Welcome
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход
Latest topics
Сладкарницата;;
4 posters
The Host :: Цивилизацията :: Тусон
Страница 1 от 1
Сладкарницата;;
Едно от местата, които си оставаха винаги еднакво сладки и приятни, изпълнени с мириса на канела и току що изпечени курабийки и тихият звук на музиката от радиото.
Re: Сладкарницата;;
Колкото самотен и тъжен да бе живота винаги имах време за нещо сладко.Кой можеше да устои на аромата ,който идваше от сладкарницата.Той просто те подканваше да влезеш и играеше с обонянието ти.Не знаех дали въобще някой може да удостои на този аромат и да преглътне и подмине изкушението.Тази слъдкарница можеше да те накара да забравиш за какво си тръгнал и да останеш в нея...завинаги.Аз лично мислех,че това е просто начин за привличане на клиенти.Нямаше значение нищо,просто сладките им бяха невероятни.Майстора си беше майстор,никой не можеше да го отрече.
В началото на деня дори не подозирах за тази моя екскурзия до страната на изкушението,но дори да знаех нямаше да имам нищо против.Цял ден се занимавах с какво ли не ,вече ми ставаше скучно.Напоследък трудно запълвах времето си и щеше да е добре да изляза.Точно така направих,излязох и се запътих нанякъде.Не осъзнавах какво правех,нуждата от разнообразие ме караше да се разхождам безцелно.
Без да искам се озовах на една прекрасна уличка и обонянието ми улови аромат на прясно изпечен ябълков пай.Последвах източника и се озовах при сладкарницата,какъв късмет извадих само.Погледнах витрината,която беше пълна с какви ли не сладкиши и направо ми потекоха лигите.Имаше толкова много вкусотийки и бях подложена на труден избор,какво да си купя.
В началото на деня дори не подозирах за тази моя екскурзия до страната на изкушението,но дори да знаех нямаше да имам нищо против.Цял ден се занимавах с какво ли не ,вече ми ставаше скучно.Напоследък трудно запълвах времето си и щеше да е добре да изляза.Точно така направих,излязох и се запътих нанякъде.Не осъзнавах какво правех,нуждата от разнообразие ме караше да се разхождам безцелно.
Без да искам се озовах на една прекрасна уличка и обонянието ми улови аромат на прясно изпечен ябълков пай.Последвах източника и се озовах при сладкарницата,какъв късмет извадих само.Погледнах витрината,която беше пълна с какви ли не сладкиши и направо ми потекоха лигите.Имаше толкова много вкусотийки и бях подложена на труден избор,какво да си купя.
Cassidy Skarsgard- Душа;
- Брой мнения : 50
Reputation : 0
Join date : 04.05.2012
Re: Сладкарницата;;
Чудех се какво ли се бе случило с Тай? Чувствах се толкова виновна за всичко.. като че ли бе изчезнал заради мен.. Колкото и не ми се ще да го призная,наистина стария ми живот наистина ми липсва. Вярно,че постоянно бях на лов за хора,но поне те бяха виновни за нещо.. а сега не знаех дали този срещу мен е човек или нещо друго.. Отново сънувах кошмар. Всяка нощ все същият.. Тай не можеше да е мъртъв.. трябваше да е жив.. просто трябваше.. За да бъда спокойна. Реших днес да изляза,макара,че ми бе забранено. Можело някой да ме упой и отвлече,а след това да се събудя със "съквартирант" в себе си,честно казано вече не ми пукаше. Оли се затича към близката сладкарница и започна да подскача по стъклото. Засмях се.
- Добре де.. ще влезем. - казах тихичко и го взех на ръце. Поне позволяваха животните. Влязох и се настаних на една маса,започвайки да разглеждам менюто. Видях труфели.. отново си припомних Тай.. той ги обожаваше. Поръчах си три и се загледах в една русокоска. Стори ми се много позната.
- Добре де.. ще влезем. - казах тихичко и го взех на ръце. Поне позволяваха животните. Влязох и се настаних на една маса,започвайки да разглеждам менюто. Видях труфели.. отново си припомних Тай.. той ги обожаваше. Поръчах си три и се загледах в една русокоска. Стори ми се много позната.
Charlotte.- Хора;
- Брой мнения : 52
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Re: Сладкарницата;;
Избора определено беше мъчителен.Така или иначе вероятно нямаше да си купя само едно нещо,така че реших да почна с пай.Седнах на една маса ,сервитьорката дойде при мен и аз поръчах.Вече направо се облизвах,не ми харесваше да чакам поръчаното и пред мен да има куп тортички,кремчета и какви ли още не сладкиши.Оглеждах се наоколо в опит да се разсея и едно момиче привлече вниманието ми.Стори ми се много позната,но не си спомнях къде я бях виждала.Започнах да се чудя и да мисля,но просто не се сещах.Накрая станах и се запътих към нея.Нещо отвътре искаше да разгадае загадката на мистериозното момиче,което по неизвестна причина имах чувство,че познавах.
-Съжалявам ,но сте ми много позната!Познаваме ли се?-Когато се приближих спомени изплуваха в главата ми..Изведнъж името й изскочи в главата ми.Шарлот,бяхме братовчедки.Проблема бе,че в нея може би имаше душа.Искрено се надявах да ме познае и да беше тя,а не някоя душа.
-Съжалявам ,но сте ми много позната!Познаваме ли се?-Когато се приближих спомени изплуваха в главата ми..Изведнъж името й изскочи в главата ми.Шарлот,бяхме братовчедки.Проблема бе,че в нея може би имаше душа.Искрено се надявах да ме познае и да беше тя,а не някоя душа.
Cassidy Skarsgard- Душа;
- Брой мнения : 50
Reputation : 0
Join date : 04.05.2012
Re: Сладкарницата;;
Оли ме гледаше някак осъдително. Като че ли едно куче би разбрало какво чувствам и колко тъжа в действителност бях. Трябваше да приема предложението му.. трябваше да се оженим.Всичко трябваше да е различно. А ето ме тук сега,говорейки на едно куче,поръчвайки най-омразните ми труфели само защото той ги обожаваше. Докато погледът ми се бе забил в една точка,а мислите бягаха бързо в съзнанието ми,дочух познат гласно някак далечен. Бавно обърнах глава към момичето,което ми се бе сторило познато. След това ококорих очи и започнах да заеквам. Това бе братовчедка ми. Не я бях виждала от както баща ми ме продаде на онези от парламента,за да стана убиец. Радвах се,че бе от родата на майка ми. Тя ми липсваше.
- Каси? - попитах учудено след това. бавно се изправих и я прегърнах силничко. - За пръв път се радвам,че виждам роднина. - усмихнах се лекичко,а след това я пуснах. Седнах на стола си,вече по-спокойна от цялата еуфория. Личеше си,че бях малко по-весела сега.
- Какво правиш тук.. какво стана с теб? - попитах след това,докато келнерката ми сервираше онези гадни неща.
- Каси? - попитах учудено след това. бавно се изправих и я прегърнах силничко. - За пръв път се радвам,че виждам роднина. - усмихнах се лекичко,а след това я пуснах. Седнах на стола си,вече по-спокойна от цялата еуфория. Личеше си,че бях малко по-весела сега.
- Какво правиш тук.. какво стана с теб? - попитах след това,докато келнерката ми сервираше онези гадни неща.
Charlotte.- Хора;
- Брой мнения : 52
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Re: Сладкарницата;;
Какво щеше да стане,ако не ме беше познала,ако беше душа?Тези въпроси се въртяха в ума ми.Колко лесно можех да проваля прикритието си и да съсипя новия си живот дори да живеех в лъжа и измама.Беше толкова лесно всичко да се провали,но не стана така.Имах късмет ,че тя ме позна.Радвах се,че ме помнеше.Тя ме прегърна ,може би беше едиствения ми роднина.Срещата ни определено ме разтъсри из основи,но какво правеше тя в сладкарницата.Шарлот ме попита какво става с мен и можех да и обяснявам на дълго и широко.Изчаках келнерката да се отдалечи,но знаех,че ще се върне с моята поръчка.
-Радвам се да те видя!-Усмихнах й се широко и проследих с поглед сервитьорката,която донесе парчето ми пай и се отдалечи.Не беше подходящо да разговаряме за случилото се точно на това място,защото беше пълно с души и двете можехме да си заминем.
-Прекалено дълга история е!-Поднесох едно пърче от сладкиша към устата си и преглътна ,като отново се огледах наоколо.Предполагах,че Шарлот можеше да усети притеснението ми.
-Много неща се случиха.Знаеш,че се преместихме при горските хора и знаеш,че хванаха родителите ми.Хванаха и мен,в мен също има душа.-Вдигнах поглед ,за да видя изражението й.-Но аз контролирам тялото си,аз съм,нея я няма.Какво става при теб?Ти защо си тук?-Наистина се притеснявах как ще реагира,но се надявах да знае,че пак съм си аз.Не случайно смених темата с нейния живот,наистина се притеснявах как ще реагира.Апетитът ми бавно отмина.
-Радвам се да те видя!-Усмихнах й се широко и проследих с поглед сервитьорката,която донесе парчето ми пай и се отдалечи.Не беше подходящо да разговаряме за случилото се точно на това място,защото беше пълно с души и двете можехме да си заминем.
-Прекалено дълга история е!-Поднесох едно пърче от сладкиша към устата си и преглътна ,като отново се огледах наоколо.Предполагах,че Шарлот можеше да усети притеснението ми.
-Много неща се случиха.Знаеш,че се преместихме при горските хора и знаеш,че хванаха родителите ми.Хванаха и мен,в мен също има душа.-Вдигнах поглед ,за да видя изражението й.-Но аз контролирам тялото си,аз съм,нея я няма.Какво става при теб?Ти защо си тук?-Наистина се притеснявах как ще реагира,но се надявах да знае,че пак съм си аз.Не случайно смених темата с нейния живот,наистина се притеснявах как ще реагира.Апетитът ми бавно отмина.
Cassidy Skarsgard- Душа;
- Брой мнения : 50
Reputation : 0
Join date : 04.05.2012
Re: Сладкарницата;;
Сладкарницата не беше типичното място за размисли около скапания ти живот, но Мадлен така или иначе нямаше голям избор. Трябваше да е оживено, трябваше да е в Тусон, а и беше гладна. Въздъхна примирено и отвори едва ли не с досада вратата. Звънчето, оповестяващо влизането й, звънна и се почувства неловко, когато множество чифтове очи се приковаха в нея, а после незаинтересовано се върнаха към предишната си работа. Пристъпи напред и избра най-отдалечената маса.
Карирани покривки, вази с маргаритки, къде попаднах?
Общо взето от този сорт бяха мислите й. Сладкарницата беше наистина странно, но хубаво място, зависи от гледна точка на клиент или собственик. Пълничката жена зад тездяха я гледаше с ококорени очи. Сигурно е Душа, помисли си с разочарование Мадлен. Често се случваше да е обект на наблюдение от различните, но можеше да се каже, че тя е различната, а именно-един доста уязвим човек.
-Чийзкейк, моля. И късо кафе.
Не задържа погледа си много върху нея. Започна да си играе с покривката, колкото да убие времето и когато поръчката й пристигна възкликна учудено.
-Но аз исках чийзкейк, не сметанова торта. И къде ми е кафето?
Секунди мълчание, след което някой се провикна.
;;съжалявам за краткия пост и пълната боза, но ми се спи
Карирани покривки, вази с маргаритки, къде попаднах?
Общо взето от този сорт бяха мислите й. Сладкарницата беше наистина странно, но хубаво място, зависи от гледна точка на клиент или собственик. Пълничката жена зад тездяха я гледаше с ококорени очи. Сигурно е Душа, помисли си с разочарование Мадлен. Често се случваше да е обект на наблюдение от различните, но можеше да се каже, че тя е различната, а именно-един доста уязвим човек.
-Чийзкейк, моля. И късо кафе.
Не задържа погледа си много върху нея. Започна да си играе с покривката, колкото да убие времето и когато поръчката й пристигна възкликна учудено.
-Но аз исках чийзкейк, не сметанова торта. И къде ми е кафето?
Секунди мълчание, след което някой се провикна.
;;съжалявам за краткия пост и пълната боза, но ми се спи
.madlen- Член на института
- Брой мнения : 1165
Reputation : 1
Join date : 04.03.2012
The Host :: Цивилизацията :: Тусон
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
Пет Юли 19, 2013 2:20 pm by Жюстин Карпович
» Въпроси;;
Съб Юни 08, 2013 1:12 pm by Жюстин Карпович
» Другарче за рп.
Пон Май 27, 2013 8:20 am by Léa Voltaire.
» Готови персонажи.
Нед Май 26, 2013 8:02 pm by Léa Voltaire.
» Търся всичко останало..
Нед Май 26, 2013 7:44 pm by Léa Voltaire.
» Emmelie 'Léa' Voltaire.
Нед Май 26, 2013 4:32 pm by Виктор Карпович
» Алина.ᴳᵘᵇᶫᵉᴿ
Нед Май 26, 2013 3:11 pm by Виктор Карпович
» Какво късметче ви се падна днес?
Съб Май 25, 2013 8:45 pm by Виктор Карпович
» Намисли си някой потребител преди да влезеш
Съб Май 25, 2013 8:34 pm by Жюстин Карпович