Мотел "Фантазия"

Още с влизането си в мотела се усещаше миризмата на непроветрено дълго време помещение, съчетана с някакви евтини парфюми и нещо развалено...Силно се надяваше храната им тази вечер да бе прилична, а не някоя помия. Дори от миризмата, която сякаш бе попила в безличните сивкави стени, му се гадеше. Искаше час по-скоро да отидат в "стаята си", което сигурно бе доста голямо предположение за някакво помещение, което преди години е било склад. Цялата сграда приличаше на изоставен склад, който някой си бе наумил да превърне в мотел. Та това дори не можеше да се нарече по този начин!
Забеляза опита на жената да се направи на душа, самият той нямаше никаква "маскировка", за да прикрие следите на човек, но поне тя бе подготвена. Докато Леоноре уреждаше наемането на помещението, той сведе глава и се направи на колкото се може по-безличен. Ако можеше щеше да се слее със стените в опит да не го забележат, което бе трудна задача заради раста и фигурата му. Имаше късмет, че "рецепционистът" бе толкова "зает" да сваля Леоноре, че дори не му обърна внимание. Чудеше се как поняса дебелото му, мазно лице толкова близо до себе си и въпреки това преговаряше! Ако имаше друга възможност никога не би дошъл тук. Не стига, че дадоха толкова много пари за една кибритена кутийка, а и трябваше да понасят миризливия дъх на непознатия. Замълча си, не бе най-добрият вариант да реагира и да провали почти уредената стая. След като дори не изчака да чуе всичките "удобства", които предлага мотела, а направо се заизкачва по стълбите, което бе достатъчно показателно. Изчака жената да го настигне и веднъж щом пред тях се разкри великолепната стая с цяло легло и раздърпани завеси, се тупна на леглото. Не бе очаквал нещо особено, но как можеха да предлагат такива стаи? То това нещо с четири стени и завеси, които сигурно не са били прани от втората световна война насам не можеше наистина да е стая в мотел. Поне трябваше да има някакви задължителни неща, та те поне да предаде малко естетически вид на едвам крепящото се помещение. Върху единствената вещ в стаята - стар дървен шкаф, се виждаше поне три пръстта наслоен прах, а по земята - е, нямаше да се събува изобщо. Жената още стоеше на вратата и Антъни с едно повдигане на вежди се изправи.
- Влизай, не стой така истукана. Сигурно няма да има много топла вода, така че ти преотстъпвам банята. - Явно дори умората не можеше напълно да преспи чувството понякога да бъде галантен, макар че честно казано бе толкова уморен,че дори това скърцащо легло му изглеждаше като приятно и удобно място за спане. Прозя се и пак се намести на кушетката, която едвам събираше краката му, като обутите му в обувки крака висяха извън пределите му. Не му трябваше дори одеяло, за да си дремне. Стомахът му изкъркори, но сънят в случая бе по-наложащ.
- Аз ще поспа малко, така че ти се изкъпи спокойно. Ако решиш може да ме изчакаш и да хапнем заедно, само ме бутни да се събудя. - подсмихна се леко, тъй като събуждането му не бе чак толкова лесна задача. Само за секунда заспиваше като пън и дори да паднеше бомба не би я усетил. Друг беше въпросът, че макар да спеше дълбоко, веднага усещаше опасностите и чуждото присъствие, един инстинкт, който си бе изградил пред годините. Винаги трябваше да бъде нащрек и дори преди спеше само по няколко часа,но откакто пристигна в имението можеше да спи по-спокойно. Това бяха последните му думи, преди очите му да се затворят и да заспи дълбоко точно за секунда.

Спа не повече от няколко минути, когато едно мокро постоянно лижене по бузата му го накара да отвори очи, в напразен опит да види пред себе си някоя секси мацка, но не - действителността бе друга. Кучето, което явно не е могло да стои на едно място, се бе качило върху му и сега най-гостоприемно го приветстваше. Какво събуждане! Не можеше да каже, че не обича животните, нали казваха, че кучетата са най-добрите приятели на човека, но това събуждане определено не се включваше в най-приятните моменти прекарани с домашния ви любимец.
Леко го побута, за да стане и прозявайки се, от липсата на достатъчно сън, се огледа в напразен опит да привикне към тъмното помещение. Леоноре бе забравила да остави лампите светнати, или просто бе помислила, че така ще му е по-удобно да спи. Е, сега му бе малко трудно да види нещо в тази тъмница и с препъване, от което за малко да не си потроши някоя част на тялото, най-накрая се добра до ключа на лампата. Ярката светлина го накара да затвори инстинктивно очи, докато успеят да свикнат с внезапната луминесцентното осветление. Жената още не се бе върнала и Антъни, тъй като не бе забелязал колко е часа, леко се притесни какво й се е случило. На това място не бяха в пълна безопасност, намираха се на територия на душите, а и не му излизаше мисълта, че може рецепционистът да е разбрал какви са и да е предупредил някой от института.
Внезапната мисъл го разсъни набързо и мъжът излезе от стаята, търсейки къде се е запиляла жената, което наистина се надяваше да е сторила.
Коридорът, дълъг едвам няколко метра, му се стори като цели километри, докато тревожната мисъл за какво може да им се случи, ако ги заловят, го побъркваше. Не знаеше къде би отишла, но предполагаше, че не може да е излезнала извън мотела...не бе толкова малоумна, нали? Силно се надяваше да я намери и да не му се наложи да пита онзи похотливец долу дали я е виждал...А ако той й бе направил нещо? Тази мисъл изчезна така както и дойде, тъй като вероятността за нещо такова, клонеше към нулата. Знаеше, че може да се защитава и не мислеше, че някой толкова дебел и със забавени рефлекси би могъл да я накара да направи нещо против волята си.
Не усети кога стигна дъното на коридора, също така не знаеше какво го накара да помисли, че още може да е в банята...Бе отишла да се къпи доста отдавна, но имаше ли шанс още да е вътре? Спря се, тъй като нямаше как да провери без да влезе...Може би й бе прилошало? В такъв случай бе задължен да й помогне, може някой да я е нападнал?
Спри Антъни, просто влез и провери!
Бе лесно да си заповяда, но краката му не искаха да помръднат от мястото, от което ясно се четеше все още "Женска баня". Не че щеше да го стори за пръв път, но този път нещо го възпираше. Въздъхна и леко притвори вратата.
- Хей, вътре ли си? - Изчака няколко секунди и след като до слуха му не достигна ни звук, отвори малко повече вратата и влезе, предупреждавайки с едно високо "Влизам." Така поне, ако имаше други хора, нещо което не очакваше със сигурност, нямаше да могат после да го обвинят, че е надничал и че е перверзник. Сети се за една подобна случка в един филм, в който една баба в градската баня бе обвинила главния герой, че е перверзник и го бе изпъдила буквално през вратата, а той нямаше време да обясни, че всъщност е ТЯ. Беше толкова забавно, че мъжът се усмихна, но в следващият момент усмивката му се стопи, виждайки безжизненото тяло на земята. Първата му реакция бе да се обърне веднага и след като се успокои достатъчно попита:
- Добре ли си? - Тъй като не получи отговор продължи. - Леоноре? - Не знаеше какво се е случило, но от краткия миг, в който я видя в ъгъла, не изглеждаше добре. Престраши се да се обърне и бавно се приближи. Бе клекнала, а главата й бе опряна в студената стена, докато водата се стичаше по безжизненото й тяло. Не знаеше как да реагира в подобен случай, може би имаше нужда от помощ, но Антъни не бе експерт що се отнасяше до това. Да не би да бе припаднала? Нямаше значение сега, тъй като най-важното бе да я заведе на топло в стаята. Грабна една хавлия от отсрещния рафт и обгърна не съпротивляващото се женско тяло в нея. След като я пови, я вдигна на ръце и тръгна обратно. Още няколко пъти опита да я накара да каже нещо, но безрезултатно. Не знаеше колко дълго бе стояла, че чак водата да бе станала ледена и тялото й в ръцете му сега да наподобява ледена висулка. Бе бледа и Антъни се надяваше да е от промяната на телесната й температура, което щеше да се оправи с няколко топли одеяла и напитки, но ако бе по-сериозно...Не може да рискува да повика лекар, ако наистина бе по-сериозно трябваше да я върне в имението...
Пристигна в стаята и я мушна под одеялата, завивайки все още замръзналото тяло до шията, подпъхвайки го под нея. Направо се губеше сред планината от завивки, но това бе най-бързият начин да я сгрее. Седна в края на пружиненото легло и се зае да разтрива ръцете й. Кръвта й бе замръзнала направо, толкова студени бяха крайниците й, затова се зае да раздвижи малко кръвообращението й....Трябваше скоро да се събуди и тогава вече щеше да се установи до колко зле е положението.