The Host
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

Главния тунел към Имението;;

Страница 1 от 3 1, 2, 3  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Главния тунел към Имението;;

Писане by Алекзандър Лесбърн. on Съб Мар 03, 2012 6:11 pm


Главния тунел, едно от най- запазените места в града водеше директно към подземието на имението, стига обаче да уцелиш правилно всички разклонения, които притежаваше.
avatar
Алекзандър Лесбърн.
Admin

Брой мнения : 207
Reputation : 0
Join date : 02.03.2012

Вижте профила на потребителя http://thehostrpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Главния тунел към Имението;;

Писане by Питър Боунс on Пет Май 25, 2012 3:56 pm

Питър я пусна чак, когато пристъпиха малко по- навътре по тунела. Тук нямаше дори наченки за осветление, камо ли осветителни тела. Единственото такова лежеше в джоба на Боунс и ако някоя дама попаднеше именно на него, доста би се заблудила и сигурно щеше да му завърти някой шамар с думите "Мръсник такъв"!. Контесата още не беше предсказала такъв шамар, но трябваше ли да си играе със съдбата? Я, по- добре не и не точно в тази част на целия град, че току виж му се паднал и гей изнасилвач, поне в такъв случай, можеше да бъде сигурен, че Флориан няма да пострада. Хубаво беше, че освен градски бунтари, в града не вирееха други същества и на практика бяха доста самички и определено нямаха избор за сексуалност, освен природно нормалната- иначе все някой щеше да остане на сухо.
-Пипи би харесал жена си и да прилича на толумбичка.- засмя се, докато бъркаше с голямата си лапа в пакета с чипс и улавяше няколко късчета картофи между пръстите си.- Но тайно се надявам да стига само до сочна толумбичка, а не огромна тортичка.
Сръчка я шеговито и извади фенерчето от джоба си, включвайки светлината. Разходи я по продължението на коридора, оглеждайки отличителните знаци, за да успеят да се върнат след известно време по възможно най- лекия и не загубващ се начин. Не му се искаше да обърка север и юг и да се окажат в друго имение.
-Леле, това наистина е вкусно!- възкликна той, докато предъвкваше поредния картоф.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Питър Боунс

Брой мнения : 106
Reputation : 0
Join date : 23.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Главния тунел към Имението;;

Писане by Контесата on Пет Май 25, 2012 5:43 pm

Разкикоти се тихо, щом чу как би обожавал жена си, ако ще да е тюфлек и поклати глава. Нищо чудно, май бунтарите бяха доста чувствителни, все пак?
- Всяко нещо с времето си, Пипи. Все ще я срещнеш тази тулумбичка в близките няколко години.- Вдигна погледа си към нагъващия чипс Питър и въздъхна шумно.
Изведнъж някакъв мъж, стоящ и осветяващ целия пък застана на средата на железопътна линия и се загледа в на пръв поглед празните си ръце.От тях обаче заструя силна енергия и изглеждаха така вълшебни, сякаш са извадени от книга за магьосници!
''Ако не ни дадеш златната момина сълза, ще отнемем магическите ти сили, а без тях умираш!''
''По-добре мъртъв!Сълзата е моя, моя и ничия друга! Да я дам на вас, означава не просто да се разделя с нея, а да я предам!"

- ДРЪПНИ СЕ! -писна срещу него Контесата, ала той не се обърна, не я видя. Влакът идваше, отвратителния звук от приближаващата се машина раздираше главата й и тя сграбчи ръката на Питър, стискайки я силно. -Кажи му да се дръпне! Боже, ще го смаже! - задъхано говореше тя, а очите й грееха в котешко зелено. Влакът се приближаваше още повече и още повече... и точно преди да мине през мъжа, картината изчезна и на нейно място се появи тъмния път.
Видение. Това беше видение!
"Нищо не е случайно при теб. ТОВА е важно."
- Ооооо,значи! Един мъж щеше да го блъсне влак, защото не искаше да предаде златната момина сълза на демона, той го заплаши със смърт и точно преди да се случи, картината изчезна... Какво ли означава това! - намусено се замисли. - Пипи, това място изглежда по-пусто от всяко друго! Ще е по-лесно, ако ме носиш на конче, а аз ти светя над главата, фенера е силен, аз съм клечка за зъби, а ако има опасност, ще я видим отдалече! - изказа гениялната си идея на един дъх и му се усмихна широко.

--------------------------------------------------------------------------

Feel the rain on your skin
No one else can feel it for you

I am unwritten, can't read my mind, I'm undefined
I'm just beginning, the pen's in my hand, ending unplanned

I break tradition, sometimes my tries, are outside the lines
We've been conditioned to not make mistakes, but I can't live that way.

avatar
Контесата

Брой мнения : 166
Reputation : 0
Join date : 17.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Главния тунел към Имението;;

Писане by Питър Боунс on Съб Май 26, 2012 7:26 am

Питър рядко присъстваше на нейни видения и винаги изпадаше в тотална паника, а този път тя не бе породена от това, че някой щеше да го блъсне влак, а че изобщо минаваше влак от тук. Най- притеснителното в цялата работа... ако случайно минаше метро или влак през тази част на света, то определено щеше да настане цялостна паника и да вдигне на крака всички бунтари.
Ето затова бе оставил малките, но силни ръце да стискат неговата, докато той се оглеждаше несигурно в тъмнината и въртеше светлината на фенера за някакви признаци на преминаващо превозно средство, но когато осъзна, че няма ни най- малка заплаха, а и дочу лекия й смях и безгрижност отново да се завръщат без време, се отпусна. Цапна я по главата с плика с чипс, който бе измъкнал от ръцете й нарочно и по нейн пример.
-Лудетина! Изкара ми ангелите, Флориан.- укори я леко Боунс и се понаведе напред, за да я остави да се качи върху гърба му. Вдигна я безпроблемно, усещайки увитите й ръце около врата му и крака около кръста, които придържаше леко за глезените.- Само да не забравиш да си храниш товарното магаре.
Подаде й фенера, който продължаваше да свети и се опита да не се заслепи със светлината.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Питър Боунс

Брой мнения : 106
Reputation : 0
Join date : 23.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Главния тунел към Имението;;

Писане by Контесата on Съб Май 26, 2012 7:46 am

- Магаренце, сега ще ти издам една тайна. Не се стряскай и не потъвай в отрицателни мисли за отминали събития! - погали го нежно по главата и се облегна отгоре й, подавайки му един картоф и държейки светлината над главата му, точно към пътя, по който вървяха. - Русата жена с име на цвят е жива. Блу. - стегна леко бедра около кръста му и се подхилкна. - Имаш пророк в ръцете! Прави като всички и го използвай по предназначение! - пошегува се тя и лапна ново парче чипс в устните си.
Мислите йв се още плуваха към странното видение. Какво беше? Когато видеше мъж, доста често жена се явяваше видяната всъщност, а ако зърнеше жена - мъж. Изобщо толкова объркано беше, че понякога самата тя не можеше да осмисля всичко, та Баст й помагаше.
"Внимавай какво говориш." - напомни й само тя и остави разговора на двойката изследователи да протече нормално.
- Ееех, сладки Пипи! мисля, че батерията на фенера скоро ще се изтощи съвсем. Имаш друга в джоба, нали? - вътрешно беше убедена, че всъност не носи... Very Happy

--------------------------------------------------------------------------

Feel the rain on your skin
No one else can feel it for you

I am unwritten, can't read my mind, I'm undefined
I'm just beginning, the pen's in my hand, ending unplanned

I break tradition, sometimes my tries, are outside the lines
We've been conditioned to not make mistakes, but I can't live that way.

avatar
Контесата

Брой мнения : 166
Reputation : 0
Join date : 17.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Главния тунел към Имението;;

Писане by Питър Боунс on Съб Май 26, 2012 2:32 pm

-Мислиш ли?..- той се плесна по челото.- Всъщност, ти го знаеш, де.- засмя се Боунс весело и повдигна леко Контесата, за да не я изпусне. Не, че му тежеше, но усещаше как се изплъзва от ръцете му леко и можеше да тупне по дупе на земята. Почувства с облекчен от казаното от Контесата. Отдавна се терзаеше за живота на тази жена и беше сигурен, че ако не е оживяла в някой друг живот щеше да си плати за стореното. Не беше набожен, всъщност беше съботянин, както казваше някога баща му: "В събота не работя и оръжие не нося... не ме търсете по християнски празници".
-Знаеш ли... аз мислех да се опитам да я посетя, наистина не се чувствам добре, че посегнах на жена...- призна си Питър неохотно и бръкна в джобовете си, за да провери дали носи заветната резервна батерия, но точно в този момент си спомни за какво беше заминала резервната батерия, която смяташе да запази за себе си и определено причината не беше за казване, но беше редно да й сподели.- Кхъм... предполагам, че можеш да предвиждаш къде има неравности по земята, защото резервната батерия я дадох на... една бунтарка, за да си захрани неприличния атрибут..
Извърна леко главата си, докато хапваше поредното парче чипс и се усмихна невинно на Флориан, докато виждаше как фенерчето бе започнало да премигва от време на време.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Питър Боунс

Брой мнения : 106
Reputation : 0
Join date : 23.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Главния тунел към Имението;;

Писане by Контесата on Съб Май 26, 2012 3:20 pm

- Тя е търсач. Просто внимавай. - някак сепнато изрече и потърка страна в главата му. Не й се искаше да губи никой от приятелите си, а Баст не й отговаряше точно дали ще бъде заловен или не, просто издаваше дейността й... Призванието й... - Не ми се иска да си губя кончето, нали?
Щом чу нелепото обяснение за това как е останал без батерии, едва не се стовари на земята! Те бяха в началото на обиколката, а фенера им вече нямаше светлинка...
- За вибратора на Лайла?! Сексуални лакомници! - разтресе леко пластмасовата вещ и се изкиска тихо. - Трябваше да задоволиш сексуалната й нужда и да запазиш батерията! Не би ти се отразило толкова зле, ПИПИИИИ! - но по гласа й се разбираше, че се шегува и не го мисли наистина. И все пак... не след дълго светлината започна да прескача, святка и угасва, докато накрая не стана съвсем неизползвяем. - Само веднъж ще паднем, ти няма да се удариш, аз ще си счупя нокътя и общо взето ще минем без никакви драскотини. - веднага сподели щастливата новина и прегърна през врата Питър. (имаше по-голяма вероятност да го задуши така)
Челото й се потърка в гърба му, а устните й полепнаха по плата на блузата. - Мога да заспя така! СТОЙ!!!!!!! - писна само след миг и за малко не скочи от него.
В далечината се чу див лай на някакво животно, беше или вълк, или куче, но по-скоро бе по-малко опасното. - Глутница озверели, гладни кучета. Ще им дадем ... какво ще им дадем? Чипс? Кучетата се примамват с храна. Или чипса, или някой от нас двамата, месото е вкусно. - зашептя тихо до ухото му, докато се опитваше да свикне с непрогледната тъмнина.

--------------------------------------------------------------------------

Feel the rain on your skin
No one else can feel it for you

I am unwritten, can't read my mind, I'm undefined
I'm just beginning, the pen's in my hand, ending unplanned

I break tradition, sometimes my tries, are outside the lines
We've been conditioned to not make mistakes, but I can't live that way.

avatar
Контесата

Брой мнения : 166
Reputation : 0
Join date : 17.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Главния тунел към Имението;;

Писане by Питър Боунс on Съб Май 26, 2012 3:47 pm

Питър пусна контесата на земята, защото определено нямаше да се измъкнат от глутницата, ако бяха един върху друг, щеше да е много по- лесно и за двамата да избягат, ако са по отделно... поне така предполагаше. Грабна единия пакет с ядки от ръцете на Флориан и застана пред нея. Голямото му тяло я закриваше напълно, а тя оставаше зад него сякаш бе дете, което всъщност не се нуждаеше от толкова защита, колкото му предлагаше възрастен.
Чак сега успя да дочуе лая им, който сякаш достигаше по- бавно до неговото съзнание, но трябва да се отбележи, че все пак стигаше. От тъмнината не можеше да различи достатъчно добре къде се намират кучетата или пък те. Факта беше, че лая може би не беше на едно единствено куче, а на поне две или три и то доста не нахранени. Кой знае от къде се бяха пръкнали тези същества и колко месо им се искаше.
-Флор, аз нямам излишно краче или ръчичка.- тихо каза Питър отстъпвайки назад, докато отваряше пакетчето с ядките.- Всичките си ми трябват!
Приближи пакетчето до носа си, за да вдъхне аромата на печени фъстъци, който му се услади толкова много, че му се искаше да си хапне цялото пакетче, но това не беше спанака на Попай Моряка и нямаше да му даде супер сили. Грабна между пръстите си две ядчици и набута едната в своята уста, а другата в устата на Флориан.
-Хапвай, че другото е за тях.- нареди й той и подметна част от съдържанието на пакетчето към кучето.- Дръжте песове гадни! Чумата да ви тръшне, че ми изядохте закуската... може и радиацията всъщност!

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Питър Боунс

Брой мнения : 106
Reputation : 0
Join date : 23.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Главния тунел към Имението;;

Писане by Контесата on Съб Май 26, 2012 4:01 pm

Кучетата се затичаха към изсипаната храна, оказа се че са доста по-надалеч, отколкото на Флориан и Питър им се вярваше, но ето,ч е след броени мигове грухтящото "чльоп-хръц-чльоп" подобно чупене на зъби, се чу от дъвчещите ядките същества.
- Милите, озверели са, защото не са яли нищо в продължение на седмица! Хич не ги кълни, Пипи! - сръчка го в гърба и го бутна леко настрани. Не се боеше от кучетата, просто бе предупредила за опасност на плътта им. Хаха!
Забута Питър напред и минавайки покрай кучетата, те ги залаеха, но нищо повече и продължиха с преживянето. - Учудващо, но всичко мина бързо! Ще е хубаво обаче да си размърдаме задниците, защото тия песове няма да се задоволят с прашинки като дребните ядки! Да побързаме. - сграбчи му ръката и много тихо побегна с него напред, дърпайки го доста грубичко. Той можеше да забележи че за такова дребно и "крехко" същество си беше бая яка и без проблем би била шамари както на мъже, така и на жени.
След около десет минути, Контесата реши, че бяха в "безопасност" ако можеше така да се каже в този тъмен тунел и забави темпото.
- Хайде, живи сме. - намести роклята си, чак сега в тъмнината забеляза с какво е облечена! - Ама ти... сериозно си голяма шматка. -премигна срещу него и скръсти ръце. Единствено проблясващите й зелени очи можеха да се забележат в едва прогледната тъма. - Идваш тука, можеше да си сам! Не носиш месо, не носиш нищо предпазно, даже батерии не си носиш! Да не си влюбен?? - сбръчка нослето си, но това само котките можеха да го видят със светещите очи в тъмнината. - Само влюбените са така отвеяни като теб! Права бях за Лайла... - измърмори и го задърпа напред. - Хайде, Пипи, да се надяваме, че екшъна ще понамалее, иначе нищо чудно предсказанието ми за хубавите неща в живота ти да се окажат бесмислена реч и да си останем проядени от хищници плът! Юююююююууу! - разхили се и му подаде чипса. - Аз нямам нужда от повече храна, ама шишко като теб със сигурност трябва да се налочи хубаво, за да има енергия. Макар че този чипс... не знам колко енергия ще ти даде... Тука са само вредни неща, хаха!
-

--------------------------------------------------------------------------

Feel the rain on your skin
No one else can feel it for you

I am unwritten, can't read my mind, I'm undefined
I'm just beginning, the pen's in my hand, ending unplanned

I break tradition, sometimes my tries, are outside the lines
We've been conditioned to not make mistakes, but I can't live that way.

avatar
Контесата

Брой мнения : 166
Reputation : 0
Join date : 17.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Главния тунел към Имението;;

Писане by Питър Боунс on Съб Май 26, 2012 4:26 pm

-Бих се ориентирал към жени, които търсят по- естествен път към насладата.- сръчка я по същия начин Питър и закрачи малко по- бързо през тунелите с надеждата скоро да стигнат до отличителния знак, до където се простираха неговите дежурства по тези места и да се връщат скорострелно на обратно. Нямаше търпение да се качат горе и да се позабавляват в цивилизацията, където нямаше да има кръвожадни глутници, които си умират да захапят някоя крехка кълка от Контесата или тлъстичко мускулесто бутче от Боунс. И в двата случая нямаше да бъде удовлетворен от развоя на нещата, затова можеше да си позволи да не прибягва до тях.
-Едва ли остава много до връщането..- напомни Питър и пое пакета от ръцете й, набутвайки огромно количество картофки в устата си.- Дфа знфаеш, че трябвфа да мфи сготвиш като се качим горе.- изтърси с пълна уста той и прегътна, след като сдъвка добре картофеното съдържание в устата си.- Моето коремче има нужда от много храна.- той го потърка с длан и се ухили срещу Контесата, макар да не беше сигурен, че тя ще го види, но нямаше нищо сигурно в момента.
Както и внезапното му пропадане на крака в една лека вдлъбнатина на пода, което не беше очаквано. Голямото му тяло залитна заплашително веднъж на ляво, веднъж и на дясно, докато той размахваше ръце в опита си да запази равновесие, но опита му да спаси и картофената прелест му донесе едно тупване по лице и с вирнато дупе нагоре.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Питър Боунс

Брой мнения : 106
Reputation : 0
Join date : 23.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Главния тунел към Имението;;

Писане by Контесата on Съб Май 26, 2012 5:01 pm

- Я, предсказанието ми се оказа грешно. - объркано изрече тя и дори е отрази жестокото му тупване на земята. Баст да не би да се шегуваше с нея? Или.. - Счупи ли си нокът, Пипи? - попита замислено и му подаде ръка да се изправи - Ставай, съкатко! Колко си сладък, влюбен, непохватен, ящен! Юххуух! - пошегува се с него и изцъка тихичко.
Дръпна го доста силно нагоре и той се изправи, блъскайки леко тялото си в нейното, което пък подскочи назад. "Тц!" завъртя очи през смях и го задърпа към далечната светлинка, която се появяваше в тунела. - Мдаа, вижда се светлината в тунела. - закима и се разтича с него дори напред, за да стигнат възможно по-бързо. - Ще ти сготвя, разбира се, само че първо трябва да купих хапчета против диария. - спокойно му съобщи и повдигна чаровно вежди. - Мога да готвя само пикантни храни, ама много пикантни, които само една мексиканка като мен може да пердаши, всичко друго ми се получава като манджа с грозде и не е препоръчително да се опитва... дори от кученца. Не е като да не исках да се науча, ама просто се населиха душите и желанието ми да се науча си умря, хаха! - тогава тя също беше попаднала в лапите на търсачите и се сдоби с една душа в комплект с тялото си... - Някои от групата все още се ужасяват от възможния допир с мен - засмя се някак посърнала, хубавото бе, че бяха само 3, а от огромната им групичка... не беше чак такъв проблем. Те просто я избягваха. Хвана свободно под ръка своя Пипи и му се усмихна меко. - Но обичам да експериментирам... - повдигна невинно вежди.

--------------------------------------------------------------------------

Feel the rain on your skin
No one else can feel it for you

I am unwritten, can't read my mind, I'm undefined
I'm just beginning, the pen's in my hand, ending unplanned

I break tradition, sometimes my tries, are outside the lines
We've been conditioned to not make mistakes, but I can't live that way.

avatar
Контесата

Брой мнения : 166
Reputation : 0
Join date : 17.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Главния тунел към Имението;;

Писане by Питър Боунс on Съб Юни 02, 2012 6:15 pm

Питър опипа ноктите си, но не установи счупване... не, че щеше да му попречи с нещо... ръцете му бяха загрубели в последните няколко години и на пипане не бяха толкова приятни колко тези на Контесата или пък на някой човек, който е живял безгрижно преди време... какъвто беше и той, но съдбата му предложи по- интересен живот в същия град и същата къща, но в други обстоятелства.
-Ау, добре, че не успях да счупя.- като млада дама се превъзнесе твой, а опакото на дланта му докосна драматично челото, докато почти се свлече отново на пода, драматизирайки ситуацията, а след това се изправи отново в цял ръст и преметна ръка през раменете на Контесата.- Не съм влюбен!- защити се Пипи и я сръчка в ребрата с пръст.- Освен, ако не го виждаш в бъдещето... тогава не мога да споря.
Разтри натъртеното си дупе с ръка. Да беше петдесет килограма и той, едва ли щеше да е падане от класа, но неговите 85-90 килограма мускули се бяха стоварили с голям финес на пода. Размърда гърба си и усети как прешлените му пукат като на скелет, протестираха срещу действията му.
-Ти пък да знаеш аз какъв готвач съм.- възгордя се Питър, нищо че уменията му бяха колкото нейните като изключим експериментите.- Аз ще готвя.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Питър Боунс

Брой мнения : 106
Reputation : 0
Join date : 23.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Главния тунел към Имението;;

Писане by Контесата on Съб Юни 02, 2012 6:44 pm

Повдигна подозрително вежда и го загледа невярващо. Добър, а? Добре, добре, стига да не приключеше с повръщане или диария, всичко щеше да превъзходно. Контесата не бе особено претенциозна откъм храна, просто обичаше по малко и да й е вкусно. Потърка с длан бузата си и я остави на кръста му, при което се разкиска и започна да го подръпва леко наляво-надяно, подобно някой закоравял пияндурник, прекарал за пореден път повече време от нормалното в кръчмата.
- Очаквам да бъде положителна изненада, Пипи, в противен случай ще си останем гладни. И хей, ние да няма да оставаме в града? Мисля, че ще ни бъде трудно да намерим пътя за наобратно, освен ако не вземем фенер... - потърка лице в ръкава му и притвори очи, въздишайки тихо. Беше доста якичък, сравнявайки собствените си пилешки мускули и неговите огромни, като бидони (тука преувеличи) ръце, направо с почувства нищожна откъм физика, както и повечето бунтари. Ето, като си увиеше ръцете около нея и все едно мечок я обхваща!
Беше прав, в сравнение с 90% от хората тук, нейния живот бе лек, без никакви драматични случки и общо взето това беше една от причините да запази невинността и чистотата както на съзнанието, така и тялото си. И не се чувстваше зле от това. - Остана малко! - някак щастливо оповести, щом забеляза съвсем края на тунела.
Ощипа го по коремчето и се затича като някакво малко хлапе напред, а Боунс можеше да види как прекрасната светлина на деня я обгръщаше, докато същевременно заслепяваше погледа му.

--------------------------------------------------------------------------

Feel the rain on your skin
No one else can feel it for you

I am unwritten, can't read my mind, I'm undefined
I'm just beginning, the pen's in my hand, ending unplanned

I break tradition, sometimes my tries, are outside the lines
We've been conditioned to not make mistakes, but I can't live that way.

avatar
Контесата

Брой мнения : 166
Reputation : 0
Join date : 17.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Главния тунел към Имението;;

Писане by Питър Боунс on Нед Юни 03, 2012 1:43 pm

Питър изохка и преигра, а след това се затича след Флориан. Правеше големи крачки, които му печелеха значителна преднина, макар нейната пъргавост и природна бързина. Подмина я и две крачки по- напред се обърна, разпервайки ръце, но не съумя да я улови дори, когато тя се наведе под ръката му и той я изпусна от хватката си, която още не бе заключил около тялото й.
-Другия вариант е да се върнем по пътеката през града.- леко задъхано рече Пипи.
Обърна се и я догони, улавяйки през кръста; завъртя я около себе си, за да усети колко е лека и докато не чу звънкия й смях. Винаги го караше да се отпусне и да забрави някои лоши мисли каквито в момента обезателно липсваха в празната му, тъмно руса главица.
- Но там ще има призрачни скелети и духове.- прошепна тайнствено Боунс и пусна Контесата на земята пред себе си.- Които ще искат да ни вземат дупетата и да ги изядат!
Драматично завърши с пощипването на нейното, в което имаше някакъв съвсем братски жест; липсваше неприличното, заместено от чисто искреното забавление.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Питър Боунс

Брой мнения : 106
Reputation : 0
Join date : 23.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Главния тунел към Имението;;

Писане by Контесата on Нед Юни 03, 2012 2:45 pm

Засмя се развеселено, щом я завъртя във въздуха и опря чело на свивката на рамото му, за да не й се замае свят. Обожаваше този вид игри, а както си личи, и да я носят на гръб, или да я въртят, или изобщо да я държат като "принцеса". В следващия миг вече стоеше на земята и той я щипеше по дупето! Подскочи веднага и повдигна изумено и предизвикателно едновременно вежди. Нямаше как да се остави тя!
- Ааааоооо! Ама нали знаеш, че аз мога да си говоря с тях, Пипи? И мога да ги накарам да изядат само твоето!- оплези се и го ощипа и по двете бузки на неговото, при което пак изтича напред и щом стигна "светлината" се спря и притвори очи, за да свикнат те с рязката промяна от тъмно към светло. - Ихаа... - загледа се с някакво обожание към всичко онова, което виждаше, и не че беше нещо уникално, но тя не бе излизала от пределите на имението... отдавна. - Ще те помоля за нещо. Ще ме заведеш ли в някоя от горите? Мисля, че е на път към зоната на горските бунтари? Но там, в една точно определена гора, има специално растение, което ми трябва. Нарича се Аглокантера, лекува туберколозата и изчиства чуждата карма. Също така успокоява нервите и приспива. - зелените, необятни като джунглата очи на Флориан се спряха върху прекрасните му дълбоки океани някак умолително.
Билката имаше още едно, по-специално действие, но тя предпочете да не го споменава на мъжа сега... Баст я бе помолила преди известен период от време да я потърси, заради далечните бъдещи събития, които се очертаваха в имението. - Между другото, смесена с лайка, дяволски гъби и опашка от гущер могат да убият имплантираната душа в човека, но само така съм чувала... никога не съм пробвала... [тука админите да не ме бият, ако не сте съгласни за подобно нещо просто ще е разбрала грешно.] - приближи се към него, а тъмнината на тунеа отново обгърна цялото й тяло и тя пое ръката му, издърпвайки го не особено нежно навън. - А сега накъде, Пипи?

--------------------------------------------------------------------------

Feel the rain on your skin
No one else can feel it for you

I am unwritten, can't read my mind, I'm undefined
I'm just beginning, the pen's in my hand, ending unplanned

I break tradition, sometimes my tries, are outside the lines
We've been conditioned to not make mistakes, but I can't live that way.

avatar
Контесата

Брой мнения : 166
Reputation : 0
Join date : 17.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Главния тунел към Имението;;

Писане by Питър Боунс on Нед Юни 03, 2012 4:50 pm

Когато достигна до светлината, Питър закри лицето си с ръце. Слънчевите лъчи се опитваха да го заслепят и по положението на слънцето можеше да определи горе- долу частта на деня. Не бе по- късно от единайсе- дванайсе часа и вървяха съвсем добре с времето, можеха цял ден да обикалят насам- натам съвсем свободно, а думите на Контесата накараха лицето на Боунс да светне щастливо и да забрави всичките си тревоги и да реши, че в днес могат да свършат едно много добро дело.
-Хей, Флориан, ами ако успеем така да помогнем за онова нещо в Роуд?- погледна я въпросително Пипи, докато мигаше любопитно срещу лицето й, преди да продължи да върви почти безцелно към завоя, който щеше да ги отведе до черния път към горските части на пустошта, към която принадлежеше стария, обвит от радиация град.
-Може дори в знак на благодарност да ни лепнат по някоя снимка на входа с надпис "закоравели престъпници с миролюбиви и отзивчиви сърца".- засмя се на определението, хрумнало в главата му. Закоравели престъпници? Може би Пипи и Контесата бяха последните градски бунтари, които можеше някой да нарече "закоравели престъпници", но самата мисъл беше весела.- Ще те заведа и на край света.- изплези се Питър, опрял палците на двете си ръце на слепоочията и размахващ длани като едно глезено дете.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Питър Боунс

Брой мнения : 106
Reputation : 0
Join date : 23.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Главния тунел към Имението;;

Писане by Контесата on Нед Юни 03, 2012 6:02 pm

Куршум прокънтя през главата на Баст и тя сякаш се откъсна от медитацията си, за да чуе по-добре разговора, заформящ се между човеците. Да помогнат на Роуд? На край света?! Не беше сега момента изобщо за такива неща.

- Да, точно за това и аз помисих... нека я открием, аз знам как изглежда точно и ще се опитам да направя бъркоча, за да извадим ... убием... нещото от него. Нор азираш ли, така ще се превърна в убиец на ДУША... - някак отчаяно произнесе тя. Беше бунтар, това че не можеше да убие и муха бе противопоказно на същността й!
Усети как ръцете му се докосват до слепоочията й и те сякаш забумтяха от напрежение, да, сякаш прекъсваше вената и предизвикваше главоболие... Присви леко очите си и му се усмихна широко.
- На край света ли? Хммм... ами опитай! Ако тръгнеш с мен накрай света, да знаеш, много труден ще е пътя. - намигна му шеговито и разпери ръце - Облачно е, Пипи... но това не трябва да ни смущава, нали? - потупа го по големия гръб и направи няколко крачки напред - Ти водиш, аз съм като изгубено кученце в тия среди... Направо съм срам и позор за бунтарите, хаха.

--------------------------------------------------------------------------

Feel the rain on your skin
No one else can feel it for you

I am unwritten, can't read my mind, I'm undefined
I'm just beginning, the pen's in my hand, ending unplanned

I break tradition, sometimes my tries, are outside the lines
We've been conditioned to not make mistakes, but I can't live that way.

avatar
Контесата

Брой мнения : 166
Reputation : 0
Join date : 17.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Главния тунел към Имението;;

Писане by Питър Боунс on Пон Юни 11, 2012 4:27 am

-Нямам чадър.- засмя се Питър и я хвана за ръката така, както би направил по- голям брат.
Поведе я по една от страничните пътеки, която водеше към гъсти шубраци, с които може би щяха да се затруднят, но минеха ли отвъд тях ги деляха само два километра приятно, бавно ходене по пътечки и щяха да се озоват в онези големи красиви гори, които щяха да им дарят въпросното непознато за Пипи растение.
Погледна към небето. Облаците се бяха струпали над тях като дебело, мълниеносно одеяло, което им гарантираше да се понамокрят.
-Знаеш ли какво предвиждам аз сега.- Пипи поглади брадичката си с палец и показалец и след това стрелна ръцете си към косата й. Вплете пръсти в нея и я за разрошва .- Ще задуха силен вятър и ще завали пороен дъжд и те ще разрошат и оплетат косата ти.- засмя се ведро Питър и погледна надолу по тялото й.- И ще намокрят дрехите ти.
Стигнаха до големите шубраци, които веднага се закачиха за панталоните на Питър и го накараха да се спре, за да се обърне и да започне да се опитва да измъква себе си и гащите си от лапите на тези храсти.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Питър Боунс

Брой мнения : 106
Reputation : 0
Join date : 23.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Главния тунел към Имението;;

Писане by Контесата on Пон Юни 11, 2012 7:21 am

- Ееее, ти вече го изпревари! И ей, перверзник такъв! - плесна го по дупето преди да продължат и се заразкикоти, щом целия се заомота около шубраците. О, горкия! Да му помогнеше ли? Или да го оставеше да се мъчи в такива мъки? Кискисиксикс! - М, Пипи, да не би да имаш някакви пророчески дарби? Хихихихи! - дръпна го силно, ама толкова силно, че се стовариха заедно на земята, но поне успя да го измъкне, част от плата на панталона му се бе поразпорил по шевовете, но това не беше проблем, все още бе с панталоните на дупето си и нищичко не се виждаше. - Ох! Тежиш сто и пет килограма, свинчо! - направо й извади въздуха и тя се заразшава, с цел да се отскубне от огромното му, мечешко тяло.
Нямаше да стане така? Погледна към ноктите си и се подсмихна хапливо и някак по детски, представяйки си как може да го гъделичка до припадък, или пък ... да, само да го гъделичка. Дишането на Контнесата се бе участило точно заради това, че не можеше да поеме достатъчно кислород! Ох! Шишко!

//Съжалявам за късия пост, но трябва да ставам : (((

--------------------------------------------------------------------------

Feel the rain on your skin
No one else can feel it for you

I am unwritten, can't read my mind, I'm undefined
I'm just beginning, the pen's in my hand, ending unplanned

I break tradition, sometimes my tries, are outside the lines
We've been conditioned to not make mistakes, but I can't live that way.

avatar
Контесата

Брой мнения : 166
Reputation : 0
Join date : 17.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Главния тунел към Имението;;

Писане by Питър Боунс on Съб Юни 16, 2012 10:23 am

Ах, тези дракиии! Как можаха да сдобият един от малкото останали наистина здрави панталони с нови места за зашиване. А, не не не не! Това не беше никак мило от страна на бодилчетата, които притежаваха тези трънки гадни! Щеше много да се кара с тях, когато се освободеше, но в такива моменти на неспособност се появяваше Контесата, която успяваше да го измъкне от тези сконфузени ситуации.
-Не съм перверзник!- оправда се Питър, докато се завърташе няколко пъти несигурно, след което се строполи заедно с Флориан на земята, а пръстите му се заровиха в рохкавата пръст, когато се опита да не отпуска цялата тежест на тялото си върху нея. Смехът му огласи пустотата около тях и накара тялото му, както и това на Контесата да се разтресат.- Мога да ти кажа, скъпа гадателке, че съм сто без пет кила.- отговори Пипи на забележката й и застана на колене, освобождавайки я на половина от тежестта си, но не и от хватката си.- Няма да те пусна, докато не се извиниш на шишкавото ми коремче.- той посочи въпросната част от себе си и нацупи устни така, както би направила една малка принцеса.
Косата му бе щръкнала във всички страни и носеше в себе си няколко откъснали се малки бодлички и една клонка от шипката, по край която бяха паднали преди малко.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Питър Боунс

Брой мнения : 106
Reputation : 0
Join date : 23.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Главния тунел към Имението;;

Писане by Контесата on Съб Юни 16, 2012 10:34 am

Бузите на Контесата пламнаха, но не от срам, а от смях! Беше й толкова забавно, че нямаше как да не се разкикоти на физиономията му, която можеше да оприличи само на някое малко хлапе. Да обаче юмруците му стояха от двете страни на главата й, забити в пръстта и това някак си не я караше да се чувства толкова спокойна, колкото трябваше. Усети как огромното мъжко тяло се разтриса от гръмкия му смях и едновременно с това гората, към която се бяха насочили, за да търсят съответната билка, им отвърна с "ехо" на виковете.
- Съжалявам коремче на Пипи, че те обидих... по толкова мек начин! Заслужаваш повече!- разкикоти се тя и зашава бурно под него, с цел да се измъкне от ръцете му. Дори през ум не й минаваше, че тялото й - развито, женствено и никак непривлекателно се търкаше бурно в чуждото мъжко и това, в съзнанието на един обикновен човек на нейната възраст, криеше не само сладка близост, а и други, хапливи, парливи и доста порочни желания. От нейната глава обаче бяха изключени, заради Баст и всички останали "проблеми", които някога преди бе имала.
- Като таралеж си с тая коса, порни! Ще ти викам Пипи-порнито, защото си един шишкав перверзник, който оглежда телата на невинните момиче...та! - оплези се насреща му и направи жалък опит да скръсти ръце пред гърдите си... ама де късмет. Дланите й се залепиха инстинктивно за блузката на гърба му, за да не изтръпнат от дългото стоене свити ... Ама че бодилчета! Не бяха само в неговата коса! - После ще ти помогна да ги махнеш, небой се!

--------------------------------------------------------------------------

Feel the rain on your skin
No one else can feel it for you

I am unwritten, can't read my mind, I'm undefined
I'm just beginning, the pen's in my hand, ending unplanned

I break tradition, sometimes my tries, are outside the lines
We've been conditioned to not make mistakes, but I can't live that way.

avatar
Контесата

Брой мнения : 166
Reputation : 0
Join date : 17.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Главния тунел към Имението;;

Писане by Питър Боунс on Съб Юни 16, 2012 4:17 pm

Извиващото се тяло на Контесата почти бе накарало това на Пипи да се възбуди, но той успя да си поеме дълбоко дъх и да си напомни, че това е Флориан, а не някоя от онези ненаситни жени, които крадяха батериите му, за да си ги слагат във вибраторите. Да, Питър(!), задръжки си пишката в гащите и не се излагай пред Флор, помисли си ядно той на себе си, докато грейваше с усмивката си пред лицето на тъмнокоската.
-Ах, а аз съм бил перверзник!- подкачи я Пипи и я сръчка, с големия си като кебапче пръст, в ребрата, карайки я да шавне на другата страна.- Само ти си мислиш, че гледам момичетата перверзно.- изплези се срещу й големия мъж.- Аз само си ги представям в рокли на Диор, Армани...
Да, бе, Пипи, ти така ще кажеш, измрънка едно гласче в главата му и го накара да се изправи в цял ръст, малко нескопосано, но успя, за да погледне Контесата преценяващо от главата до петите. Веднага, ама веднага можеше да й каже как си я представя, докато играят на дама... една неприлична игра на дама. С нея обаче сподели малко по- различна гледна точка за това.
-Ето, например, теб си те представям в една рокля с френска талия и в нежни пролетни цветове.- като един фалшив професионалист, Пипи направи рамка от палците и показалците на ръцете си и вмъкна лежащата Контеса в нея, притваряйки едното си око.-И не съм шишкааав! Аз само имам мускули!

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Питър Боунс

Брой мнения : 106
Reputation : 0
Join date : 23.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Главния тунел към Имението;;

Писане by Контесата on Съб Юни 16, 2012 5:20 pm

Повдигна бавно и някак иронично веждите си, когато чу обяснението му, а той дори започна да обрисува плътта й в китните дрешки на смешните марки, чиито произведения рядко, но ...е, все пак се случваше да хареса.
Тялото й остана неподвижно и направо отпуснато на твърдта, а косите й - разпилени шоколадови къдрици- описваха магнетични фигурки по сходните по цвят пътеки.
Изумрудените й очи с вплетени странни, шоколадови и златисти нишки около синкавите зеници - единственото някак остро и доста необичайно нещо в Контесата, се бяха спрели върху сините дълбоки аквамарини на Пипи и продължаваха да хвърлят иронични отблясъци на обясненията му...
- Пипи, не че нещо, ама... не забравяй с кого говориш! - бавно започна да се повдига и се закиска развеселено, защото бе придала някаква престорена важност в гласа си, когато изричаше предното изречение - Но пък е изключително това, че имаш толкова здрави спирачки! Роуд и Марк са твоя пълна противоположност! И не ме питай от къде знам - понякога Баст ми казва неща, които в никакъв случай не ми влизат в работата, но са като информация за вас. - оплези му се победоносно, вече застанала пред него и потупваща дупето и гърба си - Ооооох, сега ще имам синини... заради теб, шишлек! - боцна го в ребрата напук и потупвайки импровизирано дупето си, заподскача напред през необятната зеленина.
Навлизайки вътре двамата, изглеждаше така, сякаш преминаваха през нещо толкова енигматично, така очарователно и великолепно, че нямаше как да не се запамети в съзнанията им и макар и радиацията очевидно да бе оставила неизлечимите си следи върху иначе перфектната флора, множеството пътечки и нетрадиционните билки с така красиви и шарени цветове караха Контесата да потръпва от удоволствие.
Гръм. Толкова силен и оглушителен озвучи гората, а светкавицата лумна на небосклона и разцепи небето над тях на две... Да се връщат обаче беше безсмислено, защото бяха навлязли до толкова навътре в гората, че за да се измъкнат, им трябваше светлина... А вече се бе стъмнило... Виждаха се първите звезди, очарователния сърп на луната, днес блестящ в по-оранжев цвят и огромния облак, приближаващ се към тази феерия от чудни природни красоти и звуци.
В близката далечина (: D) се виждаше дървена постройка - къща бе прекалено силно казано, а пък разруха - реалистично, ала все пак недостойно, защото там живееха хора, нали? Но това нещо остана незабелязано от двойката.
- Пипи, имаме късмет а? - някак отчаяно рече момичето, докато стоеше клекнало пред някакво чудато растение.

--------------------------------------------------------------------------

Feel the rain on your skin
No one else can feel it for you

I am unwritten, can't read my mind, I'm undefined
I'm just beginning, the pen's in my hand, ending unplanned

I break tradition, sometimes my tries, are outside the lines
We've been conditioned to not make mistakes, but I can't live that way.

avatar
Контесата

Брой мнения : 166
Reputation : 0
Join date : 17.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Главния тунел към Имението;;

Писане by Питър Боунс on Нед Юни 17, 2012 8:15 am

Бузите му бяха пламнали. Ефект, който предизвика комплимента за спирачките му. Не бе чувал по мило нещо в последния половин час, а от устата на Контесата му се струваше като комплимент за векове напред. Щеше да си го припомня отново и отново и да си напомня всеки път, когато му се прииска, а не трябва, как го виждаше Флориан. Добре, че беше тъмно и не можеше да види аления цвят, разлял се по не толкова бледата му кожа.
Беше изумен от растителността, която се разкриваше пред тях. Не беше виждал живо растение (освен теменужката в мазето, която поливаше всеки ден), откакто се установиха тук... всъщност, откакто се случи онова нещо с радиацията.
-Ще пренощуваме някъде и утре ще се приберем, Флориан.- предложи Пипи и се надвеси над нея, за да види къде се рее погледа й, но коремчето му изкъркори недоволно.-Тихо, мило коремче, Контесата е права, че си станало шишкаво.- накара се той на коремчето си, докато го гледаше, вдигнал тениската си.- Я, виж! Малинки!
Прескочи Контесата и се затича към един храст с червени плодове... не беше напълно сигурен, че са за ядене или пък изобщо, че са малинки, но Пипиното коремче искаше своето и щеше да му дойде добре да си похапне от сладичките, изкушаващи на външен вид плодове. Сега ще си похапнаа, сега ще си похапнаа, пееше на ум Пипи, докато подскачаше като зайче (едно много голямо и набито зайче) към храста.
-Да ти кажа, чувствам се поласкан, че мислиш, че не съм чак толкова Пипи порнито.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Питър Боунс

Брой мнения : 106
Reputation : 0
Join date : 23.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Главния тунел към Имението;;

Писане by Контесата on Нед Юни 17, 2012 9:25 am

Контесата направи една недоволна физиономия, малки небрни косъмчета щръкнаха като таралеж от края на косите й, а тя, подобно разярено лапе на лъвица, се наежи срещу Питър.
- Ще остана малка заради теб! И дори не си помисляй да докосваш храста с отровните плодове! Боже! Толкова известен и отровен горски плод, мислиш ли, че под радиацията, ще има останало нещо свежо, вкусно и полезно!? - караше му се тя, но и някак си беше отдъхнала, че не си е напъхал огромна шепа от растението в устата.
Отиде до него и го дръпна някак доста гръбичко към другия край на гората.
- Идвай, за да не те напердаша. - и само миг преди да изрече това, от небето се изсипаха ситни капчици дъжд, не беше леден, а по-скоро хладък, приятно докосващ се с кожата и оставащ сладникави тръпчици по нея. - И да, ще пренощуваме тук, обаче и ще умрем от глад... освен ако там по някаква случайност няма нещо за ядене. - задърпа го към дървената постройка, ала очите й шареха по тревата, с цел да срещнат така търсената тревичка.
Утре. Нашепна Баст, и явно й каза, че тази вечер няма да се израдва на биллката в ръцете си, колкото и да й се иска.

--------------------------------------------------------------------------

Feel the rain on your skin
No one else can feel it for you

I am unwritten, can't read my mind, I'm undefined
I'm just beginning, the pen's in my hand, ending unplanned

I break tradition, sometimes my tries, are outside the lines
We've been conditioned to not make mistakes, but I can't live that way.

avatar
Контесата

Брой мнения : 166
Reputation : 0
Join date : 17.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Главния тунел към Имението;;

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 3 1, 2, 3  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите