The Host
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

Центъра на града

Предишната тема Следващата тема Go down

Центъра на града

Писане by Алекзандър Лесбърн. on Пет Мар 02, 2012 8:43 pm


Центъра на Тусон беше едно от най- претъпканите места в града. Винаги шумен, пълен с хора и прекалено натоварен трафик, на скоро превърнат в едно много по- добро място, лишено от страх и престъпления.
avatar
Алекзандър Лесбърн.
Admin

Брой мнения : 207
Reputation : 0
Join date : 02.03.2012

Вижте профила на потребителя http://thehostrpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Центъра на града

Писане by Alistair. on Вто Мар 13, 2012 7:38 pm

Точно това искаше да чуе онази част от мен, която обичаше адреналина, за да предизвика многозначителна усмивка да се разлее върху устните ми. Можех да усетя със всяка фибра на тялото си как се превръщах в друг човек, в онази Алистър, която никак не харесвах, но без която бих загинала. Явно беше вярно онова клише, което гласеше, че всеки носи в себе си доза тъмнина, но при мен тъмната ми страна беше, меко казано, странна. За момент се зачудих дали да предупредя Роуд, че методите ми нямаха нищо общо с дефиницията на думичката „нормални”, но след това се отказах. Човек винаги знаеше повече, отколкото другите си мислят, че знае.

Една крачка ни делеше от изхода на тунела, когато аз се наведох и затъкнах пистолета на глезена си, където имаше и една кама, скрита под крачола на дънките ми. След това се изправих и с едно движение съблякох разпокъсаната си блуза, заприличала на парцал, оставайки само по сутиен, който приличаше повече на бански с гладката си черна повърхност. Изобщо не отварях уста да обясня на Роуд защо, по дяволите, се събличах и какво бях намислила – щеше да види след малко. Завързах блузата около бюста си и подпъхнах разпокъсаните крайчета така, че да не се виждат и да изглежда сякаш се връщах от плаж или басейн, или пристигам от някое топло кътче на страната. Каквато и всъщност беше целта. А и с панделката на главата картинката беше пълна.

След това се врътнах и се показах на светлината, изпълзявайки от сенките и хвърляйки един поглед на Роуд. Официално бяхме в Тусон. За първи път от... не знам колко време. Бях забравила кога за последно бяхме навестявали истинската цивилизация, онзи свят, който ни беше отнет така подло, малко по малко. И ми се струваше крайно странно, опасно, сякаш се намирах в минно поле или стъпвах по лед... Бях забравила какво е да ходя по тротоара и хората да ме оглеждат озадачено.

- Случайно да знаеш къде е щабът на търсачите? – обърнах се към Роуд, като същевременно се усмихвах сърдечно на съществата (щях да кажа: хората), с които се разминавах и които ме сканираха от главата до петите.

--------------------------------------------------------------------------
*
# das Feuer liebt mich nicht ..



*
Ridin' through this world
All alone
God takes your soul
You're on your own.




You better have soul
Nothin' less
Cause when it's business time
It's life or death...


*
avatar
Alistair.
Хора;
Хора;

Брой мнения : 97
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : My own imagination.

Вижте профила на потребителя http://behind-blue-eyes.4rumer.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Центъра на града

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Пет Мар 16, 2012 2:59 pm

За разлика от Алистър, Роуд се чувстваше съвсем на тръни и никак не му харесваше да се разхожда сред всички тези лоши същества, които толкова лицемерно се усмихваха едно на друго, че чак му се повръщаше... поне на него му се струваше лицемерно. За разлика от това как те се възприемаха, възприятието на Роуд за тях бе много по- черно и наситено с толкова цветущи изрази, че би ме хванал срам, ако ми се наложи да изпиша всичките.
Извади от предния джоб на протритите си джинси два чифта очила. Винаги имаше в себе си, защото при това положение му се случваше, често да прикрива очите си в опит, да не бъде хванат за човек. Тогава евентуално щеше да последва неприятно имплантиране. Подметна единия чифт на Алистър, настигайки я с две големи крачки. Сложи очилата скривайки собствените си светли очи преди някой да ги е погледнал по- съсредоточено и да открие липсата на сребристия блясък в тях.
-Сложи си ги- изкомандва я тихо и набързо Роуд.- И се усмихвай.
Вдигна поглед към табелките, но те нищо не му говореха. От тук ориентирането му беше трудно. Рядко излизаха от тази страна на тунела и ако излизаха то беше с някой добре запознат с разпределението на Тусон. Роуд не бе толкова на Ти с този град. Поназнайваше туй- онуй, ала това не беше достатъчно в този случай.
-Нямам голяма представа къде е.- призна си неохотно.- Какво ще правим сега?

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Центъра на града

Писане by Alistair. on Пет Мар 16, 2012 8:25 pm

Не можех да скрия от себе си, че ми бе приятно отново да съм сред цивилизацията. Въпреки, че ме изпълваше с носталгия и макар да ми бе пределно ясно, че това не беше моят свят повече, се чувствах приятно. Дори и заобиколена от смъртна опасност, надвиснала над мен като дамоклев меч и заплашваща да се стовари върху ми всеки момент, тук ми харесваше. За момент се зачудих дали бе възможно да си изработя някакъв вид лещи, имитиращи очите на приемник с вмъкнат в него пришълец, и да се покрия, да живея в града както всички тези... същества. Но този вариант бързо изхвръкна от ума ми.

За щастие Роуд беше достатъчно прозорлив, за да носи спасителен пояс - слънчеви очила. Сложих си своите, макар и да не ми отиваха кой знае колко, но беше по-важно да оцелеем. На устните ми кацна искрена усмивка и бих се заклела, че ако някой се опиташе да ме завлече обратно в лагера, щях да го гръмна в главата насред центъра...

Изведнъж ми хрумна идея. И аз не бях особено запозната с града, още повече след окупацията, но за да оцелееш в една общност, трябва да се слееш с нея, нали? Така че... Въпреки че щеше да е доста рисковано, бях готова да рискувам. И без това вече бяхме стигнали достатъчно далеч и беше късно да се връщаме... или поне за мен.

- Имам идея – казах на Роуд, обръщайки се към него. – Довери ми се и само се оглеждай за подозрителни индивиди, припознали ни.

След това се завъртях на пети и спрях първия, който мина покрай мен. Беше висок млад мъж, облечен небрежно – с дънки и разкопчана риза. Без да свалям очилата си се усмихнах възможно най-чаровно и започнах да говоря. Не помня какво точно казах... Беше някаква история от сорта, че съм Търсач и съм нова в града, пък по еди какви си причини не съм могла да намеря щаба на търсачите и, ако е възможно, да ме упъти натам. Разбира се, той беше прекалено наивен и налапа въдицата. Едва успях да го убедя, че няма нужда да ме изпровожда. След като той продължи пътя си, аз се върнах при Роуд.

- Мисля, че знам къде се намират негодниците – вгледах се в лицето му. – Роуд, добре ли си? – изглеждаше ми малко нервен, което беше обяснимо от гледна точка на логическото мислене. За съжаление, не можех да кажа, че го разбирам, защото на мен ми беше повече от идеално.

--------------------------------------------------------------------------
*
# das Feuer liebt mich nicht ..



*
Ridin' through this world
All alone
God takes your soul
You're on your own.




You better have soul
Nothin' less
Cause when it's business time
It's life or death...


*
avatar
Alistair.
Хора;
Хора;

Брой мнения : 97
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : My own imagination.

Вижте профила на потребителя http://behind-blue-eyes.4rumer.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Центъра на града

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Съб Мар 17, 2012 6:30 pm

-За разлика от теб не се чувствам никак добре в това общество, Наворски.- открито изрази чувствата си Роуд, докато се оглеждаше, опитвайки се да изглежда възможно най- нормално и най- естествено. Беше му доста трудно да постигне този ефект, но се благодареше поне, че очилата прикриваха всички смесени усещания в него.
Запристъпва след нея уверено, макар да не се чувстваше така. Крачката му и положението на тялото му изведнъж започнаха да излъчват спокойствие и невинност, способност, която бе спасила Роуд от смъртна присъда и му бяха лепнали единствено доживотен затвор, а дори и не можа да си излежи годинките. Намираше нещо наистина добро в това, поне нямаше опасност да бъде Имплантиран някой паразит в него. В момента косата му скриваше на половина белега на врата му, който сам си бе направил за някакъв вид достоверност, че е един от паразитите, макар да не беше. Е, винаги можеше да докаже обратното по някакво собствено усмотрение. Беше си полезно да имаш останки от такива прорезни рани, макар тези на истинските Души почти да не оставяха белези и всъщност да не бяха толкова груби.
-После, ако, разбира се, оцелеем след Търсачите и те ни оставят възможност, трябва да се запасим с техните лекарства, човешките са вече крайно негодни.- напомни Роуд с глас мек като кадифе.
Ала от вътре бе по- зле и от лятна буря по средата на септември. Множество валежи на притеснение, светкавици от несигурност и гръмотевици от опасност съпровождаха външната демонстрация на щастие и спокойствие, която бе успял изведнъж да придобие.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Центъра на града

Писане by Alistair. on Съб Мар 17, 2012 7:40 pm

- Ауч... – усмихнах се криво, мръщейки се едновременно на хапливата откровеност. Това прозвуча като обвинение. – Каква ще е присъдата, господин прокурор?

Обърнах се напред, показвайки, че не очаквах отговор, и продължих да вървя. Имах хиляди причини да се чувствам в опасност и застрашена, но нито една от тях не отговаряше на дефиницията на откаченото ми съзнание за „логична”... Което си беше странно, дори за моите критерии. В крайна сметка кой нормален истински човек нямаше да го е страх в положение като нашето?

Мамка му, какво не ми бе наред?... освен всичко?

Заклех се пред себе си, че ще направя всичко възможно след смъртта ми, ако, разбира се, планетата се изчисти от нашествениците дотогава, да даря мозъка си на някой медицински университет. Дълбоко вярвах, че ще е от полза на специалистите в областта на психичните отклонения.

- Не се притеснявай, Роуд – казах му с усмивка и направих жест с ръка. – Трябва да се отпуснеш. Погледни от хубавата страна – заобиколени сме от цивилизацията и поне за малко ни е позволено да не се чувстваме като Робинзон Крузо.

Щабът на търсачите не бе далеч. Надявах се, че там имаше нещо като паркинг за конфискувани автомобили (това сигурно щеше да прозвучи гадно в ушите на една душа), където щях да намеря El Bastardo Blanco. А ако нямаше, щях да се постарая да разбера къде, по дяволите, са тикнали колата ми. Когато видях търсената сграда, рязко спрях и се завъртях на пети, изправяйки се пред Роуд и поглеждайки го от скромната си височина от един метър и шейсет и седем сантиметра.

- Предлагам ти да идеш и да се сдобиеш с малко от лекарствата на тези негодници, защото наистина са ни от нужда, пък аз ще продължа да се правя на Робърт де Ниро. Какво ще кажеш?

--------------------------------------------------------------------------
*
# das Feuer liebt mich nicht ..



*
Ridin' through this world
All alone
God takes your soul
You're on your own.




You better have soul
Nothin' less
Cause when it's business time
It's life or death...


*
avatar
Alistair.
Хора;
Хора;

Брой мнения : 97
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : My own imagination.

Вижте профила на потребителя http://behind-blue-eyes.4rumer.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Центъра на града

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Нед Мар 18, 2012 9:18 am

-Да се разделим? Не ми се струва особено добра идея.- каза Роуд, докато я прегръщаше през раменете. С едната си ръка помахваше на малко детенце със сребрист блясък в очите като този на Душите, горкото, дори не е успяло да поживее преди да му Имплантират Душа. Детето също помаха и се обърна към майка си, докато изговаряше някакви думи, останали глухи за слуха на Роуд, не му беше възможно да разпростре слуха си чак до него, така де, хората това не го можеха, нали? Както и Душите, впрочем.
Идеята на Алистър му се струваше почти налудничава. Така де, как по- точно си представяше двамата да се разделят и да се разхождат свободно из голям град като Тусон, където от всякъде, буквално, дебнеше опасността да бъдат заловени и завладени от някоя Душа с налудничаво име като Дрън Малкия Барабан. Леле, кой би си кръстил така? На Роуд му беше трудно да приеме ценностите, имената и начина на изразяване на тези същества, които бяха толкова по- различни от хората.
-Ще се съглася на това единствено, ако ми обещаеш, че ще се върнеш жива, здрава и права на това място, със или без колата, до час и половина.- вдигна пръста си предупредително Роуд.
Прокара го леко по устните й, но после дръпна ръката си и я пусна свободно да виси от тялото му, въпреки това изглеждаше леко скован и плавните движения не му се получаваха никак добре в момента. Сърцето му биеше неравномерно притеснено от идеята.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Центъра на града

Писане by Alistair. on Нед Мар 18, 2012 10:03 am

Изгледах го, без да кажа нищо, извивайки вежда. Защо ме караше да му обещая? Така или иначе, със или без обещанието, ако ми беше писано да ме направят на *цензура*, то думичката „обещавам” нямаше да има никаква сила. Но ако това щеше да го накара да се успокои и да ме послуша, то бях готова да му го обещая. Нищо, че после може би щях да изляза като човек, който не си държи на думата... Това сигурно щеше да е единственото нещо, за което ще съжалявам преди да натикат в тялото ми един от онези паразити. Позволях ли да бъде заличено съзнанието ми от чуждото, тогава щях да съм официално мъртва.

Беше странно да мисля за смъртта в такова приповдигнато настроение.

Петдесет и три.

Погледнах Роуд в очите с поглед, говорещ повече отколкото думите. Ръцете ми сковано се вдигнаха и се обвиха около врата му в една нескопосана прегръдка за няколко секунди. Чувствах се крайно странно... В паметта ми не фигурираше спомен да съм прегръщала някой изобщо. Нито животно, нито малко дете, нито голям човек. Може би единственото нещо, получило прегръдка от мен досега, е била само възглавницата.

- Съжалявам, не мога да ти го обещая. Не искам да те разочаровам – казах тихо, усмихвайки се, и го пуснах, готова да се обърна и да вляза в преддверието на Ада.

--------------------------------------------------------------------------
*
# das Feuer liebt mich nicht ..



*
Ridin' through this world
All alone
God takes your soul
You're on your own.




You better have soul
Nothin' less
Cause when it's business time
It's life or death...


*
avatar
Alistair.
Хора;
Хора;

Брой мнения : 97
Reputation : 0
Join date : 04.03.2012
Местожителство : My own imagination.

Вижте профила на потребителя http://behind-blue-eyes.4rumer.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Центъра на града

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Нед Мар 18, 2012 7:58 pm

Щеше му се да каже, че лекарствата не бяха важни и можеха и друг път да излязат за тях, но щеше да бъде една огромна лъжа, която само да подклади нещата в лагера на градските бунтари и, докато им разказваха, щяха да загубят по някой и друг крайник заради недоволството на останалите. Не малко от тях имаха достатъчно здравословни проблеми заради радиацията, че да из дивеят съвсем и да свалят Роуд от управление, заменяйки го с някоя по- голяма откачалка и от самия него, която ще ги изложи на тотална опасност по край достатъчно честите им, непозволени нападения.
Това беше и причината да потупа Алистър по гърба и да кимне лекичко. Ако останеше още малко, за да я убеждава, че не трябва да го прави или пък, че на всяка цена трябва да му обещае нещо, толкова трудно за спазване в този ден, че самият той се чудеше защо изобщо я бе помолил, когато самият той нямаше представа дали щеше да успее да дойде след час и половина на същото място. Можеше само да се надява да се прибере здрав и прав... или пък поне жив в Имението, където няколко дни да се затвори в себе си, ближейки раните, които си е самонанесъл.
-Не забравяй, ще те чакам... или ти мен! Моля те, направи всичко възможно!- съвсем умолително каза Роуд преди да се обърне.
С бавна, много бавна и почти бодра крачка се отдалечи на долу по улицата, където само на няколко пресечки се намираше болницата на паразитите, които толкова не харесваше. Беше жаден за мъст, признаваше го, но в същото време сякаш не ги мразеше достатъчно, за да съсипе животите им така, както те бяха направили с живота на Земята.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Центъра на града

Писане by Alice C. on Нед Апр 29, 2012 9:15 pm

Вървях бързичко, а в ръцете си стисках малка фунийка със сладолед и оглеждах всички хора, всички маси и заведения, а още повече огрооомните сгради, които направо си ме шокираха! Колко беше интересно всичко! Добре де, защо моите мами не ме разхождаха тук, а ме оставяха да си играя с парцалените кукли в гората? Извърнах леко глава на страни, за да се видя във витрината и О, БОЖЕ МОЙ! Боже Господи, моля ти се, подари ми тази кукла барби! Беше висока почти колкото мен, косата й се спускаше на малки буклички, а рокличката й... лелелеее! Стоях почти залепена за стъклото и си представях как пластмасовата играчка е лично моя и ще си я държа скоро в ръцете, ама с моята недосетливост понякога, както в този момент, доста често ми се случваше да си патя.
-*въздиш* Колко хубава кукличка... дали мами ще се съгласи да ми я купи? Нее... ядосах я, а като разбере, че съм се разхождала отново, няма дори да иска да ми отключва детската стая! Ами ако остана без дори парцалените си играчки?! Аааа, не мога да го позволя! - седнах на една дървена пейка, в близост до офиса на един от утешителите, без дори да го подозирам, и видях как напълно непознат батко излиза доста странно навън, като омагьосан!! Ихааааааааааа, дали имаше магии наистина, или съществуваха само в разказите, които четях? Сега ако си затворех очичките, можех да си представя, че стъпвам дори на слънцето! Ех... Въздъхнах отново и разклатих крачета във въздуха. Не ме свърташе вече на едно място, извих любопитно глава и започнах да оглеждам хората, за да си избера подходящ човек, с когото да си играя. Ама исках да е голям, защото малчовците не можеха да ми разказват приказки, нито да ме носят на кончее... Хихихихи, щях измисля нещо! Щях да измисля, само да видех някой подходящ човек и щях го заговоря!

--------------------------------------------------------------------------

*Дзааааак*
avatar
Alice C.
Хора;
Хора;

Брой мнения : 105
Reputation : 0
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Центъра на града

Писане by Лоръл;; on Пон Апр 30, 2012 5:19 pm

Лоръл, Лоръл. С целия си акъл на блондинка и изобретателността на Айнщайн, тя бе дръзнала да се появи в града без особена екипировка за подобни случаи. Хубавото беше, че средата на деня е наистина слънчева и така можеше да опровергае наличието на слънчеви очила върху себе си, които от своя страна прикриваха факта, че не беше Душа. Не разполагаше със сребрист блясък в очите си, а напротив очите й бяха чисти и кафеви по онзи начин, по който можеха да бъдат чисти само човешки очи.
Крачката й беше доста по- бодра, отколкото би била тази на човек сред Души. Сякаш се радваше на мигновената си свобода, но в същото време се усещаше леката несигурност в действията й и как се свиваше при всеки допир с някой от обитателите на града, ако ще това да беше някое куче или друг вид домашен любимец, който не беше носител на Душа в себе си.
И всичко това се проточи, докато не се строполи на една пейка до малко момиченце с идеално сресани тъмни коси. Личицето му носеше очарованието на същинско ангелче и... човешко дете.
Лоръл се усмихна мило и извърна поглед в друга посока, докато откритието, което бе направила не я удари в петите и не се върна в мозъка й, вече осмислено и наистина стряскащо. Почти й се зави свят преди да се осъзнае и да придърпа детето близо до себе си, прикривайки лицето му, така, както би го предпазила само една майка. Може би ситуацията изглеждаше много странно от страни и дори комично, но на Лоръл й беше повече от това.
-Ти си човешко дете.- възкликна тихичко тя.- Никак не ти е мястото в устата на лъва.
Лоръл винаги използваше едни такива странни пословици, поговорки и словосъчетания, които обикновено никой не разбираше, но това не й попречи да продължи да ги използва.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Лоръл;;
Водач#3
Водач#3

Брой мнения : 91
Reputation : 0
Join date : 17.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Центъра на града

Писане by Alice C. on Пон Апр 30, 2012 5:27 pm

Стоях си и си клатушках крачетата, докато една хубава кака не се строполи до мен и ме извади от опита да размишлявам над това защо не мога да си купя куклата и какво ме спира да вляза и да си я взема или поне да си поиграя! Каката обаче извърна глава към мен, дръпна ме силно, стискайки ме в прегръдките си (което много ми хареса) и заговори, че съм човешко дете... Ама аз знаех!
- Е, ама како... как така в на лъва устата? Аз съм си човешко дете и знам, но тука не виждам никакви лъвове? - започнах да се оглеждам шашнато наоколо, ама наистина нямаше такива зверове тук. Значи за друго говореше непознатата ми сладка спасителка? Примигнах два пъти объркано срещу нея и се ухилих сладурски. Стиснах я силно и заподскачах в нея. - Йаейейейейе, имам си компанияяя~яяяяя! Да знаеш, како, само как ми е писнало да си играя самичкаа... А там каква кукла видях! Искаш ли да ти я покажа? Сигурно ще се влюбиш в нея! Може после да идем на люлките! Моите мами не знаят, че съм тук, обааче аз имам време да се прибера без да усетят липсата ми, хихихихих!!! - ухилих се изобретателно и целунах каката по бузката. Йей!

--------------------------------------------------------------------------

*Дзааааак*
avatar
Alice C.
Хора;
Хора;

Брой мнения : 105
Reputation : 0
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Центъра на града

Писане by Лоръл;; on Пон Апр 30, 2012 5:47 pm

Лоръл закри устата на момиченцето с ръка, за да възпре виковете й... е, първите не успя, но поне вторичните можеше да избегне. Не й се искаше да привлича внимание, затова можеше спокойно да извършва такива действия...
Безопасност на дружината!
Наведе глава към нея, докато се оглеждаше дали някой не се е обърнал, за да ги погледне, но единствения, който го беше направил представляваше нисък, набит мъж с толкова мила и любвеобилна усмивка, хвърлена към тях, че беше трудно да се определи дали всъщност беше толкова лош. Лоръл беше достатъчно преднамерена към всички Души и, вече преживяла едно Внедряване, предпочиташе да не става жертва на друго. Най- малкото, ако я заловят щяха да я евтанизират, заради онова, което направи с предната Душа в себе си.
-Тихо, тихо! Това са хора с Души в тях и ако ни хванат, ще напъхат едни сребристи неща във вратовете ни.- показа с пръст Лоръл белега, останал на врата на една жена с къса коса.- Те ще ни запратят в най- дълбоките кътчета на главите ни и ще управляват телата ни вместо нас.
Лоръл се опита да обясни нещата възможно най- не научно, защото имаше прекалено много Айнщайнови теории за това, които момиченцето сигурно трудно щеше да възприеме с всичките сложни думи. Понякога Лоръл сама си се учудваше на набора от сложнотии в речника си, които понякога сама се чудеше какво точно означават.
-Къде се намира тази кукла?- попита също толкова тихичко.- Ще я вземем и ще ти покажа, че наистина не са хора като теб и мен.
Лоръл прегърна нацупи устни демонстративно и извърна глава, с което може би подсказа на непознатия, че е неучтиво да ги гледа така.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Лоръл;;
Водач#3
Водач#3

Брой мнения : 91
Reputation : 0
Join date : 17.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Центъра на града

Писане by Alice C. on Пон Апр 30, 2012 5:57 pm

Очите ми заискряха от радост, а аз започнах да подскачам, без да пищя, защото ми беше запушила устичката.
- Значи ако ми вкарат сребърна течност във вратлето ще станва кукла барби и някой като мен ще ме управлява!?! АУУУУУУУУУУУУ! Искам! Искам! Защо да са лоши? .... - погледнах я точно така и я целунах по нослето.
- Куклата ми е ееееееето там *сочи голям магазин*, да знаеш колко е красива... висока е колкото мен, ама имаме ли право да си играем с нея без да сме си я купили? Искаш да кажеш, че имаме право! Лелеее! - надух безките си като нея и се засмях въодушевено. Ихаа! Каката беше страшно сладка и забавна, и мила, и дружелюбна, и най-важното - много ми харесваше! Толкова много, че ако можеше да прекарам цялото си време с нея, щях да го направя! - Како, аз съм АЛИС и много ми харесваш! Ще ми бъдеш ли официална кака? Печата е с плюнчене на палеца и долепяне едно в друго! - говорех тихичко, въпреки ентусиазма си, защото ме беше предупредила ,че е по-добре да не пищя.
Страно, тя не обичаше ли куклите барбита? Не искаше да бъде барби, управлявано от друг, може би? Но те бяха толкова красиви, изящни, просто неописуеми! А любовта с техния Кен си беше толкова истинска. Почесах се по главичката и се намусих. - Обаче белезите им не ми харесват, како... Мне...

--------------------------------------------------------------------------

*Дзааааак*
avatar
Alice C.
Хора;
Хора;

Брой мнения : 105
Reputation : 0
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Центъра на града

Писане by Лоръл;; on Пон Апр 30, 2012 6:38 pm

-Никога няма да можеш да осъществиш собствените си мечти, ако те заловят. Няма да бъдеш щастлива кукла.- обясни Лоръл, докато се изправяше и заедно с това, вдигаше Алис на ръце. Спести й факта, че смяташе куклите Барби за пълна глупост, измислена от някой по- болен мозък от нейния; проект, който съдържаше в себе си доста малко естествена красота... иди после обяснявай на дъщеря си, че не трябва да се подлага целогодишно на глупави диети, за да се стопи в дрехите си и на сина си, че не е задължително любовта на живота му да е с размерите 90-60-90.
Закрачи към посоченото място, докато целуваше момиченцето по бузката. Беше забележително дете със забележително силен заряд от настроение, което някак си караше Лоръл да се отпуска и да не мисли толкова много за факта, че се намираха между Души.
-Аз се казвам Лоръл и с удоволствие ще ти бъда официална кака.- засмя се, но преди да подаде палец, както й обясни Алис, извади от джоба на якето си още един чифт слънчеви очила, които сигурно щяха да й бъдат големички върху главата, но нямаше други под ръка.- Сложи ги, за да не ни разкрият.- подаде палеца си, за да стане нейна официална кака, която да може да я предпази поне от лошите същества в този град... после можеше да я отведе със себе си, въпреки че средата на Горските хора, едва ли беше най- добрата за едно дете.- Хайде да ти вземе куклата.
Прекрачи прага на магазина и с мила усмивка и обясни на продавачката за какво става въпрос и остави Алис да й обясни коя бе куклата, за която говореше.

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Лоръл;;
Водач#3
Водач#3

Брой мнения : 91
Reputation : 0
Join date : 17.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Центъра на града

Писане by Alice C. on Вто Май 01, 2012 8:09 am

- Ооо.. това е тъжно.. - намусих се, щом си представих тъжна Барби! Е... може би кака Лори бе права! Изправихме се не след дълго и тя ми сложи едни слънчеви очила, точно като тези на нейното лице. Аууу! Щях да приличам на нея! Зарадвах се много и свих устни, размърдвайки главичка. - Сега приличам на тееееб~ И... д авземем куклата?! НАИСТИНА?! - направо се ококорих през очилата. Никой до сега не ми беше купулав кукли! Аз сама си ги правех, а тази кака тук, която за пръв път ме виждаше, за пръв път си играеше с мен, он все пак прие да ми е "истинска кака" се съгласи на втората минута от познанството ни! Ихааааа! Стиснах я отново толкова силно, че сигурно й извадих въздуха, но... аз рядко сдържах ентусиазма и емоциите си. Хи хи!
- Куклата е ето тази. - посочих доста височка играчка, с руси букли, розова рокля, бели обувки, чантичка и сини очи като моите. Беше красива, но и ако я сложех до себе си, щеше да изглежда на моя приятелка и щях да си представям, че не говоря на барби, а истински човек! Лелееее, умирах си от щастие! Обаче цената не бе никак приемлива (което аз не осъзнавах), за кака Лоръл може би щеш еда излезе доста скъпичко, защото самата играчка бе 150 висока, а това... не бе никак малко. - Какво, а какво ще правим след това? - примигнах няколко пъти, но не се забеляза заради закритите ми очи. Можеше да отидем на люлките? Или да се махнем от града? Аз още не можех да разбера напълно цялата философия на бягството ни, обаче щом кака Лори казваше, значи беше вярно! Не си давах място за съмнения повече и с удоволствие оглеждах детския магазин. Леле, беше като в страната на чудесата!

--------------------------------------------------------------------------

*Дзааааак*
avatar
Alice C.
Хора;
Хора;

Брой мнения : 105
Reputation : 0
Join date : 29.04.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Центъра на града

Писане by Отрова on Пон Юли 02, 2012 8:36 am

Какво беше направил пак?
Отрова можеше само бегло да предполага какви ги бе сътворил този път големият й брат, макар да не заслужаваше да го нарича "голям". Понякога се държеше като същинско бебе или се забъркваше в каши, от които тя трябваше да го измъква, с две думи-да върши черната работа. Може би това бе отредената й участ като най-малка в семейството. Като заговорихме за семейство, не бива да наричаме родителите й семейство. Те в никакъв случай не се държаха така към Отрова, да не говорим за любов или някакво закрилническо чувство. Тя беше черната овца, петното в репутацията им, пречката за идеален живот. Но тя не искаше да бъде идеална и с това провокираше тяхното недоверие и желание да я разкарат.
Докато Кейлъб, Кейлъб бе единствената опора, която имаше прези всичките си ранни години, човека, на когото се доверяваше безрезервно и в чието лице намираше подкрепа и състрадание. Той знаеше положението й в семейството, но не можеше да промени положението на нещата. Разбираше го. Може би това бе предизвикателство от съдбата. И тя трябваше да се справи.

Къде е?
Озърташе се наляво-надясно, нетърпеливо поглеждаше часовника си, от време на време поглеждаше тълпата и се опитваше да го открие, но той така и не идваше. Тъкмо, когато щеше да си тръгне разочарована, някакъв тип се блъсна в нея. Не успя да различи лицето му, заради тъмната качулка. Усети ръцете му по тялото й, а после и в чантата й. Отдръпна се, но не успя да се отскубне напълно от ръцете му.
-Махни се от мен.
Удари го в гърдите, а след това го срита, но мъжът продължи да я притиска в стената. Огледа се безпомощно-наоколо нямаше жива душа.
-Помощ.

--------------------------------------------------------------------------
Walking through a dream
I see you
My light in darkness breathing hope of new life



Now I live through you and you through me
Enchanted
I pray in my heart that this dream never ends
avatar
Отрова
Хора;
Хора;

Брой мнения : 28
Reputation : 1
Join date : 12.06.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Центъра на града

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите