The Host
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

Проект №3 "Огън"

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

Проект №3 "Огън"

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Съб Апр 14, 2012 6:15 pm

Такова си съкровище, че ще те заровя още днес!


-Остави ме, нещастник!-
изкрещях и избутах Ивайло назад.
Дланта ми се стрелна към лицето му и бях на косъм от това да го зашлевя, но усетих силните му пръсти около китката ми, а миг по- късно усещах и безпомощността си в момента поради простата причина, че беше три пъти по- голяма скала от мускули от мен, а аз не посещавах достатъчно често фитнес, за да заякна дребното си тяло. Няколко кичура тъмна коса се спуснаха пред лицето ми, а от ушите ми сякаш излизаше пара. Лицето ми гореше, а това неимоверно значеше, че съм червена като домат и хипер ядосана. Защо ли? Ще разберете съвсем скоро защо.
-Относно разсъжденията ти, ще ти споделя нещо...- започна Иво, но аз бях прекалено зле, за да му позволя да каже и думичка повече.
С другата си ръка хванах брадичката му и я наведох още повече към себе си, така че лицата ни да са на по- малко от няколко милиметра едно от друго. Вгледах се в предателските му, тъмни очи, които ме лъжеха толкова често, че ми идеше да ги избода хубавичко с едно шило и да му покажа аз какво е да си има чудовище вкъщи. Но нали бях добра душица и татко ме беше научил на покорство до последно, та винаги чаках ей такива моменти, в който просто да ти писне и да искаш да удошиш човека до себе си. А аз до себе си имах пълно говедо! Говедо, което не можеше да се сдържи да си топне онази работа между първите разтворени крака с ниска тарифа или пък никаква. И как можеше да се държи по този начин, когато има жена до себе си, която му е отказала секс един единствен път и то по обясними причини.
-Млъкни, млъкни! Изобщо не искам да слушам мръсните ти думи! – спрях го по средата на изречението, защото знаех какво ще ми каже. Накрая отново щяхме да завършим с „натяквай, натяквай и няма да получиш”. Мразех тази реплика от дъното на душата си и щях да я изкореня от речника му, ако това значеше, че ще му отрежа езика, за да не я чувам повече. Да го питам тогава как щеше да ме принуждава да си мълча.
-Нали решихме, че няма да ходим на почивка.- започна да се оправдава, а аз изтръгнах ръката си от неговата силна хватка, защото усещах как пръстите ми изтръпват гадно при това положение.- Всеки ден си мисля...
-Не ми споделяй мислите си, защото всяка една от тях е толкова фалшива и гадна, че се чудя как главата ти не е експлодирала, Ивайло!- изскърцах със зъби, размествайки леко здраво стегнатата си челюст.
Достатъчно си бях отваряла устата пред него и достатъчно глупости бях чула или пък... няма значение! Не получавах никакво разбиране към него, а в момента, в който му отпуснех края той веднага хукваше при някоя дърта шаврантия! Какво като бях на двайсет, а секретарката му на двадесет и пет!? Да не би да беше нещо повече от мен?
-Долно животно! Хиляди пъти ти звънях снощи!! И мислех, че си би на работа до късно и после просто си си легнал, а ти, нещастник такъв ето какви си ги вършил! Готино ли ти беше с онази?- изпищях почти в несвяст. Пердето така ми беше паднало, че трезво не виждах почти нищо. Поех в дланта си кристалната чаша от бюрото му и го замерих подобаващо с нея, но той се наведе и тя се разби далеч зад него в остъклената външна стена, пропуквайки стъклото там.- Да го запомниш, защото от мен нищо няма да видиш повече!
-Лоръл, а на теб готино ли ти беше да те чука непознат?
- почти ме застреля с думите си Ивайло, но аз бях почти подготвена за подобна реакция и знаех как да й отвърна.
-Веднъж! Веднъж да ти натрия носа и ти да ме сринеш с такава постъпка!- обърнах се и директно се запътих към вратата на кабинета му.
Не мислех да чакам да ми я покаже, можех да я намеря и сама и може да изляза през нея сама, демонстративно и така, сякаш не съм го познавала. Точно това щях да направя, независимо, че бяхме женени. Щях да пратя пръстена там, където самият той не искаше да знае.
-Побъркваш ме! Родителите ми го правят постоянно, не ми трябва още някой!- извика след мен, а това ме накара да се обърна.
-Така ли? Добре!- свалих халката от пръста си и я запратих, но не към него, а към същата, онази пукнатина, която обхващаше цели две стъкла. Удара от нея им беше достатъчно, за да се напукат още малко и да се посипят петнадесет етажа на долу по улицита.- Майната ти, Ивайло! Лоръл Растрева ли?!! Ще видиш ти една Растрева!
Затворих вратата след себе си с трясък и минах по край секретарката му с високо вдигната глава без изобщо да я поглеждам. В крайна сметка аз излязох прецаканото девойче, което не си е получило дозата любов от правилния човек.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Либерум Оли on Пет Апр 27, 2012 11:05 am

И кога ще получим продължение на тази история?

--------------------------------------------------------------------------


avatar
Либерум Оли
Предатели;
Предатели;

Брой мнения : 1156
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя http://mystories.blog.bg/

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Пет Апр 27, 2012 12:01 pm

Много скоро ^^

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Либерум Оли on Нед Апр 29, 2012 8:40 am

Хайде де, това много скоро, много се проточи tighthug искам да чета.

--------------------------------------------------------------------------


avatar
Либерум Оли
Предатели;
Предатели;

Брой мнения : 1156
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя http://mystories.blog.bg/

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Нед Апр 29, 2012 9:22 am

Спасение.

Седях отново в тъмното в хотела, докато чаках да стане шест часа сутринта, за да изляза и да отида да взема и последните си дрехи, които оставих при маминка и татко. Една наистина огромна грешка, защото добавих втора реплика към топ 3 омразни реплики, която измести други такива, но не чак толкова глобално отвратителни, колкото ‘има някои неща, с които трябва да се съобразява.’Да се чуди човек защо ми беше изобщо да споделям с някого за умопомрачителното решение за развод. Както можете да се сетите, това се хареса най- малко на родителите ми, които не би трябвало да имат и дума в щастието ми, но не мога да ги пренебрегна напълно.
Извърнах се на дясно, за да видя как телефона ми светеше от поредното обаждане, което бях изпуснала. Пресегнах се и го грабнах от нощното шкафче, а името на Ивайло на екрана ме накара да съжаля до някъде, че се държах толкова демонстративно и може би непочтенно, но в следващия момент се сетих какво всъщност беше направил и това ме накара да изключа мобилния си телефон и да го пъхна под възглавницата, забравяйки за в бъдеще за него. Лаптопа изписука или поне една от многото програми, които съм накачила на него, а те бяха изключително безполезни през повечето време, защото го използвах единствено за комуникация с не особено познати персони из интернет простраството, ако ми останеше време с всичките тези задължения, които бях имала, но всъщност в момента нямах никакви. И с облекчение установих, че персоната не беше толкова непозната.
„Хейй, Лоръл, не съм те виждал от сватбата”, беше Джеймс и майките ни, дами членки на великите сили в изтънченото общество просто са си били главите в стените да се чудят как да ни кръстят. А винаги можех да бъда просто Петранка или Иванка.
Пръстите ми зашариха бързо по клавишите на клавиатурата без да я поглеждам дори, едиственото, което гледах беше монитора и снимката на Джеймс. Не беше много променен. Все същите светли, смеещи се очи и светло кестенява коса. Усмихнах се мило на аватара му, без да се усетя, че всъщност той няма как да разбере, че съм направила това и няма начин да ме види.
„От моята или от твоята сватба, Джеймс?”
„Моята тепърва предстои, забравано! Кажи ми, че ще дойдеш, защото иначе ще се разсърдя.”
„Нищо не мога да ти обещая. Сигурно ще бъда в София по това време”
, почти излъгах. Всъщност, не си беше лъжа. Ако не ме лъжеше паметта, ставаше въпрос за сватба през идните седмици, а аз определено щях да съм в София, за да подготвя всичките си документи и да изчезна безследно из света, разбира се, след като се разведа с онзи мерзавец и му върна колата, върху която издрах с ключ „С много обич, твоята бивша Лоръл”. Сигурна съм, че ще бъде развълнуван. Едва ли положително развълнуван, но все пак ще му донеса някакви емоции.
„Моля те, ще минеш през Варна, не ме изоставяй в тоя важен момент. Само семеен кръг. За мен е важно присъствието ти.”, убеждаваше ме Джеймс, а на мен ми беше наистина трудно да откажа и да напиша това, което бях планирала, а да не говорим, че отговора му ме шашна не по- малко.
„Не мога. Имам проблеми и в момента си търся къде да живея.”
„Кажи къде си и ще дойда да те взема с колата”.
Това ме накара да зяпна и дълго да не мога да затворя устата си от почуда. Да дойде лично да ме вземе от тук. Е, това щеше да му отнеме ценно време равно на няколко дни, затова реших да му спестя тези няколко дни.
„В Италия съм, за съжаление.”
„Какво чакаш тогава? Хайде! Ставай и с първия самолет обратно вкъщи. Ще те чакам на летището, Лоръл.”
Дори не чаках втора покана. Импулсивността можеше да ми изиграе лоша шега, но какво можеше да се случи? Затворих лаптопа моментално и набутах всичките си принадлежности в големие куфар без да се замислям.
Моето спасение бе дошло. Моето добро спасение на име Джеймс.

Специалнно посветено на Либерум Оли.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Либерум Оли on Нед Апр 29, 2012 9:35 am

Оооо, Лоръл ще развали сватбата на Джеймс и ще си го вземе за себе си ... искам, искам още ...
Трогната съм от посвещението Embarassed

--------------------------------------------------------------------------


avatar
Либерум Оли
Предатели;
Предатели;

Брой мнения : 1156
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя http://mystories.blog.bg/

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Нед Апр 29, 2012 9:37 am

Laughing Как предсказа набързо...
те са много дори приятели, тя не е влюбена в Джеймс.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Либерум Оли on Нед Апр 29, 2012 9:42 am

Това не пречи да се влюби Razz човек винаги може да си мечтае как да се развие нещо, нали ...

--------------------------------------------------------------------------


avatar
Либерум Оли
Предатели;
Предатели;

Брой мнения : 1156
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя http://mystories.blog.bg/

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Нед Апр 29, 2012 9:47 am

typerhappy Обещавам скоро пак да напиша ново, за да развия нещата.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Либерум Оли on Нед Апр 29, 2012 9:49 am

Wolf run чакам с нетърпение

--------------------------------------------------------------------------


avatar
Либерум Оли
Предатели;
Предатели;

Брой мнения : 1156
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя http://mystories.blog.bg/

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Сря Май 02, 2012 4:57 pm

Приятели.

-Имаш интересно разбиране за посрещане. - засмях се на Джеймс и го последвах като някоя хлапачка, държаща ръката му, за да не се изгубя из тълпата от хората на летището.
Шапката с чадърче на главата му ме разсмиваше само като я видех, а табелката, която висеше на гърдите му, която още си спомнях достатъчно добре, с надпис ‘Лоръл, да не ме пропуснеш’ привличаше внимание от километри и нямаше как да го пропусна на летището. Интересното в случая беше колко неосведомен можеше да е за промяната във външния ми вид от сватбата и колко много се изненада, когато му доказах, че наистина съм Лоръл като Лоръл.
-Аз съм ти приготвил даже торта от онези хубавите, които ядяхме всяка неделя в Лагуна.- обърна се Джей и се изплези срещу ми. – Само, че ще ти се наложи първо да стигнеш до колата и тогава чак ще можеш да си хапнеш, но да не прекалиш, защото Калина ни очаква за закуска.
Думите му ме озадачиха леко. За закуска? Интересно. Или аз бях отсъствала прекалено дълго време от България и съм забравила, че закуската е в седем часа вечерта или нещата са се променили доста бързичко. До колкото си спомням ме нямаше само няколко седмици, които не бяха кой знае колко лишени от мисли за родната страна. Все пак, трябваше да общувам редовно с адвоката, за да изясним до последната подробност тая работа с развода, която се оказа по- трудна, отколкото беше женитбата, а аз по време на приготовленията припаднах не веднъж от идиотщина. Да ме пита човек, от какъв зор съм се старала да си избирам рокля, когато мъжът в черно така и не я уважи. Кхъм... ще пропусна историята за това, кой всъщност влезе под полата. Не е прилично да споделям такива преживявания.
-Джеймс, в момента е седем и пет вечерта. Каква закуска бълнуваш?- озадачено го сръчках в ребрата, докато отваряше багажника на колата си и натоварваше куфарите ми. Така де, всъщност беше един куфар с размерите на два средни, побираше всичко, от което се нуждаех за цяла година и не се оплаквах. Е, може би Джеймс щеше да се оплаче и макар да не го направи, изпъшкването му, докато го вдигаше ми беше достатъчно да заключа, че наистина не беше лекичък куфар.
-Сигурна ли си, че не си платила за свръх багаж?- оплака се заобиколно.- Калина е във Варна. А ние ще пътуваме през нощта, нали нямаш нищо против? Наспал съм се, уверявам те, нямам шанс да заспя.
Вдигна ръце пред себе си и сви рамене невинно, сякаш за да подкрепи думите си с това, но на мен не ми пукаше достатъчно, за да му държа сметка дали е спал или не. Вярвах му. Не ме питайте защо, не съм сигурна. Може и да бяхме доста добри приятели преди време, но той доста честичко лепеше дъвки в косата ми, когато оставахме сами и в гимназията все си ходех с някой по- къс кичур коса, който си личеше, че е нескопосано отрязан от майка ми в момент на ярост заради поредната дъвка в хубавата ми дълга коса... поне беше хубава и дълга, докато не я отрязах до раменете и смених естествено черния й цвят с шоколадово кестеняв нюанс. Харесвах си го, но май само аз си го харесвах, защото когато извърших въпросната „глупост” цяла гвардия семейно мнение се изсипа върху главата ми.
-Добре. Ти си инициатора, ти водиш, аз съм способна да отида и на края света в момента.- засмях се и го сръчках приятелски в ребрата, заобиколих колата и се настаних на пасажерското място, което ми отиваше по принцип толкова много, ама си беше друго на задната седалка- да можеш да се опънеш свободно и да поспиш като цар.


***
Светлината на фаровете осветяваше пустото селско шосе. Въпреки че бе едва девет и половина вечерта, нямаше жива душа по улиците, освен няколко младежа, които незаинтересувано ни подминаха. Но като цяло, обстановката беше тиха... и селска. Не бях свикнала на подобна мъртвешка тишина и липсата на живот толкова рано. Голямата София можеше да остане будна денонощно и подобни населени места ми се струваха не съвсем наред.
Джеймс отвори вратата с приятна усмивка на лице.
-Нямаме шанс да продължим повече. Ще трябва да изчакаме, докато дойде пътна помощ.- съобщи ми доста развеселен и се отдръпна, за да мога да сляза.
На леката светлина се виждаха парите, излизащи от капака на колата. Беше ми достатъчно, за да разбера, че нещо не е както трябва да е. Изключително заплашително изглеждаха тези пари, които се издигаха. Сякаш от долу нещо бе запалено, но всъщност предполагам, че колата просто беше прегряла или пък... защо ли изобщо си тормозех мозъка, когато нямаше шанс да си обясня голяма част от явленията, случващи се в едно превозно средство. Знаех само как да се возя и ми беше достатъчно.
Въздъхнах и облегнах чело странично на рамото му. Чувствах се отчаяна. Можехме да си изкараме цялата нощ на това място, докато дойде каквато и да е помощ. Беше хубаво да си напомня, а също и на него, че сме в България и всичко става със скоростта на болен охлюв, да не говорим, че бяхме далеч от София и още по- малко възможност се очертаваше да получим отзив веднага.
-В колата ли ще спим? Аз съм изморена.- измрънках недоволно срещу ризата му.
Приятния аромат на мъжки парфюм ми успокояваше, но и ми напомняше за колко неверен мъж бях женена, не че Джеймс имаше нещо общо с Ивайло.
-Не бих рискувал.- призна Джей.- Може би някой ще ни приеме в дома си срещу заплащане.- прегърна ме през раменете и ме стисна лекичко.- Хайде, вземи си чантата. Да си пробваме късмета.
Измъкнах я от задната седалка и изчаках Джеймс да заключи. Почувствах се като във филм на ужасите. Кофти беше не началото, а края, в който всички умираха и оставаше един психически сакат, който да разказва на всички страшно невероятната си история.
Ръката му отново си намери място на раменете ми. Не ми беше крайно некомфортно, така де, беше си приятелска прегръдка, нали? Тъпа съвест! Не всяко такова действие е... каквото си мислиш, че е. Искаше ми се да си ударя главата някъде, но вместо това завървях на равно с Джейс в търсене на „будна къща”.
-Така и не ми каза какви са великите, трудно разрешими проблеми.- подхвана в гадна посока разговора.
Това ме накара да преглътна мъчително и да утихна съвсем. Погледа ми зашари по силуетите на селските, едноетажни къщи. Не бяха зловещи дори по това време. Изглеждаха повече от кокетни със спретнатите си дворове.
-Ако не ти се говори, не е нужно да ми отговаряш- допълни след настъпилото мълчание от моя страна.
-Развеждам се.
-Какво?-
възкликна Джеймс. Явно не бе очаквал точно това.
-Между нас не се получи. Може би имаме прекалено различни разбирания за брака.
-Съжалявам.
-Недей. Просто не е трябвало да бъдем заедно.-
въздъхнах и се затичах в далечината.- Виж!
Бях развълнувана; сякаш съм намерила топлата вода. Е... беше си почти същото. Портичката беше открехната. Само нас чакаше да влезем. Побутнах я съвсем лекичко, а тя издаде силен, скърцащ звук.
-Чакай ме.- провикна се Джеймс и докато се усетя вече бе минал като стрела по край мен и бе почукал на старата дървена врата.
Пристъпих зад него, а сърцето ми заби лудо. Някакво притеснение към неизвестността се настани у мен. Глупачка! Я, не се лигави! Най- много да те посрещне някоя голяма фурна. Винаги може да е по- лошо и да е луд с резачка, който да ти спретне подобаващо селско клане.
Вратата се отвори и на прага се появи ниска старица с доста приличен вид. Носеше престилка на райета, а под нея- стара, пожълтяла ленена рокля. На лицето й играеше беззъба усмивка. Изглеждаше така, сякаш ни очакваше. От вътре се носеше приятно ухание на чай.
-С какво мога да ви помогна деца?- изфъфли на висок глас.
-Закъсахме с колата малко по- нагоре по пъти и търсим място, където да пренощуваме.
-Ще заплатим.-
добавих към обясненията на Джеймс, преди да бъдем отпратени, както трябваше да се случи, но бабката без да се замисли ни покани вътре.

-Не мога да ви предложа много, деца.-
каза старицата.- Живея сама и имам само едно допълнително легло.
Течността с жълт цвят потече в чашата, освобождавайки простраство в чайника. Лек аромат на мента лъхна успокоително сетивата ми. Имах нужда от това и щеше да ми подейства добре.
Цялата стая, малка, но все пак просторно изглеждаща поради липсата на много мебели, представляваше пространство с диван, две канапета и ниска, дървена масичка. Иаше голям скрин до прозореца и това беше всичко. Баба за възхищение- не се нуждаеше от много и беше щастлива.
-Но като гледам, сигурно няма да ви е за първи път.- добави през смях, а аз за малко да се задавя с чая.
-Не, не! Ние сме само приятели!

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by .madlen on Сря Май 02, 2012 5:53 pm

Прочетох цялото на един дъх. Страхотно е, завладяващо и преди всичко-интересно!

/Баба за възхищение- не се нуждаеше от много и беше щастлива.
-Но като гледам, сигурно няма да ви е за първи път.- добави през смях, а аз за малко да се задавя с чая./
Laughing голям смях с тая баба Wink

--------------------------------------------------------------------------
avatar
.madlen
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1165
Reputation : 1
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Сря Май 02, 2012 5:55 pm

Много се радвам, че ти харесва! Старая се да е не натоварващо, защото определено и аз самата имам нужда от нещо по- леко. Ще се опитам да не те разочаровам в следващите части.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by .madlen on Сря Май 02, 2012 6:17 pm

Очаквам ги с нетърпение

--------------------------------------------------------------------------
avatar
.madlen
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1165
Reputation : 1
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Марк Пиер on Сря Май 02, 2012 7:34 pm

boogie Супер е Песничкеееееееееее tighthug
Много ме радва. Ама не забравяй Роуд и Сю и тях чакам blush

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Чет Май 10, 2012 1:51 pm

Изкушение.


-Няма да дойда, Джеймс, трябва да довърша проекта в офиса.- чух Калина да казва в слушалката на телефона, докато вървяхме пеша към по край плажната алея. Вече беше тъмно и почти не виждах очите на Джеймс, но той като че остана малко недоволен, че бъдещата му съпруга ще остане в офиса си, вместо да прекара време с нас... всъщност с него.
Иначе ме прие доста добре. Отпусна ми стаята за гости с източно изложение, както обичам да бъде стаята ми. Чувствах се достатъчно комфортно, че да се разкождам по цяла нощ из къщата и да си търся занимание, когато сънят не ме хващаше. Беше двуетажна и не особено голяма, но много китна и прекрасна, както отвън, така и отвътре. Въпреки че не харесвах семплия, модерен стил в черно и бяло, без каквито и да са други цветове в дома им, не можех да се оплаквам, нали? Бяха ме приели топло, гостоприемно и нямаха против факта, че щурмувах чая им с мента като не виждала., обаче ако исках да заспя, трябваше да се успокоя по някакъв начин, а определено не ми се говореше с психолог за подобни проблеми. Аз май никога не съм посещавала психолог, поне не и скоро.
Не чух как завършва разговора, но по последвалата въздишка от страна на Джеймс ме заля разочарованието му от края му и аз съм готова да се хвана на бас, че Калина отново му е отказала да дойде. Тя не беше от онези типове, поне по мое наблюдение, които си умираха да излизат всяка вечер или пък да са постоянно в шумна компания от хора... беше по- порядъчна, отколкото си представях, че може да бъде съпругата на Джеймс, когато се имаше предвид, колко ненормален беше той. Ръката му се преметна през раменете ми, както правеше винаги когато бяхме сами. Стисна ме лекичко, а аз го сръчках, за да престане.
-Ще сме само двамата, госпожице Лоръл, както едно време.-засмя се Джеймс и облегна глава на моята. Имаше дъх на уиски. Смея да си призная, че подпийнахме доста преди да се отправим към плажната дискотека, но ни беше весело и не можах да откажа на предложението му да се размажем, а то вървеше и с последвало предложение за малко забава сред много шумни хора.
- Аз лично нямам проблем с това.- признах си и хлъцнах пиянската.
Вървяхме в доста права линия, предвид изпитото количество и аз бях направо горда с нас. В далечината се чуваше силната музика. Бяхме достатъчно близо за това и вече се чувствах прекалено нетърпелива да се слеем с тълпата.
***
-Ако не танцуваш с мен, ще ти бъда наистина разсърден!- опита се да надвика тълпата Джеймс, долепил устни до ухото ми.
Усетих лекото настръхване на кожата си от това му действие. Оставих чашата си на бара без да се притеснявам, че някой непослушник може да реши да сложи нещо в нея и без това не съм сигурна, че ще мога да изпия още малко. Преди да успея да отговоря дори, бях дръпната за кръста и свалена от високия бар стол. Едва успях да се задържа на краката си, докато ме повеждаше през тълпата към възможно най- централното място на дансинга. Спряхме чак, когато стигнахме точно в средата и разбутахме почти нахално, всъщност Джеймс го направи, две девойки. Учудих се на установяването как не му липсва усета за ритъм към музиката.
Притиснах тялото си към неговото уеднаквявайки ритъма и движенията ни. Топлината му ме караше да се чувствам повече от комфортно. Дясната му ръка се спусна по гърба ми, малко по- неприлично от позволеното си намери мястото на ръба на роклята ми, от вътрешната страна на бедрата ми, непозволена зона на действия. Почти изпищях стреснато, но с другата си ръка той запуши устата ми и опря чело о моето. Бях забравила колко неконтролируем ставаше, когато подпийне и то доста. Обикновено чувствата и хормоните му бушуваха като ураган на тропически остров.
-Винаги съм искал да те целуна, знаеш ли?- попита ме Джеймс, но единственото, което направих е да се опитам да захапя дланта му.- Не, недей с лошо.- засмя се. Въпреки музиката чувах гласа му почти кристално, сякаш бяхме сами и в ушите ни не дънеше ритъма на денс музика. Отдръпна дланта си от мен, а пръстите му очертаха устните ми, карайки ги да се разтворят лекичко и навлизайки между тях. Одрах кожата му със зъби и ги засмуках леко, но преди да успея да го захапя подобаващо, те излязоха из между устните ми и продължиха хода си по брадичката ми и на долу по врата.- Да рисувам по врата ти с устни.- влажното му докосване ме накара да затворя очи и да прехапя долната си устна. Неконтрулируем или не, на мен играта му ми харесваше и щях да я изиграя до край. Пръстите му, оставили следа по кожата ми, се спуснаха още до мястото, където плата прикриваше част от гръдта ми. Ръката му грубо се впи в нея. Почти до кръв прехапах устната си, изстенвайки срещу лицето му.
-Джеймс...- опитах се да протестирам, но той само поклати глава.
-Ще опитам всяка част от теб.- прозвуча като повече от обещание... може би закана. Ръката му продължи целеустремено на долу към същият онзи ръб на роклята, но този път достигането не го задоволяваше. Повдигна крака ми лекичко и аз го увих около неговия, докато си проправяше път през бельото ми. Не си спомнях да съм се чувствала по- възбудена и желана, когато получих толкова малко, но правилни ласки... Пръстите му проникнаха непозволено в мен. Поех си дъх рязко, изпълвайки агонизиращите си бели дробове, жадни за поне малко кислород.- И никой не може да ме спре!
Думите му погалиха слуха ми с целия си неприличен смисъл.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Марк Пиер on Чет Май 10, 2012 1:56 pm

nuu Свършва на най-интересното Sad

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Чет Май 10, 2012 1:57 pm

Ами, може изтритата част да я пусна като следваща глава :DD
Не плачкай душичкее tighthug

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Марк Пиер on Чет Май 10, 2012 2:05 pm

Ще чакам с нетърпение huggle

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by .madlen on Чет Май 10, 2012 6:16 pm

Става все по-интересно и човъркаш упорито любопитството ми ;р

--------------------------------------------------------------------------
avatar
.madlen
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1165
Reputation : 1
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Чет Май 10, 2012 6:17 pm

happybounce това е голям комплимент за мен... може би тази вечер ще пусна още едно.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Yvonne Sewell on Чет Май 10, 2012 7:09 pm

Shocked Любов, от това лъха на Дмитрий и Амбър.. Ще се чака продължението. Обезателно е.

--------------------------------------------------------------------------
MAYBE I'M AN ANGEL UNDERNEATH, INNOCENT AND SWEET, BUT
i'm more alive i've ever been,
so now I give you all my sins;
avatar
Yvonne Sewell
търсачи;
търсачи;

Брой мнения : 1483
Reputation : 5
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Чет Май 10, 2012 7:12 pm

Любов, а ти видя ли, че Дмитрий я издирва през целия форум :DD Аз продължението почти съм го написала.. tighthug

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Пет Май 11, 2012 10:45 pm

Няма стига... цяла нощ!



Впих ноктите си в гърба му и изстенах невъздържано. Пръстите му не спираха да се движат в мен, а другата му ръка галеше повдигнатото ми бедро. Факта, че се намирахме толкова близко до чужди тела и по средата на бясно танцуваща тълпа не го притесняваше... нито мен! Издадох брадичката си напред и впих устните си в неговите. Езикът му шемено се завъртя в танц с моя и ме накара да забравя как се диша точно. Спуснах ноктите си по гърба му и макар сигурно да не бях успяла да го издера през тениската, ми беше достатъчно, че съм го направила. Всяка една част от мен, точно в момента, желаеше да бъде взета, но Джеймс като че имаше други планове.
-Да изчезваме от тук.- почти му се помолих, но ответно получих противоположния отговор на това, което си мислех.
Той свали крака ми от своя, а пръстите му ме лишиха от предишните ласки. Облиза ги лакомо и с хищнически поглед, който накара намръщеното ми чело да се отпусне се лиши от смъртната присъда, която тялото ми искаше да му приложи. Усещах как сърцето ми бие бързо, сякаш бях тичала като луда. Този мъж предизвикваше толкова вълнение у мен, колкото не ме бе карал да изпитвам дори Ивайло. Не ме пусна. Притисна ме към себе си и отново ме накара да се движа с него, а движенията ни ми действаха толкова грешно.
-Но не още.- прошепна в ухото ми той, достатъчно ясно, че да го чуя и допря устните си до кожата ми, просто ей така... приятелски.- Много бързо се предаваш, Лоръл. Имаме си цяла нощ за забавления.
-Ти си ужасен дразнител.-
признах му го, нямаше спор в това. Тялото ми бе преизпълнено с онова изгарящо чувство, което просто моли да бъде задоволено, но Джеймс бе успял да остане толкова спокоен, че чак се учудвах. Завъртя ме и отново ме улови ловко, сякаш бях неговата плячка за вечерта. Озовала се с гръб към гърдите му, притиснах дупето си в слабините му. Усещах го... беше възбуден и това ме караше да го желая още повече. Устните му разцелуваха врата ми- слабо място, много слабо. Отметнах назад главата си.- Стига, правилата ти и без това не ми харесват.
-Не вярвам да си неспосона да ги промениш.Бъди силната страна тази вечер.
-Тогава като една силна страна ще те заведа в някой хотел.

Обърнах се и го забутах към изхода. Нямах чанта и не ми е трябваше, всичките ми документи и пари бяха при Джеймс и аз не се притеснявах, че ще забравя нещо в момента. Щом можех да променя правилата, щях да го направя още на мига. Наложи ни се да почакаме доста, докато си хавнем такси, но не мога да кажа, че не сме уполозтворили времето в дребни закачки, които ми действаха. Стигането до хотела беше още по- мъчително, когато ръката му беше постоянно между бедрата ми, толкова невинно дразнене през плата на бельото ми- караше ме да напрягам мускулите на бедрата си и да ги притискам едно в друго, докато скривах лице в рамото му и захапвах ръкава на тениската, за да не изстена, докато сме вътре.
А излизането от колата ми гарантираше поредното спиране на ласки, от които се чувствах жизнено зависима точно в момента.
Избута ме грубо върху двойното легло, когато се опитах да му налетя отново. Не изглеждаше ядосан. На лицето му грееше същата онази развратна усмивка, която грееше и в дискотеката, а очите му имаха своят лек, пиянски блясък. Желанието и очакванията ми да се приближи до мен не се случиха. Той се отправи към стъклената масичка, където беше разположена бутилка червено вино. Течността се изля в две чаши, които поднесе към мен. Трепетно се изправих на колене между меките завивки.
Седна на ръба и се облегна назад, опирайки гърба си на рамката на леглото. Не изглеждаше да бърза за някъде, а това ме влуди. Налетях му като хала. Бях деликатно избутана.
-Нали се разбрахме за бързането?- погледна ме въпросително, но в същото време имаше нещо назидателно в тона му, което не ми позволяваше да протестирам. Подаде чашата в ръцете ми и ме придърпа към себе си, така че отново да съм с гръм към него.- Наздраве!
Вдигнах чашата си към него. Още малко алкохол щеше да ми дойде подобаващо за сутрешния махмурлук, но важни бяха настоящите събития, а не тези в далечното бъдеще, които можеше и да не доживеем. Кой знае... може някой да реши да ни застреля. Повърхността на двете чаши се срещна в едно звучно дрън, известяващо възможността вече да бъде опитана кърваво червената течност. Вкуса й беше натрапчив, а аромата... силно ароматен?? Не можех да измисля достатъчно добро определение на момента, но нямаше никакъв смисъл да мъча главата си, когато гласът му отново проби тишината.
-Имаш ли нещо против, просто да те прегръщам тази нощ?- попита ме тихо и целеустремено.
-Виж, ако е заради Калина, няма проблем, дори още сега ще се при-...
-Замълчи!-
скара ми се той и ме придърпа по близо до себе си, а единственото стренично движение беше движението на дланта му по ръката ми успокояващо.-Тази нощ сме само аз и ти. – отпи от чашата си и я остави на нощното шкафче. С периферното си зрение зърнах само за миг, как наместваше панталона си, но не се случи нищо по- специфично.
-В бара не ти личеше да имаш много търпение. – закачих се с Джеймс и потупах слабините му с ръка, надигайки се и извръщайки глава към неговата.- Отново налагаш своите правила.- напомних неохотно.
Преметнах крака си през него и седнах в скута му. Още си спомнях усещането за възбудения му член, близо до кожата си в дискотеката... когато ни деляха едва един- два пласта дрехи и мисълта за въпросното усещане ме караше да настръхвам от удоволствие. Притиснах гърди в неговите и обвих ръцете си на врата му, почти увисвайки на него, докато извивъх гърба си лениво като котка. Вплетох пръстите си в косата му и го накарах да извие врата си назад.
Без да се усетя кога точно стана се оказах тръшната на леглото и затисната от неговото тяло. Вдигна ръцете ми над главата и издърпа един от чаршафите, който беше поставен под възглавниците. Изпусна ме за мъничко, усуквайки чаршафа. Използвах случая да се опитам да сваля тениската му, но не ми беше дадено. Ръцете ми отново бяха хванати и този път завързани за рамката на леглото. Стегнато, почти спираше кръвта да стига до пръстите ми, но в същото време усещах някаква пролука към освобождаване... или пък не съвсем. Бях притаила дъх и когато извади джобно ножче от джоба на панталона си прехапах устни, за да не се разсмея. Но ми беше смешно само, докато острието не се приближи към мен. Опитах се да се дръпна, но това беше почти невъзможно предвид това, че избутването на огромното му тяло щеше да е трудна задача.
-Недей! Остава и ти да ми нанесеш някоя щета!- скастрих го, но на лицето му се четеше хлапашка усмивка.
-Няма да те наранявам...- обеща някак несигурно той.- Стига да не мърдаш много.
Острието мина през ръба на роклята ми и я разряза. Бавно и методично, но сигурно, на две! Не си поемах дъх, не мърдах, докато студената стомана минаваше по кожата ми и я дразнеше. Възбуждаше ме начина, по който бе решил сигурно да ме лиши от дрехите ми. Сега можеше да ме държи тук, докато не намеря други, а това можеше да значи много дълго време в зависимост от моето желание. Остави плата върху мен, макар да не прикриваше достатъчно, то поне се дъжеше на гърдите ми и не им позволяваше да излязат пред погледа му толкова лесно. Ръката му сграбчи дъното на бикините ми, одрасквайки ме леко и карайки ме да се извия като дъга и ги разкъса с лекотата на лъв, разкъсващ плътта на антилопа. Целувките му, преминаващи през гърдите ми и играта му с тях ме влудяваха и караха да се чувствам безтегловна, а безтегловността ми се засили, когато зарови лице в слабините ми. Задълба с език в мен, а аз прехапах устната си до кръв. Соления й вкус нахлу в устата ми и остави натрапчив вкус след себе си. Задърпах се като подивяла от здраво вързания чаршаф, сякаш щях да го разкъсам или понеса с все рамката на леглото. Няколко стона се опитаха да се изтръгнат от гърдите ми, но нещо сякаш ги спираше и излизаха накъсано.
-Джеймс... стига.- изстенах, но всъщност никак не ми се искаше да спира.
Усещах тялото си на ръба. Не издържах повече. Краката ми, качени на раменете му се стегнаха, притискайки главата му към изгарящото място. Удоволствието заля тялото ми изведнъж, върховно, каращо ме да се мятам като риба на сухо, докато ръцете на Джеймс ме притискаха към него и драскаха кожата ми по невнимание. Разхождаше си по тялото ми, сякаш успокоително, но предизвикваха нова тръпка след тръпката. А тялото ми ненаситно искаше все повече от Джеймс.
Дори не бях усетила, кога се е лишил от панталоните и боксерките си. Но го разбрах, когато члена му се опря в срамните ми устни и миг по- късно проникна дълбоко и до край в мен.
-Няма стига, красавице.- изръмжа Джеймс.- Цяла нощ!

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Марк Пиер on Пет Май 11, 2012 10:50 pm

Embarassed

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите