The Host
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

Храмът в покрайнините

Предишната тема Следващата тема Go down

Храмът в покрайнините

Писане by Yvonne Sewell on Съб Мар 03, 2012 5:10 pm


Едва ли някой вече вярваше, че тук имаше нещо магично... Може би защото едва ли някой смяташе, че тук има хора. Но дори забравена, църквата продължаваше да напомня за някаква отминала епоха, но вече не бе сигурно дали бе тази на построяването й или онази, която бе населявала тези земи преди тези тежки и самотни времена.
avatar
Yvonne Sewell
търсачи;
търсачи;

Брой мнения : 1483
Reputation : 5
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Храмът в покрайнините

Писане by Charlotte. on Пон Мар 05, 2012 6:23 pm

Колко странно бе как от убийца като мен,готова да отнеме всеки човешки живот,като послушно кученце стана нещо съвсем различно. Колко иронично бе че преди бях готова да убивам без да ми мигне окото,защото просто така бях тренирана,а сега пазех на всяка цена всеки човешки живот който срещнех. Имах нужда от много въздух,а Стрела от разходка. Стрела бе 8 месечно паленце,което бях намерила преди около един месец. Веднага се привързах за него,бе почти като онова куче което имах,но баща ми го бе грижа само за бутилката и чашката и един ден го бе пуснал да избяга. Щом излязох навън поех дълбоко въздух. Стрела се опита да излае няколко пъти,а аз се огледах на около. Джеб отново бе на някъде,а Роуд не го бях мяркала от доста време,което си бе доста необичайно. Познавах почти всичко хора,често контактувах с тях,а преди странях от всеки жив човек и контактувах с него само ако ми бе поръчано да го убия,а най-страшното е че съвестта ми в тези дни бе започнала да се обажда. Разходката продължи дълго време толкова дълго ,че не бях усетила кога бяхме стигнали до един храм. Засмях се леко на глас. И това ако не бе намек. в същност.. за такива като мен нямаше спасение,колкото и да се опитвах да се променя. Чух стъпки зад себе си и се обърнах. Едно доста познато и красиво лице.
- Лaбрадор? - попитах изненадано. - Не вярвах че някога пак ще се видим- казах със звънлив глас,а след това се усмихнах.
- Как си?

Charlotte.
Хора;
Хора;

Брой мнения : 52
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Храмът в покрайнините

Писане by Лабрадор Проф on Пон Мар 05, 2012 7:51 pm

- Ихаа, променила си се.. Пораснала си, а аз ти помня като едно момиче.. - Лабрадор пусна една тъжна усмивка по лицето си.
Мислите му се понесоха назад във времето. Още преди пет години.. Беше нормално човешко същество, имаше семейство, приятели.. беше желан. Заедно с момичето пред него сякаш се разкри екран със спомени от миналото. Тогава тя бе едва 15-годишна, но все пак си личеше бурния и нрав. Красотатd и беше започнала да се разлиства, но той нямаше време за това тогава. Сега единствено се забелязваше, че нещо в нея е омекнало. Усмивката, която показа, не се виждаше често дори и като дете.
- Аз съм добре, но ти какво търсиш тук? Никога не бих очаквал да те видя на такова място? Сама ли си?
Може би и в нейния живот, също имаше промени като в неговия. Дали и тя беше виче като него? Щеше ли да се уплаши, ако не е ?

--------------------------------------------------------------------------
Ожени се и ще съжаляваш; не се жени- пак ще съжаряваш; независимо дали се ожениш, или не, все ще съжавялаш. Смей се на безумията на света и ще съжаляваш; оплаквай ги- пак ще съжаляваш; независимо дали се смееш, или плачеш, все ще съжаляваш. Вярвай на жена и ще съжаляваш; не и вярвай- пак ще съжаляваш; назависимо дали и вярваш, или не, все ще съжаляваш. Обеси се и ще съжаляваш; не се беси- пак ще съжаляваш. Това, господа, е квинтесенцията на цялата философия.
avatar
Лабрадор Проф
лечители;
лечители;

Брой мнения : 9
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Храмът в покрайнините

Писане by Charlotte. on Пон Мар 05, 2012 8:14 pm

Засмях се тихо.. онези години. Липсваха ми,но само толкова. Не бих желала да ги върна или нещо подобно,вярвах че всичко това,което се случваше беше някакъв знак за всички нас че може би е време да се променим,преди душите да ни променят.. В същност не знаех дали имам против или не да приютя една душа,все още не се бях задълбочавала в тази секция.
- Ти също изглеждаш невероятно.. е,както винаги. - смигнах му вдигнах малкото пале в себе си. То гледаше любопитно към Лабрадор.
- В същност нямам си на идея как стигнах до тук.. никога не съм била вярваща - казах с плътен и спокоен глас. - Нещо като бегълка съм.. след като на земята всичко се промени ,а познавах Джеб,той ми помогна да избягам,сега просто всеки ден минава в размисъл за всички убийства които трябваше да извърша за така нареченото правителство,което първо се срина,като свърталище на мишки в някое долнопробно кварталче. - засмях се отново. Пуснах палето на свобода,да потича,докато ние говорехме. Прегърнах Лабрадор леко.
- Ти си първият приятел,познат,които виждам. Наистина се радвам.. какво се случи с теб.. така внезапно изчезна?

Charlotte.
Хора;
Хора;

Брой мнения : 52
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Храмът в покрайнините

Писане by Лабрадор Проф on Пон Мар 05, 2012 8:43 pm

Отвърна леко на прегръдката и. Толкова леко, сякаш беше от кристал и всеки момент, ако затегнеше обятията си малко по-силно, щеше да се разпадне в ръцете му и да изчезне завинаги.
- Шарлот.. изчезнах.. защото вече съм с нова душа. Трябваше да опитам всичко, за да измисля лек за..хмм, ти не я познаваше.. една приятелка. Откъснах едно забранено цвете, оттам се разбра за подменената ми същност, а тогава не бяхме толкова "разпространени" като сега. Тогава аз бях беглеца.
Не съжаляваше нито за избора, нито за постъпката си. Бе дал всичко от себе си и макар не много успешно бе опитал. Света за него бе станал по-светъл, по-разбираем. Виждаше неща, за които дори неподозираше дакато беше нормално човешко създание.
-Станах лечител.. знаеш страстта ми към растенията. Обикалям, изучавам. Всеки ден откривам по нещо ново, някой нов лек. Макар и достта самотно, някой ден всичко това ще ни е от полза. Аз ще съм от полза.

--------------------------------------------------------------------------
Ожени се и ще съжаляваш; не се жени- пак ще съжаряваш; независимо дали се ожениш, или не, все ще съжавялаш. Смей се на безумията на света и ще съжаляваш; оплаквай ги- пак ще съжаляваш; независимо дали се смееш, или плачеш, все ще съжаляваш. Вярвай на жена и ще съжаляваш; не и вярвай- пак ще съжаляваш; назависимо дали и вярваш, или не, все ще съжаляваш. Обеси се и ще съжаляваш; не се беси- пак ще съжаляваш. Това, господа, е квинтесенцията на цялата философия.
avatar
Лабрадор Проф
лечители;
лечители;

Брой мнения : 9
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Храмът в покрайнините

Писане by Charlotte. on Сря Мар 07, 2012 8:43 am

Гледах го с интерес докато ми разказваше какво му се бе случило. Накрая се усмихнах леко.
- Винаги съм знаела че си по-специален. - смигнах му и тръгнах напред. Подканвайки го със себе си, влязох във храма,бе ми интересна архитектурата му. Не бях вярваща,но изкуството отдавна ме влечеше.
- Не си сам.. когато имаш нужда от нещо с удоволствие бих ти помогнала. - в такива времена никой не биваше да е сам.. не й когато целият му свят се бе променил или се променяше.
- Какво е чувството да си различен? - попитах малко след това,докосвайки една позлатена статуя.

П.П - Сори за закъснението,но имах много работа вчера и оня ден хд

Charlotte.
Хора;
Хора;

Брой мнения : 52
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Храмът в покрайнините

Писане by Лабрадор Проф on Сря Мар 07, 2012 2:49 pm

-Вече не... не се чувствам различен, а пък и аз съм си аз.- топла усмивка се разля по лицето му.- Разликата между нас и вас - душите и хората- е само в интелекта, в това колко е развит. Всичко, което правим е за д0брато на самите нас и на планета. Просто хората се страхуват и отказват да го осъзнаят.
Ако само не бягаха и не се бунтуваха, работата на душите щеше да е по-бърза и успешна. В крайна сметка те не разбираха и от там идваше несъдействието от тяхна страна. Сами правят живота си сложен. След като бягат и уж запазват човешкото в себе си, живееят ли по-добре? Не, крият се като мишки, справяйки се с това, което намират в наличност. Лабрадор не го разбираше, не можеше. Потънал в мислите си, той сякаш се изгуби, сякаш не беше с Шарлот в храмът, а някъде далеч,далеч. Често се случваше да се отнася така и да блуждае, загубвайки представа за доста неща. Не беше нещо необичайно за него. Пощгълнат от глупоста, поне според личните му наблюдения, на хората.

--------------------------------------------------------------------------
Ожени се и ще съжаляваш; не се жени- пак ще съжаряваш; независимо дали се ожениш, или не, все ще съжавялаш. Смей се на безумията на света и ще съжаляваш; оплаквай ги- пак ще съжаляваш; независимо дали се смееш, или плачеш, все ще съжаляваш. Вярвай на жена и ще съжаляваш; не и вярвай- пак ще съжаляваш; назависимо дали и вярваш, или не, все ще съжаляваш. Обеси се и ще съжаляваш; не се беси- пак ще съжаляваш. Това, господа, е квинтесенцията на цялата философия.
avatar
Лабрадор Проф
лечители;
лечители;

Брой мнения : 9
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Храмът в покрайнините

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Пон Апр 16, 2012 6:26 pm

Дръзко Желание пристъпи навътре в църквата. В спомените на Роуд това беше едно прекрасно място, което му предлагаше уединение и връзка с някоя по- висша сила. Докато очите му свикнат с тъмнината, Роуд Дръзкото Желание си припомни какво е било през очите на Приемника преди. Наистина желано място, сякаш спасение и макар стените да бяха олющени и очукани от всякъде, а стенописите отдавна да бяха избеляли почти напълно, Роуд ги беше харесвал така, както можеше да ги харесва само той. Сглоби още няколко парчета спомени и се запъти към една малка странична стаичка, където Предводителя бе запазил една здрава икона на свети Петър. Ирония или не, стори му се леко неподходяща, но очевидно бе била единствената здрава и читава тук. Дръзко Желание премахна прахта от рамката на иконата и се прекръсти веднъж, както беше правел Роуд, просто така, от уважение към самият него. Точно такова изпитваше.
Роуд Дръзкото Желание изпитваше уважение към Роуд, човека от приемника си. Но въпреки това бе стигнал до тук по спомени, трябваше да предаде цялата група в името на доброто на Душите и всъщност му беше някак гадно, че трябва да стори това, когато бе видял, колко добри можеха да бъдат хората.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Храмът в покрайнините

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите