The Host
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

Louise Mende

The Host :: Basket. :: Basket :: Heroes

Go down

Louise Mende

Писане by l. mende on Чет Апр 26, 2012 4:58 pm

Луиза Менде, испанка по кръв, 19 години, осиновена. /blake lively/


"Алоха, бейби". Не, исках да кажа "Здравей". Често съм такава. Объркана, раздвоена. Имам
повече от едно лице и мога да объркам дори теб. Какво е чувството винаги да си в противоречие
със себе си? Да нямаш определено мнение, защото някаква сили или нещо ти налага неговото и
се чувстваш притиснат? Да бъдеш самотен в собственото си тяло и да не успееш да намериш себе си
или ако го направиш ще се изискват ужасно много жертви.


Записан си в целодневното неофициално училище, наречено "Живот".
Всеки ден ще имаш възможност да усвояваш уроци.
Някои от тези уроци може и да не ти харесат;
други може и да намразиш;
трети може да ти се сторят неуместни и глупави.
Тези уроци са част от твоята лична учебна програма.


Животът се подигра с мен. Отритна ме, хвърли ме на прашната улица като мокро куче, отрече се от мен
и когато страдах той неминуемо бе до мен, за да ми се подиграе, да ме погледне с полуотворените
си очи и устните му да се изкривят в извратена гримаса. Учих, грешах, падах и пак ставах. Грешките
постепенно градяха пътя към спасението и лечението ми, но бе писано този път да не измина сама.

Луиза е страшно романтичен човек, верен на човешките принципи и закони. При нея нещата са подредени,
изчистени, прости и разумни, което показва нейната понякога плашеща рационалност. Иска всичко
да й е ясно, но и правилно, да се вписва в природните закони, в човешките умове, да може да
го пипне, докосне, чуе или види. Простота. Единственото нещо, което липсваше в живота й и за което
копнееше. Простота. Бялото си е бяло, тревата е зелена, ти си си ти. Казах, че е романтична.
Да, рациалността й не е успяла да потисне отчаяната нужда от любов, подкрепа, приятелство, най-
елементарен жест, който ти показва, че не си сам, че някой го е грижа за теб и че ако нещо стане с теб
поне един ще рони сълзи на гроба ти. Беше мечтателка, но бе здраво стъпила на земята и не позволяваше
на безбройните й, неосъществени мечти да я вдигнат в небето, да я извисят като ангел, след което
да се сгромоляса силно на земята и може би да не успее да стане. Позволяваше си само скришом да
си фантазира, да мечтае, да желае, когато сънуваше тя мечтаеше, когато мълчеше, си мечтаеше.
Мечтата бе скритият й облик, най-вътрешното от яйцето, това, което е под твърдата, но и
невидима черупка. Имаше воля. Беше силна. Прощаваше, но не забравяше, умееше да се справи с
трудностите на минимална цена. Повече даваше, отколкото вземаше, макар понякога да й бе по-трудно,
отколкото изглежда. Ако ме чуеше, щеше да се изчерви. Да наведе невинно глава и буйна червенина
да обагри бледите й страни.
Душата беше пълна противоположност, както можеше и да се очаква, идеално продължение на започната
история. Луиза беше романтичка-душата не. Луиза мечтаеше-душата оставяше това на глупците. Луиза
ценеше-душата не зачиташе нищо. Бе арогантна, егоистична кучка, която се вселяваше в доброто сърце
на момичето, изкореняваше малко по-малко човешкото и се наместваше там като пълноправна
господарка. Ако трябваше да я опиша би изглеждала така:буйна червена коса, идеално, съблазнително
тяло и плътни, силно начервени устни. Нека носи прозрачна роба. Изкушение. Грях.

ЩЕ ПОЛУЧИШ ТЯЛО
Дали го харесваш или мразиш,
то ще бъде твое през цялото време,
докато си на тази земя.


Слава Богу, Луиза имаше добър, различен външен вид. Нека набързо надраскам нейн портрет. Русата й
коса, която на мигове проблясваше в златисти отенъци, се спускаше по раменете й като водопад
от злато. Очите й бяха кафеви, топли, като на кошута, излъчващи доброта. Сега са сиви, сребристи,
леко издължени в края си. Тялото й бе стегнато, добре развито за възрастта й. Носеше нормални,
удобни дрехи и никога не се бе старала за особен, перфектен външен вид, макар и повод да липсваше.
Красотата й идваше от вътрешната доброта, от невидимия ореол над главата й, от излъчването
и очарованието, което носеше след себе си. Един паднал ангел.

Ако искаш отново да си спомниш,
трябва да разплетеш двойната спирала
на вътрешното знание.


Луиза не знаеше нищо за миналото си. За произхода си. За семейството си. Знаеше само, че е била човек.
Някога много отдавна. Това някога бе толкова далеч, захвърлено във вечността, че никой нямаше да си
го спомни. Нямаше спомени, нито източници или факти, които да разбулят мъглата в съзнанието й
и да изчистят белите петна. Началото на новия й живот започваше в белота. Бяло и болка.

/Тялото й бе поставено в идеална вертикална позиция върху твърдото легло. Стените бяха бели и
заслепяваха, вратата също бе бяла и ако не беше малката черна дръжка, сигурно изобщо нямаше да се вижда.
Нямаше прозорци, нито други мебели. Само леглото, поставено в средата на помещението.
Първата асоциация на Луиза беше "зловещо". Единствената дума, която описваше пълно тогава
обзелите я паника и страх, бавно надигащи се в гърдите й и задушаващи я.
Чу звук и светкавично се обърна натам. Нищо. Чу същия звук, но този път й заприлича на човешки говор.
Изчака малко и накрая думите само се изрекоха в съзнанието й.
-Ти се събуди./
avatar
l. mende
Душа;
Душа;

Брой мнения : 62
Reputation : 0
Join date : 26.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Louise Mende

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Чет Апр 26, 2012 5:05 pm

Добре дошла! Интересен герой ^^ Одобрена си!

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


The Host :: Basket. :: Basket :: Heroes

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите