Антъни Прескот

Име: Антъни Прескот - 30 години
Лик:Shiloh Fernandez
Призвание: Градски бунтар

История:
Мъжът в отсрещния край на бара й се усмихна. Една чисто мъжка усмивка, говореща за самоувереността на мъжа, който не страдаше от липса на самочувствие. Магнетизмът му привличаше почти всяка жена и много рядко можеше да се намери някоя, която не бе завладяна от чисто мъжкия му сексапил. Израснал със способността да получава всичко, което поиска, той се възползваше от всеки и всичко докато можеше. Жените за него бяха просто тела, които го задоволяваха сексуално, но никога нещо повече. Така бе много по-лесно - без чувства и обвързвания. Той бе ценител на женската плът, изучаващ и наслаждаващ й се. Да докосва, но никога да не бъде докосван. Това бе единственото правило за всяка, която искаше да има нещо общо с него. Ако нарушеше правилото…е, тогава никога повече не го виждаше.
-----------------------------
Никой не знае цялата му история. Детството му е окупирано от всякакви случки – не винаги добри. В полицейските рапорти могат да се намерят достатъчно обвинения срещу него, за да бъде изправен пред съда, но за сега никой не е успял да го хване. Той е безтелесна сянка през нощта и обикновен средностатистически мъж през деня. Невидим за всички, които са тръгнали по петите му, благодарение на майсторството му в маскирането. Външността му бе пречка в това отношение – нямаше как да остане незабелязан в поредния град, подвизавайки се под поредното чуждо име. И най вече го помнеха жените…какво да се прави, не бе от въздържателите .Местейки се от град на град, сменяйки различни самоличности, той се укриваше от закона от години. Парите на семейството му му помагаха да си намира добри скривалища, документи и всичко, което му бе потребно. С пари можеше да си купи всичко, дори мълчанието на хората, за да остане невидим от властите, които явно го търсеха, щом бе видял веднъж обява за издирването си. Беше толкова забавно, нима мислеха, че ще има някакъв резултат от тези листовки скоро? Или пък той щеше да се предаде като праведен християнин, разкайвайки се за всичко, което бе сторил? – моля ти се, човек, който бе нарушил поне няколко от Божиите заповеди не можеше да се води за праведен. Не че не вярваше, че има Бог – просто мислеше, че няма такова нещо, което да определи къде да отиде след смъртта си, а той не се и надяваше за място в Рая.
---------------------
Детството му бе бурно – отначало всичко започна със сбивания в училище, които по-късно прераснаха в по-опасни действия...Докато не навърши пълнолетие не веднъж бе попадал в затвора било то пиян, или насинен. Животът го бе научил, че нищо не получаваш даром, ако просто си стоиш и чакаш и той се бе изградил като личност точно там, на улицата, където неизменно се научаваш как да оцеляваш. Това му костваше не едно счупено рамо и синина, но нали другите в крайна сметка бяха по-зле от него. Отличен боец, който като порасна разбра, че трябва да използва също така и ума си и така стана това, което беше сега – беглец, прелъстител, мъж с хиляди лица и самоличности.
Един от най-дълго търсените мъже в страната, той се прехвърляше от град на град, никога не оставайки твърде дълго на едно и също място. И при най-малкото подозрение, че са хванали следите му, той си тръгваше така, както се бе появил – незабелязано, не оставайки нищо, което да свърже мястото с неговата личност.
Ето че пак трябваше да се премести и да замаскира следите си, но къде да отиде? Отгърна картата и погледът му попадна на градчето Тусон....явно следващата му дестинация бе избрана. Сега оставаше само да събере малкия си наличен багаж и да изчезне както винаги...
Името, с което пристигна в града беше Антъни Прескот, една от многото му незаконни самоличности...

Прекрасен герой! Добре дошъл!