The Host
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

Проект №3 "Огън"

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Go down

Проект №3 "Огън"

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Съб Апр 14, 2012 6:15 pm

First topic message reminder :

Такова си съкровище, че ще те заровя още днес!


-Остави ме, нещастник!-
изкрещях и избутах Ивайло назад.
Дланта ми се стрелна към лицето му и бях на косъм от това да го зашлевя, но усетих силните му пръсти около китката ми, а миг по- късно усещах и безпомощността си в момента поради простата причина, че беше три пъти по- голяма скала от мускули от мен, а аз не посещавах достатъчно често фитнес, за да заякна дребното си тяло. Няколко кичура тъмна коса се спуснаха пред лицето ми, а от ушите ми сякаш излизаше пара. Лицето ми гореше, а това неимоверно значеше, че съм червена като домат и хипер ядосана. Защо ли? Ще разберете съвсем скоро защо.
-Относно разсъжденията ти, ще ти споделя нещо...- започна Иво, но аз бях прекалено зле, за да му позволя да каже и думичка повече.
С другата си ръка хванах брадичката му и я наведох още повече към себе си, така че лицата ни да са на по- малко от няколко милиметра едно от друго. Вгледах се в предателските му, тъмни очи, които ме лъжеха толкова често, че ми идеше да ги избода хубавичко с едно шило и да му покажа аз какво е да си има чудовище вкъщи. Но нали бях добра душица и татко ме беше научил на покорство до последно, та винаги чаках ей такива моменти, в който просто да ти писне и да искаш да удошиш човека до себе си. А аз до себе си имах пълно говедо! Говедо, което не можеше да се сдържи да си топне онази работа между първите разтворени крака с ниска тарифа или пък никаква. И как можеше да се държи по този начин, когато има жена до себе си, която му е отказала секс един единствен път и то по обясними причини.
-Млъкни, млъкни! Изобщо не искам да слушам мръсните ти думи! – спрях го по средата на изречението, защото знаех какво ще ми каже. Накрая отново щяхме да завършим с „натяквай, натяквай и няма да получиш”. Мразех тази реплика от дъното на душата си и щях да я изкореня от речника му, ако това значеше, че ще му отрежа езика, за да не я чувам повече. Да го питам тогава как щеше да ме принуждава да си мълча.
-Нали решихме, че няма да ходим на почивка.- започна да се оправдава, а аз изтръгнах ръката си от неговата силна хватка, защото усещах как пръстите ми изтръпват гадно при това положение.- Всеки ден си мисля...
-Не ми споделяй мислите си, защото всяка една от тях е толкова фалшива и гадна, че се чудя как главата ти не е експлодирала, Ивайло!- изскърцах със зъби, размествайки леко здраво стегнатата си челюст.
Достатъчно си бях отваряла устата пред него и достатъчно глупости бях чула или пък... няма значение! Не получавах никакво разбиране към него, а в момента, в който му отпуснех края той веднага хукваше при някоя дърта шаврантия! Какво като бях на двайсет, а секретарката му на двадесет и пет!? Да не би да беше нещо повече от мен?
-Долно животно! Хиляди пъти ти звънях снощи!! И мислех, че си би на работа до късно и после просто си си легнал, а ти, нещастник такъв ето какви си ги вършил! Готино ли ти беше с онази?- изпищях почти в несвяст. Пердето така ми беше паднало, че трезво не виждах почти нищо. Поех в дланта си кристалната чаша от бюрото му и го замерих подобаващо с нея, но той се наведе и тя се разби далеч зад него в остъклената външна стена, пропуквайки стъклото там.- Да го запомниш, защото от мен нищо няма да видиш повече!
-Лоръл, а на теб готино ли ти беше да те чука непознат?
- почти ме застреля с думите си Ивайло, но аз бях почти подготвена за подобна реакция и знаех как да й отвърна.
-Веднъж! Веднъж да ти натрия носа и ти да ме сринеш с такава постъпка!- обърнах се и директно се запътих към вратата на кабинета му.
Не мислех да чакам да ми я покаже, можех да я намеря и сама и може да изляза през нея сама, демонстративно и така, сякаш не съм го познавала. Точно това щях да направя, независимо, че бяхме женени. Щях да пратя пръстена там, където самият той не искаше да знае.
-Побъркваш ме! Родителите ми го правят постоянно, не ми трябва още някой!- извика след мен, а това ме накара да се обърна.
-Така ли? Добре!- свалих халката от пръста си и я запратих, но не към него, а към същата, онази пукнатина, която обхващаше цели две стъкла. Удара от нея им беше достатъчно, за да се напукат още малко и да се посипят петнадесет етажа на долу по улицита.- Майната ти, Ивайло! Лоръл Растрева ли?!! Ще видиш ти една Растрева!
Затворих вратата след себе си с трясък и минах по край секретарката му с високо вдигната глава без изобщо да я поглеждам. В крайна сметка аз излязох прецаканото девойче, което не си е получило дозата любов от правилния човек.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down


Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Марк Пиер on Пет Май 11, 2012 10:50 pm

Embarassed

Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Пет Май 11, 2012 11:01 pm

Мисля че тази глава ще си остане с емотиконкови коментари blush

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by l. mende on Съб Май 12, 2012 1:12 pm

-Няма стига, красавице.- изръмжа Джеймс.- Цяла нощ!
heart
Върховно!

--------------------------------------------------------------------------
When you were standing in the wake of devastation
When you were waiting on the edge of the unknown

And with the cataclysmraining down
Insides crying, "Save me now"You were thereimpossibly alone
avatar
l. mende
Душа;
Душа;

Брой мнения : 62
Reputation : 0
Join date : 26.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Съб Май 12, 2012 1:14 pm

^^ харесва ли ти?
хайде да си пожелаем всички по един такъв мъж... :DD

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by l. mende on Съб Май 12, 2012 1:22 pm

естествено, че ми харесва, може би това е най-любимата ми част Wink

--------------------------------------------------------------------------
When you were standing in the wake of devastation
When you were waiting on the edge of the unknown

And with the cataclysmraining down
Insides crying, "Save me now"You were thereimpossibly alone
avatar
l. mende
Душа;
Душа;

Брой мнения : 62
Reputation : 0
Join date : 26.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Виктор Карпович on Съб Май 12, 2012 8:27 pm

В червено... като рана.


Влязох в къщата по възможно най- бързият начин и скорострелно се изкачих по стълбите към втория етаж, за да избегна Калина. Но за моя жалост тя се изпречи на пътя ми точно преди да отворя вратата.
-Добро утро, Лоръл! Ха! Тази риза колко прилича на ризата на Джеймс.- засмя се ведро Кали, не осъзнаваща, че наистина е ризата на Джеймс.
Беше ми трудно да я гледам в очите. Чувствах се ужасно заради снощи и... не ме разбирайте по грешно. Точно така някоя дама е направила и с моят Ивайло... тоест с Ивайло, никога не бе бил мой. И по същия начин се е прибрал при мен, а аз весело съм се пошегувала, че си има смучка от друга. Богове! Как можах да го направя? Чувствах се много долна и изобщо не се чувствах като дама в момента. Въпреки всичките си негативни емоции, се усмихнах до уши и вперих погледа си в сивите й, весели очи.
-Да, даде ми я един мъж в дискотеката.- засмях се, леко нервна, но явно Калина не обърна внимание на точно тази нервност.- Лиших се от роклята си по невнимание.- свих рамене нехайно и понечих да натисна дръжката на вратата и да вляза бързо, преди да е забелязала, че Джеймс не е с мен и да е започнала да задава въпроси. Открехнах вратата на стаята си, но се опитах да не изглеждам нетърпелива... дори когато се чу повторното щракване на ключалката на входната врата за втори път.
Сърцето ми заби лудо и без да чакам отговора й, се вмъкнах вътре и затворих дървената плоскост след себе си. Чух повиквателно името на Кали. Звучеше толкова чисто от устата на Джеймс, сякаш не ме бе целувал толкова неприличност със същите тези устни и език снощи. Той беше... толкова добър лъжец, че дори аз можех да повярвам на лъжата му, че сме били цяла нощ в плажния бар и после сме отишли да закусваме. Стиснах очи, сякаш така можех да притъпя ужасното чувство, което се надигаше в гърдите ми. Прехапах устната си, за да притъпя хлипа си и той да не прозвучи толкова високо, колкото би прозвучал по принцип. Облегнах се на вратата и се заслушах, докато възспирах плача си, макар да не се получаваше наистина.
-Кали, мила, ако знаеш колко пропусна... не знаеш какви прекрасни палачинки правят в онзи ресторант, където обядвахме на Великден!- жизнерадостно разказваше Джеймс, а аз се свличах все повече и повече, докато не седнах на пода и не пропълзях до ъгъла на стаята.
Там вече не чувах гласа му и можех спокойно да се свия на кълбо от съжаление и да прекарам целия ден. Точно това исках да направя, за да се пречистя от срама, който изживявах, ако изобщо беше възможно. Сълзите потекоха по бузите ми тихо и ги стоплиха. От всички опити за възпиране на хлиповете, лицето ми сигурно бе станало по- червено и от домат, а устните си усещах напукани и пресъхнали. Отново затворих очите си, а когато вратата се отвори и вътре влезе някой, притежаващ гласа на Джеймс, се стреснах.
-Лоръл, добре ли си?- попита плахо той с онази своя влюбена невинност в гласа, с която разговаряше винаги след срещите си с Калина.- О, не, не плачи, прекрасна!
Разтресох се цяла и усетих ръцете му на раменете си. Исках да се махна, но когато се опитах да се дръпна назад просто ударих стената и нямаше на къде да избягам повече. Не можех и да се свия повече, това беше предела на всичките ми възможности. Вперих размития си поглед в неговите очи и дълго време не можех да кажа нищо, за да не изстена болезнено. Поемах си дъх трудно и чак, когато се окопитих леко успях да изстрелям всичко, което имах да казвам:
-Аз съм виновна! От това се опитах да избягам, когато затръшнах страницата с Иво, а вчера ти помогнах по абсолютно същия начин и започнах да развалям и твоят бъдещ брак.- прехапах показалеца си до кръв. Действие, което доставяше достатъчно болка до мозъка ми, за да се осъзнае и да се успокоя.
-Нищо не си развалила. Калина никога няма да разбера, ако ти или аз не й кажем. Аз ще се правя, че нищо не е станало и всичко ще е по реда си. Аз не искам да забравям, хареса ми да бъда с теб, но не бих правил нищо против волята ти.- увери ме и погали лицето ми, а аз се почувствах като долна уличница.
Изправих се и го избутах от себе си, взимайки несесера от нощното шкафче. Влязох в банята, затръшвайки вратата. Този път завъртях ключа два пъти за по- сигурно, че не може да влезе и затършувах из малкото пространство, което побираше толкова много от нещата ми.
-Лоръл! Отвори ми, хайде!
-Няма! Ти се превръщаш в изверг, същият какъвто е Ивайло!-
извиках и пуснах не едно, а цели три успокоителни в устата си и се наведох над мивката. Завъртях кранчето със студената вода и тя потече бързо на милиметър от устните ми, докато поглъщах част от нея.
-Мога да съжалявам само, че не те взех преди него!- ръката му се стовари върху дървото и вратата едва не поддаде под тежестта на удара му.

--------------------------------------------------------------------------
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain. Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul. I’m gonna work it ’til your totally blown
avatar
Виктор Карпович
утешители;
утешители;

Брой мнения : 1019
Reputation : 11
Join date : 23.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by l. mende on Нед Май 13, 2012 9:00 am

-Мога да съжалявам само, че не те взех преди него!- ръката му се стовари върху дървото и вратата едва не поддаде под тежестта на удара му.
Тъжно е, но Лоръл е права...ох, не искам да ги разделяш двамата Very Happy

--------------------------------------------------------------------------
When you were standing in the wake of devastation
When you were waiting on the edge of the unknown

And with the cataclysmraining down
Insides crying, "Save me now"You were thereimpossibly alone
avatar
l. mende
Душа;
Душа;

Брой мнения : 62
Reputation : 0
Join date : 26.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Нед Май 13, 2012 9:08 am

Това е само първата им глупост на двамата Laughing тепърва започват..

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Сахара on Нед Май 13, 2012 9:22 am

Леко съжалявам, че толкова късно започнах да разглеждам този раздел (: хареса ми много.

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Виктор Карпович on Нед Май 13, 2012 5:12 pm

Аз правих с теб любов...


-Нали ще дойдеш с нас на плаж?- възсторжено попита Калина на следващата сутрин, докато едва сядах на стола, опитвайки се да покажа, че нищо не ме боли... но всъщност не беше така. По някаква причина ме болеше цялото тяло и се бях сдобила с не една синина и си имах цяла цицина на главата, но нея придобих тази сутрин преди половин час, когато се събудих и си дръннах главата в раклата, докато се изправях.
Избягвах погледа на Джеймс умишлено и се вгледах в топлите очи на Кали. Понякога се учудвах колко жизнерадостна можеше да бъде, независимо от положението, в което се намираше. Носеше почти напълно прозрачна, жълта рокля, а от долу цял бански костюм. Вече веднъж ходих с нея на плаж и се почувствах особено некомфортно, докато аз се пекох по изключително изрязания си бански, докато тя пазеше тялото си само за очите на Джеймс... поне основната част от тялото си. И този път се почувствах странно, макар да бях напълно облемена, носеща туника и къси, дънкови панталонки. Бях пуснала косата си и нямах никакво намерение да я връзвам, за да разкривам белезите от зъбите на Джеймс. Не, че можеше да разбере, че са от Джеймс, но факта, че аз знаех... това ми стигаше и не исках да придобивам открита публичност.
-Забавлявайте се вие!- насърчих ведро и се усмихнах малко пресилено, но все пак си беше усмивка.- Аз мислех днес да остана вкъщи и да довърша уговорката за документите за развода. Сигурна съм, че ще си прекарате страхотно сами!
-Жалко.-
тросна се леко недоволно Кали, докато наливаше кафе в чашата ми, за което й бях благодарна, защото ако ми се наложеше да се изправя и да седна още веднъж, щеше да е наистина трудно. Натъртванията по тялото ми протестираха срещу всяко движение и аз нямах избор, освен да ги пренебрегвам или слушам.- Това е единствения ми свободен ден за две седмици напред, мислех си, че ще е хубаво да го изкараме тримата... приятелски семейно.
-Това ще е шанс да изкарате денят романтично семейно.-
усмихнах се срещу й и отпих от чашата, продължавайки да избягвам погледа на седящият срещу мен Джеймс.
-Лоръл, искам да се чувстваш добре.- обади се той и аз въздъхнах, готова да му изкарам една страхотна лекция, но спрях преди да съм започнала, когато се сетих, че Калина ще стане свидетелка на наистина неприятна ситуация.
-Аз се чувствам добре, Джеймс, просто искам да се отърва час по- скоро от Ивайло. Ще е по- добре за мен, а и той ще бъде съвсем свободен и щастлив. Идете без мен, наистина, а аз ако случай свърша по- бързо работата, ще се обадя, за да дойда при вас.- осведомих и двамата и се изправих от стола. – Кали, остави чиниите, аз ще ги измия.
Поне миенето на чинии й дължах, освен че забърсах мъжа й неприлино и създадох цяла скрита интрига и доста лъжи между двамата. Не се бях отърсила цялостно от постъпката си и имах нужда да я изкупя по някакъв начин, дори това да беше миенето на чинии. Оставих кафената чаша на барплота и запретнах ръкави, надвесвайки се над мивката. Пуснах водата и безгрижна се заех с миенето на посудата. Кали излезе безмълвно от помещението. Може би бях прекалила мъничко с прекаленото много обяснения и това я караше да не се чувства удобно, но щеше да ме извини. За нейна сметка Джеймс не излезе, а тихите му стъпки се приближиха към мен. Не ме докосна. Харесваше ми това, че знаеше кога да спре и не се опитваше да навлиза по- дълбоко в проблема по този начин.
-Лоръл, утре искаш ли да дойдеш с мен в ателието?- попита някак сконфузено.
Мълчанието от моя страна сякаш му показа, че отговора може и да не му харесва или да не е очакваното, защото миг по- късно продължи, облягайки се на мивката, за да излезе пред сведения ми поглед.
-Не искам да се чувстваш некомфортно, когато сме в една стая или изобщо на едно мероприятие. Ако знаех, че ще се чувстваш така след случилото се, никога нямаше да го направя.
-Мислех, че си щастливо влюбен и скоро щастливо женен.-
прекъснах извиненията и съжаленията му, защото така се чувствах точно като поредната глупачка. За пореден път подлъгана от първичността на чувствата си. – А се оказва, че явно не държиш толкова на Калина колкото си мислех.
-Не, не, не ме разбираш. Аз наистина я обичам.-
поправи мислите ми той, но все още не съм убедена в истиността на думите му.- Просто... нашата любов е много повърхностна и спокойна. Тя е като човек, който трудно мога да отхвърля от ежедневието си, нужна ми е по някакъв начин, но не е жената, която ще обичам пламенно...
-Спри, моля те, не е нужно да ми даваш обяснения.

-С нея правя секс като по задължение... нищо специално не изпитва, когато я прегърна.- ръцете му ме хванаха за раменете и ме разтърсиха.- Мислех си, че живея щастливо, но когато се появи ти, Лоръл, ми показа, че не е така. Защото онази вечер аз правих с теб любов и се почувствах като най- щастливият мъж на света.

П.П.: Сахара, много се радвам, че ти харесва... ^^

--------------------------------------------------------------------------
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain. Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul. I’m gonna work it ’til your totally blown
avatar
Виктор Карпович
утешители;
утешители;

Брой мнения : 1019
Reputation : 11
Join date : 23.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Yvonne Sewell on Нед Май 13, 2012 5:43 pm

Новата част е.. *нямам думи* Започвам да скандирам: Искам още! Искам още! Още! Още! Още! la

--------------------------------------------------------------------------
MAYBE I'M AN ANGEL UNDERNEATH, INNOCENT AND SWEET, BUT
i'm more alive i've ever been,
so now I give you all my sins;
avatar
Yvonne Sewell
търсачи;
търсачи;

Брой мнения : 1483
Reputation : 5
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Нед Май 13, 2012 5:48 pm

blush тя е малко сакато романтична, но все пак романтична..

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by l. mende on Нед Май 13, 2012 5:56 pm

Подкрепям Ивон, още, още ;д

Мислех си, че живея щастливо, но когато се появи ти, Лоръл, ми
показа, че не е така. Защото онази вечер аз правих с теб любов и се
почувствах като най- щастливият мъж на света.

--------------------------------------------------------------------------
When you were standing in the wake of devastation
When you were waiting on the edge of the unknown

And with the cataclysmraining down
Insides crying, "Save me now"You were thereimpossibly alone
avatar
l. mende
Душа;
Душа;

Брой мнения : 62
Reputation : 0
Join date : 26.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Нед Май 13, 2012 6:05 pm

^^ Ласкаете ме толкова много blush
А аз май писах всичките тея седем- осем стотин думи само заради това изречение :DD то в крайна сметка е най- важното.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Марк Пиер on Нед Май 13, 2012 6:13 pm

Много са готини и двете части, които не бях чела. Лоръл се поправи, което ми хареса в героинята tighthug

(Едва влезнах в тази тема, така че няма да пробвам в други, пожелавам на всички приятна вечер, отивам да се лекувам и се надявам утре форумчето да е тип-топ)

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Алекзандър Лесбърн. on Нед Май 13, 2012 6:17 pm

Осъзнах, че в тези пияните глави е наистина нелогична и трябва да я върна към първоначалното й положение :DD поне до колкото е възможно.
avatar
Алекзандър Лесбърн.
Admin

Брой мнения : 207
Reputation : 0
Join date : 02.03.2012

Вижте профила на потребителя http://thehostrpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Чет Май 17, 2012 4:55 pm

Звънчо и опит за бягство.

Бе изминала около седмица и половина след глупостта, която бяхме направили и положението беше уж добро.
-Ивайло, ти си ненормален. - измърморих в слушалката на телефона, докато пътувахме към ателието. Джеймс извърна погледа си към мен, но аз му направих знак, че е по- добре да си гледа пътя. Обърнах глава на другата страна.- Знаеш, че нищо не ти искам, но котката си е моя и очаквам да върнеш господин Звънчо на мама и тате, когато минаваш по край дома им. Факта, че Надя си го е харесала, не значи, че ще ти го отпусна. Специално включихме Звънчо в предбрачния договор и ти казах, че всичко ти оставям, независимо от споразумението, но господин Звънчо ще си взема.
-Всичко или нищо, Лоръл.- гадния му глас прозвуча в слушалката и ме накара да стисна устни и да се намръщя подобаващо.
-Това ли искаш? Ще ти съдера кожата от гърба, Ивайло. Ще ти взема и фирмата и всички имоти, да те питам тогава Надя дали ще те иска!- ядно прекъснах разговора и отворих прозореца от своята страна. Този мъж ме изкарваше извън нерви и това нямаше да се повтори. В момента, в който видях своята възможност, изхвърлих телефона през прозореца, право на улицата и през него мисля мина цял тир. Не можах да разбера дали се е разминал с гумите, но това нямаше никакво значение.
Скръстих ръце и поклатих отрицателно глава, когато Джеймс се опита да спре колата и да ми го върне. Предпочитам да го бях метнала в морето, че да съм сигурна, че нищо няма да остане от него, но така и така ефекта щеше да е един и същ и вече дори бях доволна, премахнала още една тежест от раменете си с въпросното отърваване на последната телефонна карта и апарат, с които Ивайло беше запознат. Сега можеше да ми праща поздрави единствено по адвокат, а аз щях да го обера до шушка, да го питам тогава какво щеше да прави!! Надя си била харесала Звънчо... мъжа да ми взима- ок! Дома да ми вземе, преживявам го, но котката да ми вземе?? Това нямаше да го позволя, дори да значеше, че ще наемам котешки психо терапевти *а дори не съм сигурна, че има такива хора*, за да докажат колко зле влияе тя на Звънчо.
-Какво се случи?- попита неразбиращо Джеймс и премигна няколко пъти, докато червеният светофар все още ни задържаше на едно място.- Има оплаквания, че го щадиш ли?
-Иска да ми вземе котката.- намръщих се още повече и скръстих ръце пред гърдите си, обръщайки глава отново към Джей.- Аз си искам господин Звънчо, той е единственото хубаво нещо, което ми е останало след този тъп брак.
-Аз не съм ли хубаво нещо?-
смеха му се разнесе из колата, докато ръката му се пренасяше на раменете ми.- И преди брака бях тук и сега съм тук.
Невинното му докосване ме накара да настръхна и да се разместя неспокойно на седалката, сякаш за да му покажа, че на ръката му мястото не е там, но въпреки това, той не я мръдна дори след този ми жест и остана непоклатимо сляп и глух за негодуванието ми от този негов жест.
-Не си насилвай късмета.- предупредих го шеговито и чак след две пресечки почти бях осъзнала, че когато живеех в неговата къща и се возех в неговата кола, нямаше как да избягам от компанията му и непринудените ласки като тази, например. Не, че трябваше да им се отдавам, но може би щеше да е добре да се държа нормално и да не ни се налага да се правим на взаимно луди.
Скочих от колата в момента, в който спряхме. Не беше крайбрежната улица, но можех да чуя вълните и бях сигурна, че сме по- близо до водата, отколкото изглеждаше. Самият й силен мирис, на море... приятен, но и в същото достатъчно дразнещ, че да ми се искаше да сме някъде, където нямаше толкова много вода на едно място... като София. Краката ми бяха изтръпнали от половин часовото висене по светофари и това си беше цяло щастие за тях. Носех дълга до глезените рокля, криеща всичките синини, с които се бях сдобила(не бяха много, но достатъчно видими). Джеймс тресна вратата на колата след себе си и изтича пред мен, за да отключи ателието.
Отдавна не бях виждала негови картини и когато влязох, определено положението беше различно. В единия ъгъл бе захвърлил стари платна, но може би от елементарно уважение им бе дарил по една елементарна рамка. Платна, съдържащи в себе си толкова абстрактни обстановки, но все пак чувствени, някои романтични, а други бяха тъмни, сякаш почернени нарочно от нечия постъпка. Отворих устата си, за да из коментирам въпросното отношение към старите картини, когато бях тотално прекъсната от захвърлянето на четките на земята.
-Сигурен ли си, че си добре?- повдигнах веждите си учудено и достатъчно въпросително.
Скръстих ръцете си пред гърдите и се облегнах на стената, озадачена от отчаяните му действия, то лъхаше от тях силно и осезаемо. Можеше да се долови от километри, но много по- трудно можеше да бъде разкарана от лицето му... както и яростта, неспособността да се справи със себе си. Ръцете му трепереха и понечиха да уловят платното, изложено на статива. Беше почти довършено, но някак еднотипно, сякаш бе излязло от калъп, както и останалите нови създания на гениалността му и все пак, не заслужаваше това, което можеше да й се случи. Стрелнах се бързо към него и препречих пътя му към картината.
-Престани! Картината не го заслужава.- възмутих се и почти я прегърнах, за да я опазя от същите тези гениални ръце, които я бяха нарисували. Но те поразиха боите и скоро пода се обагри в различни, маслени цветове, правейки го от скучно бял в наистина приятен за окото.
-Аз мислих цяла седмица, Лоръл...- мисълта му остана някак недовършено, но миг след това изрече сякаш всичко, което му тежеше на сърцето,- избягай с мен! Да се махнем от тук и да забравим всички!
-Ти си ненормален.- гласът ми прозвуча по- язвително, отколкото бях предполагала, че ще прозвучи.- Имаш си всичко. Талант, работа, дом и жена, която те обича, а искаш да избягаш с мен.- напъхах една от четките в ръката му, която бе успяла да попадне в периметъра на боите и накарах ръката му да зарисува по картината.- Ти имаш сватба след седмица, няма да бягаш никъде! Ще се ожениш за Калина и ще рисуваш. РИСУВАЙ И МЕ ЗАБРАВИ, ДЖЕЙМС!

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by .madlen on Чет Май 17, 2012 5:33 pm

Специално включихме Звънчо в предбрачния договор и ти казах, че всичко ти оставям, независимо от споразумението, но господин Звънчо ще си взема.
lol!
на това искрено съм се смяла

РИСУВАЙ И МЕ ЗАБРАВИ, ДЖЕЙМС!
Краят беше много силен и емоционален, едно голямо БРАВО...надявам се да не спираш дотук ;д

--------------------------------------------------------------------------
avatar
.madlen
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1165
Reputation : 1
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Чет Май 17, 2012 5:39 pm

Богове... la олекна ми... така се притеснявах, че може да не ти хареса тази част и като цяло на всички... малко скапано я написах, защото я писах с прекъсвания от порядъка на повече от 7-8 часа..

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by .madlen on Пет Май 18, 2012 10:38 am

Напротив, станала е толкова сполучлива!

--------------------------------------------------------------------------
avatar
.madlen
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1165
Reputation : 1
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Проект №3 "Огън"

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 2 Previous  1, 2

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите