The Host
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

Something little, smth precious

Go down

Something little, smth precious

Писане by Жасмин - Лунното сияние on Пон Май 21, 2012 10:09 am

Здравейте^^ ~
Така, това е едно разказче, което се осмелих да публикувам Very Happy Надявам се да ви хареса и няма да откажа критики и мнения Very Happy Чрез чувствата на Жасмин в един различен сценарий и все пак има капчица от всичко и всички...
Разказът е вдъхновен от Сахара, Марк и Роуд - благодаря ви хора huggle tighthug
Enjoy Very Happy

a Misteryious meet

Мъжът наклони на една страна шапката, скриваща по-голяма част от лицето му. Стоеше, притиснал гръб в студената стена, повече от два часа и търпението му бе останало безрезултатно. Никой до сега не бе минал оттук и това не бе учудващо – бе студено като в гробница. Дъхът му излизаше на пухкави бели облачета, които след време се стопяваха в нощния въздух...Мъжът припряно вдигна яката на шлифера си, инстинктивно предпазвайки се от режещия го вятър и се сгуши в топлината, която то предлагаше. Ако зависеше от него сега нямаше да стои прав като бастун в мразовитата зимна нощ на улица, през която, за времето за което бе тук, никой не мина – нито човек, нито кола. Копнееше да се прибере в широкия си луксозен апартамент, намиращ се на последния етаж на Тайм Скуеър. Щеше да си сготви нещо набързо – може би мексиканско и щеше да пийне малко от кехлибарената течност в стъклената гарафа в кабинета му. Точно от едно питие се нуждаеше в момента. Представи си течността, разливаща се по стените на кристалната чаша при всяко едно движение на ръката му...Представи си как отпива и тя се стича надолу по хранопровода му, прогаряйки всеки милиметър от вътрешностите му. Тръпките, които течността изпрати по цялото му тяло, можеха да се сравнят само с докосванията на жена...Не, беше решен да забрави за малката чародейка, която успя да го омае и приласкае, докарвайки го почти до лудост със съблазнителните си устни по всеки инч от кожата му. Още усещаше накъсания й дъх, разливащ се по голата му кожа, който караше всяко едно косъмче по тялото му да настръхне от сладостно предчувствие за момента, когато той ще бъде върху й, напълно завладял както ума, така и тялото й, а защо не и сърцето й...? Както бе тръгнал за него нямаше невъзможни неща, нито пречки, които биха го спрели по пътя към целта му...Треперещите й ръце възбуждаха до умопомрачение вече възбуденото му мъжко тяло, причинявайки му сладостна болка...Бе й позволил да го „опознае”, но не бе подготвен за неопитността, с която се сблъска. Точно тази нейна непоквареност го приласкаваше все повече и повече към тази самодива...Искаше за я вземе на мига, преобръщайки без съпротива мекото й женствено телце под себе си, утолявайки нуждата си. Само че една част от него му напомни за нея – тя заслужаваше да получи цялата нежност,която той притежаваше в себе си и бе готов да й даде, тъй като сърцето,а не мъжкото му достойнство, говореше. Искаше да я научи да познава желанията на партньора си, да предусеща действията и чувствата му. Искаше да й покаже какво друго може да бъде това сливане, освен самото чисто физическо съвкупление. Любовта се реализираше на едно по-възвишено равнище, която искаше заедно да достигнат. Грешни ли бяха мислите му? Според него нямаше нищо грешно или порочно в тях, даже щеше да бъде образователно, но жената се бе стегнала изведнъж. Очите й, отразяващи вълнението й, постепенно се проясниха, докато от там не го гледаха едни топли кафяви очи...Изведнъж тя стана, облечи с гръб към него дрехите си, разпилени на пода, след което се обърна и му се усмихна, казвайки само една дума – „сбогом”. Както се бе появила така и бе изчезнала. Излезе през вратата му и не се върна...Усещането за нея се изпари като дим в заобикалящия го въздух, оставяйки го с възбуденото му до краен предел достойнство и горещата нужда да се освободи...И така се бе намерил на студа в 3 часа сутринта, спомняйки си за меките извивки на женското тяло. Тя се бе появила като мечта по-рано в бара, когато той бе отишъл да пийне с приятели. Беше я забелязал още в началото – дълга бяла, вталена около тялото й, ленената рокля с дълбоко триъгълно деколте, разкриващо и загатващо за пълнотата на гърдите й. Поръбена с златисто сребърни блестящи лентички по краищата, тя прихващаше не един поглед върху стройно си и грациозно тяло.Движеше се като ангел, почти не стъпваше на земята, а краят на роклята й се влачеше по земята ефирно, точно като нея. Макар всеки инч от краката й да бе покрит, той можеше да види силните и тесни прасци, дълги бедра и мека кожа...Непознатата го примамваше както забраненият плод е изкушавал Ева, докато тя не се бе поддала. Усещаше, че скоро въздържанието му ще капитулира, но не искаше да я сплаши с нуждата си да я притежава – тук и сега. Не като предмет, а като човек, който да дължи в прегръдките си дълго преди да заспи с глава, заровена в косите й, усещайки невероятната смесица от от женски парфюм и естествения й аромат на жена...Май прекалено дълго се бе обрекъл на въздържание, щом искаше да й се нахвърли като изгладнял вълк видял невинното агънце. Наложи си да мисли по-рационално и все пак щеше да я попита, пък ако откажеше....нямаше да съжалява, че не бе опитал.
Приближи се с равномерна стъпка до бара, където на един висок стол седеше неговата богиня, отпивайки глътка от мартинито си.
- Барман, едно уиски с лед. – поръча за себе си, настанявайки се до нея. За първи път тази вечер, тя го бе погледнала и той видя тези любопитни, непокварени очи и учудването отразено в тях...Изпита силата на погледа й, проучвайки всяка точица от лицето му – от счупения и леко изкривен нос до устните му, които й се усмихнаха, усещайки вниманието, което получаваха от непознатата. Реакцията й го изненада – тя се изчерви, една прекрасна руменина се плъзна по бялата й кожа и тя засрамено обърна глава, като се загледа някъде другаде. Невинността й го срази – това, което искаше да стори с нея вече му изглеждаше като криминално престъпление; все едно да съблазниш ангел...Въпреки това, след като размениха обичайните любезности и се опознаха, тя се озова в колата му на път за апартамента му пияна. Щеше да се погрижи за за нея и да я отпрати. Така би постъпил един джентълмен, но кой твърдеше, че той е такъв? Затова часове, след като се погрижил за нея, тя се бе събудила в ръцете му, обгръщайки кръста й като притискаха гърба й в силните му гърди, със сърце, блъскащо в гърдите й. Не се знае кой започна пръв, но накрая се намериха с тела, вплетени едно в друго, борещи се за повече надмощие над другия...След насладата, която взаимно си доставиха, тя бе заспала като бебе, а той дълго я бе съзерцавал, опитвайки се да вкара в ред мислите си, но знаеше едно – тази вечер никога не би могла да се повтори, тя бе коренно различна от него и те нямаха бъдеще заедно...След тази нощ само спомените им щяха да останах живи. Тя щеше да си отиде, както и стана, а той остана така както се бе събудил – възбуден от ръцете й. Нито душа, нито студеният въздух не успяха да го разсеят. Дори в този момент, когато и мозъчните му клетки забавяха своята дейност, сърцето му припомняше всеки свой трепет, а ръцете му още усещаха меката й кожа под тях...Споменът за нея обещаваше още дълго да се задържи в мислите му. Едно нещо знаеше със сигурност – бе срещнал най-удивителната жена в живота си и не бе пропилял нито секунда от време им заедно.

--------------------------------------------------------------------------

By Taylor
"-Каквото и да си физически-каза
той,-момиче,момче,силна,слаба,болна или здрава...всичко това няма
значение.Важно е това,което е в сърцето ти.Ако душата ти е на воин,значи
си воин.Всичко друго е стъкларията,от която е направена лампата.Но ти
си светлината вътре." - "Ангел с Часовников механизъм",Касандра Клеър

Spoiler:


by: Skye. ^^
avatar
Жасмин - Лунното сияние
Душа;
Душа;

Брой мнения : 664
Reputation : 2
Join date : 12.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Something little, smth precious

Писане by Марк Пиер on Пон Май 21, 2012 10:20 am

Много ми харесваааааа tighthug
Имаш талант! Пиши още!

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Something little, smth precious

Писане by Жасмин - Лунното сияние on Вто Май 22, 2012 6:39 am

Радвам се, че ти е харесало Very Happy

--------------------------------------------------------------------------

By Taylor
"-Каквото и да си физически-каза
той,-момиче,момче,силна,слаба,болна или здрава...всичко това няма
значение.Важно е това,което е в сърцето ти.Ако душата ти е на воин,значи
си воин.Всичко друго е стъкларията,от която е направена лампата.Но ти
си светлината вътре." - "Ангел с Часовников механизъм",Касандра Клеър

Spoiler:


by: Skye. ^^
avatar
Жасмин - Лунното сияние
Душа;
Душа;

Брой мнения : 664
Reputation : 2
Join date : 12.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Something little, smth precious

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Вто Май 22, 2012 11:21 am

На мен също много ми хареса... описанията ти и самото действие са повече от прекрасни <33 и много завладяващо си написала целия разказ... дали имам шанс да прочета още нещо? blush

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Something little, smth precious

Писане by Жасмин - Лунното сияние on Вто Май 22, 2012 11:23 am

Нямам нищо готово или поне на компютъра, а цялата работа с преписването е много уморителна и отнемаща сума ти време... Very Happy

--------------------------------------------------------------------------

By Taylor
"-Каквото и да си физически-каза
той,-момиче,момче,силна,слаба,болна или здрава...всичко това няма
значение.Важно е това,което е в сърцето ти.Ако душата ти е на воин,значи
си воин.Всичко друго е стъкларията,от която е направена лампата.Но ти
си светлината вътре." - "Ангел с Часовников механизъм",Касандра Клеър

Spoiler:


by: Skye. ^^
avatar
Жасмин - Лунното сияние
Душа;
Душа;

Брой мнения : 664
Reputation : 2
Join date : 12.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Something little, smth precious

Писане by Сахара on Пет Май 25, 2012 12:13 pm

Аз тука открих Марк и Сахара! Точка ,запетайка, край. Razz
Хареса ми, Жасмин, аз и на живо ти казах, че с всяка изминала творба, подобряваш все повече и повече уменията си! *горда Сахара*
Изпращам ти огромна прегръдка, която ще ти дам след една секунда, и ти пожелавам много, много разкази, в които... пак ние да сме главните герои. Embarassed Laughing tighthug
П.П. Ама на заден план виждам Роуд и Жасмин, кхъм.

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Something little, smth precious

Писане by Жасмин - Лунното сияние on Съб Май 26, 2012 6:45 am

Ето едно кратко нещо, което ми хрумна вчера, докато Антъни освобождаваше Роуд и реших да доразвия и май се получи разказ Very Happy Независимо от жанра, надявам се да ви хареса Smile


Последно дихание
Окованият, с вериги за всеки един от крайниците си към колоните на леглото мъж, лежеше в несвяст. Кръвта бе изсъхнала по него, разнасяйки металическия мирис на нещо не дотам хубаво...Тялото му бе по-зле и от премазано с камион. Резките, направени по-рано, покриваха цялото му тяло и кръвта бавно и равномерно се стичаше на земята с глухото”туп, туп”, попивайки в снежнобелия килим. Мъжът надигна главата си, единственото, което можеше да направи, след като крайниците му бяха до скъсване разпънати от часове. Вече буден, той усети сковаността и нечувствителността на всяка една част от тялото си и как кръвта се оттегля бавно от него...Скоро нямаше да остане и капчица и тогава смъртта щеше да дойде да го вземе. Би желал бърза смърт, отколкото да лежи тук, виждайки вътрешностите си на фона на бликащата от дълбоките му рани кръв. Хубавите му кестеняви коси сега лежаха някак неестествено сплъстени и залепнали на скалпа му и мъжът се обзалагаше, че лицето му не изглеждаше по-добре. По-рано му бяха счупили носа, но болката бе нищо, сравнена с това, което последва. Да бъдеш наръган стотици пъти – резка до резка, без шанс да се защитиш. Да лежиш умирайки, да молиш за помощ, но никой да не чуе. Сълзите, които по-рано усети да се стичат на рекички от зеленикавите му очи, сега бяха засъхнали върху кожата му, смесвайки се с течащата кръв...Чудеше се колко време беше необходимо, за за изтече цялата кръв на човека.Краят щеше да настъпи скоро – не знаеше дали ще има бяха светлина, тунели или ангел, не му трябваха, искаше само да бъде освободен от мъките си. Жената на вратата се засмя – един властен глас, който до преди часове го възбуждаше...Помнеше как го покани да излезнат и колко бе поласкан, че едно красиво момиче иска да излезе с такъв като него. С готовност се бе съгласил и не бе съжалявал за нито една минута, прекарана заедно. Вечеряха, ходиха на караоке, смяха се и накрая се намериха в стаята й, където щяха да завършат любовната прелюдия от началото на вечерта. Беше го вързала за по-голямо удоволствие, докато с всеки допир и ласка по тялото му го възбуждаше. Езикът й палаво оставяше влажна пътечка от местата, през които минаваше, маркирайки територията си.Беше го възбудила до крайност и тъкмо когато щеше да моли за така жадувания контакт влезе той – приятелят й, който по стечения на обстоятелствата, се оказа излезнал от затвора престъпник. Както бе завързан, онзи го бе пребил, но като че ли това беше прекалено малко, си беше поиграл и с ножа, не оставяйки и милиметър недокосната кожа. Кръвта бавно се оттичаше от кръвоносните му съдове, която сърцето все по-бавно изпомпваше в тялото му...Усещаше намаления си сърдечен ритъм, така както усещаше наближаващата смърт. И все пак краят щеше да настъпи прекалено рано и лесно от множеството прободни рани, а те искаха да удължат мъките му, за могат да се позабавляват още. Затова му бяха били някаква спринцовка, с която временно се бе намалила кръвозагубата, увеличавайки живота му. Животът, от който с радост би се отказал и би отишъл в Рая...
Последва още един смях. Жената го бе използвала и той бе попаднал право в капана й. Не се бе сетил, че всичко можеше да е една голяма лъжа – чак повярва, че тя го харесва! Още не можеше да дойде на себе си, но най-вече осъзнаваше, че именно той си беше виновен за всичко. Пръстите му инстинктивно се свиха в юмрук с останалата в тялото му сила, израз на терзанията му от липсата на действие, искаше да я удар и да я накара да млъкне. Не бе от тези мъже, които биеха жените си, но тази тук не заслужаваше милостта му. Вината бе нейна, че именно той, глупакът се бе хванал на безпочвените й „мили” думи.
Изведнъж стана нещо, той припадна или така първо си помисли, след като видя духа си извън тялото – едно нематериално същество, досущ като него, реещ се из въздуха. От другата страна на стаята се материализира един ангел с бяла роба, излъчващ ослепително сияние, което накара мъжа да притвори клепачи. Заради ярката светлина той не можа да го разгледа по-обстойно, но забеляза едно – крилата му. Искрящо девствено бели с меки, пухести пера. Бе дошъл тъкмо навреме – за го прибере в царството Господне и да го отърве от мъките.
Бавно сиянието протегна ръка към духа на мъжа и той неуверено я пое в своята собствена, чувствайки топлината, излъчваща се от нея. Веднъж хванал я, те се издигнаха от земята, минавайки през стените и тавана, издигайки се високо в небето. Където и да идеше щеше да бъде по-добре, отколкото тук.Тялото му губеше съзнание, чувайки как сърдечния му ритъм намалява и намалява, докато не спря напълно...Клепачите му за последен път се затвориха, а устните му направиха плах опит да се усмихнат. Това бе краят на този му живот и началото на следващия и той трябваше да премине в другия си живот с усмивка...

--------------------------------------------------------------------------

By Taylor
"-Каквото и да си физически-каза
той,-момиче,момче,силна,слаба,болна или здрава...всичко това няма
значение.Важно е това,което е в сърцето ти.Ако душата ти е на воин,значи
си воин.Всичко друго е стъкларията,от която е направена лампата.Но ти
си светлината вътре." - "Ангел с Часовников механизъм",Касандра Клеър

Spoiler:


by: Skye. ^^
avatar
Жасмин - Лунното сияние
Душа;
Душа;

Брой мнения : 664
Reputation : 2
Join date : 12.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Something little, smth precious

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите