The Host
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

Магазин за дрехи.

Предишната тема Следващата тема Go down

Магазин за дрехи.

Писане by Виктор Карпович on Нед Апр 15, 2012 7:29 pm


--------------------------------------------------------------------------
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain. Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul. I’m gonna work it ’til your totally blown
avatar
Виктор Карпович
утешители;
утешители;

Брой мнения : 1019
Reputation : 11
Join date : 23.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Магазин за дрехи.

Писане by Виктор Карпович on Нед Апр 15, 2012 7:48 pm

Виктор не пусна ръката на Мадлен нита за секунди, какато и не сваляше усмивката от лицето си, поздравявайки всички Души, които срещнаха, а това си бяха близо двадесет "здравей" за около десет- петнайсет минути. Не смяташе да я води в същинския център на града, винаги го беше мислел за адски шумно, дори и във времето на Душите, място с прекалено много посетители, за да получи онова уединение, от което се нуждаеше. Ето затова нямаше да навлизат съвсем натам, а щяха да обиколят няколко квртални магазина, но Карпович вече беше избрал един и той беше точния за случая. Виктор вярваше, че ще намерят възможно най- подходящите дрехи за случая, не много цветни, за да се вписват с вкусовете на Мадлен и не много еднотипни, за да мине за Душа.
Доведе Мадлен до сами магазина и я накара да влезе вътре, направлявайки я с ръка на гърба, галейки лекичко кожата по врата й, толкова нежна и мекичка, макар условията в които сигурно е живяла, както и самият Карпович преди да го заловят и да Имплантират вече мъртвата Душа в него. Кофти тръпка, ама не съжаляваше за надмощието си над нея.
-Предположих, че не си падаш по многоцветни дрехи, затова съм ти подбрал, предполагам, точното място.- заговори й на ушенце Виктор, крачейки зад нея.- Добро утро!- поздрави той продавачката, когато минаха по край нея.

--------------------------------------------------------------------------
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain. Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul. I’m gonna work it ’til your totally blown
avatar
Виктор Карпович
утешители;
утешители;

Брой мнения : 1019
Reputation : 11
Join date : 23.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Магазин за дрехи.

Писане by .madlen on Нед Апр 15, 2012 7:55 pm

Магазинът не бе нищо особено, но се радвах, че не е в центъра на града и не бяхме във вихъра на всичко. Не понасях шумотевицата и голямата сбирщина от хора...в този случай Души. Продължих да следвам Виктор плътно, забелязвайки широката усмивка изписала на устните му. Настроенията му се променяха наистина бързо. Поздравих лъчезарната продавачка и очите веднага зашариха по щандовете с дрехи. Карпович бе прав-бяха точно по вкуса ми. Ярките цветове липсваха, но нямаше и еднотипни, семпли дрехи, което напълно ме устройваше. Разгледах набързо купчината от друхи и грабнах най-ежедневните и незабележими дрехи-тенска и дънки до коляното. Бързо се ориентирах къде е съблекалнята и след няколко проби успях да постигна що-годе добър резултат. Свалих пердето и театрално се представих на Виктор с новите си добивки. Тениската бе бледорозова, с някакви надписи, неразчетими, но вършещи работа, а три-четвъртите дънки идеално ми пасваха.
-Е, май ти се замая погледа като ме видя, а?-подкачих го шеговито.Вече бях убедена, че имах по-голям шанс да се впиша в обстановката.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
.madlen
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1165
Reputation : 1
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Магазин за дрехи.

Писане by Виктор Карпович on Нед Апр 15, 2012 8:03 pm

-Ти се смей, ама май наистина е така.- каза Виктор и преглътна, подърпвайки якичката на тениската си, сякаш тя можеше да го задуши ей така от самосебе си, но всъщност това беше някакъв несъзнателен навик, извършван всеки път в компанията на подобна гледка, която не беше никак добре за бистротата на ума му. Беше просто! Той обожаваше красивите жени, Мадлен беше красива, а като прибавим към това и неосъзнатото му увлечение по нея, можехме да заключим, че в момента тя беше именно такава замъгляваща разсъдъка гледка и за миг му се прииска да се напъха в съблекалнята при нея и да я обладае по един много страстен начин, но Душите не правеха така и доста щяха да си изпатят, ако пристъпеше към такива действия, пък и не можеше да натиска Мадлен за подобни неща, ако тя не искаше, така че запази пълно благоприличие и разтърси главата си, за да изгони тези мисли, които го караха да изпада в чиста еуфория.
-Уцелила си комбинацията.- похвали я Карпович и кимна към купчината дрехи, които беше оставила на страни.- Да вземем и тези? Или да ги върна на касата?

--------------------------------------------------------------------------
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain. Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul. I’m gonna work it ’til your totally blown
avatar
Виктор Карпович
утешители;
утешители;

Брой мнения : 1019
Reputation : 11
Join date : 23.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Магазин за дрехи.

Писане by .madlen on Пон Апр 16, 2012 3:56 pm

-Върни ги. Мисля, че засега не са ни нужни-усмихнах се леко. Не исках да създавам допълнителни грижи и главоболия на Виктор, но той като че ли приемеше всичко изключително добре и палавата му усмивка отново огря лицето му. Чувствах се добре в компанията му, което бе ново за мен, защото като вълк единак обикалях мрачните улици на Тусон и рядко се заадържах с компания. Не обичах чуждото присъствие, което в много случаи ми се натрапваше по един много досаден начин.
Излязох от съблекалнята, хвърляйки последен поглед на новата си визия, която ми харесваше, но и леко ме плашеше. Очите ми бяха като на Душа, дрехите ми също и се боях постепенно самата аз да не се превърна в една такава. Последвах Виктор до касата и след като оправихме сметката и парите, изязохме навън. Беше хубаво да поема нова глътка чист въздух. Обърнах се към Карпович, който също се бе заблеял нанякъде. Несъзнателно се усмихнах и хванах ръката му. Беше хубаво да сме заедно, по някаква необяснима за мен причина.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
.madlen
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1165
Reputation : 1
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Магазин за дрехи.

Писане by Виктор Карпович on Пон Апр 16, 2012 4:26 pm

Виктор стисна ръката й лекичко между пръстите си, големи като кебабчета. Хареса му да усети топлината на дланта й, намираща се в неговата. Беше толкова хубаво, че не му се искаше да я пуска. Така облечена и изглеждаща определено привличаше доста повече погледи, но не поради предишната причина, че беше нетипично изглеждаща, а поради прекрасността си. Привличаше всички, включително и неговия, докато я повеждаше към един квартален ресторант, който бе сметнал за напълно подходящ за случая. Беше сигурен, че няма да им откажат в никакъв случай закуска, така че беше щастлив от положението си в момента.
-Да знаеш, Душите не правят кататрофи, но по край теб може и да направят.- засмя се Виктор, докато пресичаха една по- натоварена уличка, а той помахваше благодарствено на Душите, че са спрели, макар липсата на пешеходна пътека.
После се извърна отново към нея, усетил колко трудно му е да не я гледа и да внимава в каквото и да било друго.

--------------------------------------------------------------------------
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain. Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul. I’m gonna work it ’til your totally blown
avatar
Виктор Карпович
утешители;
утешители;

Брой мнения : 1019
Reputation : 11
Join date : 23.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Магазин за дрехи.

Писане by Сахара on Пон Май 14, 2012 5:00 pm

Прохладен пролетен зефир разтриваше нежно слепоочията й, разрошваше косите й и принуждаваше кожата й да настръхва трепетливо през дрехите, което както я караше да се чувства прекрасно, така и я сковаваше на моменти. Вътрешно обаче се водеше дяволита борба за надмощие... Тимира не можеше да си позволи тялото да се залюби с някого, когото не харесва, докато Жанет нямаше намерение да отстъпва мястото си точно в този момент, когато предпочиташе да мисли сама. Какво ставаше? Хармония? Симбиоза? Едно цяло? Какво ставаше?! Вътрешно, нейната собствена душа, а не Тимира, някак странно трептеше, явно предусещаше горчивия вкус на прелюдията на "злото" . Какво беше зло? Какво беше добро? Понятия, пльоснати от някой много умен човек, с цел да характеризира нещо-си. Сахара през целия път от дома си, до магазина, не само че се "биеше" с извънземното, но и размишляваше над всичко случващо се с живота й. Е не беше ли една огромна мешавица от случки, при това не толкова скучни...даже никак? Когато пристигна там, изпита ужасна празнота, която се разстилаше в душата й, помиташе като вихрушка съзнанието й и изпразваше главата й от глупости, каквито дори в момента искаха да замъглят чистия й мозък. (хаха)
Подпря се на близкия стълб и след минута-две се засмя доста странно - със саркастични нотки, недоволни-също и някак много-малко учудено изражение. Това някаква шега ли трябваше да бъде?
"Е, погледни от хубавата страна на лопатата. Направихме си хубава разходка, ей сега ще видим залеза и ще се приберем с някоя нова дрешка! Хи хи."

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Магазин за дрехи.

Писане by Марк Пиер on Пон Май 14, 2012 5:15 pm

Бе седнал на една пейка от другата страна на улицата с изглед към магазина за дрехи. Бе обещал да не я безпокой ако случайно тя решеше да дойде разбира се ... смяташе да изпълни обещанието си. Просто искаше да види, че наистина тя съществува, че не си я измисли. Крака му неусетно бе започнал да потропва нервно с пета по плочките под него. Вече часове стоеше и чакаше. Мислеше си че би могъл да чака и с дни, защото всеки път като си помислеше, че е време да си тръгне и даваше нови тридесет минути и после нови и пак и пак и т.н.
Тогава я забеляза, ефирна както си я спомняше. Не зависимо как бе облечена, тя винаги оставяше впечатление в околните, че не върви, а се носи поне на педя над земята. Усмихна се и впери поглед в нея, наслаждаваше се на всяко нейно движение. В този момент видя, че тя го гледа ... леко несигурно вдигна ръка и й помаха... Стана и несигурно се приближи към нея, цялата решителност да не й досажда с ненужни разговори се бе изпарила.
- Здравей - колебливо каза, когато се приближи на крачка от нея. В този момент осъзна, че за първи път я вижда без призмата на лещите с изкуственото сияние. Сините му очи се впиха в нейните, цвета им така и не му позволи да забележи тя има ли ореол около ирисите или не, не че това имаше каквото и да е значение за него.

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Магазин за дрехи.

Писане by Сахара on Пон Май 14, 2012 5:26 pm

И точно тогава се появи той, с леко несигурното клатушкане и пристъпване към нея. Какво му ставаше? Да не би да му бяха размътили мозъка с нещо? Определено виждаше много по-различен човек от предишната им среща, когато й се стори доста наперен, самоуверен и нахакан мъж, нямащ ни най-малки проблеми с хората като цяло, а още повече с жените.
Жанет се усмихна хладно на мъжа и протегна ръка към тялото му, за да се здрависат. Ако трябва да бъдем честни, тя също се чувстваше някак неловко в момента и не знаеше как да реагира. Да се израдва? Да си стои ид а наблюдава спокойно? Да се натъжи? Какво!
- Здравей, Уишмастър. - кратко и ясно изрече тя, присвивайки много леко очите си и добавяйки леко хапливи нотки в израза си.
Войната продължаваше да се води безспирно у тялото, а умът се клатушкаше между два полюса, но когато и двете се почувстваха изтощени, сякаш стояха и наблюдаваха действията на Марк Пиер. - Искаше да видиш дали съм добре и толкова? Добре съм, скъпи. - някак невярващо поде, само за това ли я бе извикал? За да види, че е добре, а после да си хване пътя и потегли на някъде? Тя осъзнаваше, че живота му е страшно труден и фактът, че бе дошъл тук, подсказваше много, но ... беше ли взел толкова лекомислено решение, само заради нея? Наивно и егоцентрично ли бе да смята така? Да, подобно всяко живо същество, малка част от тялото й имаше нужда да чуе точно това, друга обаче веднага би се отдръпнала парливо при подобно изречение...

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Магазин за дрехи.

Писане by Марк Пиер on Пон Май 14, 2012 6:58 pm

"Уишмастър?" мозъка му даде на заето за момент. После тя продължи и сърцето му се сви. Трябваше да изпълни обещанието си и да не й се обажда. Явно й досаждаше и очите й го гледаха някак студено. Нямаше я предишната жар там. Той сведе поглед за момент, а като я погледна пак на лицето му се бе появила онази самодоволна усмивка... която тя вече познаваше добре. Тази която не казваше нищо, просто очарователно изражение на красивото му лице. Очите му сякаш бяха угаснали, синия пламък се бе сменил със спокойно "добродушно" изражение.
- Радвам се, че си нямала проблеми, заради онази нощ - каза с равен тон, който не изразяваше наистина радостта му. Наистина се радваше, но се бе разкрил достатъчно и нямаше смисъл да продължава, щом нейното единствено желание бе да бъде оставена на мира и да й се махне от главата веднъж за винаги. Не бе позволявал да го видят наранен и сега нямаше да го допусне. Огледа отражението си във витрината на магазина и тогава осъзна, че всеки преминаващ може да забележи, че той е обикновен човек. Тъмните му очи бяха в пълен контраст с очите на всички останали. Ако тя не го бе издала, трябваше направи нещо за да се прикрие. Обърна се към нея ...
- Би ли ми направила една последна услуга? Знам че ставам досаден, но няма кой друг да помоля в момента ... Обещавам ти, че ако ме снабдиш с чифт слънчеви очила, ще изпълня желанието ти и няма никога повече да ти досаждам.

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Магазин за дрехи.

Писане by Сахара on Пон Май 14, 2012 7:30 pm

Продължи да го наблюдава със същия поглед, дори когато той й разкри напълно грешния начин, по който бе схванал поведението й. Да й досажда? Щеше ли да се отзове на 'молбата' му веднага, ако й досаждаше? Щеше ли да си хаби времето в празни приказки? Щеше ли да трепне при вероятната мисъл за среща с Ч О В Е К?!
А накрая той, в стил недосегаем красавец, сякаш изрече последните си думи към нея, разранявайки стара рана и в същото време подсказвайки, че и нещо у него също е било "повредено" за миг. Огледа се наоколо и нямаше как да не види множеството души, разхождащи се спокойно, вяло, някак умряло дори, по сумрачните улици на Тусон... Само един поглед бе достатъчен, за да заловят това същество, което се оказа, не че създава хаос в чуждата душа, а е самият хаос. Ха ха! Бръкна в чантата, която носеше през рамо и оттам извади слънчеви очила - леко женски, но нямаше значение, на такъв красавец и женски очила щяха да му паснат идеално.
Приближи се внимателно към него и докато слагаше очилата и ги нагласяше на физиономията му, върховете на устните им едва-едва се закачаха и вкусваха чуждото дихание... Смесваха го... и напомняха на някога отминали страстни милувки, така отвращаващи и в същото време подпалващи греховни желания у пясъчната девойка... /пояснение: отвращаваха, защото показват, според нея, колко слаби могат да бъдат човешките същества и колко податливи са на похотта и като цяло греха/
В следващия миг обаче зъбите й се впиха в долната му устна, а след това я засмукаха леко, ала болезнено.
- Глупец ли си? Щях ли да дойда тук, ако те мислех за досадник? Сериозно ли смяташ, че съм жена-мазохист в това отношение? Не, скъпи... - плътните устни попиха малката рана върху чуждите, а секунди по-късно се извиха в чаровна, топла усмивка, подхранваща погрешни илюзии за любов и плам, каквито нашата героиня (си мислеше че ) не можеше да даде. - Иначе много мило от твоя страна. - засмя се звънливо и направи крачка назад от тялото му, хващайки ръката му за китката. - Имаш ли друга работа сега? Ако нямаш ти предлагам да прекараме един незабравим остатък от вечерта заедно. - гласът бе коренно различен. А пламъкът... е, да кажем, че кубчето лед бе започнало да се топи в сините морета на очите й, но горещия пламък тепърва предстоеше да се яви и покаже на събеседника цялото си могъщо очарование.

Искам да има изгрев яркочервен,
като рана,
която никога не боли.
Искам да играя с децата
на война,
в която никой никого не убива.
Искам да бъда вечна и голяма
като Родина
обичана до смърт и цял живот
единствена!

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Магазин за дрехи.

Писане by Марк Пиер on Пон Май 14, 2012 7:58 pm

Обещай ми море,

но не нежно и кротко,

не по тихи води

пътешествие с лодка.

Обещай ми копнеж,

не илюзия сладка,

не под мрачно небе

гръмотевица кратка.

Обещай ми любов,

не мираж сред пустиня,

не в капан от лъжи

обичта да загине,

не в студената нощ

като въглен да тлее,

а пожар да гори,

с бурите да живея.

Ръцете му в миг я сграбчих страстно и я притиснаха до него. Трябваше му точно тази секунда, точно тази надежда вееща от думите й, му дадоха силите да престъпи към най-смелите си мечти. Тя го е чакала, искала е да дойде, искала е него, дори когато е знаела кой е наистина. Сигурно му е пуснала проверка, не се съмняваше в това. Устните му се отскубнаха от нейните и се заразхождаха нахално по нежния й врат, стигайки до ухото й прошепнаха сладострастно.
- Ако ми се довериш, както аз направих доверявайки ти се, че няма да ме предадеш, бих искал да те заведа у дома. Гарантирам ти, че никой няма да те нарани и ще те върна жива и здрава тук, когато пожелаеш.
Ръцете му се разхождаха по тялото й. Харесваше му да я държи в прегръдките си, макар че бе наясно, че тя може да му отвърне с коляно в слабините ... не би се изненадал въобще. Усмихна се при тази мисъл, дори би се разкикотил, ако не бе твърде зает да се наслаждава на аромата й. НАкрая я пусна и преплети пръстите на двете им ръце поглеждайки я весело.
- Е? Отиват ли ми? - попита сладко и вдигна само едната си вежда, която изскочи иззад тъмните очила..

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Магазин за дрехи.

Писане by Сахара on Пон Май 14, 2012 8:28 pm

- Мнооого - разроши косите му и се отрдъпна за миг, смъквайки небрежната усмивка от устните си.
Защо го правеше? На какво се дължеше всичко това? Погледът й изследваше неговия някак подозрително и не защото се съмняваше в "закрилата" му, не... а защото не разбираше необходимостта му да направи този жест за нея. Той поставяше не нея, а себе си пред риск... Не беше ли лекомислена постъпка?
'А, сега вече разбрах, че искаш да ме дадеш на кучетата. Виж го бе, виж го! Иска да ти размъти главата, а след това да те вземат там, при човеците, да те изследват като някое извънземно имало злощастната съдба да катастрофира на планетата земя и да бъде скрито от американците! Моля ти се, внимавай!!! Ще искат да изучават именно нас'. - обади се Тимира в главата й, при което предизвика ново съмнение, вече породено и към него самия.
Виждате ли какво нещо са предположенията, драги съфорумници? До такава степен могат да объркат нещата, когато са свързани с точно тези взаимоотношения между мъжа и жената, а и като цяло, че да те накарат да подминеш сродна душа, заради безпочвени зли мисли... Не можеше да позволи именно те да нарушат спокойствието й, но поемайки риска, не го ли правеше отново?
- Едва ли хората там биха се радвали да видят имплантирано животно... А и до колкото знам, не сте ни големи фенове. - смигна му закачливо и погали нежно с палец ръката му.
Усети как сърцето й гърми силно в гръдния кош. Искаше да го направи и в същото време изтръпваше при мисълта... Той й се бе доверил,да, но как можеше да знае, че не е част от някой пъклен план? По принцип, подобни мисли се появяваха в главата на хората най-вече ако те бяха способни на същото... изли гледаха много филми... или просто бяха изпатили, ала тя се опитваше да прецени всяка ситуация, а предубежденията се оказваха повече от нормалното.
Остави тази бомба в главата си включена и се заслуша в тиктакащия часовник, отброяващ последните й мигове на Земята...
- Не е ли странно, скъпи мой, това, че ми доверяваш толкова лични неща, без дори да ме познаваш? Каква е причината? Каква е причината да ме търсиш само след една среща и да поставяш живота си за пореден път под опасност? - гласът й бе тих и треперещ от време на време, подсказващ колко ясно осъзнава възможността една от двете страни да пострада жестоко. С разликата, че нея не я интересуваше особено дали ще бъде жива или нея... Той обаче имаше 'дълг', както се бе изразил, към хора.
Повдигна леко ръцете им, които стояха сплетени една в друга и целуна чувствено дланта на Марк.
- Не се влюбвай, недей...

"...ние двамата колко дълго
бяхме заблудени...

Ти ми каза: Обичам природата.
Ти ми каза: Копнея за природата.
Ти ми каза: Води ме в природата!
Господи,
какво не бих дал,
за да бъда с природата вечно?
А то значи-
да бъда със тебе.
Аз извора чист обожавам-
водата бълбукаща влюбено.
Аз тревицата мека прегръщам,
целувам й устните-тичники.
Аз бягам след облака сребъден,
сълзите му в длани събирам...
Ние сме всичко със тебе
Две птици в гората сме с тебе.
Глухарчета две.
И снежинки..."

Да,
ние сме всичко със тебе-
земя, зажадняла за семе
и страстен вик на елени.
Ние сме всичко със тебе.

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Магазин за дрехи.

Писане by Марк Пиер on Пон Май 14, 2012 8:51 pm

- Малко късно ми казва това, нали осъзнаваш? - усмивката му разкриваше две редички бели зъби, дръпна ръцете им на свой ред към устните си и ефирно целуна всеки един от пръстите й. Въпросите й бяха много и той се зачуди как да отговори, бързо, кратко и ясно. Засмуквайки кутрето й, той намигна, но тъмните очила й пречиха да да види този весел жест от негова страна. Освободи устните си от играчката им и с дълбокомислен тон изрече:
- Защо ли? Защото го искам искам и най-вече защото ти имам пълно доверие. Е, накрая ще бъдеш с вързани очи за последните 500 метра, за успокоение на другите и не се притеснявай от тях. Те имат доверие на мен, аз имам доверие на теб, всичко е взаимно свързано ... а и при нас вече има душа и то търсач, никой не й е причинил нищо лошо, така че няма за какво да се притесняваш.
Нямаше смисъл да уточнява, че Ивон бе с протекцията на Роуд и неговата също, но щом Роуд искаше той да приеме Ивон, то му дължеше услуга да застане зад гърба му, ако закара Жанет в имението.
- А, ако не искаш да влизаш в самия ми дом, можеш просто да разгледаш града ни, е не е нищо особено и има лека радиация, но пък си е наш. И се гордеем с него. А и аз вече видях града ти, сега е твой ред.
Пиер я дръпна леко за ръката за да долепи тялото й до своето. Харесваше му да чува как сърцето й бие, срещу неговото. Целуна я нежно по слепоочието.

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Магазин за дрехи.

Писане by Сахара on Пон Май 14, 2012 9:04 pm

Беше влюбен! Знаеше си! Погледна го с тъга в очите и все пак се усмихна на обясненията му. Щеше да рискува, подобно него, само че... Щеше да отиде до там!? Как ли го бе премислил? В главата й се завиха още няколко въпроса, които Тимира отхвърли отвратено.
- Как успя да изградиш пълно доверие от тази единствена среща... - много тихо попита, като на всяка една дума докосваше по някоя част от лицето му с рубинените си устни.
Отдръпна се рязко и се подсмихна някак шеговито. В тези дрехи?! ПОне да беше облякла нещо по-различно... приличаше на ученичка в прогимназията.
- Ти водиш. - предполагаше, че градът не се намира толкова близо...или грешеше? Едва ли щеше да тръгне на път по това време, ако се пътуваше с дни, например...
Слънцето вече бе залязло и нощното небе предстоеше да бъде украсено от прекрасните златисти оттенъци, даряващи магическо сияние на земята.

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Магазин за дрехи.

Писане by Марк Пиер on Пон Май 14, 2012 9:23 pm

- Пълното доверие се дава накуп, после самия човек определя дали то ще си остане така или ще се разбие на парченца, а ти го опази цяло, като малка кристална топка го криеш и пазиш - вървеше, преплел пръсти с нейните и бе наклонил главата си, така че шепота му да бъде достъпен само за нейните уши. Усмивката му изразяваше щастие, отдавна не се бе чувствал така лек, в ума му изникна мисълта, че може би защото върви с нея и е придобил онова нейно грациозно движение, което я караше да се носи по въздуха. Дали отстрани изглеждаха, като двойка която лети от щастие. Водеше я смело към колата си. Отвори й галантно вратата.
- Този път е моята, не се притеснявай - каза той правейки й път да мине покрай него и да седне на мястото до шофьора. Наведе се над още отворената врата и смъкна очилата на върха на носа си и я погледа директно в очите - ще пътуваме може 5-6 часа, ако искаш може да вземем нещо за хапване по пътя.
Затвори вратата и се насочи към своето място. Настани се и вече доволно свали очилата, искаше да я гледа със собствените си очи.
Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля — вместо да ударя,
Да повярвам — щом ме погледнат в очите.

Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали —
И пак ме гледаха в очите.

Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени.

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Магазин за дрехи.

Писане by Сахара on Пон Май 14, 2012 9:42 pm

Събу чехлите си и седна горе-долу в поза лотус на седалката, след като се закопча с колана, разбира се.
- В чантата имам кроасани...два и три сандвича с бутилка минерална вода. - прегледа провизиите и кимна разсеяно.
Как не ги бе изяла в гората - не знаеше, единственото положително сега бе, че щяха да бъдат унищожени по-късно и имаше полза от тях.
Потърка с една длан бузата си, щом колата потегли и се загледа с интерес в шофьора - интелигентен, строен, привлекателен по общите стандарти мъж, излъчващ магнетизъм и сексапил... 'Какво можеше да иска една жена повече?' В главата й обаче продължаваше да жужи една пчела, принуждаваща я да не се доверява напълно, което отхвърляше неговото твърдение за 100% доверие. Вярно, че бе до избор, но тя винаги предпочиташе да действа отбранително и предпазливо, пред другото, защото явно за разлика от него, не обичаше да поема риск, ако щетите в нея щяха да бъдат умопомрачителни при загуба.
- Не знам нищичко за теб, но въпреки това пътуваме заедно. - каза го някак невярващо и готова да се разсмее. - Освен, че си измамник човек, който краде коли от Тусон и си пада по бели денс-а, нещо друго, хм? - ооо, направо мед капеше по сърцето й, а една дяволита усмивка се подаваше по краищата, замаскирвайки често сериозната физиономия в по-раздвижена и весела такава.
В същото време следеше с поглед пътя, всяко място, откъдето минаваха и го запаметяваше в мозъка си...несъзнателно.

//Не е редактирано, за което се извинявам х.х

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Магазин за дрехи.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите