The Host


Join the forum, it's quick and easy

The Host
The Host
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Честито, Ивон!
Александрия; години преди нашествието на душите. EmptyПет Юли 19, 2013 2:20 pm by Жюстин Карпович

» Въпроси;;
Александрия; години преди нашествието на душите. EmptyСъб Юни 08, 2013 1:12 pm by Жюстин Карпович

» Другарче за рп.
Александрия; години преди нашествието на душите. EmptyПон Май 27, 2013 8:20 am by Léa Voltaire.

» Готови персонажи.
Александрия; години преди нашествието на душите. EmptyНед Май 26, 2013 8:02 pm by Léa Voltaire.

» Търся всичко останало..
Александрия; години преди нашествието на душите. EmptyНед Май 26, 2013 7:44 pm by Léa Voltaire.

» Emmelie 'Léa' Voltaire.
Александрия; години преди нашествието на душите. EmptyНед Май 26, 2013 4:32 pm by Виктор Карпович

» Алина.ᴳᵘᵇᶫᵉᴿ
Александрия; години преди нашествието на душите. EmptyНед Май 26, 2013 3:11 pm by Виктор Карпович

» Какво късметче ви се падна днес?
Александрия; години преди нашествието на душите. EmptyСъб Май 25, 2013 8:45 pm by Виктор Карпович

» Намисли си някой потребител преди да влезеш
Александрия; години преди нашествието на душите. EmptyСъб Май 25, 2013 8:34 pm by Жюстин Карпович


Александрия; години преди нашествието на душите.

2 posters

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

Александрия; години преди нашествието на душите. Empty Александрия; години преди нашествието на душите.

Писане by Сахара Съб Юли 28, 2012 5:39 pm

Spoiler:

Какво представлява Александрия? Хиляди изтерзани от прах улици, владение на мухите и просяците, както и онези, избрали промеждутъчното съществуване сред тях. Една голяма винарска преса на 'любовта'; онези, които излизат от нея, са болните, самотниците, пророците - тоест дълбоко наранените в своя секс.


Толкова за Александрия. Един от членовете на прекрасния град, носещ името Жанет, се движеше грациозно, със замислено изражение и празен поглед, отдавна изгубил онзи живец, онзи пламък, така привлекателен и очарователен, горящ в хилядите човешки очи, издаващ не само мислите и желанията им, но и цялата им същност.
Средна по големина торба се полюшваше леко ту напред, ту назад между пръстите й, а в нея мелодично подрънкваха танцувалните (белиденс) одежди, които много скоро щяха да красят тялото й, извиващо се пред хиляди мъже и жени, отдавна свикнали да кокетират с пошлостта и порочността.
Огромният слънчев диск се изгубваше бавно от хоризонта, чертайки множество пъстри и ярки багрила, подобно смесена с хиляди цветове палитра. Беше красиво. Магнетично.
Сахара
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Върнете се в началото Go down

Александрия; години преди нашествието на душите. Empty Re: Александрия; години преди нашествието на душите.

Писане by Red. Нед Юли 29, 2012 1:15 pm

Едва ли някой някога би предположил, че Крисчън ще се намира на подобно място, самият той не би го повярвал дори да му го предричаше най-добрия пророк. От друга страна, пророците бяха и хора, на които той имаше съвсем малко доверие по простата причина, че единствено предсказваха, но нямаха доказателства, а работата му дотолкова се бе просмукала във вените му, че не приемаше нищо за вярно освен ако не бе допълнено със солидни и точни доказателства.
В момента Елмс безцелно обикаляше улиците, нямайки друга работа след като все още бе нов и нямаше представа от работата. Трудно бе да излезеш от поправителен дом, в който си прекарал три години от живота си и веднага да попаднеш в нова среда, която ти е толкова непозната. Точно това бе в този момент ФБР за него. Едно непознато нищо, сред което се луташе и което сега го караше да се лута под жаркото слънце и да бездейства, защото нямаше нужните права да обикаля и събира доказателства.
- Прощавайте, госпожите, но тук някъде има ли кафене? Или просто място, където да поседна на сянка и малко хладнина? - попита инстинктивно, когато тъмнокосата красавица вече го бе задминала и нахално улови ръката ѝ, но когато погледът ѝ се обърна в негова посока я пусна.Наистина нямаше представа къде се намира и какво търси, но пък тя изглеждаше като човек, който познаваше този пустинен град и можеше да му даде точни упътвания.
Red.
Red.
утешители;
утешители;

Брой мнения : 18
Reputation : 4
Join date : 22.07.2012

Върнете се в началото Go down

Александрия; години преди нашествието на душите. Empty Re: Александрия; години преди нашествието на душите.

Писане by Сахара Нед Юли 29, 2012 1:37 pm

Аромат Jamais de la vie* се всмука в ноздрите на непознатия, когато сграбчи китката на девойката съвсем импулсивно - ненатрапчив, нито прекалено скъп, но оставящ запомняща следа в чуждите съзнания.
Погледът й бързо премина по лицето и тялото на мъжа, в Александрия телата са протрити и раздразнени от силните сухи ветрове на африканската пустиня и затова хората са принудени да заместват любовта с една по-мъдра, но и по-безчувствена мисловна нежност, която обаче не прогонва самотата, а само я засилва, но... той не й приличаше на александриец. А и по зададения въпрос, очевидно не бе част от малкото свърталище на болни същества.
- Може да дойдете с мен, отивам точно на такова място. - мястото приличаше на много други, все лишени от почтеност. Както и хората. Затова не намери смисъл да го отпраща в другия край на града, (който бе доста далече) където може би щеше да попадне на нещо по-различно.
Докато се придвижваха към мястото, на което работеше, Жанет се обърна към мъжа с едва забележимо пропълзяла усмивка на устните си и проговори:
- Какво Ви доведе в Александрия, господине...? - извърна лице към това на Ред, спирайки за кратко поглед върху неговия.


*Никога, за нищо на света.
Сахара
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Върнете се в началото Go down

Александрия; години преди нашествието на душите. Empty Re: Александрия; години преди нашествието на душите.

Писане by Red. Нед Юли 29, 2012 2:18 pm

Какво го доведе? Работа, разбира се. Имаше ли нещо друго, което да го побърка дотолкова, че да тръгне към Александрия? Едва ли, но пък човек никога не знаеше накъде ще поеме житейския му път, с какви хора ще го срещне или къде ще завърши. Ред не бе доволен от мястото, защото предпочиташе по-хладните дестинации, но пък бе доволен от срещатата с тъмнокосата непозната. За края все още не смееше да мисли. Годините му се струваха доста дълги, изпълнени с преживявания и чувстваше, че има още какво да преживее, така че не бързаше.
- Работа. - отговори съвсем просто след като бе мълчал повече от тридесет секунди, повече дори от минута. Не изпита нужда да върне въпросът, защото с решителността, с която тя вървеше, можеше да заключи, че познава добре града, може би дори бе израснала тук.
- А вие каква работа имате в едно кафене? - намеси нов въпрос в разговора, който идеално се вписваше в обстановката. Отново се вгледа в профила й, след като тя бе свела очи и Елмс можеше да възхищава единствено на плавните черти.
- Простете, че не се представих... Аз съм Крисчън Елмс. - отново наруши тишината и леко забави крачка, но все пак продължи да върви редом с тъмнокосата, чието име му предстоеше да узнае, без дори да подаде ръка към нея, както изискаваше етикетът, на който го бяха учили родителите му.
Red.
Red.
утешители;
утешители;

Брой мнения : 18
Reputation : 4
Join date : 22.07.2012

Върнете се в началото Go down

Александрия; години преди нашествието на душите. Empty Re: Александрия; години преди нашествието на душите.

Писане by Сахара Нед Юли 29, 2012 2:47 pm

Усмихна се меко и в същото време някак отнесено, ала не на него, а по-скоро на себе си. В близката далечина се забелязваше освен хиляди преплитащи се прашни улици, хора, вече прекалили с алкохолни питиета, множество личности почиващи си на балконите срещу улицата, или четящи вестник, и средна по големина сграда, с нищо по-различна или открояваща се от другите. Върху нея бяха изрисувани с черна боя танцуващи девойки, а надписът представляваше сбор от думи на непознат език, поне непознат за Жанет.
- Работа. - повтори думите на Елмс, отговаряйки на въпроса му.
Онова, което работеше, можеше да бъде отхвърлено и презряно от много хора, а тя самата да бъде определена като уличница, но за нея правилната дума бе изкуство. В живота си беше някак нерешителна, може би дори дрипава по модните стандартни, но и не само в този смисъл; опърпана, но в изкуството си бе свободна да бъде такава, каквато най-много искаше да изглежда - човек, който може да внесе решителност и хармония в живота на умиращите край него. В изкуството... тоест, чрез изкуството, тя искаше да постигне себе си.
Пътят до заведението бе прекосен в мълчание - тягостно и разперващо пипалата си над тях по отвратителен начин, но щом застанаха пред дървените врати, Жанет се качи на първата стълбичка, стърчейки с половин глава над Крисчън и подаде ръка към гърдите му. В очите й грееше непознато, може би леко иронично пламъче. Не, не... по-скоро шеговито - Жанет. Някои ме наричат Сахара.
Сахара
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Върнете се в началото Go down

Александрия; години преди нашествието на душите. Empty Re: Александрия; години преди нашествието на душите.

Писане by Red. Нед Юли 29, 2012 3:46 pm

Какво прекрасно име, въпреки че Елмс не знаеше за кое от двете точно говори. Жанет имаше някакъв екзотичен нюанс, напомящ за френски корени или нещо поне малко по-европейско, докато Сахара... Това име просто й прилягаше идеално предвид мястото на срещата им. Дори не му хрумна първо пустинята, а името му звучеше хем познато, хем непознато и ново като чуто за първи път.
- Госпожице Сахара, аз ви попитат каква работа да ви води към едно кафене, а не просто какво ви води... - настоя укорително, въпреки че упрекът бе най-лек в смесицата от емоции, които думите свързваха в едно цяло. Най-лесно се открояваше ведростта, следвана от някакво възхищение, достигащо до леки граници на страхопочитание към крехката й фигура, притежаваща толкова силен дух.
Крисчън пое ръката й като в същия момент и се качи до нея, изравнявайки височините им, доколкото бе възможно предвид неговата способност сред някои да бъде като върлина, въпреки че сега не се открояваше кой знае колко по ръст. Погледът му се плъзна от срещата си нейния до сграда и интересната й фасада. Не се опита да разчете името, защото не само езикът, но и буквите му бяха непознати, а и не го интересуваше името, интересът му нарастваше за вътрешността и тайните, които се криеха зад тези стени.
Red.
Red.
утешители;
утешители;

Брой мнения : 18
Reputation : 4
Join date : 22.07.2012

Върнете се в началото Go down

Александрия; години преди нашествието на душите. Empty Re: Александрия; години преди нашествието на душите.

Писане by Сахара Нед Юли 29, 2012 4:14 pm

- Много скоро ще разберете, господин Елмс. - гледайки спокойно в очите му, със слабото ледено сияние, излъчващо се от нейните, завърши изречението си и пусна ръката му. Не знаеше дали ще приеме или отхвърли "работата", не и от няколкото разменени реплики по между им, но тъй като нямаше особено значение, остави нещата просто да се случват. Без да разсъждава; без да ги предизвиква или прави опит да ги изпревари.
Сините й влажни очи проследиха неговите, насочени с интерес към сградата и не бе трудно да заключи, че очаква с нетърпение среща с непознатото.
- Влизаме ли? - беше по-скоро риторичен въпрос, защото веднага след това се насочиха към дървените врати, водещи ги към нов, вероятно за Елмс, свят.
Тъмнината, излъчваща се от празния коридор обзе телата на Жанет и Крисчън; притъпи сякаш едно от сетивата им - зрението и ги принуди да се борят за няколко секунди с пълна неизвестност. Но само едно движение на дланта бе нужно от страна на Сахара, и хладната тъмнина бе рязко продупчена от малки, силно искрящи в червено, жълто и синьо светлини. Нова врата, малко по-малка се извисяваше на няколко метра от тях, а заглушени звуци издаваха от части мястото, в което предстоеше да навлязат.
- Оооо, добра вечер! - на развален английски проговори една "дама", с тяло обгърнато в копринена рокля до земята, кок вдигнат високо над главата и тон грим, прикриващ бръчки и белези, отдавна прошарили кожата й. Превъзбуденият поздрав бе отправен към Елмс, а погледът, който спря за секунди върху Сахара бе достатъчен, за да й подскаже, че е време да се махне.
- Това е мястото, господин Елмс. До скоро, ако съдбата реши да ни срещне. - с капки ирония изрече "съдба" и не след дълго тялото й се скри в огромната преса от хора, дим и светлини, представляващо отвратителното място.
- Елате, елате, сър! Аз съм Жозефин Алдахири, собственичка на клуба! Нека ви настаня на най-хубавото местенце. Виждам, че сте се запознал с една от танцьорките ни... - спря за момент, побутвайки го некултурно по гърба, за да влезе.


Последната промяна е направена от Сахара на Пон Сеп 10, 2012 8:12 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Сахара
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Върнете се в началото Go down

Александрия; години преди нашествието на душите. Empty Re: Александрия; години преди нашествието на душите.

Писане by Red. Нед Юли 29, 2012 4:44 pm

Елмс се почувства празен и самотен без присъствието на Сахара. Дори не слушаше думите на жената, която до буташе сред тълпата, понякога с недоволни цъкания избутваше онези, които й пречеха да стигне до крайната си цел. Крисчън се чувстваше като в клетка, по-скоро консерва с хора и никъде не виждаше изход. Всичко се сливаше под ярките светлини и дима. Оглеждаше се и всичко бе едно и също - тъмнина, светлина и дим. Напразно погледът му търсеше този на Сахара или поне поне тъмната й коса, което бе равносилно на издирването на игла с купа сено. Нямаше и следа от проблясващите по светлините абаносови нюанси, но виждаше светли и ягодови такива, които единствено засилваха онази празнина.
- Може ли просто да ме оставите? - попита подразнено Ред при поредното побутване от страна на Жозефин. Може би не бе свикнала да й се противопоставят, защото погледът, който му хвърли, бе достоен за номинация на Гинес за най-смъртоносен поглед. Не я удостои с повече внимание, а се сля с тълпата, както бе направила по-рано Жанет. Отказа се да я търси, защото не виждаше смисъл. Сред толкова хора лицата започваха да губят чертите си, телата се размиваха пред погледа му, светлините се сливаха с дима, което го замайваше и просто бе наложително да седне и да успокои нервите си. Направи точно това, когато откри маса, която му се стори достатъчно незатрупана и в достатъчна отдалеченост от купчината, претендираща за най-сгъстена човешка консистеция за консерва. Права бе, Жанет, тук бе хладно, но никой не го подготвил за подобна навалица, на която й липсваше понятие от цивилизованост.
Red.
Red.
утешители;
утешители;

Брой мнения : 18
Reputation : 4
Join date : 22.07.2012

Върнете се в началото Go down

Александрия; години преди нашествието на душите. Empty Re: Александрия; години преди нашествието на душите.

Писане by Сахара Нед Юли 29, 2012 5:06 pm

Крисчън много ясно можеше да види хората, изопачени в желанието си да приличат на шутове и палячовци, или да изпъкват чрез анонимността на тъмни дрехи, закриващи от части дори лицата им; множество хора и все различни, но правещи едно и също нещо на това място - вилнеещи във вакханалията на безпричинното веселие.Като струя под налягане се чуваше бликащия смях и се удряше чак в тавана или пък като перушина от разкъсан юрган се носеше на облаци в по-хладния въздух. Силната музика принуждаваше хората да крещят един срещу друг и когато се намираше около тях, просто бидейки страничен наблюдател, можеше да се отчаеш не само от разговорите, но и от самата обстановка.
Слаба сервитьорка, облечена в прозрачнорозови шалвари и бюстие в същия цвят, полюшвайки се неграциозно в ритъма на музиката, поднесе безплатно шише с минерална вода на Елмс и го попита дали желае нещо друго; щом получи отговорът му, се запъти в обратна посока.
В същия момент музиката спря и всички танцуващи на дансинга се загледаха с жив интерес и любопитство към излезналата на подиума Жозефин, стискаща сухо мартини в едната си ръка и тънка цигара между пръстите на другата.
- Добър вечер, драги мои! Знаете какво се случва всяка вечер в двадесет и един часа! Нашите прекрасни танцьорки разкриват уменията си пред вас и очакват да се включите с тях в танците! Забавлявайте се! - принудени аплодисменти заструяха зад вървящото с гръб към сцената тяло, а мелодия, със съвършенно различна от предишната съзвучност и мелодичност омагьоса присъстващите и ги принуди да се задвижат в някакъв механичен, отблъскващ танц, докато чакаха първата "звезда".
И тя се появи; бе Сахара. Елмс можеше да съзре добре познатата фигура от мястото си, но не и тя него. Беше облечена в подрънкващите одежди - дълга ориенталска пола и бюстие; косите се спускаха на леки вълнички до кръста, а гримът едновременно подчертаваше и изменяше излъчването й.
Тялото започна да се извива с грация на величествена змия; привличаше повечето погледи върху себе си излъчваше страст, каквато липсваше в очите на героинята, по време на краткото й пътуване по прашните улици на града.
Сахара
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Върнете се в началото Go down

Александрия; години преди нашествието на душите. Empty Re: Александрия; години преди нашествието на душите.

Писане by Red. Нед Юли 29, 2012 5:49 pm

Ред се изгуби сред музиката още в самото начало. Винаги бе знаел, че има някаква тънка връзка между съзнанието му и меките тонове на непридвидима мелодия. Не съзнателно бе започнал да поклаща глава, а след това и цялото си тяло в ритъма, но ако се състезаваха с Жанет, то тя безспорно бе победител. Пъстрите му очи, сега биещи повече на маслинови, следяха всяко движение от нейна страна, но повече задълбаваше детайлите, защото усещаше, че в един момент тъмнокосата красивица отново щеше да изчезне за тъмни завеси и вероятно отново щеше да я търси в навалицата, да я търси сред хиляди лица, докато те отново не се слееха в едно. Странно, но започваше да изпитва някаква привързаност към Сахара. Не беше просто някакво увлечение, дори не бе сигурен, че присъстваше нещо плътско в тази привързаност и в този копнеж да бъде в нейна компания или тя в негова. По-скоро бе като желание да има някого, с когото да споделя мислите си, да води разговор, а не да се взира във въздуха и самотата да изпълва цялото му същество, превръщайки го в кухина отвътре, но с хубава опаковка. Един самотен престой щеше да направи точно това с Елмс.
И продължаваше да се взира в ледените й очи, който сега бяха по-меки, по-пламенни и бе сигурен, че в тях играеха диви пламъци на живот, който не бе видял преди. Може би самата музика, движенията й в такт с ритъма, тези нежни движения под влиянието на меките мелодийни нюанси я караха да се чувства толкова жива и изпълнена с енергия.
Бе прав... Сахара не остана вечно на сцената. Изгуби се също така светкавично както първия път и както се бе появила. Крисчън отново надигна глава сред хора, отново затърси познатия абаносов проблясък на косата й под ласките на светлините, но не я откриваше. Дали имаше дори малък шанс да го е забелязала сред толкова познати и непознати лица? Имаше ли право да се надява на подобен късмет? Или пък трябваше да приеме думите й, че ако желаеше съдбата щеше да ги събере отново?
Въпросите се въртяха в главата му един след друг в точно този ред и никога не можеше да си отговори. Или се страхуваше да го направи, или нямаше отговор. Елмс не бе чак толкова добър анализатор на собствените си чувства, колкото на чуждите, затова и затъваше все по-дълбоко в тази задънена улица, но винаги имаше лъч надежда, някакъв малък изход, който се появяваше накрая и Ред разчиташе точно на него и неговата поява в точния момент.
Red.
Red.
утешители;
утешители;

Брой мнения : 18
Reputation : 4
Join date : 22.07.2012

Върнете се в началото Go down

Александрия; години преди нашествието на душите. Empty Re: Александрия; години преди нашествието на душите.

Писане by Сахара Нед Юли 29, 2012 7:14 pm

И лъча на надежда се прояви в...
- Фу! - духна в ухото му възрастна жена с доста нестандартно облекло, тъмно лице и сиво-пепеляви кръгове под очите. Изглеждаше като някоя извадена от анимациите вещица. - Искаш ли да разбереш какво ти е приготвила Съдбата, дете? - попита го тя загадъчно, подсмихвайки се така, сякаш е разчела не само цялото му минало, но и знае бъдещето с всяка една запетая и завъртулка по него. - Картата, която видях, е Колелото на Съдбата! Как ли ще се завърти? Любопитен ли си! - говореше ли говореше неспирно до него и в същото време го приканваше да се насочи към нейния кът, за да припечели някой друг грош. Може би бе най-обикновена шарлатанка, но несъзнателно бе нацелила думичката, използвана от Сахара. "Съдба".

Сахара, в същото време, смъкваше грима от лицето си с навлажнени памуци; нямаше тоалетно мляко, затова и целия процес на чистене бе труден. Ушите й долавяха порочните въздишки; силното сексуално желание, излъчващо се от всички, а и най-голямата цел на присъстващите, дебнещи тайно жертва за остатъка от нощта. Не я привличаше, но бе постоянно част от този "спектакъл".
Не бе видяла Елмс, докато танцуваше на сцената и не защото той не бе на правилното място, а защото когато тя танцуваше, в главата й изчезваше всяка една странична мисъл; оставяше духа и музиката. Те бяха нейни.

- Така, момче, виж к'во ти казва колелото! Имаш късмет, че е обърнато нагоре! Това е равновесие, постигане на равновесие в живота ти, също така нов цикъл! Съдба, късмет! Предопределеност! Приближаваща промяна, момко!Добро или пък зло... тази карта не казва нищо повече, освен, че ще следва голяма промяна за теб! - пое опияняващия аромат от наргилето си, а след това издиша розовия дим в лицето на Ред. - Двайсе гроша и си свободен! - смигна му със самодоволна усмивка и съзря приближаваща се към тях девойка. О! Щеше да изкара повече пари, отколкото очакваше дори! - Сахара, скъпа, искаш ли да ти погледна в бъдещето? - с лицемерно любвеобвилен глас попита непознатата и докосна стъкленото кълбо, сложено на масата, за да вдъхва повече доверие в цялата история с гадаенето.
- Може би някой друг път.
- Настоявам! - дръпна я с огромните си, кльощави ръце, чиито вени бяха изпъкнали така ясно, че можеха да бъдат оприлечени на начертани върху карта реки. Стряскащи; а белезите и множеството бенки по тях, подсказваха за любовта на тази жена към слънцето... или невъзможността й да се скрие от него на тази земя. - Ха, твоята карта е Отшелникът!

Жанет извърна поглед към мъжа, стоящ на табуретка точно до нея. Неизбежността? Съдбата? Или просто розовия дим на Индира, можеща да примами само непросветените в дълбоките й измами хора... и прекалената настоятелност.
Щом Елмс бе толкова добър анализатор на чуждите чувства; и на самите личности, като се има в предвид работата му, вероятно вече бе стигнал до простичкото заключение за хората тук: децата на града, който повелява, че жените са ненаситни жрици не на удоволствието, а на болката, обречени да дирят онова, от което най-много се страхуват.
Вероятно му предстоеше да се сблъска и с още интересни неща...
Сахара
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Върнете се в началото Go down

Александрия; години преди нашествието на душите. Empty Re: Александрия; години преди нашествието на душите.

Писане by Red. Сря Авг 01, 2012 7:21 am

Крисчън продължаваше да не вярва на думите на тази жена. На моменти му хрумваше, че те може би бе изгубила разсъдъка си, за да предсказва бъдещето с едни карти, въпреки че познаваше и други хора с тези способности. Шарлатани до един, което го караше още по-малко да й вярва, но пък не можеше да я вини. Колко ли време бе изкарала бедната женица под жаркото слънце, търсейки кого да улови в примките си на безпощадна гадателка? Дължеше й поне да я изслуша, да се направи на заинтересован от бъдещето, което му предсказваше, и може би да й даде дължимото след като без изпълнила живота му с лъжи, към които нямаше да се върне повече.

Елмс не бе съвсем безверен човек. Той вярваше в Съдбата, в нейните решения и в смисъла на живота, но не и по онзи начин, който можеше да бъде предсказан. За него тези неща бяха отвъд видимото, смисленото и дори рациалналното, в които живееше и където всичко си имаше доказателство, редуваха се причина и следствие. Не вярваше, че Съдбата може да бъде предсказана или пък се страхуваше точно от това. Бе по-лесно да приемеш онова, което животът ти поднася, когато то е непознато и неочаквано, защото тогава виниш някого, един клет непознат или пък познат и ти отеква. А ако знаеш бъдещето си, онова, което те очаква, то... То трудно го приемаш, защото губиш смисъл в живота си. Започваш да очакваш онзи ден, който ти е предсказан, да се надяваш той да дойде по-бързо и губиш връзката в живота си. Ти вече не живееш, просто съществуваш за един момент, който ще дойде и отмине, оставяйки единствено празнина след себе си.
Ред не подозираше, че бе способен на толкова задълбочен и философски размисъл. Може би духа на Александрия го водеше сред тези непрогледни пътища от съзнанието му.

- Приеми го и за двамата. - отговори кратко, ясно и точно Крисчън, подавайки към кокалестите ръце, покрити с увредена от слънцето, жълтеникава кожа, бледо зелена банкнота, същата като всеки друг американски долар. Не се бе интересувал от местната валута все още, нито дори какви бяха съотношенията й с парите, които носеше у себе си. Вече не знаеше дали да вярва на думите на тази жена или да продължи живота си както преди. Сахара бе говорила за съдбата, тя бе споменала Колелото на Съдбата и Жанет се бе появила. Дали нямаше някаква магична сила, тегнеща над този пясъчен град, която свързваше и разделяше нечии пътища досущ като Съдбата и поради липсата на рационално обяснение, хората вярваха, че това бе именно тя?
Погледът му се спря върху Сахара, търсейки отговор в нейни макар и да не бе изрекъл гласно въпроса си, но той прозираше в светлите му очи.
Red.
Red.
утешители;
утешители;

Брой мнения : 18
Reputation : 4
Join date : 22.07.2012

Върнете се в началото Go down

Александрия; години преди нашествието на душите. Empty Re: Александрия; години преди нашествието на душите.

Писане by Сахара Сря Авг 01, 2012 2:20 pm

Философските разсъждения на мъжа можеха да разкрият само, че личността, криеща се под този дебел слой кожа и пластове дрехи, бе слаба.
Какво е съдбата, наистина? Всеки имаше право да разкрива и разсъждава над нещата по различен начин и това правеше живота достатъчно интересен.
Гадателката сравняваше съдбата с пророчеството- точно толкова неотложна, предначертана и неизбежна и може би там бе грешката й. Както и на повечето хора. Но дали същата тази съдба беше срещнала Крисчън и Жанет наистина, или това бе просто една съвсем случайна среща, точно толкова незначителна и несъстоятелна, колкото можеше да бъде блъскането в напълно непознат човек?
Дали "Шарлатанката", споменавайки съдба, не говореше за някои събития в далечното бъдеще, можещи да променят коренно живота не само на Елмс, но и на всяко човешко същество? ; ) Кой знаеше!

Подобно Крисчън, голяма част от хората, предпочитаха да търсят причина у другите след случило се ''бедствие'', а не да го приемат и продължат напред; обвиняваха ги и се самозаблуждаваха, че са открили причинителя на злото... никой не иска да признае слабостите си, дори пред себе си, нали?

Погледът на Сахара се спря върху този на мъжа, разчете много ясно въпроса му, но прецени, че не тя трябвада му даде отговор, а той сам да стиге до него. Затова единственото, което Ред можеше да прочете в очите й сега, бе лека шеговитост и спокойствие. О, и благодарност, разбира се!
- Смисъла на живота?(!) Разсъждавал ли си над него? Какъв според теб е той? - самия въпрос доста често я разсмиваше, но сега си предаде достатъчно сериозен вид, за да вдъхне абсолютно същото и на събеседника си.
В същия миг се изправи и хвана за ръка Ред, понечвайки да го поведе през тълпата от хора, шум, приятни и не чак толкова приятни аромати и облаци дим, когато гласът на чернокожата жена се извиси отново над ушите им, спирайки ги:
- Падна се карта Аркан номер шест за вас. - с кикотещ се глас изрече, но след това продължи някак студено и обезверено - Влюбените, обърната. Знаете ли какво означава ОБЪРНАТА? Неуспехи за усилието, което полагате в личен план; двусмисленост... ето я и СЪБЛАЗЪНТА! Ще бъдат пренебрегнати евентуални последици и... ще бъдете лишени от какъвто и да е избор за каквото и да е, заедно, сега. Разчита се Нравствен провал. Но и безумна (в напълно отрицателния смисъл на думата) ..."любов". - и им се усмихна с беззъбата си уста. Но това не означаваше помежду им, нали?
Сахара несъзнателно пусна ръката на Крисчън и кимна леко на жената, придавайки си вид на нищо не разбрала и не чула от казаното. Но всъщност бе малко по-различно в главата й...
Сахара
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Върнете се в началото Go down

Александрия; години преди нашествието на душите. Empty Re: Александрия; години преди нашествието на душите.

Писане by Red. Пет Авг 03, 2012 7:19 am

Думите на жената, на която можеше да даде и определение стара вещица, просто преминаха покрай него. Не за заслуша дори за миг в думите за любовта, влюбените, обърнатата карта или всичко останало, което тя избълва преди в тъмните й очи да проблесне пламък за нови запознанства, за нови гадания, за нови жертви, чието време да изгуби, да напълни нечии чужди глави в уверенията си, че казва единствено истината... Ред бе напълно запленен от въпросите на Жанет или по-скоро от опитите си да им даде точен и изчерпателен отговор, какъвто му бе липсвал.
- Не знам. Смисълът на живота е нещо, което с нито едно предположение не бихме разгадали, а и той е нещо, което не желае да бъде разбрано. Ние просто сме пионки в нечия игра. Дали на боговете, в които вярваме, дали на живота и неговия смисъл, дали на съдбата, която ни съпътства и ни поднася различни изненади? - Крисчън направи кратка пауза, защотото от толкова думи не само се губеше в плетеницата от разсъждения, която атакуваше мозъка му, но и устните му бяха пресъхнали, а дъхът започваше да се губи в белите му дробове. Нужна му бе тази кратка пауза, за да подреди думите си, да разгадае мислите си, да почувства новия прилив на живот в тялото си след нормализирането на дишането и навлажняването на устните. Сега можеше да продължи... - Същото е с ангелите-пазители. Някога виждала ли си такъв? Дали въобще съществуват? Понякога хората се нуждаят от нещо, в което да вярват, което да обвиняват или с което да обясняват пътя на живота си. Най-лесно е това нещо да бъде невидимо, непознато, по-екзотично и примамливо, кеото да си няма обяснение, но да бъде всеобщ култ.
Бе последвала нова триада от думи, в които малко или много Елмс се губеше, но и някак откриваше себе си. Беше герой в една нова глава от живота си, когато виждаше себе си в нова светлина. Може би трите години, прекарани в поправителен дом му бяха дали нещо, за което досега не подозираше. Наистина започваше да разсъждава по-рационално, както се изискваше в работата му, но и някак по-смело, по-дръзко и по-точно. Вече не живееше в онзи измислен свят, където получаваше всичко с помощта на силата си, а властта му сега бе в думите. В точните, прецизно избрани думи, с които запълваше речта и ежедневието си. Колко малко бе нужно на човек да се прероди в нова светлина? Група от добри хора с ясни цели, които да ти покажат правилния път, още една, която да ти подаде ръка в новота начало и една среща с мистичния и омаен свят, така далечен от познатия ти, в една непозната и далечна страна. Може би и Сахара имаше някаква заслуга, защото без нея той можеше да продължи да се лута из Александрия, омраза към този град да скове сърцето му и да се завърне обратно към началото на тази метаморфоза, която бе преживял.
- Всъщност трябва да ти призная, че е нужно по-често да допускаш онзи пламък в погледа си. Онази отдаденост, която лъхаше от теб на сцената, увереността, силата и страстта, с които изпълняваше всяко движение. Там бе истинската Жанет, истинската Сахара. Тук е просто едно младо момиче без път в живота си. - след всички мисли над живота, съдбата и изказаната му теза, която частично ги отричаше, Ред бе фокусирал вниманието си изцяло върху нея. Сега тя бе звездата на разговора, но в думите му се прокрадваше някакво наставление, някакъв укор, че тя криеше момичето, коеот бе в дейвствителност. - Ти си уникална, Сахара. Не го забравяй и не го пренебрегвай.
Red.
Red.
утешители;
утешители;

Брой мнения : 18
Reputation : 4
Join date : 22.07.2012

Върнете се в началото Go down

Александрия; години преди нашествието на душите. Empty Re: Александрия; години преди нашествието на душите.

Писане by Сахара Пет Авг 03, 2012 8:46 am

- Ние сме пионки на мислите си, Крисчън. Това, което виждаш с очите си не е истинско. То е илюзия. - подсмихна се иронично при тези думи и с интерес проследи промяната в погледа му. Вярата бе единственото нещо, което можеше да крепи достатъчно човека. Обвиненията, търсенето на смисъла? Та те само го объркваха и съсипваха! Когато попиташ един човек дали се е замислял за смисъла на живота, той веднага започваше да разгръща великата си теза, че той е нещо толкова сложно и огромно, че е недостижимо за простичък ум. А този въпрос бе ... глупав.
Малко осъзнаваха, че видимия свят е просто един етап от живота на душите на хората, но тъй като Сахара се бе срещала с много хора на подобното мнение на Ред, просто се усмихна и тръгна бавно с него през тълпата.
Докато вървяха обаче той направи огромната грешка да ... я критикува. Да я укорява или просто да й казва какво е по-добре да направи. Извърна светкавично лице към него, а там много добре се виждаха пламъчетата, но не на страстта.
- Съжалявам, че ще прозвучи грубо - не съжаляваше - но не твоя работа нито какво показвам, нито коя съм, Не си мисли, че си ме разгадал от един танц, на това долнопробно, опушено място. - пламъците бяха потушени, а единствено ледени оттенъци се забелязваха на мястото на пушека.
Хората обичаха да се месят в чуждия живот; да го поучават, да му дават нежелани съвети, да любопитстват! Реакцията на Сахара бе породена и частично от не малкото пъти, в които хората се опитваха да решават вместо нея.
Сахара
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Върнете се в началото Go down

Александрия; години преди нашествието на душите. Empty Re: Александрия; години преди нашествието на душите.

Писане by Red. Вто Авг 07, 2012 4:36 am

Дори не опитваше да я разгадае от един танц. Кой ли бе той, че да знае нещо повече за мистериозната Жанет от онова, което тя му представяше или онова, до което стигаше сам след кратки разсъждения? Ако желаеше да бъде разгадана, то Сахара щеше сама да разкрие същността си пред Елмс. Крисчън не насилваше никого да говори с него, да му разкаже своята история или да разкрие скритата си душевност, освен ако работата не го възлагаше. Извън онова затворено общество, където той трябваше да се слее с тълпата, да стане част от нея, част от онази определена група хора, която в даден момент би могла да те накара да се запиташ дали в тези хора имаше малко човечност, малко състрадание, малко добродетел... Извън него той бе просто човек, не по-различен от всички останали, населяващи Земята. Имаше своите силни и слаби места. Бе тиха личност, която не задаваше много въпроси, не очакваше много от останалите. Но сега думите на Сахара като че ли бяха засегнали една миниатюрна частица от съществото му, която не му позволи да остане безмълвен. Не можеше просто да кимне и да продължи разговор без да обърне внимание на невъздържаната й реакция след думите му. Тази миниатюрна частица бе гордостта.
Като всеки себеуважаващ се човек, и той притежаваше известна доза гордост, която не му позволяваше да се примирява с всеки и всичко. Тя бе опорната стена на повечето от възгледите му и сега бе засегната...
- Ха... Вероятно за теб съм поредният, който мъкнеш тук, а след това твърдиш, че не може да те раздае от един танц. Права си. Не мога да те опозная от един танц, но от него мога да си направя съвсем друго заключение. - острият му тон внезапно бе разцепил тишината. Бе по-висок, отколкото бе позволено за нормален разговор, но не бе забелязан от останалите присъстващи в заведението, въпреки че глъчта леко затихна и няколко погледа се обърнаха в тяхна посока. Ред ги игнорира и продължи с все същата хладнина в тона си. - Подвел съм се от изпълнението ти и сега търся някакви признаци на онази първична страст, която погледа ти излъчваше, докато танцуваш? Страхът от низшия ти вид е единствено плод на мислите ти, Сахара. Ти се страхуваш, че хората виждат в теб просто плът, обект на своите желания, а не личността ти.
Край. Крисчън нямаше какво повече да добави. С напредването на думите му едва доловимия гняв от засегната му гордост бе избледнял и оставаше единствено хладния и безчувствен тон, придал на погледа му сив и матов оттенък. Тя можеше и да не отговори, можеше и да продължат този стихнал скандал, можеше да не останат с добри спомени от тази среща, но имаше ли значение, когато може би и нямаше да се видят никога повече?
Red.
Red.
утешители;
утешители;

Брой мнения : 18
Reputation : 4
Join date : 22.07.2012

Върнете се в началото Go down

Александрия; години преди нашествието на душите. Empty Re: Александрия; години преди нашествието на душите.

Писане by Сахара Пет Авг 10, 2012 10:34 pm

Пълни глупости. Изглежда проницателната фигура на Ред все още не бе толкова проницателна и предстоеше дълъг път, който да премине, за да достигне до онзи момент, в който дори погледа на събеседника му да бъде достатъчен, за да разкрие мислите му. Ако може да достигне до такъв разцвет, разбира се...
На мястото на раздразнените огньове в очите й загоряха малки, развеселени пламъчета. Меката длан на Сахара се спусна с неподозирана нежност по гладката страна на Ред и в това действие нямаше ирония, нито вложено хапливо/отрицателно и т.н. все в "черните" списъци чувства. Не можеше да го обвинява за думите му- всички хора имаха право да тълкуват поведението й както желаят, вероятно бе доста по-интересна, отколкото бе смятала, но това само можеше да я радва, нали?
Защо всички се стремяха да се доказват и да анализират другите?! Каква потребност имаха о това?! И при грешка, породена от поредното предположение в главите им, прекарано през призмата на тяхното собствена призма на база лични преживявания, мисли и чувства, а не опит за откриване на отговори в този на наблюдавания обект, се репчеха и сърдеха при ответна реакция. Е, беше безсмислено. Сахара не целеше да нарани огроното его на мъжа, доказващо тънкия пласт__ няма да довърша. Не искаше да го определя, нито да го обвинява. Щеше да го приеме така, както явно той не можеше да приеме нея, а и не беше длъжен. Точно както всички останали хора.
Но трябваше ли да се намразят заради проказната й същност, веаеща да бъде вечно толкова неразбрана и нараняваща околните с поведението си?
- Защо толкова много се интересуваш от мен? И как стигна до заключението, че се страхувам от това? - беше прекалено дребно, за да се страхува от това. А и иначе нямаше да стъпи на "звездния" подиум. Нали?
- Нека не се презираме, Елмс. Аз те харесвам. - на лицето й се изписа повторна, бледа усмивка, която бе последвана от хващането на едната му ръка с двете нейни.
Сахара
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Върнете се в началото Go down

Александрия; години преди нашествието на душите. Empty Re: Александрия; години преди нашествието на душите.

Писане by Red. Пон Авг 13, 2012 8:44 am

Внезапно бе загубил нишката на мислите си, логиката в думите си. Крисчън отдавна не бе попадал в тази бездушевна празнина, поглъщаща го с тъмнината си, размиваща всички граници и отвеждаща го към все по-черна бездна. Вече дори сам не намираше смисъл в думите си. Защо се опитваше да я разгадае? Какво щеше да му донесе факта, че познава Жанет повече от другите? Можеше ли дори да вярва на преценките си спрямо нейната същност, обвита в непрогледна мъгла?
- Да се презираме? - попита през тънък пласт от приглушен смях Ред, когато потърси с поглед нейния. Ироният в гласа му бе сподавена. Дори не й бе тук мястото. Свободната му ръка се изгуби някъде из тъмния водопад, представляващ буйната й коса, но скоро палецът му се освободи от тъмнината и премина плавно по една й скула сякаш изтриваше несъществуващи сълзи. Отново не откриваше смисъл в действията си, но дори не ги усещаше. Сякаш бе страничен наблюдател на собственото си Аз и някой друг направляваше жестовете му. - Аз не те презирам, Сахара. Аз ти се възхищавам.
Елмс прекъсна думите си. Сюреалността се бе пропукала и разумът му започваше да осъзнава действията. Пръстите му сковано се отдръпнаха от нея, ръката му се спусна до тялото му, другата се изплъзна измежду нейните, а цялото му тяло се отдръпна със стъпка-две като опарен от невидима опастност, като че ли се боеше от тази неясна близост помежду им.
- Всеки се страхува по-малко, Жанет. Но ти се възхищавам, защото никога няма да го признаеш. Няма да се пречупиш пред емоциите, които бушуват в теб, които се противят срещу решенията на съдбата. - най-сетне продължи и думите му отново му се струваха далечни. Отново бяха като плод на нечие непознато съзнание, а просто го използваха като тяло, пред което те да бъдат изречени. Със същата светкавичност като отпреди минути ръката му улови нейната и я изведе извън приглушените разговори, шума, милионите светлини и натрапчивия дим. С излизането от заведението Ред усети онази слаба болка в гърдите си от пълната доза чист въздух, но не издаде знак да я преживява. Все още държеше ръката на Сахара, докато слизаше по стълбите, и няколко стъпки след това се отпусна върху песъчливата пътека, по която бяха дошли и повлече Жанет със себе си.
- Виж, Северната Корона. - едва прошепна, докато с пръст свързваше последователно двадесет звезди, докато не се получи нещо, смътно напомнящо за корона, но реалността бе твърде далеч. Засмя се на себе си. Вече напълно изглеждаше като луд. Лежеше по средата на пътека, водеща към заведение с примамливи изненади и дела, все още държеше ръката на една непозната и показваше различни съзвездия, както бе правил в онзи изправителен дом, когато не можеше да намерия своя сън през дългите и тъмни нощи.
Red.
Red.
утешители;
утешители;

Брой мнения : 18
Reputation : 4
Join date : 22.07.2012

Върнете се в началото Go down

Александрия; години преди нашествието на душите. Empty Re: Александрия; години преди нашествието на душите.

Писане by Сахара Пон Авг 13, 2012 8:55 pm

- Безсмислено... - говореше за възхищението. Това издигаше бариера между хората доста често.
Усмихна се спокойно на думите му, приела отдавна чуждото желание за ровене все по-надълбоко и по-надълбоко в човешкия характер. Нямаше да го кара да спре. Замълча.Както когато прокара ръка през косите й, и погали скулата й, така и когато я дръпна светкавично извън дупката и легна на земята, заговаряйки за специфичното съзвездие.
Отпусна глава в пясъка, точно до Елмс и се загледа в чертаещия му звездите пръст. Сахара не беше запозната с астрономията, но винаги й бе интересно да научава по нещо ново, затова не след дълго извърна лице към това на Ред и заговори тихо, с все още заглъхнали от силната музика вътре уши:
- Интересуваш се от астрономия? - подсмихна се горчиво и миг по-късно усети топлината на чуждата ръка, която обхващаше дланта й. Защо?Това желание ли бе? Или плод на възхитата, което предсказваше някаква опасност?Или напълно безобидно докосване?
Не искаше да ангажира ума си с анализи сега, защото това щеше да отнеме от времето, в което можеше да бъде изцяло отдадена на събеседника си; без подмолни игри или хапливи думи, макар и те да бяха нещо, което някои хора уважаваха и наистина ценяха; даже имаха необходимост от него.
- Предполагам имаш къде да отседнеш за времето, през което си тук, в Александрия? - не би трябвало да я интересува, но прояви желание да му помогне с каквото може, дори да нямаше нужда. Не си даде сметка, че понякога добрите намерения повеждаха хората по пътеки, през които дори не й се искаше да си представя, че могат да тръгнат, но едва ли подобен въпрос щеше да се окаже чак толкова опасен...
Не помръдна от мястото си.
Сахара
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Върнете се в началото Go down

Александрия; години преди нашествието на душите. Empty Re: Александрия; години преди нашествието на душите.

Писане by Red. Нед Авг 19, 2012 9:59 pm

Последвалият въпрос, не първият, а вторият, засягащ вероятното място, където щеше да отседне, го накара за момент да се почувства като натрапник, което пролича дори с рязкото отдръпване на ръката му от нейната. Нали тя не смяташе, че щеше да я помоли за подслон? Или пък той се страхуваше, че тя ще го предложи? Сега като се замисли над последвалите действия от учудата си, Елмс осъзна колко много подозрения будеха те. А дали пък не бягаше от вероятността, че онази гледачка бе предсказала нещо правилно и желаеше да спести любовните разочарования и на двамата? Едва ли. Към Жанет не го влечеше нещо повече от интерес към непредсказуемата й и интересна личност, а може би някъде из този интерес се прокрадваше и малко приятелска близост, но нищо повече. Нямаше начин да има нещо повече от това.
- Да, да... Всичко е уредено, нали все пак съм по работа тук? - опита се да прозвучи възможно най-ведро, но бе трудно, когато в главата му продължаваха да изникват нови и нови въпроси, търсещи отговори, които можеха да бъдат потенциални верни насоки към отговора на мащабния въпрос, за който не желаеше да мисли в момента. Щом хаосът се разсея, съмненията изчезнаха и Ред бе сигурен в онова, което минава през него като чувства спрямо Сахара, ръката му потърси отново нейната и бе едно чисто приятелско ръкостискане, което не очакваше размяна на имена, защото тази фаза отдавна бе премината.
- Всъщност никога не съм се занимавал с астрономия. Не съм се интересувал от нея, докато не попаднах в изправителен дом. Тогава заспивах с поглед към звездите и за трите години, прекарани там, просто у мен се зароди някакво любопитство и научих две-три съзвездия. - най-сетне и първият й въпрос намери своя отговор, а той бе нещо коренно различно от онова, което се очакваше да бъде. И най-вече Крисчън очакваше моментът на изненада да настъпи точно от онази подброност, наречен "изправителен дом", защото никой не го очакваше от него. Той не изглеждаше като такъв човек, но истината е, че тези места променяха хората, разбира се, ако и ти го пожелаеш, а той бе направил точно това. Бе пожелал да се промени, защото единствено тогава виждаше да го очаква някакво бъдеще.
Red.
Red.
утешители;
утешители;

Брой мнения : 18
Reputation : 4
Join date : 22.07.2012

Върнете се в началото Go down

Александрия; години преди нашествието на душите. Empty Re: Александрия; години преди нашествието на душите.

Писане by Сахара Пон Авг 20, 2012 12:24 pm

Погледът на Жанет фиксира всеки един жест от страна на Ред; всяка една мимика, разширените зеници, които макар в настаналия мрак около заведението, се забелязваха и пробудиха единствено една специфична хладна резервираност у Сахара. Понякога хората прекаляваха с анализирането и изследването на ситуацията; спираха да се вслушват в първичното си усещане, или интуиция, както щете го назовете, и правеха грешки. Грешка след грешка... в мислите си, чрез предположенията, разбира се.
- Това е добре, иначе щях да ти предложа добри хотели на не много високи цени в центъра на града.- гласът й прозвуча хладно спокоен, а дланта й, отново намираща се между пръстите му, се стегна и изплъзна внимателно от предишното си място. Падна сякаш безжизнено на прашния под до тялото на танцьорката й се сви леко, като че ли в много отпуснат юмрук.
Изслуша мълчаливо отговора на първия си въпрос и на свой ред се загледа в огромния мрак над себе си, продупчен със стотици хиляди златисти оттенъци, процеждащи се едва-едва, но създаващи илюзия за красота; величие; вълшебство, дори тайнство.Не малко бяха творците, романтиците и т.н., които се губеха в хилядите загадки на нощта и описваха невероятни творения, вдъхновени от тях.
Относно изправителния дом - нищо ново, нищо необичайно. Не малко бяха хората, попаднали там, затова нито имаше смисъл да се упрекват, особено при настъпила очевидна промяна, нито и иначе. Упрекът и отричането не водеха до нищо добро; те разрушаваха.
- И има защо, красиви и загадъчни са... биващи често съзерцавани или просто вдъхновение за личности с по-изострена чувствителност.
Думите на гледачката очевидно бяха поставили преграда помежду им, и то по-скоро първоначално изградена от Ред, което разделяше и без това напълно непознатите още в процеса на запознанството им.
Искрящите тюркоазени очи на Сахара бяха привлечени от няколко неидентифицирани летящи обекта, които се движеха много бавно, бяха с доста по-голям от нормалния размер и напомняха на... огнени кълбета. Три на брой, като че ли въздушни пламъчета!
- Погледни там - изправи се рязко до седнало положение, посочвайки трите кълбета с тънкия си показалец.
По катранените кичури бяха полепнали хиляди песъчинки, камъчета и дори едно листо, а по гърбът й блещукаха освен сребристия брокат и пясък, намерил убежище върху му...
Сахара
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Върнете се в началото Go down

Александрия; години преди нашествието на душите. Empty Re: Александрия; години преди нашествието на душите.

Писане by Red. Сря Авг 22, 2012 6:57 am

Дали пък не сбърка като не прие помощта й? Може би, но знаеше, че на разполага с широк избор. Изглеждаше като освободен от всичко, но реално следваше неписани правила, които го задължаваха преди всичко да ги следва без възражения. Още един урок от онзи дом - да следва безропотно, въпреки че с това по никакъв начин не бе лишен от правото на мнение. И все пак тепърва трябваше да се доказва и Ред не възнамеряваше отсега да си търси врагове, но точно тези правила сега го караха да се бунтува, защото от тях бе дошла студенината в тона на Жанет. Или пък не... Може би те не бяха виновни, а просто тя бе толкова сложна личност, че можеше да се очаква единствено неочакваното.
Крисчън изостави мислите си и последва примера й. Погледът му проследи падениято на трите огнени кълбета. Бе чувал как хората си пожелават нещо при подобно чудо на природата. Наричаха си падащи звезди, а бе странно защото по този начин те изобщо не приличаха на звезди.
- Пожела ли си нещо? - попита съвсем тихо сякаш не бе сигурен, че иска да зададе този въпрос, но тонът му говореше друго. Той бе уверен, силен и непоколебим. Елмс не си пожела нищо. Нямаше представа какво иска и какво заслужава да притежава. Неговите мечти отдавна събираха прах в твърде изоставен край от съзнанието му, където бяха и спомените. Не бе от хората, които обичаха да живеят в миналото и споредн него на устройват настоящето и бъдещето си. Той живееше за мига. Бе правил твърде много глупости в миналото, за да се надява, че то би могло правилно да съпътства настоящето му. Обърна поглед към Сахара и сега в светлите му очи грееше нов пламък. Някаква бегла обърканост, несигурност, заблуда като че бе на кръстопът и не знаеше пътя към дома, защото този дом отдавна бе забравен, но хладния блясък на погледа му не допусна тези смесени чувства, изразяващи слабостта на едно човешко същество, да достигнат до чернокоската. Тя можеше динствено да ги наблюдава, докато не избледнееха, замени с други.
Red.
Red.
утешители;
утешители;

Брой мнения : 18
Reputation : 4
Join date : 22.07.2012

Върнете се в началото Go down

Александрия; години преди нашествието на душите. Empty Re: Александрия; години преди нашествието на душите.

Писане by Сахара Сря Авг 22, 2012 8:01 am

Играеше си?
Сахара остана още няколко мига загледана в странните обекти, а те, за разлика от нормалните падащи звезди, продължаваха да се движат бавно в права линия по небето, очаровайки всеки зърнал ги с красотата на пламъка и... изяществото си ...
- Не мисля, че това са падащи звезди. Но ако бяха... - погледът й се извърна по посока на неговия и се спря там - спокоен, не издаваше състоянието на жената, нито пък излъчващ прекалена хлад или същински мраз, които се явяваха като защитна, отблъскваща околните реакция.
Изправи се на колене и припълзя по този начин до него, обелвайки някои части от краката си - коленете и ходилата, но дори едно мускулче по лицето й не издаде неудобството, причинено от надрасканата плът. Спря пред Ред, може би намираща се на по-малко от десетина сантиметра от лицето му и усещайки специфичното, леко напрежение, явяващо като едва доловими тръпки по гърба, причинени от прекалената близост, се усмихна. -... щях да си пожелая един човек тук да срещне и опознае онази част от себе си, която никога преди не е могъл да достигне. И да разбие всички прегради, които пречат на вътрешната му свобода. - приближи се още малко така, сякаш целеше да го целуне, да слее дъха си с неговия и да остави неизбеляваща следа от себе си върху него, но точно когато върховете на устните им едва-едва се докоснаха, опарвайки опасно и двамата, Сахара се изправи, изтупвайки краката и гърба си, и правейки крачка назад, му подаде галантно ръка - Е, ще ме удостоите ли с честта да танцувам с вас, мосю? - докара френския акцент безпогрешно, а в очите й се забелязаха малки, шеговити пламъчета, прогарящи хладните айсберги с мека, синя топлина.
Сахара
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Върнете се в началото Go down

Александрия; години преди нашествието на душите. Empty Re: Александрия; години преди нашествието на душите.

Писане by Red. Съб Авг 25, 2012 4:57 pm

Говореше за него. Думите й му се сториха далечни, неразбираеми и като сложна гатанка, останала от дълбока древност. Тази среща щеше да му послужи за урок, че мястото му не бе на толкова далечни и замъглени места като Александрия или друг град с древна история. Те знаеха как да го маинулират, да размътят мислите му, да извъртят думите му безвъзвратно и да го оставят като едно нищо, една бегла сянка на нощта. Точно такъв се чувстваше в момента. Невидим, заблуден, изгубен. Дали бе виновната самата Жанет, или пък атмосферата наистина му устройваше подли шеги? Не успя да си обясни, нито да намери добър отговор, така че обвини никого, но отново за дълго време остана замълчан, взиращ се в синята хладнина на погледа й, променящ се по-бързо дори от метеорологичните условия на някое твърде прокълнато място.
- Само ако ме научите как се прави, мадам. - отговори ведро, поддържайки настроението на обстановката и поемайки ръката й, докато се изправяше. Ред също изтупа дрехите си от ситните песъчинки и отново върна поглед към нейния. В светлите му очи се откриваше някаква уплаха от предстоящото без да може да обясни дали се страхуваше от близостта, която изискваше един танц, или от малкото му познание в тази сфера, или пък от някаква измислена граница помежду им, която заплашваше да бъде прекрачена.
- Наистина ли ме мислиш за толкова наивен? Имам предвид толкова ограничен и покварен, че да съм затворил всички врати към собственото си опознаване, да съм обърнал гръб на собствената си скрита същност? - попита без да може да притъпи тези въпроси в главата си. Те искаха да бъдат изречени, колкото и грубо да звучаха и именно по тази причина Елмс не бе желал да ги изрече. Точно защото те отново звучаха като упрек към думите й, но освен въпроси имаше и едно откровение, което Крисчън още по-малко желаеше да сподели, но и то се изплъзна между устните му. - Всъщност си права. Загърбил съм познанието за собствената си същност. Започнах по лошия път и все още изпитвам онзи лек страх да погледна към себе си. По-лесно е, когато просто забравиш миналото и спреш да се вслушваше в себе си.
Red.
Red.
утешители;
утешители;

Брой мнения : 18
Reputation : 4
Join date : 22.07.2012

Върнете се в началото Go down

Александрия; години преди нашествието на душите. Empty Re: Александрия; години преди нашествието на душите.

Писане by Сахара Вто Авг 28, 2012 2:16 pm

Погледна го многозначително след нелепия въпрос и също толкова нелепото признание, които се бяха спуснали от изящните уста на Ред. Не каза нищо. Ни-щи-чко по темата. Но разбра думите.
Обхвана едната му ръка и я постави на кръста си, докато другата принуди да обхване китката й; телата им се докоснаха едва доловимо, но достатъчно, че да изпрати специфични искри на напрежение по кожата им. Близост, която сега беше по-опасна, а? Която се явяваше като прикрито' желание', чиито пламъци обаче не се знаеше дали ще взривят със силата си телата им... или ще останат просто едва забележими искрици на не можещи да излъчват топлина, мокри подпалки.
- Няма нужда да те уча на нещо, което ти умееш прекрасно. Отпусни се и следвай ритъма на музиката в главата си. - обясни спокойно Сахара. Горещия й дъх на теменужки погали игриво лицето му, докато очите й се спираха ту върху неговите, привидно спокойни, но всъщност криещи много повече, отколкото си мисли човек, ту към тялото му, за да следва неговия ритъм; неговите стъпки; неговата музика. - Започваме ли... - тихо прошепна в близост до ухото му, за да не разваля така мистериозния момент, в който и двамата бяха обгърнати от мрака на нощта, и в същото време се приготвяха за танц, осветен единствено от хилядите нощни загадки- звездите и сребристата светлина на непълната луна...
Сахара
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Върнете се в началото Go down

Александрия; години преди нашествието на душите. Empty Re: Александрия; години преди нашествието на душите.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите