The Host
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

Магическата гора.

Go down

Магическата гора.

Писане by Александра ♠. on Вто Мар 05, 2013 11:35 am

Пушеше цигарата си. Пламъкът почти бе стигнал до филтъра и тя догаряше. Но сякаш това само разпалваше желанието й, които не бе успяла да утоли преди малко. Разгаряше се, макар външно тя да изглеждаше спокойна и доволна, това момче, както и да се казваше то... може би беше Девин или нещо от този род с Д. Това момче просто не можеше да утоли жаждата й. Единствено успя да я убие за момент с неспособността си да я докосне по онзи взривящ начин, да накара тялото й да се разтриса от неудържим оргазъм, известяващ края. НЕ! Не беше успял да направи това и сега си тръгваше, както щеше да направи и в противния случай. Не се обръщаше към него. Не искаше да го поглежда, просто защото не го смяташе за интересен. Нито способен. Не беше нейния мъж. НУЖНИЯ мъж.
‘Ще се видим пак, нали?’,чу гласът му от вратата. Беше готов да си тръгне от стаята й и да я остави сама с нейните мисли и нейния начин.
‘Мхм’, тихо измънка Александра, а на ум добави това да не се случва повече и обви сладките си червени устни за последен път около филтъра, карайки пламъчето отпред да се разгори с пълна мощ от дръпката, която направи. Загаси цигарата в пепелника, но страстта й не угасна с нея. Мозъка й работеше на бързи обороти, отново за пореден път се убеждаваше, че и липсваше нещо. И определено знаеше какво бе то.. не знаеше, защо но трябваше да го намери..
Това утешаване, тази нужда да го прави и да утешава останалите приемайки болката им понякога я изморяваше..Чувстваше се празна вътрешно в крайна асметка не направила нищо за себе си.
Тя стана от леглото обличайки се имаше нужда да излезне от всичко това.
Имаше нужда да се разходи някъде далеч и както я гледахте така бе излезнала от хотела и се бе озовала в гората, тази гора, която я караше да се почувства наистина добре.
Да не се чувства толкова самотна.И както спокойно си вървеше, така тялото й се сблъска нечие друго.Видя лицето му, и допира на тялото й с неговия, накара нейното да изтръпне..
Дръпна се леко, опитвайки се да запази равновесие и да не падне назад..
- Ти...аз......ох.. аз да добре май звучи наистина тъпо. - каза тя, като сърцето й пропусна няколко удара преди отново да се нормализира..

--------------------------------------------------------------------------
And It Feels like I am Just too close to Love You.There's nothing I can really say.I can't lie no more, I can't hide no more.Got to be true to myself.And it feels like I am just too close to love you.
Feels so good being bad

avatar
Александра ♠.

Брой мнения : 3
Reputation : 0
Join date : 25.02.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите