The Host
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

Алекзандър U.C.

The Host :: Basket. :: Basket :: Heroes

Go down

Алекзандър U.C.

Писане by Алекзандър Лесбърн. on Пон Юни 18, 2012 8:42 pm

Алекзандър Варьоевич Чарлз Лесбърн




За руснак, който не понасяше повече от двадесет и пет градуса на слънце, Алекзандър се явяваше цял герой с престоя си в Пустинната група от спасили се. Не излизаше често в пустинята през деня или изобщо, но топлината и жегата под земята го убиваха двойно по- бързо и го караха да се разхожда като кокона от висшето общество с импровизирано ветрило, създадено от шекспировата творба „Хамлет”. Сигурно някой литератор би го скастрил за начина, по който се отнасяше с това вековно произведение на изкуството, но Алекзандър не оценяваше никаква друга стойност, освен тази, която служеше за разхлада. Не го спасяваше дори къпането. Не можеше да влиза когато си поиска в импровизираната им баня, а и водата, която се топлеше от вулканичните скали, не успокояваше тялото му, нуждаещо се от малко сибирски студ и северен вятър. Да, щеше да му дойде добре една ледена епоха, но къде този късмет? Имаше ги онези гадни твари Душите, а те неминуемо се грижеха за природата и вероятността тя да се побърка и да се покрие с минус сто градусов студ беше, колкото е и възможността да спечелиш от лотарията, ако не си купиш билет.
Мина за пореден път по край Джеб и не му каза нищо. Беше сигурен, че градините са най- хладното място, но се оказа точно обратното. В момента му се струваха прекалено горещи и не си заслужаваха стоенето в тях, особено когато не помагаше с нищо. Не, че се чувстваше ненужен или безнадежден, напротив. Това бе вършил цял живот и смяташе да продължи да стои високо в йерархията *или да си мисли, че съществува такава изобщо* без да си помръдва пръста в работата, която вършеха всички.
-Саша, време е да започнеш да се трудиш с останалите.- вметна Джеб по между другото и метна пушката си на гръб съвсем нехайно, но по начин, по който да привлече вниманието на светлоокия мъж около себе си.
-Да не мислиш, че съм садил картофи вкъщи?- погледна го невярващо той и се спря на сантиметри зад него, които върна с крачка назад, за да погледне Джеб в очите. Този човек наистина му се струваше полудял.- Единственото, което съм правил е да шпионирам развратната бавачка, която правеше доста неща..
Предпочете да не довършва описанието на въпросните неща. Предпочиташе да ги запази за себе си и сигурно това бе нещото, което му изигра лоша шега. Няколко дни по- късно, Алекзандър се оказа изправен пред Джеб и някои от „старейшините” на измисленото им общество, за каквото го приемаше той. С тъжна физиономия приемаше мисията, а с още по- тъжна физиономия приемаше факта, че няма да е сам или с някоя от кръшните маддами, които се трудеха в градините.

Ако празнуваше рожденните си дни, което Саша правеше независимо дали ги има душите или не, той щеше да навърши цели двадесет и пет години. Лицето му изглеждаше не толкова младолико, колкото трябваше, но можеше да се похвали с по- добър външен вид от много други бегълци. Опитваше се да държи нарцистичната си особа задоволена и от към външност, макар да носеше дрехи, които не би носил руски син на дипломат като него. Съкрушително, съкрушително! Поне се бе сдобил с нови стари и протрити дънки и една доста по- голяма от нужното тениска, с които излезе от убежището, получил точни указания за стигането си до горите... Гори... и защо? Какво толкова имаше в тези гори...
Докато краката му потъваха в множеството пясък, Саша с лека тъга си спомни колко хубаво беше да е у дома. Там нямаше толкова пясък дори да го събереш от всичкия асфалт в прекрасната Русия. Нямаше жега и слънцето не бе парило кожата му никога; единствения път, когато изгоря бе заради онази пищна екскурзия, която си спретна до Маями за своите осемнадесет години. А сега, втори ден подлагаше себе си и малкото вода, която оставаше в манерките.
avatar
Алекзандър Лесбърн.
Admin

Брой мнения : 207
Reputation : 0
Join date : 02.03.2012

Вижте профила на потребителя http://thehostrpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


The Host :: Basket. :: Basket :: Heroes

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите