Александрия; години преди нашествието на душите.

Явно освен, че умираше от страх някой случайно да не разгадае обгърнатата му с мъгла личност (Сахара сякаш не бе задълбала в анализи; или вече беше наясно с това какво се крие зад РЕД?), Ред не се радваше на непознатото никак. То го плашеше и дори отблъскваше... Но пък непрестанния му стремеж да прави жалки опити с дълбаене все по-надълбоко в човешката душа, или по-скоро да ПРЕДПОЛАГА, че го прави, успя да възвърне у Сахара онази бетонна преграда, чиито предели трудно можеха да бъдат прекосени, точно както в началото на срещата им. Вместо той да се отдръпне от нея, го направи тя, само и само да се завърти под ръката му и да повтори това движение, обаче с него - обикалящ под горния й крайник.
Вероятно щеше да стане психолог... сигурно 90% от тях смятаха, че щом изучат предмета и практикуват професията, едва ли не са стигнали до дебрите на човешкото съзнание и душа. Пълни глупости! Това постоянно съсредоточаване и сковаване, което бе характерно и за Ред, можеше само да подразни един нормален човек. Сахара бе напълно нормална, но се беше научила да свиква с подобни игри, в които хората ПОСТОЯННО се опитват да я анализират. ЗАЩО!? Какво щяха да спечелят, след като го сторят? Нима щяха да станат по-велики, или просто щяха да се изпълнят със задоволство и да прибавят една лъжичка повече към огромното си самолюбие? По-вероятно бе празнотата, защото след всяка постигната цел тя бе необратим процес. Не я интересуваше.
Телата им се докоснаха повторно, само че сега огромната хладнина струеше не само от Крисчън, чийто страх от непознатото се четеше в очите му, ала и онова постоянно желание на хората да се доказват, го поддържаше инатливо в агонизираща близост с Жанет. ' Колко още ще издържиш? '
- Аз не създавам никакви илюзии. Това го правите вие, хората, с постоянния си стремеж за анализ. - приближи се с танцова стъпка и обиколи тялото му в кръг, подпряла длан на гърдите му - Отпусни се и просто спри да мислиш за това аз каква съм и каква не съм. Прекаляваш. - плъзна другата си по гърба му и я спря някъде по средата, блъскайки го леко напред. Разстоянието помежду им се увеличи.

Но Крисчън Елмс никога нямаше да достигне нито до душата на Сахара, нито до нейното съзнание, точно както повечето комплексирани хора, просто защото не можеше. Колкото и да чоплеше и дълбаеше в просташка дупка. Очевидно бе достатъчно глупав, че да не разбере и капчица от думите й и да ги извърти по коренно различен начин в главата си... комплексарски. По устните на Жанет се разля необичайна усмивка, която не можеше да определи мислите й в този момент.

Завъртя се рязко, докосвайки гърди с неговите, докато лицата им стояха едно срещу друго. Искрящите очи на Жанет, в момента весели и искрено забавляващи се с човешката глупост, танцуваха грациозно пред потъмнелият от скрита агресия поглед на Ред. Ръцете й се задвижиха с плавни движения, а ханшът й несъзнателно се присъедини към тази увлекателна игра... Цветните поли се повдигаха и завъртаха във въздуха, разпръсквайки лек брокат наоколо, а косите на Сахара следваха ритмичните движения.
- О, Елмс! - извика радостно, докато тялото й се губеше под дивашката феерия от звуци в главата й. Беше омайваща и страстна, такава каквато Крисчън едва ли някога би могъл да си представи и изпита. Той не беше част от танца й вече, защото тя се движеше сама, без да го докосва, без да го въвлича в играта. Устните на човек можеха да пресъхнат от видяното, а погледът му да се замаи; движенията ставаха по-бързи, по-истински, по-страстни, принуждаваха наблюдателите да се запитват истина ли бе това... или илюзия. ХА ХА ХА! Стъпите бяха зашеметяващо ловки, прахът се обвиваше около босите й крака, върху един от които лъщеше сребърна гривна със син, подобно очите й, камък, а много скоро около тях се появи облак от охра, рожба на пясъка, предизвикан от шеметните въртежи на танцьорката. О, да... тя не беше светица, но кога бе твърдяла обратното? Беше ли обвинила някого другиго, че той не е? Беше ли се опитала да засегне някого през цялото това време с думите си? Нее... за щастие тя и той бяха коренно различни.
Ръцете й сграбчиха тези на Ред, преплитайки пръстите си с неговите, докато телата им стояха допрени едно в друго. Потърка носа си в неговия, който жест му бе пределно ясен и заговори с тих, почти гальовен глас: - Аз не се опитвам да променям хората, нито имам такива желания, Крисчън. Не ме бъркай с някои други хора, не ме определяй като себе си. И не мисли, че си най-главна цел в главите на всички. - его, его, его! Направи крачка назад и се поклони леко, сякаш благодарейки му, че е бил едновременно кавалер и наблюдател.

Компромиси? Сахара избягваше да прави компромиси със себе си и едва ли един напълно непознат мъж щеше да я принуди да го стори за първи път. Относно общите им интереси - та те не бяха споделили нищо един за друг! Как можеха да разберат дали ги има или не? Всичко бе една захапка от страна на Елмс, погрешно разбрал действията и думите й, или пък просто неконтролируемо желание за безсмислени спорове и заяждания(с цел онова галене на егото, за което говореше той и което очевидно бе признал, че е целял). Дори самите отговори на Сахара нямаха нищо общо с "карането". Не се опитваше да се налага; не се опитваше да "побеждава" в измислената от Ред игра, в която не бе участник и не виждаше смисъл от това негово изказване. Може би ТОЙ трябваше да спре да го прави и наистина да се отпусне; ако успееше да се отдаде на приятния момент, вероятно щеше да разбира и думите й правилно, щеше да може да води разговор... защото той не знаеше какви са интересите й, освен танците; тя не знаеше какви са неговите и... може би дори щяха да си прекарат добре заедно.
Клекна пред него и положи длани на двете страни на главата му. Палците й зарастриваха внимателно слепоочията и цялото му чело, сякаш започнаха да изсмукват насъбралото се напрежение, причиняващо му болка.
- Много жалко, ако смяташ, че целта ми е да се покажа в разговорите ни като "по-велика". Не, не е така. - мека усмивка полази по лицето й, когато се отдръпна и болката от неговата глава, се бе пренесла върху нейната; а лекотата и липсата на всякакви неприятни усещания отново струяха в здравото мъжко тяло на чужденеца.
Не очаквай да се опиташ да унижиш или удариш някого и той да стои покорно и с любов да ти отдава себе си, за да го нараняваш... тя просто отвръщаше по един доста необичаен и в същото време нормален начин, играещ ролята на предпазител. Елмс го имаше същия... както и всяко друго същество.
- Въпреки това се радвам, че се запознахме. - Радваше се, защото харесваше срещите с непознати хора, пък макар и преминаващи по толкова остър начин. Не й се случваше за пръв път да се държат по подобен начин... може би предизвикан от части дори от професията й. Не можеха да се сдържат, нали? ... английският й, макар и с долавящ се акцент, бе приличен. Докато все още стоеше на мястото си, отправила поглед към очите му, спусна бавно палците си от двете страни на лицето му - мина по клепачите, докосвайки върха на изящните дълги мигли; очерта скулите с ефирно докосване и продължи по изправения нос, за да спре върху месестите устни, да ги погали и натисне леко с интерес. Подръпна ги надолу, откривайки част от белите, наредени правилно зъби и притисна брадичката с меките си възглавнички, сграбчвайки я неочаквано силно, но в същото време не така, че да му причини болка. - Забрави за миг кой си, какъв си, откъде си... тези задръжки на ума ти, и се остави на "течението". Дори да е само днес, опитай се да го направиш, можеш да бъдеш сам, а можеш да го сториш и с друг човек. Не мисли кое е правилно, кое е красиво или грозно и кое би направил като един разумен човек. - издърпа бавно лицето и тялото му към себе си, вглеждайки се нарочно в устните му. - Не прави предположения за другите, просто НЕ МИСЛИ. Чувствай. - плътните ягодови уста почти се долепиха до неговите; носовете им се докоснаха отново, а специфичното напрежение, породено от постоянните им 'заяждания 'като че ли бе изчезнало за миг. Върхът на езика й се плъзна бавно и много чувствено по едва разтворените му устни, навлажнявайки ги, след това се върна в тези на притежателката си. - Не мисли за това като "подобие на целувка с противната за мен Сахара" - прошепна насреща му, без да изтърва очите му от погледа си. - Не мисли за това като нещо смешно и напълно нормално за проститутки, уличници или танцьорки, като мен. - подсмихна се едва, преди да поеме долната му устна между своите две и нежно да я засмуче.
Изправи се, отдръпвайки се на достатъчно голямо разстояние от чужденеца и скръсти ръце пред слънчевия си сплит. - Наслади се на вечерта, Крисчън. Не мисли; усещай. -
Надяваше се да не приеме тези думи отново като "опит за променяне или контролиране"! Беше... просто едно предложение за един различен ден. Различен за него.