Welcome
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход
Latest topics
Двора на Имението
+2
Роуд Дръзкото Желание
Алекзандър Лесбърн.
6 posters
Страница 2 от 2
Страница 2 от 2 • 1, 2
Двора на Имението
First topic message reminder :
Поразено от радиацията, нищо тук не изглеждаше толкова жизнено, колкото беше всъщност преди да се получи изтичането й. Макар и да изглеждаше буйна, растителността се кършеше под кубинките на тези мъже и жени, избрали съдбата си на Апостоли, макар и все още не толкова успешно, колкото им се искаше.
Поразено от радиацията, нищо тук не изглеждаше толкова жизнено, колкото беше всъщност преди да се получи изтичането й. Макар и да изглеждаше буйна, растителността се кършеше под кубинките на тези мъже и жени, избрали съдбата си на Апостоли, макар и все още не толкова успешно, колкото им се искаше.
Re: Двора на Имението
Ако искаш да разбереш кой си, вгледай се в огледалото и повярвай в себе си. Ако не успееш да разбереш нищо, тогава спри алкохола. Може да помогне...
Главата ме болеше. Мускулите ми изгаряха болезнено. Очите ми се затваряха, само при мисълта за нормално легло и възглавница, но какво обикновено не можех да си позволя този лукс. Имах толкова много работа за вършене и толкова малко време. Едва сутринта се бях върнала от Тусон, а вече бях тотално блокирала. Все още не можех да разбера напълно информацията, с която разполагах. Всичко ми изглеждаше някак си не на мястото и ...нагласено? Третата чаша кафе някак си ме спаси от това да заспя над документите, които бях измъкнала преди седмица от щабът на Търсачите.
Тялото ми потръпна при мисълта за цялата тази бъркотия, в която се бях забъркала благодарение на любящият ми брат. О, да не ми стигаше всичко останало, но и срещата с онзи странен мъж. Ох, защо ли не можех да забравя удивленията му поглед, когато излязох от прикритието си на сградата и ме видя с изпокъсаната черна рокля. Не можех да разбера какво толкова ме бе впечатлило в него. Може би просто отдавна не бях срещала някой, който да се осмели да отговори на нападките и не особено милите ми коментари. Може би просто в онзи момент ми се бе сторило забавно, че някой като него може да ми бъде равен. Или пък просто му се чувствах длъжна заради случката с банята. Оф, да знам бях идиотка да заспя в банята...да, да Калеб вече ми изнеси няколко лекции в стил „Аз съм твоят по-голям брат и ако не почнеш да се грижиш повече за себе си ще дойда и ще те напляскам”, но не мисля, че това свърши работа. Както и да е добре, че все още не бе научил за инцидента от вчера, че като нищо щеше да се появи в имението и наистина да изпълни заканата си.
Телефонът ми иззвъня пронизително и светещият дисплей изписа името на брат ми. Устните ми се свиха болезнено при мисълта, че е разбрал за изпълнението му с бившият му шеф и петият етаж. Добре, де шефът му е бивш, защото се заяде с мене, но какво да се прави хората някога бяха казали, че не трябва да се заяждаш с неподходящи жени. Игнорирах дразнителя и набързо се преоблякох в къси панталони и също толкова оскъдно спортно потниче, което покриваше едва гърдите ми. Въздъхнах мислено при вида на почти зарасналите порезни рани на гърбът ми и ръцете ми. Да определено не трябваше да скачам от петият етаж, но нямах намерение да обсъждам това с Калеб.
Вместо това взех камите си и излязох от стаята. Обичах нощните тренировки. Винаги ми помагаха да се съсредоточа и да се отърва от напрежението и излишните мисли. А гората около имението бе идеалната за целта. Рядко се намираха луди като мен, готови да се лишат от сънят си, за да тренират, а това ме устройваше просто перфектно. Студеният въздух се просмука в тялото ми, когато започнах да бягам все едно някой ме гони. Няколко километра и вече бях достигнала до любимото си място за тренировки. Колко хубаво, че никой не знаеше за него...
...или пък не. По дяволите. Едва десет минути от началото на разгрявката ми и вече в далечината се дочуваха стъпки. Какъв късмет само! Поех си дълбоко въздух и се вслушах в звуците около мен, без да си давам труда да спирам заниманието си.
- Не и ако нямаш време за спане. – отвърнах отнесено, когато регистрирах онзи познат глас, които се приближаваше зад мен.
Главата ме болеше. Мускулите ми изгаряха болезнено. Очите ми се затваряха, само при мисълта за нормално легло и възглавница, но какво обикновено не можех да си позволя този лукс. Имах толкова много работа за вършене и толкова малко време. Едва сутринта се бях върнала от Тусон, а вече бях тотално блокирала. Все още не можех да разбера напълно информацията, с която разполагах. Всичко ми изглеждаше някак си не на мястото и ...нагласено? Третата чаша кафе някак си ме спаси от това да заспя над документите, които бях измъкнала преди седмица от щабът на Търсачите.
Тялото ми потръпна при мисълта за цялата тази бъркотия, в която се бях забъркала благодарение на любящият ми брат. О, да не ми стигаше всичко останало, но и срещата с онзи странен мъж. Ох, защо ли не можех да забравя удивленията му поглед, когато излязох от прикритието си на сградата и ме видя с изпокъсаната черна рокля. Не можех да разбера какво толкова ме бе впечатлило в него. Може би просто отдавна не бях срещала някой, който да се осмели да отговори на нападките и не особено милите ми коментари. Може би просто в онзи момент ми се бе сторило забавно, че някой като него може да ми бъде равен. Или пък просто му се чувствах длъжна заради случката с банята. Оф, да знам бях идиотка да заспя в банята...да, да Калеб вече ми изнеси няколко лекции в стил „Аз съм твоят по-голям брат и ако не почнеш да се грижиш повече за себе си ще дойда и ще те напляскам”, но не мисля, че това свърши работа. Както и да е добре, че все още не бе научил за инцидента от вчера, че като нищо щеше да се появи в имението и наистина да изпълни заканата си.
Телефонът ми иззвъня пронизително и светещият дисплей изписа името на брат ми. Устните ми се свиха болезнено при мисълта, че е разбрал за изпълнението му с бившият му шеф и петият етаж. Добре, де шефът му е бивш, защото се заяде с мене, но какво да се прави хората някога бяха казали, че не трябва да се заяждаш с неподходящи жени. Игнорирах дразнителя и набързо се преоблякох в къси панталони и също толкова оскъдно спортно потниче, което покриваше едва гърдите ми. Въздъхнах мислено при вида на почти зарасналите порезни рани на гърбът ми и ръцете ми. Да определено не трябваше да скачам от петият етаж, но нямах намерение да обсъждам това с Калеб.
Вместо това взех камите си и излязох от стаята. Обичах нощните тренировки. Винаги ми помагаха да се съсредоточа и да се отърва от напрежението и излишните мисли. А гората около имението бе идеалната за целта. Рядко се намираха луди като мен, готови да се лишат от сънят си, за да тренират, а това ме устройваше просто перфектно. Студеният въздух се просмука в тялото ми, когато започнах да бягам все едно някой ме гони. Няколко километра и вече бях достигнала до любимото си място за тренировки. Колко хубаво, че никой не знаеше за него...
...или пък не. По дяволите. Едва десет минути от началото на разгрявката ми и вече в далечината се дочуваха стъпки. Какъв късмет само! Поех си дълбоко въздух и се вслушах в звуците около мен, без да си давам труда да спирам заниманието си.
- Не и ако нямаш време за спане. – отвърнах отнесено, когато регистрирах онзи познат глас, които се приближаваше зад мен.
Temptress- Хора;
- Брой мнения : 801
Join date : 24.04.2012
Re: Двора на Имението
Вратът го болеше като последица от малкото сън, който си бе взел предишната нощ на канапето. Не очакваше удобно местенце, но онази стая бе под всякаква критика, дори най-оптимистична. Дюшекът бе на бучки, неравномерни, сякаш на тяхното място се издигаха планини. Колкото до възглавницата, тя бе сякаш пълна с камъни, които така и не се нагласиха удобно във формата на главата му. Онази нощ бе неспокоен, но нали по-лесно бе да обвиниш липсата на удобствата за безсънието си, отколкото жената, лежаща едва на няколко метра от теб. Не че щеше да си го признае, но може би в малка степен бе мислил за нея...Все пак бе мъж в края на краищата, а и онази гледка в банята...Тогава се, разбира се, се притесняваше за здравословното й състояние, но онази нощ докато лежеше на неудобното канапе, усети, че мислите му се отклоняват в съвсем други посоки.
Картината пак изникна в съзнанието му, докато с една ръка опитваше да намали болките във врата, за съжаление безрезултатно. Тялото му бе схванато и една тренировка не би му навредила. Хм, загледа се в бързите движения на непознатия и реши, че е достатъчно добър, за да се получи един много добър спаринг. Може би след това щеше да заспи и мислите за предстоящата приятелска тренировка щяха да премахнат тези на жената. Да, Антъни, надявай се.
Приближи се с усмивка, наблюдавайки извиващото се гъвкаво тяло, леко впечатлен от бързите и чисти удари, които нанасяше на невидимия събеседник. Дотолкова се бе загледал в прецизността, че не обърна внимание на лицето...Тъкмо щеше да предложи за разиграят спаринг, когато най-сетне погледна нагоре. Е, явно светът бе малък за тях, щом дори един ден не можеха един без друг! Подсмихна се и весело предложи:
- Леонита, един приятелски спаринг за добрите стари времена? - Хмм, до сега не бе използвал името й, а галеното "Леонита" можеше да се възприеме като прекалено фамилиарно, но все пак те не бяха напълно непознати. Всеки, който те е видял не дотам облечен не можеше да се счита за непознат. Е, друг беше въпросът при какви обстоятелства е станало всичко. Някак не мислеше, че Леоноре ще му откаже - състезателната й природа, доста подобна на неговата, щеше да я подтикне да се съгласи - нещо, на което Антъни се надяваше. В знак на предстоящия положителен отговор, мъжът съблече якето си, навивайки ръкавите на тъмносинята си риза. Щяха да се изпотят и несъмнено не само тя щеше да покаже плът, която и сега се разкриваше пред погледа му, но не мислеше да й даде това чисто женско предимство... Не, ако загубеше, то щеше да бъде единствено благодарение на недостатъчната му подготовка. Не че мислеше, че това ще стане...Ех, самоувереността му бе втора кожа и не подлежеше на обработка.
Картината пак изникна в съзнанието му, докато с една ръка опитваше да намали болките във врата, за съжаление безрезултатно. Тялото му бе схванато и една тренировка не би му навредила. Хм, загледа се в бързите движения на непознатия и реши, че е достатъчно добър, за да се получи един много добър спаринг. Може би след това щеше да заспи и мислите за предстоящата приятелска тренировка щяха да премахнат тези на жената. Да, Антъни, надявай се.
Приближи се с усмивка, наблюдавайки извиващото се гъвкаво тяло, леко впечатлен от бързите и чисти удари, които нанасяше на невидимия събеседник. Дотолкова се бе загледал в прецизността, че не обърна внимание на лицето...Тъкмо щеше да предложи за разиграят спаринг, когато най-сетне погледна нагоре. Е, явно светът бе малък за тях, щом дори един ден не можеха един без друг! Подсмихна се и весело предложи:
- Леонита, един приятелски спаринг за добрите стари времена? - Хмм, до сега не бе използвал името й, а галеното "Леонита" можеше да се възприеме като прекалено фамилиарно, но все пак те не бяха напълно непознати. Всеки, който те е видял не дотам облечен не можеше да се счита за непознат. Е, друг беше въпросът при какви обстоятелства е станало всичко. Някак не мислеше, че Леоноре ще му откаже - състезателната й природа, доста подобна на неговата, щеше да я подтикне да се съгласи - нещо, на което Антъни се надяваше. В знак на предстоящия положителен отговор, мъжът съблече якето си, навивайки ръкавите на тъмносинята си риза. Щяха да се изпотят и несъмнено не само тя щеше да покаже плът, която и сега се разкриваше пред погледа му, но не мислеше да й даде това чисто женско предимство... Не, ако загубеше, то щеше да бъде единствено благодарение на недостатъчната му подготовка. Не че мислеше, че това ще стане...Ех, самоувереността му бе втора кожа и не подлежеше на обработка.
Антъни Прескот- Хора;
- Брой мнения : 63
Reputation : 0
Join date : 22.05.2012
Местожителство : Тусон
Страница 2 от 2 • 1, 2
Similar topics
» Всекидневната в Имението
» Кухнята в имението
» Тайната пътека към имението
» Главния тунел към Имението;;
» Преди няколко дни в имението на градските бунтари
» Кухнята в имението
» Тайната пътека към имението
» Главния тунел към Имението;;
» Преди няколко дни в имението на градските бунтари
Страница 2 от 2
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
Пет Юли 19, 2013 2:20 pm by Жюстин Карпович
» Въпроси;;
Съб Юни 08, 2013 1:12 pm by Жюстин Карпович
» Другарче за рп.
Пон Май 27, 2013 8:20 am by Léa Voltaire.
» Готови персонажи.
Нед Май 26, 2013 8:02 pm by Léa Voltaire.
» Търся всичко останало..
Нед Май 26, 2013 7:44 pm by Léa Voltaire.
» Emmelie 'Léa' Voltaire.
Нед Май 26, 2013 4:32 pm by Виктор Карпович
» Алина.ᴳᵘᵇᶫᵉᴿ
Нед Май 26, 2013 3:11 pm by Виктор Карпович
» Какво късметче ви се падна днес?
Съб Май 25, 2013 8:45 pm by Виктор Карпович
» Намисли си някой потребител преди да влезеш
Съб Май 25, 2013 8:34 pm by Жюстин Карпович