The Host
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

Писаници ...

Страница 2 от 3 Previous  1, 2, 3  Next

Go down

Писаници ...

Писане by Либерум Оли on Вто Апр 17, 2012 6:40 pm

First topic message reminder :

"... Устните му се докоснаха до нейните, сладкия аромат на жасмин, от парфюма й го накара да поема въздух все по-дълбоко и по-дълбоко ... бе мечтал за този момент може би години. Виеше му се свят ... не бързаше с целувката искаше му се този момент да продължи вечно. Трепетното очакване, усещането за сбъдната мечта ... всичко го караше да се чувства сякаш лети, сякаш живота му сега започва ... "
От "Да намериш ..."

Това ще е тема за разкази, стихчета и всякакви глупости които пиша ...

--------------------------------------------------------------------------


avatar
Либерум Оли
Предатели;
Предатели;

Брой мнения : 1156
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя http://mystories.blog.bg/

Върнете се в началото Go down


Re: Писаници ...

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Пет Апр 27, 2012 7:15 pm

Laughing яяя верно, като се загледах наистина прилича на Whaaattt?
Опростен да ти е дете мое :DD

Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Писаници ...

Писане by Либерум Оли on Съб Апр 28, 2012 11:22 am


Изненада...

"Не ме поглеждай, че потъвам
на дъното на най-красивите очи!
...
Върви си! Не ме поглеждай с тез очи!"


Партито отмина без други по-големи произшествия. Оливия старателно избягваше даже да поглежда към Алекзандър, да не говорим за някой по-близък контакт или общуване между двамата. Бе се прибрала късно и макар, че бе изтощена почти до припадък не успя да спи нормално, в сънищата й постоянно изникваше усмихнатото лице на Алекзандър, ръцете му - нежни и добри я галеха без нейното съгласие ... Събуди се отново рано, недоспала и в не много добро настроение. Единствената й утеха бе, че днес е събота и цели два дни нямаше да й се налага да го вижда, силно се надяваше до понеделник, той да е забравил абсурдното й поведение и да не се шегува по този въпрос с нея, макар че това бе абсурдно дори да си го помисля, той никога не забравяше неща с които можеше да я дразни. Бе решила, че топла вана ще дойде добре на опънатите й нерви, лежеше със затворени очи и обмисляше остроумни отговори на предполагаемите шеги от негова страна. Не трябваше да му остава длъжна иначе той щеше да стане неконтролируем. Стресна се когато усети нечие присъствие в банята, отвори очи и съзнанието й изкрещя, но устата й само се отвори безмълвно...
- Не си подписала няколко страници от доклада, който трябва да занеса в министерството в понеделник - Алекзандър стоеше до ваната и се усмихваше, стискайки една папка в ръцете си.
- Как .. как ... влезе тук? - все още не успяваше да намери гласа си и думите излезнаха от гърлото й като шепот. Нямаше как да не забележи, че господина все още е със снощния си смокинг, вратовръзката му висеше провисена на врата, без да я завързана, а ризата му бе намачкана и незагащена. Типичен вид на мъж тръгващ си набързо от леглото на поредната жена, бързащ да не би тя да се събуди преди той да е успял да напусне необезпокоявано любовното гнездо. Тази констатация накара кръвта й да кипи, нямаше разумно обяснение за това си състояние, винаги бе знаела, че той е женкар и спи с всяка срещната, така да се каже, но защо сега й пукаше ... - това е нахлуване с взлом, по дяволите Алек, излез от банята ми и спри да ме зяпаш - гласа й се бе възвърнал и огласи цялата къща, когато му се разкрещя.
Единствената реакция обаче която предизвика от негова страна, че той се пресегна, издърпа една кърпа от закачалката и я хвърли към нея, но не преставаше да я гледа. Пяната отдавна бе изчезнала и единственото, което закриваше тялото й бе чиста вода ... чувстваше се изложена на показ, за това побърза да се изправи и да се загърне с вече подгизналата кърпа, гледайки го свирепо (или поне така се надяваше да изглежда).
- Не е влизане с взлом, майка ти ми каза къде държиш резервния си ключ - той показа малкото ключе и го завъртя в ръката си с широка усмивка на лицето - а и не те зяпам, просто правя сравнение между телата, които съм виждал и твоето ... и не се обиждай, но още не мога да преценя, струва ли си да те зяпам, така де нямаш нищо повече, ако трябва да сме честни - усмивката му стана още по-широка, сякаш се наслаждаваше на шокираната й физиономия. Тялото на Оливия се разтрепери, това преминаваше всякакви граници. Някъде в нея бе живяла надеждата, че той поне я харесва ... подсъзнателно й дори харесваше, че той оглеждаше тялото й ... но думите му, думите му я накараха да се опомни, да изпита истинска болка, макар и само душевна, но съвсем реална. Ръката й сама се вдигна и му зашлеви шамар. Почувства се облекчена, когато усмивката му в миг замръзна и се стопи на лицето му. Докато още Алекзандър бе в шок тя мина покрай него и се запъти към спалнята си, за да се облече. Чак когато заключи вратата и се облегна на нея облекчено извика.
- Вземи си доклада и си заминавай, няма да ти подпиша нищо ... копеле смотано - това последното почти го прошепна и не бе сигурна дали той го е чул. Облегна гръб на вратата и се свелече сядайки на твърдия под. Знаеше, че се държи детински, осъзнаваше че не подпише ли и двамата щяха да загазят, но в момента не й пукаше ... Прегърна коленете си и сложи брадичката си на тях, загледана в нищото, чувстваше се опустошена. След известно време чу бавните му стъпки, как излизат от банята и тръгват по стълбите към долния етаж ... Въздъхна и затвори очи.


--------------------------------------------------------------------------


avatar
Либерум Оли
Предатели;
Предатели;

Брой мнения : 1156
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя http://mystories.blog.bg/

Върнете се в началото Go down

Re: Писаници ...

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Съб Апр 28, 2012 3:02 pm

О, не не не не, този мъж ми влиза под кожата с всяка своя изцепкааа... typerhappy

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Писаници ...

Писане by Либерум Оли on Съб Апр 28, 2012 3:05 pm

Laughing Радвам се че ти харесва, тази част беше специално за теб tighthug

--------------------------------------------------------------------------


avatar
Либерум Оли
Предатели;
Предатели;

Брой мнения : 1156
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя http://mystories.blog.bg/

Върнете се в началото Go down

Re: Писаници ...

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Съб Апр 28, 2012 3:07 pm

blush Чувствам се поласкана.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Писаници ...

Писане by Либерум Оли on Съб Апр 28, 2012 3:10 pm

Е, нали и ти си имаш Алек та реших, че ще ти допадне tighthug

--------------------------------------------------------------------------


avatar
Либерум Оли
Предатели;
Предатели;

Брой мнения : 1156
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя http://mystories.blog.bg/

Върнете се в началото Go down

Re: Писаници ...

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Съб Апр 28, 2012 3:13 pm

Те са направо едни и същи Алекзандровци.. happybounce

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Писаници ...

Писане by Либерум Оли on Съб Апр 28, 2012 3:14 pm

Е, значи съм го налучкала happybounce Щастлива съм от този факт. boogie

--------------------------------------------------------------------------


avatar
Либерум Оли
Предатели;
Предатели;

Брой мнения : 1156
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя http://mystories.blog.bg/

Върнете се в началото Go down

Re: Писаници ...

Писане by Либерум Оли on Съб Апр 28, 2012 8:39 pm

Аз си продължавам с моите глупост, харесвате или не Laughing

Кафе...

"Кафе с усмивка, с дъх на нежен вятър...
Кафе от топла обич и копнежност...
Кафе със аромата на душата ми... "


Не знаеше колко време седя в това положение. По нежните й страни се стичаха сълзи, като реки... Накрая избърса бузите си с ръце и се изправи. Тя бе силна, тя щеше да се справи ... вярно казваха хората, че границата между любовта и омразата е съвсем тънка. Мразеше го и щеше да го накара да си плати за обидата, можеше да е и по-зле, можеше да му е признала, че си пада по него и той да бе потъпкал достойнството й с някоя такава забележка. Можеше да преодолее физическото привличане, просто трябваше да си напомня на съзнанието си всичките му отвратителни черти на характера и да пренебрегва онези - добрите, които той имаше, макар че криеше успешно. Докато си навличаше някакви къси панталонки и раздърпан потник си напомни на ум онзи случай от детството, когато я бе подлъгал да търсят съкровище и целия изкоп й се бе стоварил на главата и цели 5 мин стоя зарината с кал, докато баща й успее да я измъкне ... всъщност от онзи случай й бе останал страха да не я погребат жива. Това я нахъса още повече, щеше да му звънне да си определят среща някъде навън, да му подпише тъпия доклад, да се държи хладно и професионално и да се преструва, че тази сутрин нищо не се е случило. Той нямаше да определя поведението й, нямаше да му позволи, ако искаше да си изглежда, като Аполон, нея това вече не я интересуваше. Според нея Алекзандър можеше спокойно да си продължи парадното шествие из женския род, без да се доближава до нея самата.Хвана някакъв ластик и небрежно хвана косата си на конска опашка. Не се погледна в огледалото ... излезе от спалнята със спокойна крачка, не бързаше, още преповтаряше на ум плана за действие. Слизаше бавно по стълбите, когато усети аромата на кафе ... ускори крачката и с бърза и решителна стъпка влезе във светлата всекидневна... Огледа се объркано... на ниската масичка бе оставена папката с доклада, чинийка с няколко кроасана и до нея чаша димящо кафе...
- Алек? - гласа пак й изневери и името му излезе треперещо от гърлото й. Беше му казала да си ходи... защо още е тук, тъпия му идиот. А, тя тя се бе облякла като някоя повлекана, инстинктивно дръпна ластика от косата си и се опита да я приглади. Осъзна какво прави и тръсна глава, за да се опомни съвсем ... нали уж не я интересуваше мнението му. Огледа се още веднъж и чак тогава осъзна, че него го няма, просто й бе приготвил кафе, преди да си тръгне. Отиде до фотьойла и се строполи на него. Точно да го намрази човек и той правеше нещо мило ... и нямаше как да не го оцениш. Хвана чашата с две ръце и усети приятната й топлина, замисли се че до преди няколко минути той я е държал и бързо я остави на масата. По-добре беше да приключва с работата и след това да се отдава на такива странни мисли. Взе папката и от нея се изсипа лист сгънат на две. С треперещи пръсти го вдигна от пода, даже и преди да го разгърне напълно виждаше дребния му подреден мъжки почерк на него. Облегна се удобна назад и го разгърна напълно.
"Оли, винаги забравям, че ти не си от жените, с които съм свикнал да контактувам, жени които нямат мнение, които не знаят какво искат и ми е позволено да им говоря, както аз реша и въпреки това те пак ме искат. Мислех просто да изпием по едно кафе заедно и да си приключим работата. Постъпих необмислено, като вместо за звънна на входната ти врата, звъннах на майка ти, за да ми каже къде си държиш резервния ключ ... още по-необмислено бе влизането ми в банята, докато си вземаше вана..
Оставям ти доклада, когато имаш възможност и време, подпиши страниците, можеш да ми го изпратиш по куриер."

Какво беше това ... не беше извинение, нямаше нито веднъж думата съжалявам, нямаше искане за прошка, нямаше нищо, нямаше дори подпис, а звучеше толкова мило ... и защо използваше галеното й име, то бе запазено само за най-близките й, но той винаги го използваше, а ако си спомняше добре, той го бе измислил ... Искаше да му се ядоса отново, но не успя, за това препрочете онова за другите жени още веднъж ... Очите й се напълниха със сълзи, все пак я оценяваше и харесваше по някакъв начин ...

П.П. Добро утро, Песничке!

--------------------------------------------------------------------------


avatar
Либерум Оли
Предатели;
Предатели;

Брой мнения : 1156
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя http://mystories.blog.bg/

Върнете се в началото Go down

Re: Писаници ...

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Нед Апр 29, 2012 8:13 am

Добро утро, мила ми Душичке.
Как да откажеш на такъв мъж?

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Писаници ...

Писане by Либерум Оли on Нед Апр 29, 2012 8:39 am

Дам ... знаех си, че си съмишленик на Оливия Laughing

--------------------------------------------------------------------------


avatar
Либерум Оли
Предатели;
Предатели;

Брой мнения : 1156
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя http://mystories.blog.bg/

Върнете се в началото Go down

Re: Писаници ...

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Нед Апр 29, 2012 9:12 am

Laughing аз бих й го взела, ако тя не го иска..

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Писаници ...

Писане by Либерум Оли on Нед Апр 29, 2012 9:43 am

Май и тя не знае иска ли го или не Laughing женска му работа, нали знаеш.

--------------------------------------------------------------------------


avatar
Либерум Оли
Предатели;
Предатели;

Брой мнения : 1156
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя http://mystories.blog.bg/

Върнете се в началото Go down

Re: Писаници ...

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Нед Апр 29, 2012 9:45 am

Много ми е познато даже Laughing Всеки ден съм като нея.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Писаници ...

Писане by Либерум Оли on Нед Апр 29, 2012 9:50 am

Всички сме така, няма да се плашиш tighthug

--------------------------------------------------------------------------


avatar
Либерум Оли
Предатели;
Предатели;

Брой мнения : 1156
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя http://mystories.blog.bg/

Върнете се в началото Go down

Re: Писаници ...

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Нед Апр 29, 2012 9:54 am

Не знам мъжете как ни търпят понякога Laughing

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Писаници ...

Писане by Либерум Оли on Нед Апр 29, 2012 10:38 am

Ще ни търпят щом искат да са с нас Laughing

--------------------------------------------------------------------------


avatar
Либерум Оли
Предатели;
Предатели;

Брой мнения : 1156
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя http://mystories.blog.bg/

Върнете се в началото Go down

Re: Писаници ...

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Нед Апр 29, 2012 12:16 pm

Laughing Нямат друг избор, я!

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Писаници ...

Писане by Марк Пиер on Сря Май 09, 2012 9:05 am


Осъзнаване…

“Жените са като ябълките. Най-вкусните са горе на върха на дървото. Мъжете не искат да се катерят по дървото за вкусни ябълки, защото ги е страх да не паднат и да се ударят. Вместо това те събират падналите по земята ябълки, които не са толкова добри, но затова са достъпни. Затова ябълките на върха мислят, че с тях нещо не е така както трябва, въпреки, че са великолепни!”


Оливия успя да разгледа целия доклад и да сложи подписа си, където е необходимо още в събота и то преди да си изпие кафето. После се облегна назад и прочете набързо написаната бележка от Алекзандър, стисна я с двете си ръце едновременно, хартията прошумоля и се намачка а тя долепи стиснатите си юмруци до гърдите. Какво да прави сега? След няколко минути с треперещи ръце остави листа на масичката и започна да го изглажда, сякаш е най-ценното й притежание. Е, добре явно нямаше да може да се спаси от мислите за него, докато тялото й го копнееше. Можеше да го има за една-две нощи, колкото да задоволи каприза на фантазиите си и после отново да си останат просто добри приятели … другите жени как го правеха това нещо, как си хващаха любовници … Примигна срещу слънцето, което нахлуваше през големите прозорци и вдигна телефона, набра номера му … едно, две, три позвънявания.

- Ало? – познатия кадифен глас на Алек се чу в слушалката и тя без малко да натисне червеното бутонче за прекъсване на разговор.

- Алек … виж какво размислих, в понеделник ще дойда с теб до министерството, ще донеса доклада направо там. Приятен уикенд! – толкова бързо му затвори, че не му даде възможност да реагира по какъвто й да е начин. Знаеше че ако случайно долови някакво неодобрение от негова страна най-вероятно ще се разколебае, така че предпочете да не чува нищо …

Изкара неделята глезейки се и чудейки се над въпроса може или не да се пробва да свали Алекзандър, така де тя беше жена, той определено си падаше по жени. Е, може и да не бе дългокрака блондинка м към които той определено проявяваше голям афинитет, по скоро бе пълната противоположност -пищна брюнетка миньонче, но пък не бе чак за изхвърляне … Казваха й че има чаровна усмивка и красиви очи. Тялото й си бе наред, поне според нея.

Стоеше пред огледалото и се оглеждаше, бе избрала свободна рокля, не обичаше впитите дрехи, караха я да се чувства сякаш е наденичка …Завъртя се и роклята се люшна във въздуха галейки нежно тялото й, остави косата си свободно пусната, знаеше че Той предпочита така, вместо стегнатия кок, който тя си правеше в работни дни. По свое скромно мнение бе готова да атакува, нахлузи високите си обувки и тръгна с решителна стъпка … Първа спирка “Министерството по икономика” …

Слезе от колата си и подаде ключовете на момчето от паркинга, което чакаше. До сега не бе обръщала никакво внимание, как реагират мъжете при срещата с нея, но днес и бе жизнено необходимо да срещне някакво одобрение за това се усмихна мило на служителя, който не успя да скрие веднага преценяващия поглед с който оглеждаше тялото й … той се смути и измрънка нещо от сорта:

- Приятен ден, мадам! – прехапвайки устни и свеждайки поглед. Това я развесели отговори му също толкова любезно и се огледа в другия край на паркинга видя високата фигура, която търсеше. Забърза към Алек със широка усмивка на уста, днес се чувстваше сякаш може да покори светове само с единия си пръст. Когато бе достатъчно близо, че да вижда изражението му и той я забеляза. Шока по лицето му и пълната изненада, го накараха да отвори уста и да впери поглед в нея, сякаш за да се увери, че наистина е тя. Щеше да е един запомнящ се ден … Оливия му подаде папката и му намигна.

- Е, готов ли си за важната среща, съратнико? – в гласа й си личеше истинско, неподправено веселие.

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Писаници ...

Писане by Сахара on Нед Май 13, 2012 9:27 am

Laughing Аз вече се изказах по темата, ама нека и тук го направя.
Все очаквам някъде да видя още и още описание и ти спираш на онази част, където човек не очаква и оставяш често 'отворен' край(веднага се сетих за Танц'), забелязах и в разказите, не само при Ив и Оли. Та често се чувствам като дете, на което са му откраднали ябълката преди да я захапе Very Happy очаквам с нетърпение следваща част и ще се запася с няколко ябълки, при възможна нова кражба! Twisted Evil

Абе хора, тука си е направо страна на удоволствията в тоя раздел Творчество. Дали да не заживея в него?

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Писаници ...

Писане by Марк Пиер on Пон Юни 11, 2012 8:39 am

Нека играта започне…



Качвайки се по стълбите към петия етаж на министерството, където бе срещата им, Оливия избра да върви точно пред Алекзандър, знаеше че през цялото време той ще зяпа задника й и точно за това използваше точно онази походка, която караше роклята й да се люшка ту в едната ту в другата посока, очертавайки добре дупето й, на няколко пъти се обърна крадешком, за да го погледне, но той дори и не забеляза, очите му бяха вперени в тялото й и дори не обърна внимание на няколко доста сексапилни жени, с които се разминаха. Оливия бе доволна от себе си …

Влизайки в залата определена за срещата им разбраха, че днес ще се срещната само със секретаря на министъра, който се оказа приятен, млад мъж. Пълна противоположност на Алекзандър … Оли на ум се запита “Защо пък не?” и се впусна в действия. Усмихна се мило на другия мъж настанявайки се, точно срещу него и игнорира напълно Алекзандър. За всеки въпрос, който секретаря задаваше, тя имаше готов отговор, не даваше на Алек дори да гъкне, сякаш го нямаше въобще в стаята. На няколко пъти се надигна от мястото си накланяйки се напред оставяйки целенасочено деколтето й да се отвори пред очите на секретаря, докато му показваше някакви схеми в доклада или посочваше точно определен абзац. Знаеше, че поради липса на други занимания в момента Алекзандър следи всяко нейно движение. Горкия секретар, след едно часовата среща вече бе тотално превъзбуден от всичките й действия и дори си позволи на няколко пъти да хване ръката й и да я погали с палеца си. Оли цялата изтръпна, тялото й копнееше такова докосване, но не точно от този мъж, а онзи, който седеше до нея и изглеждаше някак безпристрастен към цялата ситуация. Накрая срещата приключи, фирмата бе спасена, продължаха им договора и всичко бе наред.

Този път слезнаха с асансьора, а секретаря ги придружи до долу, като през цялото време се опитваше да си уреди среща с Оливия извън офиса, накрая тя склони да му обещае телефонно обаждане, когато е свободна и пое визитната му картичка с усмивка на уста. Очите на Алекзандър вещаеха буря, само да останеха насаме. Въпреки че избягваше да я поглежда, веждите му бяха сключени, а на челото му се бяха появили онези бръчки, които имаха навика да изникват на лицето му, когато имаше проблеми над които трябваше сериозен размисъл.

Оливия примигна срещу силното слънце, когато излезнаха от тъмната прохладна сграда и сложи с финес слънчевите си очила. Това бе добре, защото не искаше Алек да вижда уплахата в очите й.

- Ще се видим в офиса – каза бързо, преди той да отвори устата си и се обърна в посоката в която бе паркирана колата й.

Усети как силните му пръсти обхващат китката й и я дръпват назад, карайки да обърне цялото си тяло с лице към него.

- Какво бе това горе, по дяволите? Накара ме да се чувствам като глупак, който идея си няма каква компания управлява. – ооо, той бе ядосан, защото се чувстваше некомпетентен, а не защото тя бе флиртувала със секретаря … сърцето й се сви, цялата игра и се стори глупава, тя не бе от жените които могат да предизвикат вниманието на мъж като Алекзандър. Какво си бе помислила, че той ще ревнува, ще я пожелае, само защото тя флиртува с друг. О, глупавата ми Оли, та той дори не е забелязал, че ти си уреди среща с друг мъж. Бе ядосан само защото не му даде да говори и да покаже, че имам знанията и опита да управлява компанията. Езика й се стрелна и облиза пресъхналите й устни. Мисли бързо, кажи нещо и се махни преди да си се разплакала, махай се Оливия … съзнанието й се опитваше да я спаси от още по-голямо излагане.

- Да видиш какво ми е на мен, когато сме на среща с някоя бизнес дама и ти ми изземваш функциите – почти изкрещя в лицето му и дръпна рязко ръката си, обръщайки се с гръб към него и само това че бе с високи обувки й попречи да се затича към колата си. Когато вече бе на няколко крачки извика, без да се обръща – междудругото имам среща за обяд, така че може да закъснея ….

Най-накрая стигна до колата си и се мушна на шофьорското място, толкова бързо, че сякаш дявола я гонеше. Тръгна с превъртане на гуми и почти забърса няколко от другите паркирани коли. С периферното си зрение видя, че Алекзандър още стой прав пред входа на сградата, без да е помръднал и на сантиметър… Не я интересуваше, да мисли каквото си иска! На няколко пресечки от там, тя спря колата и се облегна разплакана на волана…

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Писаници ...

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Пон Юни 11, 2012 1:59 pm

Оо, милата Олиии.. Алекзандър я поднася много гадноо Sad

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Писаници ...

Писане by Марк Пиер on Пон Юни 11, 2012 2:00 pm

Е, какво да го направя той си е голямо егоцентрично копеле, ама аз си го харесвам Laughing

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Писаници ...

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Пон Юни 11, 2012 8:00 pm

О, аз направо го обожавам такъв!

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Писаници ...

Писане by Марк Пиер on Пон Юни 11, 2012 8:01 pm

Утре ще има следваща част, почти съм я написала Laughing

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Писаници ...

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Пон Юни 11, 2012 8:03 pm

squee лелееее нямам търпениееее

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Писаници ...

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 3 Previous  1, 2, 3  Next

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите