The Host
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

Данте Сайленс

Предишната тема Следващата тема Go down

Данте Сайленс

Писане by Данте Сайленс on Чет Юли 05, 2012 6:11 am

Silence.

Тишината не беше напълно тишина. Звукът на сирената на линейка и пожарна вече трийсе секунди достигаше до слуха му. Дразнеше го, а мириса на изгоряло и натрапчивия дим, който си играеше с обонянието на тъмнокосия мъж, нажежаваше обстановката и напомняше на всички, че отсрещната сграда все още гореше и е време да се евакуират или да останат и помогнат. Но той не можеше да го направи. Трябваше да бъде послушен, гледащ пламъците, за да се докаже и щеше! Щеше да покаже на всички тези Души, че може да бъде по- полезен като човек, отколкото като тяло с Душа.
Предал собствения си дом... е и? И без това никой не го зачиташе там, нито пък помнеше, а и правеше такава услуга на всички обитатели, лишавайки ги от живота им, но не от свободата. Вече нямаше писъци. Всички способни да го направят сигурно вече се бяха задушили или пък вече горяха. Сърцето му вътрешно се свиваше, Данте не беше безчувствен, но можеше ли някоя от Душите да го разбере, когато на лицето му не беше изписан и един грам емоция, сякаш му липсваше способността да ги изпитва, както и останалите души, но за разлика от тях, Данте чувстваше всяка разлагаща се частица в себе си, криейки я дълбоко в себе си.
-Браво, Данте Сайленс, впечатлен съм.- потупа го по рамото по- нисък от него мъж и се оттегли назад, сякаш стоенето на покрива вече не му харесваше и искаше да се прибере някъде, където този противен мирис нямаше да го настига.
Крачките му отекваха по коридорите на Института и застигаха единствено тези, които се страхуваха... новите! Не, че имаше причина за страх. Данте не бе доказал нищо подобно с поведението си, макар рядко да разговаряше с институтните жертви, а когато го правеше беше повече от строг. Може би ги плашеше това, че беше близък с Нея. Която и да беше Тя. Всички я знаеха, но никой не я познаваше, ала познаваха него.
И въпреки това, никой от залите не го чу този път. Разхождащ се между панорамните прозорци, които му даваха възможност да наблюдава всичко случващо се в помещенията, принадлежащи на този коридор, Данте извърташе глава на ляво и дясно само, за да срещне по няколко любопитни погледа към себе си. Рядко се усмихваше, да не говорим, че доста често това отношение го дразнеше, но напоследък не му правеше впечатление колко бяха започнали да го имат за новина номер едно.
Замасажира слепоочието си, за да намери спокойствието, което не усещаше от години на сам толкова силно, колкото преди.
-Това място никога нямаше да бъде същото, ако не го поддържаше ти, красавице.
avatar
Данте Сайленс
Член на института
Член на института

Брой мнения : 132
Reputation : 8
Join date : 05.07.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Данте Сайленс

Писане by Виктор Карпович on Чет Юли 05, 2012 6:19 am

Добре дошъл, Данте! Приятно изкарване във форума!

--------------------------------------------------------------------------
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain. Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul. I’m gonna work it ’til your totally blown
avatar
Виктор Карпович
утешители;
утешители;

Брой мнения : 1019
Reputation : 11
Join date : 23.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите