Всекидневната, където игрите оживяваха..

Роуд се промъкна в къщата скришно, макар да нямаше нужда. Чувстваше се отново като на седемнадесет... толкова див и щастлив, че беше цяло чудо как още не е издивял някъде по улиците на сам. В ръката му се намираше една не толкова скъпа бутилка водка, която бе закупил от една бензиностанция. Радваше й се, заради руските надписи, макар изобщо сигурно да не бе виждала Русия, а да е чистокръвно дете на американската индустрия.
Заподскача щастлив по стълбите към втория етаж, къде май трябваше да се намира една голяяяма стая... дневна, ако можеше така да я нарече. Погледна отново тайнствената си покана, за да се увери, че е на правилното място и потропа на вратата на тоооолкова тихата стая, а когато влезе вътре се почувства като във филм на ужасите заради празнотата, но не му попречи да седне на масата и да отвори бутилката, която си държеше в ръчичка.

Все още не бе съобщила на бунтарите за завръщането си, през тези два месеца свобода, в които трезвомислеща и можеща да взема сама решения за бъдещето си, Ная успя да обиколи почти всички оцелели места по света и да направи доста снимки! Мислите й обаче бяха насочени само към предателят, причина за раздялата й с градските, и в същото време тази за връщането й обратно при тях... Как да опишеше с думи човек подобно състояние? Понякога й се искаше да се обади, да чуе само за миг чуждия мъжки глас, така неуверен и от части сърдит... Но не смееше. А дори не подозираше за смъртта му.
"Тук ще има огромно парти." веднага констатира, щом забеляза къщата. Погледът й се насочи към поканата в дланите й, но заровените в пясъка крака я отведоха право във водата и вместо суха и спретната, героинята се появи мокра до коленете, но с широка усмивка на лицето си във всекидневната.
- Еххоо? - почука на вратата и след миг я открехна леко. Погледът й фиксира фигура с гръб към нея, чиито черти нямаше как да разгадае - Здравейте, само това ли ще сме "купонясващите"? - повдигна бавно вежди и само миг след това по устните й се разля шеговита усмивка, а на пода остави подаръчната торбичка, в която имаше малък сувенир за организатора. - И... РОУД?! - ококори се в него, точно преди да се пльосне върху фотьойла.

-Ная!- възкликна Роуд.
Беше му трудно да повярва на очите си и затова му отне доста време да се осъзнае и да разбере, че това наистина беше онази тъмнокоса жена, която толкова много я биваше с лъка- чак го беше страх от време на време да се доближава до нея щом е ядосана. О, това не можеше да бъде възможно! Ала пък... щом е тук, значи е получила поканата, а щом е получила поканата значи не е Душа и не ги е предала.
Той се изправи, изоставяйки бутилката, на която се радваше толкова до преди малко и обръщайки цялото си внимание към жената. Не я беше виждал от много отдавна.. дали не бяха минали 6-7 години? Всъщност, можеха да са по- малко, не знаеше с точност. Веднага се нахвърли върху нея, обви ръце около кръста й и я повдигна във въздуха както правеше винаги, когато някой липсващ му се бе появил... и стига той да беше под 100 килограма и от женски пол. Пусна я само секунди след това и я накара да се завърти, за да я огледа.
-Колко си се променила! Не мога да повярвам, че те виждам, НАЯ!

Това беше Роуд, оооо, да! При това, за разлика от нея, не се бе променил толкова много! Устните й се извиха в широка, развеселена усмивка, а очите й - светещи и подсказващи за някога отдавна отшумели чувства на тинейджър, виждащ първата си любов след години, оглеждаха фигурата и се опитваха да попият цялата картина в главата си, сякаш този миг никога повече нямаше да се върне.
- При теб само бръчките издават за отминалите години, хе хе хе- шеговито изрече и му смигна закачливо. Дланта й погали нежно едната му страна, докато тялото й се отдръпна с две крачки назад и направи кръг пред него. Ето я и Ная в цялата й прелест!
Потупа чаровния водач по рамото и огледа наоколо, но продължаваха да липсват приближаващи се душици. - Събирането е само на хора, или и души? - не беше много-много сигурна, затова попита, докато издърпваше мокрите си панталони надолу и не след дълго стоеше по дългата си рокло-туника. Не се срамуваше никак дори от познатия мъж, затова остави дънките до прозореца и си седна на удобното кресло, вдигна крака, обви ги с блузата и захапвайки една солета, заговори: - Разкажи ми какво се случи при вас през всички тези години? Нови попълнения към екипа? А заловени?

-Има много нови попълнение!- отговори Роуд въодушевено.- Контесата... един мъж Питър, който мисля, че е бил от нашия град преди той да стане радиоактивен.
Пресегна се отново към масата, за да улови бутилката и две чаши, които ръката му хвана също от някъде там. Бутна едната в ръката й и наведе гърлото на бутилката към кристала, докато пълнеше празнотата с прекрасното съдържание без цвят.
-Ии... някой ни предаде, заловиха ме, но сега съм тук.- засмя се ведро Роуд и наля водка и на себе си. Премълча факта, че това беше Ивон, но всъщност никой не го знаеше, макар да подозираха това... нямаше никакво значение в крайна сметка.- Това е важно.. и ти си тук! Къде се изгуби толкова време? Мислех, че са те заловили!

- Заловили са те?! Странно как не сме се срещнали... Мен също ме спипаха, признавам им на търсачите, страшно обучение и тренировки имат. - върза спуснатите си коси на не много пристегнат кок, придаващ й най-вече небрежен вид - Дълги години бях търсач. Псевдо търсач. Сега мога да ти сритам задника за секунда. - смигна му иронично и отпи от чашата, установявайки, че избраната водка от Роуд меко казано не струва. Закашля се няколко пъти и побутна спиртната напитка към края на масата, или по-скоро към него обратно. - Нещо си изгубил вкуса си за алкохол или какво? - леко намръщено, подобно физиономия на човек, лапнал кисел лимон и усмихващо се, с едва извити краища нагоре, представляваше изражението на Ная в този момент.
Почувства се добре от факта, че кръгът на бунтарите се разраства, може би щеше да се окаже, че имаше много повече хора, отколкото бе дори подозирала? - Как е Пиер? Последния път, в който го видях, ти се опитваше да го напиеш, а той не изглеждаше много-много доволен от пиянските ти изпълнения. - с нотки на носталгия попита и се облегна по-удобно, отпускайки краката си на дръжките на фотьойла, оставяйки ги свободно люлеещи се във въздуха.

Флорианка, облечена с лятна рокличка, голяма шапка на главата си и боси крачета бързаше ли бързаше да стигне на време в къщата. Носеше със себе си една малка кошница със сандвичи и други вкусотийки, за да може ако се окаже, че са повече от необходимото, да имат запаси с храна.
Застана пред огромното жилище, поогледа го любопитно, попипна го оттук-оттам, а след това се престраши да влезе и с много тихи движения се отправи към една от стаите... Упс, оказа се спалнята и тя подскочи два пъти назад. Тргъгна нагоре, нагоре, нагоре и хоп... оказа се изправена пред кухнята! Дали да не оставеше тук нещата? Неее... долу, за по-бързо консумиране. Изтича към третата леко открехната врата, а вътрешно се молеше това да е уреченото място, защото в противен случай щеше да си помисли, че е някаква клопка (ама каква ти клопка, нали Басст нямаше да я остави ???) Открехна бавничко вратата и подскочи два пъти от радост.
- Оооой, здравейтееееее!- въодушевено викна и изтича към бунтарите в стаята.

-Е, душата в мен беше назначена за преподавател и доста добре си хапваше.- Роуд си потупа коремчето не много доволен от вида му.- Малко съм по качил... и още не мога да се отърва от душата, но се чувствам супер.- той се позасмя и си допи водката. Спрямо финансовите си средства направо се радваше, че бе намерил и толкова. В магазина определено не искаха да направят замяна с долните му гащи за бутилка Джони Уокър и затова Роуд продължи да ходи.
-Марк стана водач, докато ме нямаше, ама да ти кажа честно скоро не съм го виждал.- закима Роуд и извърна поглед към вратата, за да поздрави Контесата, която не бе виждал също отдавна. Колко мило момиче беше тя, ама все се задяваше с един голям бунтовник, май Питър беше.- Контесо! Май сме само градски бунтари.