Welcome
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход
Latest topics
Манипулационната
2 posters
Страница 1 от 1
Манипулационната
В имението имаше напълно оборудван медицинска манипулационна, бунтовниците се стремяха винаги да имат достатъчно медикаменти и кръвна плазма, за да успяват да спасят своите ранени другари.
Re: Манипулационната
-Оо!- Роуд сръчка Марк в ребрата закачливо и му метна един заговорнически поглед и повдигна веждите си няколко пъти.- Утешителка, викаш... а на мен ми казваше, че съм луд като се влюбвам в Душа.- засмя се. Наистина беше пропуснал много и трябваше да си навакса с положението и клюките, а това нямаше да бъде толкова трудно, колкото си мислеше. Винаги имаше по една клюкарка, която да му издаде всичко.
Реши да се направи, че не е чул отказа му да извади Душата от него и го игнорира тотално, вкопчвайки се в мисълта за приятелката му Душа. Идеята за още една Душа при бунтарите беше изключително изкушаваща, но със сигурност останалите може би нямаше да приемат тази новост достатъчно добре. Вече се бяха настроили достатъчно срещу Ивон, но това, естествено, не пречеше на Роуд да ги по излъже с официалната версия за залавянето му, която се бе опитал да представи и на Марк, но той го показваше прекалено добре, за да му повярва.
-Трябва непременно да ми разкажеш за нея, Пиер.- вдигна пръста си предупредително Роуд преди да прекрачат прага и да получи своята прекрасна целувка от Ивон.
Устните му поеха нейните и ги разцелуваха с такава жажда и нежност. Имаше чувството, че не я бе усещал от години... и от години не я бе правил своя, а това непременно трябваше да се поправи. Роуд се чувстваше значително по- добре след милата раздяла на реплики между Марк и Ивон, в крайна сметка се бореше за някакви наченки на разбирателство между всички останали и нея. Прекъсна изречението й почти в края, впивайки устни отново в нейните за кратко, но все пак достатъчно.
-Сега да отидем да ме зашием, а после ще ме полекуваш ли?-закачливо попита Роуд с перверзния блясък в очите си.
Целуна я още веднъж за щастие, просто ей така и я подмина, ровейки из кашоните, докато не намери бутилка стар скоч. Огледа я хубаво и си я взе под мишница.
-Нали не смятате да ми биете инжекция в дупето.- погледна ги недоверчиво Роуд и посочи собствения си задник.- Все още го боли от стреличката на Търсачите.
Запъти се бавно и самостоятелно към манипулационната, която никак не харесваше. Особено когато ставаше въпрос за игли, ваксини, спринцовки и всичко възможно, което може да се забие в кожата му.
Реши да се направи, че не е чул отказа му да извади Душата от него и го игнорира тотално, вкопчвайки се в мисълта за приятелката му Душа. Идеята за още една Душа при бунтарите беше изключително изкушаваща, но със сигурност останалите може би нямаше да приемат тази новост достатъчно добре. Вече се бяха настроили достатъчно срещу Ивон, но това, естествено, не пречеше на Роуд да ги по излъже с официалната версия за залавянето му, която се бе опитал да представи и на Марк, но той го показваше прекалено добре, за да му повярва.
-Трябва непременно да ми разкажеш за нея, Пиер.- вдигна пръста си предупредително Роуд преди да прекрачат прага и да получи своята прекрасна целувка от Ивон.
Устните му поеха нейните и ги разцелуваха с такава жажда и нежност. Имаше чувството, че не я бе усещал от години... и от години не я бе правил своя, а това непременно трябваше да се поправи. Роуд се чувстваше значително по- добре след милата раздяла на реплики между Марк и Ивон, в крайна сметка се бореше за някакви наченки на разбирателство между всички останали и нея. Прекъсна изречението й почти в края, впивайки устни отново в нейните за кратко, но все пак достатъчно.
-Сега да отидем да ме зашием, а после ще ме полекуваш ли?-закачливо попита Роуд с перверзния блясък в очите си.
Целуна я още веднъж за щастие, просто ей така и я подмина, ровейки из кашоните, докато не намери бутилка стар скоч. Огледа я хубаво и си я взе под мишница.
-Нали не смятате да ми биете инжекция в дупето.- погледна ги недоверчиво Роуд и посочи собствения си задник.- Все още го боли от стреличката на Търсачите.
Запъти се бавно и самостоятелно към манипулационната, която никак не харесваше. Особено когато ставаше въпрос за игли, ваксини, спринцовки и всичко възможно, което може да се забие в кожата му.
Роуд Дръзкото Желание- Хора;
- Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012
Re: Манипулационната
- Ти, какво нима мислиш, че не мога да се запозная с жена без да преспя с нея? - леко недоволно промърмори Марк, докато Роуд впиваше устните си в тези на Ивон. Май трябваше да внимава повече какви ги плещи, както той познаваше Роуд, така и Роуд познаваше него и веднага си правеше почти правилните изводи. Когато приятеля му се повлече към медицинската стая, той хвана свободния лакът на Ивон и я дръпна леко, но настойчиво, за да изостане до него, доближи се и зашептя в ухото й, така че Роуд да не го чува.
- Доверие се печели, не се съмнявам че и двамата ще съумеем да заслужим доверието си един на друг, ако помислите ни са наистина чисти - млъкна и погледна към гърба на Роуд, да не би случайно да е забелязал какво става - но ако наистина държиш на него - кимна към поклащащия се мъж в другия край на коридора той - и искаше да си част от групата, ще намериш Лечител, който да премахне Душата от него - млъкна за малко и после продължи бързо, след като видя че тя го слуша внимателно - за сега го разсеех, но той е инат и науми ли си нещо го върши, ще намери някой друг от групата да му помогне, не мога да ги контролирам всички, а и все пак той им е първия водач, биха направили всичко за него, колкото и глупаво да е то, така че ти познаваш онзи свят, проучи го и намери най-добрия Лечител, ако трябва ще го отвлечем - пусна ръката й и забърза след Роуд, колкото и да бе замае от загубата на кръв сигурно вече се чудеше, къде се бавят двамата.
Влезе усмихнат в манипулационната и се запъти към седналия на медицинската кушетка Роуд, издърпа бутилката алкохол от ръцете му и набута огромен шоколад на нейно място.
- Това ще ти помогне повече, при възстановяване на загубената кръв - отговори на нацупената му физиономия. Мина зад него и бързо започна да сваля импровизираните превръзки от врата му, раната не бе много голяма, но пък за това бе дълбока, нямаше да зарасне без шефове. Обърна се към малката помощна масичка и приготви спринцовката с местна упойка за врата на Роуд, а после се приближи от към гърба му и заговори кимайки към влизащата Ивон.
- Трябва да ти призная приятел тази жена е наистина страхотна, какви крака, какви извивки - когато Роуд закима одобрително, Пиер леко забоди иглата във врата му и му сложи упойката. От край време знаеше за страха на приятеля си от игли, не намираше нищо странно, все пак в групата имаше едно момиче, което можеше да изтреби сума Души на куп, но видеше ли паяк крещеше като побъркана, всеки си има своите страхове и фобии. Марк набързо направи няколко шефа, всъщност три, не бяха най-прецизните шефове, но пък и той не бе хирург ... Сложи чиста превръзка на врата му и се усмихна.
- Вече е изцяло твой, г-це Сюуел - потупа приятеля си по рамото и се запъти към вратата, минавайки покрай момичето се наклони и прошушна - Трябва да поговорим за проблема му, когато имаш възможност.
Вече на вратата се обърна и погледна към Роуд, той имаше леко замаен вид, но ръфаше шоколада послушно.
- Стаята ти е недокосната, така както си я оставил, ключа е на касата на врата отгоре, никой не е влизал или вземал нещо от там, така че Добре дошъл у дома - усмихна се и му намигна - а, ако Ивон иска самостоятелна стая, тази в съседство на твоята е свободна, така че може да се настани в нея, ако иска - Пиер още веднъж ги огледа одобрително и си излезе.
Продължавайте без мен, че тате пак е тръгнал да ни води по някви хижи и не знам дали ще имам нет през следващите два дни.
- Доверие се печели, не се съмнявам че и двамата ще съумеем да заслужим доверието си един на друг, ако помислите ни са наистина чисти - млъкна и погледна към гърба на Роуд, да не би случайно да е забелязал какво става - но ако наистина държиш на него - кимна към поклащащия се мъж в другия край на коридора той - и искаше да си част от групата, ще намериш Лечител, който да премахне Душата от него - млъкна за малко и после продължи бързо, след като видя че тя го слуша внимателно - за сега го разсеех, но той е инат и науми ли си нещо го върши, ще намери някой друг от групата да му помогне, не мога да ги контролирам всички, а и все пак той им е първия водач, биха направили всичко за него, колкото и глупаво да е то, така че ти познаваш онзи свят, проучи го и намери най-добрия Лечител, ако трябва ще го отвлечем - пусна ръката й и забърза след Роуд, колкото и да бе замае от загубата на кръв сигурно вече се чудеше, къде се бавят двамата.
Влезе усмихнат в манипулационната и се запъти към седналия на медицинската кушетка Роуд, издърпа бутилката алкохол от ръцете му и набута огромен шоколад на нейно място.
- Това ще ти помогне повече, при възстановяване на загубената кръв - отговори на нацупената му физиономия. Мина зад него и бързо започна да сваля импровизираните превръзки от врата му, раната не бе много голяма, но пък за това бе дълбока, нямаше да зарасне без шефове. Обърна се към малката помощна масичка и приготви спринцовката с местна упойка за врата на Роуд, а после се приближи от към гърба му и заговори кимайки към влизащата Ивон.
- Трябва да ти призная приятел тази жена е наистина страхотна, какви крака, какви извивки - когато Роуд закима одобрително, Пиер леко забоди иглата във врата му и му сложи упойката. От край време знаеше за страха на приятеля си от игли, не намираше нищо странно, все пак в групата имаше едно момиче, което можеше да изтреби сума Души на куп, но видеше ли паяк крещеше като побъркана, всеки си има своите страхове и фобии. Марк набързо направи няколко шефа, всъщност три, не бяха най-прецизните шефове, но пък и той не бе хирург ... Сложи чиста превръзка на врата му и се усмихна.
- Вече е изцяло твой, г-це Сюуел - потупа приятеля си по рамото и се запъти към вратата, минавайки покрай момичето се наклони и прошушна - Трябва да поговорим за проблема му, когато имаш възможност.
Вече на вратата се обърна и погледна към Роуд, той имаше леко замаен вид, но ръфаше шоколада послушно.
- Стаята ти е недокосната, така както си я оставил, ключа е на касата на врата отгоре, никой не е влизал или вземал нещо от там, така че Добре дошъл у дома - усмихна се и му намигна - а, ако Ивон иска самостоятелна стая, тази в съседство на твоята е свободна, така че може да се настани в нея, ако иска - Пиер още веднъж ги огледа одобрително и си излезе.
Продължавайте без мен, че тате пак е тръгнал да ни води по някви хижи и не знам дали ще имам нет през следващите два дни.
Re: Манипулационната
Беше му тъкмо на устата също да похвали Ивон за прекрасната фигура, когато усети как иглата се забива в него, но беше късно. Нямаше никакъв смисъл да протестира и докато се усети, вече беше упоен и зашит. Чувстваше се по- замаян, отколкото беше, когато Сюуел го доведе и едва съумя да помаха на бързащия Марк. Явно имаше среща с Утешителката. Искаше да се запознае с тая жена, да знае коя е завъртяла умът му и го е накарала да се влюби. Не се и съмняваше, че Марк е късметлия. Обикновено обожаваше вкуса му за жени.
Изчака Пиер да ги остави и се пресегна към масичката, където се намираше бутилката, която бе заменена с шоколада в ръцете му. Улови я за дулото по особено непохватен наглед начин, ръцете му трепереха от непоносимата немощност, която изпитваше на моменти. Развъртането на капачката щеше да бъде наистина мъчително и съкрати този процес с чупенето на дулото точно там, където го бе хванал преди малко.
Стъклата се посипаха по плочките, докато Роуд се изправяше и отпиваше юнашката от бутилката. Направи леко залитане, докато стъпваше на краката си и се приближаваше към Ивон. Счупеното стъкло бе наранило устните му и бе разкървавило долната, но това не му попречи да впие устните си в тези на Ивон жадно. Имаше дъх на собствената си кръв и скоч, наистина приятна алкохолна напитка.
-Дължиш ми една дълга рехабилитация, госпожице Сюуел.- хвана я за дупето с едната си ръка и я притисна към себе си.- Двамата изпуснахме доста за месец..
Изчака Пиер да ги остави и се пресегна към масичката, където се намираше бутилката, която бе заменена с шоколада в ръцете му. Улови я за дулото по особено непохватен наглед начин, ръцете му трепереха от непоносимата немощност, която изпитваше на моменти. Развъртането на капачката щеше да бъде наистина мъчително и съкрати този процес с чупенето на дулото точно там, където го бе хванал преди малко.
Стъклата се посипаха по плочките, докато Роуд се изправяше и отпиваше юнашката от бутилката. Направи леко залитане, докато стъпваше на краката си и се приближаваше към Ивон. Счупеното стъкло бе наранило устните му и бе разкървавило долната, но това не му попречи да впие устните си в тези на Ивон жадно. Имаше дъх на собствената си кръв и скоч, наистина приятна алкохолна напитка.
-Дължиш ми една дълга рехабилитация, госпожице Сюуел.- хвана я за дупето с едната си ръка и я притисна към себе си.- Двамата изпуснахме доста за месец..
Роуд Дръзкото Желание- Хора;
- Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
Пет Юли 19, 2013 2:20 pm by Жюстин Карпович
» Въпроси;;
Съб Юни 08, 2013 1:12 pm by Жюстин Карпович
» Другарче за рп.
Пон Май 27, 2013 8:20 am by Léa Voltaire.
» Готови персонажи.
Нед Май 26, 2013 8:02 pm by Léa Voltaire.
» Търся всичко останало..
Нед Май 26, 2013 7:44 pm by Léa Voltaire.
» Emmelie 'Léa' Voltaire.
Нед Май 26, 2013 4:32 pm by Виктор Карпович
» Алина.ᴳᵘᵇᶫᵉᴿ
Нед Май 26, 2013 3:11 pm by Виктор Карпович
» Какво късметче ви се падна днес?
Съб Май 25, 2013 8:45 pm by Виктор Карпович
» Намисли си някой потребител преди да влезеш
Съб Май 25, 2013 8:34 pm by Жюстин Карпович