Преди година в покрайнините на Изоставения град

by **.madlen** Сря Мар 14, 2012 7:19 pm

"Мислиш ли?
Не, Мад не е толкова неблагоразумна.
Да, понякога ме изумява колко е скучна."

Отърсих глава и продължих да вървя по гредата, паднала възнак на поляната и заприличала на някакъв странен, старинен експонат, или по-скоро на пейка, за хората с въображение. Крачех нагоре надолу по дължината на стълба, а равновесието не ми оказваше проблем. Нямаше вятър, не помръдваше нищо, сякаш природата бе застинала и времето бе спряло, погръщайки всичко в мълчаливата си прегръдка. Направих още няколко крачки, а после скочих и се озовах на меката трева. Бе още влажна от утринната зора, но ухаеше на прясно окосена ливада, а и не отдавах значение на нещо толкова незначително като това да се намокря...малко.
Отпуснах тялото си на земята и тежко въздъхнах. Отново бях изпаднала в подобие на меланхолия, скука, неизбавима и неминуемо идваща, приковаваща ме в капана на времето. Опрях глава на двете си ръце и блажено затворих очи, когато усетих нечия сянка да се надвесва над мен, после накъсано дишане и тих шум от стъпки. Не последва подобаваща реакция от мен. Промърморих тихо, едва доловимо, а после резкият ми глас стресна дори самата мен:

-Не е възпитано да се промъкваш така.
После ловко станах и открито погледнах момичето пред мен, като косо я оглеждах.

by **Чарли.** Чет Мар 15, 2012 6:47 pm

Бях излязла още от рано сутринта и бях дошла в един Изоставен град.Разхождах се по самотните му улици и размишлявах над всичките глупости,които бях направила.Имаше съвсем лек ветрец,които от време на време се появяваше и отново изчезваше.Беше тихо като се едно се намирах на някакви гробища или нещо подобно.Всъщност си беше и страховито като гробищата.Реших,че трябва да поогледам наоколо около града.Може би щях да срещна някой,с който да разведрим обстановката тук,а и просто да се забавляваме.
Тръгнах напред безцелно.Скоро усетих,че стъпвам по меката и зелена трева.Тя беше още влажна от сутрешната роса.Видях,че малко по-надолу имаше някой,легнал на тревата.Отидох при момичето и се надвесих над нея.
-Съжалявам,ако съм те стреснала!
Усмихнах `и се и я огледах набързо,защото като я гледах имах чувството,че искаше да ме нападне и набие,но въпреки това изглеждаше мила.
-Защо си тук сама?
Полубопитствах и отстъпих с една крачка назад.

by **.madlen** Пет Мар 16, 2012 6:17 pm

-Нужно ли е да ти казвам.
Гласът ми прозвуча остро, грубо, самонадеяно и долових как тялото на момичето леко потрепна. Свих бездушно рамене и отново седнах на тревата, кръстсвайки крака и придавайки си крайно незаинтересован вид. Едната част от мен крещеше да разкарам това любопитно създания, другата ме подтикваше да бъда по-мила..хахха..отдавна разбрах, че в този свят милите и добрите не оцеляват и иронията в ситуацията не можа да не ми припомни този простичък факт. Бях лоша, егоистична, може би кучка, но когато всички около теб са такива по-добре се слей с тълпата-казваше ми мама. И когато почина никой не ме предупреди, никой не ми каза колко жесток е светът.
"Мад....Мад, отнесе се"
"Айде, разкарай я, искаме да си починем"
Този път не заглуших гласовете, може би защото ми казваха да не бъда мила, да не се опитвам и боря срещу същността, която така търпеливо си бях изградила.

-Мадлен-подадох ръка.
Беше време да си дам малко почивка и да се върна към старата, по-добра Мадлен. Ръката ми увисна във въздуха, но упорито я държах, чакайки ответен отговор.

by **Чарли.** Сря Мар 21, 2012 7:53 pm

Гледах с недоверие момичето срещу мен,особено след като отговори така грубо на въпроса ми,но въпреки това пристъпих към нея и се усмихнах съвсем леко.
-Аз съм Чарли.
Хванаха ръката `и и я стиснах силно,но бързо я пуснах.Макар че сега прозвуча приятелски настроена пак изглеждаше малко напрегната или изплашена,не знам.
-Виж,не е нужно да се държиш гадно.Смисъл не съм точния човек,който да ти каже това,защото и аз съм такава,но ти си по-добра от мен.Чувствам го!
Повдигнах веждите си и скръстих ръце,защото бях права.Винаги бях права,но като се замисля това не беше един от плюсовете в моя характер.Въпреки това и аз трябваше да престана да се държа като кучка,нищо че този вид повече ми отиваше,защото доста пъти бях загазвала заради държанието си.

by **.madlen** Съб Мар 24, 2012 12:58 pm

-Май си се объркала.
Студеният ми глас прониза момичето, но за нещастие прониза и нещото в мен, наречено съвест. Този път гласове нямаше, но за сметка на това почувствах ужасната вина, че се държа грубо. Не само го чувствах, знаех го, но Чарли или както и да се казваше, не знаеше какво ми е, може би в известна степен трябваше да я послушам. Не бе попаднала на точния човек. Скръстих ръце и високомерно я огледах, макар ръстът ми да не позволяваше да постигна пълен ефект. Мразех, когато някой улучеше право в целта, или си мислеше, че знае какво ми е. Никой не знаеше и думите на момичето само още повече разпалиха дълго сдържаният гняв. Двете продължавахме да мълчим, но напрежението скоро бе изместено от инат, от конкуренция коя ще издържи по-дълго без да наруши деликатната тишина между нас.
Висях като прекършен клон, скръстила ръце като сърдито дете, на което са отмъкнали играчката, а Чарли не бе по-различна. Подсмихнах се, но не проговорих. Все още.
-Не искам да наранявам ничии чувства, но не мисля, че съм типа човек, подходящ за твоя компания.
Едва се сдържах да не добавя "кукло".

by **Чарли.** Вто Мар 27, 2012 3:35 pm

Направих изненадано изражение,защото почти никой не ми беше отговарял така.Въпреки това се знаех,че все някога щеше да се съгласи да говори с мен.
-Ако искаш говори с мен,но аз няма да си тръгна и няма да те оставя,докато не се промениш поне малко!
Усмихнах се и сложих ръцете си на кръста.Дълго време стоях така,но тя не искаше да говори с мен и това ме изнервяше.Мадлен беше толкова ината,че не можех да я търпя.Явно затова щеше сама и то на това изоставено място.
-Офф..Няма да те чакам цял ден! Затова че...Чао!
Тези думи бяха изнервени и студени.Обърнах `и гръб и тръгнах да се връщам към мотора ми.Докато вървях се обръщах назад,за да видя какво прави ината,но тя все така се лежеше безучастно.
"О,така ли ще играем?Еми щом искаш стой си сама!"
Мърморех си наум и не спирах да вървя,но с всяка крачка забързвах,защото исках да се махна от това стресиращо място.

by **.madlen** Вто Мар 27, 2012 4:08 pm

-Да се променя?-повдигнах иронично и същевременно нагло вежда. Тя да ме промени? Какво да променя? Навика ми, студенината ми, или това, че не й обръщах достатъчно внимание и не бях направила нито един комплимент за издокарания й вид. Беше точно типа момичета, които мразеха, затова не си дадох вид, че съм приятелски настроена, нито се помъчих да завържа разговор, който със сигурност би се отклонил в неправилната за мен посока. Бях си такава и още не успявах да проумея празните приказки и безсмислици, които ми изговори. Когато отново срещнах студения й поглед не й останах длъжна и ехидно й се усмихнах.
Когато ми обърна гръб леко се изненадах, че толкова бързо се бе отказала, но само я изпратих с жест, който по-скоро ще се възприеме като "Върви по дяволите кучко".
Останах сама.
"Сама си си виновна Мадлен"

by Sponsored content

Преди година в покрайнините на Изоставения град

Преди година в покрайнините на Изоставения град

Re: Преди година в покрайнините на Изоставения град

Re: Преди година в покрайнините на Изоставения град

Re: Преди година в покрайнините на Изоставения град

Re: Преди година в покрайнините на Изоставения град

Re: Преди година в покрайнините на Изоставения град

Re: Преди година в покрайнините на Изоставения град

Re: Преди година в покрайнините на Изоставения град