The Host
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

Изоставеният град

Предишната тема Следващата тема Go down

Изоставеният град

Писане by Yvonne Sewell on Съб Мар 03, 2012 4:58 pm


Същността на града бе далеч по разрушена. Мъгла обхващаше по-голямата част, а сградите стърчаха като скелети. Повечето бяха разрушени от липсата на грижи, а по част от тях бяха зейнали дупки дори в средите на стените, където това не бе особео обичайно.
avatar
Yvonne Sewell
търсачи;
търсачи;

Брой мнения : 1483
Reputation : 5
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният град

Писане by Skye. on Пет Май 11, 2012 9:12 pm

Скай се разхождаше наоколо. Това място ѝ харесваше. Падаше си по такива места по принцип.. Странно, нали? Не беше особено красива гледка. Обикновено носеше тъжно чувство. Колко ли хора преди са живели тук? Сега бе останало само останки от някога съществувалите красиви сгради. На всичко отгоре имаше и мъгла. Беше много гъста. Но Скай харесваше това.
Беше и страшно. Беше почти невъзможно да видиш ЖИВ човек тук. Дори Уест понякога се страхуваше. Нямаше никой до себе си, за това обичаше да се усамотява тук. Никой не я притесняваше. Обичаше да размишлява.
Русокоската вървеше направо по една улица с напукан път. Имаше доста дупки. Бе облечена със дълга черна тениска, която стигаше колкото да покрие дупето ѝ, къси сиви панталони и черни кецове. Все дрехи от стила ѝ. Това обичаше да носи. Вписваше се почти перфектно в обстановката.
Стигна до любимата и сграда - може би най-голямата в града. Беше много висока и разрушена. Доста от стълбите липсваха, но това не пречеше на Скай да се изкачи на покрива.. ако въобще вече беше останал някакъв. А и това беше една от сградите, които не миришеха чак толкова зле. Седна на ръба на сградата и пъхна слушалките в ушите си. Изкара цигара. Захвана я със устните си и я запали.

--------------------------------------------------------------------------


I tremble.
They're gonna eat me alive.
If I stumble..
They're gonna eat me alive.
Can you hear my heart beating like a hammer..
Help I'm alive, my heart keeps beating like a hammer..
Hard to be soft, tough to be tender..
Come take my pulse the pace is on a runaway train.

avatar
Skye.
Мутанти
Мутанти

Брой мнения : 36
Reputation : 0
Join date : 11.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният град

Писане by Veronique. on Съб Май 12, 2012 8:02 am

Туп ! Туп ! Туп !
Малкото камъче прелетя напред забивайки се в една от изоставените сгради. Звукът, който така поразително се извиси в мъртвешката тишина, донякъде стресна Вероник. Крехкото й телце потръпна за миг преди предпазливо да започне настоятелно оглеждане на бившата цивилизация. Страхуваше се, не за себе си, а за сградата. Ами ако се срутеше тук !? Какво щеше да се случи с аматьорското й прикритие тогава !?
Мис Фальор премига няколко пъти, за да установи накъде всъщност отива.. Гъстата мъгла скриваше, от неспособният й човешки поглед. всички дестинации в близост два метра. Разбира се, разбира се, обмисляше и възможността да се върне назад, но щом погледа й отиде в тази посока отчаянието я обзе напълно.
- По дяволите.. - изруга под нос и бавно извади малка кутия с цигари от джоба на късите си панталони. За разлика, днес мис бе решила да прикрие извивките на финото си тяло с дебел, дълъг суичър... Запалката щракна зловещо, осветявайки лицето на Фальор. Тялото й нетърпеливо пое от приятния аромат на тютюн. Вдишваше дълбоко, сякаш докосваше цигара за последен път.. Може би наистина бе така !? Можеше да очаква и неочакваното на това място и въпреки това упорито продължаваше да върви напред, сякаш бе безсмъртна едва ли не...

--------------------------------------------------------------------------


From a caterpillar to a butterfly
I know I got something that you’re gonna like
Don’t be afraid I won’t let you down
I’m the one that’ll make you come around

You’re the detective,
come solve my mystery..
Something about me has
got you hypnotized
I can't bite my tongue forever
While you try to play it cool
You can hide behind your stories
But don't take me for a fool



By : Роуд <333

Let me hold you for the last time.. It's the last chance to feel again.. You can't play our broken strings.. You can't feel anything..

avatar
Veronique.
Хора;
Хора;

Брой мнения : 29
Reputation : 0
Join date : 04.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният град

Писане by Skye. on Съб Май 12, 2012 2:05 pm

Скай си седеше все така. Не правеше никакви важни и сложни движения, освен от време на време да дръпне от цигарата. Всъщност тя малко я успокои. Когато беше към края си, русокоската я изгаси в цимента и погледна надолу. Видя някого, дали беше жив или някое зомби.. ? Прибра краката си навътре, като преди това те висяха от високата сграда. Надвеси се леко, но по нищо не личеше дали е жива.. А и мъглата пречеше много.
- Какво си ти? .. - измрънка тихичко момичето. Свали слушалките си и хвърли цигарата пред момичето, като се надяваше да реагира.
Изведнъж задуха силен вятър, който накара кожата на Скай да настръхне. Тя се сгуши и отново погледна надолу.. Вятърът отнесе цигарата малко по - напред, дали непознатата щеше да я забележи?

--------------------------------------------------------------------------


I tremble.
They're gonna eat me alive.
If I stumble..
They're gonna eat me alive.
Can you hear my heart beating like a hammer..
Help I'm alive, my heart keeps beating like a hammer..
Hard to be soft, tough to be tender..
Come take my pulse the pace is on a runaway train.

avatar
Skye.
Мутанти
Мутанти

Брой мнения : 36
Reputation : 0
Join date : 11.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният град

Писане by Veronique. on Съб Май 12, 2012 7:19 pm

Малката мис дочу женски мелодичен глас. Понечи да погледне нагоре, там откъдето идваше звука, но погледът й бе привлечен от нечии запален фас, който настоятелно тупна пред краката й. Наблюдаваше го няколко кратки секунди, докато той се търкаляше по пътя носен от неприятният вятър.
Тишина. Така и не посмя да пророни дума, просто наблюдаваше непознатата, доколкото можеше да фокусира поне силуета й. Не можеше да прецени дали е човек или обикновена скитаща Душа, а защо не й Търсач.. Ах, колко трудно й бе да ги различава.. Знаеше само, че не е от нейните хора. Щеше да познае гласа им, дори на онези с които не бе разговаряла много.. Всичко случило се напоследък, всички тези нашествия и... Не можеше да се справя с тях, но бяха изострили сетивата й. Щом бе оцеляла досега !
- Душа. - излъга. Дори гласът й трепна, но надеждата, че никой не е забелязал така и не умря.. - А ти какво си !? - попита притеснено. Крехкото й сърчице заби лудо, щеше да изпочупи ребрата й едва ли не.

--------------------------------------------------------------------------


From a caterpillar to a butterfly
I know I got something that you’re gonna like
Don’t be afraid I won’t let you down
I’m the one that’ll make you come around

You’re the detective,
come solve my mystery..
Something about me has
got you hypnotized
I can't bite my tongue forever
While you try to play it cool
You can hide behind your stories
But don't take me for a fool



By : Роуд <333

Let me hold you for the last time.. It's the last chance to feel again.. You can't play our broken strings.. You can't feel anything..

avatar
Veronique.
Хора;
Хора;

Брой мнения : 29
Reputation : 0
Join date : 04.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният град

Писане by Skye. on Съб Май 12, 2012 7:37 pm

Зрението ѝ постепенно се подобри, все пак две минутното взиране във непознатата бе достатъчно. До колкото се виждаше имаше дълга руса коса и беше слабичка. Въпреки приликата с перушината по главите им, двете изглежда бяха много различни. Макар, че не се виждаше кой знае колко добре, другата русокоска носеше спокойствие на Скай.
- Душа. - отговори тя, като гласът ѝ затрепери. След малко допълни: - А ти какво си?
Скай беше спокойна. Идваше тук често нямаше от какво друго да се притеснява. Страхът беше в първите пет-десет минути, докато се обеди, че нищо не се е променило..
До сега не беше срещала душа, дори не знаеше какво представляват. В представите на момичето Душата беше нещо като призрак или дух, почти не забележим за такива като нея и невидими за хората. Явно бе грешала.
Скай се изправи леко и скочи зад нея. Нямаше намерения да слиза по стълбите, колкото бяха останали..
- Вампир. - отговори набързо.
- Какво правиш тук? Не е ли опасно? Можеш ли да се пазиш? - започна със въпросите си.

--------------------------------------------------------------------------


I tremble.
They're gonna eat me alive.
If I stumble..
They're gonna eat me alive.
Can you hear my heart beating like a hammer..
Help I'm alive, my heart keeps beating like a hammer..
Hard to be soft, tough to be tender..
Come take my pulse the pace is on a runaway train.

avatar
Skye.
Мутанти
Мутанти

Брой мнения : 36
Reputation : 0
Join date : 11.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният град

Писане by Veronique. on Съб Май 12, 2012 7:58 pm

Студената кожа на непознатата се долепи до Вероник, или по - точно на няколко милиметра от нея. Човешкото същество потръпна от уплаха, но направи неминуемо усилие, за да запази контрола си. Отново мълчание. Госпожицата сякаш бе глътнала езика си от вълнение, а думата.. Думата вампир прокънтя в главата й продължително.. Отново и отново и отново.. Сякаш нямаше край. Сега какво следваше !? Големи, остри зъби, които да пробият фината човешка плът на Фальор !? Нее ! Непознатата вдъхваше някакво зловещо спокойствие, което не можеше да възприеме..
- Вампир ? - повтори съсредоточено. Нима вампирите изглеждаха така !? Мис си ги представяше малко по - страшни, неуравновесени и .. зли. Тази тук приличаше на дете, дете като самата Вероник. Невинна, миловидна.. Гласът й нежен, фин. Нищо общо с въображението на синеоката.
- Опасно е.. Аз просто обичам да се разхождам на такива места, госпожице.. Предпочитам опасността пред нашумелите улици. - обясни накратко.. Дали не бе редно да признае, че е човек ? Или маската на тези ужасяващи създания щеше да свърши работа ? - Как ? Как е възможно.. ? - промънка и рязко се извъртя докосвайки лицето на русокосата. Усмихна се леко. - Откога си така ? - попита развълнувано, сякаш страхът й се бе изпарил.

--------------------------------------------------------------------------


From a caterpillar to a butterfly
I know I got something that you’re gonna like
Don’t be afraid I won’t let you down
I’m the one that’ll make you come around

You’re the detective,
come solve my mystery..
Something about me has
got you hypnotized
I can't bite my tongue forever
While you try to play it cool
You can hide behind your stories
But don't take me for a fool



By : Роуд <333

Let me hold you for the last time.. It's the last chance to feel again.. You can't play our broken strings.. You can't feel anything..

avatar
Veronique.
Хора;
Хора;

Брой мнения : 29
Reputation : 0
Join date : 04.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният град

Писане by Skye. on Съб Май 12, 2012 8:46 pm

- Опасно е.. Аз просто обичам да се разхождам на такива места, госпожице.. Предпочитам опасността пред нашумелите улици. - обясни тя..
- Значи обичаш напрежението?
Настъпи кратка тишина, която беше развалена:
- Как ? Как е възможно.. ? - попита непознатата. По-скоро беше реторичен въпрос. Докосна лицето ѝ, от много време никой не го бе докосвал. Чувството беше странно.. Какво всъщност правеше?
- Откога си така? - попита тя, като изглеждаше различно. Сякаш някакъв интерес се бе появил у нея.
- От.. двеста и няколко години.. - отговори Скай и я погледна. Едва сега забеляза сините очи. Перфектно се вписваха в приятното лице на момичето срещу нея. На фона на цялата тази развалина, тя изглеждаше като нещо красиво, нямаше си име.
- А.. Какво всъщност е да си душа? - заинтересува се тя.. Погледна момичето в очите като направи лека усмивка, стараеше да създаде горе-долу приятна обстановка за синеочката и да ѝ разкаже.

--------------------------------------------------------------------------


I tremble.
They're gonna eat me alive.
If I stumble..
They're gonna eat me alive.
Can you hear my heart beating like a hammer..
Help I'm alive, my heart keeps beating like a hammer..
Hard to be soft, tough to be tender..
Come take my pulse the pace is on a runaway train.

avatar
Skye.
Мутанти
Мутанти

Брой мнения : 36
Reputation : 0
Join date : 11.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният град

Писане by Veronique. on Нед Май 13, 2012 10:06 am

Удар под кръста ! Душа !? Какво означаваше това всъщност.. ? Нито можеше да си отговори, нито да измисли нещо за пред непознатата вампирка, която така настоятелно бе впила стъклените си очи във Вероник. А шокът, че това създание е на повече от двеста години, бе поразителен. Наелектрезиращ. Сякаш целият свят щеше да се срути върху главата на госпожицата.. Ах, как мразеше срещите с Души, а сега.. Сега започваше да се чувства некомфортно и в присъствието на възрастната дама. О, за Бога ! Това прозвуча по - скоро като обида.. Сякаш мис Фальор си бъбреше с приятна старица.. Уви, не бе старица, по - скоро някакво съвършено същество, Богиня ! Всичко в нея бе едва ли не перфектно, всяка извивка на лицето й, всеки нюанс на косите й. Напълно и необратимо перфектна. Мис обаче нямаше никакво време да завижда..
- Нима не си чувала за тях !? .. ъм .. за нас !? - побърза да се поправи преди някой да е забелязал дребната подробност, че не се вписва в тяхното число.. Беше абсурдно да лъже. Вероятно русокосата вече бе наясно с плитката й недорасла измама. А и тя никакво понятие си нямаше от тия работи. Нито знаеше нещо по - особено за тях, нито имаше дори нищожното желание да узнае..
- Едва ли ! Не е възможно. Възрастно създание като теб... Може би си се натъквала.. - започна да размишлява на глас докато финото й звънко гласче не премина в шепот и накрая просто се изгуби някъде из мъглата..

--------------------------------------------------------------------------


From a caterpillar to a butterfly
I know I got something that you’re gonna like
Don’t be afraid I won’t let you down
I’m the one that’ll make you come around

You’re the detective,
come solve my mystery..
Something about me has
got you hypnotized
I can't bite my tongue forever
While you try to play it cool
You can hide behind your stories
But don't take me for a fool



By : Роуд <333

Let me hold you for the last time.. It's the last chance to feel again.. You can't play our broken strings.. You can't feel anything..

avatar
Veronique.
Хора;
Хора;

Брой мнения : 29
Reputation : 0
Join date : 04.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният град

Писане by Skye. on Нед Май 13, 2012 7:42 pm

Тя отново изгледа малко странно, сякаш се притесни. Може би не обичаше да говори за тях?
- Нима не си чувала за тях !? .. ъм .. за нас !? - изстреля набързо.. за тях? Може би се е объркала.. Странни мисли минаваха през главата на Скай, но нямаше причина да обвини момичето в лъжа.
- Едва ли ! Не е възможно. Възрастно създание като теб... Може би си се натъквала..
- Знам само, че са тук отскоро, а и не съм срещала до сега.. - отговори русокоската и се усмихна..
- .. или ако съм, то не съм знаела, че е душа. - допълни малко след това и се засмя леко.
Всъщност нямаше никакво значение на колко години е Скай. Не беше от тези общителни хора, трудно се запознаваше с тях.
Вятърът стана по - лек и по - свободен. Не беше толкова тежък и студен, като преди.. Лекият му полъх премина през тях, което накара телата им отново да настръхнат.
- Все тая.. Остави, някой друг път ще ми разкажеш. Надявам се.. - каза тя набързо, след което пое глътка въздух. Бързото говорене не ѝ се отдаваше, запъхтяваше я.
- А ти.. как се казваш? - попита тя с тих глас, надявайки се да предразположи непознатата.

Съжалявам за късния отговор. Нямах възможност да пиша.. Smile

--------------------------------------------------------------------------


I tremble.
They're gonna eat me alive.
If I stumble..
They're gonna eat me alive.
Can you hear my heart beating like a hammer..
Help I'm alive, my heart keeps beating like a hammer..
Hard to be soft, tough to be tender..
Come take my pulse the pace is on a runaway train.

avatar
Skye.
Мутанти
Мутанти

Брой мнения : 36
Reputation : 0
Join date : 11.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният град

Писане by Veronique. on Вто Май 15, 2012 12:00 pm

Самюел кимна замислено.. Вампирката бе напълно права. Душите бяха тук съвсем отскоро всявайки страх и ужас у простосмъртните без особена причина. А и как иначе !? Нима някой би предпочел да жертва собствената си душа, тяло, за нещо толкова абсурдно.. !? Глупости ! Пълни глупости, които несъмнено преливаха в различни спорове.. Вероник не вярваше, че на Земята се намира някой до толкова отчаян, че да се отърве от живота си по този противен начин..
- Вероник.. - произнесе името си с някакво странно обожание. На лицето й механично се лепна онази детска блажена усмивка изпълнена с капчица тъга. Спомняше си за приказките, които й говореше баща й. Как ожесточено спорил цяла нощ за това име име с майката на мис.. Разбира се, мъжката дума си казала своето ! - А ти, вампирке !? - попита внимателно кикотейки се като някаква ученичка. Не ! Това не бе обиден епитет за непознатата.. Фальор й се възхищаваше за цялото това упорство ! Два века не бе малко време, а факта, че тя бе оцеляла справяйки се със скуката и трудностите на живота през онова време, бе вълшебно.

--------------------------------------------------------------------------


From a caterpillar to a butterfly
I know I got something that you’re gonna like
Don’t be afraid I won’t let you down
I’m the one that’ll make you come around

You’re the detective,
come solve my mystery..
Something about me has
got you hypnotized
I can't bite my tongue forever
While you try to play it cool
You can hide behind your stories
But don't take me for a fool



By : Роуд <333

Let me hold you for the last time.. It's the last chance to feel again.. You can't play our broken strings.. You can't feel anything..

avatar
Veronique.
Хора;
Хора;

Брой мнения : 29
Reputation : 0
Join date : 04.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният град

Писане by Skye. on Вто Май 15, 2012 2:10 pm

- Вероник. - отговори непознатата. Тя се усмихна доволно, явно наистина харесваше името си.
- Красиво е.. - прошепна тихичко Скай и също се усмихна.
- А ти, вампирке? - попита тя като се изхили насреща ѝ, все едно ѝ се присмиваше за това което е..
Погледна я малко странно, но не каза нищо. Едва ли е имала намерения да я засегне. Поне това си мислеше тя, нямаше как да знае какво точно се върти в главата на Вероник.. Дори не можеше да предположи. Тя беше напълно непозната.
Това изкикотване леко смути самочувствието на вампира, като че ли се почувства по - нисша. Нещо отвътре я натисна..
- Аз.. Името ми е Скай. - отговори на въпроса като отново се усмихна.

--------------------------------------------------------------------------


I tremble.
They're gonna eat me alive.
If I stumble..
They're gonna eat me alive.
Can you hear my heart beating like a hammer..
Help I'm alive, my heart keeps beating like a hammer..
Hard to be soft, tough to be tender..
Come take my pulse the pace is on a runaway train.

avatar
Skye.
Мутанти
Мутанти

Брой мнения : 36
Reputation : 0
Join date : 11.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Изоставеният град

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите