Welcome
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход
Latest topics
Дългите тунели и галериите
3 posters
Страница 1 от 1
Дългите тунели и галериите
Тунелите се разпростираха по почти цялата площ на пещерата. Издигаха се, завиваха постоянно и се снишаваха, обърквайки обитателите и водейки ги до желани и нежелани дестинации.
Re: Дългите тунели и галериите
След няколко часа пътуване, Захир пристигна в така обичаното местенце - дългите тунели и галериите, може би и най -прохладното в цялата пустиня. Изпусна раницата си на земята, а цигулката прилежно постави върху нея и се спусна по една от стените, сядайки на хладния под.
- Какво удоволствие. Блаженство. - измърмори и извади табакерата от джоба си, след което положи тънката цигара между плътните си устни и я запали за миг с огънчето. Малко бяха пушачите жени където и да било, заради така наречените здравословни проблеми, които можеше да си причиниш , пушейки. Нашата героиня обаче беше решила да се наслаждава докрай на живота, затова опитваше както от благата, така и греховете му.
На идване забеляза вечно биещите се Жюстин и Саша и се зачуди какво правеха заедно из пустинята! Заедно! Със сигурност нещо странно себе случило (дори не подозираше, че Джеб ги е изпратил на мисия).
- Какво удоволствие. Блаженство. - измърмори и извади табакерата от джоба си, след което положи тънката цигара между плътните си устни и я запали за миг с огънчето. Малко бяха пушачите жени където и да било, заради така наречените здравословни проблеми, които можеше да си причиниш , пушейки. Нашата героиня обаче беше решила да се наслаждава докрай на живота, затова опитваше както от благата, така и греховете му.
На идване забеляза вечно биещите се Жюстин и Саша и се зачуди какво правеха заедно из пустинята! Заедно! Със сигурност нещо странно себе случило (дори не подозираше, че Джеб ги е изпратил на мисия).
Midnight- Брой мнения : 105
Reputation : 0
Join date : 02.06.2012
Местожителство : Гранд Каньон
Re: Дългите тунели и галериите
След няколко часа седене във вайкане и преусмисляне на стратегий , Джеб бе решил ,че може най - накрая да си даде поне един час почивка, за почине сивото му вещество (което надали някога бе излизало в почивка) или така наречения му мозък, който имаше чувството, че всеки момент ще се пръстне. Да изпитваше силно главоболие, което до сега не му се бе случвало. Реши да излезне да се разходи малко по тунелите. Вървейки, опитвайки се да не мисли за нищо за да успокой малко ужасното главоболие ,което го мъчеше цяла сутрин, забеляза едно познато момиче, което не бе виждал от давна. Усмихвайки се се приближи към нея, да момиче бе решило да се върне. Забеляза цигарата и излизащия дим от нея. Беше пратил Жюстин и Саша да намерят малко билки в гората, надяваше да са се разбрали някак си, и да са пренебрегнали различията си, поне за малко.. Приближавайки се до Захир каза:
- Нали знаеш, че не е хубаво да пушиш? - а след това и се усмихнах, и я погледна, трябваше да се измисли нещо за сядане в тези тунели ,но нямаше как на този етап да мисли и за това.
- Виждам, че си добре. - спомена и той
- Нали знаеш, че не е хубаво да пушиш? - а след това и се усмихнах, и я погледна, трябваше да се измисли нещо за сядане в тези тунели ,но нямаше как на този етап да мисли и за това.
- Виждам, че си добре. - спомена и той
Джеб- Водач#2
- Брой мнения : 148
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон
Re: Дългите тунели и галериите
Чу стъпките, приближаващи се към персоната й и вдигна бавно глава, за да види кой нарушава спокойствието й, но щом разпозна Джеб, нямаше как да не изпусне цигарата и да се изправи от радост. Прегърна го - внимателно, нежно, но някак уверено и отдръпна лице от него на може и 9-10см. Вгледа се в чертите му и изцъка.
- Взимаш ли си изобщо почивка, скъпи мой? Днес целият ти ден е ангажиран с мен и ти забранявам да мислиш за работа - смигна му шеговито и се върна на мястото си на земята. - Аз винаги съм добре, така че няма защо да ме мислиш, но тиии...
Изгаси фаса и повдигна вежди: - О, моля те... сякаш ти не си го правил и не продължаваш да го правиш. - повдигна загасената цигара към него, сетне я изхвърли в близката кофа-кошче.
Прекара пръсти през русите си коси, а след това се подсмихна доволно.
- Имаш ли някакви идеи, или съзнанието ти се е превърнало в компютър, изпълнен само със задачи?
- Взимаш ли си изобщо почивка, скъпи мой? Днес целият ти ден е ангажиран с мен и ти забранявам да мислиш за работа - смигна му шеговито и се върна на мястото си на земята. - Аз винаги съм добре, така че няма защо да ме мислиш, но тиии...
Изгаси фаса и повдигна вежди: - О, моля те... сякаш ти не си го правил и не продължаваш да го правиш. - повдигна загасената цигара към него, сетне я изхвърли в близката кофа-кошче.
Прекара пръсти през русите си коси, а след това се подсмихна доволно.
- Имаш ли някакви идеи, или съзнанието ти се е превърнало в компютър, изпълнен само със задачи?
Midnight- Брой мнения : 105
Reputation : 0
Join date : 02.06.2012
Местожителство : Гранд Каньон
Re: Дългите тунели и галериите
Погледна я й се усмихнаа някак сконфузено, особено на последното, е добре беше си найстина вярно, мозъка му никога не спеше , постояно работеше и мислеше само за задачи и какво ли още не. Особено последно време когато през главата му се въртеше, как да измисли някакви подобрения за Подземието, но и тази му мисъл спря, издиша тешко.
- Добре признавам се за виновен и аз го правя не понякога, но доста често. Но има разлика скъпа моя, ти си като нежно цвете , а аз вече не съм чак толкова - каза й той ,като осети отново малка пронизваща болка, а след това я погледна отново
- Добре, май си найстина права имам нужда от почивка. Малко или много съм си я заслужил. Но нямам никакви идей само задачи ми се въртят в последно време, явно е че ти ще казваш какво ще правим, все пак нали вече ангажира деня ми с твое величество - леко се засмя , погалвайки нежно рамото й, найстина се радваше да я види, и опредлено беше права тя бе добре, но аз не се чувствах вече толкова добре както преди
- Добре признавам се за виновен и аз го правя не понякога, но доста често. Но има разлика скъпа моя, ти си като нежно цвете , а аз вече не съм чак толкова - каза й той ,като осети отново малка пронизваща болка, а след това я погледна отново
- Добре, май си найстина права имам нужда от почивка. Малко или много съм си я заслужил. Но нямам никакви идей само задачи ми се въртят в последно време, явно е че ти ще казваш какво ще правим, все пак нали вече ангажира деня ми с твое величество - леко се засмя , погалвайки нежно рамото й, найстина се радваше да я види, и опредлено беше права тя бе добре, но аз не се чувствах вече толкова добре както преди
Джеб- Водач#2
- Брой мнения : 148
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон
Re: Дългите тунели и галериите
Повдигна рамене закачливо и се подсмихна на думите му. Дори да беше "нежно цвете", винаги можеше да действа отбранително, подобно разярен тигър. Плъзна нежно пръст по дясната му страна и направи още веднъж крачка назад.
- Е, добре, първо ти предлагам масаж! Трябва да излекуваме пулсиращата ти от болка глава, нали така? - веждата йс е повдигна със сантиметър нагоре, а тя клек,а обирайки нещата от земята и го хвана под ръка. - Хайде-хайде, Джеб, към голямото водно пространство, наречено още баня! - положи нежните си длани на гърба му и го забута към помещението. Надяваше се ароматите и водата да отмият напрежението и да вдъхнат свежест в консервата му.
Винаги се бе радвала на присъствието на Джеб, затова и се държеше по този начин с него. Докато се движеха към баните, ръцете на Кат се движеха нежно, но и в същото време достатъчно здраво по гърба му, масажирайки го и карайки го да се отпусне поне малко. Докосна с устни гърба му и продължи с внимателното потъркване.
Сериозно! Водачът на пустинните трябваше да си почине малко!
- Е, добре, първо ти предлагам масаж! Трябва да излекуваме пулсиращата ти от болка глава, нали така? - веждата йс е повдигна със сантиметър нагоре, а тя клек,а обирайки нещата от земята и го хвана под ръка. - Хайде-хайде, Джеб, към голямото водно пространство, наречено още баня! - положи нежните си длани на гърба му и го забута към помещението. Надяваше се ароматите и водата да отмият напрежението и да вдъхнат свежест в консервата му.
Винаги се бе радвала на присъствието на Джеб, затова и се държеше по този начин с него. Докато се движеха към баните, ръцете на Кат се движеха нежно, но и в същото време достатъчно здраво по гърба му, масажирайки го и карайки го да се отпусне поне малко. Докосна с устни гърба му и продължи с внимателното потъркване.
Сериозно! Водачът на пустинните трябваше да си почине малко!
Midnight- Брой мнения : 105
Reputation : 0
Join date : 02.06.2012
Местожителство : Гранд Каньон
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
Пет Юли 19, 2013 2:20 pm by Жюстин Карпович
» Въпроси;;
Съб Юни 08, 2013 1:12 pm by Жюстин Карпович
» Другарче за рп.
Пон Май 27, 2013 8:20 am by Léa Voltaire.
» Готови персонажи.
Нед Май 26, 2013 8:02 pm by Léa Voltaire.
» Търся всичко останало..
Нед Май 26, 2013 7:44 pm by Léa Voltaire.
» Emmelie 'Léa' Voltaire.
Нед Май 26, 2013 4:32 pm by Виктор Карпович
» Алина.ᴳᵘᵇᶫᵉᴿ
Нед Май 26, 2013 3:11 pm by Виктор Карпович
» Какво късметче ви се падна днес?
Съб Май 25, 2013 8:45 pm by Виктор Карпович
» Намисли си някой потребител преди да влезеш
Съб Май 25, 2013 8:34 pm by Жюстин Карпович