The Host
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

Кабинетът на Joel.

Предишната тема Следващата тема Go down

Кабинетът на Joel.

Писане by Joel. on Чет Юли 12, 2012 8:21 pm

Кабинетът на Джоуел се намира на седем крачки в ляво от този на Данте и на седем крачки в дясно от този на другият й колега. Единствения начин, по който може да се влезе вътре, е чрез карта, която има само тя и двамата най-близки служители.

Врата от масивно дърво със златна (само като цвят) табелка "Кабинет 1" висяща две педи над средата и златиста дръжка ни отвеждат точно в просторното и уютно работното помещение на госпожица Лаурънс. Цветовата гама, преобладаваща в него, е керемидено, бордо, някъде дори стига до охра. Стаята не е със стандартни четири ъгъла, а седем, като и самото помещение напомня на многоъгълник;персийски килим се стели по голяма част от дървения паркет. Бюрото, което се намира точно срещу вратата, е средно по големина, но определено може да побере всички най-важни вещи за професията и. За разлика от самия офис, бюрото винаги стои под ключ. Зад дървеното бюро има огромна, вградена в стената библиотека, в която всяка една книга, представляваща интерес за Джоуел, присъства някъде сред редиците. Огромен прозорец и врата ни отвеждат на средно голяма тераса, с изглед към планина и море едновременно, към град и светлини, към студена красота, точно каквато е и нейната. Тази малка част е закрита от дълги завеси в бежов цвят. Вътре има още няколко секции, климатик, странно растение в саксия, за което обаче лично се грижи и диван с кръгла, стъклена масичка.


***

Тъмната пелерина на нощта вече се стелеше над Тусон, въпреки това самия цвят на небето напомняше смътно този на люляка, а през него, като продупчени със златисти оттенъци, се забелязваха първите изгрели звезди. Острия сърп на луната черпеше сребристата си магическа "енергия" от Слънцето, ала въпреки всичко оставяше един хлад, една кухота, която не можеше да бъде запълнена с нищо друго, освен Него.
Вратата се отвори бавно, безшумно, сякаш не Джоуел, а някакъв призрак, а защо не и крадец, попадаше вътре. Нещо се бе случило с бледата русокоска и тя с отмаляла крачка се насочи към банята, за да измие облените си с алена течност, наречена още кръв, дланите си. По лицето й се четеше непукизъм и неистов хлад, докато очите й ... те излъчваха капки тревога и щипка съжаление за вкус.
- Очаквам те възможно по-скоро в кабинета си. - заповяда без капчица милост в гласа по телефона и се настани на удобния кожен стол, чакайки търпеливо да зърне физиономията на Данте и да чуе как са се справили новите същества днес. В главата й се въртеше нова мисия за някои определени личности, а и бе чула нещо за изчезнала душа Виктор Карпович. Трябваше да бъде открит. Обезателно.

--------------------------------------------------------------------------
There's a cold connective heat, struggling, stretching for defeat
Never stopping with her head against the wind



It can cut you like a knife, if the gift becomes the fire
On a wire between will and what will be ...

avatar
Joel.
Член на института
Член на института

Брой мнения : 122
Reputation : 5
Join date : 09.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинетът на Joel.

Писане by Данте Сайленс on Пет Юли 13, 2012 9:06 am

Натисна червената слушалка. Стисна силно телефона си, а после го прибра обратно в джоба на панталона. Извърна се за последно към тренировъчната зала и зърна русокосата глава. Крайниците й се движеха бързо и настървено срещу боксовата круша. Можеше да почувства яда й от тук, но всъщност не го интересуваше достатъчно. Дори не знаеше името й, което бе показателно за заинтересоваността му от новобранките. Беше Душа, а това я правеше още по- малко опасна.
Напусна наблюдателното помещение и пое на дясно към стълбите за следващите етажи. Не бързаше за никъде, затова се движеше с нормална скорост, Джоуел нямаше да избяга за една минута повече, въпреки че знаеше колко можеше да я подразни това негово умишлено закъснение. Пулса му беше нормален като на напълно спокоен човек, ала усещаше всеки един удар толкова ясно, че можеше да ги отброи за минута и да стигне до цифра подходяща за същество, което не страдаше от миналото и настоящето напрежение.
Натисна дръжката на вратата и я отвори. Не почука, нито изчака да бъде пуснат. Данте знаеше, че го чака и нямаше нужда от излишни любезности. Института не беше любезен. Няколко крачки на мълчание от негова страна го доведоха до стола срещу бюрото й, но той не седна, а остана прав до него. Фигурата му излъчваше осанката на беглец, успял в своето начинание. Така и беше... почти. Пое си дълбоко въздух, когато я зърна. Понякога му беше трудно да стои срещу нея, подтикнат от усещането за несигурност. Но не това всъщност всяваше Джоуел в него. Не беше страх, нито обич, а по- скоро привързаност към... и дори не точно привързаност.
-Те няма да се справят с нищо.- започна с тезата си Данте.- Не са хора и не изпитват същото чувство за самосъхранение.
Проследи израженията на лицето й, но то оставаше все така хладно, сякаш нямаше нищо достатъчно обезпокоително. Забеляза папката на бюрото й с името "Виктор Карпович". Вече чу за това. Не го блазнеше. Кимна към нея и повдигна вежда въпросително.
-Амбър би се справила.- предложи, но не очакваше съгласие. Често споменаваше името й и също толкова често отсъстваше, за да я наблюдава.

--------------------------------------------------------------------------

Нека ми завиди тоя свят,
че красива дама ме отвежда.
Завистта е като летен град,
чупи и последната надежда.

Валентин Йорданов
avatar
Данте Сайленс
Член на института
Член на института

Брой мнения : 132
Reputation : 8
Join date : 05.07.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинетът на Joel.

Писане by Joel. on Пет Юли 13, 2012 10:58 am

От момента, в който Данте стъпи в кабинета й, до този, в който приключи краткото съобщаване на факти за душите, които отдавна й бяха известни, последвани с жестове и и мимики, издаващи достатъчно състоянието му в момента, Джоуел не обели и думичка. Стоеше, наблюдаваше го с хладна резервираност и преценяваше до каква степен едно увлечение би се превърнало в провал за кариерата му. Чертежът в главата й включваше и подобни възможности, но тя предпочиташе да ги отхвърля, за да се чувства по-сигурна, което проваляше така перфектната конструкция в мозъка й.
Привързаността подсказваше за слабостта на човека, тя беше навик. Джоуел не изпитваше никаква привързаност нито към Данте, нито към някого другиго, защото знаеше че това нещо може да я погуби. Да я погълне в толкова огромна бездна, че всеки ден, малко по малко да загубва частица от себе си… и другия. Тя го обичаше, но по един хладен и различен начин, който нямаше нищо общо с показа на обичта между влюбена двойка, нито пък влюбване като цяло. Но не бе привързана към него. Не се поколебала да стреля по тялото му, макар и това да означаваше, че щеше да унищожи с действието си част от себе си. И това я правеше Джоуел Лаурънс.
Истината определено не бе онова, което се говори в пълно съзнание, защото животът на всички им бе една игра, изтъкана от лъжлива паяжина. Истината бе онова, което се изплъзва от езика или от ръката, една неволно допусната грешка, която издава премълчаното… Защото дори те, професионалистите, допускаха подобни грешки…
- Седни. – единствената дума, която се отрони от устните й, докато се взираше в растението си. Имаше нужда от грижи, определено. – Тази задача няма да бъде поверена само на Амбър, а на всички справящи се отлично новобранци. Така ще разберем кой от тях е най-добър сред непознати среди. Нали на това се обучават.
Бутна папката в ръцете на Данте и се приближи до прозореца, погледна през спуснатата завеса, обръщайки гръб на госта в кабинета си и запази кратко мълчание. В папката имаше снимки на колата на Карпович, ден преди отвличането бе засечен и с непознато момиче без ореол в очите. Имаше два варианта, Виктор да не е издал момичето и да е тръгнал доброволно; момичето да е пленило Карпович и той сега да се намира в опасност с други хора.
- Снимките ще помогнат на операцията, но не ги разглеждай в кабинета ми. Ела. – дръпна огромното перде и излезе на терасата, оставяйки вратата отворена. Сякаш хлад с хлад се преплете, когато Лаурънс излезе на балкона, сблъсквайки се със студа на нощта. Множество светлини надупчваха мрака и му придаваха една магическа осанка, лактите на русокосата се подпряха на парапета, а спокойните думи, откъснали се от устните й, щом усети тялото му да се приближава към мястото, на което се намираше, бяха:
- Спомняш ли си времето, в което ние бяхме част от подобна дупка?

--------------------------------------------------------------------------
There's a cold connective heat, struggling, stretching for defeat
Never stopping with her head against the wind



It can cut you like a knife, if the gift becomes the fire
On a wire between will and what will be ...

avatar
Joel.
Член на института
Член на института

Брой мнения : 122
Reputation : 5
Join date : 09.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинетът на Joel.

Писане by Данте Сайленс on Пет Юли 13, 2012 12:07 pm

Усети лекия укор в държанието й. Укора към думите му, които сякаш не бяха подбрани правилно. Не, не можеше да си представи как звучи всяко споменаване на името на Лехейн. Знаеше колко грешно беше, колко неправилно да толерира единствено нея. Но не намираше нищо интересно в останалите новобранки. Чувстваше Амбър като себе си в женски и по- млад вариант.
Челюстта му се стегна едва видимо при произнасянето на всеобщата присъда. Несъгласието му не би изиграло никаква роля, освен да го злепостави допълнително. Дори не докосна папката, сякаш беше отровна. Не си и мислеше да я отваря само при мисълта, че това би било убийствено, не за него, но за някой друг. Дишаше бавно и дълбоко без да издава емоция в действията си така, както вече за един миг кратък колкото половин секунда бе направил. Изостави любопитството си за ранните часове на деня, когато отново щеше да будува.
-Те ще се избият.- обяви Данте все едно съобщаваше, че утре ще вали... нито грам съжаление или пък страх. Просто констатация.
Последва я. Студения въздух подразни кожата му и накара бузите му леко да се зачервят от щипането му. Приближи се съвсем близо до парапета, сякаш беше готов да скочи от там и нищо не му пречеше да го направи всъщност. Не беше слаба личност и не искаше собствената си смърт.
-Не ми липсва..

--------------------------------------------------------------------------

Нека ми завиди тоя свят,
че красива дама ме отвежда.
Завистта е като летен град,
чупи и последната надежда.

Валентин Йорданов
avatar
Данте Сайленс
Член на института
Член на института

Брой мнения : 132
Reputation : 8
Join date : 05.07.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинетът на Joel.

Писане by Joel. on Пет Юли 13, 2012 12:32 pm

Джоуел не го укоряваше, това бяха нейните размисли, тя бе стигнала сама до тези изводи и знаеше, че те са просто неизменна част от живота на хората. Всеки се привързваше към някого, всеки обичаше някого и търсеше любов. Дори Данте, който през годините бе придобил това ледено излъчване и държание, което определено го бе превърнало в нов, по-различен човек. На мястото на неуравновесеното и силно момче, което търсеше свободата си и искаше да се измъкне от онази дупка, сега стоеше чудовище, запазило малка част от душата си някъде заключена навътре.
Джоуел знаеше, че той е по-мекушав от нея що се отнасяше до убийства, защото имаше предпочитания към определени личности, дори да играеше добре ролята си, знаеше също, че ако се увлечеше повече по Амбър, щеше да бъде заплаха както за института, така и за нея самата. И друго знаеше... ако успееха да изпитат чувството, наречено любов, щяха като нищо да направят опит за бягство от тук. Това бе безразсъдно, но абстрахирайки се от мисълта, че е Джоуел и на тази позиция, би направила абсолютно същото, да усетиш свободата във вените си, след като толкова дълго време си бил заключен и правото на избор ти е било отнемано... това беше най-блаженото чувство на земята. И тя го знаеше.
- Има правила. Няма да работят заедно, всеки ще търси в различни зони, това намалява вероятността да се избият помежду си. - въздъхна тихо и се провеси през парапета, тялото й бе отишло толкова напред в свободното пространство, че само една погрешна стъпка и можеше да полети надолу. Но чувството, точно това чувство на хлад и свобода бе прекрасно, а прохладния вятър, който усещаше в косите си, се явяваше като завършек на уникалната атмосфера - Мислиш ли, че това, което прави института е грешно? - извърна лицето си към него, докато все още висеше на същото място и усети как не тялото, а самите й очи излъчваха плътна, ледена енергия, можеща да покоси всеки, подобно лавина - беззащитни хора в планината.
Рязко се отдръпна назад и продължи да наблюдава лицето на Данте.
-Бъди искрен.

--------------------------------------------------------------------------
There's a cold connective heat, struggling, stretching for defeat
Never stopping with her head against the wind



It can cut you like a knife, if the gift becomes the fire
On a wire between will and what will be ...

avatar
Joel.
Член на института
Член на института

Брой мнения : 122
Reputation : 5
Join date : 09.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинетът на Joel.

Писане by Данте Сайленс on Пет Юли 13, 2012 7:12 pm

Удържа на погледа й цяла минута, след която просто извърна своя към гледката, която се разкриваше от балкона на кабинета й. Може би една от малкото тераси на Института, което създаваше илюзията, че всичко е под земята, поне за живеещите вътре и тези, които никога не бяха излизали, за да погледнат как е наистина отвън. Светлините на Тусон, който изглеждаше така далеч, успяваха да заслепят блясъка на звездите и малко от тях успяваха да пробият светлинната завеса на града, за да покажат красотата си пред погледите на Душите и хората... поне тези от Института с високи длъжности като неговата и тази на Джоуел.
Опита се да игнорира въпроса й. Отпусна ръцете си, които до сега бе държал зад гърба си и ги облегна също на парапета с едва доловима и съществуваща въздишка. Не му трябваше време, за да формулира отговора си... отдавна го знаеше, но никога не намираше правилния момент, за да го изрече на глас. Момчето в него, онова деветнадесет годишно хлапе, което мислеше единствено как да се измъкне от лапите на института, все още живееше някъде в него и се бунтуваше срещу сегашния Сайленс, а той беше наистина тих. Сдържан, лишен от от емоции на пръв поглед.
Забарабани с пръсти по парапета сякаш търсеше мелодията на някоя отдавна забравена песен, с който е бил приспиван като дете. Не си спомняше ето това време. Може и да е имал майка, баща, но помнеше единствено постъпването си в Института. Пълна мъгла. Колко гаден му се струваше онзи ден, който в момента боготвореше до прилична степен. Нима щеше да я срещне? Джоуел. Едва ли..
- Спомням си първото напускане на Института. Повече от три години не бях виждал света отвън.- заговори тихо Данте, сякаш интимно, но всъщност просто не изпитваше достатъчно силна емоция, за да повиши глас. Изражението на лицето му не се промени дори за момент.- Института промени целите си, но те не са свободни.
Новобранци. За тях ще да говореше, макар да звучеше прекалено многозначително, а това се случваше рядко, когато заговореше, ако изобщо го правеше понякога.

--------------------------------------------------------------------------

Нека ми завиди тоя свят,
че красива дама ме отвежда.
Завистта е като летен град,
чупи и последната надежда.

Валентин Йорданов
avatar
Данте Сайленс
Член на института
Член на института

Брой мнения : 132
Reputation : 8
Join date : 05.07.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинетът на Joel.

Писане by Joel. on Пет Юли 13, 2012 7:50 pm

Отбягването на погледа – психологията твърдеше, че е признак на слабост, надмощие на другия, но… тя се абстрахира от тази мисъл и също сведе своя – част от малка, вътрешна игра. Виждаше Данте, виждаше себе си, те приличаха на чудовища, бяха лед, безчувствени изчадия, хищници с инстинкти единствено за самосъхранение и… унищожение. Властта превръщаше голяма част от хората в тези бездушни същества, управляваше ги и ги опияняваше до самоунищожаваща степен.
На този етап от развитието на института да го разруши, бе равносилно на посичането на цели ,важни градове, защото точно този институт се бе превърнал в малък, изключително мощен мегаполис.
“Те не са свободни” прокънтяха думите на Данте повторно в ума й и краищата на устните й се повдигнаха с милиметър нагоре в горчива усмивка, това изречение бе отговорът на въпроса й, без значение, че бе даден по недиректен начин. Думите му я покосиха като брадва, размахана от човек, който не осъзнава неимоверната си сила, не защото не знаеше този елементарен факт, не… а защото точно той й го съобщава, макар и двамата отдавна да бяха открили с мъка тази истина.
Иронична снизходителност… и мълчание – тази “тактика” беше единствената, която издаваше не само нейната, но и запазената чувствителност на Сайленс. Но само на по-наблюдателните и проницателните хора, а те определено бяха малко.
- Аз също разсъждавам над това често. – позволи си да сподели с него повече, отколкото бе редно, но нямаше смисъл да се самозалъгват. И двамата знаеха каква вътрешна война води другия, защото годините в борба за оцеляване им бяха помогнали да се опознаят достатъчно. Или поне Джоуел така смяташе. Може би само тя бе обръщала толкова голямо внимание освен над собствената си личност, така и над тези на околните?
Хвана брадичката му с ледените си пръсти, убождайки ги леко на брадата му, и я стисна силно – цялото това движение бе бавно, някак меланхолично, но в същото време неочаквано. Можеше дори да счупи челюстта му, ала разбира се, че не го направи. – Единствения начин е разрушение. И саморазрушение. Трудно ще бъде да създадем напълно нова програма в главите на роботи. – с такъв хлад и капки презрение изрече последните си думи, че Данте можеше да ги помисли за истинските й мисли. Играта бе част от живота им. – Ако не успеем, ще настане хаос. – пусна го и се облегна на стената срещу му, извивайки лице към студените светлини – Да идем в тренировъчната зала и да се бием. До кръв и немощност. Единствения начин, по който вярвам, че и двамата ще се почувстваме отново живи. – подаде му ръка така, сякаш бяха на делова среща и впи сините си айсберги в неговите.

--------------------------------------------------------------------------
There's a cold connective heat, struggling, stretching for defeat
Never stopping with her head against the wind



It can cut you like a knife, if the gift becomes the fire
On a wire between will and what will be ...

avatar
Joel.
Член на института
Член на института

Брой мнения : 122
Reputation : 5
Join date : 09.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинетът на Joel.

Писане by Данте Сайленс on Пет Юли 13, 2012 9:18 pm

-Можем да спасим свободолюбивите.- понечи да пресече мисълта й Данте, но не успя съвсем и замълча отново.
С нея умееше да говори по- освободено, ала го спираше цялото уважение, което й отдаваше. Защото едва ли без Джоуел би се осмелил да подеме каквато и да е власт в Института, а тогавашната му лека несъобразителност можеше да го доведе до края на самия му живот. Сега обаче липсваше онзи плам на вълнението, страстта от действията, макар тя да се бе запазила за някои по- специални моменти, липсваше цялостното й присъствие. Толкова променен към нещо кротко опасно беше, че стария Данте едва ли би разпознал себе си в новия.
Пръстите му се увиха около китката й, за да премахнат пръстите от брадичката му. Близостта с Джоуел, от този род, му се струваше неудобна и не особено приятна, затова я избягваше в почти всички случаи. Предпочиташе да стоят на прилично разстояние един от друг около половин метър, сякаш хладнината й можеше да го опари наистина жестоко.
Цялото му същество светна по един много не светещ начин. На лицето му се появи една полувинчата усмивка, богове, дори това бе забравил как да прави. Може би или просто не бе имал повод да го направи. Но сега имаше. Толкова отдавна забрави какво е да се изправиш пред наистина силен противник, че сигурно щеше да се справи трудно с нея. Улови ръката й, стисвайки я по- силно от обикновеното с един също толкова делови жест, почти наподобяващ ултиматум.
-Само двамата... един срещу друг.- потвърди думите й Данте и се вмъкна вътре в сградата.
По това време на денонощието нямаше никой из тренировъчните зали. Всеки път, когато минаваше на проверка, Данте можеше да чуе тишината и липсата на бойни викове, която го удовлетворяваше повече дори от гледката на самоунищожаващи се противници.

--------------------------------------------------------------------------

Нека ми завиди тоя свят,
че красива дама ме отвежда.
Завистта е като летен град,
чупи и последната надежда.

Валентин Йорданов
avatar
Данте Сайленс
Член на института
Член на института

Брой мнения : 132
Reputation : 8
Join date : 05.07.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кабинетът на Joel.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите