The Host
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

Горския манастир.

Предишната тема Следващата тема Go down

Горския манастир.

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Нед Апр 29, 2012 9:29 pm


--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Горския манастир.

Писане by Esme Evans on Пет Май 25, 2012 5:47 am

В гората се чуваха нечии стъпки ,някой упорито припкаше из гората и даже се чуваха неговите вдишвания и издишвания.Есме често тренираше и тичаше в гората,въпреки опасността.Проблема бе,че беше минало дълго време от излизането й и тя имаше цел.За миг се спря и наведе глава надолу,за да си отдъхне поне за миг.Тя носеше чанта и не беше облечена подходящо за спортуване,за това всеки можеше да ес сети,че това не бе сутрешната й разходка.Тя започна да рови из чантата си ,а сред вехториите се забелязваха джобен часовник и стара ,пожълтяла книга.Тя взе часовника и натисна едно малко копче.След няма и секунда механизмът се задейства и капачето се отвори,на него беше гравирано "Джон Евънс".Баща й определено имаше навик да бележи вещите си в опит да не бъде забравен,но това така или иначе нямаше как да стане.Когато погледна книгата в главата й нахлуха много спомени и не след дълго извъртя погледа си настрани,защото това беше така прехвалената книга от майка й "Ана Каренина",тя дори не си бе направила труда да я прочете,но годините хвалби и разказване се отразяваха зле й я караха да намрази без дори да я прочете.Въпреки всичко това бе любимата книга на покойната й майка и Есме не можеше да я мрази чак толкова.Госпожица Евънс затвори часовника ,прибра го в чантата и продължи напред ,но забави ход.
Скоро се озова пред величествена сграда.Нямаше как да не се възхищава на божествената архитектура и спокойствието ,което цареше там.Това бе храмът,но точно преди да влезе чу нещо и се обърна .
avatar
Esme Evans
Хора;
Хора;

Брой мнения : 5
Reputation : 0
Join date : 23.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Горския манастир.

Писане by Athena. on Пет Май 25, 2012 8:45 am

По-влажен въздух от обикновено.. По-тежък в същото време. Атина харесваше по-мрачното време. То караше гората да изглежда като още по-уютно скривалище, въпреки че тя трябваше да се страхува от гората. След всичко, което бе преживяла там, трябваше да страни от гората, а и бе убедена, че имаше още много места, където да открие човешко присъствие. Въпреки това старите нрави умираха трудно и щом веднъж си живял в гората и си усетил успокоението, лъхащо от зелената околност, то пак ще се върнеш там.
Този път се отдалечи повече от импровизирания лагер. Доста повече от обикновеното. Предизвикаше себе си и инстинктите си. Фалшивата самоличност й вдъхваше доверие, но трябваше да намери начин и да преодолее страха от непознатата обстновка. В далечината забеляза бели петна сред дърветата. Може би стара сграда, въпреки че никога не бе чувала за такава в околността. Оставаха и само няколко стъпки преди да излезе на малка поляна с храма, когато забеляза друга фигура. Предпочете да остане невидима, но твърде късно. Една стъпка назад и стъпи върху сух клон, издавайки присъствието. Още една в опит да се скрие сред листата и се препъна в стар дънер, което допълнително я издаде. Накрая нямаше смисъл да се крие и излезе, приемайки каквото й бе отредила съдбата. Учудващо бе, че не очакваше пред нея да стои младо момиче, почти колкото нея на години. Може би една-две по-малка или по-голяма. Не каза нищо, дори не знаеше какво да каже.

--------------------------------------------------------------------------
I hear you crying softly for the way it was before.
Where're you now?
avatar
Athena.

Брой мнения : 188
Reputation : 0
Join date : 14.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Горския манастир.

Писане by Esme Evans on Пет Май 25, 2012 9:46 am

За момент тя затаи дъх и се огледа наоколо.Това можеше да е един от последните й мигове на свобода.Самата мисъл,че можеше да е някой търсач я побъркваше ,което бе много странно за спокойния и характер,но всеки си пазеше живота.Погледът и се спря на едно момиче,първото нещо,което Есме направи бе да погледне очите й.Все пак от това зависеше всичко.Времето й се стори часове и сякаш нещо заседна в гърлото й,но това не беше душа,просто някакво момиче,което може би се бе изгубило или търсеше малко спокойствие в тази част на гората.Изражението и коренно се промени и устните и се извиха в усмивка.В този момент тя се чудеше как се бе изплашила толкова и това я накара да се подсмихне.Вече можеше да си отдъхне и тя вдиша голяма глътка въздух.
-Изплаши ме,но предполагам,че и ти си се стреснала?-Есме пристъпи няколко крачки напред ,за да огледа момичето от по-близо.Очевидно и двете се бяха изплашили,но не се знаеше кой можеше да срещнеш в гората.
-Мога ли да попитам какво търсиш тук в гората?-На въпроса можеше да се отговори с въпрос,но дори Евънс не бе сигурна в действията си в този момент.Излагаше живота си на опасност в опит да почете родителите си,въпреки че това не бе най-подходящото място или време.
avatar
Esme Evans
Хора;
Хора;

Брой мнения : 5
Reputation : 0
Join date : 23.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Горския манастир.

Писане by Athena. on Пет Юни 01, 2012 5:56 pm

Какво търси в гората? Защита може би... Точно в този момент Атина не можеше да намери точния отговор на този въпрос, но чувстваше, че е изключително нетактично просто да го пропусне и да обърне разговора в нова насока. Трябваше да има нещо, което да каже по въпроса.
- Това не се ли отнася и за теб? - попита, печелейки си още няколко секунди за размисъл. Наистина й прозвуча нетактично толкова лесно да прехвърля въпроса без да дава отговор. Та тя можеше да бъде всяка... Предател, разботещ за Душите, човек, диктуван от съзнанието на Душа без видими белези. Всъщност дори не бе сигурна дали разсъжденията й бяха правилни и дали можеше да изглеждаш като човек без видими белези от Душа, но да си на тяхна страна. Тя самата никога не изключваше подобни прояви, затова и толкова трудно намираше отговор на въпроса, а и продължаваше да пази дистанция помежду им. - Не искам да звуча грубо, но наистина не мисля, че отговорът е твоя работа. - продължи след кратка пауза, намерила точния отговор без да звучи като опит да избегне въпроса, но и подсказваш резервираност и недоверия спрямо момичето срещу нея. Може би ако я опознаеше и разбереше, че не бе заплаха, щеше да й разкрие причината да бъде в гората. Просто времето не бе точно за този отговор.

--------------------------------------------------------------------------
I hear you crying softly for the way it was before.
Where're you now?
avatar
Athena.

Брой мнения : 188
Reputation : 0
Join date : 14.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Горския манастир.

Писане by Charlotte. on Чет Юли 12, 2012 6:32 pm

Усещах хилядите остриета,пробиващи тялото ми ,студенината им като че караше прободеното място да се парализира. Не можех да отворя очи,като че ли нямах никакви сили. Трябваше да се обадя на някой.. но на кой? Не бях виждала Дмитрий от около две години,Тайлър може би бе мъртъв,а Алеска.. имаше си свой задължения. и с това списъка ми с познати свършваше. Щях да се предам. Защо бях толкова глупава? Знаех,че те правеха така с хората като мен.. с тези които не се подчиняват. Какво повече искат? Изгубих всичко. Усетих как излискаха няколко студени кофи с още по вледеняваща от остриетата вода дори тогава не творих очи. Беше ме страх,да. Мен. Шарлот. Беше ме страх. Знаех че накрая Габриел щеше да се смил и ида ме пренесе в някой килер където или щях да бъда заключена и кръвта ми щеше да изтече или щях да "избягам незабелязано" както самата тя го казваше. Знаех,че съм нейна слабост,та нали тя ме бе отгледала? Мразеше когато ме изтезаваше,но трябваше да го прави,защото така нареченият "Татко" от компанията,щеше да се прости и с двете ни и повярвайте ми той не бе толкова милостив колкото нея. Усетих как някой вдига тялото ми,а след това го носи известно време,докато кръвта ми правеше локви по земята,капка по капка. След това тялото ми се удари в студен под точно както и предполагах,но след това чух как някой заключва вратата. Веднага отворих очи и едвам едвам се вдигнах на крака,събаряйки няколко рафтове с препарати започнах да блъскам тялото си срещу вратата с последни сили докато не я разбих.Отново се приземих на пода и започнах да се влача оставяйки кръв след себе си. Хванах се за една от вратите и се повдигнах,а след това поех дълбоко въздух и започнах да тичам,погледът ми бе замъглен,а краката ми се оплитаха ,като че ли не ми стигаше растителността наоколо.. Тогава стигнах до онзи манастир. Започнах да тропам по портите докато сестра Мери не ми твори.
- Изненада! - успях да кажа ,а след това се строполих в ръцете й. От там нататък всичко бе тъмнина.
Лъчите на слънцето от рано бяха започнали да дразнят очите ми ,но не може да се помръдна,нямах сили да се събудя. от устните ми спусна стон,а след това отворих очи. Бях в една чисто бяла стая,бели чаршафи,бяла нощница,а до леглото ме чакаше една бяла рокля. Бях забравила колко хубави бяха стаите тук. Сестра Мери бе сестра на истинската ми майка,която починала при раждането ми и винаги когато бях в беда идвах тук. По натам в стаята стоеше една стара жена,която най-усърдно плетеше нещо на една кука.
- Аз.. извинете.. но от колко дни съм тук? - гласът ми бе треперещ и почти не се чуваше но за радост жената бе със запазен слух.
- От около 3 дни миличка.. - хванах се за главата.. Трябваше да си тръгвам от тук.. не исках да им докарам неприятности. Естествено те не ми позволиха. Накараха ме да си облека бялата рокля,а след това ми позволиха да се разходя из градината.. Щом излязох видях Дмитрий седящ на една пейка, С него се бяхме запознали преди много време,когато отново бях загазила на една от първите си мисии. Тъкмо бях започнала да работя за държавната организация и вече се бях провалила,искаха да ме убият,но той ме измъкна. Наистина се бях привързала къ него още от тогава и в телефона ми той бе на бързо набиране.
- Дмитрий ! - възкликнах след няколко секунди,тръгнах към него,след което го прегърнах силно. - Какво правиш тук? Господи толкова време мина.

Charlotte.
Хора;
Хора;

Брой мнения : 52
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Горския манастир.

Писане by Dmitry. on Чет Юли 12, 2012 7:27 pm

По негово мнение определено никой бог нямаше да я спаси в момента... нито него, нито който и да е друг. Щяха да го извиняват сестрите тук, ала ако някой щеше да ги спасява, вече щяха да са спасени и щяха да продължават да живеят по онзи нормален и красив човешки начин. А знаете ли какво ставаше в момента? Той, обречен да носи своето бреме, заради което бе виновна Лоръл, а именно да бъде толкова различен от нормалния човек, беше успешно отхвърлян от всички бунтари. Нито градските, нито горските го искаха обратно, а пустинните дори не бе успял да издири и да стигне до тях. Ето я и причината да се навърта по край горите и често пренощуваше в манастира. Сестра Мери го посрещна с леко укорителен поглед, когато не се обърна веднага след повика на Шарлот. А той просто направи една ядна физиономия срещу й и направи точно това, което трябваше.
Изправи се от пейката и с леко бойна крачка тръгна към тъмнокосата жена. Не изглеждаше в най- доброто си състояние и това му правеше наистина голямо впечатление. Пръстите на ръката му се раздвижваха от време на време само, за да покажат пред света електричеството, което витаеше между тях и бе достатъчно, за да го направи Изрод!
-Бях тук, когато припадна в краката на сестра Мери.- изскърца със зъби Дмитрий и затвори за миг очи, за да ги отвори отново и този път погледа му да не бъде покварен от онова чувство на яд, защото наистина го беше яд.
Пръстите му уловиха брадичката й и накараха лицето й да се обърне на другата страна; оглеждаше я обстойно, а пръстите му минаха и по ръба на деколтето й, откривайки няколкото рани там. Челюстта му се стегна.
-Кой ти направи това?- попита я достатъчно настоятелно, за да й даде сметка, че отговор от рода на "не мога да ти кажа" или "не знам" нямаше да го задоволят.- Ти си луда! Миналия път видя какво става? Защо продължаваш?

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Dmitry.
Мутанти
Мутанти

Брой мнения : 42
Reputation : 0
Join date : 22.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Горския манастир.

Писане by Charlotte. on Чет Юли 12, 2012 7:40 pm

Осъзнавах че бе ядосан. По някаква странна причина чувствах ядът му.. но наистина си имаше право. Бях го излъгала,бях му обещала,че ще спра и до някъде бе така.. след като Тайлър изчезна престанах.. отидох при пустинните които за радост ме приеха с отворени обятия.
- Спрях.. точно за това съм в такъв вид.. - казах с леко прегракнал глас,а очите ми се впиваха в неговите. Моите очи бяха леко кървясъли,замъглени,докато неговите винаги си бяха същите. Небесно,нереално красиви. Преглътнах,а след това съвсем леко отместих поглед от неговия. Всеки път щом се заглеждах прекалено дълго някаква болка в корема ми настояваше да се обърна настрани.
- Щях..щях да ти се обадя,но не можех. Габриел взе телефона ми.. - започнах да се защитавам трескаво,но имаше ли смисъл,той щеше да се ядоса още повече? - Не ми казаха къде е Тайлър.. просто казаха,че ще ме довършат и.. ето ме тук. - погледнах го с невинен поглед въпреки,че знаех че тези неща не му действаха особено много. Съвсем леко хванах ръката му.
- Сърдиш се.. усещам го.. моля те недей.. - в гласът ми имаше известна нотка на тъга. - Ти си един от най-близките ми приятели.

Charlotte.
Хора;
Хора;

Брой мнения : 52
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Горския манастир.

Писане by Dmitry. on Чет Юли 12, 2012 8:43 pm

-Коя е Габриел, по дяволите?- избухна невъздържано Дмитрий, но преди да предизвика допълнителна негативна реакция, той си пое дълбоко дъх и се усмихна срещу й, опитвайки се да бъде спокоен. Не, това бе трудно постижимо, ала поне външно успяваше да докара своето спокойствие, макар да изгаряше отвътре и да му се бе приискало да я зарови и да знае, че той я е наранил и е било за последно.- Това не отговаря на въпроса ми, кой ти го причини.
Ръката му се измъкна от нейната и се протегна към тялото й, за да улови рамото. Придърпа я към себе си в една приятелска прегръдка, всъщност при Дмитрий приятелските и другите прегръдки бяха много относителни и трудно можеше да се разбере коя от двете прегръдки й. Пръстите му загалиха гърба й успокоително, но Шарлот можеше да усети напрежението на ръцете му, а после я отдръпна от себе си, за да я погледне в очите, но и няколко крачки назад, които гарантираха няколко метра.
-Този път ще дойдеш с мен. И няма да успееш да ми пробуташ обещанието от преди две години. Съжалявам!- не я помоли, макар да имаше някаква надежда в гласа му, че ще успее да я убеди бързо а няма да трябва да я отвлича от манастира.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Dmitry.
Мутанти
Мутанти

Брой мнения : 42
Reputation : 0
Join date : 22.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Горския манастир.

Писане by Charlotte. on Пет Юли 13, 2012 9:09 am

Зачудих се в такъв момент какво ли би направила майка ми. Родът Скайссгард винаги е давал по едно дете от поколението си на онази тайна организация,за да бъде тренирано за какви ли не мерзости.
- Тайна организация взела ме още от дете. Баща ми е пияница и имаше нужда от пари,повече обичаше близначката ми и покойния ми брат за това предаде мен. Държавна организация за убийци и контрабандисти. - отместих поглед,защото знае,че щеше да последва осъдителен поглед. Но аз нямах никаква вина,че точно мен дадоха на тях. Не е минало ден в който не съм искала да е било Джон или Алекса,колкото и лошо да звучеше това.Прегръдката му бе някак топла и беше нещо от което имах нужда. Имах нужда да почувствам някого по-близо,така както никога не съм. Усещах напрежението в пръстите и ръцете му ,за това не исках да го затруднявам и щом се отдръпна от мен,аз направих същото .
- И когато дойда какво? Какво ще стане? Пак ще ме намерят,само дето и ти ще го отнесеш по някакъв начин.. защо мислиш ме накараха да се разделя с годеника си и вече две години е изчезнал? - въздъхнах. Но като чели това небе точно молба или съобщение. - Защо не дойдеш с мен при Пустинните? Къде ще идем иначе? - въпросите продължаваха да заливат главата ми,но се разсейвах от чарът му,които до сега не бях забелязвала. Беше страшно хубав мъж ,а щом се смръщеше бе способен да накара сърцето ти да спре.

Charlotte.
Хора;
Хора;

Брой мнения : 52
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Горския манастир.

Писане by Dmitry. on Пет Юли 13, 2012 12:20 pm

-Не, не!- заотказва Дмитрий, усетил заплахата в цялата тази ситуация. Не можеше да се присъедини към тях. Останалите не го искаха, та пустинните ли щяха да го поискат? Не, не вярваше, въпреки че му се прииска да отидат някъде, където тя ще се чувства добре и пълноценна.- Да им заведеш изрод едва ли ще е най- хубавия подарък.- язвително добави Дми към отказа си.
Погледа му се извърна към нея, за да срещне красивите й тъмни очи. Винаги бе смятал, че са силни и изразителни, а косите й изглеждаха повече от копринени с интересни отблясъци на слънцето. Пръстите му се сплетоха в краищата на косата й, а онези малки мълнии електричество, които се появяваха, когато се чувстваше ядосан, бяха изчезнали в същия миг.
-Но пък е в плюс да си имаш изрод.. едва ли ще очакват да си водиш човек с ненормални отклонения в способностите си. Не съм сигурен, че е добра идея.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Dmitry.
Мутанти
Мутанти

Брой мнения : 42
Reputation : 0
Join date : 22.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Горския манастир.

Писане by Charlotte. on Пет Юли 13, 2012 2:50 pm

Знаеше колко ме ядосва с тези приказки но и до някъде го разбирах. Въздъхнах тежко и затворих очи за момент. Обичах когато си играеше с косата ми,в същност не давах на друг да я пипа. Съвсем леко хванах ръката му и я целунах.
- Нарочно ли ме ядосваш сега? Не си изрод.. - въздъхнах и леко отпуснах ръката му,която плавно се спусна надолу.
- Не мога да те оставя сам,вече.. нали ми обеща че няма да се мислиш за подобно нещо? Има толкова различни хора..а да не говорим,че даже не си бил човек преди,това трябва да се брои за нещо нали? - съвсем леко придърпа презрамката на роклята си,която все така упорито падаше и седнах на един от балконите на външния коридор. Когато бях с него винаги чувствах смесени чувства.. ту приятелски,ту други.. но щом изпитах нещо друго веднага се опитвах да го спря,защото не можех да си го позволя.. макар,че бе трудно,дължах го на Тай.. докато не знаех какво се е случило с него не може да правя нещо по-сериозно с някой друг.

Charlotte.
Хора;
Хора;

Брой мнения : 52
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Горския манастир.

Писане by Dmitry. on Пет Юли 13, 2012 7:49 pm

-Е, аз също няма да те оставя, защото ми обеща да се пазиш, а не успяваш съвсем... ако ме питаш.- погледна я съвсем искрено, уверен в това, което мислеше Дмитрий и й хвърли една от онези толкова детски и в същото време загадъчни и закачливи усмивки. Все по- рядко се появяваха на лицето му, но когато го правеше беше истинско и неподправено.
Настани се на манастирската пейка до нея, но не я докосна. Явно имаше нещо, което не й харесваше в тяхната близост и нямаше намерения да кара Шарлот да се чувства неудобно. Загледа се в пространството пред себе си, а то се ограничаваше от високите крепостни стени на манастира, които го пазеха от всичко, за което можеше да се сетите.
-Истината е, че искам да дойда с теб, но едва ли ще накараш някой да ме приеме лесно. Ако успееш, обаче, ще съм ти наистина благодарен и задължен.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Dmitry.
Мутанти
Мутанти

Брой мнения : 42
Reputation : 0
Join date : 22.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Горския манастир.

Писане by Charlotte. on Съб Юли 14, 2012 8:57 am

Момичето бе започнало нервно да плати краката си,наляво надясно,навик останал й от детството. Гледаше към него,някак виновно,не искаше да си мисли,че не иска да е близо до него,искаше и то много,но не го смяташе за толкова правилно.
- Дано те харесат почти колкото мен.. - промърмори си тя приглушено,мислейки,че само тя се е чула. Слезе от студения цимент и се настани до него,отново хващайки ръката му в шепите й. Погледът й бе така невинен,за човек виждал и най-страшните гледки на смъртта,за човек загубил семейството си толкова рано и за човек,които и до ден днешен нямаше такова.
- Ако не те приемат,значи не приемат мен,ако не те харесат значи не харесват мен.. и ще бъдем заедно,няма да се делим. - гласът й бе нежен,някак грижовен и притихнал. Съвсем леко вплете пръсти в неговите ,без някакъв страх че може да се случи нещо нежелано.
- Може и да не мога да се пазя,но пазя хората които обичам с живота си. - допълни след това и отмести поглед от неговия. Сестра Мери ги гледаше усмихнато,докато се правеше,че говори с една от другите сестри. - Май ни наблюдават.. - каза с малко по-шеговит тон,за да разведри обстановката.

Charlotte.
Хора;
Хора;

Брой мнения : 52
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Горския манастир.

Писане by Dmitry. on Съб Юли 14, 2012 12:24 pm

-Е, сестра Мери ме помисли за твой ухажор, не ме учудва.- сви рамене Дмитрий.
Не отричаше нито потвърждаваше вероятността да бъде наистина такъв. Беше по- лесно да не завързва контакти, когато не го приемеха, нямаше да съжалява, че трябва да прекъсне поредните си отношения заради това, че не е бил приет. А не можеше да я задължи да захвърли целия си живот и да тръгне на сляпо с него без да бъде сигурна дали ще имат винаги къде да останат или дали няма да бягат цял живот.
-Ако не ми позволят да остана, не мога да те задължа да скиташ с мен.- призна й Дмитрий мислите си и намести пръстите си между нейните, стискайки ги леко, а способността му предизвика няколко тръпки на приятно чувство по кожата й сякаш не нарочно както всъщност и беше.
Усмихна се срещу й полувинчато. Смяташе се за адски прав.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Dmitry.
Мутанти
Мутанти

Брой мнения : 42
Reputation : 0
Join date : 22.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Горския манастир.

Писане by Charlotte. on Съб Юли 14, 2012 12:47 pm

Ухажор. Лек смях се надигна в гърдите на Шарлот. Не е имала такъв от години или поне подозираше,че няма. Искаше й се,но съвестта й винаги я спираше.. трябваше някой неща да се променят. Щом Тай не я е потърсил толкова време значи имаше две възможности. Да е мъртъв или просто да е започнал на ново.. като нея,а тя наивно да го търси,избягвайки дори най-малкото щастие.
- Иска й се да имам някого,смята,че е време да оставя Тайлър зад себе си. - обясни момичето,а след това му се усмихна. Рядко се усмихваше толкова често,в същност рядко имаше поводи да се усмихва. Естествено,че щеше да го последва,вече го бе казала,вече го бе решила,а щом вземеше решение трудно се отказваше от него.
- Не ме задължаваш,аз го искам. - побърза да отговори момичето. - Искам да съм с теб. С теб се чувствам добре.. сто пъти по добре от колкото с тях и ако трябва цял живот ще бягам.. бих пропиляла живота си,ако искаш така го наречи,но ще го направя.

Charlotte.
Хора;
Хора;

Брой мнения : 52
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Горския манастир.

Писане by Dmitry. on Съб Юли 14, 2012 1:13 pm

-Това са доста силни думи.- някак леко безрадостно измънка под носа си Дми, но не беше недоволен, а по- скоро не знаеше какво да й каже.
Със сигурност щеше да стане по- внимателен, когато тя се присъедини към неговото скитосване, щеше да бъде по- грижовен и нямаше да си позволява повечето фриволности, които го бяха забавлявали последно време. Щеше да стане сериозен в своето съществуване и опитите да го запази, защото до сега определено не беше от голямо значение дали ще го заловят или не.
-Е, ще имаш възможност да си помислиш хубаво през нощта, докато аз будувам под разпятието.- потръпна Дмитрий от неприятното усещане и се обърна към една от сестрите.- Съжалявам, сестро! Знам правилата и няма да го свалям от стената.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Dmitry.
Мутанти
Мутанти

Брой мнения : 42
Reputation : 0
Join date : 22.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Горския манастир.

Писане by Charlotte. on Съб Юли 14, 2012 3:10 pm

Шарлот беше сигурна в думите си и вече не подлежаха на обмисляне. Още от едно време бе способна да се справя сама и да взима къде-къде по тежки решение. Това че може би нейното решение би пропиляло живота й дори не я притесняваше,дори се радваше,че вече има някой за когото си струваше да пропилее и провали живота си.Живот. Шарлот нямаше такъв ,а да не говорим,че Дми едва ли можеше да го провали по някакъв начин той и сега си беше провален,не си ли личеше? Леко се смръщи.
- Всеки живот е ценен.. Той е един от най-ценните подаръци които живота може да ти даде,трябва да го пазиш.. Все пак това ти го казва една убийца. - усмивката й не бе весела,а някак тъжна. Дми знаеше,че онази държавна организация я бе накрала да убива подземни босове,политици и много други фигури пречещи на предишното правителство,но след като се случи това с душите всичко притихна.
- Искаш ли довечера да идем в близкото селце? Говорят,че ще има нещо като панаир.. а пък и някакъв метеоритен дъжд.. - погледна го с онзи детски поглед,умоляващ го да приеме. - Утре имам рожден ден и можеш да приемеш,че това е твоя подарък за мен.. и няма да има нужда да спиш под някакви си кръстове?

Charlotte.
Хора;
Хора;

Брой мнения : 52
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Горския манастир.

Писане by Dmitry. on Пон Юли 16, 2012 7:08 pm

-Е, като спомена това, наистина не мога да ти откажа.- ухили се до ушите Дмитрий.
Трябваше да се има предвид, че дори да нямаше повод, пак щеше да слезе с нея в незасегнатия от Душите град. Беше прекалено омаян от компанията й, за да откаже на подобно предложение и обезателно предпочиташе да спи под нощното небе на някоя полянка дори, отколкото да се гъчка на малкото, монахинско легло, над което бе окачена икона. Направо го побиваха тръпки от това! Да не говорим, че беше страшно колко празна иначе беше стаята и не изглеждаше никак просторна. Щеше да го улови някоя клаустрофобия.
Брр...
-Пък между другото, докато се забавляваме на панаира, убийцата ще ми някоя забавна детска случка.- засмя се Дмитрий и я потупа по рамото.- Преди много, много дълго време, смътно си спомням нечий ритуал за разказване на такива истории по рождените дни.

Дмитрий имаше проблем с паметта си и определено нямаше достатъчно голяма представа за времево пространство и точни случки.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Dmitry.
Мутанти
Мутанти

Брой мнения : 42
Reputation : 0
Join date : 22.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Горския манастир.

Писане by Charlotte. on Пон Юли 16, 2012 7:50 pm

Незнайно защо малката Скайссгард се бе изчервила,Дори тя бе учудена от себе си,не бе присъщо за нея. Беше много щастлива,че той бе приел,почти като някое малко дете което е разбрало,че най-накрая техните ще му подарят пони. започна да се чуди дали има щастлив спомен от рожден ден,но определено не можеше да се сети за такъв.
- Ще ти разкажа,ако и ти ми разкажеш някоя твоя любима случка. - из чурулика малката госпожица,а след това се изправи и плесна с ръце. - Чакаме се тук точно в 8. - съвсем внимателно е наведе,за да целуне нейния принц спасител по бузата,а след това се запъти към стаята си. Усети,че трябва да изнамери нещо по-специално,по.. красиво и необикновено,защото определено не искаше да ходи с тази рокля из градът. Бе седнала умислено на леглото,обмисляйки най-различните и невъзможни варианти като този да има фея вълшебница,която да й подхвърли една прекрасна рокля и стъклени обувки,за да излезе със своя принц. Точно когато си мислеше,че трябва да престане да си мисли за приказки и любов,защото знаеше,че и двете не бяха истина ,на вратата се почука. Бе леля й Мери,носеща една огромна кутия. Очите на Шар блеснаха и я погледнаха заинтересовано.
- Малка немирница.. - промърмори леля й докато затваряше вратата. Седна до нея на леглото и й подаде кутията с думите " Майка ти обожаваше подобни рокли,реших да я запазя,защото бях сигурна,че един дне ще има дъщеря на име Шарлот,която ще има нужда от нея,за да грабне още повече сърцето на красивия младеж които умело прикрива чувствата си.". Шарлот се разсмя и потърси глава в отрицателен отговор. "Той.. не. Не мисля.. Наистина? Мислиш,че ме харесва?" усмивката й бе до ушите. Мери се засмя и я погали по бузата. " Малкото ми момиче.. поне един път си позволи щастие." Погледна към кутията,а Шарлот трескаво започна да я разтваря. От там се показа една прекрасна рокля,която приличаше на пеперудени криле. Шарлот бе онемяла. бе свикнала да носи най-обикновени дрехи,рокли почти не носеше поради простата причина,че нямаше,а сега нейната фея кръстница й бе подарила най-прекрасната и необикновена рокля за която можеше да си мечтае. На излизане Мери се обърна към нея " Не забравяй малката ми,бъди щастлива.. поне днес,". Скайссгард кимна,а след това веднага се съблече и облече новата си рокля. До кревата й бяха оставени туко що откъснати рози. Тя грабна едната и с нейна помощ увърза косата си на кок ,а розата бе най-отгоре. До сега никога не се бе гласяла така трескаво за нещо. Харесваше го. О,господи харесваше го много,но можеше да го признае единствено пред себе си.
Когато стана време малката Скай слезе в двора и зачака Дми. Погледът й отново бе привлечен от вечерното небе. слънцето туко залязваше,а по небето вече имаше ранни звезди. Когато бе малка обичаше да гледа към небето ,представяйки си,че всяка една звезда е друг свят и че тя просто е изпаднала на земята. Сега след като душите бяха завладели земята тези мисли,не й се струваха толкова налудничави. Усети нечия ръка върху рамото й и веднага обърна глава. Пред нея стоеше един истински принц.
- Я гледай ти.. колко си се изтупал.. - каза шеговито тя. Това си бе нейният начин,да му каже,че изглежда повече от добре. Хвана го за ръката и се затича към портите,защото не искаше да закъсняват. Градът не бе толкова далече,а когато пристигнаха всичко вече бе започнало. Старици вървяха по улицата продавайки цветя,а сергиите бяха претрупани с най-различни антики. Шарлот обожаваше антиките. Точно когато репи,че няма какво по-интересно да види ,погледът й грабна една статуетка с вода в която бе изобразен морския град Атлантида. Тя веднага го грабна и го показа на Дми.
- Представи си.. представи си само колко хубаво щеше да е ако знаехме къде е Атлантида.. толкова искам да ида. - знаеше,че звучи детински,но когато е бе дете мечтаеше точно за това. За Атлантида,за други светове,за бягство от реалността. Сега може би Дми бе нейното бягство. Остави статуетката и го хвана под ръка. - Какво ще кажеш за един танц? Сигурно можеш да танцуваш?

Charlotte.
Хора;
Хора;

Брой мнения : 52
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Горския манастир.

Писане by Dmitry. on Чет Юли 19, 2012 9:28 pm

-Чак пък изтупан.- засмя се Дмитрий и я накара да го хване под ръка.
Всъщност единственото променено във външния му вид беше непокорността на косата му, която бе още по- непокорна и от преди това и ризата, чиито ръкави бе навил до лактите. Всичко друго си оставаше на мястото- неглиже джинсите, маратонките. Никак не го биваше в официалните облекла, да не говорим, че очите му останаха в Шарлот и трудно успя да се опомни след предоставената му гледка на манастирската принцеса.
Сърцето му бе прескочило няколко такта, докато улавяше ръката й и я потегляше към импровизирания дансинг, който мислено разположи на някакво място. Придърпа Шарлот към себе си, увивайки ръка около кръста й, а другата вплете пръстите си в нейните.
-Да знаеш, че не съм танцувал от... както Амбър изчезна, което са много години.- призна си той, но не изглеждаше непохватен, просто малко неуверен в себе си. По очите му си личеше опиянеността му от външния вид на Шарлот. Беше същинска принцеса, а просячетата като него в миналото едва ли са имали право да танцуват с принцеси.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Dmitry.
Мутанти
Мутанти

Брой мнения : 42
Reputation : 0
Join date : 22.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Горския манастир.

Писане by Charlotte. on Вто Юли 24, 2012 3:58 pm

Шарлот се чувстваше чудесно. Беше щастлива. Тя беше щастлива. Бе й приятно да усеща допира му,пръстите му вплетени в нейните. Чувстваше се някак завършена ,така в сякаш онази ужасна празнота която зееше в нея от толкова години бе запълнена. Бе я получила когато я бяха отделили от семейството й,от тогава винаги нещо й бе липсвало. Погледна го съвсем внимателно,понеже бе положила глава върху гръдния му кош. искаше да го погледа малко,да запомни чертите на лицето му,да се порадва на погледа му.
- Танцуваш прекрасно.. в сякаш не си спирал.. - възрази веднага след това и се усмихна миличко. след като погледите им се срещнаха Шарлот премести своя,бе я някак по детски срам от него. Беше запазила известна доза невинност която явно показваше само на него.
- Това в същност е най-любимият ми рожден ден.. трябва много да се радваш. - казах шеговито и отново го погледнах. Виждах как погледът му бе замрежен,някак обожателен. след като песента свърши тя го хвана отново под ръка и започнаха отново да се разхождат.
- Разкажи ми.. най-любимият ти спомен. Независимо от кога е.. искам да знам малко повече за теб. - промълви със звънлив тон докато едната й ръка леко галеше пръстите му,почти несъзнателно. Всъщност в сякаш знаеше всичко за него,в сякаш го познаваше от много години.

Charlotte.
Хора;
Хора;

Брой мнения : 52
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Горския манастир.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите