Всекидневната в Имението

Днес беше в прилично добро настроение. Усещаше лекия главобол, но го намираше за нещо ежедневно, което го даряваше с ежедневните известявания, че все пак има глава и мозъка в нея се лашка насам- натам недоволно и се удря в стените на черепа му, за да напомни, че от време на време трябва да бъде изпозлав все пак.
Прилежно бе обгърнал порцелановата си чаша с ръце и стъпваше нежно като балерина, без резки движения, а точно обратното- бавни и леки, за да не разсипе горещата течност извън съда. Определено не му се искаше да пере старите килими и да усеща не за първи път колко миришеха на мухъл и износено. Веднъж му се случи и не искаше да повтаря. Позволи си да се отпусне и да си поеме дъх по- обстойно чак, когато остави чашата на малката дървена масичка и се разположи с един скок върху дивана, който накара и дивана и масичката да се разтресат, а малко от черната течност да се посипе по дървото. На лицето на Питър се появи недоволна физиономия. Много мразеше да става така, още дори не беше опитал от произведението си на изкуството, течност, която успяваше да го ободри толкова бързо, и вече я бе разлял, а първата глъдка бе отишла за някой си там, отдавна несъществуващ.
Огледа се бързо и несигурно и преди да е бил забелязан, избърса кафето с ръкава на блузата си и се отпусна блажено назад.

"Само още една секунда... спи ми се..." мърмореше на сън девойката, ала нямаше как, Баст, подобно някоя божествена писана, шепнеше причудливи думи в главата й и ... я дразнеше с всеки изминал миг на разсънване.
- Ставам! Дявол да го вземе! Никога не ме оставяш да спя до 10-11.. току виж 12!
"Нямаш нужда от повече."
Подобно буреносен облак се насочи към банята, освежявайки се, навлече една по-широка рокля, разреса косите си и излезе, тропвайки вратата на стаята достатъчно шумно, че цялото имение да се разтресе.
"Гладна... ПИТЪР!? "
Усмихна се толкова широко и щастливо, когато видя бунтаря с кърпичка в ръка, че хукна към него и скочи право в скута му, прегръщайки го силно.
- Добро утро, ранобудни Боунс! Радвам се да ви видя! - през смях изрече и леко разтегна бузите му. Краката й увиснаха отстрани на диванчето, а ръцете се увиха около мъжа.
Не мислете нищо лошо и нередно! Просто Флориан се държеше по подобен начин с абсолютно всички бунтари... и те със сигурност бяха свикнали с малко по-дивашката й същност. И чисто съзнание, непокварено от перверзни мисли, хкъм

Боунс се стресна и почти подскочи, когато вратата се трясна. Дивана отново се разтресе под него, а без да иска ритна и масичката и отново разля от течността. Някой гаден бог сигурно се бъзикаше с него! Това беше направо цяла шега. Тъкмо бе избърсал кафето и бе накарал десния си ръкав да подгизне и замирише на кофеин, когато отново разля и този път се наложи да пострада левия му ръкав, или поне част от него, защото този път разлятото беше сравнително по- малко, а и имаше само няколко секунди време да реагира преди в скута му да се стовари Флориан. Почти всяка сутрин я бе виждал как се забавлява със сутрешни поздравления и предизвикваше усмивки по намръщените лица на бунтарите. Биваше я в тази сутрешна задача и винаги успяваше, което беше най- интересното и най- вероятно доста трудна задача.
Лекото й, приятно излъчване го заля почти мигновено, така както се бе разляло кафето му, карайки го да се усмихне този път доста по- весело. Големите му ръце я прегърнаха и тя можеше да усети мокротата им от кафето.
-Днес трябва да отбележа, че сигурно сте спала цели пет минути повече, госпожице Флориан...- той шеговито погледна несъществуващия часовник на ръката си.- Или пък някой Ви е забавил да дойдете тук.

- О, опасявам се, че това е невъзможно... По-късно от 10 и 5 няма да ме видиш тук - каза леко по-строго, сякаш го натъртваше на Баст, а тя просто облиза "лапичка" старателно и продължи със странното си занимание в главата й. - ... но пък как да не бъда щастлива, виждайки Вас, тук, цял целеничък пред себе си! Та дори Луцифер би забравил за миг злините, които се налага да върши! - с престорена важност изрече и разроши хубаво косата му. Приличаше й на клоун! Липсваше червения нос само, но... и това можеше да се постигне, нали? *злорада усмивка*
Хвана ръката му и заглеждайки се в петното от кафе, изцъка.
- Бебе такова! Имаш ли поне една останала чиста дреха? - изкиска се и се намести по-удобно, облягайки се на едната му ръка. С лявата си длан ощипа носа му и предизвика червенина на докоснатото място.
Като заговорихме за клоун?
Кестенявите коси се разпръснаха по ръката му и част от дивана, а крачетата се вдигнаха леко във въздуха, докато тя се смееше тихо.
- Имаш ли много работа днес? - попита с надежда, че е прекара дълго време в компанията на някой. Вярно, че сутрин и вечер бяха всички заедно, ама през останалите моменти... Обяда, например, и пролуките между яденето, какво правеше госпожицата? И с карти да се занимаваш постоянно не е работа.

-Имам!- започна разпалено Питър и посочи панталоните си.- Те все още са чисти.
Погледа му неволно съзра едно петно, но реши да го игнорира и да остане на позицията си, че можеше да изкара един ден без да се окапе или намърси с нещо, обикновено с неизвестен произход. Е, този път поне можеше да каже от какво беше петното на блузата му и от какво беше породено, също така можеше с чиста съвест да обвини кафето си и лошия късмет с неговото изпиване, който му се беше паднал изневиделица.
-Днес ми се пада да патрулирам в каналите до обяд... може да ми помогнеш, за да не скучая.- запърха с мигли умолително, сякаш я караше да му направи закуска и знаеше, че не би му направила, но просто трябваше да се пробва отново.- После може да ми предскажеш бъдещето.
Сръчка я шеговито в ребрата и й смигна. Зае се с навиването на мократа част на ръкавите си, докато продължаваше да я обгръща с едната си ръка и това я принуждаваше да се свие лекичко, ако искаше да му остави възможност да прикрие кафеникавите петна, които най- вероятно щяха да се окажат лекета и никога да не се изперат.
Посегна към кафето си със свободната ръка. Беше му се сторило много приятно разпиляването на косите й.

- Оооо, звучи интересно! Но патрулиране с мен означава голяма отговорност! Сигурен ли си, че можеш да я поемеш - изкиска се тихичко и прехапа плътните си устни, между които се бе появил немирен кичур коса. - И... какво ще кажеш първо да закусим? Или да си вземем нещо за из път? Ще дойда, разбира се, по-добре от това да си стоя на дупето цял ден и да не върша нищо... - смигна му шегови-предизвикателно и скочи от него, повличайки го със себе си. - Хайде, шефе, да видим какво се е появило като с магическа пръчка в хладилника... Или чакай, стой! Аз ще донеса неща, а ти ще си дооправиш омацаните дрехи. - оплези се на мъжа и хукна енергично към кухнята, без да се съобразява с това, че е ... с РОКЛЯ, а не панталони. (Ама какво й пукаше, като беше застрахована? : D)
**
Поразрови шкафовете и с учуда установи, че са ПЪЛНИ! Как беше пропуснала това, не знаеше, но тя не отдаваше голямо внимание на храната, заради Баст... Но това е друга тема. Та грабна няколко пакета с чипс, ядки, и две минерални води и се върна обратно към чаровния бунтар.
**
- Дано обичаш нездравословна храна... макар че така като те гледам... не би искал да си разваляш стройното, секси тяло, нали? - беше застанала на буквичката Ф и стискаше в двете ръце по нещо. - А за предсказания... М, ооо още сега ти казвам, че звездите ми нашепват, че те очакват месеци, изпълнени с положителни емоции! Кискискискис, виждам голяма любов, голямо разочарование, оооо... виждам пепел, виждам памук... Но бебета не виждам! Няма бебе, сладки мой, няма! Значи още не си готов. - перна го с едното пакетче бадеми по главата и тръгна напред. - Ходом марш напред!

-Ау, леле, че лошо предсказание!- възмути се фалшиво Питър, докато се изправяше от мястото си и забърза пред нея, за да не изяде още някой удар с плика с чипс.- Ако ще ме тъпчеш всяка сутрин с такива неща, няма да срещна дамата на сърцето си.
Засмя се срещу й и ходейки назад излезе през вратата на всекидневната, докато се запътваше с усмивка към входа за подземните коридори. Май наистина щеше да му е по- интересно от обикновеното. Питър не обичаше да ходи на патрул, защото обикновено цели четири часа ходеше безцелно из коридорите и каналите и не се случваше нищо в тази част на града, не че в другата имаше шанс да се случи нещо, когато се имаше предвид колко обезлюдена е тази част, но пък винаги имаше шанс да присъства на някой забавен скандал в Имението.
-Защо направо не придвидиш името на тая незнайна госпожица и да ходя да я взимам?- засмя се Питър и хвана Контесата през кръста, подмятайки я във въздуха и право на рамото си.- И да я нося хей така на рамо.
Често му се случваше да разнася някоя дама по този начин и в действията му нямаше нищо неприлично. Дори бе извърнал глава на другата страна, опитвайки се да се бори с изкушението да погледне към изкушаващото и даже открито дупе на Флориан. Можеше да се справи с това, все пак имаше най- добри чувства към нея и не смяташе да помрачава настроението й по някакъв начин.
-А памука от къде го измисли, лудетино?

- Aaaa, няма опасност от надебеляване, Пипи! Бъди сигурен, че никой няма да те остави да си загубиш хубавата фигура! - изкиска се и залюля крака на врата му, а ръката си подпря на главата му. - М, това да не ти е точна наука, че и имена ми искаш! Не мога да ти кажа име! Дори физиономията й не виждам, ама поне фигурата й е хубава, в това не се притеснявай. Иии.. значи, понякога се радвам в неточните си прогнози, защото ако се срещнете, кой друг ще се навие да ме носи така на рамо и ще ме развежда из страшните места на имението? Хмммм.... - разбира се, не говореше сериозно и би се радвала на неговото щастие, както и на това на всички бунтовници.
Отвори пакета с чипс и бутна едно изпържено подобие на картоф в устата си. Обожаваше чушката! Леко парлив вкус, чушка, червен пипер, мммм армоат...
- Пипи, вкуси, вкуси! Това ми е любимия чипс. - набута парчето в устата му и се усмихна широчко.
Огледа се наоколо и усети как тялото й го побиват тръпки, ала не от страх, а любопитство. Изглеждаше толкова интересно, мрачно и в същото време приканващо опасно! А за нейната авантюристична същност се явяваше като някакво безценно откритие.
- Леле... да се бях разходила по-рано из имението... Хаха! - погали го по главата и и си отдъхна за миг.
-А памукаа... памука е чист, не си ли виждал! Бял, чист, пухест, приятен на допир! А откъде ми хрумна... рядко преминава през главата ми първо. - да, правейки предсказанията си, тя рядко имаше време да ги осмисли, защото течеха, подобно река, в главата й.