The Host
Welcome
 photo foother_zps74c56111.png
Добре дошли в единствения по рода си рпг- форум по романа на Стефани Майер- Скитница! Земята е населена от непознати същества наречени Души. Оживелите хора се изолирани в почти безлюдни местности и са принудени да крадат и убиват, за да живея. Към кои си? Какъв си? Реши сам и се присъедини към нас, за да се потопиш в един нов и напълно различен свят.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics

Готови персонажи.

Предишната тема Следващата тема Go down

Готови персонажи.

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Пет Мар 16, 2012 6:20 pm

Това е темата за тези, които все още не са съвсем ориентирани в това как трябва да изглеждат героите им или пък нямат време/възможност да си направят сами и искат да заемат някой от тях и да ги преобразят от части по свой вкус. Нашият екип предположи, че ще има полза от тази тема, затова създаде няколко готови герои, които можете да използвате или да прочетете и да вземете някоя идея за собствените си герои. ИМАТЕ право да си избирате самички лик, по възможност съобразен с външния вид, можете и да го променяте, допълвате, ваша воля.

1. Име и фамилия: Арома Ред Роуз (Ароматната Червена Роза)- зает

2. Години: 25

3. Описание:

Подобна визия (моля изберете си лик, който да отговаря на този вид)
Тъмно кестенява коса с червени оттенъци. Много тъмни почти черни очи. Роуз обичаше да украсява косата си с различни цветя, приемаше го като жест към планетата, която бе обитавала преди да дойде на земята. Ръста на приемника й бе напълно нормален, за млада жена между 1,65 и 1,70, поне според нея. Харесваше и да ходи с дълги рокли и поли, в тях се чувстваше женствено, тъй като до сега не бе имала тяло, сега тепърва започваше да експериментира, как да се грижи за него и как то влияе на околните.
http://fc06.deviantart.net/fs32/i/2008/187/e/9/Rose_Red_I_by_onceuponatime08.jpg

4. Характер:
Роуз бе изключителна професионалистка. Никога не подлагаше под съмнение заповедите получени от по-висшите инстанции, както и мразеше да поставят по съмнения нейните издадени към подчинените й. Както всички души тя бе мила и спокойна по характер, макар че бе и доста пробивна личност, точно това бе характерното качество, което я накара да стане Утешител, харесваше й да се справя с изведнъж изникнали проблеми. Поведението бе винаги достойно, вървеше с „вдигната глава“ ако в случая е уместно да се използва този човешки израз. Ако сама трябваше да се опише от човешка гледна точка би казала, че притежава онова харизматично държание на аристократите от отминалата история на тази планета, за която бе чела – същата липса на емоции на лицето, същото леко хладно, но винаги учтиво държание. Рядко се усмихваше и по принцип го правеше, не защото наистина искаше, а защото се бе научила, че така предразполага съществото срещу себе си за по-откровен разговор.

5. История:
Роуз бе живяла на няколко планети но най-дълго бе преживяла на планетата на ароматните цветя, от където й бе получила името си. Там тя се бе занимавала в изучаване на биологичните видове и наистина й бе много интересно, но в края на краищата реши да смени професията си, когато пристигна на земята и я имплантираха в красива млада жена. Макар че всъщност професията й не бе съвсем сменена, като утешител и то един от добрите Утешители нея често я викаха да се справя с проблеми, когато имплантирането не е съвсем успешно и човешкото съзнание е оцеляло някак си в тялото, тя гледаше на това като възможност да опознае биологичния вид – човек и то да опознае, най-силните от тях, тези които оцеляваха, но имаше и друго изследване което провеждаше сама за себе си, тя изследваше биологичния вид на Душите, в новата й професия бе напълно лесно и достъпно, самите Души разговаряха с нея спокойно и открито, споделяха страховете и мечтите си, а това на нея й харесваше, харесваше й да помага на себеподобните си и да бъде полезна докато ги опознава.

6. Призвание:
Утешител
***************************************************
1. Име и фамилия: Кейлъб Санд Стоун (Кейлъб Пясъчния Камък) - Зает

2. Години: 22

3. Описание:
Подобна визия (моля изберете си лик, който да отговаря на този вид)
Черната му вечно разрошена коса, бе някак си очарователна, сякаш ти се иска или да я разрошиш още повече или пък да пригладиш, но определено ти се иска да я докоснеш. Зелените очи върху смугло, мъжествено лице допълваха вида му. И сякаш самите тези очи ти казваха, няма къде да се скриеш аз ще те намеря. Не знаеше дали заради вида си или заради някакви други качества бе получил настоящата си работа, но тя определено му харесваше. Предпочиташе практични дрехи, които да не му пречат да ходи из горите и пустините, къде издирваше бегълци.
http://fc06.deviantart.net/fs9/i/2006/029/4/b/Blue_by_michellemariesuan.jpg

4. Характер:

Спокойния му характер сякаш контрастираше с живите му, неспокойни очи, те вечно търсеха, вечно се оглеждаха, за разлика от емоциите му бяха добре подредени и никога не бяха хаотични. Бе толкова добър Търсач именно заради спокойния си нрав, можеше да анализира постъпката на даден беглец със седмици, без да се отегчи, без да се ядоса, заради липсата на напредък. Ума му аналитичен и спокоен винаги намираше малкия пропуск, който дадения човек е направил в укритието си и винаги успяваше да стигне до поставената цел. Спокойствието и хладнокръвието му бяха помогнали да изучи спомените на човешкото съзнание, което бе обитавало това тяло. Спомени които бяха и мрачни и страшни, но му бяха помогнали да стане това, което бе в момента – много добър търсач. Вярваше истински, че те – Душите са тук, за да направят планетата по-добра, за да я спасят от човешкото нехайство и да я превърнат в прекрасен свят. Тази вяра го караше да се чуди, защо хората се държат толкова ограничено и не съзнават ли, че Душите просто са тук, за да вършат добро …?

5. История:
Кейлъб бе създаден и бе живял до сега на Пясъчната планета, обичаше широките открити пространства, там където нищо не ти се пречка пред погледа чак до хоризонта. На такива места се чувстваше сякаш се рее в самото небе, без гравитацията да го притегля надолу към повърхността. С умиление се сещаше за предишния си дом, там той се бе грижил за отрастването на по-младите души, бе ги учил да оцеляват и да се развиват. Но и тук му харесваше, вярно че нямаше толкова открити пространства, но пък природата бе толкова разнообразна, че нямаше как да не й се наслаждава. Макар че не бе свикнал на толкова влажен въздух, той бързо се бе научил да оцелява при най-различни обстоятелства, да се грижи за тялото си и да му дава всичко необходимо, да го държи във форма. Беше му неимоверно интересно да научава толкова нови неща, да ги анализира и да ги прилага в новия си живот. А и самите хора, бяха много интересен вид, криейки се по невероятни места, които застрашаваха здравето им, мислейки че така се спасяват. Самия той не намираше никаква логика в това, но явно някак си те я намираха, а той продължаваше да я търси. От човешките спомени на тялото си, съдеше че човешкия род не е много читав, спомените бяха ужасни – изоставено дете, никой не го иска, никой не го е грижа, в сиропиталището просто го хранеха и не полагаха никакви други усилия да приобщят това дете към обществото, едва навършил пълнолетие го изхвърлят на улицата, да се оправя сам, скитане и жалко съществуване в самота … Не, това никога не можеше да се случи на една Душа, той бе по-скоро възмутен от тези спомени и дори се радваше, че тяхното общество се опитва да направи тази планета по-добра за живеене.

6. Призвание:
Търсач

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Готови персонажи.

Писане by Арома Ред Роуз on Пон Юли 02, 2012 11:51 am

Аз искам Арома Ред Роуз squee

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Арома Ред Роуз
утешители;
утешители;

Брой мнения : 88
Reputation : 0
Join date : 02.07.2012
Age : 21

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Готови персонажи.

Писане by Роуд Дръзкото Желание on Пон Юли 02, 2012 11:55 am

Твоя е! ^^...

Edit: Скоро ще пуснем нови готови герои!

--------------------------------------------------------------------------
You're my sweet nightmare in nights
Извини,что делить нам нечего
Позвони, только не отвечу я.
Вспоминай то о чём мечтали мы,
Вспоминай, как любовь прогнали мы.
avatar
Роуд Дръзкото Желание
Хора;
Хора;

Брой мнения : 3669
Reputation : 0
Join date : 03.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Готови персонажи.

Писане by Лоръл;; on Сря Юли 04, 2012 7:36 am

1. Име и фамилия: Виолетова Длан

2. Години: 24 години

3. Приблизителна външност: http://data.whicdn.com/images/31572770/tumblr_m663jl3fMI1qcmkeso1_1280_large.jpg

4. Характер:

Виолетова Длан изразява силна любов към животните. Тя е любвеобилна към любимите си хора, но не обича да създава нови запознанства от страх към неизвестното. Приемника й е страдал от антисоциалност, затова Виолетова Длан трундо се приспособява към живота на Земята. Не обича да помага на другите, въпреки призванието си на Лечител, но изпитва искрена любов към изследването на човешки тела и всякакви организми, затова и се заема с тази длъжност. Предпочита да се разхожда по улиците късно вечер и да наблюдава Луната, мечтаейки за предишния си дом.

5. История:

Виолетова Длан идва от Планетата на Цветовете, но заради смъртта на тамошния й приемник, който умира съвсем млад, макар средния живот да е цял век, тя се мести на друга планета, а тази планета е Земята. Установява се на Земята бързо и трайно. Първия й приемник е мъж, но след като той излиза от употреба заради неизлечима болест, местят Виолетова Длан в тялото на млата двайсет годишна жена, където продължава професията си на Лечител. Тя отговаря за отдел Имплантиране, затова Душите й осигуряват охрана в Тусон и извън него, за да не дръзнат бегълците да я достигнат и отвлекат.
Никога не се е влюбвала и не е на ясно как става това, но обича родителите на тялото си, в които също са внедрени Души.

6. Призвание: Лечител

--------------------------------------------------------------------------
avatar
Лоръл;;
Водач#3
Водач#3

Брой мнения : 91
Reputation : 0
Join date : 17.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Готови персонажи.

Писане by Виктор Карпович on Сря Юли 04, 2012 9:39 am


-СВОБОДЕН

И С Т О Р И Я



Бели стени, бяла врата, бели чаршафи, дори лицата на хората бяха придобили мъртвешки цвят тук, в болница “Амфозо – ДЕО”, където вуйчо ми, Жулиен Росини издъхна преди два месеца от левкемия. Когато започнахме да прибираме вещите му, попаднахме на огромен разказ, който впечатли като история не само мен и братовчедите ми, но и велики автори на книги и признати утешители. В него ставаше въпрос за най-добрата му приятелка, Арсиноя Астарта, която бе предал по най-жесток начин, за да спаси живота си от самота, но въпреки това се проваля в тази задача… Вместо да ви преразказвам цялата творба, ще ви дам да я прочетете сами…

***

Жената с прекрасно име Арсиноя Астарта, бе най-добрата ми приятелка и както можете да се досетите, най-скъпият човек за мен. Разликата в годините ни беше една, но тази в разсъжденията ни, възприятията ни за света, ако щете, сякаш липсваше, там предполагам възрастта не бе от значение, а много по-важни неща, но това задълбаване е излишно. От както се срещнахме, преди горе-долу десет години, приключенията в животите и на двама ни заваляха, а с тях и множеството случки, които ни направиха това, което сме сега – хора с различна чувствителност, запазили ценностната си система и можещи да преценят кое е “хубаво” и кое не за тях самите.
Но… нашествието на душите се оказа повече от ужасно, защото освен поглъщане съзнанието на семействата и роднините ни, то бе готово да раздели и нас завинаги. Да ни раздели? Вероятно дори фактът, че го пиша, подсказва колко наивен съм бил и как в мислите си дори не съм очаквал някога някой да се намеси помежду ни и още повече да МИ я отнеме! Грешката да я смятам за своя бе огромна, а и ми попречи с преодоляването на един сериозен проблем, но за него по-късно.


Както знаете, след нашествието, доста хора успяха да се измъкнат и разделят на няколко лагери от бунтари-бегълци, борещи се за оцеляване, затова се появиха и проклетите търсачи, да унищожат това малко царство на трезво-мислещи. По-точно, самостоятелно. Двамата с Арсиноя бяхме дълго време част от горските хора, но градските се оказаха в затруднено положение и се наложи да изпратят Астарта там, а мен да оставят на пост, заради бойните ми умения. Това бе първата ни раздяла. Всяка вечер заспивах с мисли за нея, чудех се дали е жива, дали е добре, дали не са я нападнали търсачи и по-лошо! Дали вече не е душа! Но не можех да си отговоря, тогава се наместваше ревността ми, ами ако си бе намерила по-добри приятели (вижте колко глупави разсъждения!) и беше забравила за мен? Всичко това ме побъркваше! А тя просто помагаше на част от наранените хора, попаднали в лагера на Роуд (вече Марк Пиер).
Никога няма да забравя една нощ, за дата не съм сигурен, когато бях нощна “смяна” и тя се появи там, съвсем неочаквано! С широка усмивка, леко раздърпани дрехи и арбалет в ръка. Цяла вечер обикаляхме горите и си говорехме, тя ми разказваше за новия си живот(аз за стария си..), а аз се радвах на щастието й, разказа ми, че се била влюбила в един от бунтарите – Роуд (преди събирането му с Ивон), но никога нямало да го разкрие пред друг и щяла да си живее с илюзията, че възможността енергията на чувствата й да се предава и той да я усеща по същия начин, била голяма и най-вече съществуваща в нейните собствени представи. Радвах се и едновременно страдах, заради мисълта, че ако Роуд беше забелязал малката ми перла, тя може би щеше да забрави за мен (какъв егоист съм бил! Хе).
Тя винаги успяваше да внесе свежест във всякаква обстановка с чувството си за хумор и непринудени движения, разговори, рядко се ядосваше, никой никога не можеше да я види сърдита, а желанието й да се развива във всякаква форма – то бе най-впечатляващо. Не знам дали бе прекалено амбициозна или не, но това ни радваше.
Датата я помня, 13. 04. 2007г, тогава търсачите ме заловиха, по време на една от обиколките ми в Тусон. Най-големият ми страх знаете ли кой бе отново? Че никога повече няма да се видя с приятелката си! Това беше някаква обсесия, но е истина… И дори когато ме имплантираха и станах лечител, живеех с тази мисъл! Бях я втълпил на душата в себе си даже! Хубавото бе, че се разбирахме с нея и дори си съдействахме, но винаги тя контролираше тялото ми. (Позволявайки ми да мисля заедно с нея.) Така отново бях самостоятелен (относително), но нещо липсваше… Арсиноя. Затова се реших да я предам. Направих го по най-ужасния начин … казах всичко на търсачите- в колко часа къде могат да я намерят, без да застрашавам живота на другите бунтари, само и само да ми я доведат и да живея заедно с нея в Тусон!! Така и се случи. Заловиха я… Имплантираха я и я превърнаха в търсач, най-омразното и за двама ни същество. По цял ден правеше тренировки, по цял ден се упражняваше в множество битки и стрелби, а аз отново бях разделен от нея, но ПОНЕ Я ВИЖДАХ. Наблюдавах развитието й, а това бе голям плюс. Но дори не подозирах, че не душата, а тя самата движеше и управляваше тялото си, подобно мен, с разликата, че тя сама управляваше тялото си, а аз-не.
Дълги години живяхме така, тя-далеч от бунтарите, аз-близо до нея, но и в същото време толкова отдалечен. Тя не знаеше кой е причината за залавянето (уж) й и в един от свободните ни дни се престраших да я заговоря (и ето, че се оказа, че знае истината). Нападна ме, даже ме прониза с една от стрелите си, а аз буквално я гледах като глупак. Думите й – не ще забравя.
“- Ти си ужасен. Знам, защо ме предаде, но това не оневинява постъпката ти. Тя е долна, но по-долното е това, че не се осмели цели пет години да се приближиш и извиниш, стоя и ме зяпа отстрани, когато ни пребиваха новите в началото, ти отново стоя и наблюдава с наслада случващото се! Сега за капак очакваш да те прегърна и целуна, да кажа, че се радвам да те видя? Мина онова време, в което живяхме преди години, мили. Аз съм друг човек, ти – също. Но ако искаш поне веднъж в жалкия си живот да направиш нещо полезно, премахни отвратителната душа от мен, от тялото ми, за да спре да ми доставя допълнителни главоболия, и ме остави да дишам спокойно сега, обратно при бунтарите! Обратно при Марк, Роуд и останалите нови и стари хора и далеч от теб. Направи го.” – говореше спокойно, без презрение, а щом приключи, се наведе рязко, оголвайки врата си, където блестеше красивия белег от душата й с име Ливия. И знаете ли какво?След множество вътрешни противоречия, траещи пет минути го НАПРАВИХ! Убих душата по най-отвратителния начин, едва не загуби живота си, между другото, но с медикаментите, които ние лечителите имаме, се оказа здраво стъпила на краката си по-скоро от очакваното. Два дни по късно бе готова да си отиде, стисна ръката ми, целуна ме по устата и аз я пуснах да си върви… най-голямата ми болка. За нея повече нищо не разбрах, а мен ме измъчваха дълги години заради “ужасната” и те така я определиха, постъпка от душа към душа. Сега живея с постоянно гризящата ме съвест, с болката, че никога повече не я видях, дори не се свързахме един с друг, и желанието, копнежа по нея. От ясно по-ясно е, че давайки си равносметка на всичко случило се през годините, разсъжденията и чувствата ми, стигнах до извода, че я обичам и че в нейно лице съм открил “злия си гений”. Но какво значение, като болестта, от която се оказа, че съм болен, реши да се прояви точно сега и да ми отнеме всяка възможност за осъществяването на каквито и да са мечти и желания, свързани с каквото и да е? Виждам само безжизнени лица, отдавна загубили цвят очи и тъмнина в тази стая, но дъгата в душата ми си остава все същата – ясна и красива. Дори сега Арсиноя си остава най-скъпият ми човек. Надявам се да е щастлива и да радва хората около себе си с личността си. Защото тя е едно малко слънце, както в моята, така и в душите на другите, докоснали се веднъж до вълшебните й лъчи…


Арсиноя Астарта|Ная; Ари; Сия; Арая|руска и сибирска кръв, но родом от Гърция |25| Същински бунтар|Талисман – гривн, която представлява подобие на тънка стрела, извита с острието нагоре, а в него е «настанен» лилав скъпоценен камък, обвит в сребристи нишки, «стичащи» се по цялата гривна, заедно със сребърни, бели и синкави, блещукащи малки песъчинки.

Spoiler:




Последната промяна е направена от Виктор Карпович на Вто Юли 24, 2012 10:50 am; мнението е било променяно общо 1 път

--------------------------------------------------------------------------
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain. Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul. I’m gonna work it ’til your totally blown
avatar
Виктор Карпович
утешители;
утешители;

Брой мнения : 1019
Reputation : 11
Join date : 23.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Готови персонажи.

Писане by Arsinoya Astarta on Съб Юли 21, 2012 9:29 am

Мога ли да взема Арсиноя?

--------------------------------------------------------------------------

avatar
Arsinoya Astarta
Хора;
Хора;

Брой мнения : 6
Reputation : 0
Join date : 21.07.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Готови персонажи.

Писане by Рен Милър on Съб Юли 21, 2012 9:32 am

Арсиноя е твоя, Али! (: Добре дошла!

--------------------------------------------------------------------------


avatar
Рен Милър
Член на института
Член на института

Брой мнения : 15
Reputation : 0
Join date : 20.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Готови персонажи.

Писане by Arsinoya Astarta on Съб Юли 21, 2012 4:38 pm

Само ми променете името на Arsinoya Astarta.

--------------------------------------------------------------------------

avatar
Arsinoya Astarta
Хора;
Хора;

Брой мнения : 6
Reputation : 0
Join date : 21.07.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Готови персонажи.

Писане by Виктор Карпович on Вто Юли 24, 2012 10:49 am

Валънтайн Мейсън.
Горски бунтар!
Мутант


Бруклин сякаш винаги бе знаел, че по улиците му ще се разхожда Валънтайн белята... но може би не е знаела, че още от малък ще бъде беля. Мис Жанет Валънтайн Мейсън държеше синът й да бъде на ниво и не приемаше той да бъде лишаван от каквото и да е и всъщност държеше изключително много той да притежава и неща,които другите деца нямаха. Винаги бе издигала мъжкото си чедо на пиадестал и не допускаше лоша дума срещу него, макар да изнервяше самата нея с постоянните си ревове, които се разнасяха от скъпата, кусозна бебешка количка, която показваше само и еднствено колко охолен живот бе сполетял семейство Мейсън... или поне бебето.
Сър Валънтайн Мейсън Старши беше виден магнат в своята прелестна Англия, за която копнееше всяка секунда от живота си. Бе получил своята титла от самата кралица на Англия, но никой не знаеше причината за това, пък и очевидно никой не се натискаше да я разбере, освен клюкарския бруклински състав, който просто нямаше друга работа. Сър Валънтайн Старши бе много горд, че на такава преклонна възраст бе успял да има наследник... все пак, беше на скромните шейсет и осем и за тях изглеждаше изключително запазен. Ама вие представяте ли си да успее да направи бебе на младата си жена на такава възраст? Аз лично- не! Обаче той беше крайно горд и не пропускаше да се похвали със здравия си наследник. По цял ден можеше да го разнася на ръце, а Жанет се отдаваше на заслужена почивка от безсънните нощи, в които се въртеше постоянно, докато чакаше детегледачката да се погрижи за ревящия й син...
... и въпреки, че Валънтайн не беше син на баща си, а той не знаеше това, беше най- голямата радост за всички... сякаш никой не можеше да я отнеме от тях.
***
Русата му главица се мерна веднъж- дваж между веригата от жив плет, а после се изгуби от погледа на гостите, вперен в него. Беше голяма беля и често изчезваше, което вече бе спряло да притеснява родителите му. Мис Жанет и сър Валънтайн Старши бяха пре спокойни, все пак, Валънтайн се бе изгубил някъде из огромната градина, наподобяваща лабиринт, какво толкова можеше да му се случи? Нали беше вкъщи, от малък тичаше по тези алеи, нямаше начин да се изгуби, пък дори и да го направеше щяха да го намерят по- бързо от колкото самият той мислеше.
Тихата бална музика, съпровождаща изискания пример по случай късното кръщене на Валънтайн се възобнови, карайки гостите да се върнат към скучните си разговори, изпълнени с прекалено много безличност, заради еднаквостта си. Никой не береше грижа какво става на метри от тях. Пищните, снобарски рокли, танцуваха по телата на собственичките им, приканвайки господата да си опитат от свежата плът под тях, да съгрешат или просто да погледат. Чашите издаваха онзи специфичен дрънкащ звук, когато се докоснеха една до друга и оповестяваха всички наздравици... смехът на богаташите не спираше да кънти из двора и никой не хаеше какво става с малкият наследник, никой дори не се сети за него, докато няколко последователни тътена, последвани от димна завеса не прекъснаха спокойствието на присъстващите.
А Валънтайн, ами той... той просто потъна в дън земя, скрит от любвеобилността на родителите си, дарявайки ги с достатъчно мъка за цял живот.

-------------------------------------
Име: Валънтайн Мейсън Младши
Години: 23 години
Професия: Неизвестна, но определено не особено легална
Външен вид:Притежава копринено мека и руса, коса, с красиви отблясъци, коята изкушава много души да се докоснат до нея. Наглия и често овчи поглед не слиза от морско сините му очи, които пък имат навика да шарят по много женски тела. Валънтайн е висок и строен мъж с мускулеста структура. Кожата му е с приятен, светъл цвят и изглежда идеална. Валънтайн не влияе стила си на обличане от женското мнение, винаги е бил на принципа, че е по- важно сам да се харесва, отколкото да го харесва някоя префърцунена кифла, която си умира да го чука.
Характер:Настроенията на Валънтайн са винаги разнообразни и се сменят буквално за секунди, бягайки в двете крайности- на пълно и нечовешко спокойствие, което върви с овчия поглед и нечовешка ярост, най- често необяснима, но силна и опасна дори за самия него. Не търпи някой да му нарежда, когато няма никаква изгода за него, все пак...интереса клати феса. При по- солидно заплащане е готов да сложи главата си в торбата без да се
притеснява, че най- вероятно може да не оживее, за да си вземе парите. Обича да преговаря, но предпочита да налага решението си на мига и често прибягва до способността си да създава илюзии, за да постигне своите желания в дадена сделка.
Мейсън е запален играч на покер. Може да играе тази игра с дни без да му омръзне, да печели и губи без да се притеснява, че най- вероятно няма да има с какво да се прибере, ако му се прибира изобщо. От играта придобива и способността да лепва различни маски на лицето си, прикривайки дадено чувство, но тойе преаклено емоционален, за да успява да го прави, когато сърдечния му ритъм минава нормалното. Когато посегне към чашката става изключително любвеобилен и е способен да обича всеки, който се изпречи на пътя му, а това от своя страна му печели славата на женкар.
До сега не се е впускал в сериозна връзка и въобще в каквато и да е връзка, различна от сексуалната. Тайничко всяка вечер си мечтае да срещне онова специално момиче. Ех, какво да го направиш...та той е почти дете и копнежа да бъде обичан съвсем го превръща в такова. Обаче, ако го питаш, никога няма да си признае, че си мечтае да се чувства истински обичан от някое крехко и неподправено същество, което да не търси изгода в него.
Когато някой не го ядосва, Валънтайн е най- милото и нежно същество. Понякога го обхваща порив да се грижи за някого, но не му се доверявайте, той не може да се грижи за себе си, камо ли за някой друг. Колкото и да ви увещава, не му се връзвайте, макар и да е крайно чаровен и да ви вади мили очички, да се доверите на неговити инстинкти за самосъхранение може да се окаже най- голямата грешка в живота ви.

--------------------------------------------------------------------------
'Sall right!You’ll be fine
Baby I’m in control. Take the pain. Take the pleasure. I’m the master of both .
Close your eyes, not your mind. Let me into your soul. I’m gonna work it ’til your totally blown
avatar
Виктор Карпович
утешители;
утешители;

Брой мнения : 1019
Reputation : 11
Join date : 23.03.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Готови персонажи.

Писане by Léa Voltaire. on Нед Май 26, 2013 8:02 pm

fc: elle fanning;
Пустинята представляваше едно необятно пространство, покрито в червен пясък и кафяви скали. Индиа лежеше в пясъка и опитваше да го задържи в шепите си, но той се изплъзваше между пръстите й. Трябваше да бъде силна, но силата се бе стопила наравно с надеждата, че отново ще почувства топлината на дома. Когато затвореше очи, виждаше семейните пикници и игрите на криеница сред дърветата в Мериленд, когато бе около десетгодишна. Пет години по-късно бледата й кожа бе изложена на жаркото слънце, а от семейството й нямаше и следа. Последната връзка с тези спомени представляваше сестра й. В момента момичето съжаляваше за всички пъти, в които бе желала тя да си тръгне. Виждаше толкова глупаво бе било от нейна страна да пожелава нещо подобно заради една забрана да излезе или заради последното мрънкане, че говори твърде много по телефона без да казва нещо съществено. Липсваха й тези леки спречквания между двете, както и гласът на Леа, въпреки че тя не умееше да пее както майка им. Въпреки това имаше нейния кадифен глас, който я успокояваше и отвеждаше в света на сънищата, когато се събудеше през нощта поради нетърпим кошмар.
Индиа винаги бе била по-силната от двете, макар и по-малка. Тя бе лъв, докато сестра й носеше у себе си плашливостта на кошута. Бе общителна, разговорлива, инатлива и самоуверена. Не бе нужно да получи одобрението на масата, за да направи нещо. Индиа установяваше модел, по който човек трябва да живее живота си. Бе уравновесена, но буйна. Първо говореше, действаше, а след това мислеше. Често страдаше от острия си език, но това не й пречеше да бъде такава, каквато е, да бъде себе си. Сега обаче не се чувстваше съвсем себе си. Намираше се сред непознати и това не й би попречило да говори с всеки, но просто желанието се бе изгубило. Разговаряше, смееше се на шегите, но нищо повече. Липсваше онази искра в погледа й, онзи див нрав. Беше по-улегнала и смирена, въпреки че продължаваше да дърпа дявола за опашката като не се подчиняваше на законите и винаги излизаше навън, та се налагаше някой да я прибере обратно из тунелите.

Индиа Волтер // India Voltaire | 15-годишна | пустинен беглец
За повече информация може да се обърнете към мен, както и ако желаете може да добавите нещо към описанието, но вероятно ще е добре преди това да се разберем, та нали все пак героят се води по-малката ми сестра.

--------------------------------------------------------------------------
Now there's no holding back, I'm making to attack, my blood is singing with your voice, I want to pour it out, the saints can't help me now, the ropes have been unbound, I hunt for you with bloody feet across the hallow'd ground like some child possessed, the beast howls in my veins, I want to find you, tear out all your tenderness and howl, howl. Screaming in the dark, I howl when we're apart. ---
avatar
Léa Voltaire.

Брой мнения : 4
Reputation : 0
Join date : 26.05.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Готови персонажи.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите