The Host
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

Отрова

The Host :: Basket. :: Basket :: Heroes

Go down

Отрова

Писане by Отрова on Вто Юни 12, 2012 3:53 pm

О, на Отрова не й липсваше въображение. В този скучен и еднообразен сив свят тя беше яркото и пъстро петно, което се открояваше, което изпъкваше. Дъгата в облачния ден, цветето насред руините, тревичката насред снега. Беше и всичко, и нищо. И добра, и лоша. Правеше грешки, но вършеше подвизи. Беше смела, но и ужасна страхливка. Беше мила, но и зла. Отмъщаваше, но и бързо забравяше. Беше като вятъра. Променлива, не знаеш в коя посока ще те отвее, къде ще те
отведе, какво ще ти покаже. Дълбините на душата й бяха най-мрачните и неосветени кътчета. Сърцето й бе заключено с катинар, а лошите спомени стояха в прашни, огромни сандъци, забутани някъде из главата й. Тялото й вършеше едно, душата й правеше друго, но всъщност бе един доста объркан човек.


Едно доста странно приятелство

-Отрова?
Не успя да скрие изненадата си и предизвикателно повдигна вежди, на което Отрова едва не се изсмя. Всички реагираха еднакво и може би тази реакция й доставяше такова извратено удоволствие. Дълго ще ме помнят, мислеше си. Очите й светеха лукаво, а устните й бяха извити по познатия подигравален
начин. Кимна с глава и скръсти ръце.
-Саймън, нали?
Момчето само леко се усмихна. Макар да чувстваше събеседничката си странна, имаше едно невидимо очарование, което разпръскваше само с думите и усмивката си. Той се бе хванал и беше в плен на интересното същество пред него. Звънливият й смях го отърси и засрамено прекъсна продължителния
очен контакт.
-Д...д..да.
Държеше се като влюбен петокласник. А не беше ли?Вярно, падаше си наивен, но чак пък толкова. Отрова беше...неразгадаема и точно това толкова много го привличаше и тласкаше към нея.
-Какво правиш на място като това, съвсем сама?
Въпросът му беше логичен. Впрочем, всеки би попитал същото, но сякаш с думите си я издразни. Отегчено въздъхна, но приятелската усмивка не слизаше от лицето й. Излъчваше и пренебрежение, и любезност.
-Виж..-сниши се към него, сякаш ще му казва някаква международна тайна. Саймън изтръпна и бузите му почервеняха. О, тя знаеше какъв ефект има върху него-не мога да ти кажа.Въздъхна и се отдръпна. Магията между тях бе свършила и момчето се чудеше как да прикрие
моментната слабост. Хъм, гордост.А когато беше мъжка, бе още по-голяма.
-Не се обиждай.-продължи тя с полушеговит тон-аз съм си такава...потайна.
Довърши и лукаво му намигна.
-Но можем да сме приятели, нали?
Ченето му буквално бе увиснало от изненада. Действията се развиваха прекалено бързо, за да може да ги осмисли правилно. Предпазливо пое тънката й ръка и заедно се отправиха напред. Отрова не вложи чувства, но с времето щеше да разбере, че тези думи са съдбоносни. Че Саймън наистина ще я защити, ще бъде нейн приятел.


Спомени


-Не ми каза какво е станало с майка ти.
Звучеше като въпрос, но бе по-скоро очевидно твърдение.
-Да. И не мисля да ти казвам.
-Но защо?Не мислиш ли, че ще ти олекне?Да споделиш с мен?
-Трябва ли да съм честна?Не. Няма да ми олекне. Все едно да посипеш сол в раната.
-Отрова, не мога да те разбера.
-Знам, Саймън. Често ми го казват.
-И все пак...сигурна ли си, че е мъртва?
-Не вярвам в съдбата или в Бог, така че да-мъртва е.
Той остана безмълвен и продължи да се взира напред.
avatar
Отрова
Хора;
Хора;

Брой мнения : 28
Reputation : 1
Join date : 12.06.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Отрова

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Вто Юни 12, 2012 4:18 pm

Отрова, много харесвам героя ти.. само не разбрах... човек, душа или мутант?

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Отрова

Писане by Отрова on Вто Юни 12, 2012 4:46 pm

Човек е. И мерсии =))

--------------------------------------------------------------------------
Walking through a dream
I see you
My light in darkness breathing hope of new life



Now I live through you and you through me
Enchanted
I pray in my heart that this dream never ends
avatar
Отрова
Хора;
Хора;

Брой мнения : 28
Reputation : 1
Join date : 12.06.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Отрова

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Вто Юни 12, 2012 4:49 pm

Много съжалявам за бавната си схватливост... одобрена, естествено!

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Отрова

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


The Host :: Basket. :: Basket :: Heroes

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите