The Host


Join the forum, it's quick and easy

The Host
The Host
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Честито, Ивон!
Джулиън Ермитаж EmptyПет Юли 19, 2013 2:20 pm by Жюстин Карпович

» Въпроси;;
Джулиън Ермитаж EmptyСъб Юни 08, 2013 1:12 pm by Жюстин Карпович

» Другарче за рп.
Джулиън Ермитаж EmptyПон Май 27, 2013 8:20 am by Léa Voltaire.

» Готови персонажи.
Джулиън Ермитаж EmptyНед Май 26, 2013 8:02 pm by Léa Voltaire.

» Търся всичко останало..
Джулиън Ермитаж EmptyНед Май 26, 2013 7:44 pm by Léa Voltaire.

» Emmelie 'Léa' Voltaire.
Джулиън Ермитаж EmptyНед Май 26, 2013 4:32 pm by Виктор Карпович

» Алина.ᴳᵘᵇᶫᵉᴿ
Джулиън Ермитаж EmptyНед Май 26, 2013 3:11 pm by Виктор Карпович

» Какво късметче ви се падна днес?
Джулиън Ермитаж EmptyСъб Май 25, 2013 8:45 pm by Виктор Карпович

» Намисли си някой потребител преди да влезеш
Джулиън Ермитаж EmptyСъб Май 25, 2013 8:34 pm by Жюстин Карпович


Джулиън Ермитаж

2 posters

Go down

Джулиън Ермитаж Empty Джулиън Ермитаж

Писане by Джулиън Ермитаж Пет Авг 03, 2012 12:13 pm

Джулиън Ермитаж Tumblr_llf3y18hro1qafcw7o1_400
-Можеш да си ходиш, Джулиън.- нареди женски глас, докато той закопчаваше бялата си риза.
По погледа му личеше, че не е напълно съгласен с мнението й, но нямаше голям избор, нито възможност да откаже на това, което поиска Вера. Извърна се, за да я погледне с периферното си зрение. Изглеждаше повече от блажено и Джулс можеше да се закълне, че обожаваше да я вижда по този начин. Тялото й беше разположено удобно върху балдахиненото ложе, завито само през кръста с копринени завивки, които до преди минути бяха разкъсвали от страст, а самото й същество пръскаше толкова много сексапил, че Джулиън беше способен да се върне на момента в леглото при нея и да й демонстрира всичко, онова, което всъщност премълчаваше през повечето време по край нея. А то не беше никак много. Не веднъж не й казваше колко всъщност я харесва, колко привлечен се чувства от всяка една част на тялото й. Предпочиташе да говори напълно делово с нея, когато посещаваше Русия. Правеше го все по- често и по- често, но смяташе това да бъде последния път. Не можеше да си позволи повече грешки с тази човешка жена. Не искаше да го прави! Нито да я остави на мира напълно, когато тя знаеше толкова много за него. Толкова непозволени за човешките уши неща.
-Я понимаю, Вера.- изрече с плътния си глас мъжът, докато се изправяше от ръба на леглото и закопчаваше дънките си.
Ако някой му кажеше, че ще направи най- голямата грешка в живота си през тази вечер, никога нямаше да повярва на това. Та, самата 2011 година му се струваше толкова успешна, колкото не можете да си представите. Хранеше се редовно, бизнеса вървеше и нямаше никакви спънки от властите при изнасянето и внасянето на разни работи... изнасянето на оръжия и жива плът за Афганистан и САЩ беше печеливша работа и като потенциално силен представител на мъжкия пол си го биваше по омайването дори на мъже, въпреки че можеше да се закълне, че женската компания имаше нещо много по- нежно сред съставките си от мъжката- толкова не приятна понякога Но често му се налагаше да се задоволява с каквото има, дори да не беше най- доброто като свежа, тинейджърска плът от някоя похотлива девойка, търсеща си силни усещания, каквито Джулс предлагаше. Не подбираше достатъчно, за да се чувства постоянно щастлив и във форма, но се стараеше да не издава несъстоятелността си.
-Само не забравяй, че имаш нещо мое.- напомни Джулиън, добавяйки последни щрихи към облеклото си, а именно кецове и коженото, ново яке.
-Ще се погрижа да ти пратят всички дискове и касети с информация, както и личните ми вещи, останали от онзи ден, заедно с лаптопа и архива на цялата охранителна система.- осведоми го с лека досада Вера, докато се изправяше от леглото, придържайки чаршафите към себе си. Вдигна ги така, че да прикриват цялото й тяло. отпред и да оставят приятна гледка само към дупето й тънкото й кръстче. Джулиън беше на косъм от това да прокара пръст по гръбнака й и отново да загали тази нежна кожа, която притежаваше събеседничката му, но вместо това той напипа спусъка на пистолета си. Вдигна мерника срещу нея и се прицели добре, докато я гледаше в гръб как се приближава към вратата.
Само един лек натиск... и тя беше повалена на земята. Тялото й се свлече безпомощно, докато кръвта бликаше на големи талази през раната, която минаваше толкова близо до сърцето, че я беше умъртвила в мига на получаването.
-Съжалявам, прекрасна Вера, дано не ми се сърдиш много.- с обожание в гласа си напусна помещението Джулиън.

Джулиън Ермитаж Cam--gigandet-2-300
-Но, моля Ви, това не е възможно, аз нямам дете!- за пореден път Джулс се опита да убеди госпожа социалната, провеждайки един и същи разговор за n-ти път през последната седмица, докато се опитваха да му пробутат някакво пеленаче, за което дори не беше осведомен до сега.
-Господин Ермитаж, не сте първия мъж, който не иска да признае детето си. В рожденното свидетелство на Сара Димитровна ясно е написано вашето име в графата "баща".- скастри го от другата страна старата дама недвусмислено. Явно беше прекалели с хапчетата, или пък страдаше от липсата им на прием... кой можеше да знае подобно нещо? Джулиън вече си представяше как челюстта й се стяга нервно, а пръстите й тракат по дървената повърхност на бюрото. Беше му пределно ясно как изглежда една раздразнена и разгневена дама над четиридесетте, навлязла дълбоко в менопаузата. Предпочиташе къде къде по- млади жени и някак си номера му не минаваше през тази, но обвиняваше факта, че просто не е пред нея, за да я омае хубавичко. Пък и може би беше лесбийка, но това, разбира се, не представляваше ни най- малка пречка за мъжественото му аз, което нямаше да приеме, че има жена, която да не го харесва.
-Добре де, не ме разбирайте погрешно. Аз дори не знаех, че Вера Димитровна някога е била бременна. Вярно, че отсъствах по това време повече от година, ама все пак не вярвам на думите Ви!- опита за пореден път да се оправдае Джулс, докато похапваше сладко сладко парченца портокал.
В интерес на неговата истина, той говореше самата истина. Беше прекарал около единадесет месеца в неизвестност и когато се прибра отново в Русия, на Вера изобщо не й личеше, че някога е била бременна или че е родила, но ето че два месеца след смъртта й, вече го издирваха. И то не защото е заподозрян, а защото искаха да му връчат дете, което не беше съвсем сигурен, че е негово, но иди обяснявай на Социални грижи, че си живееш живота в Мелроуз Плейс и изобщо не те грее за някакво си дете или пък умрялата му майка, застреляна именно от предполагаемия баща.
-Съжалявам, господине, не е мой проблем, детето пътува към Вас и скоро сигурно ще пристигне. Приятен ден и приятно отглеждане на Сара Димитровна!- телефонът от другата страна се тръшна звучно, оставяйки го в пълно недоумение.

//Днес Джулиън живее в Института, а малката му шестмесечна дъщеря в отделна къща на територията на Тусон. Той работи в Института като лява ръка на the boss, но временно бива понижен от поста си в обикновен мутант агент, поради появата на Сара.
Джулиън Ермитаж
Джулиън Ермитаж
Член на института
Член на института

Брой мнения : 23
Reputation : 0
Join date : 02.07.2012

Върнете се в началото Go down

Джулиън Ермитаж Empty Re: Джулиън Ермитаж

Писане by Алексей Беликов. Пет Авг 03, 2012 12:46 pm

Одобрен си !
Алексей Беликов.
Алексей Беликов.
търсачи;
търсачи;

Брой мнения : 139
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите