The Host
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

Дмитрий. I'm back!

The Host :: Basket. :: Basket :: Heroes

Go down

Дмитрий. I'm back!

Писане by Dmitry. on Нед Апр 22, 2012 4:38 pm



Не ме познавате? Тогава е време да ви запозная със себе си. Казвам се Дмитрий Петерхоф и съм онзи без когото сексът нямаше да бъде това, което е в днешно време... или иначе казано аз съм бог на разврата, всъщност БЯХ, в момента съм мутирало човешко същество със способността да доставя сексуално удоволствие чрез мисловна дейност или неволно докосване. И всичко това благодарение на гениалната ми създателка, която се опита да ме измести с персонажи като Саша Лесбърн, Вантермина Нортфорд и Патрик Персивал, обаче аз се оказах по- упорит, отколкото си мислят и си извоювах отново място в челната класация, ако не и първото място, както беше преди около година, когато започна да ме измества с някакви си Атланти и Европи, докато аз просто си стоях и слушках като най- послушния герой, ама това излезе извън контрол. В момента се нарича Саша, с името на онзи Лесбърн... а толкова щеше да й отива Димитричка. Само да не ме чуе. Вчера си четохме лекции за Димитричка и тя определено не го харесва, обаче се чувствам поласкан, че все още онази част на мозъка й, която отговаря за всички неприлични мисли и действия си е само и само моя и не смятам да я деля с някой друг, дори това да е Алекзандър Силвъррейн.
Та, да се върна на правенето на героя си... всъщност на мен. Зародил съм се в една безсънна тъмна нощ преди петстотин години, или иначе казано преди две години в главата на създателката ми, мис Саша. Оставила тя тъгуването и чакането на съня и дръпнала бързо един лист и химикалка и ме написала на две на три като не очаквала от мен да стане нещо. Имах един неуспешен престой в Бруклин и няколко в магьоснически светове, докато не пристигнах в Лондон. Там заработих като барман и като един непохватен барман взех че паднах върху счупена бутилка и се нарязах целия. Хванах аз една кърпа, увих я около ръката си и бам! Веднага в болницата. Там ме пренасочиха към сексапилна, червенокоса лекарка, която направо ме омая за секунди. Та, същата тази въпросна лекарка беше моята възлюбена Дарая, но пък понеже съм задник и не мога да не преспя с някоя, ей така за спорта, та кръшнах няколко пъти с една Екатерина и тя взе, че ме хвана и ми тегли чертата. Наистина съжалявам за тази си постъпка, но може би, ако не беше тя, никога нямаше да се запозная с Амбър... истинско създание на прекрасната майка природа на свръхестественото. Божествено желание! Сексапилна и наистина страстна демонка, но пък съвсем на скоро ми съобщиха, че тя е загинала и това адски много ме огорчава. Да му мисли нейната създателка! Ще се карам сериозно с нея.
Как да ме познаете? Елементарно, Уотсън! Веднага щом срещнете най- сладострастния, сексапилен, възбуждащ, с мръснишки поглед, готин, див, развратен, русокос, несравнимо красив, чаровен *добре де, спирам се* мъж, значи това съм аз. Няма спор, че съм аз, да не говорим, че ще ме познаете веднага по арогантното и бохемско държание, както го нарича мис Саша, но честно да ви кажа, аз не водя точно такъв живот, особено сега, когато се преселих в The Host и тук Душите съвсем са ни завладели, макар да се разхождам по- свободно от останалите хора. Мен Душите не ме плашат и не смеят да ме докоснат, макар от скоро да съм такъв, изобщо не се притеснявам за видовата си разцветка. На всичкото отгоре, няма как да не познаете, че съм на около, особено когато ви се прииска да се нахвърлите на най- близкия обект от човешки вид и да правите див секс с него. Не ме винете, правя го неволно, но ворявайте и на мен ми се приисква понякога, макар да съм в период на приличие, колкото и невъзможно да ви звучи, осоено за онези, които ме познават доста добре.
Каква е историята ми за The Host? Не е много интересна, от сега да ви предупредя! Нямам много премеждия и приключения, както и срещи с Душите. Бях си най- обикновен номад беглец, докато не попаднах при Лоръл. Ех, тази жена, не се научи, че не може да ми се натиска постоянно, та се присъединих към групата й от Горски хора, но съвсем на скоро тя сгафи и бум, тряс, прас, половината се превърнахме в някакви мутанти, но пък аз съм крайно доволен от това, което умея, почти се препокрива с предишната ми същност и отново има същия ефект... така че, чакайте ме, Скитнически мацки, аз съм готов за вас, но ви предупреждавам, че все още тъжа по Амбър, която се справяше толкова добре с поста секс робиня.
Да се върна малко по- назад в миналото... имах годеница, Анастасия, но я убих. Не, недейте да ме обвинявате! Нека ви обясня преди да го направите. Тя се оказа много коварна кучка, която всъщност се интересуваше от това, че съм Бог и искаше да бъде превърната в същото... както можете да се сетите, това ме изкара извън нерви и я уморих от удоволствие. Поне знам, че е загинала доста подобаващо и приятно. Чак след това започнах да водя бохемския си живот, на който се радвам и до ден днешен, независимо от факта, че вече не съм Бог, а просот мутирал човек.
Това съм на кратко аз, преборилия се, отново, за своето място в челните позиции и преборил всички останали герои в главата на създателката ми... борещ се за по- разнообразни, сексуални премеждия.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Dmitry.
Мутанти
Мутанти

Брой мнения : 42
Reputation : 0
Join date : 22.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


The Host :: Basket. :: Basket :: Heroes

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите