Мадлен.

by **.madlen** Нед Мар 04, 2012 11:09 am

-Извинете, госпожице, трябва да платите.
Обърнах се, но не отговорих. Впрочем какво можех да кажа. Не знаех какво да кажа. Придадох си обезпокоено изражение и с бавни крачки се запътих към вратата, после чух алармата и ядосаните викове на управителят, забързах хода си, излязох през вратата, зад мен се чуваха стъпки, после свих в една уличка и се скрих зад купища кашони. Гласовете им бегло достигнаха до съзнанието ми, сърцето ми биеше лудо, студена пот бе избила по челото ми, стичаше се бавно и ме обливаха и топли, и студени вълни.

Тишина. Затворих очи. Клепачите ми се спуснаха и пред мен изникна чернота, черна бездна, в която все повече и повече пропадах.

Събудих се. "Мамка му, отново същият кошмар". Косата ми бе сплъстена, възгланицата и завивките ми бяха разхвърляни по пода, дишането ми бе учестено, а дори пулсът ми не бе в рамките на нормалното. Сънувах този кошмар, откакто се помня. Всъщност този период не бе много дълъг-четири години. Преди четири години аз бях напълно различен човек, преди четири години може би нямаше да крада, нито да нямам къде да живея и да не си платя хотела, преди четири години щях да имам семейство и приятели, а може би и човек, на когото да разчитам.
Преди четири години се бях озовала в чуждо легло, в чужда стая, в чужд дом. И как ми обясниха фактът, че не си спомням нищо? "Беше прекалено пияна, но поне на пилона и в леглото те бива". Хах, по ирония на съдбата, точно от едно изречение успях да си дам сметка каква измет представлявах.
Работех в бар, танцувах за мъжете, похотта им бе моя неизчерпателен извор на пари, живеех в малка стаичка над бара, но рядко нощувах там. И все пак разказите на най-добрата ми приятелка за предишният ми живот, не можеха да смекчат и намалят белите петна, осеяли миналото ми.

Избягах от бара. Избягах от единственият човек, който разчиташе на мен. Не знаех къде са родителите ми, а може би отдавна бяха мъртви, поболяли се за единствената си дъщеря. Бях бегълка. Ако искате-скитница. Скитница, която върви в кръг, скитница, чието тяло и сърце е празно, скитница без душа.

"Какво направи Мади?", "Нима успя толкова лесно да провалиш животът си?"Не знаех. Не исках да знам.

1. Име и фамилия: Мадлен. Фамилията остава неизвестна.
2. Години:20
3. Описание:// То не е задължително, но все пак, ако го пишете нека да бъде повече от 6-7 ИЗРЕЧЕНИЯ.
Мадлен не се бе поглеждала в огледало от два месеца. Но преди не бе толкова безразлична. Трябваше да възбужда, да запленява, да я запомнят, да се обръщат след нея. Носеше със себе си аромат на канела, лешниковата й, естествена коса, се спускаше по раменете й, а изразителните й, светли очи иделно пасваха на кожата й. Беше хубава. Притежаваше екзотична красота и впечатляваше, устните й бяха като напъпила роза, меки, плътни и чувствени,даравящи наслада, ръцете й-ласки, формите й предизвикваха въображението на най-закоравелите мъже, а острият й орелов поглед ги събличаше.
Сега бе друг човек. Носеше опърпан анцуг, пътен суичър и тениска, а голямата й чанта, където побираше всичко, неминуемо увисваше на едната й ръка. Не обичаше да ходи по магазини. Всъщност тя нямаше пари, за да ходи. Не носеше грим. Сенките под очите й бяха знак за прекараните в безсъние нощи, походката й и лекият наклон на главата й предизвикваха някакъв страх у хората, сякаш е фанатичка. Но това бе просто знак на примирение.
4. Характер: //Задължителен за всички герои, нека бъде по- подробен и изяснен, повече от 10 изречения.
Може да съм ангел, но и дявол, може да съм добра, но и лоша, може да обичам, но и да мразя, мога да ти простя, но и да не те погледна повече. Това съм аз.
Мадлен бе човек на промяната, на преходното и непостоянното, на вечният кръговрат и сменящи се настроения, мнения и живот. Както сменяше хотелите и местата, където нощуваше, мъжете, с които спеше, така сменяше и характера си. А може ли да бъде сменен? Не, естествено.
Мад бе типичната бунтарка, но тази й същност бе закърняла под годините на смълчано и робско смирение, бе типичната млада девойка, наивна, но и хитра, искаща да пробва и опитва сладостите на живота. И ги опита. Но това, само по себе си й изигра лоша шега.
Можеше да бъде милостива, но и жестока, можеше да е мила, но и груба, можеше да помога, но и да се изостави. Никой не я бе опознал и не й бе казал коя е истинката Мадлен.
5. История: //Тук важи същото, както и за характера, като ще помоля да разкажете, както за Приемника Ви, така и за Душата. Кои други планети е посетила, какво е било призванието й.
6. Призвание:// Дали е утешител, Лечител или Търсач, а може би просто изпълнява някаква човешка професия. Нищо. Призванието й бе изчезнало в нищото. Дори на моменти не бе сигурна, че бе човек.
7.Снимка името на лика, който използване.
Кристен Стюарт.
8. Общество на бегълците: За тях може да прочетете повече тук //важи само за хората и за предателите.