The Host


Join the forum, it's quick and easy

The Host
The Host
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Честито, Ивон!
Коридорите EmptyПет Юли 19, 2013 2:20 pm by Жюстин Карпович

» Въпроси;;
Коридорите EmptyСъб Юни 08, 2013 1:12 pm by Жюстин Карпович

» Другарче за рп.
Коридорите EmptyПон Май 27, 2013 8:20 am by Léa Voltaire.

» Готови персонажи.
Коридорите EmptyНед Май 26, 2013 8:02 pm by Léa Voltaire.

» Търся всичко останало..
Коридорите EmptyНед Май 26, 2013 7:44 pm by Léa Voltaire.

» Emmelie 'Léa' Voltaire.
Коридорите EmptyНед Май 26, 2013 4:32 pm by Виктор Карпович

» Алина.ᴳᵘᵇᶫᵉᴿ
Коридорите EmptyНед Май 26, 2013 3:11 pm by Виктор Карпович

» Какво късметче ви се падна днес?
Коридорите EmptyСъб Май 25, 2013 8:45 pm by Виктор Карпович

» Намисли си някой потребител преди да влезеш
Коридорите EmptyСъб Май 25, 2013 8:34 pm by Жюстин Карпович


Коридорите

3 posters

Go down

Коридорите Empty Коридорите

Писане by Виктор Карпович Чет Юли 05, 2012 12:09 pm

Коридорите C95e294eb36bdde0a33645d23a2f6254_large
Виктор Карпович
Виктор Карпович
утешители;
утешители;

Брой мнения : 1019
Reputation : 11
Join date : 23.03.2012

Върнете се в началото Go down

Коридорите Empty Re: Коридорите

Писане by Lehane Съб Юли 07, 2012 10:11 am

Човек сред Души - парадоксално. Сякаш Амбър имаше по-добър избор... Повечето от Душите я желаеха мъртва и бе напълно сигурна в това. Бе приминала през какво ли не. Сама и ранима, използвана от Души; силна и непоколебима, готова да убие всяка Душа пред погледа си без да се интересува от човека; хитра, живееща под един покрив с Души, които един вид се превръщаха в нейно семейство... Все още звучеше парадоксално.
Какво въобще правиш тук, Амбър? Мястото ти не е тук. Знаеш къде е и не бива да се заблуждаваш.
Упорит глас инатливо продължаваше с опитите си да я накара да се осъзнае и да напусне това място. Но как можеше да го направи? Тук малко или много имаше някаква защита, докато навън беше поредният човек, който Душита да завладеят.
- Клариса Нерион. - повиши тон при появата на червенокоската пред погледа й. Момичето, или както те го наричаха - приемникът, бе слабо, високо, с типични пропорции, но огнената коса винаги се отличаваше. Вървеше пред нея, така че Амбър виждаше единствено гърба й, но бе сигурна, че е тя. В крайна сметка не бяха много червенокоските по света, въпреки че в Института бяха цели две и то само на десет крачки една от друга.
Уайт намираше нещо забавно във всеки момент, когато пред нея се изпречеше Търсач. Имаше нещо прекрасно в начина, по който те се дразнеха, че тя е човек, но нямат правото да заловят точно нея. Може би все пак не губеше много след желанието си да стане част от тази свръхстранна и необяснима схема, в която бе цялото това помещение, дори цяла сграда.
- Пак ли сме на лов? - обади се повторно, когато червенокоската не спря, а продължи надолу по коридора. Лов? Дали пък не беше мисия? Как ли въобще го наричаха те? Нямаше значение. Нерион я разбираше пределно ясно и не бе нужно Уайт да й пояснява като на малко дете какво е искала да каже. Търсачката просто нямаше желание да й обърне внимание, но Амбър не се отказваше лесно.

п.п. тиквичок, сори за липсата на цялостна идея, но... нещо ми убягват подобни неща днес.
Lehane
Lehane
Член на института
Член на института

Брой мнения : 137
Reputation : 2
Join date : 17.05.2012

Върнете се в началото Go down

Коридорите Empty Re: Коридорите

Писане by Клариса Н. Съб Юли 07, 2012 11:20 am

Дали беше правилното решение да се забърка с Института? Знаеше на какво бяха способни те, знаеше на какво е способна и тя - не, не Слънчево дихание, а анонимното момиче, което още поддържаше връзка с годеника си (което беше леко забранено). Самата Нерион се дразнеше, че нарушава правилата, които сама си беше установила, прескачаше граници, които сама бе поставила, но нещо я караше да излиза в нощта и да се промъква, за да се среща с Него.
Не искаше никой, абсолютно никой да разбере за това. Не беше нередно, мислеше... Той беше Душа все пак, фактически. Но той не виждаше истината. Не виждаше как животът след онова малко ощипване, когато спринцовката бодне вената ти и те ти влеят онези странни лъчи светлина, се променя. Как дори с първата си глътка въздух след това, на върха на езика ти остава онова хубаво чувство, когато знаеш какво ще стане, когато си подготвен за всичко. Може би точно по тази причина, или поне това бе една от причините, които я накараха да постъпи в Института, който донякъде управляваше голяма част от Новия свят. Може би си мислеше, че те ще го излекуват? Утешителите и хилядите лечители, които "само на теория" беше питала, бяха казали, че ако съзнанието изрита Душата, тя трудно би се възвърнала в пилотската кабинка.

Докато вървеше по коридорите и чакаше за команди отгоре, някой зад нея спомена името ѝ Обикновените хора не биха го чули, защото звучеше точно като пресилен шепот, но опитните търсачешки уши на Риша бяха тренирани да долавят всеки звук покрай нея. Гласът ѝ беше познат. Колко пъти се бе опитала да ѝ щракне белезниците, колко пъти беше на ей толкова да я извади от съзнание но Те ѝ забраняваха и това сякаш изгаряше вените ѝ отвътре, все едно бе пила керосин и след това си е играла с огън и е глътнала клечката кибрит. Чувството за недовършена работа я глождеше от доста време.
- Пак ли сме на лов? - попита другата червенокоска, докато вървеше с бавни и премерени крачки зад Нерион.
Изчака да се приближи още съвсем малко, тогава Риша се обърна и със същата доза непукизъм и насмешка, които струяха от думите на Лехейн каза:
- Само, ако ми позволиш теб да уловя, - засмя се тя - Амбър.
Устните на Лехейн се свиха в лека гримаса. Беше типично хората да си измислят псевдоними, за да направят работата на Търсачите по-трудна. Но пък Клариса не бе обикновен Търсач. Тя бе най-добрият. И не си позволяваше да не познава плячката си толкова добре, колкото познаваше себе си.
- Защо си тук? Тук не е за недорасли морски свинчета като теб. Защо не си навън да си играеш с другите обикновени Души без да се притесняваш, че ще те хвана? - попита хапливо дребната червенокоска. - Не забеляза ли, колко е хубаво времето за малко шопинг?


//но проблемо, маслинке. и моя не е от най-хубавите. удари ме лигнята и почнах с дебилските сравнения и метафори ;дд
Клариса Н.
Клариса Н.
Член на института
Член на института

Брой мнения : 349
Reputation : 0
Join date : 24.03.2012
Age : 27

http://zebraprinteddreams.tumblr.com/

Върнете се в началото Go down

Коридорите Empty Re: Коридорите

Писане by Lehane Съб Юли 07, 2012 12:03 pm

- Само, ако ми позволиш теб да уловя, Амбър.
Лехейн не успя да пропусне това изречение. По незнайни причини то я разсмиваше. Клариса и нейните вечни амбиции да я залови бяха интересна находка и източник на безкрайно забавление.
- Тц, тц. Няма да се получи. - поклати глава Амбър, но на устните й бързо изгря усмивка. Не просто усмивка, а такава усмивката, която съдържаше в себе си едновременно невинност и дяволитост. - Е, ако се престоря, че си ме заловила, то може да имаш кратък миг на звезда слава, но само толкова.
Уайт повдигна рамене. Предложението й се струваше честно спрямо и двете страни. Нерион получаваше нея, а Амбър си оставаше непокътната. Имаше ли по-добро решение на проблема? Едва ли. Единственото, което го разваляше бе, че Клариса едва ли щеше да приеме подобно развитие на нещата. Тя не искаше една малка сценка и Амбър бе сигурна в това. Червенокоската имаше големи планове за залавянето й и дори Лехейн няколко пъти бе предполагала, че точно тя бе я следяла дълго време.
- Харесва ми идеята за шопинг. Можем да отидем двете... - продължи упорито, натрапвайки се още повече като компания на Търсачката. - Така ще успеем да се опознаем и кой знае.. Може да станем добри приятелки.
Въпреки всичко Амбър бе запазила някаква част от онази детска наивност, която вечно я бе съпътствала в миналото й. Вече не бе толкова доверчива, не вярваше лесно на хората, но пък не й липсаваха чувството за хумор и закачливостта. Те си бяха останали непокътнати и точно в такива моменти избиваха с пълна сила.
Как ли пък не... Няма да бъда приятелка с нея.
Дотук стигаха плановете й за вечно приятелство с Душа. Беше твърде голяма стъпка от нейна страна. Все още разсъждаваше разумно и нямаше да се поддаде. По този начин направо влизаше в капана на Нерион. Бе сигурна, че червенокоската също разсъждаше на принципа "дръж приятелите си близо, а враговете си още по-близо".
- Клари... Ти си най-любимата ми Душа. - въздъхна театрално Амбър и за момент ръката й се стовари върху раменете на Нерион. Дори използваше обръщение, което сама бе измислила. Накрая просто се облегна върху една от стените и продължи да наблюдава Клариса.
Lehane
Lehane
Член на института
Член на института

Брой мнения : 137
Reputation : 2
Join date : 17.05.2012

Върнете се в началото Go down

Коридорите Empty Re: Коридорите

Писане by Клариса Н. Пон Юли 09, 2012 8:43 pm

Въпреки че знаеше, че Лехейн се шегува, нещо все пак се размърда в стомаха на Клариса. Само мисълта, че по-върховно същество може да дружи с обикновен човек, който дори не е бил имплантиран, караше стомахът ѝ да се държи някак забавно. Самия живот след като Земята бе превзета от малките слънчеви червейчета, наречени Души, животът на всички се бе превърнал в една голяма американска гимназия. Душите бяха от популярните - тези, на които им беше позволено всичко, а всички останали, които не притежаваха извънземния интелект в себе си, бяха считани едва ли не за уроди, които просто не знаят как да живеят.
Или може би беше обратното.
Според оцелелите хора беше точно обратното.
Беше ѝ нещо като мечта да хване Амбър. Само трябваше мисълта за замръзналото от шок лице, за да се появи онази весела усмивка, присъща ѝ само когато беше на лов. Всичко-позволяващота си, нахална и многознаеща усмивка щеше да се стопи веднъж за винаги и Нерион щеше да бъде доволна.Нея само това я интересуваше. Само чакаше денят, когато Институтът няма да има повече нужда от нея, само чакаше Лехейн да побегне.
Клариса не обичаше лесния улов. Беше ѝ в кръвта да гони, беше нещо като гориво за душата и за ума да бъде преследвач. И тогава...
Клари.
Това име беше неестествено грозно и звучеше като марка сардини. Риша мразеше сардини. Вече можеше да си представи тъпата реклама на миризливите рибки: Сардини "Клари": защото обичаме вие да обичате да мирише на пържен миризлив чорап!
- О, Амби! - възкликна с фалшив смях тя. - Толкова се радвам. А ти си ми любимата мишена.
Тя приближи главта си към тази на Лехейн и щракна шумно със зъби.
- Не, сериозно, какво правиш тук? Наслаждавай се на свободата си, докато още можеш.

//извинявай, че е малко кратичко... ;|
Клариса Н.
Клариса Н.
Член на института
Член на института

Брой мнения : 349
Reputation : 0
Join date : 24.03.2012
Age : 27

http://zebraprinteddreams.tumblr.com/

Върнете се в началото Go down

Коридорите Empty Re: Коридорите

Писане by Lehane Вто Юли 10, 2012 12:21 pm

Амби? Амби? В този момент кръвта й кипна. Не можеше да понесе подобно обръщение. Не носеше най-сложното име на света. Само пет букви и с три по-малко срички.
- Мислиш, че това я някакъв вид игра ли? - попита саркастично Лехейн, едва прикривайки огнения темперамент, на който бе способна. Е, не можеше идеално да го прикрие, защото той вече гореше в пъстрите й ириси. Убедена бе в това, защото неведнъж бе наблюдавала тази промяна в поведението си и този пламък й бе познат.
- Не ме наричаш Амби, когато името ми е Амбър. - поправи я, процеждайки думите през зъби с тих, но увеличаващ октавите си тон. Неусетно се бе тласнала от стената и сега бе на сантиметри от лицето на червенокоската. Толкова близо до нея, че дори чуваше отмерените удари на сърцето й, спокойното й дишане, което дори за секудна не загуби нормалния си ритъм, а в същото време се чувстваше толкова далеч от нея, отблъсквана от нарасналото напрежение помежду им.
- Наслаждавам се на свободата си, Нерион. Наслаждавам се. - продължи, овладявайки съвършено нервите си Уайт и пристъпи назад. Не си заслужаваше да попилява здравето си, заради нея. Един Търсач... Какво правеха те? Ловяха, преследваха, залавяха. Нищо, което да е на нейното интелектуално ниво, въпреки че Клариса го достигаше. Можеше да се слива с тълпата, но Амбър виждаше в нея повече от Търсач, а понякога дори повече от Душа. Единствено не можеше да види в нея човек. В нея човешкото бе отдавна загубено и нямаше връщане назад. - Но бих се наслаждавала много повече, ако можех да бъда извън тези стени. Там, някъде из Тусон, където ти да дебнеш с опити да ме заловиш, а аз да кроя същото за теб.
На устните й изгря тънка усмивка, придаваща невинно изражение на лицето й. Жалко, че в нея не можеше да се открие нищо невинно. Лехейн отдавна бе загубила невинността в действията си и това също бе толкова необратимо, колкото да върнеш човешкото у една Душа.
- А къде беше, когато можеше да ме заловиш? - попита, накланяйки леко глава. Наистина искаше да чуе този отговор, но друг я вълнуваше още повече. - Или когато можеше да се застъпиш и да ме изпратиш сред опитните ви зайчета? - продължи със същото упорство, задавайки въпрос след въпрос. Един от друг по-дразнещи и разлютяващи Клариса.
Lehane
Lehane
Член на института
Член на института

Брой мнения : 137
Reputation : 2
Join date : 17.05.2012

Върнете се в началото Go down

Коридорите Empty Re: Коридорите

Писане by Клариса Н. Пет Юли 13, 2012 4:24 pm

- Нямам такъв авторитет, знаеш го. - преглътна Клариса.
Колкото и да не ѝ беше приятно, това беше съвсем вярно. Въпреки че беше една от най-добрите търсачи на Института, тя все още беше само търсач. За да се издигнеш нагоре или трябваше да имаш връзки - много връзки - или трябваше да извършиш нещо като героичен подвиг, което почти никога не ставаше, понеже никой не си избираше какво да прави. Все някой друг ги избираше. - Но пък винаги ми е приятно да си играя на котка и мишка с теб. Ти си ми любимка.
Облегна се на стената обратно с желанието да се опре на стената, защото Лехейн вече ѝ лазеше по нервите. Както всички в Института знаеха, Клариса бе по-чувствителна от бомба, и когато избухнеше просто не трябваше да си около нея. А Амбър беше като нейния катализатор - колкото повече време прекарваше покрай нея, толкова повече се надуваше балончето ѝ, пълно с ругатни и грубост.
- Казвам се Клариса, не Клари... - започна тя, но бе прекъсната по средата от рингтона на телефона ѝ.
"Виктор Карпович е избягал. Трябва да бъде намерен."
Започна да мисли. Умът директно се дистанцира от Лехейн и дразнещата ѝ персона, отнесе се някъде на север, чувстваше, че е на север (може би), мозъкът ѝ веднага превключи. Тя бе като добре тренирано ловно куче, което само чакаше да му кажат "дръж" и с удоволствие би тръгнала след застреляния заек. Но за такъв като Виктор Карпович ѝ трябваше помощ. Той беше някаква важна клечка, при когото тя веднъж бе ходила на сеанс, не че проработи. Накрая си беше поговорила с Душата вътре в нея, и всички бяха доволни.
Клариса видя това като възможност:
- Искаш ли да помогнеш с нещо? Може и ти да намажеш.
Клариса Н.
Клариса Н.
Член на института
Член на института

Брой мнения : 349
Reputation : 0
Join date : 24.03.2012
Age : 27

http://zebraprinteddreams.tumblr.com/

Върнете се в началото Go down

Коридорите Empty Re: Коридорите

Писане by Lehane Пет Юли 13, 2012 6:57 pm

Усмивката й се разшири след признанието на Клариса. Амбър не бе повече от нея, дори минаваше към по-нисшите класове, но все пак бе хубаво да чуе, че Нерион не бе нищо повече. Лехейн го знаеше пределно ясно, но самото признание от нейна страна я караше да ликува.
- Спести си думите, Нерион. Ясно е, че и двете винаги имаме какво да си кажем, но си мисля, че дори без да бъде чуто е ясно. - прекъсна я секунда след телефона й. Червенокоската изглеждаше далеч от тъмната и приглушена обстановка на коридора. Погледът й следваше ситните букви по дисплея, а по-късно се обърна към Уайт, но виждаше далеч отвъд нея или стената зад нея. Далеч дори от самия Институт. Бе готова да я върне към реалността, но думите й си останаха неизказани. За първи път изпитваше някаква необяснима липса на интерес спрямо използването на дразнещото си присъствие и неговия ефект спрямо търсачката.
Дъхът й трепна, за секунда изгуби нормалния си ритъм, а светлината в очите й се пречупи под нов ъгъл. Нещо се промени, но само Амбър го усещаше. След предложението на Клариса отговорът сам изникна в главата й, но съвестта я възспря да го изрече.
Какво правеше? Започваше да вярва на едно Душа?
Не бе редно. Губеше вяра дори в себе си, а тази пукнатина в увереността й бе пагубна. Струваше й се такава. Никога не се бе съмнявала в себе си, нито в хората, въпреки че те дори не бяха намесени в момента. Не и по този начин, но присъстваха. Щом предаваше себе си, то предаваше и тях. Усмивката се бе заличила от бледите й устни, а по кожата си усещаше настойчивия поглед на Нерион, въпреки че го отбягваше успешно.
- Не ти вярвам, Нерион. - заяви убедено, преживяла моментна криза и единия край на устните й отново се изви нагоре с минимално трепване. - Но ще бъда ангелът на дясното ти рамо.
Или трябваше да бъде дяволът на лявото, след като Уайт отдавне бе приела, че не притежава нищо ангелско в себе си.

п.п. сори за бозавостта, но бе спонтанно писане ;д
Lehane
Lehane
Член на института
Член на института

Брой мнения : 137
Reputation : 2
Join date : 17.05.2012

Върнете се в началото Go down

Коридорите Empty Re: Коридорите

Писане by Клариса Н. Пет Юли 13, 2012 8:55 pm

- Не съм те молила да ми вярваш, Лехейн. Само да ми помогнеш. Не смятам да ставаме приятелки. - рече равнодушно Риша и се отблъсна от стената с всичка сила.
Вече можеше да усеща как горивото, което ѝ даваше новата цел, се разливаше във вените ѝ, достигаше до всяка клетка в тялото ѝ, пробуждаше сетивата ѝ, стягаше мускулите ѝ. Очите ѝ се превръщаха в миниатюрни скенери, прожектори, които сканираха всяка стая, всяко малко парче материя за следи. Светлината, която озари цялото ѝ съществуване, когато разбра, че отново ще практикува това, за което е била избрана, можеше да се равнява само и единствено с експлозията, получаваща се при раждането на звезда. Всяка нейна молекула вече трепкаше, вибрираше и обработваше късчетата информация, които изострените ѝ сетива изпращаха до мозъчните ѝ центрове.
Усещаше как кръвта ѝ чак трептеше, как цялото ѝ тяло се тресе в очакване, сякаш беше атлет, който всеки момент очаква да чуе изстрела и да побегне към трофея. А Виктор Карпович бе нищо повече от трофей.
Вярно, че бе някакво важно предимство за Института, но нима само тя усещаше как цялото ѝ тяло се напрягаше, когато той беше около нея? Нима целият Институт бе сляп, за това, което той наистина беше? Макар че твърдеше, че е Душа, Нерион дълбоко в себе си бе убедена, че той е намерил начин да притъпи действието на слънчевите създания, имплантирани в съществуването ти. През цялото време, което беше малко, което бе прекарала около този странен човек, тя се чувства. все едно стои срещу лъжец, който не подозира, че тя знае истината. Което си беше точно така.
Тя отново се пренесе в настоящето, далеч от умствения лов, който бе започнала да провежда, мислено прехвърляйки в главата си места, на които може да бъде беглецът, и забеляза, че Амбър я гледа странно.
- И аз не искам да ти вярвам, но ми е нужна известна доза помощ.
Клариса Н.
Клариса Н.
Член на института
Член на института

Брой мнения : 349
Reputation : 0
Join date : 24.03.2012
Age : 27

http://zebraprinteddreams.tumblr.com/

Върнете се в началото Go down

Коридорите Empty Re: Коридорите

Писане by Lehane Съб Юли 14, 2012 4:42 pm

Идеално. Лехейн не можеше и да мечтае за нещо повече от това, но все пак помощта й си имаше условия. Не можеше с лека ръка да забрави кой бе на нейна страна, а съвсем не желаеше да стават първи приятелки. Не можеше да дружи с някого, но когото едва ли някога можеше да има доверие.
- Спри, спри, спри... - настоя Амбър и я дръпна леко за рамото, когато Клариса бе готова да поеме по начертания в главата си път. Уайт не се интересуваше особено от делата на другите, нито от техните задачи или пък какво правеха през свободното си време, но знаеше по-малко за всекиго. Нужно й бе, за да преценява опастностите, да изгражда мнение, което си оставаше негативно спрямо когото и да било. - Имам едно условие, което едва ли ще ти се стори трудно за изпълнение. - продължи едва когато искрящите сини очи на Нерион се обърнаха в нейна посока като последвала реакция от възспирането й.
- Щом ще ти помагам, то приемам, че работим в екип. Ясно е, че не се харесваме, но поне за този кратък период нека загърбим общата вражда и спрем с опитите за залавяне или всяко друго негативно въздействие спрямо една друга.
Картите бяха на масата. Нямаше какво да губи от казаното. Не усещаше, че предава себе си. Определено нещо не бе наред с Лехейн, който бе настроена дори да защитава една Душа, да я пази от всяка вреда, когато сама тя знаеше каква бе позицията й спрямо Нерион.
- Съгласна? - попита сдържано Амбър, подавайки ръка към Клариса сякаш бяха на път да сключат жизнено важна делова сделка, от която зависеше нечий живот. Може би бе нейният или този на червенокоскат, а защо не и двата.
Lehane
Lehane
Член на института
Член на института

Брой мнения : 137
Reputation : 2
Join date : 17.05.2012

Върнете се в началото Go down

Коридорите Empty Re: Коридорите

Писане by Клариса Н. Съб Юли 14, 2012 8:12 pm

Спомняше си колко можеше да продължи един лов. Спомняше си как понякога отнемаше повече от два или три месеца, докато нещо съществено се случеше. Понякога следата изстиваше, понякога нещо по-сериозно биваше наложено на Търсача. Това означаваше, че тя или трябваше да стане непохватна и невнимателна, за да ѝ стигне времето или изобщо да не догонва плячката си. Е, както виждате, това ѝ се бе случвало само веднъж. Лехейн бе последната ѝ възложена задача, преди да я вербуват и червенокосата фурия бе останала нещо като трън в очите на Риша. Бе единственото нещо, което ѝ се бе изплъзвало, и то само защото беше голяма късметлийка. Иначе сега би си влачила наперения задник в Тусон като поредната обикновена Душа.
Имайки в предвид предишните си преживявания, Клариса трябваше да се съгласи с Амбър. Щяха да прекарват доста време заедно и не трябваше да наливат повече масло в огъня - неприязънта, която витаеше около тях, когато двете червенокоски се намираха в едно и също помещение, си беше достатъчно, нямаше нужда от повече. Най-малкото, Клариса щеше да разчита, донякъде, на уменията на Лехейн, въпреки че не знаеше с какво толкова можеше да ѝ от помощ. Но! Но все пак. Никога не знаеше в коя интрига можеш да се озовеш, особено щом се отнасяше за бунтовниците и бегълците. Един чифт очи с друг мироглед всъщност можеха да бъдат доста полезни.
- Сделка. Щом ще ми помогнеш, обещавам, че дори и да те освободят от института и ти пак станеш мишена, няма аз да те заловя. - Нерион пое ръката на Лехейн, усети как кръвта ѝ бушува под тънката ѝ кожа. Червенокоската срещу нея се вълнуваше почти толкова, колкото и самата Търсачка, която вече чертаеше мислен план и маршрут нагоре към Канадската равнина. Помълчаха малко, а през това време Нерион обмисляше колко сериозен е този съюз; как той можеше да бъде или пагубен или страшно печеливш. - Не знам дали осъзнаваш, Лехейн, но това ми е работата. Сериозно е, Карпович е голяма клечка тук и със сигурност знае как да се покрие. Крил се е доста време под носа на Института, така че има опит. Може би си била сред бегълците, може би не, но те също са опасни. Искам да съм сигурна, че го разбираш. - накрая сарказмът взе връх. - Не бихме искали, която и от нас да се нарани, нали?
Клариса Н.
Клариса Н.
Член на института
Член на института

Брой мнения : 349
Reputation : 0
Join date : 24.03.2012
Age : 27

http://zebraprinteddreams.tumblr.com/

Върнете се в началото Go down

Коридорите Empty Re: Коридорите

Писане by Lehane Съб Юли 14, 2012 9:10 pm

Лехейн кимна с прикрита усмивка при последните й думи, но нямаше как да прикрие киселявостта у нея. Не разбираше защо всичко продължаваха да й говорят като на малко дете. Сякаш тя не бе в състояние да разбере думите им, че се налагаше да ги повтарят или пък да обясняват нещо, което можеше да се разбере и от един обикновен и нищо струващ поглед. Амбър разбираше пределно ясно с какво се залавя, също колко рискува, ако попадне в среди на бегълци в присъствието на Душа. Не беше идеалния сценарий, за който бе мечтала някога, но имаше своя цел.
- Знам, че не ми вярваш, но поне ми спести разясненията за плиткоумни.. Не съм от тях, схващам бързо и без подробни разяснения. - прекъсна мислите на Нерион с остър тон и направи няколко горди крачки напред по коридора. Дори нямаше представа откъде да започне, как и в коя посока, но затова си имаше Клариса, която като Търсач би трябвало да има някаква информация. Наистина не съм, само предпочитам от време на време да си спестявам нарежданията или правилата. Затвърди думите само пред себе си сякаш колебливостта й от преди момент продължаваше.
- Хайде... Движение, движение! - избухна изведнъж от прилив на кипеж в кръвта си и нетърпение да направи нещо смислено след толкова време сред тези стени. Институтът направо потискаше и смазваше буйния й дух, а сега имаше прясна възможност да се оттърси от това влияние и нямаше намерението да я пропуска. Уайт ускори темпото на крачките си без да поглежда назад, но по тихите стъпки на сантиметри от себе си знаеше, че Клариса не се е отказала от споразумението им или екипната работа. Още крачка, после още една и трета преди да стигне входната врата и залязващото слънце да замъгли за момент погледа й, свикнал с тъмната обстновка в коридорите.
- Е, накъде? - попита нетърпеливо и огледа всички три възможни посоки, по които можеха да поемат.
Lehane
Lehane
Член на института
Член на института

Брой мнения : 137
Reputation : 2
Join date : 17.05.2012

Върнете се в началото Go down

Коридорите Empty Re: Коридорите

Писане by Клариса Н. Пет Юли 20, 2012 8:23 pm

Нямаше да излъже, ако кажеше, че няма търпение да тръгва. Инстинктите ѝ бяха дотолкова засилени, че тя усещаше мощта им като двигателна сила, която я дърпаше точно на правилното място. Можеше да почувства как те се издигат нагоре към съзнанието ѝ, как разцъфват в цялата си прелест, как омотават нишките си около мислите ѝ, как консумират всичко друго в главата ѝ, докато там не останат само те - първичните ѝ инстинкти, които я караха да прави това, което може най-добре.
нямаше обаче и да излъже, че се чувстваше леко неловко от бъдещото присъствие на Лехейн до нея. Първо, че не бе свикнала да има някой до нея през тези дни, още повече обикновена душа и второ, тя не знаеше как се работи в екип. Чувстваше се застрашена, малко изплашена, и дори неудобно. Странно как човекът в нея - обикновената жена, в чието тяло се намираше Душата - успяваше да идентифицира емоции, за които Душата, заклещена в кожата на непознатата италианка, дори не знаеше. Беше странно, ново и малко плашещо.
- О, ами. - започна Клариса. За миг през главата ѝ мина мисълта колко трудно щеше да бъде на Амбър да издържа на темпото, с което мозъкът на Нерион мислеше, но пък тези мисли ги заправи далеч в дъното на мозъка си. - Трябва ти багаж. Четка за зъби, дрехи и така нататък. Добре че тук в Института имаме всичко.
Двете червенокоски, спазвайки безопасна дистанция една от друга, въздухът между които бе наситен с електричество, неудобство и притеснение, се скриха зад една врата, след минута излязоха оттам напълно екипирани.
- На север.
Слънцето от улицата ги заслепи, а лъчите му ги обгърнаха и ги скриха от влажните коридори на Института.
Клариса Н.
Клариса Н.
Член на института
Член на института

Брой мнения : 349
Reputation : 0
Join date : 24.03.2012
Age : 27

http://zebraprinteddreams.tumblr.com/

Върнете се в началото Go down

Коридорите Empty Re: Коридорите

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите