Алекса Смит, тази която обича смъртта!

[center]

Алекса рядко описваше дните си. В така наречения "дневник" тя пишеше свои ръзсъждения относно различни теми.
Да, зад всичката си работа като градски бунтар, тя все още живееше със спомените си от детството, пишеше ги в дневника и правеше заключения.
Обичаше да пише в своята, малка, кафява книжка и силно се надяваше никой никога да не го намери, защото пред него щеше да се разкрие истинската Алекса-обичаща чериня хумор, забавна и същевременно добра и лоша...

Странно, че аз, тази, която всички смятат за коравосърдечна...
Ами, аз много обичам мъдростите и цитатите на Шекспир.

Без сетива, няма чувства. Ако се смееш, когато другите се смеят и плачеш, когато другите плачат, тогава трябва да се приготвиш да умреш, когато те умират, и да живееш, когато те живеят.
Колко правилно и колко странно. Каква мъдрост е събрана тук...

Хората трудно намират общ език със себе си, може би защото е трудно да си добър разказвач и търпелив слушател едновременно.
Но когато имаш Душа-не е толкова сложно...

Един весел спомен

За да се разбере сложността на цялата работа госпожата удряше по катедрата на всеки две минути.
-Алекса, ти не можеш ли да запомниш, веднъж завинаги, че е забранен боят ва територията на училището?
-Аз разбирам веднъж, госпожо, но не завинаги.
-Вън! Марш навън! Отиваш при директорката!
Разбира се, след акто излязох не посетих директорката, а отидох право при дружките си-Сиси и Лизи, които също като мен бяха изгонени от час.
-Искате ли да отидем на плажа?
-Без Бони, аз не искам!
-О, я , стига, Алекса! Как ще я накараме да излезе?
-Имам идея!
Почуках на тяхната класна стая.
-Госпожа директорката помоли да освободите Бони от часовете за днес по семейни причини.
Тяхната класна бе леко тъповата и веднага пусна Бони.
Отидохме на плажа.
-Ами ако ни хванат?!?-завайка се Бони.
-Няма как! Сестра ми е в твоя клас и ще ни покрие.
Видя се, че приятелката ми си отдъхна. Последва наистина страхотен следобед. Пръскахме се, играхме и се забавлявахме. ТОГАВА животът ми се струваше прекрасен!

Бавно излязох от спомените си. Изплувах. Осъзнах, че съм написала тогава с големи букви. Това тогава беше отдавна. Сега всичко беше променено. Зачудих се. Днес видях Лекси-момичето, което всички пренебрегвахме като малки. Сега тя беше Утешител и нямаше опастност за живота й. Колко странно! Как се променят нещата... Е,скъпо дневниче. Ти ме познаваш... Да... О, не! На вратата се звъни!

Послепис:
Скрих дневника си. На вратата беше Линдзи. Викаше ме на събрание.
Обсъждахме нови тактики за нападение и отстъпление. Обичам военинте дела. ха-ха-ха!

До после, сладур.. Малка кафява книжка в дупка в стената... Колко интересно... Изпаднах в едно от моите настроения... Отивам да се забавлявам край огъня..
Хахахаха!