The Host
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

Кухнята в имението

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Кухнята в имението

Писане by Марк Пиер on Вто Май 22, 2012 4:10 am


Кухнята им не бе свръх модерна, но бунтовниците я поддържаха, чиста и спретната ... Важно бе, че имаше къде да си сготвиш нещо и да си хапнеш спокойно в уюта на старата стая с дървена маса.

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Кухнята в имението

Писане by Марк Пиер on Вто Май 22, 2012 4:28 am

Изскочи от пухкавата купчинка и с две големи крачки бе до нея, вдигна я и я накара да сплете крака на кръста му. Целуна я нежно, облягайки гърба й на врата.
- Преди да слезем, само да уточним, не ме бий пред другите, не искаш да загубят уважението си към мен, нали? - ухили се срещу нея и лизна нослето й. Успя някак си да отключи и да я понесе бързо надолу по стълбите, към не много голямата им кухня. Срещнаха няколко от съратниците му, но никой не им обърна особено внимание, всеки си имаше свой живот и не се бъркаше особено в този на останалите, точно това харесваше на тази група, бяха като едно голямо семейство, но без да си пъхат прекалено носа в чуждите работи. Само един зевзек, го закачи, че явно си имат ново попълнение към групата, оглеждайки много значително частите от тялото на Жанет, които бяха нескрити от мечешката му прегръдка, Пиер единствено изръмжа в отговор, което явно наведе другия мъж на мисълта, да не го закача точно в момента и той си продължи по пътя без повече коментари ...
Накрая стигнаха до кухнята и Марк я сложи да седне на плота, започвайки да проверява из шкафовете, къде са прибрали шоколада и дали въобще имат наличен такъв ... Накрая намери едно голямо блокче, подобно на това което бе дал на Роуд, заради кръвозагубата. После бързо тикна една купа в ръцете и започна да слага в нея мляко, брашно и яйца ... подаде й телена бъркалка..
- Нямаме миксер, така че ще трябва да бъркаш на ръка - сви извинително рамене и я целуна отново по устните. Държеше се така сякаш са двойка от години, харесваше му уюта, които създаваше това му държание. Наистина осъзна, че може да върши с нея най-обикновени неща и въпреки това да се чувства превъзходно.

Съжалявам, че толкова объркано, но съм леко стресирана и недоспала.

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Кухнята в имението

Писане by Сахара on Вто Май 22, 2012 6:48 am

Малката й длан погали нежно едната му страна, докато я поставяше на плота, а след това стисна купичката и подобно всеизвестен кулинар, повдигна телената бъркалка и кимна сигурна в задачата и уменията си.
- Няма никакъв проблем. - но наум отбеляза, че трябва да им направи един огрооомен подарък, като започнем от миксера, който бе необходим, особено за огромно семейство като тяхното... Всъщност вече знаеше какво ще направи, за да се реваншира на Марк за опасното състояние, в което я бе зърнал. Имаше време... - Хей, кога е рождения ти ден, Марк? - попита съвсем между другото, докато вече бъркаше сместта в купата и я гледаше замислено, ала с мека усмивка върху устните си. Зодията на нашата героиня бе стрелец, но огненият й характер можеше да се открие веднага, също както и асцендента скорпион - воден знак, който бе напълно противоположен на елемента, с който бе белязана на раждането си.
Разклати леко крака във въздуха и погледна към Пиер.
- М... колко бунтари живеете в имението?- попита снишено, сякаш имаше хиляди човеци, които можеха да я чуят или изядат, макар че не й се сториха толкова бунтарски настроени към нея, вероятно защото Марк я бе прегърнал по такъв начин, че някои части от тялото йс е виждаха много повече, като бедрата например, отколкото лицето, което издаваше проказната й същност за... тях, като носещ в тялото си душа човек. - Въпреки че не съм се сблъскала с всички ви, изглежда така,с якаш живеете в хармония... - затова предположи, че едва ли са чааааак толкова много. - И какво говориш! Не бих си позволила да те ударя никога! - разкиска се тихо и продължи да бърка сместа.

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кухнята в имението

Писане by Марк Пиер on Вто Май 22, 2012 12:13 pm

Настани нехайно ръцете си от двете страни на бедрата й и се облегна на тях, долепяйки чело в нейното, правейки се на много заинтересован какво се случва в купата, дефакто хич не го интересуваше, просто си търсеше повод да се доближи и да я целуне. И разбира се изпълни плана си, поемайки устните й в своите леко и нежно, после отдръпна леко глава само, колкото да отлепи устните им, челата и носовете им оставаха плътно долепени. Опита се да я погледне в очите и му стана смешно, че така виждаше само две големи сини "езера" и нищо друго, сякаш бе потопил глава във водата и се опитваше да я изучава, но погледа му се замъгля ...
- Четвърти юни - спести си годината, едва ли я интересуваше точната му рождена дата. Тя съмняваше ли се каква зодия може да е той? Разбира се че близнаци, с техните хиляди въплъщения...
Отдръпна се от нея и сложи голяма тенджера с литър мляко в нея на котлона и старателно започна да стърже блокчето шоколад, замисляйки се какво цели с въпроса за бройката им. О, по дяволите, бе го заразила със съмненията си.
- Всъщност и аз не знам точно сме на брой, хора идват и си отиват и т.н. - отговора му беше честен, всъщност никой никога не знаеше, колко човека има тук в дадено време. Както се случи, когато се върна с камиона, ако не беше Ивон (която все още той се чудеше дали да числи към групата или не) щеше да му се наложи напълно сам да разтоварва, защото точно тога се оказа, че бунтарите са хванали "гората" и всички са зачезнали на някъде. Когато целия шоколад бе настърган, той се приближи към Жанет, но само колкото да успее да вземе бъркалка, които бяха зад гърба й. Забелязвайки някакъв страх, той побърза да я успокой.
- Не се притеснявай за никой от тях, щом си в имението, значи някой от нас те е вкарал, никой няма да те нападне ... - усмихна се успокоително, докато бъркаше бавно млякото, карайки шоколада да се разтопява равномерно - Роуд ... той беше пиян ... и май емоциите напоследък са му дошли в повече, пък и все още има душа в себе си - реши, че някак си трябва да обясни поведението на приятеля си, от предната вечер.

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Кухнята в имението

Писане by Сахара on Вто Май 22, 2012 2:43 pm

Дясната й длан докосна лицето му и започна да прокарва бавно и чувствено показалец по едната, а след това друга страна, сякаш за да разгадае нещо.
- Не ти давам повече от 3..31-32? - изрече закачливо и се дръпна назад, за да доразбие сместа в своята купа.
Подозрението обаче се предаваше чрез въздуха, защото нашата героиня усети моментното замисляне, тогава и установи, че липсата на доверие щеше да се окаже взаимна в различни моменти от съществуването им. Остави за малко съда на дървената маса и се наведе напред, потапяйки два от пръстите си в шоколада, който той разбиваше, а след това внимателно прокара омазаните с кафява течност възглавнички по устните му, сетне продължи гальовно по носа, нарисува тъмни цветенца по бузите и челото му, и накрая облиза доволни остатъка от ръцете си. - М! Изглеждаш върховно! - изкиска се тихо и го целуна бързо по устните, като нейните попиха част от сместа по лицето му.
Скочи от плота, забравяйки за болките си в главата (които веднага й напомниха за съществуването си) и се насочи към малко пакетче със салфетки.
- Дали ще рис... - преди да довърши изречението си чу едва доловимите крясъци на възлюбените Ивон и Роуд. Смръщи се леко, защото реши, че вече започват да й се причуват разни неистински неща и вярно се усъмни в здравия си разум! Тогава обаче отново чу разгневения шепот и изтича при Марк, връщайки се на обратното си място - плота. - Мисля, че имам слухови халюцинации. - някак шеговито изрече, защото едновременно се смееше и мислеше сериозно над опасната възможност.
Бедрата й се увиха около неговите крака и нарочно ги издърпаха напред, притискайки част от тялото му към себе си и заключвайки го в силна прегръдка. - И не се притеснявам, че могат да ме нападнат. Нали ти си тук. - дрезгаво прошепна в ухото му, а след това се върна на предишната си задача с разбирането на сместа за палачинките.

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кухнята в имението

Писане by Марк Пиер on Вто Май 22, 2012 3:06 pm

Свали бавно тенджерата от котлона и наля сместа в голяма кана, оставяйки я настрана, наблюдавайки я само с крайчица на окото си и усмихвайки се само на себе си. Съвсем спокойно се приближи до нея взе купата, огледа преценяващо сместа и кимна одобрително с глава.
- Мисля, че е готово - побутна купата настрана и мина между краката й, придърпвайки я с ръце през кръста, за да я привлечи по-близко до себе си. Зарови нос в косата й, това явно му се превръщаше в навик. Погали я нежно по гърба.
- АКо говориш за гневния шепот, който чуваш от време на време, това са Роуд и Ивон, идея нямам защо не развиват личната си драма в стаята му - замълча за момент и продължи дрезгаво - явно годинките не са ме пощадили и са ме състарили с 1-2 повече - заглуши смеха си, като опря устни в меката извивка между брадичката и гръдта й и засмука леко копринената й кожа. Езика му се плъзна от там, нагоре по брадичката й, че чак до устните, подарявайки още една вълшебно нежна и ефирна целувка.
- А, за това което направи преди малко, ще бъдеш наказана - той избърса част от шоколада от бузата си с показалец и го поднесе пред устата й - сега ще ме почистиш добре с малкото си палаво езиче - ухили се той и я хвана здраво през кръста, за да не му избяга. Засмука възглавничката на ухото й и нежно прошушна.
- Определено бих дал всичко, за да се почувстваш в безопасност и не е нужно да се стряскаш при всеки шум, тук няма призраци, само много странни хора, които вършат още по-странни неща - смеха му бе заразителен и искрен, това всъщност бе изключително точно определение за хората обитаващи имението.

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Кухнята в имението

Писане by Сахара on Вто Май 22, 2012 3:26 pm

Направи й впечатление, че за разлика от нея, той не се интересуваше от подобни формални нещица, като годините на другите или пък да ровичкаше в миналото му, което пък й се стори някак ново и невероятно. Всичките й любовници до този момент се опитвах да разгадаят сложното същество, за каквото я определяха, докато той... дори не проявяваше интерес към това каква е тя наистина. Тук липсваше манията за ровене носа в личните неща на другите и в същото време я сравняваше с пълна липса на заинтересованост като цяло. Но не се чувстваше зле от това. //Има и друго; те започваха да ровичкат чак след като легнеха с нея и изпитаха онова неописуемо чувство... на несподелен екстаз с Жанет//
След приятната порция от целувки и усещане на тялото му по своето, Жанет бе принудена да направи... нещо много хубаво! Кой не обичаше шоколад?
- Е, щом трябва... - започна тя и се наведе леко към пръста му, при което го пое в устните си и мигове след това прокара навлажнения си език по грапавата кожа, плъзна го надолу, чак до началото на ръката и се върна обратно, оставяйки влажна диря след себе си. - ... готово. - погледна невинно към очите му и се намести удобно върху масата.
Вътрешно се усмихна толкова широко! Той беше по-възрастен от нея, но не това бе причината да изживява толкова трепетни и непознати неща с него, пък макар и от втората среща на познанството им. Хвана брадичката му с два пръста и го дръпна към себе си - нито рязко, нито внимателно, след което докосна ефирно устните му и скочи от масата. - Мисля, че това ще бъдат най-вкусните палачинки на планетата. - тръгна с гръб към гърба му и се насочи към мястото, на което се намираше загретия котлон. - И не се стряскам от шумовете, има разлика от страха и забелязването. - тихият й шепот дари стаята с нова порция живот и разнесе миговете тишина някъде далеч в запомненото минало. Щеше да се запомни. Нали беше с Пиер? (Very Happy oh,lol)


Последната промяна е направена от Сахара на Вто Май 22, 2012 3:29 pm; мнението е било променяно общо 1 път

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кухнята в имението

Писане by Марк Пиер on Вто Май 22, 2012 6:12 pm

- Чакай, чакай, къде тръгна? - попита високо завъртайки се и настанявайки се на нейното място, а едната му ръка се стрелна и дръпна гърба на ризата й, заковавайки я между краката си. Завъртя я с лице към себе си и обви крака около нея, а ръцете му съвсем "невинно" се плъзнаха към гърдите й. Ухили се арогантно срещу нея в знак, че няма измъкване.
- Забрави да почистиш носа и челото ми - вдигна многозначително вежда той и й се изплези весело - когато приключиш, ще се заемем с палачинките.
Палците му се заиграха със зърната й, а зъбите му прехапаха долната му устна, за да успее да остане концентриран на веселото повече от колкото на еротичното. Знаеше че се разхожда по ръба и има опасност да падне, но точно в това бе чара на ситуацията. Адреналина му бе достигнал непознати висини. Съзнанието му крещеше "Спечели жената. Искам я, искам я!" Цялото му същество се напрягаше да усети всяка нейна емоция, всяка нейна мимика, всяко нейно движение, всеки неин дъх. Освободи гърдите й с въздишка на неудовлетвореност и спусна ръце по нейните собствени извивайки ги назад зад гърба й.
- И не забравяй, моя Утешителки, почистването става без ръце - подаде лице към нейното и затвори доволно очи, очаквайки да усети меките й устни ...

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Кухнята в имението

Писане by Сахара on Вто Май 22, 2012 7:23 pm

Страст:мазно съвкупление на мъртвешките кожи. (или и още нещо)
Тимира се напрегна за момент, сякаш установявайки нещо, което не трябваше. Това игра ли бе? Съзнанието на Жанет бе започнало да се замъглява от емоциите, които чуждото тяло възбуждаха.
Не каза нищо, не показа с нищо, че е недоволна дори от този акт, така двойно по-невинен от другия, който се явяваше "по-голямо зло". Просто сниши до шепот мислите си и бе убедена, че няма да "пречи" на приемника.
Стон!, обсипан с копнеж, страст и в същото време напрежение, усещаше се жалкия опит да бъде приглушен от жената, ала напълно неуспешно... Дишането й се ускори до степен, в която гръдният й кош отново бе започнал съблазнителното си, много по-бързо издигане и спущане и леко се сблъскваше с чуцдите гърди, когато Марк я приближи към себе си.
Тъкмо когато реши, че не може да стане 'по-зле', ръцете му откриха мястото си на гърдите й и ги раздразниха до такава степен, че единственото, което успя да направи като действие нашата героиня, бе да прехапе едва сдържано устна (с цел никакви нежелани викове повече) и да извие рязко глава, по чието чело бяха избили ситни капчици влага, а няколко кичура коса се заспускаха, подобно тъмна перелина пред погледа и й пречеха да вижда ясно дори самата стая.
Това не е нормално. Убийствено е. настръхна вътрешно Жанет, въпреки че също желаеше чуждото тяло, тя продължаваше да бъде настроена по много по-различен начин към самия полов акт като цяло, а тези закачки, така мръснишки до някъде, за първи път се сблъскваше с чак толкова еротичните игри, в които биваше умъртвяван от възбуда! Тя идваше от Александрия, може би там играта на любов бе по-изтънчена и по-малко чувствителна? Глупости!
Капки бистра течност се разляха в мозъка й и тя издигна бавно лице към неговото, а той можеше да види зачервените й страни и мътни, сини очи. Незнайно обаче от възбуда или нещо друго, не толкова желано.
Стрелна се към него и спря на милиметри от врата му, прокара език по нежната му кожа, а след това я нахапа внимателно, бавно и възбуждащо чак до бузата. Тогава с кръгови и плавни движения заобира шоколада, полепнал по страните и да го засмуква в целувки, по цялото му лице. Усети, че ръцете й стискат кърпичка, с която смяташе да избърше останалата част от тъмната течност, ала те бяха направо обездвижени.
- За хора с толкова развито въображение не би бил никакъв проблем, както се уверихме. - прошепна толкова тихо в ухото му, че дори на него щеше да му се стори трудно да разграничи ясно шепота от обикновената въздишка.
Цялото й тяло се стегна от ситуацията, в която установи, че се намира и нова вълна на цветна феерия забумтя в ушите й и погали нежно румените й страни.
- Палачинките... - напомни с пресипнал глас и направи опит да се усвободи от силния захват на Пиер.


--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кухнята в имението

Писане by Марк Пиер on Вто Май 22, 2012 7:40 pm

- Даммммммм ... палачинките ... проклети да са - изстена дрезгаво, отвори очи и фокусира поглед, някак объркано сякаш се събуждаше от някакъв много дълбок и сладък сън. Отпусна ръцете й и я хвана за дупето в същия момент, повдигайки я леко нагоре, така че устните му да се озоват точно където свършваше деколтето й, и досадния гаден плат прикриваше така приятните й женствени извивки на гръдта. Устата му се впусна да изследва точно тази област, а зъбите му леко я захапаха, сякаш я пробваше на вкус. Чу се високия му ясен стон, който можеше да се оприличи на ръмжене на голям и опасен хищник ... Но успя да устой на желанието да замени закуско-вечерята от палачинки с еротично чувствено изпълнение с участие на Жанет. "Тя още не е готова, не е готова ... дай й още време, за да я получиш наистина цялата" съзнанието му се опитваше да го върне в правия път. Отпусна я бавно, но не отдръпна устни от плътта й, така устата му направи пътечка от деколтето й чак до върха на нослето й. ПОсле бързо отдръпна и лице и ръце от нея и я погледна през леко замъглените си от възбуда очи.
- Мисля, че ще ни трябва тиган и масло нали? - бързо смени темата, скачайки от плота и бръкна в един от долните шкафове, за да извади необходимата им посуда, след като тигана бе набавен, той се завъртя на пети и заподскача като малко дете към хладилника, за да извади пакетче масло, намери го и го вдигна победоносно в ръка, все още със заровена глава в хладилника и извика.
- А, кленов сироп искаш ли?

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Кухнята в имението

Писане by Сахара on Вто Май 22, 2012 8:13 pm

Подпря се на плота в близост до печката и направо тихичко си отдъхна, цялото й тяло се бе напрегнало от всички тези ласки, а главата йв се още се луташе замъглена и не разбираше какво се случва наистина!
"Той очаква да му се отдадеш с дух, ум и тяло!" избухна в смях Тимира, сякаш разгадала недвусмислено рязкото одръпване и задържане главата в хладилника, за обуздаване на кръвожадните страсти.
Капки парливо разочарование започнаха да прогарят душата на героинята ни, защото тя знаеше от сега как ще свърши всичко. Абсолютно всички искаха това - да получати най-малката частица от нея, да им се отдаде ид а разкрие цялата си същност, но как очаквате нашата Жанет да го направи? Това и аз да го видя, ще ми бъде трудно да го повярвам.
"Таи жена е враг на удоволствията и в същото време техен най-голям майстор. - Владимир И."
- А... да. аха... - отвърна разсеяно на въпроса му, без дори да асимилира какво по-точно означава и се приближи към тигана, където сипа сместа и започна да наблюдава с интерес как тъмната повърхност бива изядена от бялата...
Паметта е нещо не толкова приятно, както можем да видим, запаметява не само хубавите, но и не чак толкова добри моменти от живота ни, белязва ни с множество рани и ни оставя сами да се справяме с тях. Ако не успеем... белегът е по-дълбок и по-дълго болезнено ясен, ако ли пък да - точно обратното. Имаше нужда да забрави коя беше, за да се открие напълно. Както и не само тя.
Преглътна с трудност и потърка челото си с опакото на ръката. Не беше сигурна колко палачинки да направи, защото не знаеше колко хора живеят тук и далис амо една смес щеше да стигне за цяла шета народ. Затова изсипваше нормално количество и не след дълго вече три от палачинките бяха перфектно сготвени и поставени в чиния, в близост до Сахара.

[...]
Една нощ имаме за нас
и аз искам да те гледам!
Тялото ти над мен,
кожата ти, устните ти.
Затвори очи.
Никой няма да ни види.
Аз съм тук до теб!
Можеш ли да ме усетиш?
Когато те докосна за първи път
ще бъде с моите устни.
Ще усетиш топлината, но
няма да знаеш къде!
Може би - очите ти!
Ще докосна очите ти с устни
и ще усетиш топлината.
Отвори очи сега, любими!
Погледни ме!
Погледа ти е върху
гърдите ми. Ръцете ти ме повдигат,
позволявайки ми да се плъзна по теб.
Душата ми стене -
тялото ти тръпне.
И няма край, не виждаш ли?

[...]

- Ела да видиш дали така ти харесват, или предпочиташ да слагам повече смес.
-
изрече, без да извръща лице към него, беше се вторачила в палачинките, сякаш те щяха да й проговорят и да й кажат най-правилното действие.

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кухнята в имението

Писане by Марк Пиер on Вто Май 22, 2012 8:36 pm

Подари ми светлината,
подари ми топлина,
подари ми чудесата,
що са дар твой от света.

Направи така, че утре
с тебе да се разтопя.
Страстен ден да изживея,
да не мога да мълвя.

Устните ми да са сухи,
а очите да блестят.
И ръцете да треперят,
като онзи първи път.

С теб мечтая, с теб копнея
и със теб се веселя.
В ритъм страстен с теб танцувам,
две сърца - една душа!

Докато Жанет се грижеше, някак разсеяно (отбеляза той на ум) за палачинките, той бързичко разчистваше голямата кухненска маса, за да могат да седнат уютно да похапнат. Дори толкова се постара, че застла с покривка и започна да слага какви ли не сладка, шоколади, сирина и каквото се сетеше, че може би ще им трябва ... не знаеш дали предпочита сладки или солени палачинки, но нямаше значение имаха от всичко по много и тя бе помогнала за това изобилие, така че имаше право да му се наслади. Всичките му действия бяха някак заучени и неосъзнати. Мислите му летяха далеч, искаше да разбере за какво си мисли тя, искаше да я прегърне и да не я пусне никога повече, искаше толкова много неща и все свързани с нея. Усмихна се разсеяно. "Успокой се момче, намали темпото, ще я стреснеш". Докато вземаше две големи чаши и каната с горещия шоколад и ги носеше към масата, я чу да го вика, за да провери палачинките. Той само извърна глава в нейна посока, а ръцете му продължаваха механично да преподреждат отново и отново нещата по масата.
- Имам ти пълно доверие - подвикна, трябваше му още малко време преди да се приближи към нея пак. Тялото му реагираше сякаш самостоятелно на всеки неин допир и трудно задържаше концентрацията си, но все пак желаеше този допир, копнееше за него. Погледна отново масата и изведнъж, сякаш напълно противоположно на мислите си изтърси.
- На отделен стол ли ще седиш или предпочиташ в мен? - попита стоварвайки се върху един от масивните дървени столове и се загледа в нея.

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Кухнята в имението

Писане by Сахара on Вто Май 22, 2012 9:11 pm

Извърна глава към него и с шеговит тон изрече:
- Ще ядем, или ще правим жалки опити за това? Повярвай ми, ще бъде много трудно, и затруднението ще е по-голямо за теб. - беше готова и с последната палачинка, повдигна чинията и щом изключи котлона, се насочи към масата, на която стоеше и той. Беше обсипана с какви ли не неща и тя започна да отбелязва наум какво трябва да съдържа подаръкът й за в бъдеще. - И успяхте да поберете всички неща от огромния камион тук!- гледаше към бялата врата и вътрешно направо гореше от напрежение, с всяка крачка, която поемаше към опасния пожар в стаята...
Седна на един от столовете срещу него и го погледна с капчици ирония - не беше скута му, определено. Пое палачинка и я заля се един от поставените на масата сосове, надявайки се той да е привърженик на този тип палачинки, след което се изправи и... Познайте какво направи нашата героиня! Ха ха!
Седна най-спокойно върху храброто момче и се извърна настрани, за да й бъде по-лесно... да го нахрани.
- Отвори огромна уста. - заповеднически и някак мило в същото време каза и насочи храната към устните му. - Мхм? - повдигна вежди и очите й се спряха върху неговите. Вглеждайки се в тях от толкова близко разстояние, усещаше как тъпанчетата й започват да буботят, а кръвта да се задвижва със страховита скорост по вените.

Сън си... Зная, сън си...
Идваш и отиваш си в миг!
Понякога дори не мога да прегърна
снагата ти, преди да отлетиш.


Но чувство... Сладко чувство!
Обзема ме, когато се явиш.
И впивам жадно в тебе устни!
В миг вълшебен, в миг красив!


Миг нечувстван никога наяве!
Сладост, не познала мойте сетива.
И всякаш Аз и Ти сме само...
Но защо си сън? Защо една лъжа


ме кара да се чувствам жив!
По-жив от всякога!
Събуждам се с вкус горчив...
Реалноста е тясна, недостатъчна!

Сън си... Зная, сън си!
Но те чакам и в тази вечер...
Поне за миг да те прегърна!
Поне за миг да те усетя...


/Като изключим че той не е сън и няма чак толкова голям проблем нашата душа Very Happy
// Честит нов профил! <333333

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кухнята в имението

Писане by Марк Пиер on Вто Май 22, 2012 9:28 pm

- Знаех си че ще предпочетеш скута ми, по-удобно е от твърдия стол - подхилна се, едва преглътнал голямата хапка ... е забрави да спомене, че и скута му не е особено мек в момента, ама тя това и без да й го казва го усещаше, така че нямаше защо да набляга на този факт. Ръцете му я наместиха, за да й е по-удобно, пък и да не я катурне, като се протяга да намаже една палачинка ягодово сладко, за да може и тя да хапне все пак. Знаеше че обича хубава храна и определено става раздразнителна, когато не се е нахранила както трябва. Спомни си онази буря в Тусон, сякаш бе преди хиляди години, а май в действителност даже седмица не бе изминала от тогава. Благодари на Бога, че е решил да седне на онази маса в ресторанта, не искаше да си представя как би умирал от скука в момента, ако не я познаваше. Сто на сто щеше да измисля нови планове, как да рискува живота си ...
- Имението е голямо, имаме достатъчно складови и хладилни помещения - някак разсеяно отговори с доста закъснение, ама все пак се сети какво го беше попитала. Ръката му поднесе палачинката с ароматно ягодово сладко към устата й, разклати я апетитно пред носа й.
- Полет 145 иска писта за кацане, моля осигурете ни писта за кацане - каза с преправен глас, така че да звучи сякаш говори през микрофон и се усмихна, продължавайки да клати палачинката пред все още затворените й устни. Очите му се смееха отново по детски, спомни си, че баща му го хранеше така като беше малък и не искаше дори и да опита от дадена храна. Винаги му бе ставало смешно и в крайна сметка отваряше уста, надяваше се, да постигне този ефект и с нея.

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Кухнята в имението

Писане by Сахара on Вто Май 22, 2012 9:44 pm

- Хахаха, веднага, сър! - избухна в смях тя и не можа да поеме първоначално храната, насочена към устните й, но след това, щом се поуспокои, погледна към сините очи срещу себе си и захапа една наистина огрооомна хапка, сигурно стигна почти до половината на палачинката. Капчици от сладкото останаха и от двете й страни, а те придобиха много лек розов оттенък. Явно беше освирепяла от глад!
Повдигна леко онази палачинка, която държеше в ръцете си и допря края й към устните му, очаквайки достъп, а другата й ръка стоеше на масата и придържаше тялото й, защото въпреки че бе седнала на него и той се бе опитал да я намести удобно, предпочиташе да не разсейва и двама им с докосвания на някои не особено прилични неща, пък дори и само по невнимание. - Твоята Жанет, подобно малките деца, обича да се наслаждава на храната изцяло, пък дори това да означава, че ще се изпомаца, както сега. - думите сами изскочиха през устните й и усети веднага погледа му, на който отвърна, разбира се,без да се замисля. Беше непринудено изказване и съвсем необмислено, което, от една страна показваше, че започва да се отпуска в компанията му, а от друга - че трябваше да продължи да тренира наблюдателността, концентрацията и премисляне на мислите си, защото една изказана погрешно дума можеше да унищожи човек само за секунда. - Сигурна съм, че и ти умееш? Всеки умее, храната доставя удоволствие.


--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кухнята в имението

Писане by Марк Пиер on Вто Май 22, 2012 10:00 pm

Поемайки в устата останалата палачинка, която Жанет му бе приготвила, той повдигна ръка и изтърка с палец капчиците, които бяха останали по устните й и миг след като преглътна вкусотията веднага напъха палеца между устните си и го засмука леко, без да отделя очите си от нейните. Изведнъж му се стори много забавна тази тяхна игра на "еротично-весело". Намига й сладко и каза със съвсем сериозен тон.
- О, и аз обичам да се наслаждавам, но не само на храната - поклати глава - о, не, не, не храната е само една малка частица от хубавите неща в този живот. Обичам да се наслаждавам, на залеза, на мириса на свобода, на малките неща, обичам дори и малките спречквания с Роуд, обичам да рискувам, обичам да живея въобще - ухили се накрая на речта си - но в момента хубавата храна няма как да ми отклони вниманието от една чернокоса жена, която толкова апетитно отваря устата си и поема палачинката в нея, че един мъж няма как да не си представи, как й подава съвсем различно нещо към устните - каза съвсем сериозно, но не устоя на изкушаващо сините й очи и се разхили, наклони глава към нея и потърка носовете им в една много мила ескимоска целувка.
- Хайде сега накарай въображението ми пак да се развълнува и поеми и останалата част от палачинката си - той вдигна ръка и поднесе ягодовата палачинка...

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Кухнята в имението

Писане by Сахара on Вто Май 22, 2012 10:30 pm

Малката й длан докосна нежно бузата му, по време на ескимоската целувка, а след това завъртя шеговито очи и пое за втори път по същия начин палачинката си. Ако трябва да сме честни, дори през ум не й мина, че може да му изникнат някакви перверзни мисли докато си се храни най-спокойно, но разгледано от тази страна, която той каза, наистина имаше нещо изкушаващо в цялата работа. Щом пое и последната хапка от пръстите на Марк, облиза върховете на възглавничките му и доволно погледна към ръцете си. Беше ред на следващата? Хм, с какво ли искаше? Може би сирене? Извърна бавно глава и огледа всички неща, присъстващи на масата, за да си избере, а след това отново го погледна мълчаливо.
- Ехехе, разбира се! Има толкова други неща, които човек, стига да може и иска, би погледнал като удоволствие в живота...- всяка една негова дума се запамети в главата й и не с цел да прави психо-профили за по-лесна манипулация на събеседника, а заради... евентуалните изненади, които би могла да спретне за в бъдеще, ако има нужда от идеи. Рождения му ден наближаваше, по нейните изчисления, и тя не смяташе да го остави без подарък. - И същата тази жена, сега те пита с какво искаш следващата си палачинка? - потърка челото си с опакото на ръката и се усмихна меко на Пиер.
Тялото й се докосна до неговото, а ръцете й се допряха зад врата му, където за миг бе облегнала брадичка на раменете му и се подхилкна, когато усети не само своето, но и чуждото сърцебиене ... и горещината, излъчваща се от тялото- незаменими усещания!

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кухнята в имението

Писане by Марк Пиер on Сря Май 23, 2012 8:55 am

Облегна брадичка на рамото й и вратовете им сякаш се кръстосаха, за миг си спомни за една от онези снимки, които хората толкова разпространяваха, когато света бе в техни ръце - два лебеда с увити ший, плаващи си спокойно в прекрасно езеро, ако онези птици са изпитвали и на половина спокойствието и нежността, която той чувстваше, то са се чувствали прекрасно. Леко погали ухото й с устни когато проговори.
- Искам палачинка с ... - замлъкна, за да увеличи напрежението и се усмихна, макар че тя не можеше да види физиономията му - с ....- пак затишие - Жанет - завърши изречението си той и зацелува врата й - наистина скъпа - пак ли я нарече "скъпа"?, ох, момче няма да се оправиш, и ще ядеш още много пъти шамари ми се струва - щом ти си ми прегръдките и отрова да ми дадеш с тези прекрасни ръце, пак бих я изял с удоволствие - каза той, като се отдръпна леко назад, за да я вижда, всъщност в момента не лъжеше, мислите му бяха толкова отвлечени, че нямаше смисъл дори да се пробва да познава каква плънка слага тя в палачинките му - но ако питаш, как ги предпочитам, то бих казал със сладко и сирене, обичам нестандартната комбинация на сладко и солено - ей, сега вече можеше да го помисли за луд, ама какво пък ... Нали и тя бе точно такава ту сладка, ту солена ...

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Кухнята в имението

Писане by Сахара on Сря Май 23, 2012 9:11 am

- Мммм... мисля, че не е невъзможно. - някак шеговите изрече и се обърна леко, за да й е по-удобно да маже палачинката. Първо сложи сиренето, а след това го поля със сладкото, което бе оставено на масата и увивайки плънката на рулце, се извърна към Пиер и положи единия край на храната в неговите устни, а другия... в своите. Смигна му закачливо и някак мило, след което отхапа малка част от изделието и отдръпна лице.
Щом чу обръщението "скъпа" си спомни за дневника, който умишлено бе оставила в шкафа, за да бъде намерен от Майкъл и нежна усмивка се изписа на лицето й. С такава топлина и чувственост изписваше тези букви, образуващи прекрасната дума, че сега чувайки я насочена към себе си, нямаше как да не се почувства добре.
- Зает ли си утре вечер хм... горе долу по същото време, Марк? - попита го тя и спря сините си очи върху неговите. Имаше представление в Тусон и щеше да умре от неописуема радост, ако той бе там, част от публиката! На първия ред! Където щеше да го види веднага... Усети как сърцето й се заблъсква по-бързо в гръдния кош, от нетърпението, да чуе отговора му.

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кухнята в имението

Писане by Марк Пиер on Сря Май 23, 2012 9:27 am

Налапа своя край на палачинката, чак до нейната уста, зъбите му я разполовиха, а езика му мина по устните й, за да оближе сладко солената смес, която бе изтекла от рулцето ... Задъвка бавно, гледайки я в очите. Усмихна се доволно и изплези език, за да покаже, че си е изял всичко.
- Утре вечер? - пророни въпросително и ръката му мина разсеяно през косата му, разрошвайки я още повече - Чакай да помисля - очите му я гледаха сериозно - боя се че имам лоша новина, скъпа - погали я нежно по бузата с опакото на дланта си - ще трябва да се обадиш на една ченокоса, синеока Утешителка и да я питаш какво ми е записала в програмата, защото аз съм й обещал да бъда с нея, каквото и да поиска - завърши сериозното си размишление и вдигна вежди, прехапа долната си устна, за да не се разкиска, на физиономията й. Би дал всичко, за да знае какво преминава в момента през главата й и дали се забавлява поне на половина колкото него. Ръката му нехайно се облегна на масата зад нея, карайки я да премести тялото си по към него. Със свободната си ръка вдигна една от чашите с горещ шоколад и я изпи на един дъх, въпреки огромното количество, приключвайки и махайки чашата от лицето си, се видяха мустачките о мляко и шоколад образували се над горната му устна и той съвсем съзнателно подаде устните си напред, като малко дете, за да бъде почистен от "мама".

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Кухнята в имението

Писане by Сахара on Сря Май 23, 2012 12:52 pm

Мека усмивка се изписа на лицето й, а игриви, огнени пламъчета си проправиха път към очите й.
- Значи, твоята чернокоска е отбелязала утрешния ден в графика ти, като изключително зает... с нейната личност. Като започнем, има изява в театъра, на която много би искала да отидеш, а след това... - спря за момент, навеждайки се към прекрасното му лице - ... да те покани да разгледаш дома й и отвътре. Хм? - усмивката й се разтегли още повече, показвайки част от кристално белите зъби.
Вътрешно ликуваше, защото вече бе отбелязала доволно в календара още един ден, прекаран с него. О! Но трябваше да направи атмосферата в дома много по-благоприятна (сещате се-романтична xD) а време за това - НЯМАШЕ! Значи...значи... щеше да опише всяко едно нещо на някоя фирма за изненади и да ги остави да се справят със задачката! Макар че щеше да бъде много по-прекрасно, ако тя сама го стореше за него. Или по-точно - за тях. И не, не мислете, че задължително в такива условия се правят неприлични неща. В никакъв случай.
- Изглежда... - започна двусмислено тя и се вторачи в шоколадовите му мустачки, а след това прокара бавно език по тях, изяждайки ги целите! Накрая си проправи малък път към устните на Марк и откри неописуемо очарователна утеха там... О, рай за душата! -...вкусно. - тихичко завърши, щом откъсна езика си от чуждия.
Тялото й се притисна към чуждото, а едната й ръка се хвана за края на стола, за да не се хлъзне надолу без да иска.

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кухнята в имението

Писане by Марк Пиер on Сря Май 23, 2012 1:13 pm

Стисна ръцете си около нея, сякаш ей сега някой зъл човек ще се появи и ще се опита да му я открадне. Чувстваше го перфектно с нея на коленете си, усещайки устните и езика й по своите собствени.
- Значи ... - пророни тихичко, когато тя прекрати целувката - ще трябва да изнамеря онези лещи от някъде - той й намигна заговорнически - а моята синиочка, може да ми огледа гардероба и да ми избере най-подходящото облекло за това важно събитие - усмихна се очарователно той.
Устните му се доближеха до нейните и той ги погали с език, който си поправи път навътре в устата й, приканвайки нейния, да дойдат да си поиграят. Лудешкия танц на двата им езика накара мислите му за миг да се изпразнят от съдържание. Едната му ръка се плъзна по бедрото й под ризата ... къде бе заминала полата й? а, да ето я ... събрала се е нагоре... нямаш късмет момче, не се е изпарила, ей така в небитието ... както и да е, важното е, че копринената й кожа настръхва от докосванията ми. Какви странни мисли преминават през главата на някой за части от секундата. Пръстите му се присламчиха до най-горната оголена част на бедрото й и някак механично изписаха "Марк Пиер", сякаш си я маркираха. Едва ли тя можеше да усети точно какво правят палавите му пръсти, но самата мисъл, че изписа името си върху нежната й, мека кожа го накара да се превъзбуди от удоволствие ... Несъмнено, това е част от плана й ... Убий Марк, чрез възбуда ... той се разхили на ум на тази мисъл ... е, какво пък поне ще умра щастлив и доволен в нейните ръце. Наистина ли, Пиер? Само това ли ти хрумва в момента ... О, момче, тотално си си скапал мозъка ... може да е от радиацията ...не, не от жената е ... опредено е от жената.
Езика му и за миг не спря, колкото и да бяха объркани мислите му, то тялото му си знаеше какво иска и това бе Жанет. Негова сега и завинаги! Е, ще трябва да се постараеш за "сега", а за "завинаги", дори не ми се мисли какво трябва да направиш, за да се сбъдне.
Прекрати целувката само защото, дробовете му бяха започнали да агонизират без въздух, който навлезе със свистене през полуотворената му уста. Очите му се отвориха и той попита мило и доста дрезгаво:
- Къде искаш да спиш, тук или в Тусон?

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Кухнята в имението

Писане by Сахара on Сря Май 23, 2012 1:41 pm

- ... Тук. - тихо прошепна в ухото му и след броени секунди разтри мястото, което пръстите на Марк само до преди миг бяха галили толкова нежно и ефирно, че кожата й бе настръхнала. - Относно облеклото... звучи прекрасно като идея! И си сериозен? Ооо... - прозвуча някак ентусиазирана от това и се размърда, прегръщайки го по-силно.
Пиер може и да се чувстваше добре с тялото й върху себе си, но и тя така или иначе не се оплакваше от неудобство.
Не можеше да прочете мислите му, но определено успяваше да почувства всичко, което той чувстваше и бе насочено към нейната личност. Леки трепети, едва забележими настръхвания, раздразнен рояк пчели в корема и още множество такива симптоми на една от най-коварните болести в историята на съществуването на човека... Но това не й харесваше. Как можеше това да се случи с МЪЖ, когото познаваше от ТОЛКОВА МАЛКО ВРЕМЕ!? Майкъл Гросли не бе спечелил и една частица от това, което Марк толкова светкавично заграбваше...
Тимира знаеше отговора - мъжете, които се държаха по такъв свойски начин, които знаеха какво са и макар да я желаеха и обожаваха, не губеха себе си, бяха най-голямото изкушение за Жанет, подобно авторът на първото писмо в стаята на героинята. Е, Марк определено печелеше точки (Very Happy)
Избърса ръцете си в една от мокрите кърпички, а след това ги потърка една в д руга и ... боцна стегнатия корем на Марк с нокът. И още веднъж, при което се превърна съвсем в някаква игра на приближаване и отдръпване. Кога натиснеше леко кожата, тя се свиваше, все едно бе изплашена, а когато отдръпнеше пръст, се връщаше на първоначалното си място. Пръстите й продължиха нагоре и спряха там, където се намираше сърцето му. ...
...
...
Очите й бяха спокойни, ала зад цялото това спокойствие, се криеше още нещо, което само след миг изскочи, подобно опасен хищник иззад дърветата, успяващ да разкъса нищо неподозиращата сърна. Сграбчи толкова силно гръдта му, че щеше да му остане синина със сигурност... и отпечатък от ноктите й.
- Значи нямаш нищо против да бъде мое? Има специален буркан за него... - шеговито изрече и повдигна невинен поглед към него повторно, за да види каква ще бъде реакцията му... Буркан? Да... Неин.

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кухнята в имението

Писане by Марк Пиер on Сря Май 23, 2012 4:13 pm

Направи сериозна физиономия и сбръчка чело сякаш разсъждаваше наистина сериозно върху въпроса й:
- Буркан казваш? - веждите му се повдигнаха въпросително - ммм... звучи ми напълно приемливо, без това ми пречи с постоянното си туптене, разсейва ме, така се каже - усмихна се едва, едва и се наведе напред уж да я целуне по врата, не уж, направо си я целуна, езика му се заигра с ухото й, така както до преди малко правеше с нейния език ... но докато бе наведен, протегна една ръка и взе нож от масата, после съвсем спокойно се облегна назад и размаха плячката пред лицето й ... не, нямаше да я коли, успокойте се малко. Завъртя острието сръчно между пръстите си, така че дръжката да сочи към чернокоската и се усмихна триумфално.
- Обаче с това ще ти е по-лесно да го извадиш - кимна той към ножа в ръката се - аз нали мога да гледам, мисля че ще ми е интересно, до сега не ми се е случвало - запримига и запърха с мигли в детския си стил той.
Определено радиацията не ти влияе добре ... казах ти не е радиацията, а жената ... от кога стана самоубийствен тип, ти обичаш живота ... преди малко го каза ... ЛУД. ТОТАЛНО ЛУД! Мислите се блъскаха сякаш в черепа му и се разбиваха на пух и прах, дори съзнанието му не бе наясно какви игри играеше, игра ли бе, или пък наистина му бе писнало и бе една молба, тя да му помогне с приключването на живота му, глупости този човек бе толкова влюбен в живота, че едва ли някой дори и за миг би си помисли, че той ще моли за смъртта си ... но все пак ето, че той й подава нож и стой съвсем безучастно при положение, че е съвсем наясно в какви пристъпи изпада от време на време тази жена, с нож в ръцете би била смъртоносна ...

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Кухнята в имението

Писане by Сахара on Сря Май 23, 2012 5:32 pm

Повдигна леко вежди и пое острието от ръцете му, оглеждайки го с голям интерес.
- Мисля, че ще боли доста, между другото... - започна тя и обръщайки го така, сякаш наистина всеки момент ще забие ножа в сърцето му, спря на милиметри от плътта и на вместо кълцане, му подари мека и нежна целувка, точно там, където най-ясно чуваше *Туп-туп*. - ... а аз не искам да ти причинявам чак такава болка. - използва думичката "чак", защото осъзнаваше какви борби и каква олелия, вероятно, създаваше с тялото си и като цяло личността си, множеството сексуални закачки и понякога съвсем неочакваното напрежение я навеждаха именно на тази мисъл.
Изправи се рязко, сякаш току що бяха подплашили тасманински дявол с тамян, и потърка подутото си от хапване коремче разсеяно. Обърна се леко с гръб към мъжа и започна да наглася полата си, защото вярно се беше качила чак на кръста! - Усети риска, нали? - подхвърли шеговито. - Ти го обичаш, да... - с дрезгаво прошепване потвърди обсъжданото някога преди и остави ножа на масата. Пиер вече бе осъзнал 'опасното' състояние на нашата героиня, но нали си обяснихме, че проблемите й бяха не до там психически, колкото душевни?
Мина зад Марк и малките длани нежно си проправиха път по голата кожа на раменете му и ги заразтриваха внимателно и по-силно, защото не бяха малки и крехки, а... достатъчно силни и ако трябва да сме честни, галейки тялото му точно на това място, леки тръпчици побиваха по цялата й кожа, защото не само забелязваше разликата в нейните и негови ръце, но и й доставяше убийствено удоволствие да го докосва, без значение просто нежно и едва доловимо, или рязко, еротично, изпълнено с копнеж и разкриващо до някъде еуфорията, в която изпада, при пращящото му тяло около своето. В момента нямаше нищо еротично в жеста й, просто задоволяваше част от любопитството си.

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кухнята в имението

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите