The Host
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

Второкласния път извън Тусон.

Предишната тема Следващата тема Go down

Второкласния път извън Тусон.

Писане by Виктор Карпович on Съб Май 12, 2012 4:22 pm


Второкласния път бе стеснен и доста пуст, което предразполагаше Виктор към пълно спокойствие. Единственото, което чуваше беше двигателя на колата си, модерно возило, което повечето Души избягваха, а дори не знаеше защо. Никога не си бе представял, че ще притежава кола за милиони без да дава дори цент за него. Хубаво беше когато платежния му чип притежаваше неизчерпаеми средства и го ползваше просто, за да се разбере къде е бил за последно, а ако случайно го забравеше, никой не му се сърдеше и не го глобяваше. Та, да се върнем на въпросния звук- тихо мъркане, наподобяващо това на доволна жена, изхарчила всички възможни средства, които мъжа й притежава. Толкова тих звук, че Виктор едва го чуваше и от мекото возене по шосето, на което липсваха дупки, имаше чувството, че ще задреме. Затова си позволяваше от време на време да натиска спирачката рязко, да спира странично и да изтърква гумите на возилото си, точно в моментите, при които очите му започваха да се затварят.
Обожаваше високата скорост, но мразеше факта, че в днешния свят нямаше кой дори да го глоби. Това беше някакво извращение на съдбата, която беше разкарала полицейските глоби, всъщност, те нямаше защо да съществуват, когато всички Души бяха прекалено посредствени, за да нарушават правилата. Но пък съществуваха хора като Виктор, които успешно се сливаха с Душите и нарушаваха правилата, когато никой не ги наблюдаваше.
Когато усети същинската си умора, породена бог знае от какво, той облегна глава за миг на волана, докато с периферното си зрение не видя обект на пътя, точно пред него, което го накара да завие рязко и да влезе в плитката канавка до пътя... имаше късмета да е плитка. Натисна спирачката ожесточено, но спирането се осъществи едва няколко метра след зърнатата фигура..

--------------------------------------------------------------------------
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain. Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul. I’m gonna work it ’til your totally blown
avatar
Виктор Карпович
утешители;
утешители;

Брой мнения : 1019
Reputation : 11
Join date : 23.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Второкласния път извън Тусон.

Писане by Temptress on Чет Май 17, 2012 11:03 pm

Казват, че ключът в това да живееш както си искаш зависи от това, от което се отказваш - сън, приятели, спокойствие, нормален живот. Жертваш всичко за един единствен невероятен миг, момент, които дори някой разбеснял се търсач не би могъл да провали. Тогава, когато адреналина бушува във вените ти, забравяш за съществуването на света, игнорираш проблемите си и следваш онова разбиващо усещане. Но има дни, в които тази саможертва не си струва. И има дни, в които чувстваш всичко като саможертва.
Някога бих дала всичко, за да се откъсна от действителността и странното нещо, в което се бе превърнала милата ми планета напоследък. Но днес тишината и спокойствието ме изнервяха. Слънцето лениво залязваше зад хоризонта, а розово-лилавеещите нюанси на небето ме караха да се мръщя още повече. Прокарах изтръпналите си пръсти през дългите си коси и въздъхнах отегчено. Погледът ми се насочи към червената кола, която почти бях успяла да паркирам извън пределите на пътя. Добре де, не стана така. Бях прекалено притеснена и разсеяна след срещата с Лана и просто не разбрах как изгубих контрол над возилото и... останалото просто се случи.
За бога! Мразех проклетата кола! От както се бях сдобила с нея все проблеми ми създаваше. Мда, искаше ми се някой да бе споменал колко прецакано е превозното средство преди да го бях свила от предишният му собственик. Не, че очаквах заблудената Душа да се сети да остави бележка с инструкции за ползване, но все пак...Трябваше да се сетя! Кой идиот би оставил ключовете си на таблото? Вероятно е правел опити да се отърве от нея или пък е бил прекалено заблуден...
И тъкмо, когато бях прекалено задълбочена в действието да ритам една от гумите на колата и да проклинам съществуването й (сякаш това щеше да помогне...) периферното ми зрение долови движение. Инстинктивно ръката ми се обви около дръжката на една от скритите в дрехите ми ками, но след като прецених ситуацията устните ми се разтегнаха в почти очарователна усмивчица.Исках да се махна от тук и може би за първи път съдбата бе на моя страна. С леки стъпки се насочих към новопоявилият се обект като се стараех да не изглеждам прекалено съмнителна. (не че щеше да се получи, но все пак...)
- Хей, никой ли не те е учил как се шофира безопасно? - гласът ми наруши мъртвешката тишина, а ръцете ми се скръстиха около гърдите.

--------------------------------------------------------------------------
After tonight who knows where we'll be tomorrow?


What if we`re never here again?
avatar
Temptress
Хора;
Хора;

Брой мнения : 801
Reputation : 0
Join date : 24.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Второкласния път извън Тусон.

Писане by Виктор Карпович on Пет Май 18, 2012 3:24 pm

Трябваше му известно време да си поеме дъх, преди да излезе от колата. Возилото му се бе отървало от някои по- фрапиращи щети, които избегна с рязкото завиване на волана и почти паркирането в канавката. Пое си дълбоко въздух и погледна в огледалото за задно виждане, където видя как женската фигура се приближаваше. Явно не бе успял да я удари и това беше наистина добре, защото в противен случай направо щяха да го разкрият и унищожат, след като се опитаха да спасят душата в него, която най- вероятно вече беше безнадеждно мъртва или поне неадекватна.
Благодари веднъж на всички богове, за които се сещаше, че се размина на косъм със собствената си смърт преди да изключи двигателя и да отвори вратата на колата, за да слезе. Одра леко боята в камък, който се изпречи на пътя му, докато я отваряше, а Виктор, като един изнервен и невнимателен човек, из тряска вратата и я лиши от голямо парче от черното покритие, което й придаваше толкова прекрасен външен вид. Изглеждаше достатъчно ядосан, че да се развика, но запази приличното си спокойствие, ограничавайки се единствено до отвръщане на хапливата реплика на непознатата тъмнокоса.
-А теб някой да те е учил, че не се стои по средата на шосето? Или пък когато видиш кола да се свиеш и да минеш на импровизирания тротоар?- тихо и ядно заговори Виктор, скърцайки със зъби.

--------------------------------------------------------------------------
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain. Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul. I’m gonna work it ’til your totally blown
avatar
Виктор Карпович
утешители;
утешители;

Брой мнения : 1019
Reputation : 11
Join date : 23.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Второкласния път извън Тусон.

Писане by Taylor M. Kunis on Съб Май 26, 2012 4:51 pm

В този ден Тей беше много ядосана. Това беше от случката с едно противно малко същество, което и лазеше по нервите цял час. Тя, за да се успокой тръгна да се разхожда, а както знаете Тейлър обича тихи и тъмни места. Вървеше по един път.. Този път беше тих докато Тей не срещна някакви човеци.., а единият от тях викаше. Това така ядоса Тей, че тя просто се чудеше как да си запуши ушите, за да не се развика по този непознат.

Тя вървеше точно по средата на пътя и ги гледаше. Те дали я бяха забелязали ?? Питаше се. Тръгна към тях и се приближи.
- Може ли малко да понижите тонът господине.. Все пак има хора, който мразят да се вика около тях.. особенно когато са ядосани.
Но Тей напълно бе изключила, че до сега само тя се луташе насам-натам по този път.
- Оо.. Извинявайте не се представих, Тейлър Кунис.
След това с лека усмивка Тей огледа мъжът, който седеше пред нея. След това видя колата му.. леко ударена. И се досети, че нещо е станало.
- Хмм .. Може ли да попитам какво е ставало тук ?? Някой дали има нужда от помощ ?
Два въпроса едновременно. Това си е Тей.

--------------------------------------------------------------------------


Go go fuck yourself ((:

--------------------------
Sweet dreams are made of these
Who am I to disagree?
Travel the world and the seven seas
Everybody's looking for something
I'm gonna use you and abuse you
I'm gonna know what's inside
Gonna use you and abuse you
I'm gonna know what's inside you
--------------------------

avatar
Taylor M. Kunis
Мутанти
Мутанти

Брой мнения : 142
Reputation : 0
Join date : 11.05.2012
Age : 18

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Второкласния път извън Тусон.

Писане by Виктор Карпович on Нед Май 27, 2012 12:46 pm

Виктор остана доста изненадан от появата на другата госпожица, която очевидно също беше човешко същество... или поне не беше душа, ако не друго. Днешната вечер не беше достатъчно добра и спокойна, за да му предложи всичко, от което имаше нужда, а то се свеждаше само до благополучнно излизане от Тусон и преспиване в първия мотел, който му се изпречеше на пътя, а след това и продължаване на пътя. Не беше чак толкова много, но уви, не му бе писано да мине толкова леко.
-Аз съм Виктор.- представи се неохотно той, докато продължаваше да прокарва нервно пръсти през косата си. - Не мога да се обадя! Душите дори нямат пътна полиция, а ако кажа че съм катастрофирал съвсем ще ме разкрият.- последните му думи бяха прошепнати толкова тихо, че не беше сигурен дали наистина ги е изрекъл.
Бе изпаднал в интересно положение, в което не можеше да повика помощ, защото щеше да се обрече на подробно сканиране, а малко по- късно и установяване на липсата на правилно функциониране на душата в него. Виктор се облегна на багажника на колата и се загледа в небето.
-Ще ми бъдеш много полезна, ако те бива с боядисването на коли.

--------------------------------------------------------------------------
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain. Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul. I’m gonna work it ’til your totally blown
avatar
Виктор Карпович
утешители;
утешители;

Брой мнения : 1019
Reputation : 11
Join date : 23.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Второкласния път извън Тусон.

Писане by Taylor M. Kunis on Нед Май 27, 2012 1:35 pm

-Ще ми бъдеш много полезна, ако те бива с боядисването на коли.
Тей направи тъпа физиономия и отвърна.
- Ще ме извиняваш.. но нямах предвид такава помощ. Едва ли някой ще се навие .. тук и сега да боядисва кола.
След това се засмя леко и наведе глава .. След това отново застана в както трябва пред, така нареченият Виктор и каза.
- Ами значи нямаш нужда от телефон, вода.. а може би и шоколад.?
Тейлър винаги носеше по нещо в себе си..

След малко усмивката не се сваляше от лицето ѝ. Тя не предполагаше, че тук може да срещне човек, който не спира да я разсмива.
Ах, но може би трябва да се държи по културно..
С това държание ще я помисли за .. хм.. луда.
След тези мисли тя застана до него.. Като също се облегна на капака на колата и го погледна, а след това отклони погледа си към небето.

--------------------------------------------------------------------------


Go go fuck yourself ((:

--------------------------
Sweet dreams are made of these
Who am I to disagree?
Travel the world and the seven seas
Everybody's looking for something
I'm gonna use you and abuse you
I'm gonna know what's inside
Gonna use you and abuse you
I'm gonna know what's inside you
--------------------------

avatar
Taylor M. Kunis
Мутанти
Мутанти

Брой мнения : 142
Reputation : 0
Join date : 11.05.2012
Age : 18

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Второкласния път извън Тусон.

Писане by Виктор Карпович on Сря Май 30, 2012 3:44 pm

-Ако се обадя, ще ме разкрият.- прошепна недоволно Виктор и също се вгледа в небето.
Тази жена май не разбираше, че нито тя нито той трябва да са тук по това време... всъщност, за него нямаше такава опасност, когато се сетеше, че всъщност той не е прегрешил много, но все пак една катастрофа би му докарала много главоболия.
-Вода имам, но все пак шоколад не бих отказал, ако все още предлагаш.- каза той.
Извърна се леко към нея и лицето му бе огряно от лека усмивка, която подсказваше колко добре би се почувствало стомахчето му, ако му се угоди с шоколадче.

--------------------------------------------------------------------------
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain. Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul. I’m gonna work it ’til your totally blown
avatar
Виктор Карпович
утешители;
утешители;

Брой мнения : 1019
Reputation : 11
Join date : 23.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Второкласния път извън Тусон.

Писане by Taylor M. Kunis on Сря Май 30, 2012 5:09 pm

Тейлър го погледна, замисли се и каза:
- Добре ще ти дам шоколад и след това си тръгвам щом нямаш нужда от мен.
Отново му се усмихна извади от чантата си .. един шоколад. Отчупи си малко от шоколада и другият остатък даде на момчето.

Подухваше лек ветрец, а Тей имаше намерение да тръгва.
- Довиждане, аз ще тръгвам.. дано се видим някой ден .. пък ако искаш компания ..?
Погледна го с ококорени очи и изчака отговора му.

--------------------------------------------------------------------------


Go go fuck yourself ((:

--------------------------
Sweet dreams are made of these
Who am I to disagree?
Travel the world and the seven seas
Everybody's looking for something
I'm gonna use you and abuse you
I'm gonna know what's inside
Gonna use you and abuse you
I'm gonna know what's inside you
--------------------------

avatar
Taylor M. Kunis
Мутанти
Мутанти

Брой мнения : 142
Reputation : 0
Join date : 11.05.2012
Age : 18

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Второкласния път извън Тусон.

Писане by Виктор Карпович on Съб Юни 09, 2012 4:44 pm

-Ако пътуваш към провинцията...- въздъхна Виктор.
Нямаше нищо против малко компания, но определено трябваше да прикрие малко леките щети по колата си, освен ако не докажеше, че колата е била така... защо трябваше да доказва нещо изобщо?
Щяха да му повярват при всички случаи, стига да се усмихнеше и да изглеждаше достатъчно чаровен, спокоен и не опасен..

--------------------------------------------------------------------------
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain. Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul. I’m gonna work it ’til your totally blown
avatar
Виктор Карпович
утешители;
утешители;

Брой мнения : 1019
Reputation : 11
Join date : 23.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Второкласния път извън Тусон.

Писане by .madlen on Сря Юли 18, 2012 5:38 am

Тусон е опасно място. Особено за някой като мен.

Общо взето това беше единственото заключение, до което стигна и което я принуди да отбие вляво от главната улица, да се откаже от населените и шумни части на града и да се озове на прашен, самотен път, осеян с бурени и храсталаци. Беше време да вземе мерки и дори да бе част от института, това не значеше, че ще живурка безопасно сред Душите. Вече си бе имала взимане-даване с тях и определено не искаше да се повтаря. Те бяха коварни и хитри същества, макар повечето да не се отличаваха с особени умствени качества, се намираха доста изобретателни.
Там нямаше място за човек като нея. Единствените приятели, които я държаха все още в Тусон, бяха наркодилърите и Виктор. Замисли се за него. Отдавна не се бяха виждали и Мадлен бе склонна да признае, че това беше невинно увлечение, лека авантюра или грубо казано-просто секс. И сега, когато пъплеше като мравка по широкия път, можеше да огледа града, да се наслади на живописната природа, която избуяваше на съвсем неочаквани места, на спретнатите къщички, на чистите, прави улици.

Беше тихо. Даже прекалено. Въздухът бе нажежен до бяло, горещината я притискаше и струйки пот се лееха от нея, докато лениво вървеше. Нямаше коли, може би, защото второкласния път не бе любимо място на Душите. Следователно става мое, помисли си. Беше набелязала няколко безопасни места из града. Трябваше да се научи да оцелява, а и по време на мисиите щеше да е добре да познава добрата страна на Тусон.
Чу шум. Беше познат. Кола.
Сви се вляво, но явно не достатъчно бързо, защото колата я удари в левия крак и Мадлен залитна, падайки по най-унизителния начин надолу. Опита се да стане, но имаше леките подозрения, че кракът й е счупен.
-Мамка му, мамка му, мамка му.
Държеше се с две ръце и едва ли не виеше от болка. Ще се оправя, трябва да стана преди онзи да е дошъл, защото да ме блъсне кола би се оказало най-малкия ми проблем, мислеше си и с големи усилия успя да стъпи на единия си крак, вдигайки леко другия. Кой идиот не я бе забелязал?1.70 жена, с яркочервена рокля.
Усети нечии стъпки и погледна встрани, надявайки се да скрие лицето си и самоличността си на човек. С малко повечко късмет щеше да мине благополучно.

Но късметът не обичаше Мадлен.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
.madlen
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1165
Reputation : 1
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Второкласния път извън Тусон.

Писане by Хейстинг; on Сря Юли 18, 2012 4:36 pm

Защо ли въобще ти позволявам да караш?
Хейстинг не получи отговор на въпроса си. Не го очакваше дори... Типично за Малфой бе в момент като този просто да се скри. Но въпросът си го биваше. Втори път Малфой извършваше грях, карайки кола. Първият път бе, когато изгуби любимата му кола, поради което сега трябваше да се примири с тази, купена на разпродажба, но все пак симпатична и носеща избледнялата марка на Волво, което може би бе на поне тринадесет години, но пък запазено като почти като ново.
Отби встрани след неочаквания удар с момичето, малко по-напред от мястото на сблъсъка. В първия момент просто прокара пръсти през косата си, опитвайки да начертае следващите си движение. Погледна отражението си в огледалото за задно виждане и забеляза как сребристия ореол, подсказващ наличието на Душа в тялото му и често сливащ се с ярките му ириси, трепва. Появяваше се и избледняваше както винаги. Никога не изчезваше напълно или пък бе ясно изразен. Нито той, нито Малфой се бореха за надмощие, а си поделяха всичко по равно. Но не видя само собственото си отражение, а в далечината различи и очертанията на момичето, неговата невинна жертва или по-скоро тази на Малфой. Внезапно се почувства изключително виновен, самият Хейстинг бе залят от това чувство, въпреки че не бе негова вината.
- Добре ли си? - попита, приближавайки към нея. Външността внезапно привличаше вниманието му. Бледа, почти млечна кожа, изложена на яркото слънце по това време сред подобен пуст път. Гъста коса, напомняща буен огън, премесен с млечните нюанси на шоколадов водопад, спускаща се по раменете й на леки и плътни вълни. Не виждаше единствено лицето й, което тя очевидно се опитваше да скрие. - Не хапя, нито ти мисля злото...
Глупаво бе да го каже предвид ситуацията, която ги бе довела до това положение. Нито ти мисля злото... Повтори думите си и от гърлото му се чу тихо ръмжене, предназначено за смях над собствената му глупост.
- Нека ти помогна. - предложи без да чака съгласието или някаква друга реакция. Просто я вдигна на ръце и я занесе до колата си. Нямаше представа какви поражение бе нанесъл Малфой над това крехко тяло, затова предпочете да я остави върху предния капак на колата преди да бе измъкнал още един приглушен стон на болка. Достатъчна му бе чуждата вина. Но пък идеята му не бе от най-умните предвид факта, че капакът може би се бе нагрял...
И сега какво, Хейстинг? Поне да беше посетил няколко пъти онази лекарка.. Ако не друго, то поне щеше да знаеш как да реагираш.
Гласът на Душата най-сетне проехтя отново в съзнанието му. Мъчно му бе да признае, но Малфой бе прав, Ейдън нямаше никакво понятие от медицина. Въпреки това прогони думите му и игнорира последвалите оплаквания от страна на Малфой как никой не желаел да го чуе.

--------------------------------------------------------------------------
And she was there all pink and gold and glittery.
Then I heard your voice as clear as day,
And you told me I should concentrate,
It was all so strange.


I was looking for a breath of life
A little touch of heavenly light
But all the choirs in my head sang:

Only if for a night you came over me like some holy life.
avatar
Хейстинг;

Брой мнения : 26
Reputation : 1
Join date : 03.06.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Второкласния път извън Тусон.

Писане by .madlen on Сря Юли 18, 2012 6:04 pm

Той или беше мил или прекалено хитър.

Мадлен нямаше време и не й бе предоставено такова, за да размишлява върху характера на една типична Душа, с която се бе сблъскала току-що. Усети твърда повърхност под тялото си, а после срещна изучаващия поглед на мъжа. Беше късно да скрие лицето си и най-вече очите, на които им липсваше характерния сребърен отенък.
Чувстваше се безпомощна в крайно неизгодна позиция, откъдето и да погледнеше той имаше предимство. Не знаеше дали да се страхува, да побегне, да се разпищи, макар да се съмняваше, че има някой друг освен тях двамата. Или пък да го изхитри, макар да не й изглеждаше от типа хора, които й мислят злото. По-скоро...по-скоро бе една объркана Душа, или една миролюбива Душа и Мадлен за първи път благодари на късмета си. Не биваше да му се доверява или да го подцени, но не усещаше опасност с изострените си сетива, които се бяха напрегнали, опитвайки се да доловят и най-малкия знак, че трябва да си спаси задника незабавно.
-Благодарение на вашите невероятни шофьорски умения съм в това състояние.
Усещаше се упрек и сарказъм, опасна комбинация в разговор със същество, от което зависеше живота ти. Мадлен бе чисто и просто прекалено пряма и то точно, когато тази прямота би й донесла само неприятности. Сети се, че вината не бе само негова,а и нейна и сведе глава като провинена ученичка.Не мислеше да се извинява, но поне можеше да прояви някакъв знак на гузна съвест.
-И благодарение на моята разсеяност...-добави смутено. За да разсее насъбиращото се напрежение, което често се появяваше между двама напълно непознати, насочи вниманието си към крака. Острата болка се засилваше и я навеждаше на мисълта, че кракът й е не просто навехнат, а прекършен. Изохка тихо. Не обичаше да я виждат слаба. Опита се да слезе от капака, но болката я удари право в главата и й се завъртя свят.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
.madlen
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1165
Reputation : 1
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Второкласния път извън Тусон.

Писане by Хейстинг; on Сря Юли 18, 2012 7:06 pm

Вашите? Харесваше му. Това момиче му харесваше. Съвсем несъзнателно бе подразнила и без това огромното му его и го бе накарала да се чувства като аристократична особа, въпреки факта, че те може би вече дори не съществуваха. Самите Души бяха като аристократи до една и май нямаше как да се отличиш с благородна и синя кръв, която пък най-малко можеше да носи във вените си Ейдън Хейстинг, чиито родители носеха простолюдните професии на адвокат и счетоводител. И все пак никой не можеше да помрачи моментите, в които той ставаше център на вселената и нищо друго нямаше значение. Добре, може би почти никой.
О, отново ли? Хейстинг, стегни се!
Малфой имаше отвратителния навик да се обади в най-наподходящия момент, но идеално да прекъсне мечтите му, да го върне яростно сред реалността и да му напомни, че за света той бе никой и такъв щеше да си остане. Единствено егото му не можеше да проумее все още този очеизваден факт.
- Мисля, че е по-добре да не се движиш чак толкова. - констатира с малко по-сдържан тон и нямаше съмнение, че решителна твърдост лъхаше от думите му. Наистина нямаше смисъл тъмнокоската да опитва да бяга. Опитите й бяха излишни, защото и двамата знаеха как до един щяха да завършат с неуспех.
Загледа се в очите. Изумрудени със сапфирен блясък, подсказващ едновременно прямост и лек страх. Долавяше и лека решителност все пак да опита да избяга затова и се отдръпна. Може би пък близостта му бе твърде настойчива и я притесняваше.
- Виж... Това не бяха моите "невероятни" шофьорски умения, а тези на Малфой. Душата. - започна да се обяснява, въпреки че сам бе наясно колко глупаво звучеше и как напомняше за откачен шизофреник от трилър с годност от преди поне двадесет и пет години. Все пак добави и укорителна нотка спрямо себе си, целейки да засегне достойнството на втория глас в главата си, но без успех. Малфой май не притежаваше такова и никак не съжаляваше за всяка постъпка или глупост, която бе правил през живота си или пък през съвместния им живот в едно тяло.
- Е, ще бягаш ли или предпочиташ чаша студен чай? - попита с някаква внезапна ведрост в гласа си, която изплаши дори него. Несъзнателно пак бе започнал да практикува онази тактика, с която успяваше да спечели женското внимание, а дори не целеше това точно в този момент. Бореше се единствено за малко повече доверие от страна на момичето.

--------------------------------------------------------------------------
And she was there all pink and gold and glittery.
Then I heard your voice as clear as day,
And you told me I should concentrate,
It was all so strange.


I was looking for a breath of life
A little touch of heavenly light
But all the choirs in my head sang:

Only if for a night you came over me like some holy life.
avatar
Хейстинг;

Брой мнения : 26
Reputation : 1
Join date : 03.06.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Второкласния път извън Тусон.

Писане by .madlen on Сря Юли 18, 2012 7:33 pm

Студен чай?Ама той сериозно ли?

Изгледа го нерешително, колебливо и с лека нотка на ирония. Този човек, не, грешка, тази Душа беше странна. Бе свикнала да разчита настроенията и емоциите на хората, живееше на улицата и се бе сблъсквала с какви ли не случаи, но този господин тук я озадачаваше по един дразнещ, но едновременно заинтригуващ начин. Някак й се искаше да го опознае и да се увери, че е сгрешила при първата си преценка и не е хладнокръвен убиец. А и не можеше да пренебрегне външността му. Ако допреди мислеше само за огромната му надменност и високомерие, то сега мислеше как действа на жените или в случая-на нея. Като започнем от небрежно разрошената от вятъра коса, до спретнатия костюм и искреността в очите му, както и леката насмешлива усмивка. Протегна крака напред, за да се разсее от напиращата болка и желанието да докосне лицето му. Не биваше да си позволява такива волности. Може би й липсваше мъжко присъствие, това трябва да е, помисли си не напълно убедена.
-Студен чай?Предпочитам сок.
В думите й не се долавяше предишната враждебност, по-скоро имаше отенъци на неприкрит сарказъм и надменност. Май можеха да се съревновават чие его е по-голямо. Сети се за предишните му думи. Нима разграничаваше душата от самия него?Не беше ли взела влияние?Не го ли ръководеше?Ако мислите й течаха в правилната посока, то късметът този път въобще не й беше изневерил.
Протегна ръка и се опря на рамото му, за да стане от капака и някак да се придвижи. Не я стесняваше близостта им, рядко се смущаваше от мъже, което се дължеше на опита й в бара.
-Е, ще ми помогнеш или ще продължаваш да ме зяпаш?
-Малфой контролира ли те?

Едва ли не му се присмя, но когато срещна погледа му веднага съжали. Не беше честно да влага подигравка в подобни думи. Много добре знаеше, че има хора,които се борят с другата си душа и тя трябваше да оцени това. Отклони очите си от неговите и отвори вратата на колата.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
.madlen
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1165
Reputation : 1
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Второкласния път извън Тусон.

Писане by Хейстинг; on Сря Юли 18, 2012 7:53 pm

Дотук с опитите му да я впечатли с някакъв евтин студен чай, който бе купил от съмнителна бензиностанция на около двеста километра зад тях. Права беше да предпочита сока пред онова, които тези измамни продавачи или май бяха вносители, които му бяха пробутали подобна боза.
- Наистина ли искаш да те заведа в болница? - попита, повдигайки вежди в недоумение. Странни хора... Гонят ги като бълхи и мишки, а те все се бутат сред враговете си. Май сериозно вярваха на онази поговорка. Е, така да бъде. Щом го желаеше, то Хейстинг нямаше да я лиши от полагаемата лекарска помощ. В крайна сметка тя може би щеше да се по-добре от съмнителната му компания, която не допринасяше с нищо за подобравянето на крака й.
- Малфой е като мой близнак. - заяви с гордост Ейдън, качвайки се в колата. Този път Душата не се обади, но знаеше, че тези думи галеха егото му и топлината като то разливащо се злато по тялото му не закъсня. Кой да предположи, че можело да има толкова странен индивид, който да живее в мир с Душата, натикана без неговото съгласие в тялото му? Светът бе голям, имаше ги какви ли не, но пък с подобно държание Хейстинг само си просеше да го затворят в аквариум като лабораторна мишка и да го подложат на какви ли не изследвания. Може би трябваше да бъде малко по-дискретен с разгласяването на взаимоотношенията си с Малфой.
Тук си прав, друже.
Пак се обаждаше в момент, когато никой не го питаше за неговото мнение по въпроса. Как винаги ги улучваше това тези момент? Пак въпрос без отговор.
- Не. Не ме контролира. Никой никого не контролира впрочем. - продължи след кратката пауза, през която бе проявил отново натрапчивия си навик да изпада в излишни размишление, от които винаги достигаше до нещо съществено важна, макар в този случай да не бе сигурен какво бе то. Леко го подразни въпроса й и остротата, с която той бе изречен сякаш го упрекваше, че е слаб характер и не може да пребори една Душа, а в същото време и защото го слагаше под общ знаменател с всички останали... Той не беше като тях и държеше да стане ясно на всички, че имаше само един Ейдън Хейстинг, а с него и само един Малфой, който реално не бе нищо подобно с онова, което хората казваха за Душите.
Едно бегло поглеждане към огледалото, с което отново забеляза трепващите оттенъци на разлято сребро в сините си очи, и излезе от капана на пустия край на пътя с рязка маневра, продължавайки с доста по-забавено темпо, давайки шанс на тъмнокоската да избере крайната дестинация.
- Впрочем ти си имаш име, нали? - зададе доста глуповат въпрос, но не му се искаше да я кръщава някак си, ако решаха да посетят все пак болницата или пък да се обръща към нея с "малката", "ранената" или друг прякор, отговарящ на някаква част от нея, която му бе позната до момента. За секудна отдели поглед от пътя си, за да потърси някаква реакция на въпроса си, но след като не забеляза такава просто върна погледа си сред сивотата и пустотата на шосето.

--------------------------------------------------------------------------
And she was there all pink and gold and glittery.
Then I heard your voice as clear as day,
And you told me I should concentrate,
It was all so strange.


I was looking for a breath of life
A little touch of heavenly light
But all the choirs in my head sang:

Only if for a night you came over me like some holy life.
avatar
Хейстинг;

Брой мнения : 26
Reputation : 1
Join date : 03.06.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Второкласния път извън Тусон.

Писане by .madlen on Пет Юли 20, 2012 11:51 am

Замълча си. Боеше се, че е стигнала прекалено далеч в търпението и лоялността на новия си познат, боеше се, че заради глупавия си инат и невъздържаността си, щеше да се озове в доста неприятна и нежелана ситуация. Обърна глава настрани и я хвана с двете си ръце, опитвайки да сдържи напиращите думи, напиращите емоции.
Успокой се.
Вътрешния й глас определено не знаеше колко бе трудно да успокоиш човек като Мадлен, след като някой вече е запалил фитила. Определено не знаеше и, че да кажеш на ядосан човек-успокой се, бе най-грешното нещо. Все едно да кажеш на разярен тигър, че харесваш ноктите му.
-Да, имам си име. Мадлен.
Не подаде ръката си, което можеше да значи, че няма никакви обноски или е в неведение за държането на една нормален образован човек. Всъщност тя нямаше желание да задълбочава запознанството.
-Би било добре и ти да се представиш.
Подхвърли го уж така, все едно съобщава времето, но бегло се усещаше лек упрек. Каза го сухо, но едновременно вбесяващо. Кръстоса крака и сложи предпазния колан. Не се знаеше докъде можеше да я доведат "невероятните шофьорски умения" на Душата.
Къде искаше да отиде?Надали болницата бе най-умното решение, въпреки че се нуждаеше от спешна медицинска помощ, не биваше да рискува живота си и да се появява на място, пълно с "хора", които желаят смъртта й. Не можеше да се надява на помощ от института. Вярно, използваха я за мисии, но знаеше, че не е незаменима и смъртта й няма да породи никакви тревоги и мерки.
Нямаше къща, дом, близки. Насочи мислите си просто към безопасно място. Точно така. Извика внезапно, стряскайки събеседника си, макар да се съмняваше, че нещо би го изненадало.
-Закарай ме в Гетото.
Срещна подозрителния му поглед и оправдавайки се обясни.
-Там е безопасно. Някак си ще намеря помощ от някого.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
.madlen
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1165
Reputation : 1
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Второкласния път извън Тусон.

Писане by Хейстинг; on Съб Авг 04, 2012 6:24 pm

Подозренията му, че Мадлен се намираше в по-тежко състояние, отколкото дори можеше да предполага Ейдън, се задълбочиха, което придаде някаква пришлушена тъмнина на погледа му, някаква решителност да не се вслушва в думите й и някакво желание с риск да разяри още повече този буен нрав, да прави точно обратното на онова, за което го молеше тя. Молеше ли? По-точно бе да се каже, че щеше да прави напук на онова, което му нареждаше макар без никакви права да го прави, когато беше в неговата кола, дишаше неговият въздух и разговаряше със свещената му особа.
Млъкни, Хейстинг. Помисли малко повече със сивото си вещество, а не с прекрасното си лице, което тайно наблюдаваш в огледалото.
Добрият, стар Малфой не се сдържа и този път да прекъсне линията на мислите му и да възцари своя хаос сред тях, въпреки че сега той имаше право. На Мадлен не й бяха нужни неговите повърхностни мисли, а истински и точен разговор, където трябваше да предобладава малко повече сериозността и именно тя да играе главната роля, а не Ейдън. Затова и той тактично пропусна да отговори на въпроса й, зададен под формата на дързък и хаплив упрек, че питаше за името й, а не бе казал своето.
- Гетото е безопасно? И откога? - попита без да скрива иронията в гласа си. Нямаше да й го прости, пък и не бе национална катастрофа, че Хейстинг бе се надсмял над нечии думи. Щеше да е такава, ако не го бе направил. Тогава дори Малфой щеше да се осъмни и паникьоса, че нещо не е наред с приемника му. Но пък чернокосият имаше правото да зададе тези два въпроса, защото бе сигурен, че изричайки думата "безопасно", дори самата Мадлен си бе противоречала. В Гетото нямаше да е по-безопасно от болницата или центъра на Тусон. Там дори можеше да я грози още по-голяма опастност с този негоден за ходене крак и хайката Търсачи, която може би в този момент обикаляше в търсене на някой беглец. Те не бяха от цивилизованите и нямаше да я питат каква е и що за стока е. Просто щяха да действат и може би след два-три дни щяха да се срещнат из улиците на Тусон, а Мадлен щеше да бъде напълно променена. И въпреки че Ейдън не таеше някаква омраза към Душите, не им желаеше да не залавят повече хора, а дори напротив, понякога се радваше от този факт, защото някой хора също като него успяваха да си извойват свободата и да се слеят с Душите, но някак не желаеше Мадлен да попада в лапите им. Искаше да я запази такава, каквато бе. Чиста бунтарка с погрешни възгледи и див нрав, които едва ли можеха да се слеят някога с една Душа и да заживеят в мир.
- Не. Категорично отказвам да те оставя в Гетото. Ще ми тежи на съвестта, че съм те ранил, а не съм ти помогнал. - Технически Малфой я бе ранил и той трябваше да отговаря за тази постъпка и да се чувства виновен, но тъй като Хейстинг бе по-съвестен от двамата, винаги него започваше първо да го гризе съвестта. - Междудругото аз съм Ейдън Хейстинг. Хейстинг за по-кратко, след като Малфой не ми признава първото име. - най-накрая той успя да вмести отговора на въпроса й сред думите си и й хвърли бегъл поглед сякаш търсеше някаква следа на задоволство, че бе получила отговор.

--------------------------------------------------------------------------
And she was there all pink and gold and glittery.
Then I heard your voice as clear as day,
And you told me I should concentrate,
It was all so strange.


I was looking for a breath of life
A little touch of heavenly light
But all the choirs in my head sang:

Only if for a night you came over me like some holy life.
avatar
Хейстинг;

Брой мнения : 26
Reputation : 1
Join date : 03.06.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Второкласния път извън Тусон.

Писане by .madlen on Съб Авг 04, 2012 6:47 pm

Остана да виси на седалката като парцал, неподвижна и напълно неадекватна към ставащото около нея, към обстановката, към новия й познат. Рядко й се случваше някой да превъзмогне ужасния й нрав, да се прави, че не го забелязва или да го надделее по някакъв необясним начин. Хейстинг правеше точно това. Водеше мълчалива и тиха битка с твърдата й воля, опитвайки се да я пречупи или сломи, да я предразположи към по-приятен и дружелюбен разговор. Но колкото повече опознаваше събеседника си и колкото повече симпатии и съчувствие пораждаше у нея, толкова повече се страхуваше и отдръпваше. Когато бе твърде близко до обвързване или трайно запознанство бягаше надалеч. Като страхливка. Но тя винаги бягаше. Бягаше през целия си живот. Като малка бягаше от баща си, за да не я пребие с колана си, после бягаше от полицията, а сега бягаше, за да спаси живота си или жалкото му подобие. Бягството разрушаваше всички планове за бъдещето. Тя не можеше да се задържи на едно място, а единствения изход да има нормален и мечтан живот бе да се предаде. Напоследък често се случваше да се отнесе в нерадостни и жалки помисли да съществуванието си, да се противопоставя на всичко и всички и в крайна сметка да осъзнае, че е сама на света.
Стресна се и излезе от унеса, лек като дрямка, който я бе хванал в лапите си и заплашваше да я погълне като хищник. Оправи кичур коса и остана смълчана за миг. Вече се бе разколебала и беше невъзможно да отстоява така или иначе невъзможната мисия да излезе наглава с Хейстинг. Или Малфой. Объркваше се.
-Щом казвам, че е безопасно, значи е.
Този път гласът й я издаде. Беше победен, по-тих, но бе запазил частицата острота и отчужденост, частицата, която я държеше настрана от него.
-Да не би да ти е хрумнала по-добра идея?Ще се радвам да я чуя.
Обърна глава настрани. Повтори наум името му. Звучеше й смътно познато, но паметта й не бе от силните, а и никога не е имала повод да мисли за миналото. Изпъна крака си на седалката и отпусна уморено глава назад. Болката пулсираше, но бе намаляла. За сметка на това усещаше как изчерпва жизнените й сили и острата нужда от сън я тормозеше.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
.madlen
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1165
Reputation : 1
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Второкласния път извън Тусон.

Писане by Хейстинг; on Съб Авг 04, 2012 7:37 pm

Наистина ли го питаше точно това? В момента всяка идея му се струваше по-добра от нейната. Дори от нищото да излезе гигантски алигатор и да ги прости с животите им си бе по-добре от това да я изостави в Гетото и ръцете на съдбата, а да продължи спокойно своя живот, който едва ли щеше да бъде толкова спокоен след честите срещи с чудовищото от третия свят, наречено съвест. Коварно, малко и безмилостно същество бе тя. Можеше да те изяде жив, да те накара да викаш и виеш до небето, да размъти мозъка ти дотолкова, че да страдаш от халюцинации и илюзии дори когато си в пълно съзнание.
- Не. Нямам друга идея, но определено не приемам твоята, госпожице "Аз-рискувам-всичко". - вече ясно се забелязваше строгостта в тона му и намерение да остане непоколебим пред прищевките й. Мадлен може би беше с твърд и инатлив характер, но и Хейстинг си имаше рога, които да показва на моменти. В тази моменти Малфой предпочиташе да си трае с нескопосаните коментари, защото дори като невинен пак обираше част от гнева му или ината му и ставаше виновен. Въобще не бе тръпка за преживяване да застанеш лице в лице срещу него в тези моменти и да очакваше да го надвиеш. Самовлюбената му същност не му позволяваше да се остави да загуби, пък и Мадлен в това окаяно състояние не изглеждаше като пречка за него. Можеше да настоя за борбеност, да твърди, че ръмжи като тигър, но си оставаше едно прокудено и плашливо коте, което някак се бе озовало на улицата без ничия подкрепа. Точно така я виждаше Хейстинг и знаеше, че не бе далеч от истината.
- Избирай. Или болница, или домът ми. - край, беше поставена пред свършен факт и с това Хейстинг леко намали скоростта, изчаквайки крайното й решение. Виждаше умората, която се прокрадваше като измъчени, но бледи черти по съвършенното й лице и нямаше да допусне да се разхожда в това състояние из Гетото. Въпросът бе Мадлен по-скоро да наместеше мислите си, защото имаха само два-три километра преди завоя към болницата и разклонението за тихия и необичаен квартал, който Ейдън бе избрал за свое местообитание.

--------------------------------------------------------------------------
And she was there all pink and gold and glittery.
Then I heard your voice as clear as day,
And you told me I should concentrate,
It was all so strange.


I was looking for a breath of life
A little touch of heavenly light
But all the choirs in my head sang:

Only if for a night you came over me like some holy life.
avatar
Хейстинг;

Брой мнения : 26
Reputation : 1
Join date : 03.06.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Второкласния път извън Тусон.

Писане by .madlen on Нед Авг 05, 2012 6:34 am

Поставена пред такъв ултиматум, тя нямаше избор.
Най-неприятната част бе да се чувства безпомощна и принудена да направи нещо. Без избор, без особен изход от проблема или решението, по-нататъшните действие не се влияеха от нея, а от нещо по-висше или както го наричаше тя-късмет. Късмет, който за жалост, я спохождаше рядко, а когато я навестяваше, то бе в изключително неуместни ситуации. Мадлен не можеше да отрече категоричността на изреченото, подобие на заповед, но имаше една малка открехната врата, наречена избор. Втренчи се напред, в пътя, а преминаващите коли се размазваха пред очите й. Остана смълчана, обмисляйки предимствата и недостатъците да остане в Гетото, със счупен крак, или да се довери сляпо на Хейстинг.
Първото впечатление е най-важно.
Но първите впечатления на Мадлен не бяха цветущи, нито се базираха на факти, а по-скоро на настроението й. Малфой беше реалист. Реалист и страшно земен човек, би казала-нормален. Дори го назоваваше човек, Душата се бе сляла успешно с приемника и създаваха един общ образ, една обща личност. Колкото и да не искаше да си признае, постепенно усещаше как първоначалната й неприязън отстъпва пред любопитството. Срещна погледа му в огледалото за задно виждане и промълви едва-едва.
-Само не в болницата.
Болницата беше възможно най-ужасното решение на проблема. Щеше да отиде точно в леговището на врага. Въздъхна примирено и отпусна тялото си, отърсвайки се от повишилото се напрежение. Откакто се помнеше вечно стоеше на нокти, като враждебна и много опасна котка. Нямаше връщане назад, затова пусна юздите и се остави на течението.
Колата се движеше бързо, леко, а пустошта на Тусон бързо бе сменена с шарените къщи, оживените улици и глъч.
Не каза нищо повече. Не знаеше какво, а и не усещаше потребност да запълва тишината с празни приказки.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
.madlen
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1165
Reputation : 1
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Второкласния път извън Тусон.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите