madlen.

Любовта им бе като майско цвете. Разрастна се толкова бързо, пускайки своите корени в сърцата им, правейки ги нейни верни поданици, с които да се разпорежда и да отведе по пътя на истинската, споделена обич, която да ги закриля и която да пазят в сърцата си до последния си дъх. Мадлен никога не е била романтична натура, нито е мечтала за своя принц на бял кон, излязъл от приказките, за да бъде с нея, нито пък си е представяла пищна сватба с бяла булчинска рокля, насълзени очи, романтичен танц в средата на дансинга и много много снимки, които после да гледа с умиление. Никога не е имала планове, нито мечти за съвместно съжителство с някого (струваше й се твърде глупаво да прави планове за неизвестното бъдеще, когато то може да бъде променено и съсипано само с едно махване на ръка, само с една изречена дума), но когато Томас се появи, сякаш забрави коя е, къде се намира, забрави името си, рожденната си дата. Знаеше само, че е негова завинаги. Отдаде сърцето си преди да е преброила до десет. Не, не само сърцето си. Душата си, тялото си. Отдаде му се физически и душевно. Изведнъж случайните букети с цветя, изпращани в офиса й, правеха деня й по-щастлив, изведнъж малките романтични жестове, които бе презирала, започнаха да предизвикват у нея бързо сърцебиене и копнеж. Всяка жена обича да я глезят, да й показват колко я ценят, а Томас не можеше да скрива желанието си към нея. Важното бе, че любовта им е споделена, мислеше си през един слънчев ден през август. Не й бе минало през ума колко бързо може да се раздели с прекрасния живот, който водеше. Не й мина през ума, че не винаги ще са заедно. И като малко момиченце, тя се втурна с главата напред, загърбвайки предпазливост, задръжки. Твърде глупаво. Твърде, твърде глупаво.

Бяха обявили годежа си преди седмица. Бе на върха на щастието. Започваше да крои планове за сватба заедно с майка си и свекървата си (която по някаква случайност не бе мърморана, чиято единствена работа е да намира недостатъци на снаха си; все пак точно това е човекът, отгледал и възпитал Том, мъжа, в когото се влюби). Избираха място, дата, спореха, кикотеха се. Мадлен бе обхваната от предпразнично въодушевление, вълнение и малко неспокойство, че всичко, което обмисляха и градяха с прецизността на хирург, можеше да се срути. Този ден си остана вкъщи. Времето се бе развалило внезапно и бурен дъжд се изливаше навън, докато тя готвеше в кухнята, тананикайки си някаква песен, чула по радиото. Беше в отпуск, а шефът й с радост й предложи да си вземе няколко почивни дни, докато трае подготовката, а и за самата сватба, ако бъде почетен гост на тържеството (така или иначе Мадлен щеше да го покани; чувстваше го близък). Реши да сготви нещо нетипично, а и Том напоследък се връщаше твърде късно от работа, уморен и съсипан. Бе основал фирма заедно с най-добрия си приятел и бяха тепърва в началото, когато се искаха много много усилия да добият известност и да достигнат добро средно ниво. Бе сложила морския език във фурната, докато правеше салата. Не усети присъствието му, докато две силни ръце не обгърнаха талията й и не я завъртяха наобратно. Меките му устни се притиснаха в нейните с неподозирано силен копнеж и желание. Искаше да я направи своя. Тук и сега. Но езикът щеше да загори, а Мадлен не искаше да прибързват. След вечеря му бе приготвила изненада, която щеше да бъде далеч по-приятна и съблазнителна от бърз секс в кухнята.
-Изчакай още час-два-подсмихна се, когато той измърмори нещо, лепна й кратка целувка по бузата и отиде да смени работните си дрехи с протрити джинси и тениска.
Когато слезе отново, масата вече бе готова, а Мадлен бе седнала на един от столовете, очаквайки го. Видимо задоволство отчете тя, че преминава през лицето му.
-Как мина денят ти?-попита, докато режеше морския език.
-Добре.
-Само добре?
-Да.
-Ясно.
По неизвестна за нея причина Том рядко говореше за работата си, а тя всеки път се опитваше да научи нещо повече, притискайки го. Докога ли щеше да продължава тази игра?!
Вечерята приключи, а двамата отидоха в спалнята, напълно отдавайки се един на друг. Но нещо терзаеше умът й, докато той навлизаше в нея или обсипваше тялото й с кратки целувки. Имаше нещо.


Той влетя вкъщи и първота му работа бе да грабне телефона и бързо да набира някакъв номер. Напълно бе изключил, че Мадлен е в къщата и може да го чуе.
-Какво стана?
-Хванаха я.
-Създава ли проблеми?
-Малко. Отбий се, когато можеш.
-Не мога да зарежа Мадлен. Пак ще започне да ме разпитва, а знаеш, че не мога да й кажа. Ще ме намрази. Както и да е. Новата пратка кога пристига?
-Другиден.
-Добре. Ще измисля нещо.
И затвори. Когато се обърна встрани видя обърканото изражение на Мадлен. Мамка му.
-С кого говори?
-С никой-зае отбранителна позиция. Нямаше да позволи една жена да провали бизнеса му. Дори това да бе Мадлен, към която таеше искрена любов (колко бе искрена е друга история).
-Чух всичко. Каква е тази пратка?
Мълчание.
-Да не би...да не би да превозвате хора?
Право в целта. Понякога се учудваше на бързия й като бръснач мозък. Мадлен уплашено пристъпи назад.
-Нищо не разбираш. Аз..ние..
-Какво не разбирам?Че си ме лъгал постоянно?
Том нямаше сили за спорове, затова грабна якето си и излезе. Мадлен повече не го видя. Когато сутринта се събуди и разгърна вестника, оставен пред вратата, началната статия прикова погледа й.
„Трафиканти на Души“
Вчера бе заловена най-голямата група трафиканти, отвличащи и превозващи Души, в замяна на което получават пари и възнаграждания. Интересното е, че тази група е съставена единствено от хора.

Щеше да умре. Край с живота й. Край с любовта. Разочарованията идваха едно подир друг, когато претърсиха къщата, разпитваха я. Някак си успяваха да се покрият и да се слеят с обществото, но когато Мадлен остана сама, уязвима, поиска да стане част от Института. Дори да правеха опити върху нея, със сигурност бе по-добре, отколкото да остане сама на улицата.