The Host
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

Пясъчната крепост

Страница 3 от 3 Previous  1, 2, 3

Предишната тема Следващата тема Go down

Пясъчната крепост

Писане by Сахара on Пет Апр 27, 2012 8:10 pm

First topic message reminder :

Домът на нашата Сахара представлява двуетажна сграда с веранда и градина с пъстроцветен килим от невероятно красиви растения, някои от които забранени, но наистина прекрасни... Нека продължим:
Щом влезем в не толкова малкото помещение, попадаме в коридор - уютен и приветстващ обитателката си. Пред очите ни се явява стълбище, водещо към втория етаж и пет врати, винаги затворени, със златисти табелки върху им и доста нестандартни цитати, сякаш описващи някаква малка част от душата както на Сахара, така и на онова, което крият зад себе си.
Във всяка стая се крие различна държава - пълна мешавица от култури, обичаи, преливаща палитра от цветове, но не по дразнещ начин. Франция - Индия - Япония - Англия - Русия. Държавите, които се разпознават, техните най-отличителни белези и дори онова специфично чувство, обладаващо те веднага щом стъпиш на някоя от земите им. Те са под ключ , цитатите - ще бъдат представени тогава, когато на разказвача му се стори най-правилния момент.
На втория етаж е спалното помещение - както за гости, така и нейната собствена стая, заедно с баня, тоалетна, кухня и всекидневна. Нестандартно начупена врата ни отвежда от втория коридор право към верандата с лице към улицата и градината й. Там се разполагат средна по големина маса, дърво, наподобяващо палма ( но не е ), удобни столчета и невероятна гледка...

***

На леглото на обитателката стояха цял куп писма, а едно разтворено и доста късо лежеше небрежно подметнато върху завивките и очевидно силно радващо Сахара, защото бе запазила както плика, така и панделката.


Последната промяна е направена от Сахара на Чет Окт 11, 2012 7:17 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down


Re: Пясъчната крепост

Писане by Сахара on Вто Май 29, 2012 12:16 pm

11


Последната промяна е направена от Сахара на Пет Окт 12, 2012 12:59 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пясъчната крепост

Писане by Марк Пиер on Вто Май 29, 2012 12:33 pm

- Какво? - шокирано вдигна глава към нея - ако искаш да се похвалиш на съседите си, какъв мъжки екземпляр си си хванала, не е това начина - поклати глава, не че му пречеше да се излежава чисто гол в тревата, ама ... Какво пък толкова, внимателно изтръска Малчо от гърба си и се изправи на колене, колкото да събуе боксерките си и после пак се излегна по корем, подавайки мокрото си бельо нагоре. Да го прави каквото иска ... щом го иска гол, то щеше да стой гол. Ах, свещена арогантност, защо винаги трябва да си мислиш, че си най и всички искат теб? Съзнанието му се подиграваше. Защото съм си най! Днес бе прекрасен ден и имаше чувството че нищо не може да развали настроението му. Докато Мапи не реши да си чеше зъбите на ... задника му.
- Ооооо, следващия път като ти подарявам нещо, ми напомни специално да го подбра, такова че да не може да ме нарани - смотолеви намусено разтърквайки едната буза на задника си и махайки с ръка към Мапи, за да го разкара, да иде да си играе другаде или с някой друг.
Защо по дяволите, всички го хапеха до кръв? Започна да се чувства леко странно сякаш участваше във вампирски филм и той бе в ролята на единствения човек, чиято кръв всички желаеха. Марк, фокусирай се! Определено трябва да подновим филмотеката в имението. Мислеше си той и определено бе прекалил с филмите на ужаси напоследък.
- Искаш ли да идем на кино? - обърна се към нея - Не съм ходил на кино от години - констатира малко по-тихо - всъщност още ли има кино? - не бе сигурен, че душите въобще са запазили този вид забавление.

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Пясъчната крепост

Писане by Сахара on Вто Май 29, 2012 12:50 pm

11


Последната промяна е направена от Сахара на Пет Окт 12, 2012 1:00 pm; мнението е било променяно общо 1 път

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пясъчната крепост

Писане by Марк Пиер on Вто Май 29, 2012 1:09 pm

Навлече си бельото набързо и подбра мъниците навътре към къщата. Стори му се рисковано да ги зареже на двора, някой можеше да си ги хареса или пък те да се объркат и да се промушат някак през оградата ... да излезнат навън и да не знаят как да се върнат. Дам, определено Тусон не бе град за малки беззащитни същества, кой знае какво можеше да им се случи!?! За, Бога, Марк станал си много протекторен, то не бяха бунтовниците, не бе Жанет, а сега и котка и куче ...Всъщност като се замислеше, май наистина напоследък се бе променил, бе започнало да му пука за много повече хора, освен за самия себе си ... бе прехвърлил границата, точно когато Роуд изчезна, когато в Имението настана смут и всички се бяха панирали ... Тръсна глава за да изгони мислите, че все пак в момента той е зарязал групата и ги е оставил на произвола на съдбата ... Занесах им провизии, а и Роуд се върна, може да е малко странен с тази Душа в тялото, но все пак е Роуд, а и Ивон ще го държи на правия път ... не че й имаше огромно доверие, но Роуд й вярваше, така че и на него му се налагаше да го прави, нали така. С тези мисли в главата успя да прибере Малчо и Мапи и да им напълни две купички с мляко, за да не се сърдят прекалено, за прекратяването на играта им на двора. Изкачи се по стълбите и влезе бавно в спалнята, Жанет се бе загледала в отражението си в огледалото ...
- Всички ще си помислят, че съм насилник - каза тъжно заставайки зад нея и слагайки ръце на раменете й, Сети си колко пъти е клатил недоволно глава, като срещне двойка, при която нежната половинка крие синините на лицето си зад големи слънчеви очила, колко пъти му се е искало да дръпне "кавалера" и да го "гримира" точно така, както той е сторил със своята жена ... Дали бе възможно всички тези пъти, да е имало логично обяснение, както щеше да е при тях!?!
Съвсем се отнесе, драги ми Марк, по-добре започвай да се обличаш!

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Пясъчната крепост

Писане by Сахара on Вто Май 29, 2012 4:23 pm

Повдигна намусено поглед и подскочи, поглеждайки го едновременно сърдито и шеговито.
- Толкова ли е лошо, че чак да се коментира и от другите! - в действителност... нея лично никога не я бе интересувало общественото мнение, това нямаше и да се промени, за онова, което говореше Марк, обаче... да, не беше хубаво, не беше приятно ...
До някъде можеше да разбере всичко случило се с него, появява се едно живо същество, което просто се намесва неканено в живота ти и ти без да искаш, се привързваш, като омагьосан, към него, а накрая просто не можеш да се измъкнеш от веригата, която сам си създал. Ала имаше разлика между привързаност и любов. Някои определяха привързаността за грях.
Не знаеше за връзката на Ивон и Роуд, нито как двамата са се събрали, той е изоставил бунтарите и т.н., но и там стана свидетел (макар и недоразбрал правилно ситуацията) на изневяра, за която сексуалното привличане, онази така дяволита спираловидна нишка, бе главен фактор... Сложно нещо ли бяха чувствата, или просто ние хората обичаме да преувеличаваме? Красотата на живущите на планетата Земя бяха именно емоциите, за това и човек можеше да се разгледа, според Жанет, като едно прекрасно същество, проявяващо множество лица и изпитващо хиляди чувства, подобно отражения в неколкокрили огледала и охлепана палитра с всякакви цветове. Всяка една проява на характера, за съжаление, биваше вкарана в някаква нищожна преграда (или се правеше опит за това, някога доста неуспешен), с която да се убие както величието, така и красотата и, определяйки се и потъпвайки се от някой псевдо-разбирач, като "хубава" или "лоша". Кон с капаци? Консерва, затискана от мнението и мирогледа на другите, неможеща да изгради свой, по-различен? Жертва? В този ред на мисли, да, Жанет бе уличница. В друг, по-различен мироглед, където "хубаво" и "грозно" нямаха същите значения, каквито слепците виждаха и се опитваха да залепят на всичко, не биха определили нито нейната или на Марк, нито някоя друга, макар и не до там 'здрава', душевност като болна, а просто щяха да я приемат така. Без определения, без опит за вмъкване в нещо и да я 'излекуват' с това.
Жанет изтри с опакото на ръката си фон-дьо-тен-а и се подсмихна някак иронично. Нямаше как наранената плът да я огорчи, нито скапе настроението й. Дръпна почти голичкия Марк към себе си и го целуна не толкова невинно по устните, ала не и с неизгарящ плам, подпалващ веднага сексуалните им, първични желания, а след това изплезвайки му се самодоволно, грабна някакви дрехи и тръгна към друга стая.
- Обличай се тук. Аз ще съм готова до 15 минути. Можем да си говорим през затворена врата, но не и в една стая през това време. - повдигна нежния си показалец и след това се затвори в съседната стая - Япония!
Облече си тъмна рокля, нито официална, нито спортна, което я правеше еднакво подходяща и за двете всъщност, очертаваше леко бюста, но не го подчертаваше така, че да изпъква на преден план, точно както правеше и с тялото. Едновременно подлъгваше съзнанието, както всяка приятна дреха, просто заспиваща" върху теб, и я закриваше по един очарователно-горчив начин. Стигаше по дължина малко над коляното, по някои части от плата имаше различни недразнещи и неизпъкващи ярко цветущи фигури с неразгадаеми форми, в по-нежни и летни цветове. /нищо определено, можете да си представите каквото пожелаете/
Така приятния за Марк аромат не след дълго бе възобновил вълшебната си сила и струеше от плътта й, а косата се спускаше на чаровни вълнички, като от едната страна бе леко сплетена като на слонова кост, а от другата бе подметната част от косата. Откритата част бе от този край, в който лицето й бе прекрасно и чисто, а другия оставаше не до там забележим и някои кичури, докосващи кожата, попречваха ясно да се различи синината от най-обикновено одраскваме.
Грим - не си трови лицето с много грим, а просто молив и спирала, подчертаващи красотата на очите.
"О, плът човешка! Как тъжни сме без твоята красота и нежност! И как променяме се при появата ти... самоуверие и гордост до безумие, докато не осъзнаем, че си преходна..."
И все пак тя също се харесваше, харесваше и Марк, и колкото да не се опитваше, нямаше как и тази форма на хората да не й направи впечатление, когато бе катализатор за срещите между всички...
"Тялото ни е красиво." - обади се намусено Тимира и врътна гордо "глава"
"По това, което определят като красиво, да, вписва се." - отвърна не толкова хладно Сахара и излезе в някак неопределимо състояние от стаята, търсейки Пиер с поглед. - Марк? - не беше сигурна в коя от всички стаи е сега, затова се върна в онази, в която го бе "оставила".

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пясъчната крепост

Писане by Марк Пиер on Чет Юни 07, 2012 4:10 pm

Усмихна се някак успокояващо, когато тя го попита дали е "толкова зле?", но не отговори нищо ... Не обичаше насилието определено, но знаеше, че някой път е неизбежно, не и в случая обаче... Колкото и да го мислеше, нямаше как да го промени. Хайде, МАрк, гледай напред, нищо фатално не е станало ... да, но можеше и да стане ... но, не е, така че погледни напред, вдигни глава и продължавай. Веждите му литнаха нагоре и образуваха учудена гримаса, но не поради вътрешния му диалог, а защото Жанет заяви, че ще се облича в другата стая и категорично му забрани да наднича през вратата ... това бе странно, какво толкова, вече я бе виждал гола, дори можеше да се закълне, че би разпознал тялото й сред хиляди други. Не му отне повече от пет минути, за да навлече дънките и ризата си ... май му трябваха още дрехи. Как не се сети да си вземе багаж ... е, нищо де можеше да идат до някой магазин и да си вземе нещо, не че имаше много платежни кредити, но щяха да му стигнат за чифт дрехи. Огледа спалнята на Жанет с интерес, обходи я в кръг, посегна към чекмеджетата, но се отказа ... Не беше хубаво да ровичка из нещата й, един ден тя щеше сама да му довери всичко. Пиер седни си на голямото Д и спри да се правиш на детектив. Тръсна се на леглото, достатъчно назад за да му стърчат краката и започна да ги клати, като малко нетърпеливо дете. Мислите му се гонеха и минаваха през всякакви неща, но не се спираха на нищо конкретно, когато накрая чу въпросителното "Марк?" и я видя да пристъпя в стаята ... изглеждаше невероятно, както винаги. Всъщност каквото и да облечеше тя винаги бе толкова красива ... но май най-много му харесваше с неговата риза ... да, ризата виж нея може и да я потърси, някой път, но не сега.
- Тук съм! - Усмихна се и скочи на краката, приближавайки се към нея с огромната си усмивка и жаден поглед...

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Пясъчната крепост

Писане by Сахара on Чет Юни 07, 2012 6:53 pm

И спри да мислиш за това. Плюс това знаех, че ще ме намериш, затова не се притеснявах - шеговито продължи и докосна устните му със своите.


Последната промяна е направена от Сахара на Пет Окт 12, 2012 1:03 pm; мнението е било променяно общо 1 път

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пясъчната крепост

Писане by Марк Пиер on Чет Юни 07, 2012 7:05 pm

Ръцете му се плъзнаха по бедрата й ...дупето ... кръста, а после нагоре по гърба. Зарови нос в косата й ...ммм... неговото ухание... аромат на страст ... жажда... прелест... и нежност. Вдиша дълбоко и доближи устни точно до самото й ухо, така че да го докосва, когато говори.
- Ако трябва да ида някъде, ти ще дойдеш с мен, ако ти пък трябва да пътуваш, аз ще се мъкна след теб - целуна нежно ухото й и продължи с глас, който подсказваше, че се усмихва на думите си - само трябва да купим клетки за ония малките, защото не ми се вярва да оцелеят ако ги оставим сами.
Устните му се преместиха на нейните, а езика му се стрелна навътре, жадно и игриво в устата й. Никога нямаше да се насити на вкуса й, никога нямаше да свърши желанието му да бъде с нея.
- Загубих играта - изкиска се в момента в който отлепи устни от нея - а и идея не знам за какво говориш, в момента точно си мисля, че би трябвало да излезнем, защото останем ли и минута повече така, роклята ти ще се намери на пода - изплези й се, докосвайки устните й с език.

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Пясъчната крепост

Писане by Сахара on Пет Юни 08, 2012 12:23 pm

*


Последната промяна е направена от Сахара на Сря Окт 10, 2012 3:52 pm; мнението е било променяно общо 1 път

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пясъчната крепост

Писане by Марк Пиер on Пет Юни 08, 2012 12:43 pm

Марк се загледа в гърба й с присвити очи, походка на газела, същевременно плаха, но и тъй предизвикателна. Тази жена знаеше как да използва тялото си, като оръжие за мъжкото съзнание. Оръжие, което го бе поразило със смъртоносния си залп, но защо ли нашия герой нямаше нищо против!? Това си остава загадка и до ден днешен... Марк върни кръвта към мен, вече не издържам и ще залинея (хаха) мозъка му не беше особено доволен, как му действа тялото на Жанет, но пък бе във вихъра си, когато тя се закачаше и ръсеше остроумни забележки, е какво да се направи явно всяка част от тялото му си имаше любима Жанет, а като събереше всички Жанет(и) на едно място се получаваше прелестна картина на неустоимо красива, умна и забавна жена, ето тази жена бе заслужила любовта му. Но защо поетите и писателите винаги употребяваха "болен от любов", той не се чувстваше болен, напротив направо летеше изпълнен с енергия, нямаше търпение за следващата минута, за следващия ден. Искаше да загребва от живота с пълни шепи, ето сега разбираше хората, които се бояха от смъртта, не че той бе безстрашен, но винаги бе приемал смъртта просто като очакван край, но сега, сега имаше за какво да живее, на какво да се наслаждава или по точно за КОГО да живее и на КОГО да се наслаждава. Определено сега би се борил със смъртта със сетни сили, за да прекара още един миг с НЕЯ, с неговата Жанет, изпълнена с толкова страст и нежност, с толкова живот и сила. Прокара пръсти през тъмната си коса, за да спре да мисли глупости и тръгна с големи, бързи крачки след нея. Настигайки я, я плесна по дупето и покровителствено сложи ръка на раменете й.
- Ти водиш!- гласа му излезе като дрезгав шепот, напомняйки състоянието на тялото до преди малко.

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Пясъчната крепост

Писане by Сахара on Сря Сеп 19, 2012 3:54 pm

А много пъти пожълтяваха градините
И аз не съм навярно вече същият.


А.Далчев

Залъгваме се тихо, че сме още същите.
Но ронят се листата, хората и къщите:
лицата ни - от бесните салта, несръчните,
краката ни - от тесния чипик на времето,
очите ни - ненужно с хоризонти бременни,
косите ни - и цвят, и ветрища изгубили,
душите ни - без смисъл детството потулили,
съзнанията ни - от свят ранен изкълчени
и гласовете - от тишините свършили.
...И щрихът чер по листа бял го трие гумата.
И вятър вее ги мечтите ни и думите....
И ние никога не ще сме вече същите.
Изронили сме себе си. И няма връщане.



--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Пясъчната крепост

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 3 от 3 Previous  1, 2, 3

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите