The Host
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

Голямото шосе;;

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

Голямото шосе;;

Писане by Алекзандър Лесбърн. on Съб Мар 03, 2012 12:21 pm

avatar
Алекзандър Лесбърн.
Admin

Брой мнения : 207
Reputation : 0
Join date : 02.03.2012

Вижте профила на потребителя http://thehostrpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото шосе;;

Писане by Либерум Оли on Пон Мар 05, 2012 5:07 pm

Либерум бе решила, т.е. двете с Оли бяха решили, че тя ще управлява тялото докато напускаха града, за да може да отговаря адекватно ако някой ги срещне и започне да задава въпроси. Трудното идваше след това, по пътя нямаше значение чие съзнание е в тялото, но ако срещнеха някой трябваше много бързо да решат, коя трябва да говори. Опасностите бяха навсякъде в това начинание, ако Оли заговореше Душа и я разпознаеха, като човек, то неимоверно щяха да ги върнат и предадат на Утешител или дори убият, ако срещнеха човек и разпознаеха Либерум, то тогава най-вероятно също бяха пътници към онзи свят, хората рядко се доверяваха на Души ...
Двете бяха невероятно мълчаливи вървейки по едно голямо шосе към Гранд Каньон.
Какво ще правим, като стигнем там?
Ти ще говориш, ще ги убедиш, че си човек ... ще ги убедиш че могат да ми имат доверие.
А, ако не успея?
Тогава ще им разрешиш да ме извадят и ще си свободна ... Мислите на Либерум се объркаха и някакъв страх се настани в нея, дали живота й бе наистина към края си?
Но, аз нямам никой друг освен теб, не мога да остана сама, не искам. Оли изпадна в паника, не искаше да се сбогува с Либерум, бе свикнала с нея, като със сестра ...
Идва кола, трябва да решим минута след като видим кой е, коя да управлява тялото, концентрирай се!
Младото момиче спря и се загърна плътно в пухкавата си жилетка, мака че не лекия вятър вледеняваше тялото й, а по-скоро страха от предстоящата среща ... и двете се страхуваха и двете потреперваха, чакайки колата да ги застигне и двете се надяваха да не спре ...

--------------------------------------------------------------------------


avatar
Либерум Оли
Предатели;
Предатели;

Брой мнения : 1156
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя http://mystories.blog.bg/

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото шосе;;

Писане by Тан-Там Тихата Песен on Пон Мар 05, 2012 5:37 pm

Натисна педала на газта, повишавайки скоростта на автомобила си. Сам не знаеше какво точно търсеше на този безлюден път, ала ако успееше да намери Либерум щеше да е наистина добре. Макар лично да се съмняваше, че ще бъде на толкова горещо и сухо място с толкова малко бензиностанции. Тан- Там Тихата Песен определено предпочиташе по- влажни места с повечко растителност. Утешителя му твърдеше, че това е благодарение на предишния му живот и Тихата Песен беше съгласен с този факт, липсваше му усещането да бъде на онази прекрасна пееща планета, Земята му се стори в началото толкова наситена с емоции, но бедна на езици, че, ако не беше упорита личност щеше да пожелае да бъде върнат обратно с криоконтейнер.
Когато видя, че стрелката за скоростта надвиши 120 километра в час намали драстично на едва 90 километра, което си беше напълно нормална скорост според него. Разбира се, както всяка друга Душа, Тан- Там Тихата Песен спазваше всички ограничителни и предупредителни знаци, както и правила от онази не много голяма книжка за Пътните правила. Четеше я поне по два пъти в годината, за да не го забравя, защото нямаше да е никак приятно, ако случайно го нарушеше по една или друга причина, а може би и без причина. Размърда пръстите си, които някак напрегнато бяха впити в кормилото и зави по една пресечка. Погледа му, леко замъглен успя да фокусира женска фигура. Сърцето му забумка силно и го накара отново да увеличи скоростта, настигайки я възможно най- бързо. Подмина я с няколко метра и рязко завъртя кормилото, пирайки колата така, че да отреже пътя й напълно. Слезе от старата торба желязо и се затича към жената, а тя малко по малко придобиваше вида на Либерум.
-Либерум , най- накрая те намерих!- развълнувано се провикна към нея, малко преди да я достигне.
avatar
Тан-Там Тихата Песен
лечители;
лечители;

Брой мнения : 98
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото шосе;;

Писане by Либерум Оли on Пон Мар 05, 2012 6:13 pm

Какво прави той тук? - Оли знаеше кой е Тан-Там Тихата Песен, той бе приятел на Либерум, която сякаш се беше вцепенила, когато видя кой слезе от колата.
Той, не трябва да е тук, как да му обясня, не искам да го наранявам- Либерум бързо взе властта над тялото и заговори с леко алтовия си дрезгав глас.
- Тан-Там, какво правиш тук, насред нищото, добре ли си? - момичето се приближи до него, Душите нямаха навика да се прегръщат, ръкуват и други такива съвсем човешки изрази на привързаност и обич. Макар че самата Либерум бе виждала колко утешително действат тези малки жестове, разбира се това й наблюдение бе, защото Оли й бе показала спомените си. Самата Оли утихна някъде в ъгълчето, за да не пречи, така правеше когато Либерум работеше или се срещаше с други души по някаква причина, така й даваше свобода и гледаше да не я обърква, бе просто страничен наблюдател. Приближи се до самия мъж, Оли за първи път забеляза колко сини бяха очите на Песента и ахна, без да иска предаде тази мисъл на Либерум, която инстинктивно накара челото си да се смръщи. Никога не бе забелязвала очите, пък и каквито и да е други характеристики на приемника на Тан-Там, просто не бе свикнала да търси тези физически белези, нито да ги отбелязва. "Тихо Оли, моля те, той ми е приятел, не искам да разбира за теб, така ще го поставя в опасност!" Либерум въпреки себе си се загледа в безкрайно сините очи на Песента, надявайки се да разчете там отговора на въпроса, какво търси той тук ...

--------------------------------------------------------------------------


avatar
Либерум Оли
Предатели;
Предатели;

Брой мнения : 1156
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя http://mystories.blog.bg/

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото шосе;;

Писане by Тан-Там Тихата Песен on Вто Мар 06, 2012 6:27 pm

- Добре съм, Либерум, но се притесних за теб и реших да те потърся и бях тръгнал по магистралата, но се отклоних и... не знам.- някак неохотно си призна Тан- Там Тихата Песен.
Ума му работеше трудно под действието на еуфорията, която някак си спадна, когато видя стреснатата физиономия на Либерум. Стори му се, че дори беше примесена с ах- кане, което не може да си обясни, но мозъка му реши, че това ще да беше нещо не много добро. Беше едва от две- три години на Земята и наистина не се разбираше съвсем добре с всички човешки емоции и реакции като любовта примерно. Не я изпитваше в пълната й сила, ала все пак му харесваше онова усещане да го бъде грижа за някого и в момента го беше грижа за Либерум по толкова невинен и детски начин, както дете се притесняваше, когато майка му е болна, макар в случая да имаше нещо повече от просто болна майка, Тан- Там бе загрижен по- малко по- различен от този начин за Либерум.
Вдигна ръка и я постави на рамото й, макар да му се стори изключително нахално и непозволено. По бузите му плъзна лека руменина, показваща лекото притеснение от толкова близкия не професионален жест.
-Отдавна не си идвала на преглед и аз... такова- започна да увърта Тан- Там, сваляйки ръката си от рамото й. Навиваше крайчето на тениската си и гледаше към земята.-Ами ти ми липсваше и... такова, сещаш се... аз реших да те потърся.
avatar
Тан-Там Тихата Песен
лечители;
лечители;

Брой мнения : 98
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото шосе;;

Писане by Либерум Оли on Вто Мар 06, 2012 6:52 pm

Либерум леко се дръпна при допира на ръката му до рамото й. Усещането бе непознато, но приятно.
- Тан-Там, не е трябвало да се притесняваш, аз, аз излезнах да се поразходя извън града - гласа й звучеше някак неспокойно, искаше й се да го отпрати, но не се сещаше как - ти наистина трябва да си тръгнеш и да ме оставиш сама - изръси направо и направи две-три крачки назад, за да се отдалечи от него.
Какво правиш, той е добър, не го отпращай!? Оли изпадна в паника и започна да се бунтува, за първи път в краткото им познанство, тя взе контрола, без да иска разрешение от Либерум, а самата Душа бе толкова стресната от волята на Оли, че дори не се възпротиви.
Изведнъж момичето проговори с много по-напевен глас, което Песента нямаше как да не забележи.
- Съжалявам, държа се отвратително - промърмори Оли и сякаш бе загубила смелостта с която превзе тялото преди секунди, престъпи към младия мъж и вдигна ръка към лицето му ... докосна го съвсем леко и бързо отдръпна уплашено ръка скривайки я зад себе си.
Недей, ние не правим така Либерум крещеше, но изпитваше страх да превземе наново тялото, страх че ако до сега Тан-Там не се бе усетил то при още една промяна, нямаше как да не разбере.
Да се върнем с него, ще избягаме друг път. Оли сякаш я умоляваше.
Правим го за Хората, не забравяй, той е само една Душа в тялото има някой като теб, който спи дълбоко и чака своя шанс.
Но, той ми харесва, много ми харесва ... Оли не се сдържа и по бузите й се стекоха солени капчици, не искаше да губи още някой, който харесва. Приближи се още една мъничка крачка до Песента и сведе глава на рамото му ...

--------------------------------------------------------------------------


avatar
Либерум Оли
Предатели;
Предатели;

Брой мнения : 1156
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя http://mystories.blog.bg/

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото шосе;;

Писане by Тан-Там Тихата Песен on Сря Мар 07, 2012 5:50 pm

Тан- Там Тихата Песен не беше никак трениран за подобни ситуации и в момента му се стори, че не е сигурен как да постъпи. В момента преличаше на някаква закачалка, на която Либерум просто е решила да се облегне ей така. Ръцете му висяха някак смешно отстрани, демонстриращи сковаността му. Сведе глава леко надолу, за да я погледне поне с периерното си зрение и това, което откри беше, че й е съвсем удобно. Хайде, сега де! Трябваше да я прегърне ли? Или пък да я отдръпне?
Моментално се разровичка из паметта на тялото си, която почти беше хванала паяжини и затърси нещо, което може да му помогне. Излязоха само няколко подсказки, изрязани сякаш от някакъв съпунен сериал, ала все пак му се струваха достатъчно странни, за да бъдат и правдоподобни за използване в подобни сутиации. Така де, всичко, което му се струваше странно обикновено излизаше съвсем нормално за хората, така че нямаше защо и сега да не сработеше.
Точно като мъжът от лентата, която се завъртя в главата му, Тан- Там Тихата Песен обви ръцете си около приемника на Либерум. Крака му подкоси нейните, така че тя да падне на ръцете му и да я наклони напред съвсем нежно с едно изражение тип "аз изядох лимон и освен, че беше кисел беше и развален, но си мисля, че съм секси", което може би наистина трябваше да мине за изражението на един секси мъжага, но Тан- Там нямаше никакъв опит в това и съответно оплеска нещата.
-Ще те обичам вечно, Мария!- изтърси с гърления си глас Душата не осмисляйки какво точно казва и че няма никаква връзка със ситуацията.
avatar
Тан-Там Тихата Песен
лечители;
лечители;

Брой мнения : 98
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото шосе;;

Писане by Либерум Оли on Чет Мар 08, 2012 8:09 am

Момичето се стресна от това, че младия мъж почти я повали, когато се опита да я вземе в обятията си. Каквото и да беше очаквала Оли, май това не беше точно предвидената реакция, човешкото съзнание сякаш се бе вкаменило, а покрай него и Либерум. Чуваха се само откъслечни думи, като "какво, къде, защо, какво, какво, пак какво, той е луд, човек, той е човек", дори Либерум и Оли не успяваха да установят, коя какво казва, мислите им се преплитаха и после пак се разделяха докато и двете в един глас не изкрещяха "Коя, по дяволите е Мария?". Оли която все още контролираше тялото, успя да сложи ръце на раменете му и да се отблъсне, не осъзнавайки че в позата, в която се намираха това ще доведе само до падане ... е осъзна го, когато задните и части се стовариха с едно звучно "туп" на прашната земя.
Ооооооо, нарани тялото, как можа!? - Либерум не свикнала с физическата болка се задави.
Нищо му няма, най-много да ни е син задника няколко седмици, успокой се! - Оли запозната с доста по-голяма болка, от всичките години, когато бе тренирала бойни изкуства, хич не беше впечатлена от натъртените задни части на тялото. По-скоро още бе озадачена от думите на Песента, за това и изрече с напевния си глас.
- Коя е Мария? - и вдигна поглед нагоре към мъжа надвесил се над нея - Ти, ти човек ли си? - паниката й придобиваше нови размери ...
Събудил се е и е убил Тан-Там - Либерум се натъжи от тази мисъл, никога до сега не бе губила приятел поради смърт ... Но нали до преди малко тя самата твърдеше, че той е убиец, защо изведнъж й стана мъчно, че него са го убили ... Душата се обърка от собствените си мисли и се сви, сякаш опитвайки се да избяга от тези си терзания.
Не е човек, той ни нарича Либерум, значи познава теб - Оли се опитваше да я успокой или да успокой себе си, Душата Песен й харесваше, макар че никога не му бе обръщала особено внимание, той винаги говореше с някакъв загрижен тон и се притесняваше за Либерум искрено или поне тя такова заключение си бе направила, не й се искаше на негово място да се е появил някой Мачо, който няма нищо общо с добрата Тиха Песен ... Какво да правим?
Мен ли питаш, нали ти ме изтика и взе управлението ... оправяй се!? - Либерум си бе върнала отчасти самоконтрола и вече не бе така беззащитно слаба, както преди минута.
Това ще ми го натякваш цял живот, нали!? Оли не й остана длъжна и се тросна на свой ред. Песента още мълчеше, което я раздразни още повече ... Стана изтупа дънките си прилежно и погледна в посока на мъжа.
- Хей ти, теб питам, отговаряй - военното възпитание й пролича, когато тя издаде тази заповед с най-влиятелния тон на генерал Арал, който бе чувала, макар че гласа й бе нежен, не търпеше никакви възражения и неподчинение.

--------------------------------------------------------------------------


avatar
Либерум Оли
Предатели;
Предатели;

Брой мнения : 1156
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя http://mystories.blog.bg/

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото шосе;;

Писане by Тан-Там Тихата Песен on Съб Мар 10, 2012 12:56 pm

Тан- Там Тихата Песен никак не протестираше и я пусна в момента, в който тя се опита да се дръпне. Нямаше никакво намерение да извършва действа против волята й, ала веднага съжали, че я бе пуснал така, когато тупна на асфалта по дупе. Трябваше да предвиди, че така щеше да се случи, но уви, мозъка му съвсем бе изключил, когато стана свидетел на не особено положителната й реакция. Ах, този повреден, болен ум на тялото му, само го пързаляше. Знаеше си, че Мария не е някаква особено приятна и ласкателна дума, ама На! Използва я без да бъде сигурен какво означава и явно бе сгазил. Да не говорим, че представа си нямаше, че това е просто име и никак не е прилично да наречеш една дума с чуждо такова.
Целият се изчерви и скри лицето си зад дланите. Мозъка му тотално отказа, лишавайки го от всякаква смислена дейност. Връщаше го пак в онези първи дни, които отдаваше на безпричинен плач, подкаждан от прекаленото много емоции в тялото му. Днес емоциите отново прекаляваха и прекрачваха всякакви граници, ала Тихата Песен не можеше да си позволи да се разплаче точно сега. Струваше му се неприлично да се разплаче пред Либерум и да травмира и нея най- вероятно.
Обаче въпроса й го сепна и го накара да подскочи. Леле! Какви неща го питаше Либерум? Да не си е изгубила ума, че го мисли за човек? Я, стига! Едва ли имаше по душевна душа от Тан- Там Тихата Песен, който имаше всички характеристики за една нормална душа- от сребристия блясък в очите си, до почти липсващия напълно белег на врата си от Имплантирането в тялото. Заповедта на приятелката му почти го разстрои напълно и накара една сълза да се стече от окото му, което подаваше между пръстите си, докато продължаваше да прикрива тъжната си муцунка.
-Либерум, аз, разбира се, че съм Душа. Защо ме питаш толкова странни неща?
avatar
Тан-Там Тихата Песен
лечители;
лечители;

Брой мнения : 98
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото шосе;;

Писане by Либерум Оли on Сря Мар 14, 2012 3:33 pm

Оли цялата се разтрепери, не искаше да го разстройва, той беше толкова добричко същество ... Погледна го някак жалостиво и й се искаше да протегне ръка и да избърше солената капчица от бузата му.
Не го прави глупачке, съвсем ще го стресираш! Либерум, следеше с интерес мислите й, сякаш бяха цветен калейдоскоп на който силно се наслаждаваше. Оли се обърка още повече, бе на ясно как се утешават хора, но какво по дяволите да прави с разстроена Душа.
- Извинявай действията ти ме объркаха, наистина не исках да те разстройвам - каза с най-спокойния си, лишен от емоции глас. Бе забелязала, че душите говорят така - гладко, равно, спокойно, без да влагат онези емоционални нотки, характерни за хората. Но въпреки цялото й старание, гласа й трептеше, сякаш и тя всеки момент ще започне да рони сълзи. Никога не бе устоявала на хора, които плачат, нито пък на малки животинки - винаги я размекваха до краен предел, а ако видеше пък малка животинка, която страда, направо можеше да се съсипе от реване.
Либерум силно се озадачи от картинките в спомените на Оли, които показваха кученца, котенца и всякакви други малки сладки животинчета.
Не знаех, че хората са толкова привързани към по ниско интелигентните същества на планетата. Това обяснява проблема, който някои от Душите имаха с наследените от човеците домашни любимци ... Сякаш на себе си каза Либерум и продължи да разсъждава, за една своя позната, която имаше огромен проблем с една немска овчарка, която очевидно бе принадлежала на човека, чието тяло бе заела нейната позната.
Оли тръсна глава, за да изкара образа на Душата, която всячески искаше да избяга от любвеобилното куче, което май искаше просто да го изведат на разходка и да си поиграят с него ...Изведнъж се сепна толкова се бе отдалечила от настоящата ситуация, че почти бе забравила песента. Какво да му каже сега? Пристъпи към него и въпреки предишните протести на Либерум го погали отново по лицето избърсвайки мокрите следи от бузите му.
- А, аз пък съм човек, е наполовина съм човек - изръси Оли и замълча
Ти се побърка, искаш да ни убият ли? Какви ги вършиш? Сега постави и него в опасност! - Либерум напълно бе изгубила милото си и спокойно държание, направо беснееше, а Оли не продумваше ...

П.П Много се извинявам за закъснението, но родителите ми са гадняри.

--------------------------------------------------------------------------


avatar
Либерум Оли
Предатели;
Предатели;

Брой мнения : 1156
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя http://mystories.blog.bg/

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото шосе;;

Писане by Тан-Там Тихата Песен on Пет Мар 16, 2012 6:50 pm

Тан- Там Тихата Песен направо щеше да се задави от почудата при чутото. Беше му адски нетипично да чува такива неща и единствения път, в който бе станало, беше когато по телевизията даваха лошата новина за изчезнала Душа, която преди това имала проблем с домакина си. Беше си направо кошмарна новина, дори Търсачът, прикрепен към Душата, още не я бе намерил. Косъмчетата по врата на Тан- Там настръхваха само при мисълта да му се случи нещо такова или пък на някой от близките му Души. Защото наистина трудно се завързваха приятелства сред Душите, когато всички бяха толкова добронамерени, сложно си е да избереш най- добър приятел. Затова имаше просто приятели, но Либерум му беше особено симпатична пациентка, на която имаше огромно доверие и беше сигурен, че може да й сподели дори за малката хартийка, която изпусна онзи ден на земята, докато се качваше в автобуса и не бе успял да се върне и да я остави на мястото й в уличното кошче до дома си. Това, повярвайте, беше наистина поверителна и срамна тайна според Тан- Там Тихата Песен и понеже Либерум бе изпаднала в беда, в момента беше готов да я спаси на всяка цена, дори това да означаваше да използва някоя от забранените думички (свеждаха се до няколко не особено цветущи, но все пак грозни думи), за да засегне човека и да го накара да остави приятелката му, докато успееше да я закара до Клиниката и да премести горката Душа Либерум в ново, много по- послушно тяло, което не съдържаше в себе си достатъчно будно човешко съзнание.
Хвана приемника на Либерум за раменете и я разтърси съвсем леко, така, сякаш по скоро я полюшваше приятно, а дори това му се струваше прекалено грубо. Взря се в очите й, виждайки някак избледнелия блясък в очите й, който бе чисто и просто характеристика на една Душа.
-Либерум, дръж се, ще те спася!- обнадеждено изрече Тан- Там на висок глас, а после сякаш се обърна към Оли.- Ти... непослушно човешко същество, трябва да ти кажа, че наистина наложително е да оставиш Либерум да бъде щастлива и свободна в твоето тяло, а не да я подтискаш! Тя е мила Душа, не го заслужава.
P.S: Няма проблем ;дд всички родители са такива от време на време.
avatar
Тан-Там Тихата Песен
лечители;
лечители;

Брой мнения : 98
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото шосе;;

Писане by Либерум Оли on Съб Мар 17, 2012 11:35 am

Оли не знаеше какво и става, но се почувства сякаш са и били два, три цигански шамара ... Не се разплака, нямаше смисъл, това тяло не й принадлежеше, защо да го кара да изпитва дискомфорт. Тя наистина харесваше Песента и думите му я обидиха, чувстваше се като най-нежеланото дете на света, сякаш е захвърлена на улицата и всеки я подритва, всъщност не намираше смисъл в това, че е оцеляла ... защо и беше ... какъв смисъл имаше!?! Човешкото съзнание се прекърши ... И макар че Оли се стараеше да не изпуска емоциите си извън себе си, те бяха толкова силни, че Либерум се разтрепери, може би за първи път Душа усещаше отхвърлянето и лошото отношение. Оли се сви много надълбоко, единственото което промълви бе ...
Върни се, няма никакъв смисъл от това бягство, няма да преча повече.
Чакай, недей, той не те познава, не е искал да те обиди, Тан-Там е добър, никога не би обидил или наранил някой, моля те, недей ... Думите на Либерум останаха сякаш провиснали в тялото, без да има, кой да ги чуе .... колко безмерно голямо всъщност можеше да е едно тяло, че тя не откриваше къде се е скрила Оли ... на нея ли се беше разсърдила, да не би хората да се бяха научили да напускат телата си и да се реят някъде, не я откриваше, викаше я, не искаше да я загуби, не й сега ... но човека го нямаше, бе само Душата, колко самотно може да се чувстваш сам в тялото си? Може би никой нямаше да я разбере, поне не и тези, които никога не бяха разговаряли с друго съзнание, колко пронизителна можеше да бъде тишината в главата ти, когато другото ти Аз не отговаряше ...
Тялото се поклащаше няколко мига без никой да го контролира, сякаш живота бе избягало от него и аха да се строполи на прашния път, когато Либерум пое контрола, спирайки да търси тъжната Оли. Очите й засияха с блясъка на Душа, гласа й алтов и спокоен се разля в пространството между нея и Тан-Там:
- Ти я изгони, а тя толкова много те харесваше - не беше обвинение, не беше протест, просто спокойна констатация - знаеш ли тя смяташе, че очите ти са невероятно сини и ценеше милото ти, добро държание - усмихна се мило, не знаеше как да му обясни колко самотна се чувства в момента ...

--------------------------------------------------------------------------


avatar
Либерум Оли
Предатели;
Предатели;

Брой мнения : 1156
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя http://mystories.blog.bg/

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото шосе;;

Писане by Тан-Там Тихата Песен on Нед Мар 18, 2012 7:55 am

Тан- Там остана истински объркан. Не възприемаше правилно думите на Либерум, пък да не говорим, че му се струваха наистина налудничеви. Ами, така де... тя не беше ли благодарна, че се опитваше да я спаси от човешкото лошо присъствие. Или пък то беше размътило мозъка й и сега тя се мислеше за една от тях. Тази мисъл го накара да закрие уста с ръцете си и да ахне силно.
Не, не беше възможно Либерум да се е поддала на изкушението да съдейства на хората. Леле, това объркваше всичките му разбирания и го караше да се раздвоява между двете мисли, които не бяха никак хубави и го плашеха до смърт. Знаеше си, че това е много опасно и горката Либерум съвсем се беше побъркала, о, не! Какво щеше да прави сега? Как да я склони да тръгне с него, за да отидат в болницата и да я Имплантират в друго тяло? Спасението й му се стори толкова трудно, че му трябваше време да измисли думи, с които да й отговори.
Тези човешки езици... струваха му се толкова ограничени. Не разбираше защо си нямат думи за изразяване на силно притеснение.
-Либерум, аз разбирам, че са ти промили мозъка, но обещавам да те спася, ела с мен в болницата и ще си имаш собствена празна и безопасна глава.- съвсем тихичко опита да предложи Тан- Там Тихата Песен, надявайки се, че няма да предизвика отново негативна реакция.- Аз не искам да обидя човечката, но това ще бъде за твое добро.- уверии я той.- Не ми казвай, че ти не искаш да си добре?
Гласът му беше тих, равен и изразяваше малко от емоциите, които тялото му изпитваше в момента непозволено.
avatar
Тан-Там Тихата Песен
лечители;
лечители;

Брой мнения : 98
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото шосе;;

Писане by Либерум Оли on Нед Мар 18, 2012 12:22 pm

- О, Тан-Там, аз съм добре, даже великолепно, от както тя се събуди, не можеш да си представиш, колко великолепна е тя - очите на Либерум грееха по-ярко от на която й да е друга Душа. Тя обичаше Оли, нямаше защо да лъже, момичето така да се каже й бе влезнало по кожата. Искаше да обясни на Тан-Там, искаше той да знае, макар че трудно намираше думи, заговори с алтовия си спокоен глас.
- Не можеш дори да си представиш, колко чувства имат, колко са емоционални, знаеш ли, че само едно докосване, може да предизвика в тях, отвращаване, погнуса, безразличие, обич, нежност, загриженост и дори любов ... а, за любовта горката Оли не знае много, но представите й са толкова чисти, за това само съм чела по книгите, не казвам че е пълна грешка нашата намеса тук ... но се оказа, че има и какво да научим от тях, че не всички те са безотговорни и лоши, моята Оли е толкова мила ... не знам, не знам Тан-Там, не знам какво да ти кажа, не знам как да ти обясня, но ти трябва да знаеш, ти си умен ... не разбираш ли това съзнание е толкова чисто като на малка Душа ... разбираш ли ... Тан-Там не не се шокирай, моля те, просто се опитвам да обясня ... И на всичкото отгоре мисля, че Оли се влюби в теб, тя наистина се натъжи, че може някой от нейния вид да те замести в тялото - думите й бяха объркани, макар че ги изговаряш с напълно спокоен тон, без емоция, още не й бяха ясни емоциите и как да ги изразява с глас или пък мимика. Очите й бяха приковани в младия мъж пред нея, търсейки неговия поглед, опитвайки се да разбере какво мисли. Не искаше да го натъжава или наранява, просто искаше да сподели толкова много неща, а не знаеше как ... Тан-Там изглеждаше шокиран и замръзнал на мястото си, дали въобще я беше чул и дали бе разбрал нещо от казаното, дали тя можеше да се разбере ... Либерум отново се почувства самотна, не чувайки познатия напевен глас в главата си. Оли й липсваше, въпреки че я нямаше само от няколко минути.

--------------------------------------------------------------------------


avatar
Либерум Оли
Предатели;
Предатели;

Брой мнения : 1156
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя http://mystories.blog.bg/

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото шосе;;

Писане by Тан-Там Тихата Песен on Сря Мар 21, 2012 2:14 pm

Тан- Там сякаш се завърна на земята, когато чу сравнението с малка бебе Душа. В съзнанието му излезе онази прекрасна гледка на мъничка, пандело подобна, сребриста Душа, голяма колкото човешки показалец с множество съвсем тънички и толкова крехки пипалца, изпитващи желанието да се прикрепят към някое тяло. Толкова жадна за живот и нови приключения... за първите си приключения. О, ако Оли наистина бе такава, то тя беше най- прекрасното същество на Земята, което можеше да си представи.
Сърцето му трепна от усещането за радостта, която го обвзе, когато си представи как поема малка Душа в ръцете си, а мозъка му направи сравнение с Оли, представяйки я като Малечка Палечка, но с нежните черти на тялото на Либерум, а Тан- Там Тихата Песен определяше приемника на Либерум за доста красив, поне според човешките разбирания за красив и привлекателен. Но за Песничката беше толкова по- важно какъв си от вътре (в буквалния смисъл на "от вътре").
Тан- Там Тихата Песен впери сребристия си поглед в Либерум невярващо. В предвид това, което знаеха за хората, Оли му се струваше като някакъв супер човек. Може би е била някоя Душа, загубила себе си и мутирала в човек, но това, разбира се, не беше възможно. Оставаше вероятността просто да е човек, неомърсен от влиянието на останалите лоши хора, за които Тан- Там беше чувал, че са толкова безскруполни и жестоки едни към други.
-Значи казваш, че тя е ей такава.- покажа с шепите си Песничката.- И е невинна като нашите бебета... и ме обича?
Руменина плъзна по бузите му, един от редките случаи, в които успяваше да изпитва някакви емоции, не напълно разбирани от милата Душа. Очите му заблестяха по детски развълнувани. Хвана Либерум за раменете и се наведе напред.
-Ами, ние тогава трябва да я върнем, за да е щастлива, както са щастливи всички бебета Души.
avatar
Тан-Там Тихата Песен
лечители;
лечители;

Брой мнения : 98
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото шосе;;

Писане by Либерум Оли on Сря Мар 21, 2012 3:11 pm

Либерум се почувства наистина щастлива, че Тан-Там явно разбира за какво говори тя, макар че самата тя не се разбираше съвсем ясно ... но той беше умен, беше Лечител, много ясно, че разбира, това му е работата, да лекува Душите, па макар и човешки ... Кимна отсечено на думите му и се усмихна мило.
- Трябва, наистина е наложително да я върнем, защото без нея не съм цяла, ако ме разбираш какво имам предвид, но ... тя ... аз я загубих в тялото - призна най накрая Либерум прехапвайки несъзнателно долната си устна, явно заучена мимика на тялото, която самата Душа не осъзнаваше съвсем, че изпълнява - тя може би е дори по мъничка Тан-Там, не знам, човешките души не са като нас, те са просто ефирни като въздух, нямат си визуално отражение или поне Оли е такава, просто я усещаш и чуваш, но не я виждаш, лека като вятъра тя се носи в съзнанието ти и го зарежда с толкова положителни емоции. Странното в случая е, че тя е искала да стане войник, представяш ли си ... но не такъв, какъвто ние си ги представяме, а нещо като рицар, защитник на слабите и онеправданите - Либерум пак започна да бръщолеви бързо и почти неразбираемо, имаше чувството, че няма време, че то е на привършване и ако иска да спаси Оли трябва да обясни бързо, преди последната песъчинка в часовника да изтече безвъзвратно в небитието - Не може да не си чел някоя от човешките приказки, онези които хората са разказвали на своите бебета, тя е такава като излязла от приказките, чиста и неопетнена ... о, и да тя се влюби в теб и май за това, толкова се обиди, че не я искаш и нали я помоли да се махне и тя се махна - Либерум не знаеше точно как и защо но от очите й започнаха да се стичат сълзи по нежната кожа на бузите, чак към към врата, до сега не й се беше случвало да плаче и тя под смръкна леко объркано, вдигна очи към Тан-Там и каза на пресекулки - тя те нарича Песента, сякаш си единствената песен съществувала някога, о Тан-Там ами ако тя е излязла от тялото и се е загубила или е умряла, като другите души - Либерум приседна в прашната канавка, при тази мисъл сякаш краката на тялото й се разтрепериха и тя изпита нужда просто да приседне ...

--------------------------------------------------------------------------


avatar
Либерум Оли
Предатели;
Предатели;

Брой мнения : 1156
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя http://mystories.blog.bg/

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото шосе;;

Писане by Тан-Там Тихата Песен on Вто Апр 17, 2012 4:47 pm

-Ами да я повикаме.- личицето на Тан- Там Тихата Песен грейна като на малко дете, което беше намерило цяло съкровище от няколко бейзболни топки с автографи от световни играчи.
Но той в крайна сметка си беше именно малко дете. Не можеше да се провъзгласи за най- зрялата Душа на света, поради простата причина, че се отвличаше толкова лесно от важните неща и често се поддаваше на влиянието на другите, не, че то можеше да се определи като лошо, когато се имаше предвид, че не бе живял в по- мирен свят от този на Душите. Така де, той не беше живял в друг свят, ако това можеше да играе някаква роля. Обичаше себеподобните си, но държанието на Либерум и обичта й към Оли го караха да започне да симпатизира и на Хората. В крайна сметка май можеха да бъдат и добри и грижовни, а не само жестоки и себеубиващи се. Това трябваше да бъде взето под внимание и преразгледано от Душите.
За миг дори го осени идеята, че няма да е никак лошо да пуснат Хората да живеят свободно сред тях, но лично се съмняваше, че щеше да сработи сред другите му себеподобни, не зависимо, че при него и Либерум явно сработваше като интересна идея за взаимно съжителство.
Хвана Приемника на Либерум за раменете и се вгледа в красивите й очи, но сякаш по- скоро проникваше пез тях, търсейки нещо на дълбоко. Харесваше толкова много отражението в очите на Душите, че за миг се разсея, но после веднага си спомни какво щеше да прави.
-Олии, там ли сии? Аз съм Тан- Там Тихата Песен, не исках да те обиждам, но бях загрижен за Либерум, а никак не знаех, че си толкова малка и невинна.
avatar
Тан-Там Тихата Песен
лечители;
лечители;

Брой мнения : 98
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото шосе;;

Писане by Либерум Оли on Сря Апр 25, 2012 8:45 am

Либерум не очакваше въобще Тан-Там да я разтърси и за миг се разклати като желе пипнато с пръст. В ума й някак незнайно как възникна мисълта, че Оли контролира тялото къде, къде по-добре от нея, явно Душите имаха още доста да учат за телата и хората въобще. Тази мисъл я разсея и за няколко мига остави приятеля си да я разклаща като някоя кукла.
Кажи му, че владея техники за самоотбрана и ако не спре да ни клати, ще го тръшна на земята - Оли звучеше ядосано и сърдито.
Кажи си му го ти ... без това ти го разстрой, така че ти трябва да го успокоиш. - Либерум може и да не знаеше много за телата и хората, но бе възрастна и определено знаеше как да се отнася с малки сърдити деца, каквото в случая бе Оли. На Душата леко й бе писнало от сръдните на малката човешка Душа, така де тя да не мислеше, че света се върти около нея в крайна сметка. Никой не й даваше право да разстройва нито Тан-Там нито самата Либерум, като изчезва по такъв начин.
На Оли изведнъж й се прииска да зашлеви Душата в тялото си, но нямаше как да стане, така де ако удареше нея щеше да удари себе си ... Това със споделеното тяло определено бе досадно и то мноооооого досадно. Приемното тяло продължаваше да се клати като дробче в ръцете на Песента - не контролирано от никой, стоящо право само защото Тан-Там го стискаше за рамената. Трябваше да сключат някаква спогодба да не оставят тялото без контрол, как може при две съзнания в едно тяло, те да се държат по такъв начин и да го оставят да се клати като есенен лист срещу бурен вятър. Но за това щяха да мислят по нататък. Оли се стегна и за миг очите придобиха оня мек кафяв цвят, без никакъв сребърен оттенък, просто цвят на разтопен шоколад с лешник, цвят доказващ че тялото се владее от човек, а не от душа. Очите й се впериха в красивото лице на Песента, а мускулите й се стегнаха, за да предотвратят ново раздрусване от негова страна.
- Добре, добре тук съм, престани да ни клатиш, причиняваш ни главоболие - каза с нацупена физиономия ... но не успя да се сдържи и напълно по детски му се изплези ... е той сигурно не знаеше какво означава това да си показваш езика, ама пък бе толкова сладко да му гледа обърканата физиономия.

--------------------------------------------------------------------------


avatar
Либерум Оли
Предатели;
Предатели;

Брой мнения : 1156
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя http://mystories.blog.bg/

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото шосе;;

Писане by Тан-Там Тихата Песен on Пон Апр 30, 2012 4:41 am

-Ти ми се караш.- констатира Тан- Там и остана смаян, но и някак щастлив.
Силните му ръце се отпуснаха и паднаха висящи до тялото му; вече не поклащаха нейното по онзи нескопосан начин, който всъщност го караше да се смее и забавлява изключително много. Да, беше забавно, когато беше на чужд гръб, но беше сигурен, че ако тръгнат него да го размятат така, ще протестира наистина много и ще иска размятащия да спре. Определено не е забавно да си кукла в ръцете на един великааан, какъвто в сравнение с Оли беше самият Тан- Там.
Той чак сега разбра едно човешко чувство, но за жалост единственото определение за него, което му идваше беше наистина- забавление на чужд гръб. Добре де, може би и така си се казваше. И наистина беше забавно, колкото и да казваха Душите, че не е много правилно. Леле, колко неща бяха казали, а му се струваха в момента напълно неверни. За миг се изчерви целия, засрамил се от това, че подлага собствения си вид под съмнение.
Още едно неправилно нещо! Защото те трябваше да бъдат едно цяло, нали? И да не се подлагат на съмнения, а да се усъвършенстват. О, Тан- Там Тиха Песничке, колко бързо се превърна в предател на своите и как лесно, явно си готов да ги предадеш на мига. Не те ли е срам поне мъничко?
Е, отговора се съдържаше в по- горните изречения, където самият той се срамува наистина много, но по- важното беше, че са върнали Оли и по същия начин, избухнал в момент на емоционалност, той се хвърли като хищник към нея и я прегърна силно между големите си ръце, вдигайки я във въздуха.
-Това значи, че ти си човечката Оли.- развълнувано каза Тан- Там и я завъртя във въздуха.- Либерум толкова тъжеше за теб, благодаря ти, че се върна! Аз също тъжах за теб, защото си малка и невинна.
avatar
Тан-Там Тихата Песен
лечители;
лечители;

Брой мнения : 98
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото шосе;;

Писане by Либерум Оли on Пон Апр 30, 2012 8:05 am

Оли не бе усещала сина прегръдка от много отдавна. В първия момент инстинктивно се отдръпна, но после осъзна колко е приятно и вдигна ръце към кръста на Песента, сгушвайки се нежно в него. Наслаждаваше се на нежния, но силен допир. Главата й едва стигаше до рамото му и тя облегна чело на него, като малко дете, което търсеше закрила. ЧУвстваше се толкова добре и защитена в ръцете му. Очите й се напълниха със сълзи по-скоро от благодарност от колкото от нещо друго. Пое дълбоко дъх за да прочисти съзнанието си.
Това е много приятно наистина, защо ние не го правим!? Либерум не питаше наистина Оли, а си разсъждаваше сама със себе си. Момичето не й обърна много внимание, нека и тя се наслаждаваше на първата си прегръдка.
- Мислех, че вие Душите не обичате физическия контакт на телата - съвсем тихичко прошепна Оли до ухото на Песента - не мислиш ли че е приятно, просто ей така да гушнеш някой!? - този разговор можеше да го проведе и с Либерум, но на нея й се искаше да чуе мнението и на Тан-Там. Въпреки външния си вид й се струваше, че този мъж е по-малък и от нея самата. Много странно усещане наистина, на колко ли години беше Песента ... дали беше млад или просто всички Души бяха така детински ... Оли въздъхна и се отдръпна съвсем леко, колкото да го погледне в невероятно сините, блестящи очи.

--------------------------------------------------------------------------


avatar
Либерум Оли
Предатели;
Предатели;

Брой мнения : 1156
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя http://mystories.blog.bg/

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото шосе;;

Писане by Тан-Там Тихата Песен on Чет Май 03, 2012 2:21 pm

Тан- Там се замисли наистина сериозно над думите й. Усещаше как мозъка му функционира, показвайки му хиляди картини на прегръщащи се хора- двама влюбени... приятели, майка и дете, баща и дъщеря. Всички толкова красиво изглеждащи, че наистина се зачуди...
Защо Душите не се гушкат, когато човешките тела се чувстват толкова приятно и комфортно?
Самият Тан- Там усещаше Оли толкова малка и крехка в ръцете си, че беше почти сигурен, че ако я стисне мъничко повече може да я счупи като онази порцеланова кукла, която си купи като сувенир от един магазин в Тусон. Без да иска я бе стиснал и тя се бе напукала в ръцете му, а когато се опита да заличи пукнатините, не питайте как стана това, Тан- Там я бе накарал да се пръсне между пръстите му. Не искаше да се случи същото и с Оли. За нея щеше да тъжи повече, отколкото за куклата.
Топлината на тялото й го караха да се чувства успокоен и онзи прилив на множество различни емоции се смесваше в една, а тя беше силна любвеобилност. Ръцете му се задвижиха по гърба й, а пръстите му проследяваха гръбначния й стълб, сякаш го опознаваха.
-Ние не се гушкаме и сме сбъркали.- каза блажено Тихата Песничка.- Оли, може ли да те питам нещо?
Отдръпна я за малко от себе си, за да я погледне в очите. Там отражението на душата го нямаше и бе останал единствено естествено красивия им цвят. По бузите на Тан- Там бе плъзнала лека руменина, която заплашваше да издаде притеснението му към въпроса, който смяташе да зададе.
-Ти как мислиш? Ние като приятели ли се гушкаме или като такова... тези, които са повече от приятели?
Страните му почервеняха още повече след зададения въпрос, който го бе за глождил изведнъж.
avatar
Тан-Там Тихата Песен
лечители;
лечители;

Брой мнения : 98
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото шосе;;

Писане by Либерум Оли on Нед Май 06, 2012 1:41 pm

Сърцето на Оли се разтуптя и разпърха, като малка птичка, затворена в клетка и блъскаща се в решетките, за да намери изход към свободата. Цялата поруменя и изведнъж установи, че не знае къде да си дени ръцете ... само ги местеше от раменете на Песента, към собственото си тяло, опъвайки жилетката си, така сякаш искаше да я разпъне до толкова, че да събере още един човек в нея, после минаха по лицето на Тан-Там, после пак бяха на раменете му, после пак ги дръпна и ги застиска една друга, дланите й се бяха изпотили от напрежение. Какво можеше да му каже, когато самата тя никога не бе имала физически изживявания с мъж.
- Аз такова ... мисля - "Какво мислиш?" - настояваше Либерум в главата й, явно и тя искаше да чуе отговора не по-малко от Песничката - мисля ... мисля, че ти си един от най-добрите приятели на Либерум, значи се гушкаме като приятели - изръси на един дъх, прехапа устни, изчерви се почти до алено и бързо добави - но пък аз те харесвам и като мъж, не само като приятели и всъщност не знам какво да мисля - Либерум изведнъж застина някъде вътре, Тан-Там не казваше нищо ... а Оли така се притесни от това си признание, че главата й бързичко си намери място на рамото му ... а няма и след 2-3 мин, той самия можеше да усети как солените й сълзи мокрят ризата му, ако не усещаше това, то със сигурност чуваше тихите й хлипания.
- Аз ... аз съжалявам ... не трябваше ... - гласа й излизаше на пресекулки и тя едва си поемаше въздух и май никой не разбра, защо съжалява и какво не е трябвало.

--------------------------------------------------------------------------


avatar
Либерум Оли
Предатели;
Предатели;

Брой мнения : 1156
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя http://mystories.blog.bg/

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото шосе;;

Писане by Тан-Там Тихата Песен on Нед Май 06, 2012 3:10 pm

Инстинктът на Там- Там Тихата Песен му подсказа, че току що бе направил нещо не толкова хубаво и трябваше веднага да се опита да го поправи. Но, всъщност какво толкова беше направил? Бе задал толкова невинен въпрос, който получи толкова дълбоко мислен отговор, а после Тан- Там помълча известно време, за да може да размишлява над думите на Оли и да се наслади на докосването на нежните й пръсти, които караха кожата на лицето му да се чувства толкова добре и да почервенява при всяко докосване. Донасяше му толкова топли емоции, които караха стомаха му да се превърта на триста и шейсет градуса и да го кара да се чувства така, сякаш цяло ято пернати си устройват купон с летене вътре.
-Не плачи, малка Оли.- призова я тихо Тихата Песничка и обви още по- плътно ръцете си около нея, притискайки я към собственото си тяло по един много по- невинен начин, отколкото сигурно би го направил друг мъж. Облегна брадичката си на главата й и започна да се полюшва лекичко, сякаш полюшваше някое бебе в ръцете си, за да го успокои.-Ти си много красиво човешко момиче.
Отново я отдръпна от себе си, за да може да вижда жестовете му. Бе разбрал, че няма очи на гърба нито някакви зрителни сетива, така че нямаше как да го види. Пръстите му минаха по бузите му там, където бяха минали и нейните. Бе запомнил точно местата, които докосваха и ги повтори изключително дословно. Сякаш сам бе погалил червените си бузки.
- Ти... такова, като ми пипна бузките и знаеш ли какво стана?- развълнувано и с леко треперещ глас, като малко дете, започна да ръкомаха и разказва Тан- Там.- И цялата кръв замина в лицето ми и после ми се разпърха стомаха.
Голямата му ръка погали стомахчето му с няколко кръгови движения. Целият Тан- Там беше една наистина комична картинка, която можеше да разсмее дори Желязната Лейди.
avatar
Тан-Там Тихата Песен
лечители;
лечители;

Брой мнения : 98
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото шосе;;

Писане by Либерум Оли on Пон Май 07, 2012 10:52 am

Момичето премигна срещу него неразбиращо и в същото време очаровано. Песничката бе толкова невинен и толкова детински чист, че дори не си даваше сметка, че момичето срещу него току що му бе признала нещо смущаващо интимно и лично за себе си ... Той толкова бе отдаден на физическите си възприятия, които явно му идваха съвсем изненадващо, че идея си нямаше тя за какво говори. Либерум пък вътре в нея, неопитна като самия Тан-Там, също опяваше колко вълшебна била прегръдката и как тези сълзи й навявали хем мъка, хем радост и това било нечувано противоречие и сигурно хората, за това били така объркани, щом могат да изпитват всички тези емоции наведнъж и да не се побъркат. Самата Оли се усмихна и се замисли, тя неопитната, трябваше да обяснява на тях невинните, неща които и тя не разбираше и изпитваше за първи път ... поне знаеше за "пеперудите в корема", може би трябваше да почне от лесното и после с налучкване да научават по-сложното. Лицето озарено от детинска усмивка, но все още със стичащи се сълзи по бузите се вдигна към това на мъжа пред нея, тя сложи ръце върху неговите и преплете пръстите им. Лице в лице и с хванати ръце, отдалеч изглеждаха като малки деца, които ей сегичка ще заподскачат в някакъв си техен танц на веселие. Оли се надигна на пръсти и зашептя до сами ухото на Песента:
- Там се крие щастието и когато си наистина щастлив то пърха с малките си крилца, за да те погъделичка и да те накара да се усмихнеш - глупаво обяснение, но като беше малка й харесваше, когато баща й го казваше.
Съвсем неочаквано преди пак да стъпи на пети, тя завъртя глава леко и го целуна по бузата ... страната му бе изгарящо топла ... прииска й се да го целуне и по устните, но не намери смелост и рязко се отпусна на пети, отдалечавайки главите им ... Наведе глава и цялата почервеня, като си помисли какво е направила, да не говорим за мислите й ...

--------------------------------------------------------------------------


avatar
Либерум Оли
Предатели;
Предатели;

Брой мнения : 1156
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя http://mystories.blog.bg/

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото шосе;;

Писане by Тан-Там Тихата Песен on Пон Май 07, 2012 1:27 pm

Тан- Там се усмихна толкова лъчезарно, че слънцето не можеше да сравнява светлината на лъчите си с това, което излъчваше неговата усмивка. Оли беше права. Точно това изпитваше той. Чувстваше се щастлив и напълно свободен от всякакво чувство, което да го караше да върне Либерум и Оли при Душите и да им каже, че нещо не е наред... защото всичко беше наред! Оли беше толкова добричка и прекрасна, че не можеше да си позволи да я издаде и да дадат на Либерум друг приемник, а Оли да бъде унищожена. НЕ! Това дори не можеше да си го помисли без да се натъжи, затова го избегна като ненужна мисъл, заравяйки я дълбоко в някое далечно шкафче на главата си.
В момента всичките му мисли бяха объркани, а от вълнение ръцете му трепереха лекичко като треперужки, отново чувстваше пеперудките в стомаха си, които го караха да се чувства пълноценно изпълнен с емоции от онези, които хората изпитваха всеки ден.
Обви ръцете си около кръста на Оли и я вдигна във въздуха, завъртайки я във въздуха. Беше толкова лекичка и толкова нежна в големите му ръце, че се зачуди дали няма да е по- добре да я пусне. Всъщност, той така и направи. Остави я да седне върху капака на колата, който се бе нагрял от слънцето, но се бе погрижил кожата й да не докосне капака на голо, защото определено нямаше да бъде приятно усещане.
-Значи аз съм щастлив с теб, Оли.- засмя се малко нервно Тихата Песничка. Не всеки ден признаваше чувствата си пред някого и му беше наистина странно усещането на вълнение. Пръстите му изтриха сълзите от бузите й, които не му харесваха никак в очите й или пък извън тях. Не искаше да плаче, а да се усмихва.- Аз те харесвам от тук- той нежно докосна челото й с показалец,- чак до петите! И не знам как се нарича това харесване, но аз така те харесвам... цялатаааааааааа!!!- Тан- Там разпери ръцете си максимално, за да й покаже колко много.- А Либерум ми е много добра приятелка! Но те те харесвам като повече от приятелка.- изчерви се, но вместо да се свие, той също я целуна по бузата нежно и остави устните си за миг по- дълго на бузата й, за да запомни това усещане..
avatar
Тан-Там Тихата Песен
лечители;
лечители;

Брой мнения : 98
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Голямото шосе;;

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите