The Host
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

Мазето;;

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Мазето;;

Писане by Алекзандър Лесбърн. on Съб Мар 03, 2012 10:31 pm


Или същинският вход към удобствата на съвременната цивилизация, или до колкото беше възможно те да се ползват, без обитателите на Имението да бъдат проследени.
avatar
Алекзандър Лесбърн.
Admin

Брой мнения : 207
Reputation : 0
Join date : 02.03.2012

Вижте профила на потребителя http://thehostrpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Мазето;;

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Нед Мар 04, 2012 11:07 am

Роуд слезе по стъпалата надолу, изоставяйки цялата дандания около поредния скандал в групата зад гърба си. Този път предпочете да стои на страна и да не влиза в общите спорове взимайки отношение в тях. Нима в тези тежки времена можеха да се карат толкова много и толкова често? Във времена, в които трябваше да бъдат задружни и да не се разделят независимо от мненията си. Свободата бе свършила отдавна, заменена с тихото робство на онези гадни паразити. Ах, веднъж! Само веднъж да успееше да разбере как да ги премахват от телата си и щяха да освободят и спасят толкова много хора, че на бързо, на бързо щяха да изпъдят Паразитите към тяхната си планета Произход.
Ръката му потърси ключа за лампата някъде от ляво на студената стена. Намери го малко по надолу, което го накара да слезе с още две- три стъпала по тях. Щракна ключа на лампата и се загледа в провизиите им от грабежите този месец. Не бяха останали много. Бързо развалящите се продукти вече бяха изядени, а останалите консумативи като ориз, консерви и etc. също бяха на привършване. Минералната вода, която носеха с литри на това място все още беше на лице и сигурно щяха да издържат повече от седмица и половина с нея, ала за другото не беше сигурен. Трябваше да впрегне най- добрите си съмишленици и да излязат навън, за да си набавят всичко нужно за известно време напред.
Настани се върху един от празните кашони. Пресегна се към съседния и извади бутилка с отлежало уиски, което намериха в сградата на старото кметство. Развъртя капачката на бутилката и отпи солидно количество от нея. Избърса устните си с ръкав, когато чу тропането по стълбите...

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мазето;;

Писане by Alistair. on Нед Мар 04, 2012 11:27 am

По принцип не се мешах, когато другите започваха да се държат като фрустирали копелета, и този път не правеше изключение. Мислех си да се намеся, да си кажа тежката (или не?) дума и да приключа тази глупост. Трябваше да сме сплотени, по дяволите. Ако си нямахме доверие един на друг, как щяхме да оцелеем в останките от това жалко подобие на свят?... Аз лично нямах нищо против самите нашественици, но имах много против да се разпореждат на планетата ни сякаш са си в техния откачен свят... Заради тях сега всички възможности да си върна спомените и да разбера коя съм, бяха елиминирани. Щях завинаги да остана мистерия за самата себе си.

Докато другите спореха за някакви глупости, аз стоях отстрани, облегнала гръб на стената и кръстосала ръце на гърди. Казваха ми, че гледам лошо, но всъщност това си ми беше изражението. Следях с очи какво ставаше на потенциалния ринг и вече предвкусвах как точно щяха да се избият. Дясно кроше, ляво кроше, удар в черния дроб и шут в диафрагмата щяха да предизвикат не само трайни телесни контузии, а направо масов бой. Разбирах, че всички са изнервени и недоволни, но той кой не беше?... Нещата не бяха никак розови, за да скачаме по дъгата и да яздим еднорози, но това не означаваше, че трябва да си организираме боксови мачове, за Бога...

Фиксирах с очи една фигура, слизаща надолу към мазето и дори в гръб разбрах кой е. На момента отлепих гръб от стената и с бързи крачки, заобикаляйки каращите се хора, и последвах Роуд. И без това не ми се гледаше този своеобразен цирк... Стъпвах тихо като котка, но стъпалата към мазето скърцаха, така че елементът на изненада се провали. На най-долното стъпало се спрях и се облегнах на парапета, вперила очи в Роуд, който беше седнал върху някакъв кашон и държеше в ръката си бутилка уиски.

- ... И няма да ме почерпиш, а? – усмихнах се.

--------------------------------------------------------------------------
*
# das Feuer liebt mich nicht ..



*
Ridin' through this world
All alone
God takes your soul
You're on your own.




You better have soul
Nothin' less
Cause when it's business time
It's life or death...


*
avatar
Alistair.
Хора;
Хора;

Брой мнения : 97
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : My own imagination.

Вижте профила на потребителя http://behind-blue-eyes.4rumer.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Мазето;;

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Нед Мар 04, 2012 11:53 am

-Ако обещаеш да не се избием.- засмя се Роуд и се размърда на мястото си, оставяйки достатъчно, за да може самата Алистър да се настани удобно до него, ако кашона можеше да бъде определен като удобен.
За самият Роуд си беше удобно, уютно местенце, макар и леко далеко облъчвано от някаква си радиация. Поне беше спокойно. Налагаше им се да се крият само два- три дни след грабеж, докато нещата не утихнат и Търсачите спрат да обикалят из района, не смеещи да се приближат повече заради въпросната радиация. Ако знаеше, че това върши работа отдавна щеше да е заселил това място и нямаше да му се налага да изгуби толкова добри престъпници и хора, най- вече. След като Търсачите разкараха задниците си, градските бунтовници излизаха от каналите на града и се връщаха при удобството на стаите и леглата в Имението. Един от най- добрите моменти.
-Хайде, Новорски, да те видя колко можеш да пиеш.- засмя се Роуд. Затвори бутилката и ловко я подхвърли към жената.
Познаваше способностите й и беше сигурен, че ще бъде уловена с финес и безпогрешност. Една от най- добрите, които познаваше. Загледа се за секундите, в които бутилката прелиташе от неговите в нейните ръце, в нея. Макар и с не особено много възможности за поддържане, Алистър изглеждаше безупречно, нежна и спретната по свой си начин.
off: извинявам се за краткостта, пиша го за втори път, че ми се затвори браузъра и стана малко съкратено ;хх

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мазето;;

Писане by Alistair. on Нед Мар 04, 2012 12:19 pm

Усмихнах се.

- Няма да се избием – в зениците ми горяха дяволски пламъчета и аз присвих очи. Беше ми странен навик. - Безобидна съм като камикадзе в атомна централа.

Улових бутилката с дясната ръка (лявата ми я контузи един търсач пред последния ни удар) и с едно движение я отворих, поднасяйки гърлото й към устните си. Съдейки по фамилията си и факта, че знаех руски език, можех да заключа, че имаше голяма вероятност да съм от Русия (което щеше да обяснява любовта ми към всякакви спиртни пиршества), но когато бях там преди години, не я почувствах като дом... Би трябвало да изскочат някакви спомени, някакво шесто чувство, но нищо.

Какво пък?... И без това вече беше късно.

Настаних се на кашона до Роуд, отпивайки втора голяма глътка от уискито и подавайки му бутилката. Зачудих се какво ли щеше да стане с мен, ако не ме беше намерил... Може би щях успешно да се съпротивлявам на онези паразити, но сама срещу всички, това едва ли щеше да продължи дълго. Щяха да вмъкнат в тялото ми някоя от душите, измествайки моята, и аз щях да изчезна... Макар, че доколкото се познавах, едва ли щях да позволя това да бъде краят. За щастие, този сценарий не се бе изпълнил, и то благодарение на Роуд. Да се присъединя към неговата общност бунтари не беше трудно решение, защото, погледнато реално, можех да бъда полезна.

- Не се съмнявай в мен. Нося на алкохол повече от теб – усмихнах му се. Не, че действително можех да пия повече от Роуд или от който и да е от мъжете горе; лесно ме хващаше алкохола, но хубавото беше, че не ми личеше. - Прекрасен живот – констатирах с въздишка след малко, загледана в счупената си лява ръка, която бях увила с парцал, бил преди част от рокля на цветчета, и пристегнала една пръчка, която беше дълга колкото от лакътя до китката ми. Отдавна бях спряла да броя белезите си. Вече бях свикнала с такива неудобства и честно да си кажа, не бих заменила един прокъсан дюшек за обширна стая с персийски килими и будоар. Не, че преди живеех по този начин; винаги съм гледала на лукса с презрение. Може би затова се чувствах супер тук, заобиколена от цинизъм, адреналин, постоянна опасност и лишение. – Чудя се кога ще им омръзне да се влачат по нашата планета.

--------------------------------------------------------------------------
*
# das Feuer liebt mich nicht ..



*
Ridin' through this world
All alone
God takes your soul
You're on your own.




You better have soul
Nothin' less
Cause when it's business time
It's life or death...


*
avatar
Alistair.
Хора;
Хора;

Брой мнения : 97
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : My own imagination.

Вижте профила на потребителя http://behind-blue-eyes.4rumer.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Мазето;;

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Нед Мар 04, 2012 12:53 pm

-О, наблизо си имаме една, госпожице Камикадзе, но съм сигурен, че радиацията Ви стига.- гръмко оповести Роуд.
На лицето му цъфна една, развеселена от думите й, усмивка. Не можеше да замени черния хумор на Алистър с нищо. Имаше прекрасен усет за такива шеги и винаги го караше да се смее. Беше достатъчно устата, че да отвлича внимание достатъчно дълго, докато момчетата си вършеха работата или пък в краен случай да играе примамка, макар Роуд да избягваше подобни ситуации, в които някой друг е примамка, освен него. Сещате се, чувстваше се прекалено отговорен за всички и вече знаеше какво е чувството да загубиш човек, който би дал всичко за теб. Престъпника извъртя поглед към тавана на помещението, опитвайки се да разкара мрачните мисли за последната им важна мисия. Не предполагаше, че отвличането на няколко Души ще им донесе толкова смърт и загуба на цели трима човека. Поне можеше да бъде сигурен, че нито една думичка информация нямаше да стигне до Търсачите. Бе присъствал на смъртта на тези трима герои, които щяха да се набият достатъчно добре в съзнанието му, за да може да ги спомене, когато хората надделееха над Душите и си възвърнеха контрола над Земята.
-Щом носиш повече от мен, да се пробваме.- сръчка я Роуд.- Камикадзе срещу господин Геноцид. Бихме били наистина убийствена комбинация.
Дръпна бутилката от ръката й, изпивайки юнашка глътка. Усети как топлината на спиртната напитка се разля по гърлото му и остави само приятното парещо усещане и дъх на уиски или пък беше нещо от този род, не можеше да бъде напълно сигурен. Етикета на бутилката отдавна го нямаше и оставяше само загадки за съдържанието на бутилката. Роуд направи кисела физиономия и преглътна тежко. Кимна към ръката й и замига очаквателно.
-По- добре ли е?

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мазето;;

Писане by Alistair. on Нед Мар 04, 2012 1:22 pm

Засмях се, след това осъзнах колко рядко го правех. Не си спомням кога за последно се бях засмяла, не само усмихнала. Всъщност, не знаех дали изобщо беше останало нещо, за което си струваше и да се усмихна. Цялото това криене, дъхът на смърт отвсякъде... Не знам. Беше малко нереално. Или поне аз отказвах да го призная за реално. Понякога затварях очи и ги отварях отново, с надеждата всичко това да е просто сбъркан сън, от който щях да се събудя... Но не. Всичко беше толкова истинско. Роуд, това мазе, вкусът на отлежало уиски (надявах се да е Джони Уокър), паразитите навън, тримата, които загубихме... Не ги познавах толкова добре, но се разстроих, като разбрах за смъртта им. Никой, абсолютно никой не заслужаваше това... Не го пожелавах дори на най-големите си врагове.

Но поне загинаха като герои и завинаги щяхме да ги помним. Точно като героите.

- Щом толкова настояваш да те победя... – стиснах устни и взех бутилката от ръката на Роуд, надигайки я и отпивайки няколко глътки, сякаш пиех вода. Ако продължавах с това темпо, скоро щях да започна да бъркам дясно и ляво, и щях да получа това, което в психологията официално наричат „Алиса в Страната на Чудесата”. Върнах алкохола в ръцете на господин Геноцид, който като че ли се беше замислил. Надявах се не за това, за което си мислех и аз, докато се усмихвах предизвикателно, но всъщност се чудех кой ще е следващият, който ще ни напусне... в библейския смисъл. За жалост, никой не беше застрахован. – Не се притеснявай, обещавам, че ще те нося после.

Ама май щеше да стане обратното... Щеше да ми проличи, чак когато се изправя да ходя, така че се подготвих да си стоя на мястото, като твърдоглаво магаре, в името на победата. Обичах предизвикателствата и беше достатъчно само някой да ми каже, че не мога да направя нещо, за да скоча и да му докажа обратното. И което беше по-лошото – не се отказвах. Изобщо. Нямаше никаква висша сила, която би могла да застане на пътя ми, когато съм решила да направя нещо.

Вдигнах счупената си ръка и разперих пръсти, след това ги свих в юмрук и на момента остра болка се разпростря чак в рамото ми.

- Ще оживея – казах. – За жалост, един два месеца ще трябва да си служа или с автоматични пистолети, или с ножове, или да играя ролята на примамка. Междувременно – вдигнах за момент показалец -, още си чакам Оскара за това. – направих кратка пауза, през която един въпрос изникна в ума ми и за секунда вече беше на езика ми. Обърнах се към Роуд. – Всъщност, никога не си ми разказвал как ти счупиха розовите очила... Как дойде за теб краят на света, който познаваме.

--------------------------------------------------------------------------
*
# das Feuer liebt mich nicht ..



*
Ridin' through this world
All alone
God takes your soul
You're on your own.




You better have soul
Nothin' less
Cause when it's business time
It's life or death...


*
avatar
Alistair.
Хора;
Хора;

Брой мнения : 97
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : My own imagination.

Вижте профила на потребителя http://behind-blue-eyes.4rumer.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Мазето;;

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Нед Мар 04, 2012 4:00 pm

-Искаш да ти разкажа?- повдигна въпросително вежди Роуд.
Не му се вярваше някой да иска тази не много интересна история. Самият Роуд не харесваше собствената си история, макар да се гордееше изцяло с постъпката си срещу човечеството, разпространена из цялата Земя, толкова известна била, че няколкото години бягство го бяха превърнали в човек, издирван от всички възможни световни и държавни организации, сред които и самият Интерпол. Е, не му беше лошо, не можеше да каже, че е живял зле, можеше да съжалява само за едно единствено нещо...
-Преди самото тихо нашествие, снимката ми висеше на почти всички стълбове и витрини в света. Добра слава си имах на човек, осъден до живот заради геноцид. Голям прас! Избих едва две хиляди расистки копелета.- махна нехайно с ръка Роуд и пое бутилката от Алистър. Отпи малка глъдка и продължи така, сякаш разказваше поредната клиширана приказка.- Заловиха ме в Естония след четири години бягство. Като имаш предвид, че през повечето време бях под носа на полицията и всички онези глупаци, които не виждаха колко можех да помогна на света. Признавам си, че до този момент нямах представа за Нашествието и когато се върнах в Естония бях наистина учуден, че синът и онази жена Марлене се държаха толкова различно.Предадоха ме.

Приключи разказа си някак недовършено, но всъщност не беше и приключил просто имаше нужда от глътка въздух и да избърше онази нахална сълза потекла по бузите му. Попи я с ръкава на старата си, избеляла риза. Под смръкна лекичко и отпи отново.
-Депортираха ме в затвор в Иран. Всеки ден вземаха определена бройка затворници и ги връщаха някак много променени, по- добри и спокойни и след няколко дни те излизаха от затвора. Тогава предположих, че става нещо наистина нередно. Избягах, не си спомням и аз кога с голяма група затворници. Проправихме си път чак до Америка, не питай как.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мазето;;

Писане by Alistair. on Нед Мар 04, 2012 9:16 pm

Мълчаливо изслушах историята му, паникьосвайки се за момент, когато той очевидно се разстрои. Може би не трябваше да го питам нищо... Явно не беше нещо, което обичаше да си спомня и връщането назад към спомените не беше особено приятно изживяване. Колко съм несъобразителна на моменти... Можех да разполагам с богата обща култура, разпростираща се от изкуство до квантова физика, и да имам широки теоретични познания по психология, но не знаех какво да правя, когато видех някой разстроен, плачещ, тъжен. Знам, звучеше смешно. В такива случаи не правех нищо. Не, че не изпитвах съчувствие или нещо... Просто не знаех какво да направя.

Но реших този път да се опитам. Не можех просто да стоя така. Затова вдигнах бавно ръка и колебливо потупах Роуд по рамото. Поне това можех да направя, макар и да беше малко изкуствено. Въздъхнах и върнах ръката си на предишното й място.

- Поне си успял да се измъкнеш – констатирах, превъртайки като на лента в главата си онази злощастна седмица и събитията, които бяха довели до залавянето ми. Всъщност, сега случилото се ми изглеждаше като някакъв комичен филм, но тогава да се смея беше последното нещо, което исках да направя. Спомних си какво бяха казали паразитите: „Тази е изключително борбена, опасна и интересна. Трябва да я дадем на някой по-опитен.”... Това ме беше накарало да стана още по-борбена и в края на краищата да свърша с куршум малко над сърцето, умираща от кръвоизлив на едно шосе извън града. Добре, че по някаква щастлива случайност Роуд е минавал оттам тогава, защото съм била на минути разстояние от смъртта.

Дължах му живота си.

- Не знам дали съм ти казвала, но съм чувала за теб – смръщих се. – Даже един път, ако не ме лъже паметта, срещнах едно копеле от ФБР, което твърдеше, че е по петите ти. Когато му казах, че всъщност се възхищавам на деянията ти, той ме затвори в ареста. – усмихнах се. Бяха славни времена... Когато нямаше къде да отседна, просто налитах на бой на някой от улицата и веднага ме затваряха за една нощ. Арестите ми бяха като втори дом, след колата ми, разбира се... Щом се сетих за колата, стиснах зъби и в очите ми пламнаха гневни пламъчета, макар и лицето ми да беше съвършено спокойно. – Искам само да ти кажа, че след като си легнат всички, отивам да си взема колата от онези паразити... Ако ще да е последното нещо, което ще направя.

Боже (на който съм му сърдита), обожавах тази кола!... Ако имаше нещо, за което си заслужаваше да умра, то това несъмнено беше този античен бял Кадилак Елдорадо, модел от 1959. Над регистрационния му номер отзад имаше табелка с надпис El Bastardo Blanco. В превод от испански – „Бялото копеле”... Мамка му, щях да го върна на всяка цена.

--------------------------------------------------------------------------
*
# das Feuer liebt mich nicht ..



*
Ridin' through this world
All alone
God takes your soul
You're on your own.




You better have soul
Nothin' less
Cause when it's business time
It's life or death...


*
avatar
Alistair.
Хора;
Хора;

Брой мнения : 97
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : My own imagination.

Вижте профила на потребителя http://behind-blue-eyes.4rumer.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Мазето;;

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Пон Мар 05, 2012 5:07 pm

-Хубаво е да чуеш, че поне един човек подкрепя делото ти.- констатира Роуд и отпи поредната глътка от бутилката.
Като потенциално чедо с руски корени, Роуд си падаше леко алкохолик и никога не го криеше, но пък за разлика от много други, той не проявяваше пияна агресия, а даже обратното- ставаше толкова любвеобилно същество, че не можеш да познаеш злото изписано на лицето му, което всъщност беше клеймо на обществото. Нищо повече, но не беше и малко. Често играеше ролята на такъв, какъвто го мислеха другите. Знаеше, че това ги удовлетворява, ала в този жесток век на промяна нямаше пред кого да демонстрира фалшивото си аз, нямаше за кога.
Замисли се за миг над думите й. Беше му трудно да възприеме, че трябва да я пусне навън сам самичка, ала не можеше и да я спре. Какво, по ангелите, беше , решението на този проблем? Обмисли кратък план за действие, който не беше напълно перфектен, но щеше да свърши някаква работа поне за момента, в движение можеше да го промени без проблем, както можеше да работи лесно и бързо с Алистър. Потупа я по гърба и се изправи.
Изтегна се като стар котарак и се прозя някак сънено, макар да не изпитваше голяма нужда от сън. Наведе се, за да погледне Алистър очаквателно.
-Няма да отидеш сама! Ще дойда с теб, нали знаеш?- съобщи някак ведро Роуд и започна да размества старите кашони, разкривайки вратата към старото метро, което можеше да ги отведе далеч извън града без да бъдат забелязани.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мазето;;

Писане by Alistair. on Пон Мар 05, 2012 7:34 pm

Смръщих се и на лицето ми се изписа изражение „Това да не е скрита камера?”... макар че нямаше как да е скрита камера, тъй като такива неща отдавна бяха забравени в сегашното състояние на света. А и дори да беше скрита, аз щях да я видя. На мен детайлите не ми убягваха.

Макар че предложението му... поправка: намерението му силно ме изкушаваше, не можех да си позволя лукса някой да ми помогне. Досега рядко се е случвало някой да ми подаде ръка; винаги сама съм се оправяла с всичко и смело можех да кажа, че за мен добродушието бе рядко срещано явление, с което не бях запозната отблизко. Дори ми изглеждаше леко опасно... Въпреки че аз си го правех такова, защото когато някой се опиташе да се сближи с мен, аз подсъзнателно правех всичко възможно да го отблъсна. Затова и щях да съм завинаги сама.

- Не – отсякох с тон, който даваше да стане ясно, че няма да търпя възражения. Все още си стоях на кашона, кръстосала ръце на гърдите си и наблюдаваща как Роуд веднага скочи, предлагайки помощта си, макар че аз само исках да го уведомя, да не би случайно да не ме намереше по-късно и да се чудеше какво е станало с мен. – Ти оставаш тук, пиян си.лъжа.Освен това, ако сгафя нещо, ще повлека и теб, а хората тук разчитат на теб. Без теб ще са загубени.

Изгледах го със сериозност, способна да закотви и кораб, и вдигнах вежди. Имаше нещо много повече от това, което казвах. Не само, че не исках да го убият – не исках да се чувства отговорен, ако убиеха мен. Пред очите му. Както е станало с другите. Освен това, ако трябваше да сме честни, идеята да ме убият вече не ми се струваше толкова страшна... Напоследък започвах да я приемам като някакво потенциално спасение. Даже щях да съм късметлийка, ако успееха да ме убият, защото имаше по-голяма вероятност да ме "поправят" и да вмъкнат в тялото ми един от онези паразитоподобни.

--------------------------------------------------------------------------
*
# das Feuer liebt mich nicht ..



*
Ridin' through this world
All alone
God takes your soul
You're on your own.




You better have soul
Nothin' less
Cause when it's business time
It's life or death...


*
avatar
Alistair.
Хора;
Хора;

Брой мнения : 97
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : My own imagination.

Вижте профила на потребителя http://behind-blue-eyes.4rumer.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Мазето;;

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Сря Мар 07, 2012 5:20 pm

-Те са големи хора! Стига, Наворски, ако те оставя да идеш сама и се случи нещо с теб ще съжалявам цял живот, че дори не съм опитал да те спася!- почти заповяда Роуд, приел онова свое състояние на непреклонност, в което често изпадаше, когато нещата не му се струваха съвсем наред.
Не се намираше за пиян. О, да, определено имаше достатъчно спирт в алкохола, но постоянния адреналин, сякаш убиваше действието му и го правеше същински трезвеник. Държеше на Алистър, много. Макар да не я познаваше достатъчно, тя бе една от малкото личности, които го караха да чувства, че все пак може да разчита на някого, ако задника му затънеше в калта. Погледа му настойчиво се впи в нейния, не търпящ отказ.

Отмести и последните кашони, съдържащи остатъци от запасите им, за които размишляваше по- рано. Спря за малко и се заслуша в звуците на тишината. Горе кавгите явно бяха приключили, защото не чуваше нищо. На ум прехвърли възможностите за местоположението им и осъзна, че няма начин да ги чуе, ако са в другите крила на сградата. Леко притеснение се настани в гърдите му за известно време, след което изчезна скорострелно, заместено отново от онази решителност. Ритна с все сила стоманената врата, която бе съвсем мимолетно заварена за рамката си. При третия опит успя да я отвори без да изкърти и пантите й, заедно с нея, както по принцип му се случваше да прави.

Мириса на мухъл и старо го лъхна в мига, в който вече имаше връзка с градските канали и старото метро. В момента обаче това му миришеше на смътна опасност, което го изкушаваше още повече да тръгне заедно с Алистър.
-Половината тук са обирджии и престъпници като мен, знаят как да оцеляват, Алистър.- убеди я отново Роуд и й направи знак да потегля с него.- Хайде, ще се свършим за една нощ и ще се върнем невредими.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мазето;;

Писане by Alistair. on Сря Мар 07, 2012 8:58 pm

Стиснах устни. Беше невъзможно да се спори с Роуд, когато едва ли не започнеше да заповядва... Беше невъзможно дори за мен, която беше изхвърлила тази думичка от речника си, поне привидно. Зяпнала в зейналия отвор в стената, ума ми прехвърляше малкото шансове, които имаше, за да оспорва намерението му.

- Именно, че ще съжаляваш – измънках под нос, без да съм сигурна дали изобщо ме чу. След това вдигнах глава и казах по-високо и ясно: – Не си длъжен да ме спасяваш. В крайна сметка едва ме познаваш.

Как можех да му обясня, че се надявах точно на смърт?... Че се надявах този път някой търсач да се прицели по-точно и да уцели сърцето ми или още по-добре – главата?... Не можех да му обясня. Не можех да си позволя да бъда жалка пред някой друг. Очите ми продължаваха да се взират в тъмния отвор в стената, а съзнанието ми пресъздаваше сценарии за близкото бъдеще – как успявам да си върна колата от онзи паркинг и я скривам някъде по-далеч от тук, където само аз си знам, или как не успявам...

Въздъхнах тежко и извадих пистолета си, затъкмен за колана ми отзад, проверявайки патроните. Беше един от онези револвери с барабанчета, идеални за руска рулетка... Макар и да не ми беше особено удобен, щях да използвам него при нужда, защото беше единственото огнестрелно оръжие, с което разполагах – предишният ми Desert Eagle, 50. калибър, го бях загубила някъде сред суматохата при последния ни набег. Завъртях пистолета на показалеца си и минах покрай Роуд, изглеждайки го с един от онези мои опустошителни (респективно – неодобрителни) погледи. Наведох се да вляза в отвора, но на момента се спрях и се обърнах към мъжа.

- Може да ти звучи откачено, но ми обещай, че ако сгафя нещо, ще вземеш колата и ще отпрашиш. Ще спасиш нея, не мен. Обещаваш ли?

Мамка му... Толкова ли беше трудно да кажа "Благодаря"?


btw. Ако искаш направо пиши някъде другаде .. ;д

--------------------------------------------------------------------------
*
# das Feuer liebt mich nicht ..



*
Ridin' through this world
All alone
God takes your soul
You're on your own.




You better have soul
Nothin' less
Cause when it's business time
It's life or death...


*
avatar
Alistair.
Хора;
Хора;

Брой мнения : 97
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : My own imagination.

Вижте профила на потребителя http://behind-blue-eyes.4rumer.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Мазето;;

Писане by Yvonne Sewell on Вто Май 29, 2012 5:19 pm

Ивон намери бележката на Роуд едва когато успя да вкара малко повече ред в стаята си. Определено остана трогната от написаното, затваряйки си очите за онова, което бе задраскано. Щом бе задраскано, то не бе важно, въпреки че любопитството й надделя и леко се зачете дори в него. Вярно, заслужаваше си го и нямаше да спори, но пък знаеше, че Роуд бе твърде безволев спрямо нея, така че лесно щеше да се откаже от заканите си.
Въпреки че смяташе всичко за толкова просто, накрая се обърка съвсем в мислите си. Реално подобна вечеря беше нещо ново за нея. Ново в човешките условия на живот или като цяло ново. Не успя да се сети дали и друг път бе била водена на вечеря, пък било то и в мазе на старо имение. Хилядите човешки представи, показвани къде ли не, я подлъгваха и объркваха допълнително. Трябваше ли да бъде официална? Трябваше ли въобще да се старае? Накрая просто се улови за малка думичка в бележка и възспря всички двоумения като след близо час закъснение от предвиденото след прочитането на бележката бе в мазето. Без излишни официалности. Като цяло без официалности. Просто бе пуснала косата си свободна и бе изровила неангажираща рокля из дрехите си. Просто опитваше да подражава на примитивно кралско подобие. Все още се съмняваше в написаното, затова слезе само две стъпала преди да се надвеси и да надникне дали всичко не бе просто измама и сега Роуд си отмъщаваше, пращайки я за зелен хайвер.

--------------------------------------------------------------------------
MAYBE I'M AN ANGEL UNDERNEATH, INNOCENT AND SWEET, BUT
i'm more alive i've ever been,
so now I give you all my sins;
avatar
Yvonne Sewell
търсачи;
търсачи;

Брой мнения : 1483
Reputation : 5
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мазето;;

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Вто Май 29, 2012 6:00 pm

Роуд пристъпи съвсем тихичко към мазето и се огледа, за да е сигурен, че никой не го е проследил, защото искаше този момент специален, а всъщност по- скоро се оглеждаше дали Ивон не наднича от някъде. Беше решил да пристигне преди нея и да до приготви всичко, което бе замислил, макар да му оставаше единствено да запали свещите, които беше взел на заем от нечий шкаф от стаите на последния етаж. Е, едва ли на някой мъртвец щяха да му трябват, така че беше идеална възможност да ги употреби в своето дело. Щеше да го направи толкова романтично (или пък щеше да се опита да изглежда така), че не можеше да се познае. Не бе предполагал, че в него може да живее дори малко романтичен Роуд, но може би романтиката бе помощта на Дръзко Желание в случая.
Не се е обаждал от доста време, отбележи Роуд на ум с радост, определено нямаше нужда да се обажда този досадник в главата му и нямаше търпение възможно най- скоро да се отърве от него. Предпочиташе да споделя Ивон и живота си само със себе си, но колкото и неприятно да беше това в момента, нямаше как да го поправи сам и затова остави тези мисли назад в главата си.
Отвори открехнатата врата без да му прави впечатление, че не трябваше да е отваряна изобщо освен от него. Акъла му дойде чак, когато се блъсна в тялото на Сюуел. Наложи му се да се извърне бързо и да обвие ръцете си около кръста й, за да не се стовари по стълбите до земята.
-Леле, Ивон, ама ти какво правиш тук?- облещи се срещу нея Роуд.- Тоест, аз нямах предвид това... ама май съм закъснял мъничко.
Роуд забърза пред нея, завъртайки се по край тялото й, докато се разминаваха на стълбите и издърпа на страни една маса на колелца... всъщност беше количка за сервиране, но нямаше друго под ръка. Беше покрил всички чинии с капаци от тенджери под налягане, които се оказваха достатъчно големи, за да не се залепят върху приготвеното.
-Само да видиш какво съм ти подготвил.- забързано заговори Роуд, усетил вълнението в себе си. Ръцете му махнаха капаците и разкриха днешните, романтични ястия.
В едната чиния се намираха няколко сандвича с шунка, отмъкната от наистина спешните запаси. Бяха нарязани на малки хапчици, но нямаше клечки, на които да ги набоде, но щяха да го преживеят, в другата бяха разположени трудно намиращи се плодове като малините и ягодите, които, естествено не бе търсил в околността на атомната централа, а в последната се намираше кроасан, всъщност той се бе оказал последния, с много много шоколад по себе си, който също бе направил на толкова малки хапчици.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мазето;;

Писане by Yvonne Sewell on Вто Май 29, 2012 7:22 pm

Ивон остави преднината на Роуд, въпреки нарастващото любитство. Вече дори съжали, че го бе оставила сам толкова дълго време и то завързан за леглото й, но пък се успокои с мисълта, че тогава никога нямаше да види подобна акция от негова страна. Реално наистина не очакваше той сериозно да е запланувал вечеря. Очакваше... Нямаше представа какво да очаква, но се надяваше преди всичко вечерята да служи единствено като уловка, която да я примами в мазето. Е, не бе твърде късно, за да се замисли над това. Едни малини и ягоди, шоколадов кроасан и сандвичи с шунка бяха идеални, за да те примамят и пратят право в капана, въпреки че на Сюуел дори и да й мина тази мисъл пред главата, не успя да се задържи дълго там.
Ивон се приближи към масата и взе една малина. Ощети кроасана от част от принадлежащия му шоколад и я бутна в устата си без да отделя поглед от Роуд. Да, определено й носеше огромно удоволствие факта, че лесно го водеше към полуда. Понякога се оставяше, но повече пъти страдаше от гордост, че го може и едва падаше победена. Като котките, рядко падаше по гръб, въпреки че те никога не го правеха.
- Мисля, че си престарал. - промълви тихо, докато го приближаваше. Умишлено се препъна, за да успее да лепне част от останалия по пръстите й шоколад по него. Уцели малка част от врата му, но нямаше нищо против. Проследи шоколадовата диря с върха на езика си, въпреки че преигра, за да достигна до ухото му, където прошепна нещо толкова лесно за разбиране, но и бе сигурна, че бе нещо толкова желано за неговия слух:
- Готова съм да понеса наказанието си за трите мъчителни часа, които прекара в плен.

--------------------------------------------------------------------------
MAYBE I'M AN ANGEL UNDERNEATH, INNOCENT AND SWEET, BUT
i'm more alive i've ever been,
so now I give you all my sins;
avatar
Yvonne Sewell
търсачи;
търсачи;

Брой мнения : 1483
Reputation : 5
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мазето;;

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Чет Май 31, 2012 5:25 pm

Роуд я притисна към себе си, напъхвайки ръцете си под роклята й до толкова, че да успее да докосне нежната кожа на бедрата й и да усети как лесно настръхваше под допира на ръцете му. Сякаш те провеждаха ток по нея, но всъщност беше просто лекото докосване като повей на вятъра, последвано от силното стискане на дупето й. Усети изведнъж излезлия дъх измежду устните й по лицето си, предизвикано от действията му.
-Наказание казваш?- засмя се тихо Роуд.- Сигурно имаш идея и си си избрала наказание, прекрасна моя.
Съвсем забрави за чисто плътските удоволствия, които й бе подготвил и се свеждаха до обилна и луксозна вечеря... да, беше си луксозна за условията и Роуд сигурно трябваше да бъде поласкан, че в устата му ще попадне шунка, но уви, тялото му бе подведено от съвсем различни плътски желания, които му бе предложила Сюуел и на които не можеше да откаже по никакъв начин. Майната му на кроасана, когато устата му можеше да изпита много по- вкусни неща, определено храната не беше най- големия приоритет на бившия водач.
Ама беше точно като котките- досущ някой космат котаранчо в размножителен период, Роуд също спираше да мисли за всичко друго освен за нетипично неприличните занимания, които можеше да си спретне с Ивон.
Устните му поех отново нейните и ги засмукаха, след което езика му очерта долната й устна и я захапа леко.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мазето;;

Писане by Yvonne Sewell on Пет Юни 01, 2012 4:55 pm

Ивон въздъхна блажено и някак доволно, че очакванията й се сбъдваха. Да, Роуд наистина трудно щеше да намери силите да й причини подобно три часово мъчение, завързана и сама на едно легло. По-скоро би се възползвал от подобна ситуация, но преди това трябваше да се мине през нейното разрешение или можеше да го обвини в стотици нарушения на правата й на свобода и лична отговорност. Въпреки силните желания да прати вечерята по дяволите и да се отдаде на всичко онова, което започваше да бушува в тялото й, намери нужния разум да отмести ръцете му от тялото си. При това го направи с усмивка.
- Мисля, че това е време за вечеря. Нали затова и ме повика в мазето? - попита с леко объркване от случилото си, което бе единствено привидно, но пък нали трябваше да изглежда достоверно за зададения въпрос. Ако не го познаваше добре, вероятно наистина би реагирала толкова изненадано, идвайки за невинна вечеря, а да й се предлага нещо повече и тотално различно от храна и.. обстановка? Самата тя не знаеше с какво друго да свърже една вечеря освен с храна. Безцеременно му обърна гръб, но още по-безцеремонно го направи по начин, по който телата им отново да се срещнат.
- Ако се държиш прилично, може и да получиш онова, което пропусна три часа по-рано. - прошепна преди да се отдалечи към храната. Да, тя наистина представляваше по-голям интерес, въпреки че по-забавно й бе да дразни Роуд. Сюуел бе възвърнала старото си настроение, беше простила всичко и беше преживяла всички нерви, така че това вече не й даваше причина да го тормози, но пък забавлението... Не можеше да се откаже от тази форма на забавление. И без това и липсваше разнообразно ежедневие сред все един и същи лица и хора, така че сама си го създаваше, дразнейки Роуд, докато не й омръзне и не се смили над него. Но пък само каква ирония откриваше в думите си - "ако се държиш прилично", а тя самата прекрачваше всички морални граници и го провокираше към обратното.

--------------------------------------------------------------------------
MAYBE I'M AN ANGEL UNDERNEATH, INNOCENT AND SWEET, BUT
i'm more alive i've ever been,
so now I give you all my sins;
avatar
Yvonne Sewell
търсачи;
търсачи;

Брой мнения : 1483
Reputation : 5
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мазето;;

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Пон Юни 04, 2012 5:16 pm

-Пропуснах единствено времето, което можех да прекарам с една прекрасна дама.- изплези се Роуд.- Дори и да бихме редили домино и да играем на дама.
Опита се да я подразни като й покаже, че дори и да не бяха правили секс през тези три часа отново щеше да се радва на компанията си и наистина беше така. Нямаше нищо невярно в това, но в момента тялото му до такава степен желаеше своето плътско удоволствие, което бе пропуснало да получи по край това да се сдобие с душа в себе си, че имаше да наваксва за цял месец, макар и да не беше толкова много... струваше му се даже като година, а за мъж, водещ редовен сексуален живот не беше като че толкова здравословно.
Бе успял да прекара ръка по бедрото й, докато дупето й толкова невинно се допря в слабините му и го накара да се изкуши да я вземе още тук на масата, но нали трябваше да се държи като прилично дете... ако това беше възможно по някакъв незнаен начин. Подпря ръце за секунди на масата, след което заобиколи и придърпа една по- здрава касетка, която подложи като стол на Ивон. Ръцете му я хванаха за кръста и почти я насадиха като малко дете да седне и да се разположи на импровизираната им, романтична маса. Издиша струйка въздух по врата й, което накара косата й да разкрие татуировката. Толкова много я харесваше и обожаваше мястото на разположението й, как прикриваше белега от имплантирането. Можеше да я определи за едно възбуждаща гледка.
-Да не забравиш да се насладиш на сандвичи "ала Роуд" преди да се насладиш на същинския Роуд.- засмя се на думите си той и разклати дупе, докато се настаняваше на своята касетка, а пръстите му посягаха към една от малките хапки, която си намери място в устата му без време.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мазето;;

Писане by Yvonne Sewell on Вто Юни 12, 2012 4:44 am

- Домино? Тогава ми открий едно домино и цяла нощ след сандвичите ще се наслаждавам на домино "ала Роуд". - продължи с остроумието Ивон. Не, тя сериозно бе като застреляна от думите му. Все още дори се съмняваше, че бе чула правилно. Наистина ли бе казал домино? Жалко, че бе пропуснала толкова бързо думите да преминат покрай нея, защото сега дори и да се опитваше, не можеше да се сети за пълното им съдържания. Накрая просто се предаде и отново фокусира вниманието си към храната.
Таеше някакви резерви относно сандвичите по простата причина, че в момента съвестта й крещеше за нещо сладко, а такова имаше в изобилие. Да, не сгреши, че ги опита. Едва не връхлетя Роуд след една-единствена хапчица от тях, но май започваше също да следва правилата си и да се държи прилично. Въпрос на време бе да забрави какво бе казала преди няколко секунди.. Минути може би. Времето нямаше значение, понякога й се струваше, че притежава вечността в неговата компания. Постепенно съвсем започна да обмисля идеята си и цяла нощ в редене на домино наистина не изглеждаше чак толкова зле. Пък и щом Роуд го устройваше... Може би просто тя не бе разбрала намеренията му три-четири часа по-рано. Нямаше представа колко време бе минало.

--------------------------------------------------------------------------
MAYBE I'M AN ANGEL UNDERNEATH, INNOCENT AND SWEET, BUT
i'm more alive i've ever been,
so now I give you all my sins;
avatar
Yvonne Sewell
търсачи;
търсачи;

Брой мнения : 1483
Reputation : 5
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мазето;;

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Чет Юни 14, 2012 3:43 pm

Роуд заобиколи Сюуел. До сетивата му достигна приятния аромат на кожата и косата й. Женствения й аромат... аромата на чисто и на още нещо, което намираше за привличащо, но не можеше да определи с точност... сякаш носеше нещо повече от парфюм. Ами, да! Няколко парфюма! Много добре съчетани. О, Роуд, такова си дете, как ще носи няколко парфюма, помисли си той и му идеше да си удари главата в стената. Мисленето около Ивон не му се отдаваше и изпитваше същинско затруднение с логиката, а да не говорим за взимането на правилни решения... но с такова досие като неговото, нима някой би могъл да реши, че той е толкова влюбен? От петите до ушите!
Ръцете му се обвиха около кръста й, за да я притиснат към него, а той да зарови главата си в кестенявата й коса. Пръстите му достигнаха края на роклята й и го повдигнаха съвсем лекичко, за да зарисува кръгчета по бедрото й и да накара кожата на същото това място да настръхне. Обожаваше усещането за желание в тялото й.
-Нямаш представа колко неприлична може да стане играта.- прошепна в ухото й и захапа меката му част, засмуквайки я. Прокара език по ухапаното място чак до другата част на ушната й мида.- Но, ти каза, че трябва да се държа прилично.- отдръпна се внезапно от нея Роуд и изостави Ивон, посягайки към едно от парченцата кроасан с мнооогоо шоколад.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мазето;;

Писане by Yvonne Sewell on Съб Юни 16, 2012 7:10 pm

- А какво ще кажеш, ако ти предложа на всяка минута добро държание тази рокличка да пада с поне сантиметър по-надолу? - попита Ивон с предизвикателна усмивка и ови безобидно края на роклята си около пръстите си. Въпреки леката шеговитост в тона си, тя говореше съвсем сериозно. Можеше да го направи или поне бе достатъчно заблудена, за да си вярва. Вероятно ако Амброзия, приемникът й, притежаваше малко повече воля щеше да се възпротиви, но бедната вероятно дори не би преживяла всичко онова, което се бе случило преди с тялото й. Хубаво беше да не ти се месят чужди мисли в главата.
- Е? - подкани го Сюуел, вдигайки погледа си към Роуд, чиято реакция не успя да уточни. Надяваше се единствено да не се задави от внезапното предизвикателство, което му бе отправено и което бе съмнително, че ще издържи докрай. Не, тя наистина обожаваше да го дразни, а асортиментът от начини никога не се изчепрваше. Сюуел се изправи и го доближи без да пристъпва към каквито и да било драстични мерки. Роуд май не й вярваше много на предложението, защото все още не бе реагирал...
- И защото се държа толкова прилично преди малко ти давам авансов старт. - добави тъмнокоската, кимайки с глава, докато бавно и невинно смъкна и без това твърде тънките и почти незабележими презрамки на роклята си. Не изцяло, но поне подсказваше, че предложението бе напълно сериозно.

--------------------------------------------------------------------------
MAYBE I'M AN ANGEL UNDERNEATH, INNOCENT AND SWEET, BUT
i'm more alive i've ever been,
so now I give you all my sins;
avatar
Yvonne Sewell
търсачи;
търсачи;

Брой мнения : 1483
Reputation : 5
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мазето;;

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Пон Юни 18, 2012 6:18 am

Той изкушено прехапа устната си и пъхна ръце в джобовете си, за да не посегне и да не свали презрамките й съвсем и да накара роклята да се плъзне не възпрепятствано на долу, оставяйки я единствено по бельо. Да, тази идея му действаше доста изкушаващо, да не говорим, че в главата му вече се редяха десетки образи по различни неприлични сценарии. Затвори очи за малко, за да прочисти ума си и да се върне отново в онази прилична фаза, която трябваше да следва и можеше! Наградата за това послушание му се струваше прекрасна и един цял час... може би дори два биха си заслужавали напълно, за да я докосва цяла нощ.
-Щом това е желанието ти, Сюуел, така да бъде!- решително заяви Роуд и отстъпи още една крачка назад.- Но да знаеш, че губим ценно време.- той посочи себе си.- Можеш да имаш това чудо на природата още сега.
Шеговитостта в думите му си личеше от далеч и дори когато седна на касетката, която бе определил за свое столче, Роуд изглеждаше повече като дете, отколкото като неприличен чичко, който направо си умираше да скочи върху кутия с понички с шоколад. А когато мина цяла минутка, поне по негови изчисления, той погледна очаквателно Ивон.
-Сантиметърче ще си имам ли?- попита той и показа своя сантиметър с пръсти, който можеше да се равнява на десет пъти повече от действителния сантиметър.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мазето;;

Писане by Yvonne Sewell on Чет Юни 28, 2012 2:38 pm

Не точно това си представяше, когато изрече предизвикателството си. Определено в главата й не се зароди сценарий, в който изпълнява главната роля на телевизор, който поглъща изцяло вниманието на Роуд. Е, поне беше красив телевизор, колкото и самовлюбено да звучеше и някак да не се връзваше с всеобщото държание на Ивон, която никога не бе изпадала в състояние на нарцисизъм.
- Само това ли ти е в главата? - попита подразнено и с тиха въздишка, но все пак смъкна още роклята си с още един сантиметър надолу. Нямаше особена разлика, въпреки че дори не беше сантиметър. Може би имаше два, три... В крайна сметка не използваше линийка за точно измерване на сантиметрите и подобни разминавания бяха в пълен порядък. Още едно парченце сандвич намери пътя си до устните й, за да засити нарастващото недоволство от плътските мисли, които витае свободно из главата на Роуд.
- Пък и аз е пропускам нищо. Това чудо на природата си го имам и сега, но пък ти не можеш пълноценно да се радваш на онова, което притежаваш. - поклати глава Сюуел, изричайки думите толкова невинно, че направо предвещаваха буря. Не в буквалния смисъл, но и в преносен пак си бе буря, когато Ивон се настани в скута му, лице в лице с него като не отделяше поглед от неговия, а за целта роклята бе повдигната леко и голяма част от бедрата й си остана плът в напълно натурален вид. Нещо, което допълнително можеше да изкуши Роуд, ако явната близост не бе достатъчна.

п.п. ех, доживяхме го този пост, любов <33

--------------------------------------------------------------------------
MAYBE I'M AN ANGEL UNDERNEATH, INNOCENT AND SWEET, BUT
i'm more alive i've ever been,
so now I give you all my sins;
avatar
Yvonne Sewell
търсачи;
търсачи;

Брой мнения : 1483
Reputation : 5
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мазето;;

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Пон Юли 02, 2012 6:24 pm

Пое си дълбоко дъх. Беше трудно да си послушен, когато надзирателката ти притежаваше едно сиилно оръжие, каквото беше прекрасно тяло и струящ сексапил от всякъде. Сексапил, който го опияняваше и караше да се чувства толкова привлечен. Толкова, че да му е трудно да прикрие желанието си към нея и в момента, седяща в скута му, тя можеше да разбере колко много му се искаше да я има Роуд.
- Не съм правил секс, откакто ме отвлякоха, прекрасна моя, не ме изпробвай, защото няма да се въздържа изобщо.- предупреди я бившия водач на градските бунтари, сега наслаждаващ се на много по- приятни занимания от тези да мисли постоянно нови стратегии за действие. Ама, че било приятно да се занимаваш със собствените си усещания без да бързаш за никъде и да се чудиш дали някой няма да сгафи с перфектния план, който си измислил.
Пръстите му стискаха края на роклята й и го мачкаха, притиснати до собственото й бедро. Другата му ръка се обви около кръста й, за да се качи до гръдта й, но там просто се отпусна и не направи нищо съществено.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мазето;;

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите