Кейлъб Строрм Крол

С извинение , но неволно си позволих да ви отмъкна един от готовите герои, понеже точно днес не разполагам с времето да си създам героя , но пък искам да се регистрирам..Позволих си и да променя няколко нещица , надявам се да няма проблем.

_____________________________


Лик : Ian Somerhalder

1. Име и фамилия:
Кейлъб Сторм Крол (Кейлъб Буреносния Гарван)

2. Години:
22

3. Описание:
Черната му вечно разрошена коса, бе някак си очарователна, сякаш ти се иска или да я разрошиш още повече или пък да пригладиш, но определено ти се иска да я докоснеш. Сините очи върху смугло, мъжествено лице допълваха вида му. И сякаш самите тези очи ти казваха, няма къде да се скриеш аз ще те намеря. Не знаеше дали заради вида си или заради някакви други качества бе получил настоящата си работа, но тя определено му харесваше. Предпочиташе практични дрехи, които да не му пречат да ходи из горите и пустините, къде издирваше бегълци.

4. Характер:
Спокойния му характер сякаш контрастираше с живите му, неспокойни очи, те вечно търсеха, вечно се оглеждаха, за разлика от емоциите му бяха добре подредени и никога не бяха хаотични. Бе толкова добър Търсач именно заради спокойния си нрав, можеше да анализира постъпката на даден беглец със седмици, без да се отегчи, без да се ядоса, заради липсата на напредък. Ума му аналитичен и спокоен винаги намираше малкия пропуск, който дадения човек е направил в укритието си и винаги успяваше да стигне до поставената цел. Спокойствието и хладнокръвието му бяха помогнали да изучи спомените на човешкото съзнание, което бе обитавало това тяло. Спомени които бяха и мрачни и страшни, но му бяха помогнали да стане това, което бе в момента – много добър търсач. Вярваше истински, че те – Душите са тук, за да направят планетата по-добра, за да я спасят от човешкото нехайство и да я превърнат в прекрасен свят. Тази вяра го караше да се чуди, защо хората се държат толкова ограничено и не съзнават ли, че Душите просто са тук, за да вършат добро …?

5. История:
Кейлъб бе създаден и бе живял до сега на Пясъчната планета, обичаше широките открити пространства, там където нищо не ти се пречка пред погледа чак до хоризонта. На такива места се чувстваше сякаш се рее в самото небе, без гравитацията да го притегля надолу към повърхността. С умиление се сещаше за предишния си дом, там той се бе грижил за отрастването на по-младите души, бе ги учил да оцеляват и да се развиват. Но и тук му харесваше, вярно че нямаше толкова открити пространства, но пък природата бе толкова разнообразна, че нямаше как да не й се наслаждава. Макар че не бе свикнал на толкова влажен въздух, той бързо се бе научил да оцелява при най-различни обстоятелства, да се грижи за тялото си и да му дава всичко необходимо, да го държи във форма. Беше му неимоверно интересно да научава толкова нови неща, да ги анализира и да ги прилага в новия си живот. А и самите хора, бяха много интересен вид, криейки се по невероятни места, които застрашаваха здравето им, мислейки че така се спасяват. Самия той не намираше никаква логика в това, но явно някак си те я намираха, а той продължаваше да я търси. От човешките спомени на тялото си, съдеше че човешкия род не е много читав, спомените бяха ужасни – изоставено дете, никой не го иска, никой не го е грижа, в сиропиталището просто го хранеха и не полагаха никакви други усилия да приобщят това дете към обществото, едва навършил пълнолетие го изхвърлят на улицата, да се оправя сам, скитане и жалко съществуване в самота … Не, това никога не можеше да се случи на една Душа, той бе по-скоро възмутен от тези спомени и дори се радваше, че тяхното общество се опитва да направи тази планета по-добра за живеене.

6. Призвание:
Търсач