The Host
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

Тайната пътека към имението

Предишната тема Следващата тема Go down

Тайната пътека към имението

Писане by Yvonne Sewell on Съб Мар 03, 2012 4:56 pm


Тайната пътека още носеше последиците от радиацията, но тя бе най-малко засегната. Едва една четвърт от нея представляваше чакълест път с метална решетка за ограда от едната страна и засъхнали дървета от другата. Останалата бе далеч по-потайна, обвита в мъгла и криволичеща сред дървета и високи треви, достигаща обширно пространство, което се водеше за нейно начало.
avatar
Yvonne Sewell
търсачи;
търсачи;

Брой мнения : 1483
Reputation : 5
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Тайната пътека към имението

Писане by Марк Пиер on Пон Май 14, 2012 10:00 pm

Тръгвайки по пътя си от Тусон към техния малък и порутен град, Жанет започна с въпросите. Бе нормално да иска да знае повече за него и той искаше да знае за нея дори всичко по възможност, как е живяла с кой е говорила, би му било интересно да научи за всяка една минута от живота й, за всеки неин дъх. Би ревнувал до болка от всеки, който я познавал преди него, би намразил всеки, който я наранил по какъвто и да е начин. Знаеше пътя наизуст и това му помагаше да успява да я поглежда от време на време.
- Какво точно искаш да знаеш за мен, роден в Шотландия, останал сирак на 16 - изведнъж прихна да се смее, осъзнавайки че това прозвуча точно като начало на сеанс при психоаналитик. Когато тя вдигна учудено поглед към него той поясни:
- Ходил съм при много психоаналитици, по нареждане на съда - погледана я скришом, за да види как ще реагира на думите му, но тя сякаш не осъзнаваше, че това е нещо лошо - разговорите винаги започваха с това изречение "Роден съм в Шотландия, останал сирак на 16" ... може пък ти да ми спретнеш един сеанс при Утешител, до сега не ми се е случвало.
Часовете преминаха в разговори и смях, хапнаха провизиите й. Тя дору успя да поспи. Накрая навлезнаха под облака на техния радиационен облак. Той намали скоростта, за да може тя да огледа добре всички сгради и в края на на улицата спря пред една мъглива пътечка. Скочи от колата и отиде до нейната врата, за да й отвори.
- Сега скъпа моя, ако искаш да идем у дома ще трябва да мина зад теб и да скрия очите ти. - усмихна се той.

--------------------------------------------------------------------------
Изработено по идея на Чаровницата Сахара!!!


Светът е мой...Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

avatar
Марк Пиер
Водач#1
Водач#1

Брой мнения : 1823
Reputation : 1
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя http://myheartstories.wordpress.com

Върнете се в началото Go down

Re: Тайната пътека към имението

Писане by Сахара on Пон Май 14, 2012 10:09 pm

Само това? Беше изключително важна информация, запаметена в мозъка...на централно място.
Вдигна сънено глава и го погледна така, сякаш не разбира думите му. Нито чуваше, нито виждаше, само стоеше в пространството и се опитваше да се поразсъбуди.
- Да,да, разбира се. - смотолеви несвързано и стисна очите си, забравяйки няпълно за чантата, която остана в колата. А в същата тази непотребна чантичка, се криеха множество тайни за миналото й, но само хора със специални умения" биха ги научили. Ако искат (и могат). - Да знаеш, ако искаш да ме убиеш, сега е момента. Спя дълбоко, въпреки че вървя. - явно дори в съня си бе усвоила този подход към разговора, някакво недоверие и в същото време хумор, който както разкриваше, така и потулваше...
Искаше й се, ала не успя да зърне и запамети докрай красотиите на това място, защото сънят се бе оказал по-опасен, отколкото й се щеше...Та дори сега не можеше да мисли нормално (като авторката), затова реши че ако е писано да я заколят тук, щяха да я заколят и тя да не се съпротивлява.

--------------------------------------------------------------------------


Lovers need to know how to lose themselves and then how to find themselves again:


by Mark Pierre <33


avatar
Сахара
Член на института
Член на института

Брой мнения : 1180
Reputation : 1
Join date : 13.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Тайната пътека към имението

Писане by Антъни Прескот on Пет Май 25, 2012 2:53 pm

Антъни бе попаднал в доста комична ситуация, държейки в една ръка картата, която купи от предишната бензиностанция, а с другата кормилото на колата. През последния половин час, той бе минал вече 3 пъти покрай едно и също място и почти се бе примирил с истината - а именно, че се е изгубил. Сигурно бе пропуснал някоя свивка, което не бе необичайно, имайки в предвид тесните, почти незабележими разклонения, врязани в гората. Местността бе леко зловеща, а с настъпилия залез, сега бе тъмно като в гробница. Човешките му очи се взираха в пространството от пътя, което фаровете му осветяваха, но това бе недостатъчно, че да открие къде точно бе сбъркал пътя. Ядосано натисна спирачката, заковавайки своята гордост на пътя съвсем спокойно, тъй като тази улица не бе ползвана от години, съдейки по изправността й. Светна лампата в колата и пак, за пореден път, разгледа картата на района. Имаше множество отклонения, по едно от които, самият той бе поел и в крайна сметка загубил. Вече беше доста късно и се съмняваше да намери някой достатъчно приветлив човек, който да му посочи пътя към града. Очите му пареха от непрестанното взиране да различи обектите пред себе си и осъзнаваше, че най-малкото, което би могъл да стори, е да си почине. Но на пътя нямаше мотел и единствената му опция бе да спи в колата. Но точно тук, в тази опасна област, не бе най-доброто място да си легне и спокойно да поспи. Знаеше, че всяка секунда ще бъда нащрек за някой хищен звяр и нямаше да може да си почине и накрая пак щеше да е изморен. С въздишка на примирение включи на скорост и премина още няколко метра, когато я видя. Една огромна сграда, чиято фасада не бе скоро ремонтирана и явно бе построена като цяло преди много години. Щеше да е идеално да си наеме стая, но се съмняваше да е хотел. Нищо не му пречеше обаче да провери. Затова взе сака си, в който бяха събрани всичките му вещи и заключи колата, оставяйки я на една от обвивките, водещи към имението.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Антъни Прескот
Хора;
Хора;

Брой мнения : 63
Reputation : 0
Join date : 22.05.2012
Местожителство : Тусон

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Тайната пътека към имението

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите