Welcome
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход
Latest topics
Домът на Жасмин
Страница 1 от 1
Домът на Жасмин
Апартаментът, в който Жасмин се настани след пристигането си в Тусон, се намираше в жилищните квартали, където освен къщи се забелязваха също и сгради, разделени на апартаменти, където всеки можеше да се настани. Тя бе успяла да си уреди този на последния етаж в сградата, което й предоставяше невероятен изглед от всекидневната. Постройката бе 3-етажна, първоначално проектирана като къща, но сега собствениците й я бяха реконструирали и направили отделни апартаменти, които продаваха свободно. Жас се бе настанила именно в един от тези, обзаведени с вкус малки апартаментчета, след като бе търсила в продължение на седмици идеалното жилище - нито твърде малко, нито прекалено голямо и се пак трябваше да й допадне. Тук щеше да се установи и решението не трябваше да се вземи лековерно, което просто не бе възможно при нашето момиче. Най-накрая, едва миналата седмица бе видяла този апартамент и се бе влюбила в него. Разположението и гледката, която откриваше си заслужаваше, а колкото до другото се разбраха със собственичката като нанесоха леки промени по желание на Жаси.
Сега вече всичко бе готово да се нанесе и като влезе, сякаш за първи път, което до някъде беше вярно, още не бе видяла как се е получило всичко след промените - се изуми. Наистина бе приел облика на нейн собствен дом, който отразяваше като огледало вкуса на собственичката си. След малкото коридорче, жената се озова във всекидневната, която бе в трицветна гама от лилаво, кафяво и по-светлокафяво. Зад удобния диван, в нишата имаше барплот, което беше идеално за нея. Другите стаи бяха спалнята, банята, тоалетната, кухнята и това беше всичко. Един малък, но достатъчен за сама жена дом, в който да може да се отпусне и да бъде себе си. Нали това бе целта - да е уютно, предразполагащо те да си полегнеш и починеш. В това отношение - апартаментът беше идеален.
Жасмин - Лунното сияние- Душа;
- Брой мнения : 664
Reputation : 2
Join date : 12.05.2012
Re: Домът на Жасмин
След двайсет минутно шофиране до жилищните квартали, Жасмин се озова пред къщата, която се бе превърнала в нейн дом. Още не можеше да повярва на късметта си да попадне на този апартамент и то на такава цена! Явно собствениците много бързаха да се отърват от него, че да го продадат за жълти стотинки! Момичето паркира и отвори входната врата, която се явяваше обща за трите семейства, живущи на горните самостоятелни етажи. Нямаше никой и тишината бе толкова отпускаща и примамлива...само да се свиеш под завивките, да гледаш някоя комедия и да ядеш нездраволсловна храна...какво блаженство! Жалко че нашата героиня нямаше да изпита нито едно от тези неща! Не и през следващите пет дни.
Съблече горната дреха и я закачи на една от многото празни закачалки, събу се и по чорапки се довлече буквално до диванчето, което беше по-примамливо и от царската постеля...Точно в момента й се искаше да направи всичко онова, което й беше минало пред ума по-рано, но знаеше, че ако го стори, няма да свърши никаква работа, а бе жизненоважно да прочете ония документи и да си изгради пледоарията като за начало. Стана, с много намусена физиономийка също като дете и се тръшна на кухненския плот. Нямаше за кога да отлага, за това си направи един сандвич с наличното в хладилника и си сипа чаша вино...Поне да прекара хубаво сред документите...Извади целия куп папки, приготви си химикал и се облакъти - наистина се очертаваше дълга нощ.
Събуди се към три както й показа електронния часовник и реши, че е време за сън...Остави всичко така както си беше и някак си, в просънище се преоблече в пижамка и се сви под завивките на удобното легло. След не повече от някалко секунди се унесе в един безсънен сън.
Следващите пет дни минаха по същия еднобразен начин. От работа в къщи, от къщи на робота...делото се приближаваше с всеки изминал ден и ето, че днес този ден настъпи. От сутринта Жасмин се подготви - както външно, така и вътрешно за големия ден. Облече един от най-хубавите си костюми - дълга до средата на бедрото лилава пола и сако в същия цвят, което добре прилягаше на стройната й фигура, подчертаващо природните й дадености. (хД) Както се бяха разбрали, г-н Милър се беше облякал малко по прилично и този път изглеждаше много по добре, без висящите разхлабени краища на ризата му, която днес бе очудващо закопчана. Добре...тъмно сако, вратоврзъка...ако не го познаваш, ще кажеш, че е типичния джентълмен! Точно това излъчване искаше да постигне пред съдебните заседатели, така че с усмивка се настани до него на подсъдимата скамейка, готова да започнат.
Развитието на делото мина по очаквания от адвокатката развой, като се замислиш всичко бе един театър, чиито артисти бяха те - адвокатите, а публиката бяха съдебните заседатели. Всичко мина много добре и след съвещанието им, съдията обяви Рен Миър за невинен. Адвокатът също така бе и свещеник, той не можеше да каже онова, което му бе споделил клиента му, а именно, че той беше замесен и единствен инициатор на отвличането на младата жена.
Ето че сега свършваха всичките й ангажиминти с Рен. Отдъхна си и сякаш излязла от транса, в който бе попаднала с началото на делото, тя му се усмихна, честити му като се ръкуваха и напусна съдебната зала.
Реши днес да се прибере направо у дома, но тъй като нямаше още обяд, мина през близката закусвалня и отиде в кабинета си. Нямаше насрочени срещи, затова хапна и си почина на спокойствие.
Съблече горната дреха и я закачи на една от многото празни закачалки, събу се и по чорапки се довлече буквално до диванчето, което беше по-примамливо и от царската постеля...Точно в момента й се искаше да направи всичко онова, което й беше минало пред ума по-рано, но знаеше, че ако го стори, няма да свърши никаква работа, а бе жизненоважно да прочете ония документи и да си изгради пледоарията като за начало. Стана, с много намусена физиономийка също като дете и се тръшна на кухненския плот. Нямаше за кога да отлага, за това си направи един сандвич с наличното в хладилника и си сипа чаша вино...Поне да прекара хубаво сред документите...Извади целия куп папки, приготви си химикал и се облакъти - наистина се очертаваше дълга нощ.
Събуди се към три както й показа електронния часовник и реши, че е време за сън...Остави всичко така както си беше и някак си, в просънище се преоблече в пижамка и се сви под завивките на удобното легло. След не повече от някалко секунди се унесе в един безсънен сън.
Следващите пет дни минаха по същия еднобразен начин. От работа в къщи, от къщи на робота...делото се приближаваше с всеки изминал ден и ето, че днес този ден настъпи. От сутринта Жасмин се подготви - както външно, така и вътрешно за големия ден. Облече един от най-хубавите си костюми - дълга до средата на бедрото лилава пола и сако в същия цвят, което добре прилягаше на стройната й фигура, подчертаващо природните й дадености. (хД) Както се бяха разбрали, г-н Милър се беше облякал малко по прилично и този път изглеждаше много по добре, без висящите разхлабени краища на ризата му, която днес бе очудващо закопчана. Добре...тъмно сако, вратоврзъка...ако не го познаваш, ще кажеш, че е типичния джентълмен! Точно това излъчване искаше да постигне пред съдебните заседатели, така че с усмивка се настани до него на подсъдимата скамейка, готова да започнат.
Развитието на делото мина по очаквания от адвокатката развой, като се замислиш всичко бе един театър, чиито артисти бяха те - адвокатите, а публиката бяха съдебните заседатели. Всичко мина много добре и след съвещанието им, съдията обяви Рен Миър за невинен. Адвокатът също така бе и свещеник, той не можеше да каже онова, което му бе споделил клиента му, а именно, че той беше замесен и единствен инициатор на отвличането на младата жена.
Ето че сега свършваха всичките й ангажиминти с Рен. Отдъхна си и сякаш излязла от транса, в който бе попаднала с началото на делото, тя му се усмихна, честити му като се ръкуваха и напусна съдебната зала.
Реши днес да се прибере направо у дома, но тъй като нямаше още обяд, мина през близката закусвалня и отиде в кабинета си. Нямаше насрочени срещи, затова хапна и си почина на спокойствие.
Жасмин - Лунното сияние- Душа;
- Брой мнения : 664
Reputation : 2
Join date : 12.05.2012
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
Пет Юли 19, 2013 2:20 pm by Жюстин Карпович
» Въпроси;;
Съб Юни 08, 2013 1:12 pm by Жюстин Карпович
» Другарче за рп.
Пон Май 27, 2013 8:20 am by Léa Voltaire.
» Готови персонажи.
Нед Май 26, 2013 8:02 pm by Léa Voltaire.
» Търся всичко останало..
Нед Май 26, 2013 7:44 pm by Léa Voltaire.
» Emmelie 'Léa' Voltaire.
Нед Май 26, 2013 4:32 pm by Виктор Карпович
» Алина.ᴳᵘᵇᶫᵉᴿ
Нед Май 26, 2013 3:11 pm by Виктор Карпович
» Какво късметче ви се падна днес?
Съб Май 25, 2013 8:45 pm by Виктор Карпович
» Намисли си някой потребител преди да влезеш
Съб Май 25, 2013 8:34 pm by Жюстин Карпович