The Host
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

Кафене "Луксор"

Предишната тема Следващата тема Go down

Кафене "Луксор"

Писане by Blue. on Чет Авг 16, 2012 8:04 am


--------------------------------------------------------------------------
„Харесва ти да играеш.
А аз... дори не знам правилата”


„Защо ти е да знаеш правилата...
когато играта не се нуждае от такива”,
avatar
Blue.
търсачи;
търсачи;

Брой мнения : 33
Reputation : 0
Join date : 01.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кафене "Луксор"

Писане by Temptress on Пон Окт 01, 2012 8:26 pm

Стъпките ми отекваха в празният коридор, водещ към апартамента на Калеб. Бях успяла да докарам на косата си до приличен златеникав цвят, а на лицето ми имаше толкова много грим, че вероятно и самата ми майка щеше да ме подмине без да ми обърне внимание. Изглеждаше толкова безвременно, че нямаше начин някой да ме познае, освен ако нямаше супер голяма доза късмет. Дрехите ми бяха толкова семпли и нетипични за мен, че когато вървях по улиците се загубвах след океан от хора и всички ме подминаваха.
Дори не ме поглеждаха.

За тях вероятно преобразеното ми аз не бе нищо особено. И все пак се чувствах облекчено, че никой не прояви интерес към мен. Не исках да разчитам на случайността, а и все пак нямаше да си простя, ако прецакам прикритието на брат си.
Пригладих ненужно гънките на полата си и бутнах вратата. Въпреки ранният час бях сигурна, че той не спи. Всъщност той никога не спеше, когато идвах да го посетя.
Обаче този път бе различно.
Този път не срещнах укорителният поглед на брат си, не получих и нито една забележка за "ужасното" си облекло...И, не това не означаваше, че изведнъж бе придобил необичайна сладост, а просто, че го нямаше. Бях закъсняла с пет минути и проклетника се бе изпарил от лицето на земята. Естествено намерих бележка, с която ме уведомяваше, че има работа и ще се видим след седмица на обичайното място.
- Проклет да си Калеб - изпсувах, смачквайки в ръката си парчето хартия, все едно то бе виновно за неволите ми.
И тъй след като нямаше какво да правя повече там се изнизах преди някой да ме е видял и да възникнат ненужни въпроси. Но вместо да се насоча към таратайката, която би трябвало да мине за кола и да се изпаря от градът влязох право в отсрещното кафене. Толкова дълго време мечтаех за нормално капучино, че си заслужаваше риска. В този ранен час никой не ми обърна внимание затова седнах на една от масите, която бе разположена в самият край и потръпнах усещайки ароматът на горещата течност. Да, определено имах нужда от кофеин...

--------------------------------------------------------------------------
After tonight who knows where we'll be tomorrow?


What if we`re never here again?
avatar
Temptress
Хора;
Хора;

Брой мнения : 801
Reputation : 0
Join date : 24.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кафене "Луксор"

Писане by Athena. on Вто Окт 02, 2012 5:53 pm

Кофеин. Стъпка към доброто настроение. Надяваше се, че бе на правилен път в размишленията си. В противен случай кафето просто можеше да притъпи остротата в тона и действията й. Беше голям напредък, в случай, когато самата Атина едва се търпеше, пък какво оставаше за тези край нея?
Най-яркият пример за киселото й настроение бе отпреди минути. Младата жена вървеше гордо по улиците на Тусон, въпреки безрасъдността да се пъха право в лапите на звяра, когато знаеше, че я издирват. Не защото беше човек, а защото беше Пенелъпи. Истинското й име, с което един определен Търсач я издирваше с фикс-идеята, че тя бе идеалния приемник за неговота любима Душа-Утешител. Кой да вярва, че и те са готови на всичко за онези, които обичат?
Атина бе почти същата. Малко по-семпли дрехи, чифт слънчеви очила, прикриващи тъмните й ириси бе нейното възприятие за дегизировка.
- Простете... - промърмори, щом се докосна бегло до нечие тяло, влизайки в кафенето, но в тона й липсваш извинение, а по-скоро упрек, че жената бе на пътя й. Същото се бе случило с бедното момиченце на улиците, което бегло бе закачило ръката й. Тогава майка му, миролюбива Душа, издържа доста обстойно обяснение как трябва да възпитава повече дъщеря си. Вероятно подобна кисела размяна на думи очакваше и сервитьорката, която приближаваше за поръчката й. И Атина не си въобразяваше... Напротив, точно светът й бе виновен, защото тя нямаше навика да признава своята вина. И точно защото едно гласче в нея напомняше за истината, тя ставаше по-кисела и горчивината се настаняваше трайно върху лицето й. Вероятно онази недоверчива, но реалистична оптимистка отдавна липсваше на личностите в обкръжението й, но сега тя бе твърде замислена над себе си, че да мисли какво липсваше на останалите. По-скоро мислеше на нея какво не й липсваше... Определено не бяха проблеми.

--------------------------------------------------------------------------
I hear you crying softly for the way it was before.
Where're you now?
avatar
Athena.

Брой мнения : 188
Reputation : 0
Join date : 14.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Кафене "Луксор"

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите