The Host
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

Пясъчната крепост

Страница 1 от 3 1, 2, 3  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Пясъчната крепост

Писане by Сахара on Пет Апр 27, 2012 8:10 pm

Домът на нашата Сахара представлява двуетажна сграда с веранда и градина с пъстроцветен килим от невероятно красиви растения, някои от които забранени, но наистина прекрасни... Нека продължим:
Щом влезем в не толкова малкото помещение, попадаме в коридор - уютен и приветстващ обитателката си. Пред очите ни се явява стълбище, водещо към втория етаж и пет врати, винаги затворени, със златисти табелки върху им и доста нестандартни цитати, сякаш описващи някаква малка част от душата както на Сахара, така и на онова, което крият зад себе си.
Във всяка стая се крие различна държава - пълна мешавица от култури, обичаи, преливаща палитра от цветове, но не по дразнещ начин. Франция - Индия - Япония - Англия - Русия. Държавите, които се разпознават, техните най-отличителни белези и дори онова специфично чувство, обладаващо те веднага щом стъпиш на някоя от земите им. Те са под ключ , цитатите - ще бъдат представени тогава, когато на разказвача му се стори най-правилния момент.
На втория етаж е спалното помещение - както за гости, така и нейната собствена стая, заедно с баня, тоалетна, кухня и всекидневна. Нестандартно начупена врата ни отвежда от втория коридор право към верандата с лице към улицата и градината й. Там се разполагат средна по големина маса, дърво, наподобяващо палма ( но не е ), удобни столчета и невероятна гледка...

***

На леглото на обитателката стояха цял куп писма, а едно разтворено и доста късо лежеше небрежно подметнато върху завивките и очевидно силно радващо Сахара, защото бе запазила както плика, така и панделката.


Последната промяна е направена от Сахара на Чет Окт 11, 2012 7:17 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пясъчната крепост

Писане by Марк Пиер on Чет Май 03, 2012 1:26 pm

Бе се съсредоточил твърде много върху пътя и останалите, макар и малко, поради ранния (или късния, зависи от това как искате да се изразите) час участници в движението. Никога не бе предполагал, че улиците ще му се струват така тесни, но как иначе щом караше такова огромно нещо. Но всичко вървеше добре, никой не ги спря, никъде не засякоха друга кола. Следваше точно указанията, които Жанет му даваше с напевния си глас и от време на време я поглеждаше с крайчица на окото си, изглеждаше развълнувана и притихнала едновременно. Тази жена винаги изразяваше противоположности с държанието си. Накрая забеляза металната порта към къщата й с красиво изписана табелка с името на улицата и номера, но нямаше данни за обитателя й. Нямаше да си мисли, че може и да го е излъгала и да му е казала някакъв адрес, който не е съвсем неин, а и е просто познат от някъде, много вероятно и тя не обичаше, като него нахалници да се навъртат покрай дома й и всеки непознат да прочиташе, че именно тя живее тук. Двигателя заглъхна и ги остави в тишината на започващия ден. От височината на кабината той с интерес наблюдаваше разноцветния двор, разкриващ се пред него.
- Случвало ми си е и друг път, макар че предпочитам хората да ми дават това, което ми е нужно, а не да си го взимам сам - с тези думи извърна глава от гледката към дома й, към нея самата - трябва да си монтираш пощенска кутия, напълно сериозно ще изпълня заканата си, да ти пиша - полушеговито, полусериозно прошепна и се наведе към нея ... главата му се снижи и той положи буза на голото й бедро. Последен шанс да бъде приютен, да бъде примамен, погален и успокоен ... нямаше шанс да го пропусне, рядко му се отваряше възможност за такава близост.
С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непозната,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Пясъчната крепост

Писане by Сахара on Чет Май 03, 2012 6:35 pm




Последната промяна е направена от Сахара на Чет Окт 11, 2012 7:19 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пясъчната крепост

Писане by Марк Пиер on Нед Май 06, 2012 1:22 pm

Марк се вгледа в очите й, толкова сияйни, че трудно можеше да разбере дали има Душа или не... Пък и този въпрос отдавна вече не му беше интересен, незнайно защо... Надигна глава и отново съедини устните им, този път нежно и чувствено, езика му единствено лизна за момент устните й и си се прибра. Когато проговори гласа му бе трептящо весел.
- Достатъчно често, за да съм си изградил самочувствие и достатъчно рядко, за да не ме разглезват тези ми постижения - изплези й се весело и вдигна ръка за да погали поруменялата й страна.
Имаше чувство, че може да стой с часове така легнал в скута й, без да прави нищо друго освен да я гледа. Нямаше си и на идея, защо тази жена му вдъхваше такова спокойствие ... Е като се замислеше човек тя му вдъхваше спокойствие само когато тя си поиска, не трябваше да забравя, че можеше да му вдъхне и чувство на много голяма болка, стига това да й целта. Ухили се идиотски срещу лицето й.
- Трябва да тръгвам, мила Чаровнице - произнесе тихо и се надигна от коленете й, заставайки на шофьорското място отново. Нямаше как да забрави, че колкото повече се бавеше в Тусон, толкова вероятността да го хванат ставаше по-голям, особено сега, когато бе откраднал и камион, единственото за което се молеше бе, да забележат липсата на този ТИР колкото е възможно по-късно, за да има той време да достигне забравените зони, там където дори и Търсачите рядко минаваха, защото смятаха че условията на живот са толкова сурови, че няма човек, който да оцелее там...
Извърна се и я изгледа с толкова тъга ... Сякаш нямаше думи да се сбогува!
Едно поточе в мене ромоли
и нашепва ми безброй мечти.
Мечти за бъдещите дни,
в които ти до мен ще си!

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Пясъчната крепост

Писане by Сахара on Нед Май 06, 2012 1:39 pm

Отвори вратата на буса и скочи от мястото си право на асфалта, след което извърна глава към него и сбръчка леко вежди, тъй като изгряващото слънце проблесна ярко в очите й.
-Е, Уишмастър, желая ти безопасно пътуване. - бяха единствените й думи отправени към Марк, след което се обърна и прехапвайки устни влезе в дома си.
През целия път от превозното средство до момента, в който стъпи на хладните плочки в коридора си не се обърна назад, за да зърне лицето или поне потеглящия бус. Не, за нея сбогуванията бяха безсмислени и тежки. Самата Сахара осъзнаваше, че това бе едно малко приключение, което й бе изпратено, за да разнообрази деня си, явно работата я обгръщаше и стягаше до такава степен, че не й оставаше време за нищо друго.Сега обаче някакъв си непознат човек се появява за миг и образува цял хаос в подредената й глава! Съвсем неспокойна от обстоятелствата, Жанет закрачи из дома си с ясната цел да се отърве от излишни мисли.
***
Излезе от банята си и вече напълно освежена, легна на леглото и се загледа в телефона. Дали да се обадеше? Е, какво пък...
***
- Точно тук. - посочи мястото, където не след дълго стоеше бяла, пощенска кутия.

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пясъчната крепост

Писане by Марк Пиер on Нед Май 06, 2012 1:56 pm

Загледа се в гърба на Жанет, от височината на кабината се виждаше целия й двор ... Изглеждаше като някоя фея вървяща сред цветните алеи, отиваше й около нея да има живот.
Прерови джобовете си и намери някакъв смачкан лист, на гърба му с равен мъжки почерк написа.

"Винаги ще помня срещата ни, скоро, съвсем скоро ще ти пиша дали съм успял"


Не си написа цялото име, не искаше да й създава проблеми ако някой хванеше бележката, а само изписа инициалите си "М.П."

Скочи от кабината и напъха бележката под металната врата ... Върна се и потегли без да се обръща повече.
Сега вече мислите му летяха към изоставения град и обитателите му.

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Пясъчната крепост

Писане by Сахара on Нед Май 06, 2012 3:05 pm

Под твоите удари отхвръкват
като под кремъчно огнило
искри от моята душа!
И аз изтръпвам и умирам,
и светя тихо,
и не зная:
да те проклинам ли,
или-
през сълзи да благодаря!


Нежните слънчеви лъчи едва осезаемо докосваха бледото лице на Сахара, а тя стоеше пред един блоков лист и се взираше в него. Имаше само една сива черта върху му и няколко мокри петна от влажните й длани, стискали силно хартията до преди минути. Не знаеше нито какво да нарисува, нито какво да изтанцува, нито какво да направи. В града нямаше нормални познати, за абсолютно всички бе утешителя Сахара и при всяка една възможност за комуникация, се залепяха за нея с цел да измъкнат повече информация за душите и телата... Първоначално всичко това й се струваше така интересно и забавно, ала сега, вече привикнала към обичайното им поведение, тя предпочиташе да не общува с тях извън кабинета. Разходка по плажната ивица или просто по улиците на Тусон щеше да й се отрази повече от добре, но на подсъзнателно ниво тя вече бе започнала да храни илюзии, че Марк, чието писмо стоеше на нощното й шкафче, щеше да изпрати второ, с което да потвърди това, че е пристигнал благополучно.
"Мъдър човек - човек, избавил се от илюзии"

Явно тя бе всичко друго, но не и мъдра, въпреки това осъзнаваше нуждата от разходка, комуникация, забавление...
В мислите й нахлу спомен за Майкъл Гросли, чийто разказ бе попаднал наскоро в ръцете й. Така мил и приятен й стана, когато прочете наивното му писание, че й се прииска да го прегърна и утеши, подобно майка, в ръцете си. Е, за едно бе прав, не можеше да обича.
***

Вече бе анализирала цялата среща, колкото и да не й се искаше, останеше ли сама, се сещаше за мигове от миналото, събудили за малко човешката й същност. Нежните й пръсти се спуснаха по коляното и спомен от миналата нощ нахлу в мислите й, така нежелан и в същото време до болка жадуван...
Ръката й стояща върху неговата - проява на емоция, телата им - докосващи се в прегръдка, говорещи толкова повече отколкоото самите човеци... Повдигането, завъртането, притискането, постоянната словесна/мисловна игра, това й се стори така очарователно и рядко случващо се, че й се прииска да повтори деня отново. Защо ли нямаше копче за връщане назад в миналото? Охо... ако имаше, сигурно нямаше да стои тук в момента и да мисли над човешките, неизтънчени сексуални подбуди и желания.
***

Стоеше пред трикрилия си гардероб и разглеждаше отнесено дрехите. Черна рокля до коленете, обсипана със сребрист брокат на определени места; лятна рокля в цветовете на дъгата; официална дълга... Зави й се свят от тази планина от дрехи. Облече бяла рокля до коленете, нито официална, нито спортна, а просто свободно спускаща се по тялото й, а след това закрачи боса из улиците на Тусон... Дали щеше да й се случи още нещо интересно?

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пясъчната крепост

Писане by Марк Пиер on Пон Май 14, 2012 2:19 pm

Оставяйки Роуд на грижите на Ивон, реши, че може и да не е чак толкова опасно да се върне в Тусон. Хем да пуснеше онова писмо, което бе обещал, хем ако имаше късмет можеше и да зърне нейде Жанет. Липсваше му, може би заради присъствието на Ивон и държанието на Роуд към нея, но сърцето му копнееше и той да има с кой да споделя такива интимни моменти, като тях двамата. Взе една обезопасена кола и тръгна натам ... В края на деня, точно по залез бе пред металната порта, колата бе ниска и не виждаше градината, както от кабината на камиона. Взе лист и започна за съчинява някакво писмо, макар че мислите му в момента бяха объркани и едва ли щеше и самото писание да излезе много добро, но бе обещал...
"Жанет Скъпа, моя Жанет!
Пристигнах благополучно, исках да знаеш, за да не се притесняваш за мен. Какъв егоист съм щом дори мога да си помисля, че се терзаеш с мисли за мен.За моя голяма радост, като се прибрах установих, че мой скъп приятел се е измъкнал от Душите нашите врагове и се е прибрал у дома. Но какво означава дом, нали дома е там където е сърцето ти, а моето сърце остана при теб. Не мога да забравя нощта прекарана с теб и ми се иска отново да се срещнем, дори за минута или две. Да видя че си добре и че нямаш неприятности заради мен. Моля те, ако имаш възможност ... аз ще бъда при магазините, поне мини от там, няма да те притеснявам. Ще те чакам! Само за да се уверя, че си добре.
М.П.
Марк Пиер"

Огледа листа, бе изпъстрен със задрасквания и мастилени петна, но дори и да тръгнеше да го преписва пак щеше да стане същата мацаница. Осъзнаваше че ако тя искаше можеше да се обади и да каже точно къде да го намерят, но в момента не го интересуваше. Събра смелост слезе от колата и набута листчето в чисто новата пощенска кутия.
Бих ти изпратил писмо без адрес.
И аз знам, че ще получиш писмото.
То ще стигне при тебе нощес
или днес, но ще стигне, защото
този вятър, ту тих ту свиреп,
тези птици, с лъчи по крилата
са приятели с мен и с теб,
и по тях, и по тях ще го пратя.
Ако вятърът се умори,
ако птиците хвърлят писмото,
от ръцете на хора добри
то ще стигне до теб - не защото
сме единствени хора в света,
не защото света ни познава,
а защото приел любовта
от сърце на сърце я предава!

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Пясъчната крепост

Писане by Сахара on Пон Май 14, 2012 3:55 pm

Сахара се движеше бавно и някак отнесено по главната улица, на път за дома си, а в малките длани на ръцете си стискаше някакъв пакет с храна, извън който стърчаха франзела, няколко ябълки, портокал, праскови и шоколад, а нещата отвътре си оставаха загадка за любопитното око
Денят на пясъчната жена бе минал спокойно, даже прекалено, а останалите се нижеха бавно, направо пълзяха дразнещо по повърхността, откакто приключи първата и последна среща с г-н Пиер. Жанет не се определяше за глупава, нито лековерна, за да се довери на думите на мъж, когото вижда за пръв път и се 'обяснява в любов' на красотата й. Не... Беше приела още на следващата сутрин, че тази среща се явяваше като някакво случайно бедствие, пратено от извънземните, за да запълнят липсващите пролуки в жалкото й съществуване.
Точно преди да напъха ключа в ключалката, погледът й засече знака на пощенската кутия. В нея имаше писмо.
"О, трябва да си платя сметките." - иззвъня тихо едно гласче в съзнанието й, напомняйки й за непрестанните човешки проблеми, свързани с материалния свят, в който за съжаление се движи... заедно с душа в тялото си - комплект запечатани риби за ядене, умъртвени и негодни за нищо друго.
Дланта й пое не толкова прилежно сгънатото писмо и го отвори на две, а краката й едва не затрепериха от шаш! Той сериозно ли!? Тих кикот изпълни с мелодичността си празното пространство, а в следващия момент с неосъзнати движения Сахара се насочваше към стаята си, за да се преоблече и излезе. Да! Вече го бе решила, дори без да е стигнала края на текста.
"А, не! В хармония сме от толкова време, не ме принуждавай сега да ставам душа в лошия смисъл на думата!"
"Съзнанието ми е по-силно от теб."
"МОЛЯ!? Ти подценяваш ли ме?!"
"Фактите са си факти, колкото и да се опитваме да ги избягваме, Тимира."
"Наист..."
"Стига, обещахме си нещо и би било много тъжно да се нараним една друга, нали?"

-------------

Нямаше време да се гласи, пък й по принцип замразеното й любопитство сега бе решило да прогори с блясък ледената повърхност и да се включи в огромното кълбо от емоции и чувства, наречено още човек.
Не грешете в заключенията си, че бяха влюбени един в друг и всичко щеше да приключи с радост, много любов и неразделен край. Жанет в никакъв случай не описваше себе си като влюбена, а случеше ли се, щеше да бъде най-тъжното същество на планетата, защото влюбените бяха гнидите на любовта. (ПХАХАХАХАХХА) Те... те биваха сексуално привличани от партньора си, с който след известен период от време, когато любопитството биваше задоволено, пеперудите изчезваха и на тяхно място се появява една нетърпимост, безчувствие, охлаждане до немай къде и накрая презрение. А кой искаше такъв край? Това бе влюбването... Тя не искаше да се влюбва, тя искаше да обича. А не се чувстваше като човек, способен на такова нещо.

Затръшна вратата след себе си и пое към мястото, описано в листа. Със сигурност по-късно, когато погледнеше тази бележка, щеше да се израдва на множеството зачеркнати места, да се залива от смях на буквите, издаващи какво се е опитвал да напише и в крайна сметка несполучливия опит за затвиране и т.н... Но сега главата й бе заета от глупашката мисъл да отиде и да го види. Да насити погледа си с този невероятен балсам както за очи, така и за душа, и да разбере какъв е смисъла от всичко. Той вярваше ли наистина в това? Тя беше душа, а той човек. Трябваше да го издаде! И нещо много по-лошо - трябваше да го предаде, ако реши да се съпротивлява, а как си представяте нашата Жанет в подобна ситуация? Вярно, че играе роля на безчувствена, но всички заедно осъзнаваме, че душата й е много по-дълбока и чувствена, отколкото героинята дори подозира.
Марк Пеир! Ходещото бедствие за спокойните души! Внесе хаос не само в мислите й, но и живота й с повторната си поява, Тимира не бе никак доволна, особено сега, когато си мислеше, че завинаги ще живее такъв мирен, тих и кротък живот, изпълнен с приятни разговори с приемника и нищо повече...




Последната промяна е направена от Сахара на Съб Юни 30, 2012 10:29 am; мнението е било променяно общо 1 път

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пясъчната крепост

Писане by Сахара on Съб Май 26, 2012 9:17 pm

6


Последната промяна е направена от Сахара на Чет Окт 11, 2012 7:34 pm; мнението е било променяно общо 1 път

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пясъчната крепост

Писане by Марк Пиер on Съб Май 26, 2012 9:34 pm

Седеше на пода до дивана и галеше нежно главата й. Как можа да го допусне, да й причинят болка заради него. Чувстваше се виновен и разочарован от себе си. Прегърна я нежно през рамената и започна да масажира гърба й.
- Тук съм, спокойно, всичко е наред - прошепна тихо до ухото й, когато видя че отваря объркано очи и се оглежда - нали ти казах, ако имаш проблеми да им кажеш всичко, което знаеш - придърпа я към себе си и сложи глава на гърдите й, заслушвайки се в сърцебиенето й. Звучеше толкова слабо и немощно, нямаше я онази еуфория от сутринта, когато сякаш искаше да изхвръкне от гърдите й.
Ръцете му я притиснаха още по силно към него. Нямаше да я пуска вече от ръцете си, щеше да я придружава навсякъде. Звучеше като лудост, но мозъка му само това искаше, да знае че тя е в безопасност и че е на сигурно в прегръдките му. Надяваше се съвсем скоро тя да се събуди и да е преминало действието на лекарството. В това лекарство имаше нещо сбъркано, серума на истината не трябваше да кара хората да изпадат в безсъзнание. Бе странно, оня идиот кой знае какво беше сложил в тази дрога. Закле се пред себе си, че ако Жанет има трайни увреждания, той щеше да изтръгне и Душата от оня и после да го удуши гледайки как живота напуска бавно очите му. Марк не бе кръвожаден, за първи път му се случваше да има такива убийствени мисли, но бе сигурен, че ако нещо се случеше, то той щеше да е последния човек, който Търсача Милър щеше да види преди да умре.

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Пясъчната крепост

Писане by Сахара on Съб Май 26, 2012 9:54 pm

Той откъде знаеше за серума? Примигна объркано срещу него и обви лицето му с длани.
- Бях на път да го направя заради това, което ми инжектираха. Но явно съзнанието е велика сила... както и полицията. - нямаше как да не подходи дори в подобна ситуация с хумор. Той нямаше ама абсолютно нищо общо със случилото се. И тя напълно го осъзнаваше, този откачен мъж дори не знаеше какво точно иска. КАкво щеше да постигне, като знаеше местонахождението на търсачите? Щеше да отиде при глутница от човеци? САм, защото самичък искаше дспечели богатството, и да го разпънат на кол? Та той не мислеше с мозъка си въобще! За едно обаче бе прав...
"Или предпочиташ...Тимира? Сахара? Курва? Историята ти е под всякаква критика! "
Погледът й несъзнателно се спря върху отражението в огледалото и се сепна. Имаше засъхнали капки кръв по лицето си, косите й бяха доста рошави, сякаш се бе въргаляла в някой мъж преди минути в леглото, ръцете и краката й имаха червени отпечатъци, а едната й скула бе малко по-зачервена (посинена) от нормалното. С една цепната вежда и две-три синини си беше отървала живота, а този на търсачите не бе застрашила по почти никакъв начин... И все пак, добре че бяха нахлули в точния момент.
- О...- изрече слисано, когато забеляза цялата стая, украсена в различни доста приятни и романтични неща, като листенца от сини и червени рози, малки стъпки от тях, водещи към ваната, в която имаше шампанско, ягоди със захар и сметана, свещи и доста магнетична атмосфера; леглото или поне една част от него беше обсипано също с ароматните растения; цялата къща имаше определена украса и екипа, повикан от Жанет, се бе погрижил за това, за да бъде нещо като изненада за Пиер, когато стъпеха заедно тук. Имаше още специално накупени вкусотийки, които да изядат на воля (важно за жанет=хранатаа) ... Усмихна се извинително и скри част от лицето си в дрехата му, защото другата я болеше леко и въздъхна.
Добо утро, жании! - Бодро се обади Тимира в главата й. Защо Спеше?

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пясъчната крепост

Писане by Марк Пиер on Съб Май 26, 2012 10:21 pm

Ръцете му бавно започнаха да я събличат съвсем нежно, не й отговори нищо поне за момента. Отметна косата й от лицето, за да вижда красивите й очи и вкусни устни. Дрехите й не бяха кой знае колко, за това се справи бързичко със задачата. После вдигна пръсти и изключително внимателно махна цветето от косите й, не искаше да я оскубе, за това му отне повече време, за да разплете палавите кичури, които го бяха завързали в сложни възли. Ръцете му не направиха нито едно "грешно" движение. Не я възбуждаха, просто я галеха нежно и успокоително. Подпъхна ръка под коленете й, а другата се мушна под мишницата й, вдигайки я внимателно от дивана. Понеси я към голямата вана, която бе забелязал. Тя бе вече пълна, чакайки ги приветливо да ги приюти в топлата си вода. Сложи я внимателно и приседна на ръба й, потапяйки гъбата за да я намокри. Почисти цялото й лице, без да отмества погледа от сребристо сините й очи.
- Ето така е по-добре, нали? - попита тихо, пускайки гъбата някъде вътре във водата, ръцете му нежно я галиха по лицето и косата - всички там вътре добре ли са? - той кимна към главата й, искаше да знае дали не е загубила някое от съзнанията си. Беше го страх да не загуби част от нея, която и да е част.

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Пясъчната крепост

Писане by Сахара on Съб Май 26, 2012 10:37 pm

Засмя се на въпроса му и сведе глава за секунди. Сигурно бяха! И как нямаше, макар че все още се възстановяваха от ... ъ ... шока. Влажната й длан обхвана китката му и тя отново извърна лице към него, поглеждайки го сериозно. Надяваше се този инцидент да не разкопаеше огромна яма помежду им, така невъзможна за закопаване и преремонтирване, че просто да си останеше такава... Защото тя нямаше да им позволи да я прескачат и просто да живеят със съществуването й. Нито той, нито тя бяха емоционални мазохисти.
"...винаги присъства и агонията на съзнанието..." спомни си за сравнението на "любовта", която в никакъв случай не бе рози и шампанско.
- По-добре от всякога, а и как няма, когато пред тях стоиш ти, с цялата си величествена особа? - сериозността премина в мека усмивка, но ръката се пусна от плътта му чак след минута-две и цопна във водата.
"Хяхя, като пияна съм..." пелтечеше Тимира и това накара Сахара да извърне поглед към пяната. Пияна? Лекарството й действаше по този начин?!
Ръцете й започнаха леко треперещо да обливат тялото й, а тя се замисли над цялата ситуация. А можеше да потанцува специално за Марк ... Глупаво-влюбена усмивка заискря на лицето й и тя усети в каква яма сами са се напъхали вече.
- А защо не влезеш и ти? - измърмори тихо стискайки ръката му. Нямаше да се затрудни да го дръпне и горкия да падне с дрехите вътре, ама нямаше да му върне ризата, затова се отказа от идеята си и изчака неговите думи. А може да нямаше намерение да остава? А може след случилото се да се откажеше да има каквото и да е общо с нея, за да защити и двама им?! Паниката след този мисли бе напълно нормална и тя се вгледа с престорено спокойствие в очите му, за да разбере дали наистина ще предприеме такива мерки и в главата й вече работеше план как да го спре, ако се случеше. /;D/

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пясъчната крепост

Писане by Марк Пиер on Съб Май 26, 2012 10:51 pm

- Чаках да ме поканиш - ухили се като идиот и отдръпна ръцете си от главата й и бързо стана. Откопча само най горното копче на ризата си и просто я изхлузи през глава, хвърли я някъде на пода и се зае с колана и дънките си, събличайки ги направо с боксерките.
- Хей, Жанет - подвикна и когато тя го погледна въпросително, си разлюля атрибутите с поклащане в кръста и се разхили на шокираната й физиономия. Тъй като бе останал само по чорапи, той настъпи края на единия си чорап и заподскача смешно за да го събуе, после другия ... Приближи се все още кикотещ към ваната и направо си се цамбурна вътре, разплисквайки вода от ръба й. Вдигна глава към нея и пак потъна в сините водопади на очите й... приближи се към нея обкрачвайки я и слагайки ръцете си от двете й страни, положи глава на гърдите й и отново се заслуша в сърцето. Сега то биеше по-силно и сякаш му разказваше вълшебни приказки.
- Нали знаеш, колко обичам да съм с теб? - попита накрая, някак плахо.

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Пясъчната крепост

Писане by Сахара on Съб Май 26, 2012 11:05 pm

- Нямаше нужда да чакаш покана! Аз очаквах направо да цомбурнеш с мен. -
Разкиска се, когато в движенията му намери и някакви прилики от снощните танци. Добре, добре, справяше се, ха ха! Проследи цялото му приземяване във водата при него с огромен интерес, а след това обгърна тялото му в нежна прегръдка и чу думите! Ах, тези думи, които все едно стовариха бетонната плоча от душата й, разбиха я на милиони парченца и просто я оставиха да си отдъхне... "АЗ СЪЩО!"
- Д-аа...? - попита някак несигурно и спря погледа си върху неговия. Очите му бяха по-тъмносини от нейните, но самият им блясък, някак сивкав, им предаваше неописуемо красиво излъчване.
Едната й ръка улови гъбата, плуваща на повърхността на водата, потопи я вътре и нежно започна да гали гърба му. До тях пък имаше и така красиво украсените ягоди и всички други романтични простотии, с които можеха да се натъпчат И алкохолизират. "Той не мразеше ли алкохола?" И се сепна при напомнянето на пияната Тимира, която при стягането й се разхили дивашки в главата й.
Устните й целунаха няколко пъти бузите, очите и челото му, ала не смееха да се докоснат до неговите.
- Нали ти помниш, че чувството е винаги взаимно? - прошепна тихичко в ухото му и захапа месестата му част.

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пясъчната крепост

Писане by Марк Пиер on Съб Май 26, 2012 11:21 pm

Проследи заинтересовано поглед, когато тя погледна някъде зад рамото му. Какво да не би да имаше скрита камера? Господи Марк, какви си ги мислиш, да не смяташ, че си звезда в някое риалити, та това са просто ягоди ... Протегна ръка и взе едно от ярко червените полодчета, изглеждаха апетитно. Мммммм. Потърка го в устните й, очертавайки ги като с червило, после я спусна надолу по брадичката й, вратлето й също бе погалено с красивия плод, спусна ръка надолу и очерта зърната й с грапавата повърхност на червената ягода, поспря за малко на пъпчето й, натискайки я леко в вдлъбнатинката му, но плода отказваше да влезе там бе твърде голям, Марк се ухили, докосвайки я с него по клитора, а после изненадващо го пъхна между срамните й устни. После целуна бързо устните й, които щяха да му се скарата най-вероятно всеки момент и смъкна главата си по пътя на ягодката, като езика му чертаеше мокра пътечка, там където преди малко бе минал малкия апетитен плод. Стигна до сърцевината й и засмука ягодката с устни. Вдигна глава от водата и си пое шумно въздух през носа, все още предъвквайки и преглъщайки.
- Най-вкусната ягода, която съм опитвал някога - ухили се самодоволно и дори арогантно и залепи устни в нейните.

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Пясъчната крепост

Писане by Сахара on Съб Май 26, 2012 11:35 pm

Е те това й се беше случило за първи път! Гледаше го някак шашнато и все още не можеше да се ориентира какво става, само от лекарството беше... Напрегна се за миг, сякаш очакваше нещо друго да се случи и въздъхна с копнеж, когато засмука ягодата, все още стояла на това си място...
- Ти... ама ти... - разсмя се на собствената си почуда и повдигна все още смаяна вежди. Беше изял ягодата от..ягодката й... (XD оgh...) Наведе го към себе си и го помилва по лицето, което по-скоро се явяваше като цапване от нейна страна за шантавите му идеи. Дори в Александрия не бе попадала на подобно нещо!
Затова пък да опита от плодовата сметана, подобно него, от най-чувствотелната част от тялото му, може би щеше да се окаже също върховно изживяване, а?
Ваната имаше нещо като странично столче, където можеха да се поставят различни неща, да стоят хора и т..н. Е, сега тя успя да го избута на същото това място и се изкиска щом съзря погледа му, когато вече описваше главичката на члена му с флакона. Първо го докосна с ледения метал, а след това ... след това езикът й загреба вкусното нещо и освен, че го изяде с голямо удоволствие, го облиза до последната хапка от целия му уред.
Накрая го дръпна пак във водата и взе една от ягодките, полагайки я в устните му, а след това захапвайки едната й половина.
Ммм...
Май наистина достигаха всички измерения на сладостта? (xD)
- Не мога да се оплача от вкуса на сметаната. - самодоволно изрече и го ощипа по корема, оставяйки му малка синина.

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пясъчната крепост

Писане by Марк Пиер on Нед Май 27, 2012 10:21 am

Вълшебните й устни, сякаш бяха създадени да носят наслада и удоволствие. Докато Жанет се занимаваше усилено със сметаната и атрибута му, той бе облегнал гръб на хладната стена и бе затворил очи, за да се отдаде напълно на усещането, да почувства всяко движение на магичния й език по себе си. Не му бяха необходими и две минути, след като тя се зае с него, за да успее мъжкия му уред да се изправи в гордо, твърдо положение. По дяволите, тя го изкушаваше дори със самото си съществуване. А до преди малко обясняваше сам на себе си, че тази вечер ще я карат кротко, защото тя се нуждае от почивка от преживяното, но всъщност в момента в който усети голото й тяло до своето вече бе забравил за неприятния инцидент, но ... дали и при нея бе така!?!
Взе флакона със сметана и напръска ягодката, която стърчеше примамливо от устата й.
- В такъв случай и аз трябва да опитам сметана - усмихна й се той и наведе глава към лицето й, което вече бе цялото бяло. Съвсем внимателно и нежно облиза всяка молекула от сметана, а накрая отхапа стърчащата половинка от плода. Преглътна и се облиза като доволен котарак, Очите му искряха срещу нейните, пълни не само с похот и страст, но и с много по-дълбоки чувства. Хвана я и я сложи в скута си с гръб към него, след това се излегна блажено придърпвайки тялото й към своето. Ръката му отметна кичур коса, а устните му се заеха да изследват ухото и врата й, от гърлото му излизаха звуци подобни на мъркане. Боже, той наистина се превръщаше в един огромен, дебел котарак наслаждаващ се на живота. Ръцете му обхождаха цялото й тяло, без предишното притеснение. Пръстите му спокойно се заиграваха ту със зърната й, ту с пъпчето или пък с клитора й. Карайки кожата да настръхва, а тя самата да стене и да извива гръб върху него.

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Пясъчната крепост

Писане by Сахара on Нед Май 27, 2012 12:24 pm

Възпря ръцете му с мъки и ги повдигна бавно към корема си, оставяйки ги там, прегърнати от нейните длани. Отпусна се назад към него и усещайки кожата му, притвори блажено очи. Мозъкът й бе все още замаян и правеше всичко някак объркано, но това не пречеше на сетивата йд а се наслаждава на всяка една подхвърлена троха удоволствие, на всяка една нежна ласка или просто поглед, подсказващ й силата на чувства и плам и магия? Но...
"Тази жена побърка всички ни..."
не беше първия потънал в паяжината на обаятелната й личност. За последен не искаше да копнее да бъде, но тайно точно в този момент се надяваше да бъде така. Дори да се случеше нещо след време и пътищата им да се разделяха, то само и единствено той щеше да има възможността да отключва "онази стегната част" у нея, така непроницаема за другите. Само той.
Пияната Тимира говореше несвързани неща и объркваше тотално замъгления поглед на Сахара, но тя знаеше какво иска... Или поне усещаше. Искаше да достави удоволствие на скъпото същество до себе си, а след това да потъне в блажен сън, заедно с него. Обърна се с лице към него и крехкото тяло се притисна и сякаш изгуби в неговото, къде-къде по-голямо и силно. Слабите ръце се увиха около гърба му, а главата й се опря до тази на Марк й погали с дъха си ухото му.
- Съжалявам, че всичко се провали, скъпи... Виждаш 'украсата', но все пак искам да направя нещо за теб, за двама ни, преди да потънем в прегръдката на съня... - зашептя тихо срещу му и се наслаждаваше някак умаляло на настръхването на кожата му.
Ако трябва да сме честни, нашата героиня е малко по-ексцентрична, отколкото изглежда, и сигурно би му предложила да опитат в кухнята... или пък на тавана... или пък на тревата в двора... или пък на билярдната маса ... (жалко, че още няма такава, помисли си наум), колата или дори притиснати един в друг до стената. Макар че удобството, което леглото даваше, беше незаменимо... А за отмалелите тела, сега май бе най-подходящия избор, нали? Ах, колко идеи се появяваха в главата й! И в следващия момент осъзна, че ...
- или съм нимфоманка, или наистина има нещо сбъркано и в двама ни. - гласът й бе едновременно шеговит и сепнат.
Изправи се с котешка грация и излезе от водата заедно с него, или по-скоро дърпайки го за ръка силно. Притисна тялото му към стената и подобно Пиер същата сутрин, започна много нежно и внимателно да прокарва пухестата хавлия по мокрото му тяло. Изморените очи се плъзгаха с възхищение и обожание по всяка една негова извивка, попиваха капките от раменете, гърдите, корема, нежно обвиха члена, след това продължиха надолу по краката и чак до прасците. Набързо забърса и себе си и за миг остана вгледана, направо като зомбирана, към плътта му. Плътта...
Нещо неправилно се случваше с повредената глава на Сахара, но едва ли и двамата можеха да го забележат, когато нежността и възбудата едновременно заливаха телата им със сироп от удоволствие... Жанет го заведе в личната си спалня, където нова феерия от аромати, свещи, всякакви прекрасно подготвени идеи заструя около тях. Личеше си стила на Сахара, която бе обяснявала стриктно кое как иска да бъде наредено и сега просто послушни бяха осъществили мислите й.
- Стаята ми. - запозна го с нея, сякаш бе част от обстановката. Малко, наистина очарователно котенце измяука в краката на Марк и се заовива около тях, а Сахара повдигна нежно животинката и целувайки я по коремчето и главичката, я занесе в другата стая, където се намираха всичките й принадлежности и й сипа храна. Беше домашния любимец на позната от Александрия и сега се грижеше за него за известен период от време.
Върна се при Пиер и измивайки грижливо дланите си, го побутна към леглото (а стъкленият й поглед обхождаше с някакъв дяволит интерес цялото му тяло). Устните й се залепиха за неговите и се сляха в една покъртително еротична целувка, която можеше да възбуди дори най-студения и безчувствен човек на планетата. Играеше с езика му така, сякаш правеха заедно любов и нещо повече, поемането на въздух и при двамата ставаше по-трудно и малко по-звучно, което неминуемо подсилваше усещането и чудноватото съзнание свързваше тези звуци със стенания... Играта на езиците им стана толкова опасна, въвлече такава вихрушка след себе си, че Жанет усети как краката й леко се разтреперват, а ръцете й се придържат за тялото му. Отвори много бавно очи и погледът й направи опит да се взре в него, ама... не особено успешно.
Устните се откъснаха от чуждите и се спряха на рамото му - засмуквайки го със сухите си устни и образувайки чаровно петно във формата на мустак.
*Ново побутване* и заедно се стовариха на леглото. Косите й се разпръснаха по целия й гръб, сега не бяха прави, а леко начупени от по-ранната "прическа", той можеше да види ясно както синините по лицето й, така и бледи отражения от нежен грим, все пак подчертаващ до някъде външната й красота.
Тялото й се приведе бавно към неговото и точно когато члена му бе на прага на срамните й устни, тя се раздвижи леко, дразнейки го, показвайки му топлината и силното си желание, но без да го допуска...
- Мммм... - тихо измърка и го погледна някак самодоволно.

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пясъчната крепост

Писане by Марк Пиер on Нед Май 27, 2012 12:50 pm

Боже, тази жена го желаеше ... Самодоволството му взе връх. Нямаше как да опише чувствата, които го владееха в момента. Да знаеш, че такова прелестно създание като Жанет, копнее за ласките и тялото ти, ето това бе несравнимо удоволствие, дори по-голямо от оргазма, който несъмнено щеше да го залее след малко. Тържеството на ума и съзнанието му го караше да лети и да й се подчинява безпрекословно. Сякаш по телепатичен начин знаеше какво точно тя иска от него. Движенията му бяха меки, плавни, следвайки нейните ... Очите му сякаш бяха ослепели и виждаше премрежено, но всичките му други сетива се наслаждаваха на ситуацията. Не пропусна милата гледка с котето обаче. Усмихна се широко осъзнал, какво ще направи когато тя заспи. И ето ги вече в леглото чувствено преплетени тела, ръце търсещи и намиращи центровете на удоволствието на другия. Усти копнящо зовещи една друга, езици сладостно танцуващи един с друг. Очи премрежени от удоволствие и въпреки това виждащи и преценящи всяко движение, всеки дъх на другия, слух дочуващ само стоновете на удоволствие, кожата превърнала се в огнено кълбо, което поглъща жадно всяко докосване.
Ръцете му се присламчиха към дупето й и той го натисна надолу, като същевременно надигна хълбоците си. Проникна напълно изведнъж и застина за момент без да мърда, за да се наслади напълно на тясната й сърцевина, която го приветстваше с топлината си. Бе толкова готова за него, че той се задъха от удоволствието на осъзнаването, че тя е мокра единствено и само за него и заради него. Устните му намериха нейните и в момента когато езика му навлезе в устата й, той започна да движи телата им в безспирен ритъм. Ритъм стар като света, ритъм носещ сладостна наслада. Обожаваше всяка една частица от нея, желаеше я, копнееше за нея. Неговата Жанет, а той бе просто нейния Марк ... не го бе предала дори с опасност за собствения си живот, мисълта го удари, точно когато усети как мускулите й се стягат и как тя сякаш го засмуква още по навътре в себе си. Тази мисъл и трептящото и тяло извиващо се в оргазма, го доведоха до неговия край. Разля се в нея, ръцете му я притиснаха към тялото му, сякаш тя бе неговата спасителна шамандура, без която може да потъне и да се изгуби.
- И аз те обичам - прошепна, когато успя да си поеме въздух, не знаеше дали ще забележи "и"-то, нейната постъпка казваше само едно, това, което нея я беше страх да каже на глас и то бе именно "обичам те", а той несъмнено бе от мъжете, които могат да слушат и когато им говорят без глас, само с действия.

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Пясъчната крепост

Писане by Сахара on Нед Май 27, 2012 3:30 pm

Когато тласъците му станаха по-мощни и страстни, а очите му заблестяха по странен начин, така обаятелен, така подсказващ за невъзможността му да вижда ясно случващото се, последва последната част от любовната игра, която споделиха с няколко замиращи въздишки, следвани от агонизиращ гърч, който пък съобщи за наближаващото екстазно удоволствие... Чувството бе несравнимо! Тялото й се изпъна мощно, дланите й стискаха силно чаршафите около телата им, а устните й - през тях изскочи най-нежното, най-свирепото, най-чувственото и страстно съобщение за настъпилото удоволствие.
Дланите й се стегнаха изведнъж около Марк и заедно се насладиха на споделените мигове на интимност, когато той просто стоеше спокойно в тялото й и усещаше пълнотата на две тела, слети в едно, подобно пъзел от две части, току-що сглобили се.
- Ще ти е трудно. Но добре. Обичай ме. - съгласи се с него, кимна леко с глава и просто прошепна в ухото му тези думи. Искаше да я "обича" дори тя да не беше сигурна в тази дума и точно тези чувства. Все пак как да бъде сигурна в нещо, което не познава и никога не е изпитвала? Може обаче да предполага, но не и да подчертава.
Щом телата им се разделиха (о, каква агония за плътта!) нашата рошава героиня се мушна под одеялото заедно с Марк и се сгуши до него, обгръщайки с една ръка корема му. Чувстваше се... направо готова за сън. Спокойна и "доволна".
"Ох, мускулите ми... утре... о, утре ще имам мускулна треска." изкиска се наум при тази мисъл и потърка лице в рамото му, а сетне го целуна едва-едва.
- Ризата остава в мен. - в следващия момент скочи от леглото, като голото й тяло, така пъргаво поцобно някое малко дете, се сви и извади от чантата си торбичката, в която се намираше безценния плат. Показа го на Пиер, оплези му се и побегна в една от стаите, където направо си я СКРИ от него. Върна се след минута-две ухилена до уши и се намести доволно при него. Сега бяха двама доволно мъркащи котараци, нали? - М, сега мога да заспя спокойно. - ръката й пое неговата под завивките и преплете пръсти с неговите, а след още няколко прояви на нежност, Жанет просто заспа. Беше изключително изморена, а подсъзнателно се надяваше тия синини да изчезнат от лицето й по-скоро.
Марк можеше да чуе недоволното мяукане на котката в коридора, близо до стаята им.

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пясъчната крепост

Писане by Марк Пиер on Нед Май 27, 2012 3:41 pm

Остана заслушан в спокойното й дишане известно време, за да се увери, че тя спи и няма да се събуди или не сънува кошмари. Галеше я нежно и се усмихваше. Ризата не бе голяма загуба, все пак тя му бе оставила потник, въпреки че се съмняваше, да изглежда толкова секси облечен в него, както тя изглеждаше в неговата риза. Прехапа устни за да не се разкиска при тази представа и да я събуди. Всъщност дълбоко се съмняваше наистина да и трябва ризата му, за да й напомня за него, той не смяташе да я оставя за толкова дълго, че да се нуждае от материално доказателство за неговото съществуване. Когато най-накрая реши, че спи достатъчно дълбоко, Той отмести с нежелание ръцете й, които го прегръщаха и съвсем внимателно се измъкна от леглото без да вдига шум. Успя да намери всичките си дрехи и да ги навлече набързо, върна се в спалнята и я целуна по челото преди да тръгне. В коридора се спря пред вратата от където се чуваше ожесточено мяучене, открехна врата и котето се заби в краката му мигновено, драскайки по дънките му и опитвайки се да се изкатери нагоре.
- Ела, дребен, сега с теб ще се поразходим - вдигна го с една ръка и го погали с пръст под муцунката с което си спечели доза мъркащи звуци от мъника.
След минута, силуета на един мъж гушкащ малка котка напусна цветната градина на къщата и потъна в тъмнината на града.

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Пясъчната крепост

Писане by Сахара on Нед Май 27, 2012 3:54 pm

Нов кошмар развали прекрасния й сън и на нея й се наложи да отвори очи към три-четири часа. Нечия топлина липсваше... Тази на Марк. Да не беше сънувала? И мокри сънища ли започваше да има вече?! А, не... забеляза уликите от неприличните им действия, но тогава се сепна още по-сериозно. Къде беше? Просто си тръгна, докато тя си спеше най-спокойно в леглото?! Опиянената Тимира изхълца в главата на Сахара и се изкиска.
"Казах тиии, казах ли ти МААААААААААААААА....Псхухуеуууу..."

Стисна очи от раздиращия главата й шум и се изправи, увивайки се с чаршафа и приближавайки се до прозореца, с цел да види не само прекрасната гледка към множество светлини и красотата на Тусон през нощта, но и да не би той да е излязъл в градината, която така много му харесваше? Беше тъмно.
Потърка челото си и стъпка без да иска някакъв лист. Повдигна го и това бе писмото от някога възлюбения й Джорджио... Носталгична усмивка премина по лицето й, когато си спомни за множеството им караници и отрицателни думи, но и топли чувства. Писмото бе доста хапливо, а почеркът - изящен. Прибра го в шкафчето си и се подсмихна иронично при идеята да си направи нов дневник, който да бъде сигурна, че Пиер ще може да разглежда редовно... Можеше да се получат много комични моменти, закачки и шеги... Но празната дупка се настани отново в душата й, при мисълта, че след това бурно съвкупление, преди което се бяха погрижили за грима й в следващия месец... макар и не толкова отиващ на лицето й, просто си бе отишъл!
"Може да се храни..." осени тази мисъл главата й и тя, навличайки набързо някаква широка тениска, заслиза босичка по стълбите. Чаените свещички бяха изгоряли, а капки от восък опариха краката й, но дори не им обърна внимание.
- Абу? - повика котето, обаче и от него нямаше и помен.

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пясъчната крепост

Писане by Марк Пиер on Нед Май 27, 2012 4:24 pm

Бе взел това, което си бе намислил и сега бързаше наобратно с една кутия под мишница, а в другата му ръка се криеше котето, което мяукаше и посягаше с лапичка към кутията, а самата кутия му отвръщаше с ръмжене. Марк се ухили, точно това й трябваше на Жанет, бе сигурен, че подаръка ще й хареса. Вървеше бързо и нахлу в градината като хала. Котето вече бе оставило доста дълбоки следи по ръката му, но той нямаше да го пусне преди да го прибере на сигурно вътре в къщата. Само оставаше да изпусне домашния й любимец, после трябваше да претърсва цялата градина, докато го открие, вместо да се забавлява със собственичка му. Усмихна се при спомена за забавленията им. Ако беше малко по-срамежлив щеше да се изчерви, но Марк не бе от срамежливите, както вече уточнихме. Докато вървеше по широката алея към къщата очите му спряха на лехата с маргаритки ... какво пък ... може да е от нейната градина, но сигурно ще й хареса, да получи и цвете. Набеляза си една голяма маргаритка и ловко я откъсна, като успя да задържи и котката и кутията.
Влезна в къщата и тръгна към кухнята, за да осигури мляко за недоволното от разходката коте, полута се в коридорите, докато намери търсеното помещение и тогава я видя ... седнала на масата и подпряла глава с две ръце. Бързо пусна котето на пода и се приближи.
- Какво ти е, скъпа? - попита притеснено, изглеждаше толкова малка и тъжна - виж какво ти взех - побутна кутията към нея и леко дръпна капака, от вътре надничаха очите на малко пухкаво кутре, което изръмжа доволно, че най-накрая са решили да му пуснат малко светлина и въздух в затвора, в който го бяха напъхали в магазина за домашни любимци. Марка се усмихна и я погали по косата, поднасяйки й маргаритката.

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Пясъчната крепост

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 3 1, 2, 3  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите