицата?
Амбър стреснато сведе глава и направи една-две неловки крачки, след това изчака вратата да се хлопне и се обърна към нерион с объркано лице.
- Госпожо, бихте ли ми разказали нещо повече за Виктор. Какви бяха навиците му, какво правеше през свободното си време. Имал ли си е някого, с когото е споделял нещо...
Още не бе свършила да задава въпросите си, когато инстинктите в главата ѝ отново затиктаха, а до носа ѝ стигна ужасната миризма на изветрял ефтин алкохол. Не се очудваше - Карпович малко или много изглеждаше като прикрит алкохолик, но нима алкохолиците пропиваха килима на дневната си с живителната напитка.
- Ами, той, Вик... - психиката на Душата не издържа. Тя сведе лицето си в шепите си и въпреки, че не можеше да чуе нищо, движенията на тялото ѝ подсказваха, че плаче.
- Ясно, много благодаря. - Клариса имаше задача и нямаше намерение да бъде бавена от чувствата на една изоставена жена. Вместо да ѝ обърне внимание, тя насочи крачка към хола, където миризмата на забравен от Бога магазин за алкохол я удари още по-силно, притъпявайки каквито и да е други сетива освен зрение и обоняние. - Боже мой, какво е ставало тук?!
На масичката до дивана имаше две чаши, едната съвсем пресушена, а в другата все още имаше една-две капки кехлибарена течност, въпреки времето, в което къдата нямаше стопанин. Клариса внимателно вдигна чашата, насочи я срещу слънчевата светлина, процеждащя се измежду завесите и забеляза отпечатъка от червило, оставило съвсем лекичка следа по ръба.
- Имало ли е жена тук?

--------------------------------------------------------------------------
I'm waking up to ash and dust
I wipe my brow and I sweat my rust
I'm breathing in the chemicals
I'm breaking in, shaping up,
checking out on the prison bus
This is it, the apocalypse


All systems go, sun hasn't died
Deep in my bones, straight from inside
avatar
Клариса Н.
Член на института
Член на института

Брой мнения : 349
Reputation : 0
Join date : 24.03.2012
Age : 20

Вижте профила на потребителя http://zebraprinteddreams.tumblr.com/

Върнете се в началото Go down

Re: [+18] Къщата на Виктор Карпович.

Писане by Lehane on Пет Авг 10, 2012 7:18 pm

Въздишка на раздразнение и отчасти отчаяние от припряността на Клариса се изтръгна от устните на Лехейн. Тя никога ли, ама наистина никога ли не бе губила някого, който бе успял да й влезе под кожата и да пробудя някаква грижа? На кой ли го говореше? Нерион бе Душа, Търсач, те едва ли не нямаха право на подобен вид слаост. Може би някъде криеха някакви чувства, някакви спомени за такива, може би някога самото тяло бе чувствало нещо подобно на това, през което преминаваше бедната жена в момента, но инстинктите бяха претъпили емоциите и сега бяха единствените следи, които трябваше да бъдат следвани.
- Госпожице, разбирам през какво ви се налага да преминете, но... Онова, което знаете за Карпович би могло да бъде жизненоважно. В момента също като вас сме в задънена улица, без много информация за него или животът му. Просто следваме едни следи, които дори може да бъдат погрешни. - Уайт също опита да изкопчи някаква информация от жената, но с далеч по-различен метод. Тя бе отпуснала едната си ръка върху гърба й като един вид упора, а в гласът й се усещаше състрадателност, за която дори самата тя не бе подозирала. Естествено в думите си откриваше съвсем малко истина, но те звучаха достатъчно правдоподобно, че създаваха илюзията на нещо преживяно от самата нея.
Въпросът на Нерион я изведе от мислите й. Имало ли е жена? Та тук все още имаше жена. Или пък бедната, страдаща госпожица не се броеше за такава? И да, продължаваше да я нарича госпожица, защото не намираше индикации за встъването й в брак или друг факт, който да я превърне в госпожа, след като изключваше годините. Амбър пристъпи към хола, където също я връхлетя мирисът на силен алкохол.
- Клариса... В антрето има жена. - осведоми я с рязък тон, достигащ границите на укор, но бързо осъзна грешката си. По устните на посрещналата ги нямаше следи от червило. Може би се бе изтрило, но по тях като цяло липсваше следа някога да е присъствало такова. Тогава явно Виктор бе бил в компанията на друга. - Някакви предположения?
Гласът й заглъхваше, докато червенокоската се връщаше в антрето, хвърли бегъл поглед към жената и продължи напред към друго помещение, което според интериора си напомняше кухня. Доста неочаквана гледка бе тази кухня. Обикновено по масата се очакваше да има съдове, а не игла за татуиране и капки кръв... Амбър обиколи няколко пъти масата, потопи пръстта си в една от капките, колко да бъде сигурна, че е кръв и се върна към хола, където Клариса отдавна бе загубила интерес към чаша и продължаваше да оглежда помещението.
- Имаме си доста интересна личност... - заяви тихо, колкото да оповести новата си появя, след което се наведе леко към нея и прошепна:
- Само да видиш състоянието на кухнята.

--------------------------------------------------------------------------
Why can't you want me like the other boys do? They stare at me while I stare at you.
Why can't you want me like the other boys do? They stare at me while I crave you.
They stare at me while I stare at you.
avatar
Lehane
Член на института
Член на института

Брой мнения : 137
Reputation : 2
Join date : 17.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [+18] Къщата на Виктор Карпович.

Писане by RPG Heroes on Съб Авг 11, 2012 8:07 am

-Той е много добър шеф.- изхлипа Грижовна Нежност, докато минаваше по край Клариса и следваше Лехейн дословно по стъпките й.
Начина и жестовете на Амбър й се бяха сторили по- добронамерени и вдъхваха доверие в нещастното й същество, карайки я да си пее всичко като стара естрадна певица пред младо поколение, което дори не иска да я слуша. Треперещите женски ръце, които от време на време се протягаха, за да докоснат някой предмет притежание на Виктор, без уликите естествено, сякаш търсеше начин да се увери, че той може още да е жив и никой нищо лошо не му е направил. Ежедневието й без него щеше да е толкова празно и тъжно... и всъщност вече доказа, че е такова!
-Беше малко странен за Душа. Много сексуален беше и постоянно идваше с жени, ама може и да е довел Ваня, неговата секретарка. - треперещия й глас разказваше това, което се въртеше в обърканата й глава.-Мислите ли, че може да е...- няколко сълзички се спуснаха по лицето й, но тя побърза да ги изтрие.- Никога не е изчезвал без да ми се обади.
avatar
RPG Heroes

Брой мнения : 13
Reputation : 0
Join date : 10.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [+18] Къщата на Виктор Карпович.

Писане by Клариса Н. on Вто Авг 14, 2012 7:30 am

- Ваня ли? - Клариса се обърна към Лехейн с ехидна усмивка на уста, а изражението ѝ натякваше на момичето как Риша винаги е права. - Не, не, съмнявам се. Не е Ваня.
Това не бяха някакви свръх-дедукционни способности, а просто инстинктите на Клариса, дращейки по стените на мозъка ѝ, молейки се да излязат навън. Толкова мощни бяха те, толкова неулвими и недосегаеми. Те пулсираха в главата ѝ като мигрена, но болката беше сладка. Беше като онези болки, които донасяха такова сладострастно чувство на съществото ти, че ти се стараеш да си ги причиниш отново и отново.
- Само да видиш състояните на кухнята. - въздъхна някак си отвратено Амбър, след това направи знак на Нерион да я последва в следващото помещение.
Искаше ѝ се да не бе влизала там. Имаше кръв, носеше се миризма на желязо и сол във застоелия въздух, а на масата, сякаш това е най-обичайното място за тези неща, стояха мастило и машинка за татуировки. Кръвта беше малко, но доастатъчно за Нерион да прецени само по миризмата, че една част от нея сякаш бе пропита с одеколона на Карпович, а друга носеше миризмата на жена. На човешка жена.
- Тук е имало неимлантиран.

--------------------------------------------------------------------------
I'm waking up to ash and dust
I wipe my brow and I sweat my rust
I'm breathing in the chemicals
I'm breaking in, shaping up,
checking out on the prison bus
This is it, the apocalypse


All systems go, sun hasn't died
Deep in my bones, straight from inside
avatar
Клариса Н.
Член на института
Член на института

Брой мнения : 349
Reputation : 0
Join date : 24.03.2012
Age : 20

Вижте профила на потребителя http://zebraprinteddreams.tumblr.com/

Върнете се в началото Go down

Re: [+18] Къщата на Виктор Карпович.

Писане by Lehane on Чет Авг 16, 2012 6:41 pm

Погледът на Амбър, който сканираше за незабелязани следи, се извърна по посока на Нерион. Пъстрите й ириси се впиха в тези на червенокосата търсачка. Тя просто я изумяваше с таланта си да усеща дори най-беглия детайл. Покрай нея Уайт започваше да се чуди защо бе в Института, щом Душите бяха толкова по-продуктивни от хората. С какво ли бяха добри те в дейвствиетелност? Освен да бяха обект на изследвания, давайки нова информация за своя вид и улеснявайки залавянето си, имаха ли друго какво да предложат? Може би имаше... Все пак защо ги държаха като част от екипа? Или всичко бе измама и те трябваше да вдъхват увереност, че все още нищо не бе загубено, като щяха да станат последните от вида си преди цялата земя да се насели от същества със сребрист ореол в очите си?
Лехейн прогони мислите си. Не бе тук, за да оплаква съдбата си, да проклина изборите й за нейния живот. Тя щеше да посреща всичко, докато не дойдеше онзи момент, в който щеше да посрещне и последния миг от живота си.
- Госпожице.. - започна някак отнесено, докато намери точните думи, с които да оформи въпроса си. Отчаяната глава се подаде от малкото антре към кухнята и погледът й се впи в този на Уайт. Внезапно през тялото й премина тръпка, която я накара да внимава дори повече с думите си, защото в тези очи видя една бегла надежда, те я бяха пленили като единственото спасение за давещата се в мъка душа на жената, която единствено желаеше Виктор да се върне в дома си. - Възможно ли е да сте отсъствала и в този момент Карпович, да се е връщал в къщата?
Нещо я бе накарало да мисли в тази насока. Самата липса на достатъчна информация, объркването, внесло смут при отговора й дали е имало жена в къщата... Всичко подсказваше, че или тя криеше нещо, или го пропуснала.

--------------------------------------------------------------------------
Why can't you want me like the other boys do? They stare at me while I stare at you.
Why can't you want me like the other boys do? They stare at me while I crave you.
They stare at me while I stare at you.
avatar
Lehane
Член на института
Член на института

Брой мнения : 137
Reputation : 2
Join date : 17.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [+18] Къщата на Виктор Карпович.

Писане by RPG Heroes on Съб Авг 25, 2012 2:53 pm

-Не зная. Аз вечер не спя тук, прибирам се в дома си, а той е далеч от тук.- запелтечи Грижовна Нежност.
Наистина не беше виждала Виктор, откакто беше изчезнал, но... онзи ден й се стори, че има нещо различно в къщата... вратата стоеше зееща, когато се появи, а това никога не се беше случвало. Винаги бе отключено, но отворена... в никакъв случай. Имаше едва забележими стъпки по стълбите към втория етаж, които, обаче Нежност не бе забелязала, забеляза само малките песъчинки на прага и ги събра с метлата. От къде можеше да знае, че са веществено доказателство? Никаква представя нямаше и сигурно жестоко щеше да започне да съжалява, ако узнае.
-Онази сутрин, преди два- три дни, когато дойдох вратата беше отключена, но не съм се качвала да проверя в стаята му, не смея да се кача горе, за да не разбутам нещо важноо...- разхлипа се жената.
avatar
RPG Heroes

Брой мнения : 13
Reputation : 0
Join date : 10.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: [+18] Къщата на Виктор Карпович.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 3 от 3 Previous  1, 2, 3

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите