The Host
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

Болницата в Тусон

Предишната тема Следващата тема Go down

Болницата в Тусон

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Нед Мар 04, 2012 5:51 pm


Тук лечител бе и легендарния Фордс Дълбоката вода, както и Тан- Там Тихата Песен.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Болницата в Тусон

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Чет Мар 22, 2012 6:10 am

Имаше няколко варианта на план за действие- да се самонарани и да изценира наистина ранена Душа, за да му дадат лекарства, които да занесе в Имението. Можеше и случайно да се бутне пред някоя кола, но тук големия пропуск беше липсата на високи скорости при Душите, до такава степен спазваха законите на пъти, че му се струваше чак нереално да го блъсне някой, колкото и голям късметлия да беше. Всъщност само това бяха вариантите и не му се струваха особено правдоподобни, но какво можеше да се направи? Деляха го едва няколко метра от лечебното заведение, недостатъчно разстояние и време да измисли нещо по- добро. Бръкна в джобовете на коженото си яке. Напипа пистолета. Беше зареден, голяма грешка от негова страна, но пък тъкмо нямаше да му се налага да го вади, за да го използва, можеше да се простреля на момента. Все още го гризеше съвестта, че е изоставил Алистър сама в гнездото на осите... така де, Търсачите. За разлика от щаба на Търсачите, болницата в Тусон му се струваше къде къде по- безопасна. Поне можеше да се пробва да надвие над душите вътре, сред които преобладаваха миролюбивите. За миг се разколеба и беше готов да се обърне и да побегне отново към нея, преди да е загубил поредния член на своето малко общество, или пък просто да се увери, че е добре, не, че не вярваше в способностите й. Обаче нещо все не му даваше мира в този случай.
Не беше усетил кога бе влязъл в самата сграда на болницата. Нещо дребно се бутна в него, което накара очилата, които прикриваха липсата на сребрист блясък в очите му, да изхвръкнат прекалено далеч, за да успее да се добере до тях преди да се усетят.
-Извинете, господине!- чу женски глас, звучащ му толкова противно, но миг по- късно същия глас се разпищя и побягна към рецепцията.
За секунди Роуд се оказа обграден от Души със скалпели, но пък можеше да се закълне, че е виждал много по- зле настроени същества. Извади пистолета от джоба на якето си и го насочи произволно.
-Абсолютно никой да не мърда!- предупреди той с гърления си глас, пропит с лека несигурност.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Болницата в Тусон

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Пон Апр 16, 2012 4:46 pm

Когато се събуди се чувстваше странно. Първият спомен, който изникна в главата на Приемника беше за нечии устни, всъщност не беше точно спомен, а просто усещане. Много странно нещо беше. На Произход нямаше подобни неща и в момента Дръзко Желание се чувстваше наистина объркан от усетите и картините, които се редяха из главата му. Да, неговата глава, макар да усещаше притъпеното присъствие на някой там си, най- вероятно Човека. Нямаше кой друг да бъде просто, освен Роуд. Беше решил да запази името му и да добави своето към него, за да запази част от предишния живот на тялото и да се приспособи по- лесно към него. Не искаше да го разстройва и да си играе с чувствата и преживяното от Човека в Приемника, но той от своя страна сякаш беше изхвърлил повечето си спомени, разхвърлял по- скоро беше точната дума, че в момента на Дръзко Желание се налагаше да събира частичка по частичка и да се опитва да сглоби нещо смислено.
Изписаха Роуд Дръзкото Желание след по- малко от няколко часа след Внедряването, снабдявайки го с малко жилище и работа в Университета, където да преподава науки за Произход.

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Болницата в Тусон

Писане by Виктор Карпович on Пон Фев 25, 2013 9:07 am

Трудно, но все пак бе успял да си извоюва правото да излезе от убежището и да се слее със своя предполагаем вид като вдъхна доверие на всички, или поне се опита, че няма да ги предаде. Целта му дори не беше такава. Подскачаше изключително весело, откакто разбра, че беше на път да стане баща и носеше онази дебилна усмивка на лицето си дори в момента. Една малка част от нея се прокрадваше по сериозното му изражение, почти безизразно, което бе надянал, докато вървеше по изрядно почистената алея на болницата.
Беше почти непознат за човешките очи- чист, спретнат, облякъл сако, което носеше със своите почти официални панталони. Предпочиташе да изглежда замислел и овладян. Беше позабравил как всъщност се държаха Душите, но беше на път да си припомни бързо. Дишаше спокойно и не правеше резки движения, опитваше се да поздравява всички, по край които минаваше- онзи странен навик на Душите да бъдат мили с всички. Сребристия блясък в очите му беше силно изразен, почти плашещо, ала такива бяха приемниците със силни Души в себе си, нали? Да!
Няколко месеца извън това общество, там, където можеше да живее свободно и наистина спокойно, се отразяваха подозрително лошо на уменията му.
Пристъпваше спокойно към голямата, стъклена врата на тусонската болница. Знаеше, че Института бе по петите му и почти на всякъде имаше негови снимки, но беше длъжен да направи това, което бе намислил като един бъдещ, добър татко, който обичаше маминка.
Едва бе изкачил стълбите към вратата, когато тя се отвори пред него. Изпита силно желание да се огледа, но го подтисна и си пое дълбоко въздух.

--------------------------------------------------------------------------
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain. Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul. I’m gonna work it ’til your totally blown
avatar
Виктор Карпович
утешители;
утешители;

Брой мнения : 1019
Reputation : 11
Join date : 23.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Болницата в Тусон

Писане by Cher Lee. on Пон Фев 25, 2013 9:59 am

И си е мислил, че ще се откажем, помисли си Шарлот. Може би ще се зачудите защо точно нея избраха да го върне. Бе инатлива, непредсказуема и все така очарователна. Много бяха епитетите, които я описваха. Най-важното бе, че членовете на института знаеха, че тя не би се отказала. Нейната цел бе да върне Виктор обратно в института, където му бе мястото, където се нуждаеха от него. Може би точно тя е най-лекомисленият човек на планетата, защото постоянно си повтаряше как, без него нямаше да стъпи там. Толкова бе сериозна в действията и мислите си, че забрави за реалността и се отпусна в мечтателското си мислене. Знаеше, че ще успее. Винаги така наперена, ентусиазирана и все пак тъжна. Нямаше никакви чувства към никой, само и единствено, защото никой нямаше чувства към нея. Не бе просто. Душата и' бе празна. Очите и' - безразлични. Всеки един момент искаше да плаче, но се скриваше зад маската на безразличната кучка. В такава и започваше да се превръща. Все пак.. ако човек се преструва на такъв какъвто не е, колкото и да не иска приема същността му.
На скоро всички от института бяха разбрали, че Виктор щеше да става баща. Някой бяха шокирани, но Шарлот не се и изненада ни най-малко. Точно това сега и даваше преднина. Тя можеше да предположи.. я, чакай малко. Тя знаеше къде ще е първото място, което Виктор ще посети - тусонската болница. Ах.. толкова си предсказуем, помисли си Шарлот.
Отначало вървеше след него все така незабележимо. Искаше да го изненада, да го хване неподготвен, да го изненада. Мигом тя промени стратегията си и реши да побърза колкото се може повече. Мина по друг също пряк маршрут. Знаеше се, бе го изпреварила и сега можеше спокойно да чака. Влизайки в болницата, Шарлот тръгна нагоре по стълбите и в този момент усети как Виктор бутна входните врати. Оо.. не, тя не се паникьоса. Имаше изобилие от резервни планове, но пак се придържа към настоящия. Скривайки се зад врата, реши да почака. Стъпките му отекваха в стълбищното помещение. Тя си броеше наум стъпките, които той правеше. 7, 8, 9... И.. бам! Тя излезе съвсем неочаквано. Изпита еуфория, когато видя изненаданото му лице. Вече нищо не можеше да свали самодоволната и' усмивка.
- Виктор, винаги толкова и предсказуем, и непредсказуем. Кажи ми.. как го правиш? Хейй.. всички знаем, че искаш да си добър баща, но института няма да ти пречи на това. Върни се. Можеш да съчетаеш двете неща, повярвай ми. Моля те.. нужен си ни.

--------------------------------------------------------------------------
hot damn girl ,

i'm a sociopath, sweet serial killer.




avatar
Cher Lee.
Предатели;
Предатели;

Брой мнения : 19
Reputation : 0
Join date : 28.08.2012
Местожителство : the institute;

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Болницата в Тусон

Писане by Виктор Карпович on Нед Мар 03, 2013 8:12 am

Не я очакваше. Всъщност, не знаеше защо си е мислел, че ще премине невъзпрепядствано през болницата и съвсем лесно ще вземе лекарствата, които му бяха нужни. Онези тайни сделки, които бе правил с Института тотално проваляха плановете му, очевидно. Прехапа устната си, докато за части от секундата, той премисляше възможностите си.
Присви очите си срещу Елизабет. Познаваше я смътно, но тялото му помнеше името й и още повече щеше да го запомни, ако се опита да го спре в този момент и успее да го спре. Едната възможност беше да извие нежната й шия достатъчно, че да чуе онова специфично пукане на гръбначния й стълб. Да прекърши безмилостно прешлените й и следващото му действие със сигурност трябваше да бъде наистина бързо, ако не искаше да се прости с живота си, както тя с нейния. Втория вариант беше да се направи на луд и да я подмине, а после да я обвини в нападение и предателство. Но пък, Елизабет вече го бе разпознала и нямаше смисъл от това.
И тогава се сети. В умът му сякаш светна лампичката за идеи и го накара да пристъпи още едно стъпало нагоре така, че да се окаже на неприлични милиметри от нея. Горещия му дъх биеше право във врата й и се разливаше по нежната й бяла кожа.
- Ти си луда! - изръмжа тихо и се усмихна. - Няма да се връщам никъде, а ти... ти ще ми помогнеш да си взема нужното, ако не искаш да те върна крайник по крайник на Роуд.
Накара тялото й да се завърти с гръб към него. Придържаше я за кръста като постоянно потропваше с пръсти по него, напомняйки болезнено за напрежението между двамата, което можеше да завърши доста кърваво.

--------------------------------------------------------------------------
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain. Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul. I’m gonna work it ’til your totally blown
avatar
Виктор Карпович
утешители;
утешители;

Брой мнения : 1019
Reputation : 11
Join date : 23.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Болницата в Тусон

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите