The Host
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

Спалните отделения;;

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Спалните отделения;;

Писане by Алекзандър Лесбърн. on Съб Мар 03, 2012 1:12 pm

Спалните отделения бяха разположени в северната част на галерите, където границата между вън и вътре беше най- тънка. В много от отделенията проникваше лунна и слънчева светлина през малките дупчици на тавана.
avatar
Алекзандър Лесбърн.
Admin

Брой мнения : 207
Reputation : 0
Join date : 02.03.2012

Вижте профила на потребителя http://thehostrpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Спалните отделения;;

Писане by Джеб on Нед Юни 24, 2012 8:16 pm

Излизайки от водата, той я озари с една от онези спиращи дъха усмивки, който само той успяваше да практикува последно време.Наведе се взимайки от един от камъните дрехите си обличайки ги, а след това хвана прекрасната Екатерина през кръста подбутвайки я към спалните отделения, където едно от помещенията си бе чисто лично негово, за това естествено само той , ако търсеше нещо можеше да го намери, от кочината, която бяше създал на така направената имитация на бюро, минаха по коридорите, който бяха започнали да застудяват, явно на вън вече бешо почнало да се стъмва и нямаше, чак толкова, голям достъп на светлина, а както всички знаем подземието се намираше под пустинята, въпреки задържащата се топлина нощно време небе един от най топлите периоди тук... Минаха по няколко завоя и стигнаха до спалните помещения, отравяйки се към помещението на Джеб.. Не след дълго стигнаха и до него.. Влизайки навътре Джеб някак сви ръменете си, и някак извинително
- Малка кочинка, но просто нямам време както знаеш - каза й той извинително , а след това я обърна към себе си , обгръщайки кръста й с ръце и целувайки нежно устните й

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Джеб
Водач#2
Водач#2

Брой мнения : 148
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Спалните отделения;;

Писане by Midnight on Нед Юни 24, 2012 8:44 pm

Бутна го на леглото, щом еда докоснаха устните си и се подсмихна неизвестно как заради тъмнината. О, обичаше тъмнината... Пое цигулката си, а от нея излязоха звуци по-цветни от дъгата и с невероятно съзвучие. Можеха да се сравнят с най-прекрасното нещо за човек, защото всяка нота оставяше различно чувство у слушателя. Можеше да разбере в какво състояние е всеки един момент композитора.
Може би цялата музка трая около 2-3 минути, а Захира, подобно опиянена и зашеметена от собствената си музика, при приключването се огледа някак дезориентирано и погледна не в а сякаш през Джеб.
- Това е твое дело.
След това остави цигулката на земята и смъквайки парцалите от тялото си, легна върху него на леглото.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Midnight

Брой мнения : 105
Reputation : 0
Join date : 02.06.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Спалните отделения;;

Писане by Джеб on Нед Юни 24, 2012 8:56 pm

Когато тя засвири, все едно всяка една нота се пропиваше в съзанието му опиянявайки го, показвайки му как се е чувствала тя през цялото време което приживяха заедно в така наречената баня, имаше чувството, че не просто е опиянен тя му действаше като наркотик, все едно бе взимал хероин, който го караше едва ли не да се загуби сам в мислите си, в който никога до сега не се е губил, в мислите който винаги са били така подредени, а сега , сега все едно бяха разбъркани и трудно се събираха на едно място.,, А когато тя спря той потръска глава все едно излизайки от транс в който е бил до преди секунди..
- Прекрасно е .. - успя само да изрече, честно и той не можеше да намери думи с който да опише прекрасната мелодия, която му бе изсвирила Захир...Погали я по гърба, когато тя легна върху него, а с другата си ръка мина нежно по така прекрасните й черти на лицето, а след това я постави на брадичката й, и с палеца си докосна прекрасните й сочни устни, който като чели го зовяха през цялото време , и искаха да се слеят с неговите за една прекрасна опияняваща целувка.. това и се случи, вплитайки ръката си в копринените й, руси коси докосна устните й с неговите , а езика му намери за отрицателно време нейния..

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Джеб
Водач#2
Водач#2

Брой мнения : 148
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Спалните отделения;;

Писане by Midnight on Нед Юни 24, 2012 9:29 pm

- Съгласна съм. - кимна преди да слеят устните си в едно и се отпусна в ръцете му по много особен начин. Това беше лудост! Дори й бе позволил да спи с други, за да твори?! Такава перла в океана не можеше да се открие дори от най-добрите търсачи. На някои просто им бе писано да я открият.
Със сигурност и двамата щяха да бъдат с подпухнали от непрестанните целувки устни! Но пък имаше ли значение, щом насладата бе толкова огромна?
Е, всеки имаше нужда от въздух, а по принцип целувките им започнеха ли, винаги стигаха до онзи страстен и влудяващ момент, в който имаха неистова нужда от O2. Щом отдръпна лице от неговото и с някак учестено дишане заговори тихо и мелодично:
- Как стана водач на бегълците, Джеб? Познаваме се от толкова време, а не знаем нищо за теб. - малката й длан се спря на гърдите му и нежно ги замилва, сякаш бяха наранено животинче, нуждаещо се от грижа. В същото време другата й ръка бе стиснала несъзнателно неговата и си играеше с палеца и кутрето му. Катурна се настрани и сега бе залепена до него, но върху леглото и краката й се оплетоха в неговите, предизвиквайки тих смях.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Midnight

Брой мнения : 105
Reputation : 0
Join date : 02.06.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Спалните отделения;;

Писане by Джеб on Нед Юни 24, 2012 9:43 pm

Погледна я леко с периферието си. Как ли? И той (и аз) незнаеше, просто всичко се бе случило в един момент...Гледаше я, а след това събирайки си мислите, издиша шумно и заговори..
- Просто без да предполагам, че някога ще го използвам създадох дом от верига подземни тунели. И след това просто реших да оцелея, да помагам на хората преди да бъде имплантирана в тях душа, и така явно съм станал ръководител. Аз също честно незнам как просто, си останах този на който най- много имат вярва всички тук в обежището - обесни и той леко повдигайки ръмене, а след това я погледна леко обръщайки се към нея ..обгръщайки малкото и кръстче с ръка.
- Ами ти, кога започна да композираш музиката си, по този начин? - попита я той все още изучавайки лицето й пленен от него..


Оффф.. Радвай се, че ти дава принципно всичките ми герой имат развито чувство за собстеничество хДхД Но не и този ... хД така де мама (Саша) е виновна хД

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Джеб
Водач#2
Водач#2

Брой мнения : 148
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Спалните отделения;;

Писане by Midnight on Нед Юни 24, 2012 9:59 pm

// Направо съкровище, както казах Laughing

- О, колко човеколюбиво. - констатира след чутото от него и повдигна вежди. Той бе прекрасно същество. А не като нея, нали? Май ангела и дявола се събираха, за да подскажат, че планетата не може без нито едното, нито другото; а привличането им се дължеше на факта, че едното не притежаваше нищо от другото. Хе хе хе хе!
Единият й крак се стовари малко по-нагоре на неговите два, а тя се повдигна рязко и впи устните си в чуждите, сякаш й доставяха така желаното количество кислород, поддържащ живота й. След това се спусна отново на същото си място и изслушвайки го, усети как бузите й поруменяват от недоволство, а тялото й се потриса от нежелана дума.
- От тийнейджър съм много сексуална, вярно че сегашните хлапета са такива и на никой нищо не му прави впечатление, но едно време, знаеш, беше различно. В същото време главата ми винаги бе обзета от музика, а въпреки че знаех нотите, не можех да я изсвиря с чувството, което трябва. Мъчех се и се мъчех, но не се получаваше... Не беше "съвършено". - спря за миг и се усмихна горчиво на глупостта си - Тогава пробвах, с първото си момче, за пръв път и свирене с цигулка. Мелодията се оказа толкова невероятна, че... и двамата онемяхме, както по-рано аз и ти. Общо взето така разбрах, че мога д аправя и уникални парчета и ето ме тук, сега, толкова порастнала и припечелваща, по-скоро в близкото минало, хляба си по този "неприличен" начин. - завърши и пое палеца на едната му ръка в устните си, захапвайки го нежно, а след това облизвайки го плахо и несигурно.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Midnight

Брой мнения : 105
Reputation : 0
Join date : 02.06.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Спалните отделения;;

Писане by Джеб on Нед Юни 24, 2012 10:25 pm

Той ислуша историята й, и нежно я погали по косите, а след това ръката му погали нежно вратът й и се спусна надолу, до крехката й талия.
- Не е срамно, това което си правила малка моя - каза й той, а тя беше хванала ръката му придърпвайки я към прекрасните си устни, и леко поставяйки палеца му на устните си, той ги осети, меки и прекрасно подпухнали от така опияняващите им целувки. А след това леко разтвори уста и, и зъбките и леко захапаха палеца му, а след това така паловото й езиче го облиза плахо, Джеб и се усмихна нежно ,галейки лицето й с очи, наслаждавайки се на всяка извивка на лицето и тялото й, запонящ всяко нейно движение и физиономия, кяото правеше, беше толкова чаровна и сладка, но бе и все едно малко дяволче, което те караше да се побъркваш. Той дръпна нейната малка и крехка ръчичка , посавяйки я на едната страна на лицето му и притискайки я нежно, а след това придърпа показалчето й, на свой ред облизвайки го сладко, а ръката му отново тръгна да гали нежното й тяло, минавайки всяка една извивка на прекрасното и малко тяло, което тя притежаваше, човек съвсем спокойно можеше да я сравни с някоя богиня...
- Ти не си просто едно прекрасно момиче, ти си много специална и няма за какво да съжаляваш за стореното в миналото - констатира той, но не я успокояваше, проспо спо0деляше с нея мислите си

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Джеб
Водач#2
Водач#2

Брой мнения : 148
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Спалните отделения;;

Писане by Midnight on Пон Юни 25, 2012 5:19 pm

Можеше да бъде сладка и нежна любовница, дива и страстна, опияняваща и зовяща, всичко зависеше от "любовника". Тя сякаш инстинктивно подхождаше към всеки мъж и успяваше да нацели точния идеал.
- Радвам се, че мислиш така. Много хора ме наричат блудница, ха ха - тялото й потръпна от удоволствие, нямаше как обаче да не върне така изгарящото докосване със същото по неговото собствено. Нежната длан се спусна по гърдите му и в същото време спираше, задирайки всеки сантиметър плът по него.
- Специална казваш? И с какво съм по-специална от която и да е друга дама? - сякаш напълно мимолетно, този въпрос се изплъзна от изящните й устни, а погледът й - някак остър, но обгърнат с любов и вечна плам, се спря на неговия. - М? Кажи ми, интересно ми е. - и хвана навлажнения му палец, плъзвайки го по шията и докосвайки едното си зърно с него. Повторни еротични и възбуждащи тръпки се забиха като милион ножовки в тялото й, но този път, бе сигурна Захир, че той го усети също. Това жило на чувствата, този ад в рая! Подсмихна се и бързо го плъзна по плоския си корем, спирайки го върху нежните си срамни устни, но без да предприема нищо повече като действие.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Midnight

Брой мнения : 105
Reputation : 0
Join date : 02.06.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Спалните отделения;;

Писане by Джеб on Пон Юни 25, 2012 6:08 pm

Един стон на удоволствие се откъсна от устните му. Кат разпалваше кръвта му, караше я да кипи и бушува във вените..Ръката му започна да се движи бавно, и нежно намирайки точката на удоволствие между срамните й устни..като се спусна леко надолу, и вкара едното си пръстче, осещайки влажноста и топлината на възбудата й..Не можех да и устоя..
- Защото първо правиш прекрасна музика, защото ти самата си прекрасна - отговори й, той продължавайки да мърда ръката си, продължавайки да я дарява с уникалната възбуда, която се пренасяше към саамия него, осещаше как боксерките му започваха да го стягат... Преплете свободната си ръка, в прекрасните й руси коси, и я придърпа я към себе си, целувайки я нежно , по прекрасните й пухкави устни, а езичето му се сля отново с нейното...

// Сори, че толкова кратко...

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Джеб
Водач#2
Водач#2

Брой мнения : 148
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Спалните отделения;;

Писане by Midnight on Пон Юни 25, 2012 6:22 pm

-Музиката? - засмя се тихо в ухото му, а след това въздъхна блажено - И ти не знаеш, значи... - след това тихо измърка от удовоствие, щом пръстите му се задвижиха в тялото й, така възбуждащо и дяволито! Устните им се сляха във вълшебна целувка, подпалваща онези еротични фантазии, които при Захира и мъжете се подпалваха без особени усилия.
Тя притисна по-навътре ръката му в себе си, а сетне нежно я извади и седна върху издутите му боксери, издаващи състоянието на възбудата. - И е напълно нормално. Като опиянен си от моята особа, поради неизвестни дори за мен причини. - и продължаваше да не разбира с какво влияе до такава степен на живите... Но беше приятно. (тази сила явно й бе изпратена, за да живее музиката й.)
За разлика от него, тя бе голичка, но не смъкна плата от него, просто се задвижи някак мудно върху му, точно над гащите и подпря длани на раменете му, същевременно сплитайки поглед с чуждия. - Важно е чувството. - констатира и се наведе към него, целувайки за пореден път страстно устните му, без да спира бавните, влудяващи движения, не можещи да се проявят по друг начин, заради отвратителните дрехи...


--------------------------------------------------------------------------
avatar
Midnight

Брой мнения : 105
Reputation : 0
Join date : 02.06.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Спалните отделения;;

Писане by Джеб on Пон Юни 25, 2012 6:43 pm

- Всичко знам аз, просто гледам да се изразявам някак по - мило - беше се задъхал някак, и думите излизаха доста трудно от устните му, но тя го влудяваше, нямаше как да не го.. Джеб я хвана през кръста внимателно, и смени позиците им, сега той бе върху нея, махайки така й не закопчаната му риза, а след това избутвайки дънките си надолу, а с тях и боксерките си,.. Не можеше да и устой, от устните й се отронваха едни толквоа сладки стончета на , който той не можеше да устой..Леко промуши ръката си, между телата им, и отново започна с бавни въртеливи движения да масажира, онова така съкровено местенце, намиращо се между срамните й устни. Целуна устните й спускайки се надолу по вратът й, и междо гърдите й, целувайки ги една по - една заигравайки се леко със зърната й, езичето му продължи да се спуска надолу по плоското й коремче, около пъпчето й, а накрая се спусна там където толкова много му се искаше да се озове..Заигра се леко със срамните й устни..а след това се заигра и между тях..

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Джеб
Водач#2
Водач#2

Брой мнения : 148
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Спалните отделения;;

Писане by Родена в Морската пяна on Пон Юни 25, 2012 6:58 pm

Родена в Морската пяна се умори от работата в кухнята. Помагаше на бегълците, само за да се чувства все повече като у дома си. Вярно бе тук от няколко месеца, но все още не се чувстваше пълноценно тук. Силата й бе по голяма от тази на Мис, затова след имплантирането Родена в Морската пяна, бе изгубила несигурността и страха които притежаваше Мис.
Вървеше по кривия коридор към спалните помещения. Имаше нужда да легне в леглото си, да се отпусне и да заспи.. Беше й се насъбрало доста напоследък. Мина покрай залата за забавления, и видя няколко момчета да ритат в захлас.
Светлината избледняваше и тя забърза крачката си. Усещаше как краката не я държат, и всеки момент щеше да падне. Наближаваше стаята си, когато чу шум от съседната стая на Джеб. Паникьоса се... Помисли, че някои Търсач се е промъкнал и в момента измъчваше някои. Без да се замисля нахлу с гръм и трясък в стаята.
- О, боже.. Джеб! - изкрещя тя, като видя Джеб да се забавлява с едно момиче.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Родена в Морската пяна
Душа;
Душа;

Брой мнения : 418
Reputation : 0
Join date : 02.03.2012

Вижте профила на потребителя http://ma-petite-princesse.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Спалните отделения;;

Писане by Midnight on Пон Юни 25, 2012 7:18 pm

Захир премря от удоволствие, щом цялото му тяло се съгласи да се слее хармонично с нейното; тази тръпка; това удоволствие, те бяха незаменими. Щеше да дари всяка една частица от себе си, за да достави максимално удоволствие както на себе си, така и на Джеб.
В стаята нахлу на пръв поглед смътно позната за Захира девойка, но тя не бе в състояние да пробие огромната й възбуда, нито желанието й към пустинния мъж. Чудеше се обаче дали щеше да се извини за рязкото нахлуване в чужда стая, или щеше да продължи да гледа шокирано и да предизвиква смут у "хванатите в крачка" мъж и жена.
- Здравей и на теб. - с шеговит глас изрече Захира и издърпа за части от секундата чершафа от леглото, покривайки както своето, така и тялото на Джеб.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Midnight

Брой мнения : 105
Reputation : 0
Join date : 02.06.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Спалните отделения;;

Писане by Джеб on Пон Юни 25, 2012 7:27 pm

В първия момент се стресна, когато малата Мис влетя в стята му, а след това го изгледа някак шокирано...Повдигна се леко след като Захир ги бе завила, поглеждайки към Амели.. при което Джеб наклони леко глава на една страна някак гледайки я изочаващо, да това си бе чисто прекъсване на удоволствието, но принципно малката Мис никога не би нахлула без причина в чужда стая... Поне Джеб си мислеше така, докато не реши да проговори на момичето..
- Амели? - попита я той въпросително, все още гледайки я изучаващо, чудейки какво се въртеше в главата на младото момиче, което току що бе нахлуло в стаята му, прекъсвайки така неземното удоволствие, което изпитваше с Екатерина. А след това я подкани отново
- Нещо случило ли се е ? Има ли нещо, което те безпокой, за да влезнеш току така малка Мис? - започна да задава въпроси, защото до колкото познаваше момичето, найстина не би връхлетяло без причина или ако нещо не я е смутило.. Погледна я , а след това погледна и Захир, която някак имаше някакво отегчение в очите,...

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Джеб
Водач#2
Водач#2

Брой мнения : 148
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Спалните отделения;;

Писане by Родена в Морската пяна on Пон Юни 25, 2012 7:41 pm

- Ааа - започна Родена в Морската пяна, но реши че в действителност, това което искаше да каже нямаше да се хареса на Джеб, още по малко на Екатерина. Премигна няколко пъти за да разкара очудената физиономия от лицето си.
- Извинявай - прошепна Мис, с равен тон, поуспокоила се от това което бе видяла преди малко. - Мислех, че е някои от нашите. Някои Търсач, и.. - започна да ръкомаха с ръце и да обяснява, точно така като всеки път когато бе притеснена.- .. паникьосах се.
Беше благодарна, че девойката ги покри със завивката. Не можеше да си представи как ще погледне на следващия ден в очите Джеб, след днешната сцена..
- Аз.. такова, тръгвам си! - заекна тя и се отправи обратно към вратата.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Родена в Морската пяна
Душа;
Душа;

Брой мнения : 418
Reputation : 0
Join date : 02.03.2012

Вижте профила на потребителя http://ma-petite-princesse.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Спалните отделения;;

Писане by Midnight on Пон Юни 25, 2012 7:47 pm

В очите на Захира нямаше отегчение, а някакво смътно долавящо се недоволство, породено от внезапното прекъсване на удоволствието й. Щом чу думите на момичето, прецени, че наистина бе нахлуло заради благородната мисъл, че водачът им може да е в опасност! Усмихна се меко и някак загрижено, защото дори да се наложеше някой ден да си отиде от тук, да изостави най-ценния за себе си мъж заради музиката, щеше да има друга жена, обрижваща го с вниманието, което заслужава. Не и сега обаче... сега, онова чувство, което се появяваше у мъжете й, раздразни и нейната собствена душа. Сред хилядите късове лед, една ревнива драска озари съществото й и тя погледна смутено към Джеб, заради самите си мисли, а не заради нещо друго.
- Благодаря за загрижеността, Мис Амели. - благодареше не от името на Джеб, а от свое собствено. Не знаеше дали ще я разберат, но тя се разбираше. Това бе най-важното.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Midnight

Брой мнения : 105
Reputation : 0
Join date : 02.06.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Спалните отделения;;

Писане by Джеб on Пон Юни 25, 2012 8:03 pm

Джеб проследи с поглед Амели, която се бе отправила към вратата, някак я бе изпратил с поглед, а той самия и бе найстина благодарян за загриженоста й, въпреки че той самия можеше да се грижи перфектно за себе си и бе найстина благодарен, за всичко което правеше..А след това премести погледа си на малкия скъпоценен камък , който беше в леглото му. Тя го погледна някак смутено, или притеснено, не можеше да определи какво се намираше в погледа й в момента..
- Кат какво те притеснява? Какво притесни малката ти красива главица? - попита я той загриже, найстина нещо се въртеше в главата й, но той не можеше да разбере какво бе то..За това й бе решил да я попита, а тръпнейки за отговора й, се отпусна на не така меката имитация на легло, и я повдигна пъхайки едната си ръка под нея, и придърпвайки я към себе си, галейки косата й

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Джеб
Водач#2
Водач#2

Брой мнения : 148
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Спалните отделения;;

Писане by Midnight on Пон Юни 25, 2012 8:14 pm

Щом момичето напусна помещението, тя се поотпусна и чак тогава отговори многозначително на въпроса му:
- Нещо много притеснително за моята особа. - след това някак несигурно уви ръцете си около тялото му и въздъхна. Беше ли блажения миг разрушен в самото си зачатие, или не? Не знаеше дали възбудата на пустинния беглец е секнала, ала тя се бе загрижила за онова вътрешно, немирно пламъче, подсказващо, че се интересува от някого повече, отколкото е редно. Бавно въздъхна и целуна нежно гърдите му. - Радвам се, че тя се притеснява по такъв начин за теб, и в същото време не ми е приятно това да се случва пред моя поглед. - беше честна и не се страхуваше от това, че можеха да я разберат неправилно. Толкова често й се случвашше, че вероятно щеше да бъде поредния път.
Повдигна се в леглото над него и повлече устните му в бавна, сладострастна игра, която докосваше с плам и романтика; силно желание и капки смирение. ТЯ бе Жрица на Любовта, ТЯ тряваше да му достави удоволствие, а не той на нея. Затова с тези мисли се плъзна като кобра по тялото му и не след дълго нейното собствено се скри под завивката и за части от секундата просто остана като замръзнала, сякаш изучаваща тялото и всяка негова точка; изучаваше и онова, от което сенуждае; което би го зарадвало.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Midnight

Брой мнения : 105
Reputation : 0
Join date : 02.06.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Спалните отделения;;

Писане by Джеб on Пон Юни 25, 2012 8:40 pm

Да не би тя да бе усетила онова малко човешко чувство наречено ревност, запита се той, но тя обърка мислите му..и той просто замълча..Не очаквахше да слезе надолу и да го задоволи по този начин,не и толкова скоро. Но героя ни нямаше да я спре,това му харесваше ужасно много,а само тя можеше с устните си да го изкара от тялото и да полети. Погали я по главата,а Захир го гледаше предизвикателно, гърдите му се движеха от бурното дишане,излизаха диви звуци. Стисна зъби си и стенание от удоволствие се откъсна от тях,а тя не спираше езичето и се въртеше облизваше го,а той пулсираше показваше цялото си великолепие . Имаше пълна власт над тялото на пустиния, просто го владеше до такава степен, а той на свой ред не бе срещал друга жена като нея... Джеб я придърпа нагоре към себе си, и я желуна с игряща страст, с онази страст, с която целувките им ставаха неустоими, но и също толкова и опустощители и опасни със своята сладост, отдръпан устните си, за да могат да си поемат глътка въздух...които им бе определено необходим..
- Малка моя, не го мисли, сега ти се грижиш за мен, а и като се замисля, не мисля да те пусна да си идеш скоро... дали те искам за себе си да искам те -призна си той без никакво притеснение, беше сигорен ,че тя знаеше това...
- Но, ще ти прощавам заради уникалната ти музика... И защото държа на теб - обясни й той, без найстина никакво замисляне, знаеше, че тя ще го разбере.. Надяваше се да го разбере...А след това неиздържайки устните им разделени, се сляха отново в сладка и страстна целувка, ръцето му шареха по тялото на прекрасната Захир, докосваха всяка нейна извивка, докосвайки онези така съкровени части...

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Джеб
Водач#2
Водач#2

Брой мнения : 148
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Спалните отделения;;

Писане by Midnight on Вто Юни 26, 2012 7:34 am

Сините очи на Захир съзряха онази нежност в лицето му, онази прекрасна отдаденост в движенията му, че нямаше как да не се разтопи от удоволствие. За миг, както винаги обичаше да дава всичко от себе си, сега й се прииска да достигне СВРЪХЗахир, за да го накара да се потопи в планета, непроницаема до този миг за него. Така красива и изящна, така непозната и примамлива, точно като Нея, както той я описваше и бе нормално, имайки се предвид силите, които не знаеше че притежава.
- Държиш на мен? Наистина? - изправи се бавно и го издърпа за ръката към тялото си, докато бе в седнало положение. - Не ми го бяха казвали, ха ха - обви бедра около кръста му и го притисна към леглото, ала от сливане ги делеше цял чаршаф - Захир се бе покачила върху плата, докато Джеб - стоеше под него. - Не знам дали ще ми повярваш, но и нма значение. Аз на теб също. Още откакто пристигнах на това място. - за разлика от всички останали, него ГО уважаваше.
Мигове по-късно, тя махна оеалото и от двамата, а след това го накара да легне по корем, при което устните й се спуснаха от двете страни на бедрата му, принуждавайки само чрез устните си, кожата му да тръпне и очаква най=неземното удоволствие, възможно да получи в това тяло. Но не целуваше члена му, случваше се леко с върха на езика си да го гокосне, но не и повече!
Втората част от играта бе когато го обърна по корем - седна на задните му части и подхапвайки кожата по целия гръб, тя издърпа от джоба на горнището си (стоящо на пода) един нар - голям, червен, вече готов за консумиране. Разчупи го върху Джеб и го остави да се стича на нежни, хладни капки върху горещата му кожа.
- Обичаш ли нар? - попита, подсмихвайки се. След което изяде и облиза всичката онази част, попаднала върху му, от плода. - Аз да... - обтърка гръдта и корема си в него и сега, и двамата бяха покрити със сладка течност, копняща да бъде изядена? Сетне го принуди да се повдигне леко, за да бъде в полу-седнало положение на леглото, и разчупи още една част от плодчето върху члена му, откъдето старателно се постара да изяде всяка една останала песъчинка от нарчетата. - ММм... - остави на пода останките от храната и обхвана таза му с длани...

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Midnight

Брой мнения : 105
Reputation : 0
Join date : 02.06.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Спалните отделения;;

Писане by Джеб on Вто Юни 26, 2012 1:42 pm

Нашия герой , така се наслаждаваше, на всяко едно нейно докосване, което караше кожата му да потръпва от удоволствие, от копнеж по тялото й. копнеше да я има отново, а и се чувстваше така сякаш, не се намираше вече на своята собствена така добре позната земя...не бе изпитвал с никоя Жена... Е добре, е нея найстина имаше нещо найстина незпознато за него, нещо което го влудяваше, и което го караше да ззабрави ума Все едно изпитваше такива чувства каквито никога до сега ни дума.. с всяко нейно докосване, целувка, милувка и каквото се сетите още... От къде го бе взела този нар, така й не разбра, но му харесваше как си играеше с него.. Удоволствието , което му доставяше, когато седнаха започна бавно и нежно с върха на пръстите си да минава по гръбначния й стълб, карайки я да изтръпва, но той не можеше да я накра и да и донесе това удоволствие, което тя му доставяше , от преди малко насам..

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Джеб
Водач#2
Водач#2

Брой мнения : 148
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Спалните отделения;;

Писане by Midnight on Вто Юни 26, 2012 2:06 pm

Отдръпна се като попарена от него и поглеждайки го с неразгадаем за значението й поглед, скочи от леглото и се огледа за дрехите си. Горнище... долнище... бельо. Намери всичко и старателно се облече, оставяйки същото време Джеб напълно в невидение за мислите и чувствата си. Тя не искаше мъж на половина или с някакъв полу страх от нещо-си-там. Искаше го целия, както той да й се отдаде максимално, така и тя на него. А усещаше някаква сдървеност след посещението на Мис Амели.
Нашата героиня не обичаше подобни непълни изпълнения, докарваха я до лудост и дори я дразнеха, а да се отдава на някого, който очевидно не иска продължение на играта им с МОЗЪКА си, нямаше да стане нищо.
- Аз тръгвам, Джеб. - очевидно всичко това, коеот бе изпитал той както като несигурност, така и като друго, се бе усетило от Захир и чак след като изрече тези няколко думи, той бе в състояние да разбере за очевидното погубване на всякакъв вид емоция. Разочарование след разочарование, размазана бродерия от фалшиви целувки, усмивки, поздравления, самият й живот беше кръговрат от порок и празнота. Точно тази мисъл я покоси с такава сила, че тя залитна леко до вратата и едва не се стовари на пода, но навеждайки се, успя да замаже положението с опита си да придърпа цигулката и багажа от по-рано.
Ревността бе най-глупавото и безпочвено чувство, съществуващо на земята у егоистичните понякога, но със сигурност комплексирани личности, невярващи на половинките си. Захир не ревнуваше, очевидно искрата от по-рано бе погрешно определена като ревност, защото тя НЕ бе обвързана с пустинния беглец.
Усмихна се хладно на дръжката на вратата, а след това я натисна.
- Отсъствието ми ще доведе сетивата ти до агония. Не знам защо, но дори да намериш половинката си, друга дама, главата ти ще бъде обсебена от Захир, а ако не си намериш, ще потънеш в свой собствен свят с нея (говори за себе си от трето лице). Съжалявам.- (сила 100% on) с тези думи напусна помещението и се придвижи с някак лениви крачки към своето собствено спално отделение. В излъчването й обаче се четяха тъжни нотки с погубено душевно удоволствие.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Midnight

Брой мнения : 105
Reputation : 0
Join date : 02.06.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Спалните отделения;;

Писане by Джеб on Вто Юни 26, 2012 3:23 pm

Джеб седеше и гледаше невярващо, така и не можа да разбере какво се бе случило току що. Какво бе поразило Захир, точно в този момент, седеше и не вярваше на очите си..Явно тя си бе такава идваше и си тръгваше..
- Но.. - започна той, но тя като, че ли не искаше да му позволи да говори, каза му че щях да бъде обсебен от нея, като говореше за себе си в трето лице, че щял да изпитва агония.. И излезна от стаята му, а той все още седеше и гледаше нея и след нея, все едно бе изпаднал в шок, нямаше си и на идея какво да направи, и какво се бе случило.. Отпусна се на възглавницата, загледан в грапавия таван, но не можеше да спре да мисли за нея, тя като чели бе влезнала под кожата му, във вените му и от там в мозъка му. Не можеше да проумее какво се бе случило, стана и облече дрехите си, незнайно защо излезна от стаята си и тръгна към нейната все едно имаше нужда от нея, от това да я видя и докосне, вратата на стаята и бе открехната , а той просто я доотвори без да почука без нищо и влезна гледайки я някак изумено
- Какво се случи току що Захир? - попита я той някак несигурно, плахо а може би дори многозначително

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Джеб
Водач#2
Водач#2

Брой мнения : 148
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Спалните отделения;;

Писане by Midnight on Вто Юни 26, 2012 4:14 pm

- Мисли бързо!- с тези думи се завъртя светкавично и го замери с един лимон, който се заби в дланта точно до челото му и остана в нея. Значи имаше бързи рефлекси, нищо чудно, това бе техния водач. Усмихна се чаровно и облегна глава на стената, заглеждайки се с непроницаем поглед в неговия. Какво се бе случило? Какво чувстваше? Какво не чувстваше? Какво искаше? А какво - не? Самодоволството от нуждата му от нея се прояви в разлялата се усмивка на лицето й. Имаше дори леко арогантни нотки, но като цяло те не се вписваха в образа на героинята, затова и почти не се забелязваха.
- Какво ли, скъпи? Кажи ми ти. - тихо прошепна и с убийствена грация се насочи към него, а в тъмнината, тялото й бе просто движеща се сянка. Красиво, нали?
Дланта й се спря на рамото му и сякаш това й помогна да усети не просто объркността му, но и мислите, бушуващи в главата му ЗА нея; ако не се интересуваше, вероятно нямаше да дойде в стаята й, но пък отново забравяме за наличието на "магия".
Повдигна се на пръсти и обви с устните си неговите, но не перверзно или еротично, а дори по-скоро премерено нежно. Всяко нещо в действията й сякаш бе ход, за който не бе мислила, но в последствие се оказва съвършен. Усети лазещите по гърба му тръпки, както й копнеещия език, но не предприе нищо друго като действие, освен да се отдръпне с крачка назад и откъсне от него.
- Харесва ми вкуса на устните ти. - направи съвсем спокоен коментар, изразявайки мнението си по доста интересен начин. Очите й минаха през устата, а след това се спряха игриво върху неговите.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Midnight

Брой мнения : 105
Reputation : 0
Join date : 02.06.2012
Местожителство : Гранд Каньон

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Спалните отделения;;

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите